РЕШЕНИЕ

№ 274

гр. Бургас, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев Членове: Георги Хр., Иванов Златомира, М. Стефанова при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600917 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от адв.К.Кънев- служебен защитник на О. М. А. А. - подсъдим по НОХД № 1047/2023г. на БРС, против присъда №78 от 19.04.2023г., постановена по НОХД №1047/2023г. на РС Бургас, с която подсъдимият О. М. А. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр с чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и десет месеца и 11 000 лева глоба. Със същата присъда подсъдимият О. М. А. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.345, ал.2 вр с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, в извършването на престъпление по чл.345, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца и в извършването на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и десет месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК му e наложено общо наказание от три години и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с една година до общ размер от четири години и десет месеца и е присъединено наказанието глоба от 11 000 лева. С присъдата е приспаднато времето, през което е бил задържан, както и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2265, 37 лева. С жалбата се моли съдът да оправдае подс.А. по обвиненията за извършени престъпления по чл.345, ал.1 и ал.2 вр. с ал.1 от НК, по чл.270, ал.1 от НК и да намали наложеното му наказание за престъплението по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, да отмени приложението на чл.23 и чл.24 от НК. Моли се за приложение на чл.66, ал.1 от НК. Впоследствие е депозирано и допълнение към въззивната жалба.

Срещу обжалваната присъда е постъпила и жалба от адв.Н.Маркова-упълномощен защитник на А. Ш. А. - подсъдим по НОХД № 1047/2023г. на БРС. Той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр с ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и десет месеца и 18 000 лева глоба. Със същата присъда подсъдимият А. Ш. А. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.345, ал.2 вр с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, в извършването на престъпление по чл.345, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложени общо наказание от три години и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с шест месеца до общ размер от четири години и четири месеца и е присъединено наказанието глоба от 18 000 лева. С присъдата е приспаднато времето, през което е бил задържан, както и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2265, 37 лева. С жалбата се моли съдът да оправдае подс. А. по обвиненията за всички престъпления, за които е признат за виновен поради липсата на доказателства за субективната страна на деянията. Твърди се липса на умисъл и непълнота на доказателствения материал и неправилно изяснена фактическа обстановка.

Срещу обжалваната присъда е постъпила и жалба от адв.К.Новиков-упълномощен защитник на А. И. М. - подсъдим по НОХД № 1047/2023г. на БРС и допълнение към нея. Той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр с ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр с чл.63, ал.1, т.3 и т.5 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца и обществено порицание. С присъдата е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2265, 37 лева. С жалбата се моли съдът да намали наложеното му наказание за престъплението по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и да приложи чл.66, ал.1 от НК. В допълнение към въззивната жалба, адв.Новиков излага твърдения, че конкретните действия на М. са мотивирани от заплахи за здравето и живота му от лицата, организирали трафика на мигрантите. Твърди се още, че няма доказателства М. да е участвал в набавянето на пътническия автобус и той следва да бъде оправдан по тази част на обвинението. По отношение на наказанието, адв.Новиков счита, че е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на М. обстоятелства, докато РС неправилно е приел, че е налице изключителен превес на отегчаващите отговорността на М. обстоятелства. В заключение се моли съдът да намали наложеното му наказание за престъплението по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и да приложи чл.66, ал.1 от НК, както и и да се коригира частта от разноските, които трябва да заплати М.. Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита въззивните жалби за неоснователни. Счита, че РС е обсъдил в мотивите си цялата доказателствена съвкупност и е наложил справедливи наказания спрямо тримата подсъдими, като правилно е постановил и оправдателни диспозитиви по отношение на част от обвиненията. Счита, че са налице всички състави на престъпленията, за които подсъдимите са признати за виновни. Твърди, че съдът правилно е наложил наказание за деянията по чл.345 ал.1 и 2 от НК вр. с чл.23 от НК, тъй като при осъществяването на въпросните деяния, не е налице непродължителен период от време и не се касае за продължавано престъпление. Счита наложените наказания за справедливи. Не споделя аргументите на защитниците, че наказанията са определени към максимума, тъй като правейки сравнение между наложените наказания и предвидените такива в съответните текстове от НК, било видно, че те били към средния размер за всеки от тях. Посочва, че в кръга на своите правомощията, съдът е упражнил законово предвидена предпоставка на чл.24 от НК, като ги е увеличил, но това било съвсем отделна хипотеза от определеното наказание по принцип, за всяко престъпление. В заключение, излага становище, че освен изключително тежките последици, които са предмет на друго разследване, което е във връзка с посоченото деяние, че тук следвало да изиграе роля освен индивидуалната превенция, също така и генералната превенция, защото в момента България и Европа били подложени на безпрецедентен мигрантски натиск и очевидно се генерират едни огромни финанси с неясен произход. В тази връзка моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс.А. адв.Кънев поддържа изцяло подадената въззивна жалба, както и представеното по-късно допълнително писмено изложение към нея. Твърди, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания са явно несправедливи. Изразява несъгласие с твърдението на прокурора, че наказанията са определени към средния размер, счита, че са определени към максимума на възможното наказание, но по делото не съществуват никакви предпоставки за определяне на такова тежко наказание. Твърди, че липсват предпоставки да се приеме подсъдимият А. да е с такава висока обществена опасност, че определеното му общо най- тежко наказание да бъде увеличавано по реда на чл.24 от НК. Моли съдът да отчете изложеното от него подробно в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба, да отмени присъдата в частта й относно признаването на подсъдимия за виновен в престъпленията по чл.270 ал.1 и чл.345, ал.1 и ал.2 от НК и да измени присъдата в частта й относно наложеното най-тежко наказание, като при определяне на общото наказание, моли да не се прилага разпоредбата на чл.24 от НК. Счита, че в светлината на съдебната практика, на подсъдимия А. би могло да бъде наложено и наказание лишаване от свобода, изтърпяването което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК.

Подсъдимият А. поддържа изложеното от неговия защитник и моли за по-ниско наказание.В последната си дума изразява съжаление за случилото се.

