Решение № 229 от 16.7.2020 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 172/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН Постъпила е касационна жалба от " Лъки Стейт 2015 " Е ООД със седалище и адрес на управление гр. Чирпан, ул." •••• " № 4, представлявано от управителя М.Х.Л. против Решение № 170 / 13.03.20 20 г., постановено по А Н Д № 3111 /201 9 г. на Старозагорския районен съд, с което е изменено НП № 24-002398 / 05.0 8.201 9 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Стара Загора, като е намалена наложената на " Лъки Стейт 2015 " Е ООД за нарушение на чл. 115 от КТ, на основание чл. 41 4, ал1 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева на 1 5 00 лева. Развити са оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, сочещи към нарушение на материалния закон. Излагат се правни доводи в подкрепа на оплакванията. Според касатора от събраните по делото писмени и гласни доказателства в това число и от графика за явяване и неявяване на работа можело да се направи извод, че работникът А. работел по график само в събота и неделя и то само първи смени по осем часа на ден. Алтернативно релевира доводи, че дори работодателят да е извършил нарушението по чл. 115 от КТ АНО следвало да приложи чл. 415в от КТ, тъй като се касаело за маловажен случай на административно нарушение. Иска се обжалваното решение на Старозагорския районен съд да бъде отменено, като се постанови отмяна и на НП. Ответната страна не се представлява, но в писменото си становище оспорва жалбата. Счита решението на Старозагорския районен съд за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, моли съда да я остави без уважение. След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Старозагорският административен съд намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на събраните пред него писмени и гласни доказателства, Районният съд е приел, че при направената от служители на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Стара Загора на 02.0 7.201 9 г. в обект „ Павилион”, находящ се на адрес гр. Чирпан, ул. „ ••••” № 1 и на 08.07.2019 година по представени писмени документи в Д „ ИТ” гр. Стара Загора се установило, че работодателят „ Лъки Стейт 2015” ЕООД гр. Чирпан е сключил трудов договор № 014/03.05.2019 година на основание чл. 114 от КТ с работника И.Д.А. за работа през определени дни от месеца без да е уговорил разпределение на работното време при сключване на договора на 03.05.2019 година. Допуснатото нарушение било квалифицирано по чл. 115 от КТ, за което бил съставен АУАН. Въз основа на него било издадено срещу " Лъки Стейт 2015 " Е ООД НП № 24-002398 / 05.0 8.201 9 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Стара Загора, в което административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ. Старозагорският районен съд е приел, че доказателствата установяват извършеното нарушение по чл. 115 от КТ и че при осъществяване на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на правилата. Съдът е счел, че нарушението правилно е санкционирано по реда на чл. 414, ал.1 от КТ. С оглед вида на обществената опасност на деянието и отношението на жалбоподателя към законоустановения ред, съдът е приел за справедливо да намали наложената санкция на 1 500 лева Решението е ПРАВИЛНО. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 114 от КТ т рудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 115, /озаглавена „съдържание”/ за тези трудовите договори освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. От тези разпоредби следва, че едностранното изготвяне на график от работодателят не е достатъчно за да се приеме, че има разпределение на работно време при полагане на труд. Тази клауза трябва да се инкорпорира изрично в текста на сключения между „Лъки Стейт 2015” и И.А. трудов договор и по нея да се постигне съгласие. Уговорката „при повикване”, предимно събота и неделя не е достатъчна, за да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 115 от КТ. Правилно е прието от съда, че това условие в трудовия договор определя самите дни, през които А. евентуално ще полага труд. В сключения между работника и дружеството трудов договор липсва посочване на начало и край на работното време, не са определени и почивките. Правилно е прието от районния съд, че при така сключения договор може да се стигне до злоупотреба с права от страна на работодателя относно продължителността на работния ден. Съдът е изложил подборни мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ. Съгласно тази норма м аловажен е случаят, при който нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда на кодекса и от него не са настъпили вредни последици за работници или служители. От приложното поле на визираната разпоредба са изключени определени нарушения – по чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и а ал.3 и чл. 63, ал.1 и ал.2 КТ – чл. 415в, ал.2 КТ. Правилно е прието от съда, че не са представени доказателства, че нарушението е отстранено и че от деянието не са произтекли вредни последици за работника. Съответен на събраните по делото доказателства е и изводът на Старозагорският районен съд затова, че справедливият размер на санкцията следва да е минималният, предвиден в закона. При безспорна установеност на извършеното нарушение и изпълнение на предпоставките на чл. 41 4, ал.1 от КТ, административно-наказващият орган законосъобразно е приложил визираната разпоредба, а с намаляване на определения размер на наложената имуществена санкция в законоустановения минимум от районния съд, касаторът е постигнал максимума, за който може да претендира. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящия състав на Административен съд – Стара Загора