Решение № 5211 от 10.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3299/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, предявена от П. И. П., ЕГН •••••••••• против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 26000 лв. – част от вземане в общ размер от 33000 лв., представляваща обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, въз основа на което е била издадена застрахователна полица № 4704230281000674/28.02.2023 г., със срок на валидност от 17: 30 ч. на 28.02.2023 г. до 23: 59 ч. за вредите, настъпили в периода между 17: 30 ч. на 01.05.2023 г. до 07: 15 ч. на 02.05.2023 г. от кражбата /противозаконното отнемане/ на застрахования лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с peг. № ••••••••, собственост на П. И. П., ведно със законната лихва върху вземането, считано от подаването на исковата молба - 16.11.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и с правно основание чл. 409 КЗ за заплащане на мораторна лихва в размер 100 лв., частично претендирани от сума в общ размер от 606, 36 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 26000 лв. за периода от 14.09.2023 г. - датата на постановяване на отказа - до 16.11.2023 г. - датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира се и присъждане на разноските за производството. Ищецът твърди да е сключил с ответника договор за имуществено застраховане на лек автомобил. Твърди в срока на действие на застрахователния договор в периода между 17: 30 ч. на 01.05.2023 г. до 07: 15 ч. на 02.05.2023 г. да е установена кражбата на автомобила от мястото, където е бил паркиран. За настъпилите по автомобила щети ищецът отправил искане за заплащане на застрахователно обезщетение, като ответникът, въпреки че получил всички поискани документи, отказал да изплати дължимото обезщетение. При тези твърдения претендира заплащането му, както и обезщетение за забавено плащане от датата на отказа. Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между ищеца и ответника е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт" № 4704230281000674 по отношение на лек автомобил „Шкода Октавия", модел с номер на рама TMBJG7NЕ6J0011700 и придаден регистрационен номер ••••••••. Не оспорва, че пред дружеството ответник е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, която е приключена с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва настьпването на застрахователно събитие, което да обуславя пораждане на отговорност за застрахователя, т.е. оспорва факта на противозаконно отнемане на посоченото превозно средство от владението на ищеца, като в тази връзка оспорва доказателствената стойност на съставените актове в досъдебно наказателно производство. Въпреки, че не оспорва сключването на договор с ищеца, твърди договорът да е сключен при липса на застрахователен интерес, тъй като страна по него не е собственик на вещта. Твърди, че ищеца не е придобил посочения лек автомобил на валидно правно основание, поради което при сключване на застраховката изначално не е бил налице този интерес. Евентуално заявява, че и праводателя на ищеца не е собственик на вещта и същия не е прехвърлил собствеността с договор за покупко-продажба от 27.02.2023г., за която е издадена фактура 0000007883 от същата дата. На следващо място твърди, че дори договора за имуществена застраховка да се приеме за сключен при наличие на застрахователен интерес, същият следва да се счете за относително недействителен, тьй като страна по него не е собственика на лекия автомобил. Наред с материалноправната легитимация на ищеца се оспорва и размера на вредите, като твърди действителната стойност на автомобила да е по-ниска от претендираната. Оспорва като неоснователен и иска за присъждане на лихва за забава, доколкото същия се явява акцесорен по отношение на главния иск. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Не е предмет на спор, а се установява и от приетите писмени доказателства по делото, че със застрахователна полица № 4704230281000674, видно от която на 28.02.2023г. между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л.а. „Шкода Октавия“ с ДК № ••••••••, рама № TMBJG7NЕ6J0011700. Уговорена е застрахователна сума от 33000 лв. при клауза „Пълно каско“, застрахователна премия от 1329, 56 лв., разсрочена на 4 бр. вноски и срок на застрахователно покритие 28.02.2023г.- 28.02.2024г. Не е предмет на спор и се установява плащане от ищеца на първата вноска по премията в деня на сключване на договора. Неразделна част от застрахователния договор са и валидните към датата на сключването му Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“на ответното дружество. В конкретния случай страните са обвързани със застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399 КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 КЗ, с предмет л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № ••••••••. Със заплащане на първата вноска от застрахователната премия и съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да носи риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Застраховка Каско е сключена при клауза „Пълно каско“ oт Общите условия, по която застрахователя носи риска от кражба или грабеж на МПС. Идентифициращите белези на застрахования автомобил се установяват от приетото като доказателство Свидетелство за регистрация на МПС - Част I № 012986777 от 28.02.2023 г., видно от което ищецът П. И. П. е вписан като собственик на лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег. № •••••••• с номер на рама TMBJG7NЕ6J0011700. От фактическа страна не оспорва, че пред дружеството ответник е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка депозирано от ищеца уведомление за извършена в периода от 17: 30ч. на 