РЕШЕНИЕ

№ 106

гр. София, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .................... при участието на секретаря.................. като разгледа докладваното от.................... Гражданско дело № 20231110128221 по описа за 2023 година Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът....................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Й. С. за заплащане на сумите, както следва: сумата 670, 03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр........................о изплащане на вземането; сумата 87, 79 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от..................... лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за имот, находящ се на адрес: гр........................о изплащане на вземането; сумата 6, 93 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 30.05.2016 г. до 23.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.2019 г. по ч. гр. д. № 25568/2019 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от...................... Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди и за услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху същите. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява, че в процесния имот нямало изградена сградна инсталация, нямало монтирани отоплителни тела и през него не минавали тръби. Нямало валидно издадено разрешение за ползване на имота. Във водено по-рано между същите страните за същите обекти

гражданско дело №..................... състав, било установено, че имотът е на етап на строителството „груб стоеж“. При отчитане на разходваната топлинна енергия на 29.05.2021 г. относно процесния гараж проверяващото лице било вписало, че в процесния имот няма захранване, няма топломер и няма радиатор. В отчет от 16.05.2022 г. било посочено, че за процесния гараж №...... не се води отчет и няма радиатори и топломери. Същата констатация била направена и в отчета от 19.05.2023 г. Оспорва процесният обект да се води на отчет от дружеството за дялово разпределение. Сочи, че сключеният договор между...................... е изтекъл към процесния период, а уреди никога не били монтирани. Оспорва да са получавани фактури за потребена ТЕ, касаеща процесния имот. Поддържа, че не е давала съгласие за получаване на процесната услуга, поради което същата следва да се приеме като „непоискана“ по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца –......................., не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

По делото не се спори, а и от приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижими имоти №........................ се установява, че ответницата е собственик на процесния гараж №.................., находящ се в гр....................., като в нотариалния акт е записано, че имотите са изградени в груб строеж.

Спорно по делото е изградена ли е в сградата отоплителна инсталация. За установяване на това обстоятелство са приети основно и повторно заключения по допуснатите съдебно-технически експертиза. Според вещите лица и по двете експертизи в сградата има изградена сградна инсталация от хоризонтален тип за отопление включително на партерно ниво за отопление на гаражите. В заключенията не е посочено въз основа на какви документи вещите лица са достигнали до посочените изводи. В съдебно заседание, провело се на 04.12.2024 г. посочват, че са работили по документи представени им от ФДР.

Клиентите на ТЕ се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция – чл. 135, ал. 1 ЗЕ. Условие за изграждане на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за топлоснабдяване на сгради - етажна собственост по отношение на новостроящи се сгради, е получено разрешение за ползване на строежа – чл. 32, т. 3 от Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г., отм.). Включването на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция в редовна експлоатация се извършва след получаване на разрешение за ползване на инсталациите в сградите (чл. 34 от Наредбата за топлоснабдяването от 2002 г., отм.). В случая не се доказва (при тежест на ищеца) да са изградени съоръженията, необходими за топлоснабдяването – топлоснабдителен топлопровод и сградна инстанция и същите да са въведени в експлоатация по надлежния ред. От заключенията на СТЕ може да се установи единствено, че в процесната сграда е проектирано изграждането на хоризонтална сградна инсталация, но не и че такава в действителност е изградена. Извод за липса на изградена и въведена в експлоатация отоплителна инстанция в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, следва от отбелязванията в съставените от служител на......................... от делото), главени отчети от....... в които е посочено, че в притежавания от ответницата ап..... няма тръби и липсва захранване, както и, че няма документи за гаражи №...... те не се водят на отчет и в тях няма радиатори и топломери. В отчета по отношение на процесния гараж е посочено – няма захранване, няма топломер, няма радиатор. При това съдът намира за недоказано изграждането на отоплителна инсталация в процесната сграда и въвеждането в експлоатация. Отделно от изложеното вещите лица са посочили, че през процесния период и за процесния имот ТЕ е начислявана при условията на неосигурен достъп, като за последното обстоятелство по делото не са ангажирани доказателства. Макар отчетите да са направени в период след процесния, няма как да се приеме, че до този момент в имота е имало захранване, тръби и радиатори, които впоследствие да са били премахнати, за което липсват както твърдения, така и доказателства.

От горното следва, че по делото не е доказано процесният имот да е топлоснабден, т. е. да е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. При това по арг. от нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК макар и собственик на процесния имот ответницата няма качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот поради недоказано топлоснабдяване на имота. От това следва, че исковете за цена на топлина енергия и дялово разпределение, основани на твърдението, че ответницата има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди спрямо процесния имот, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответникът в размер на 1700 лв., от които 1200 лв. платени депозити за възнаграждения на вещи лица и 500 лв. адвокатско възнаграждение, което е уговорено и действително заплатено от ответника на адв. Г. И., видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от........................

Така мотивиран, съдът