В съдебно заседание защитникът на подс.М., адв.Новиков поддържа напълно въззивната жалба с допълнението към нея, депозирано на 10.07.2023 г. Не оспорва фактическите изводи на първоинстанционния съд, но не е съгласен с правните изводи на първоинстанционния съд и с размера на наложеното наказание. Акцентира на начина, по който М. е бил въвлечен в този превоз на мигранти – в последния момент, поради нуждата от още един човек. Твърди, че той по никакъв начин не е участвал в това да се набави превозното средство, няма отношение нито към броя на превозваните мигранти, които щели да бъдат превозвани, тяхната възраст, кога и как ще се извършва превоза, тъй като съвсем други лица, са определяли тези параметри. Твърди, че той е привлечен в този превоз не толкова с обещание за финансова облага, колкото със заплахи и закани, включително към неговия живот. Счита, че е използвана и неговата непълнолетна възраст към онзи момент, страхливост, факта, че е физически слаб и по този начин той просто не е имал възможност да откаже да участва. Всички действия, които той е извършил в автобуса - да казва на мигрантите къде да сядат, да записва видеоклипове, да дава указания на водача - това не били негови решения, а в изпълнение на задачата на хората, които са го принудили. Счита, че безспорно той е извършил състава на престъпление по чл.281 от НК, така, както е инкриминирано деянието, но то далеч не се характеризира с висока степен на обществена опасност и не следва наказанието да се определя при изключителен превес на отегчаващите обстоятелства като счита, че в най-лошия случай, за него следва да се определи наказанието при баланс между отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, но в никакъв случай, при изключителен превес на отегчаващите. Моли въззивният съд да коригира осъдителната присъда, на първо място, в частта за наложеното наказание, като намали размера му с редукцията по чл.58а от НК и обсъди прилагането на чл.66, ал.1 от НК за условно осъждане. Моли да се коригира присъдата и в частта досежно разноските присъдени в тежест на М., тъй като от броя на повдигнатите обвинения спрямо него, в сравнение с останалите подсъдими, не би следвало той да понесе тежест на 1/3 от разноските. Моли и за произнасяне относно веществените доказателства, а именно: моли оригиналния сирийски паспорт да му бъде върнат след влизане в сила на съдебния акт по делото.

Подс.М. поддържа изложеното от неговия защитник. В последната си дума изразява съжаление.

В съдебно заседание защитникът на подс. А., адв.Маркова поддържа въззивната жалба. Счита, че така определеното на подс. А. общо наказание за явно несправедливо. Посочва, че приложението на чл.24 от НК представлява и нарушение на материалния закон. Според адв.Маркова увеличаването на определеното на подс. А. общо наказание на основание чл.24 от НК не било адекватно на престъпленията, които били вменени в негова вина. Наложените му наказания били изключително, прекомерно несправедливи с оглед конкретиката на деянията, тъй като обвинението, което му е повдигнато е за помагач в така извършеното престъпление по чл.281 от НК. Моли ОС да се отмени първоинстанционната присъда в частта й относно признаването на А. за виновен в извършени престъпления по чл.345, ал.1 и ал.2 вр.чл.23 ал.1 от НК, и да постанови нова такава, с която да го признае за невиновен в извършването на тези престъпления. Алтернативно, моли да му се наложи предвиденото по-леко наказание глоба за престъпленията по чл.345 ал.1 и ал.2 вр.чл.23 ал.1 от НК. Моли да се измени първоинстанционната присъда в частта й относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.281, ал.2 от НК като се намали неговия размер, тъй като неговата дейност в извършване на това престъпление, е всъщност помагачество. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и в частта относно увеличаването на определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК наказание, и да не се прилага разпоредбата на чл.24 от НК. Алтернативно, моли да се измени първоинстанционната присъда, като се постанови изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, вкл. определеното общо наказание да бъде отложено на основание чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок. Счита, че наложената на А. глоба е най-висока от всички участващи в това престъпление, но такава глоба е непосилна за плащане от него с оглед голямото му семейство и моли тя да бъде намалена до минималния предвиден в закона размер.

Подсъдимият А. поддържа изложеното от неговия защитник и изразява съжаление за това, което се е случило.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбите за процесуално допустими, тъй като са подадени в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да обжалва и протестира субекти, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледани по същество са неоснователни.

Въззивният съд намира, че в хода на проведеното съкратено съдебно следствие от първия съд по реда на гл. ХХVII НПК, чл. 371, т. 2 НПК, фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота, а стореното признание от страна на подсъдимите по фактите, описани в обвинителния акт, се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство. В тази насока законосъобразно първоинстанционния съд се е произнесъл с определение по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, като е отчел, че е налице цялостно самопризнание по фактите от страна на подсъдимите, потвърдено от доказателствата събрани в ДП. В мотивите си състава на първия съд е описал последователно и подробно фактите, релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см. на чл. 102 НПК. Нови фактически положения въззивния съд не установява. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност по делото, и като взе предвид, че производството пред РС е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване от страна на подсъдимите на всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителни акт, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, абсолютно идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, което е излишно да се подробно да се преповтарят отново. Доколкото обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на РС за съставомерността на деянията и наказателната отговорност, то все пак се налага да се изложат в по-синтезиран вид, както следва:

Подсъдимият О. М. А. А. /OMAR MOHAMMAD ALI ADNAN/ е роден на •••••••••• г., ••••••••••••• с ЛНЧ ••••••••••. Със заповед от 29.09.2021 г., издадена от началник на отдел „Миграция“ в СДВР, подс. А. бил настанен за срок от 30 дни в "Специален дом за временно настаняване на чужденци" (СДВНЧ) в гр. София към Дирекция „Миграция“. А. е неправоспособен водач на МПС.

Подсъдимият А. И. М. /AHMAD ISMAIL MOUFED/ е роден на •••••••••••. На 07.02.2022 г., в района на ГКПП - Капитан Петко Войвода, подс. М. е бил задържан за незаконно преминаване на държавната граница от Република Гърция в Република България, за срок от 24 часа, в помещение за временно задържане към граничния пункт. Настанен е в центъра в •••••••••. На същия бил предоставен хуманитарен статут. Към 25.08.2022 г. подс. М. бил непълнолетен, с навършена 17 - годишна възраст, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

Подсъдимият А. Ш. А. /ABDULLAH CHARAFLI ABDUL WAHED/ е роден на •••••••••• г., в гр. • - има частен бизнес в Република България, свързан с международна търговия на МПС, включително и автобуси, живее в •••••• и с ЕГН ••••••••••. С решение от 13.10.2014 г. на подс. А. е предоставен хуманитарен статут. Подсъдимият А. има регистрирано в страната дружеството „••••••••••••, с предмет на дейност покупка, ремонт, продажба, внос-износ на МПС.

В Република Турция живеело неустановено по делото лице, познато на подсъдимите като „Абу Нур“, който осигурявал срещу заплащане, преминаването на мигранти от Република Турция, през България, до държави от Западна Европа.

Гражданите на Сирия, Иран и Мароко: ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• се установили в Република Турция. Изброените лица се свързали с лицето на име „Абу Нур“ и се разбрали срещу суми от 2000 до 11000 евро на човек да бъдат преведени от Турция до държави от Европа, като цената била съобразена с отдалечеността на дестинацията, където те желаели да отидат, както и с финансовите им възможности. След като изброените лица оставили договорените суми при гарант в Турция, „Абу Нур“ се заел с организацията на превоза на лицата през територията на Република България.

Подсъдимият А. и „Абу Нур“ се познавали от началото на 2022г., като последният ангажирал подсъдимия А. срещу заплащане да осигурява моторни превозни средства за превоз на мигранти. През месец август 2022 г., „Абу Нур“ се свързал, с подс. А. и му поръчал да осигури голям автобус, който да може да побере 47 души. В изпълнение на поръчката и след одобрението на „Абу Нур“, подс. А. закупил на 12.08.2022 г. автобус „Неоплан“, модел „Н 516 СХД“, червен на цвят, с peг № КН 0202 АТ.

