Решение № 545 от 2.7.2019 г. на Административен съд - Хасково по дело № 308/2019 г.

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“ (правоприемник на Митница Пловдив), подадена чрез процесуален представител, против Решение №21/22.01.2019 г., постановено по АНД №1706 по описа на Хасковския районен съд за 2018 година, в частта му, с която е отменено Наказателно постановление №820/2018 г. на Заместник-началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се твърди, че в обжалваната му част решението е постановено в противоречие на закона и явна несправедливост, изразяваща се в увреждане на държавния фиск. Претендира се в тази му част решението да бъде отменено, като вместо него се потвърди наказателното постановление. Сочи се, че по делото не било спорно, че било налице извършено от поставения под пълно запрещение Б.В.М. нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Излагат се доводи, че съдът неправилно приел, че случаят попада в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателно отговорно можело да бъде лице, което е пълнолетно и е извършило административно нарушение в състояние на вменяемост. От приетите писмени доказателства по делото категорично се установявала преценката на АНО на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН. Твърди се, че съобразно установената съдебна практика, тази преценка следвало само да бъде направена и приложена, като нямало задължителни изисквания, след като това било извършено и посочено в обстоятелствената част на съответния административен акт, изрично да се посочва и при квалифициране на нарушението. Касаторът цитира разпоредбите на чл.26 от ЗАНН и намира, че алинея 3 изключвала възможността за търсене на отговорност от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, за извършени от тях административни нарушения, като определяла, че за тях отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В случая с наказателното постановление се наказвала К.Б.М., за която било категорично установено, че се явявала родител на извършителя на нарушението Б.В.М., който към момента на извършване на нарушението попадал в хипотезата на чл.26, ал.3 от ЗАНН – поставен под пълно запрещение. Ответникът по касационната жалба, К.Б.М., като настойник и законен представител на Б.В.М., чрез процесуалния си представител по делото и в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Моли решението да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага становище, че административнонаказателната отговорност е лична, а това, че лицето е поставено под пълно запрещение, не е основание за прехвърляне на тази отговорност на неговия родител, настойник или попечител. Административен съд – Хасково, след проверка на оспорената част от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С оспорената част от Решение №21/22.01.2019 г. по АНД №1706/2018 г. Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №820/2018 г. от 22.11.2018 г., в частта му по точка 1, с която на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл.26, ал.3 от ЗАНН, на К.Б.М. •••, в качеството си на настойник на лицето Б.В.М., съгласно Удостоверение №54/13.01.2012 г. на основание чл.156, ал.1 от СК, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Наказанието е наложено за това, че Б.В.М. •••, на 03.03.2018 г. държи в една от стаите, предназначена за килер, в дома си в гр.Х, ул.„Г.К“ №, акцизна стока – общо 107, 00 литра дестилатен етилов алкохол, с установено действително алкохолно съдържание по обем – 41, 2% vol, без данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел за установено по делото, че е налице извършено от поставения под пълно запрещение Б.В.М. нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, тъй като при проверка от служители на ОДМВР Хасково е установено същият да държи 11 броя пластмасови бутилки, съдържащи общо 107 литра течност, която отговаря на дефиницията на чл.9, ал.1 от ЗАДС за етилов алкохол. Като е установил, че извършителят на административното нарушение е лице, поставено под пълно запрещение, въззивният съд приел, че поставената на Б.В.М. диагноза обуславя невменяемостта му към момента на извършване на административното нарушение, т.е. същият не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл.26, ал.1 от ЗАНН и чл.33, ал.1 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, и е достигнал до извода, че Б.В.М. страда от психическо заболяване, което изключва вменяемостта и е наказателно неотговорен, включително не може да носи административно-наказателна отговорност. Съдът е посочил, че незаконосъобразно АНО е ангажирал за извършеното административно нарушение настойника и законен представител на поставения под пълно запрещение М. – неговата майка К.Б.М.. Изложил е мотив, че съобразно фундаментален принцип в наказателното и административнонаказателното право, както наказателната, така и административнонаказателната отговорност е лична, и е отменил наказателното постановление в частта му на наложената глоба. Касационният състав на Административен съд – Хасково намира, че като краен резултат постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в касационната жалба пороци. Въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, въззивният съд е възприел относимите факти, като подробно и правилно е описал фактическата обстановка, която не се оспорва и няма да бъде излагана повторно. Безспорно е доказано, че съставомерно деяние по чл.126, ал.1 от ЗАДС, а именно държане на акцизна стока – алкохол, без данъчен или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, е извършено на посочените в АУАН и НП дата и място от лицето Б.В.М., което с влязло в сила на 04.08.2011 г. съдебно решение е поставено под пълно запрещение. Няма спор и че К.Б.М., майка на Б., на основание чл.156, ал.1 от СК е настойник на същия. Спорният между страните въпрос на практика е кой носи административнонаказателна отговорност за извършеното деяние, и правилно ли в случая с точка 1 от НП е ангажирана отговорността на К.Б. Н., в качеството ѝ на настойник на Б.В.М., и на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН. В чл.6 от ЗАНН е дефинирано административното нарушение като деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е посочено, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В Раздел IV на ЗАНН е нормативната регламентация на административнонаказателно отговорните лица. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН предвижда, че административнонаказателната отговорност е лична. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Според ал.2, административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. В чл.26, ал.3 от ЗАНН е предвидено, че „За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.“ Цитираната нормативна уредба води на извода, че специалният закон ЗАНН изрично регламентира възможността за деяние, обявено за наказуемо с административно наказание, извършено от един субект (малолетно и ненавършило 16 години непълнолетно лице, както и поставено под пълно запрещение лице) да отговаря друг субект, но при условието последният съзнателно да е допуснал извършването на деянието. В тази връзка, доколкото с Наказателното постановление е ангажирана отговорността на К.Б.М. по реда на чл.26, ал.3 от ЗАНН, а не на поставения под пълно запрещение Б.В.М., въззивният съд не е имал основание да обсъжда вината и вменяемостта на последния, както и възможността същият да носи административнонаказателна отговорност. Порокът на административнонаказателното производство в случая се изразява в това, че както при съставянето на АУАН №509/16.07.2018 г., така и при издаването на Наказателното постановление, не са въведени твърдения за съзнателно допускане, от страна на административно наказаното лице, извършването на деянието от поставения под негово настойничество извършител. Не са обективирани никакви факти в тази насока и такива не могат да бъдат проверени от съда. Нарушено е изискването на чл.57, т.5 от ЗАНН относно формата на наказателното постановление, като липсва описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, за да бъде ангажирана отговорността на К.Б.М. по възприетия от АНО ред. Само това нарушение в процедурата по съставяне на НП е достатъчно основание същото да бъде отменено. Като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, решението на районния съд в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът