Решение № 671 от 26.2.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 22/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Т. М. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ап.5 против отказ № 1739р-29986 / 11.11.2024г. на началника на РУ Велико Търново, потвърден с Решение № 366000-27964 / 06.12.2024г. на Директора на ОД на МВР Велико Търново, с който е отказано подновяване срока на разрешенията за съхранение носене и употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за граждански цели-самоотбрана. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като неправилно са възприети фактите и е направена преценка за липсата на основание за притежаване на оръжие – опасност за живота и здравето на заявителя. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърляне на същата. Предмет на настоящото съдебно производство e отказ № 1739р-29986 / 11.11.2024г. на началника на РУ Велико Търново, с който е отказано подновяване срока на разрешенията за съхранение носене и употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за граждански цели-самоотбрана. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: Т. К. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси от 2019г. със срок на валидност до 27.11.2024г. за късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет Макаров, издадено на основание чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ като бивш служител на Министерството на отбраната. На 21.10.2024г. К. заявление за подновяване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, в което е посочено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Към заявлението са приложени изискуемите документи. Извършена е проверка на лицето, при която е установено наличието на предпоставките по чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, с изключение на тази по ал.10 на същата разпоредба. В докладна записка от инспектор по КОС е посочено, че посочените от заявителя доводи не обосновават необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за граждански цели, тъй като липсват данни в РУ Велико Търново за жалби на заявителя или членове на семейството му за отправяни закани и заплахи за саморазправа от които да е застрашен живота и здравето им, както и да има посегателства прямо лично или семейно движимо или недвижимо имущество. Заеманата преди длъжност като служител на Министерството на отбраната не е достатъчно основание за необходимост от притежание на оръжие. Въз основа на тези данни административният орган приема, че липсват доказателства за физическа или друга заплаха или нападение срещу жалбоподателя, респективно за непосредствена опасност за живота и здравето му, както и на членове от неговото семейство, поради което е постановен отказ на основание чл. 83, ал.5, във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. В хода на съдебното производство жалбоподателя представя нови доказателства – трудов договор и допълнително споразумение към него. Пред съда е разпитана свидетелката М. Т. К., чиито показания съдът кредитира като непосредствени, достоверни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, и при спазване на материалния закон. Обжалваният отказ съдържа подробни фактически и правни основания, които го обосновават и най-общо се свеждат до липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да налага издаването на разрешението за придобиване на оръжие, тъй като не е доказана необходимост на лицето от това. Посочените обстоятелства, според чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, представляват пречка за издаване на разрешението и това е фактическото и правното основание за издаване на оспорвания в настоящето производство отказ, посочен в него. Съдът намира оспорвания отказ и за материално законосъобразен, тъй като счита, че и в настоящето производство не е доказано соченото в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ условие за издаване на процесното разрешение. Съгласно цитираната норма не се издава разрешение за придобиване на оръжие на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Анализът на посочените текстове от закона налагат извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти на първо място, за наличието на своето специално качество по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ и едновременно с това, на второ място, да посочи и обстоятелства, които да подкрепят и да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. В контекста на нормативното предписание и с оглед липсата на въведени фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана, административният орган обосновано е приел в мотивите на отказа си, че не са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението на жалбоподателя. Това е така, защото жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. Липсват доказателства за посегателства срещу живота и здравето му, извършени кражби или друга реална заплаха за жалбоподателя и семейството му. Събраните в хода на настоящото производство писмени и устни доказателства също не обосновават необходимостта от оръжие за самоотбрана. Представените доказателства за наличие на трудово правоотношение на длъжност „пчелар“ и работно място [населено място] не може да бъде прието като наличие на заплаха към К.. Дори и осъществяваната от него трудова дейност да е свързана с риск от нападение поради носенето на значителни парични средства в брой, то това би било основание работодателя да поиска разрешение за оръжие, а не физическото лице, извършващо тази длъжност. Още повече, че търговското дружество разполага и с възможността за наемане на специалисти за охрана на имуществото и превозване на паричните средства със специализиран транспорт. Всички изложени от свидетелката К. обстоятелства са свързани с осъществяването на трудовата дейност от жалбоподателя и възможните проблеми следва да бъдат разрешени именно от работодателя. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ се отнася за физически лица, които имат нужда с оглед личните им нужди /лов, спорт, защита/ да притежават оръжие. Когато служебните или трудовите задължения на лицето налагат притежаване на оръжие, разрешението за това се издава по друг ред, искането се подава от работодателя, който е и адресат на административния акт. В конкретния случай ако оръжието е необходимо на К. с оглед изпълнението на трудовия договор, то именно ЕООД „М. – Мирослава Колева“ следва да подаде искане за притежаване, съхранение и употреба на оръжие. Именно свидетелските показания на М. Т. К. – дъщеря на жалбоподателя – потвърждават извода на административния орган за липсата на заплаха за живота, здравето и имуществото на К.. Свидетелката заявява, че не може да каже дали е имало опасност за живота на баща й, но са налице посегателства върху пчелина, последното от които през 2019г. Ето защо съдът намира, че по делото не са представени доказателства жалбоподателят или членовете на семейството му да са били обект на заплахи или жертва на престъпления. Предмет на преценката за необходимост от носене на оръжие са само въведените фактически твърдения и установяващите ги конкретни доказателства, но не и хипотезите и предположенията или субективните страхове на заявителя. Потенциалната нужда и субективната убеденост на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване по обективни данни на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на вероятни, но несигурни събития. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Изначално не може да обоснове задължение за издаване на разрешение за оръжие обстоятелството, че заявителят е бивш служител на Министерството на отбраната, притежава имоти в отдалечени места, доколкото в случая става въпрос за абстрактна и хипотетична опасност за всяко лице, което не може да обоснове въоръжаването на цялото население на страната. Съдът намира, че и в настоящето производство не се ангажираха данни и доказателства за основателна причина, която по несъмнен начин да налага издаването на разрешението придобиване оръжие, тъй като не е доказана необходимост на лицето от това. Тази недоказаност на обстоятелства според чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ представлява пречка за издаване на разрешението за придобиване на оръжие и като е отказал на това основание ответникът е постановил правилен административен акт. Съобразно горното съдът намира оспорвания отказ за валиден административен акт, издаден при спазване на административно производствените правила за това, в съответствие са приложимия материален закон (чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона) и прокламирана от същия закон цел. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответника, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, съдът