На 22.08.2022 г., гореизброените лица достигнали неустановен участък от телената ограда, охраняваща границата между Турция и България. Преминали я през дупка в нея, след което вървели два дни на територията на Република България, до предварително дадени им от „Абу Нур“ координатни точки, намиращи се в района на път I-9, гр.Малко Търново. На 24.08.2022г. гражданите на Сирия, Иран и Мароко стигнали посоченото им място, където се установили да чакат превоза им. Те били уведомени да чакат автобус, който да ги откара.

На неустановена дата през месец август 2022 г. „Абу Нур“ ангажирал неустановено по делото лице, познато на подсъдимите като „Нуредин“ (също и като “Абу Дехеб“), да намери шофьор за автобус „Неоплан“, модел „Н 516 СХД“, червен на цвят, с peг. № КН 0202 АТ., с който трябвало да бъдат превозени гореизброените 47 лица. Това лице от своя страна, на неустановена дата през месец август 2022г. се срещнало с подсъдимия А. в РПЦ - гр. Харманли, като му предложил да превози с автобус изброените по-горе мигранти, като срещу това щял да получи голямо възнаграждение. Подсъдимият А. приел. На 23.08.2022 г., подс. А., „Нуредин“ и подс. А. се срещнали пред хотел „Хеброс“ в гр. Харманли, където уточнили маршрута по който ще се премине, точката от която подс. А. ще вземе мигрантите, както и възнаграждението, което ще получи после. След като получил последни инструкции от подс. А., подсъдимият заедно със св. А. като водач потеглили за гр. Бургас от гр. Стара Загора с автобус „Неоплан“, модел „Н 516 СХД“, червен на цвят, с peг. № КН 0202 АТ. Подсъдимият А. и св. А. стигнали гр. Бургас в ранните часове на 24.08.2022г., но в района на бензиностанция „Петрол“, местност „Пода“, гр.Бургас автобусът се повредил и спрял. Полицейските служители при ГПУ - Бургас св. П. и св. К. били изпратени да извършат проверка на въпросния автобус. Отивайки там, полицаите заварили автобуса спрял, с вдигнат капак, а в него били подс. А. и св. А.. Полицаите ги задържали и отвели в ГПУ - Бургас, но няколко часа по-късно ги пуснали. А. се отказал от участие в замисленото и се прибрал в Ст. Загора.

Дружеството „Тони-2004“ ЕООД, ЕИК 126638623, собственост на св. И. П., се занимавало с търговия на автобуси, камиони и тежкотоварна техника. Дружеството имало гараж в гр. Харманли, на бул. “България“ № 116. В гаража си, дружеството имало за продан пътнически автобус марка Мерцедес, с рама № WEB61821511089491, с поставени на него peгистрационни табели с № 39-BFX-2. Обява за автобуса имало пусната и в интернет сайтове. Регистрацията на автобуса била служебно прекратена на 14.04.2022 г. На 24.08.2022г., подс.А. намерил обявата за автобуса в интернет и разговарял с подателя й - св. П.П., син на св. И. П., който му потвърдил, че обявата за продажба е актуална. Подсъдимите А. и А. отишли на същата дата с лекия автомобил БМВ, собственост на А., в гаража и се срещнали със св. И. П. След като огледали автобуса, подс. А. го харесал и постигнал договорка със св. И. П. да го закупи за сумата от 6000 евро. Свидетелят И. П. обяснил на подс. А., че автобусът трябва да се регистрира в КАТ, защото бил с прекратена регистрация от 14.04.2022г. Подс. А. чул и разбрал, че автобусът е с прекратена регистрация. След като се уговорили за цената, подсъдимите А. и А. заминали с л.а. БМВ към гр. Стара Загора, а св. И. П. подготвил автобуса за предстоящата продажба като свалили холандските рег. табели. След около час, подсъдимите се върнали и платили сумата от 6000 евро на св. И. П., който от своя страна издал разписка за получената от него сума. Подсъдимият А. поискал табелите, като св. П. му обяснил, че те не са за това моторно превозно средство и че то не трябва да се управлява с тях. Подсъдимият А. настоявал, че табелите му трябват само за да откара автобуса до платформа за превоз и П. му ги дал като му казал да прави каквото иска. Пред подс. А., подс. А. взел холандските табели с № 39- BFX-2 и ги завил обратно на обособените за това места на горепосочения автобус. След това подс. А. потеглил от гаража с пътнически автобус Мерцедес, с рама № WEB 618 215 110 894 91, с поставени на него peг табели с № 39-BFX-2 I, а след него потеглил с лекия автомобил БМВ подс. А.. Двамата се движили един след друг в гр. Харманли, по бул. “България“, на Републикански път III-554, гр. Харманли - гр. Симеоновград, като спрели на бензиностанция „Майдекс“ - Симеоновград, където престояли около час и половина на 24.08.2022г. Докато пътували към бензиностанцията, подс. А. се обадил на подс. М., като му казал, че му трябва втори човек да му помага за превоз на мигранти и го попитал дали е съгласен да се включи, срещу което щял да изкара пари. Подсъдимият М. приел, тъй като имал нужда от средства. Той излязъл от центъра и отишъл до бензиностанцията, където го чакали подсъдимите А. и А.. Подсъдимите М. и А. се качили и потеглили с автобуса, управляван от А., а подс. А. потеглил с лекия си автомобил БМВ пред тях. Те се движили по Републикански път III - 503, гр. Симеоновград - с. Средец, общ. Опан, обл. Стара Загора, на Републикански път I-5, с. Средец, общ. Опан, обл. Стара Загора, на Автомагистрала Тракия, в участъка от обл. Стара Загора - Бургас. Докато пътували, подс. М. поддържал комуникацията с „Абу Нур“ от телефона на подс. А., докато последният шофирал. След като подс. А. се уверил, че подс. А. се справял с управлението на автобуса и наближава успешно координатната точка на мигрантите, се прибрал с управлявания от него л.а. БМВ към гр. Стара Загора.

Когато автобусът наближил гр. Бургас лицето „Абу Нур“ изпратил на подсъдимите А. и М. актуалната координатна точка с местонахождението на мигрантите, а именно в района на път I-9, гр. Малко Търново. Стигайки там, подс. А. навлязъл по черен път, съставляващ отсечка от главния път и на около 200 метра спрял, като отворил задните врати. На 24.08.2022 г. изброените по-горе 47 лица се приближили до автобуса, а подс. М. започнал да ги настанява, като предварително същият бил оставил храна и вода по седалките за мигрантите. М. ги инструктирал да седнат на пода и да стоят наведени, за да не се виждат отвън, което мигрантите сторили и автобусът потеглил в посока от района на гр. Малко Търново към гр. Бургас по път I-9. По пътя към гр.Бургас, на 25.08.2022 г., в ранните часове, в началото на с. Крушевец, в посока гр. Малко Търново - гр. Бургас, път I-9, след подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка от Хр. Д.-младши инспектор в група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ - Малко Търново подс. А. не спрял, а увеличил скоростта и минал върху поставените изкуствени гърбици на пътя и опасно близо до полицейските служители. В района от „Асфалтова база“, с. Маринка до „Панчарска Рампа“ свидетелите Пл.Т. (младши инспектор в група „Охрана на държавната граница“ към Гранично полицейско управление (ГПУ) - Бургас) и К. Д. (сътрудник охрана в група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ - Бургас) със служебен автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация направили друг опит да спрат автобуса, но подс. А. отново не спрял, а ускорил скоростта на автобуса в посока „Асфалтова база“. Свидетелите Т.и Д. го следвали по път I-9, като се опитали да се изравнят с него, за да го принудят да спре, но подсъдимият блокирал движението им в ляво или в дясно, като се стремял да ги отстрани от пътното платно и да не им позволи да го изпреварят. На стационарно КПП, намиращо се на отбивката на път I-9 за „Природозащитен център Пода“, в посока гр. Бургас, което било оборудван с пътни знаци, конуси и светещ уличен стълб бил направен пореден трети опит подсъдимият А. да бъде спрян. Св. Хр.И. излязъл на платното и подал сигнал със стоп палка, но подсъдимият А. отново не намалил скоростта, а се насочил направо към св. Хр. И. и го принудил да отскочи встрани, след което заедно със св. М. Ст. със служебния автомобил последвали също автобуса, който продължил движението си към гр. Бургас с много висока скорост. След моста на кръговото кръстовище за ж.к. “Меден Рудник“, в посока кръговото кръстовище „Трапезица“, свидетелите М. Ст. и Хр.И..се опитали да изпреварят автобуса и да го накарат принудително да спре, но подс. А. им препречвал пътя и се опитвал да ги изблъска от пътя, поради което те изостанали зад автобуса и продължили да го следват, заедно със другия полицейски автомобил на св. Т. и св. Д. Подсъдимият А. продължил движението си в посока на кръговото кръстовище "Трапезица“, където в този момент имало патрулен автомобил на 01 РУ – Бургас, в които били служителите от 01 РУ – Бургас Ат.Гр. и Й. Ил. Подсъдимият А. навлязъл в кръстовището с висока скорост и блъснал намиращия се там полицейски лек автомобил на 01 РУ – Бургас. Двамата полицейски служители от 01 РУ – Бургас Ат. Гр. и Й. Ил., които били в автомобила, загинали на място. По повод на това пътно-транспортното произшествие било образувано досъдебно производство № 74/2022 г. на ОСлО при ОП - Бургас, с вх. № 5900/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас.

Описаната фактическа обстановка се установява въз основа на самопризнанията на тримата подсъдими, подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно от показанията на свидетелите Пл. Т. /л. 20 - 22 от т. 1 от ДП, л. 71 - 73 от т. 3 от ДП/, К. Д. /л. 23 - 25 от т. 1 от ДП, л. 74 - 76 от т. 3 от ДП/, Хр. И. /л. 26 - 28 от т. 1 от ДП, л. 80 - 82 от т. 3 от ДП/, М. Ст. /л. 30 - 32 от т. 1 от ДП, л. 77 - 79 от т. 3 от ДП/, И. П. /л. 33 - 34 от т. 1 от ДП, л. 14 -16, л. 21 - 22 от т. 2 от ДП, л. 31 - 33 от т. 3 от ДП/, П. П. /л. 11 - 12 от т. 2 от ДП, л. 29 - 30 от т. 3 от ДП/, В. Ат. /л. 40 - 42, л. 43 - 44, л. 47 - 48 от т. 2 от ДП/, M••••••••••••••, Б. М. /л. 27 - 28 от т. 3 от ДП/, Кр. Пл. /л. 83 - 84 от т. 3 от ДП/, Хр. Д. /л. 87 - 88 от т. 3 от ДП, л. 57 от т. 13 от ДП/, М. Гр. /л. 85 - 86 от т. 3 от ДП/, Г.Ат. /л. 95 - 96 от т. 3 от ДП/, И. М. /л. 97 - 98 от т. 3 от ДП/, Д. Пл. /л. 99 - 101 от т. 3 от ДП/, Г. П. /л. 102 - 103 от т. 3 от ДП/, Г. Стр. /л. 104 - 105 от т. 3 от ДП/, Д. П. /л. 106 - 107 от т. 3 от ДП/, Д. К. /л. 108 - 109 от т. 3 от ДП/, И. Ц. /л. 113 от т. 3 от ДП/, Кр. Андр. /л. 8 - 9 от т. 8 от ДП/, Д. Ст. /л. 59 - 62 от т. 13 от ДП/, Пр. И.. /л. 63 - 66 от т. 13 от ДП/, К. М./л. 70 - 71 от т. 13 от ДП/, Б.А. /л. 35 - 36 от т. 15 от ДП/ и Ю. М. /л. 38 от т. 15 от ДП/ и от събраните писмени доказателства и доказателствени средства - свидетелство за регистрация част I, фактура и разписки /л. 17 - 19 от т. 2 от ДП, л. 6 от т. 3 от ДП/, регистрационни карти на чужденец /л. 78 от т. 2 от ДП, л. 21 от т. 3 от ДП/, характеристични справки /л. 165 -167 от т. 2 от ДП, л. 6 - 7 от т. 6 от ДП/, справки за пътуване на МПС и лице /л. 10 -13 от т. 3 от ДП/, справка от търговския регистър /л. 24 от т. 3 от ДП/, заповед и протокол /л. 40 - 41 от т. 4 от ДП/, служебна бележка, писмо, решение, протокол, паспорт, семейна книжка, лична карта, заявление, указания, решение, справка, становище, протокол, решение, заповед, писмо, протокол, молба, паспорт, дактилоскопна карта /л. 4 - 12, л. 15 - 17, л. 22 - 38, л. 40 - 44, л. 47 - 50, л. 54 - 59 от т. 5 от ДП/, регистрационен лист, протокол, писмо, формуляр, решение, молба, семейна книжка, решение, характеристична справка /л. 14, л. 16 - 25, л. 28 - гръб -29, л. 32 - 35 от т. 6 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л. 31 от т. 2 от ДП, л. 100 от т. 8 от ДП, л. 17, л. 19, л. 22, л. 25, л. 27, л. 29, л. 33, л. 35, л. 37, л. 39, л. 42 от т. 12 от ДП/, приемо-предавателни протоколи /л. 16 - 20 от т. 7 от ДП/, трудови договори, заповеди, длъжностни характеристики, протоколи, графици, разпределение и удостоверения /л. 18 - 40, л. 45 - 53, л. 56 - 61, л. 64 - 72 от т. 8 от ДП, л. 40 - 42 от т. 11 от ДП/, справки за съдимост /л. 123 - 125 от делото/, писмо на МВР /л. 14, л. 20, л. 29 - 30 от т. 11 от ДП/, писмо /л. 76 от т. 11 от ДП/, писмо /л. 82 от т. 11 от ДП/, паспорт /л. 50 от т. 7 от ДП/, писмо /л. 92 от т. 13 от ДП/, превод /л. 113 от т. 13 от ДП/, справка /л. 17 - 68 от т. 14 от ДП/, справка /л. 64 от т. 15 от ДП/, кореспонденция /л. 71 - 83 от т. 15 от ДП/; протоколи за разпознаване на лица и предмети /л. 23 - 26, л. 45 - 46, л. 49 - 50 от т. 2 от ДП, л. 114 - 121 от т. 3 от ДП/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л. 80 - 81, л. 146 - 147 от т. 2 от ДП/, протокол за оглед на лице, ведно с албум /л. 89 - 92, л. 102 - 114 от т. 2 от ДП/, протоколи за оглед на местопроизшествие /л. 149 - 163, л. 168 - 176 от т. 2 от ДП/, протокол за претърсване и изземване, ведно със снимков материал /л. 1 - 8 от т. 7 от ДП/, протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми /л. 9 - 15, л. 134 - 143 от т. 7 от ДП/; от веществените доказателства - дискове /л. 108, л. 133 от т. 6 от ДП, л. 8 от т. 9 от ДП, л. 18, л. 20, л. 23, л. 26, л. 28, л. 30, л. 34, л. 36, л. 38, л. 40, л. 43, л. 44 от т. 10 от ДП, л. 7 от т. 14 от ДП/; както и от заключенията на ДНК /л. 26 - 30 от т. 7 от ДП/, медицинската /л. 36 - 42 от т. 7 от ДП/ и техническите експертизи /л. 53 - 54, л. 59 - 70, л. 82 - 83, л. 98 - 131 от т. 7 от ДП, л. 9 - 245 от т. 9 от ДП, л. 19 - 120 от т. 10 от ДП/.

При правилно установяване на основните факти, основните спорни въпроси касаят съставомерността на част от деянията, за чието извършване са обвинени подсъдимите, както и справедливостта на наложените им наказания.

С оглед на приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че РС правилно е приел, че подсъдимият О. М. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Безспорно е, че за времето от 24.08.2022 г. до 25.08.2022 г., в обл. Бургас, по главен път I-9 /гр. Малко Търново - гр. Бургас/, както и на територията на гр. Бургас, с цел да набави за себе си и другиму имотна облага, той превозвал с пътнически автобус Мерцедес, 47 чужди граждани на Сирия, Иран и Мароко, които били без документи за самоличност, съдействайки им да преминат през територията на Република България. Именно той е управлявал автобуса, в който са се намирали чуждите граждани, поради което и е участвал непосредствено в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението. Безспорно се доказва, че установените в автобуса 47 чужди граждани, са преминавали през страната в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. От събраните доказателства се установява, че чуждите граждани не са имали намерение да се установяват като бежанци в Република България и не са притежавали документи за пребиваване на територията на Република България, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 9а, ал. 2 от ЗЧРБ. За извършване на деянието е използван МПС - пътнически автобус Мерцедес, в който са били превозвани чуждите граждани. Деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, защото в автобуса са били натоварени общо 47 чужди граждани - жени, мъже и деца, от които 12 не са били навършили 16- годишна възраст. Деянието е извършено по начин, опасен за живота на превозваните лица, защото подсъдимият А. е бил неправоспособен водач, автобусът е бил управляван с много висока скорост и всички пътници (мъже, жени и деца) са били в задната част на автобуса между седалките на автобуса, седнали на пода и без поставени обезопасителни колани т.е. транспортирането им е било в нарушение на правилата за безопасно превозване на хора. Съдът счита, че подс.А. е участвал и в набавяне на пътническия автобус Мерцедес, тъй като придружавал подс.А. и му помагал при избора на МПС, както и при вземането на автобуса от гаража в гр. Харманли, на бул. “България“ № 116. Ето защо, въззивният съд прие, че РС правилно и обосновано е достигнал до извод за едновременното наличие на квалифициращите признаци по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК. Доказано е по делото, че А. е пълнолетен/ роден на •••••••••• г., в гр. ••••••••••••/, както и че по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият е осъзнавал, че превозваните от него лица не са имали разрешение да преминат границата и не са имали разрешения да пребивават в България, но въпреки това ги подпомагал да пребивават в страната ни в нарушение на ЗЧРБ. От субективна страна подс.А. е извършил престъплението при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Предвиждал е, че в резултат на задружната дейност с останалите съучастници ще подпомогне тези лица да преминат през страната в нарушение на закона и е искал настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в противозаконно подпомагане на мигрантите. Съзнавал е, че чрез използване на МПС подпомага 47 чужди граждани, включително ненавършили 16-годишна възраст, чиято цел е да преминат през територията на страната в нарушение на закона, както и че начинът по който го прави е изключително опасен за живота на тези лица. Правилно и в съответствие с доказателствата и разпоредбите на НК РС е приел, че престъплението е извършено от подс. А. в съучастие с подс. М. като съизвършител, а подс. А. като помагач, както и в съучастие с още две неустановени лица. Видно от доказателствата подс. М. участвал в превозването на чуждите граждани като по време на движение на автобуса ролята му била да поддържа комуникация по телефона с „Абу Нур“, който им изпратил координатите с местонахождението на мигрантите. След качването им в автобуса подсъдимият М. им казвал какво да правят на арабски език и давал указания на чуждите граждани да стоят ниско долу за да не се виждат, давал указания и окуражавал подс. А. да не спира при преминаване на КПП, казал му „Влизай“, „Премахни блокадата от основата“ (изкорени блокадата) и „Няма да спираш до София“. Към датата на деянието подс. М. е бил на 17 години, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си т.е. е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Вярно е, че М. не е участвал в набавянето на пътническия автобус, но това не се отразява на правната квалификация на извършеното от него престъпление, поради което е безпредметно присъдата да бъде изменяна в тази й част и той да бъде оправдан само за това фактическо действие. От субективна страна подсъдимият М. е действал с пряк умисъл. При осъществяване на деянието подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване. Същият е съзнавал, че с помощта на МПС участва в подпомагането на повече от едно лица, включително и ненавършили 16-годишна възраст лица, да преминават през територията на страната, без да имат право на това. Той много добре е знаел, че се качват и малки деца, тъй като именно подсъдимият М. е настанявал чужденците в автобуса и е контролирал поведението им през цялото време на пътуването. Съзнавал е и че начинът по който се превозват лицата, е опасен за техния живот и здраве. РС е достигнал до правилен извод, че подсъдимият А. е действал като помагач, а не като извършител, защото не е участвал в самото изпълнително деяние по транспортиране на чуждите граждани, поради което и правилно го е оправдал като съизвършител.Установено по делото, че той е търсил и открил подходящ автобус /Мерцедес с рама № WEB61821511089491/ за превозване на групата чужденци, осигурил е парите за покупката на автобуса, учил е подс. А. да управлява автобуса, давал му съвети, разяснения и технически напътствия по неговото управление, давал му разяснения по маршрута и локациите, осигурил е транспорта, с който подсъдимите А. и М. са се придвижвали до момента на потеглянето им с автобуса като същевременно е бил в постоянна комуникация (чрез телефонни и интернет разговори и изпращане на снимков материал) с другите неустановени по делото съучастници, поради което напълно законосъобразно в съответствие със чл.20, ал.4 от НК РС го е признал за виновен като помагач на останалите двама подсъдими. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че участва в престъплението заедно с другите, като между тях е съществувала съгласуваност и координация на действията. Правилно РС е достигнал до извод, че в случая между съучастниците е формиран общ умисъл за извършване на деянието, в който всеки е съзнавал своята и на останалите роля и е искал настъпването на престъпния резултат в следствие на задружната им дейност. Всички подсъдими са действали и със специална цел - целели са да набавят за себе си и за своите съучастници имотна облага /пари/ срещу прeвозването на чужденците. Това е така, защото за безпрепятственото преминаване на мигрантите през териториите на различните държави, те са платили на гаранти в Турция различни суми още преди отпътуването им за Западна Европа. В показанията си чуждите граждани описват маршрута и сумите, които са дали за цялостен превоз до съответните държави, което включва и превоза през България. Подпомагането на 47 чужди граждани от страна на подсъдимите да преминат през територията на Република България е част от предварително планирана дейност по превеждането на лицата от Турция до намислената от тях крайна дестинация, за която дейност е уговорено да се заплатят различни парични суми. Обстоятелството, че са били заплащани значителни суми пари, покриващи цялото им превеждане до страни в Западна Европа, сочи към извода, че тази дейност - превеждането нелегално на хора през границите на държавите, се извършва срещу заплащане. По делото има достатъчно доказателства за да се заключи, че подсъдимите са били част от такава организирана дейност по подпомагане на преминаването на мигрантите през територията на Република България до Западна Европа, за която са платени пари на гаранти в Турция. Това от своя страна води до единствения логичен извод, че тримата подсъдими са участвали в тази организирана дейност с цел получаване на част от заплащаните от чуждите граждани пари. Следователно е налице и специфичното за този вид престъпление, а именно подсъдимите са извършили деянието с цел да набавят за себе си и за другите лица-част от престъпната мрежа имотна облага. В случая следва да се отбележи, че става въпрос за цел, а не за резултат, в този смисъл е без значение дали към момента на извършване на деянието подсъдимите вече са били получили, или не, тази имотна облага. По делото няма каквито и да било доказателства, че някой от подсъдимите е участвал в извършването на престъплението поради заплаха за живота и здравето си, каквито твърдения наведе защитата на подс.М. в жалбата и пледоарията си.

По отношение на престъплението по чл.270, ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което подс.А. е признат за виновен, въззивния съд намери следното: Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК – „противозаконно пречене“ се осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия за дейността на органа на властта да изпълни служебните си задълженията, като това възпрепятстване не става по принудителен начин. Начинът на извършване на деянието може да бъде изразен в различни фактически форми поначало на активно препятстване от дееца на органа на властта да изпълни задълженията си. В случая, изпълнението на деянието по чл.270, ал.1 от НК се е изразило в неспирането на подсъдимия на подадените му ясни знаци за спиране с цел проверка на водача и на МПС- то, управлявано от него. Лицата, на които е пречено да изпълнят задълженията си, като служители на МВР имат качеството “орган на властта”, натоварени са с упражняването на властнически функции и разполагат с правомощия да издават задължителни предписания на неограничен кръг лица. Безспорно се доказа по делото, че на 25.08.2022г. на три пъти служители на МВР са дали ясни сигнали и са направили опити да спрат подс.А. за да извършат проверка на него и на управляваното от него МПС. Установи се, че в момента когато са подавАавали сигнали за спиране, подс.А. ги е възприел, но не е спрял, а напротив продължил движението си и увеличавал скоростта, което е принудило полицейските служители да отскачат от неговия път и да го преследват. Съдът счита, че в случая А. не се подчинил на три пъти на подадени му ясни и недвусмислени сигнали да спре автобуса, като вместо това е продължил своето движение. С неподчинението си и неизпълнение на разпорежданията на служителите на МВР, А. противозаконно попречил на орган на властта да изпълни задълженията си по закон и да му извърши проверка което поведение според настоящия състав правилно е квалифицирано от РС като престъпление по чл.270, ал.1 вр с чл.26, ал.1 от НК. Трите деяния правилно са били квалифицирани като едно единствено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период от време - в рамките на минути на 25.08.2022 г., и осъществяват състава на едно и също престъпление - чл. 270, ал. 1 от НК. Ето защо и правилно и законосъобразно той е бил признат за виновен от РС в извършването и на това престъпление. Правилен и обоснован е изводът, че в конкретния случай обществената опасност на извършеното прави поведението на подсъдимия престъпно, а не административно нарушение, тъй като той се е опитал да избяга от полицейските служители, увеличавайки скоростта, което действие е наложило да бъде преследван. С действията, с които е реализирал състава на престъплението по чл.270 от НК, А. изложил на опасност както живота и здравето на полицейските служители, така и на превозваните от него в автобуса лица включително и деца и в крайна сметка довело до трагичния инцидент със загинА.те полицейски служители.

По отношение на престъпленията по чл. 345, ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2 от НК, за което подсъдимите А. и А. са признати за виновни от РС, настоящият състав намери следното: Няма спор по факта, че табелите с № 39-BFX- 2 са били издадени не за пътнически автобус Мерцедес, с рама № WEB61821511089491, който е управлявал подсъдимия, а за автобус „SETRA”, с рама № WKK32900001010091, собственост на нидерландското дружество „Krnltours B.V.“, с регистрационен № 83207511/49395289. Свидетелят П. обяснил на подс. А. и на подс.А., че табелите са холандски и не са за този автобус, но въпреки това подс. А. взел холандските табели с № 39-BFX-2 и с помощта на видии ги завил обратно на обособените за това места на горепосочения автобус. Доказано е по делото, че регистрационните табели № 39-BFX-2 са били поставени от подс. А. върху автобуса, с цел да бъде скрито, че е с прекратена регистрация. Самите табели са били истински, тъй като били издадени от съответните за това органи, но с поставянето им на автобуса, за който не са били издадени, и с управлението на автобуса по пътната мрежа на България, всеки от подсъдимите поотделно е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, тъй като е управлявал автобуса с поставени табели, издадени за друго МПС с ясното знание за този факт. Това поведение не може да се приеме за маловажно, или пък за административно нарушение, тъй като автобусът е бил предназначен за извършване на престъпление по чл.281 НК и табелите са поставени, за да може безпрепятствено да се придвижи през територията на страната до мястото, откъдето е трябвало да се качат нелегалните мигранти, което повишава обществената опасност на извършеното, както правилно е приел и РС. На следващо място безспорно е установено, че автобусът е бил с прекратена регистрация, което подс.А. и подсъдим А. много добре са знаели, тъй като им е било изрично съобщено от св.П. Въпреки, че двама са знаели, че МПС- то не е регистрирано по надлежния ред, те са го управлявали един след друг в различни части на страната за времето от 24.08.2022 г. до 25.08.2022 г. като по този начин всеки от тях самостоятелно е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК. В случая, деянието им не може да бъде квалифицирано нито като маловажно, нито да се счете за административно нарушение, тъй като автобусът е бил предназначен за извършване на престъпление по чл.281 НК. Правилно РС е приел, че тези деяния са извършени поотделно от всеки от двамата подсъдими в идеална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 НК. Това е така, защото всеки подсъдими последователно и поотделно с едни и същи фактически действия е реализирал съставите на две различни престъпления - по чл. 345, ал. 1 и по чл.345, ал.2 от НК, съответно не са налице условията на чл.26 от НК тяхното поведение да бъдат квалифицирано като едно единствено продължавано престъпление, както иска защитата на подс.А.. В съответствие с доказателствата по делото РС съвсем резонно е постановил и частично оправдаване на А. и А. по първоначално повдигнатото им обвинение, че тези деяния са извършени от тях в съучастие като съизвършители, както и правилно е прецизирал мястото на извършване на всяко от тях.

По отношение на вида и размера на наказанията, определени от първата инстанция, въззивният съд намира следното:

При определяне на вида и конкретния размер на наказанията на всеки един от подсъдимите, РС коректно е отчел смекчаващите отговорността им обстоятелства като е взел предвид чистото им съдебно минало, направените самопризнания още в хода на досъдебното производство, изразеното съжаление и оказаното съдействие на разследването. По отношение на подсъдимите А. и М. е била отчетена и тяхната млада възраст, а по отношение на подс. А. обстоятелството, че има работа и семейство в България. Вярно е заключението на първата инстанция, че изброените смекчаващи обстоятелства нямат сами по себе си изключителен характер, както и не могат да бъдат приети за многобройни такива, които да обусловят евентуалното приложението на чл.55 от НК. На тях се противопоставят отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства. По отношение на А., М. и А., РС правилно и законосъобразно е приел, че отегчаващо отговорността им обстоятелство е значително по-високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление по чл.281 от НК. Деянието на тримата подсъдими се откроява със значително по-висока степен на обществена опасност от обикновените случаи предвид наличието на четири квалифициращи обстоятелства от състава на престъплението (т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 на чл. 281, ал. 2 от НК) от максимално пет предвидени в закона. В случая става дума за предварително добре обмислена и планирана престъпна дейност, реализирана в съучастие и с две други неустановени лица в чужбина, а не за еднократно деяние, извършено импулсивно или по непредпазливост. Решението да се превозят от неправоспособен шофьор без никакъв опит изключително голям брой нелегални мигранти в нерегистриран автобус с поставени табели, предназначени за друго МПС, през цялата територия на България до границата с Р Сърбия, което е трябвало да стане в светлата част на денонощието, е дръзко и демонстрира явно пренебрежение към установения в страната законов ред. Правилно РС е отчел като допълнителни фактори, увеличаващи обществената опасност на престъплението, че деянието е извършено по отношение на значителен брой лица - общо 47 чужди граждани, както и че е извършено по отношение на множество лица, които не са навършили 16 години - общо 12 лица (от 4 до 15-годишна възраст), като броя на децата в автобуса (ненавършили 18- години) е бил общо 14. Следва да се отчете като отегчаващо отговорността им обстоятелство, че те са извършили деянието по користни подбуди, с цел да реализират парична облага. Правилно е отчетена и е упоритостта на подсъдимите при извършването на деянието като въпреки многократните възможности да преустановят противозаконната дейност по подпомагане на чужденците, те не са се отказали, а неотклонно се преследвали поставената си цел. РС правилно и обосновано е взел предвид и че подсъдимият А. е действал освен в качеството на пряк извършител, но и като подбудител на подс. М., тъй като именно подс. А. е този, който се е свързал с подс. М. с предложение да се присъедини за извършването на превоза на мигрантите срещу заплащане на пари. Неправилно РС е отчел като отегчаващо обстоятелство, че престъплението е извършено по начин, опасен за живота и здравето на тези 47 чужди граждани, тъй като това е един от квалифициращите признаци на престъплението по чл.281, ал.2 от НК и взет предвид от законодателя при определяне на наказанието за това престъпление. Освен гореизложеното, допълнително отегчаващо отговорността на подс.М. е обстоятелството, че той е мотивирал и окуражавал подс. А. да не спира при преминаване на КПП-то, казвал му „Влизай“, „Премахни блокадата от основата“ (изкорени блокадата) и „Няма да спираш до София“, което е мотивирало А. да извърши деянията по чл.270 от НК. По отношение на А., РС правилно е отчел като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство, че именно той е изиграл решаващата роля в тази престъпна група - той е бил връзката на територията на Република България с другите двама неустановени по делото лица и е съгласувал всичко с тях, той е намерил автобуса и е обучил подс. А. да го управлява, осигурил е логистичната подкрепа на преките извършители А. и М. на територията на страната. Видно от доказателствата, А. имал предварителна информация за броя на лицата, в кой ден следва да се вземат, посоките на транспортиране, с какво превозно средство ще следва да се извърши транспорта, колко лица /изпълнители/ ще са необходими за транспортирането на чуждите граждани, каква роля ще има всеки един от тях в изпълнителното деяние по чл. 281, ал. 2 от НК. Без неговите действия не би се стигнало до осъществяване на престъплението от А. и М. поради което той трябва да понесе най-малко същата отговорност като тях за извършването на престъплението по чл.281 от НК. Фактът, че подс.А. се е установил в България, има семейство и законен бизнес в страната, изобщо не го е възпряло при извършването на престъпленията, за които е обвинен. По делото са налице данни, че още от началото на 2022г. той срещу заплащане осигурявал моторни превозни средства за превоз на мигранти в България. Обстоятелства, проявили се след извършване на деянието, не могат да се вменят във вина, но могат да са смекчаващи или отегчаващи за наказателната отговорност. Ето защо, в случая няма как да се пренебрегне факта, че като косвен резултат от съвместните престъпни действия на А., М. и А. се е стигнало до смъртта на двама служители на МВР при опита им да предотвратят извършването на престъплението по чл.281 от НК. Макар и тя да е предмет на друго разследване, не може да не се отчете като още едно изключително отегчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство, защото именно тяхната цялостна съвместна престъпна дейност е дала началото на веригата от събития, при която се е стигнало до този трагичен резултат. Следва да се отчете и обстоятелството, че нашата държава е приела подсъдимите на своя територия, предоставила им е международна закрила като им е дала хуманитарен статут, но това изобщо не ги възпряло да нарушат нейните закони и да вършат престъпления на нейна територия. Размерът на наложените на А. и А. глоби следва да бъде съобразен не само с имотното им състояние, но и със степента на обществената опасност на извършеното от тях, като въззивният съд нами а определените от РС размери за пропорциални и кореспондират на високата степен на обществена опасност на извършеното. Мотивиран от гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав счита, че така определените и на тримата подсъдими наказания от първата инстанция за престъплението по чл.281, ал.2 НК са справедливи и подходящи с оглед конкретиката на извършеното от тях престъпление по чл.281, ал.2 от НК. Въззивният съд намира за законосъобразни и справедливи и наказанията, определени от РС и за извършените от подс.А. и А. престъпления по чл.345, ал.1 и ал.2 от НК. Видно е, че РС е отчел тяхната по- ниска степен на обществена опасност и съответно им е наложил и по-ниски наказания лишаване от свобода, за които няма основание да бъдат намалявани или променяни. По отношение на наказанието на подс.А. за престъплението по чл.270, ал.1 от НК, РС много правилно и в съответствие с чл.54 от НК е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, че в случая са извършени три отделни деяния, проявената от А. престъпна упоритост в действията си да не преустанови управлението на автобуса до самото ПТП на „Трапезица“ в гр. Бургас, довело до преследване, което от своя страна е поставило в реална опасност живота и здравето на четиримата полицейски служители и на намиращите се в автобуса 47 мигранти и подс.М. и в крайна сметка довело до ПТП, в което живота си загубили други двама полицейски служители. Размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на А. от РС за това престъпление, е изцяло съобразено с конкретните особености на деянието и съответно е справедлив.

Извършените от подсъдимите А. и А. престъпления са в условията на съвкупност по смисъла на чл. 23 от НК, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като в тази връзка РС правилно ги е групирал като е наложил най- тежкото наказание на всеки от тях като е присъединил и наложените им глоби на основание чл.23, ал.2 от НК.

Съвсем правилно, обосновано и мотивирано РС е отказал да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите. В случаите на подс.А. и А. това е обяснимо предвид размера на общото наказание лишаване от свобода, което е над три години съответно чл.66, ал.1 НК е неприложим. По отношение на подс.М., правилно е констатирано, че целите на наказанието няма да бъдат постигнати ако подсъдимият не изтърпи така наложеното наказание ефективно. Отчетено е, че М. няма постоянно местопребиваване в страната, няма близки или роднини, които да полагат спрямо него възпитателни грижи, не учи и не полага труд. При тези обстоятелства абсолютно правилно и обосновано РС е достигнал до заключението, че евентуалното отлагане на наложеното наказание с изпитателен срок няма да е в състояние да гарантира поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, докато престоят му в пенитенциарно заведение чрез целенасочена корекционна работа ще подпомогне у него изграждането на лични ресурси за формиране на социално приемливо и законосъобразно поведение, където и да се намира по света. Ето защо, в конкретния случай се явява обществено оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, същия да изтърпи наказанието лишаване от свобода ефективно. Това мнение напълно се споделя и от настоящият състав.

Напълно се възприемат и изложените от първата инстанция съображения, мотивирали решението за увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК по отношение на подсъдимите А. и А.. При приложението на чл. 24 НК съдът е длъжен да прецени цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията, личната му обществена опасност, подбудите за извършването на престъпленията, степента и вида на вината, както и останалите отегчаващи обстоятелства, като приеме, че и най- високото наложено наказание не ще изпълни целите, предвидени в чл. 36 НК, и преди всичко не ще му въздейства поправително. В конкретния случай, с оглед коментираните по- горе обстоятелства, въззивният съд намира за съобразено със закона и доказателствата, и оправдано с оглед постигане целите на наказанието, решението на първата инстанция да увеличи определените на подсъдимите А. и А. общи най-тежки наказания. След преценка за цялостната престъпна дейност на подсъдимите А. и А., РС правилно е стигнал до извода, че в случая тази цел може да бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване срока на общото наказание на двамата. Видно е, че подс.А. само в рамките на един ден е осъществил състава на 4 престъпления, две от които с висока степен на обществена опасност, поставили в опасност живота и здравето на други лица. Всички престъпления са осъществени при пряк умисъл, а това по чл.281, ал.2 от НК, което е и водещото престъпление, е и с користна цел. Подс.А. в рамките на един ден е участвал в извършването на 3 престъпления, едното от които с висока степен на обществена опасност, като без неговите действия другите двама подсъдими не биха успели да осъществят престъплението по чл.281, ал.2 от НК. Конкретните действия-предмет на тяхното обвинение се отличават с по-голяма степен на обществена опасност от типичните прояви от този тип предвид големия брой на превозваните мигранти и тежките последици от деянието. Упоритостта и дързостта при реализиране на престъплението по чл.281, ал.2 от НК и начинът на извършване на деянието характеризират подс.А. като личност с висока степен на обществена опасност въпреки чистото му съдебно минало. Той е имал множество възможности да се откаже от реализиране на престъплението, но не го е сторил, дори напротив до самия край се е стремял да довърши намисленото. Безразсъдното управление на автобуса с висока скорост въпреки разпорежданията на полицаите да спре е довело до застрашаване на здравето и живота на полицейски служители и мигранти и в крайна сметка и до смъртта на двама български полицаи и до унищожаване на значително имущество характеризират А. като личност, която не би се спряла пред нищо за да довърши замисленото предварително престъпление. Изложеното важи и за подсъдимия А.. Той също имал множество възможности да се откаже от реализиране на престъплението по чл.281 от НК, но не го е сторил дори напротив направил всичко необходимо за да бъде то довършено. Така индивидуализираните и увеличени общи най-тежки наказания на двамата подсъдими ще постигнат целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способстват за поправянето и превъзпитанието им и наред с това ще въздействат предупредително и възпиращо върху тях, а и върху останалата част от обществото да се въздържат от извършването на подобни престъпления.

РС правилно е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така наложените и увеличени наказания „лишаване от свобода“ времето, през което тримата подсъдими са били задържани по реда на ЗМВР или по НПК.

Присъдата в частта, касаеща определения режим на изтърпяване на наказанията, разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите и разпореждането с веществените доказателства, е в съответствие със ЗИНЗС, НК и НПК и следва да бъде потвърдена. Законосъобразно и в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, РС е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода. Разноските по делото правилно са разпределени от РС в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК, тъй като М. е признат за виновен по делото наравно с другите подсъдими за престъплението по чл.281, ал.2 от НК, което е водещото в случая. Разпореждането на РС с веществените доказателства по делото също няма основание да бъде променяно. В случай, че няма произнасяне по някое от тях, както посочва защитата на подс.М., този пропуск може да бъде отстранен от първоинстанционния съд по реда на чл.306 от НПК.

При цялостната служебна проверка на законосъобразността и правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция съществени нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, водещи до цялостна несправедливост на процеса срещу подсъдимите.

Така мотивиран, на основание чл.334 т.6 вр. с чл.338 от НПК, Бургаският окръжен съд,