01.05.2023г. до 07: 15ч. на 02.05.2023г. в гр. София, на неохраняем паркинг на ул. „Луи Айер“ пред № 136 кражба на процесния автомобил, по която била образувана преписка по щета № 37/23 и която е приключена с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на 14.09.2023г. Не спорно и, че за противозаконното отнемане на автомобила, ищецът е уведомил правоохранителните органи, в резултат от което е било образувано досъдебно производство № 738/2023г. по описа на 04 РУ - СДВР, съответно на пр. пр. № 13190/2023 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, водено срещу неизвестен извършител, което било спряно с постановление от 13.06.2023г. на СРП. Основният спорен въпрос между страните е дали договорът за застраховка е действителен с оглед доводите за липса на застрахователен интерес от сключването му за ищеца, тъй като не е собственик на автомобила. Ищецът се легитимира като собственик с издаденото му свидетелство за регистрация от СДВР-ПП по отношение на автомобила, за който е сключен застрахователния договор с ответника, което свидетелство има характера на официален свидетелстващ документ, респективно обвързваща доказателствена сила относно удостоверените факти за собственика на превозното средство, като ответникът носи тежестта да опровергае тази доказателствена сила. С определението по чл. 140 ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността наудостоверението в свидетелство за регистрация № 012986777/28.02.2023г. факти относно собствеността на ищеца върху описания в свидетелството автомобил, като е разпределил и тежестта на доказване по реда на чл. 193 ГПК. В Решение № 60029 от 15.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2946/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И.а е даден отговор на въпроса „Какъв е видът на документа - свидетелство за регистрация на МПС, частен или официален? При направено оспорване на този документ, какъв е видът на доказването, което следва да се проведе в процеса?“ Съгласно приетото в решението пътните превозни средства подлежат на регистрация на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 141, ал. 1 от ЗДвП за всяко пътно- превозно средство се издава свидетелство за регистрация. Свидетелството за регистрация на МПС е официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата и функциите му. Съгласно чл. 33 от Наредба № I 45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, свидетелството за регистрация е по образец и съдържа данни за превозното средство и собственика. Част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифицирането му и удостоверява правото на разпореждане на собственика. Свидетелството се издава от МВР по ред и условия, определени в посочената наредба. Следователно, свидетелството за регистрация на ППС, на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК е официален удостоверителен документ. Той е доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително относно собственика и основанието на придобиване. Този извод следва от действието на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, който изрично предвижда, че регистрирането става на името на собственика. Съгласно чл. 14 и чл. 15 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в редакцията ДВ бр. ДВ бр. 53 от 10.6.2008 г., когато ищецът е регистрирал автомобила, се представя документ за собственост, както и при промяна на регистрация. Следователно в обхвата на удостоверението, издадено от КАТ МВР за регистрация на процесния автомобил е и удостоверено притежаването на правото на собственост от ищеца П. И. П.. Всеки официален удостоверителен документ, може да бъде оспорен. При условията на пълно и главно доказване, следва оспорващият да установи, на основание чл. 154 от ГПК, неистинността на документа. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в решение № 874 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4074/08 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, и в известната практика на ВКС решение № 213/21.1.2015 г. по т. д. 4131/13 г., ВКС, 1 ТО. Законодателят е въздигнал като условие за действителност на договора за застраховка на имущество, собствеността върху имуществото, на основание чл. 195, ал. 1 от КЗ. Тази норма е тълкувана в практиката на ВКС, изразена в решение № 213 от 21.01.2015 г. по т. д. 4131/13 г., 1 ТО., по следния начин: "При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи фактът, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахованият. Застрахованият доказва правото си на собственост върху застрахованото имущество с предвидените в закона доказателства, съобразно с основанието, на което твърди, че е придобил собствеността. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество, когато договорът е сключен от застрахования за негова сметка и на негово имущество, договорът е действителен, освен ако се установи, че към момента на сключването му не е съществувал застрахователен интерес по чл. 195, ал. 1 КЗ. Липсата на застрахователен интерес може да се основе на доказана от застрахователя недействителност на основанието за възникване на правата на застрахования или на съществуването на право на собственост на трето лице върху застрахованата вещ. " Така изложеното тълкуване, при действието на посочените норми, се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и се приема, че свидетелството за регистрация на МПС е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. При направено оспорване на свидетелството за регистрация на МПС, на доказване подлежи наличието на основание, изключващо основанието, на което е съставен документът за регистрация. При наличие на представен пред МВР договор за покупко-продажба, с оспорването на удостоверяване правото на собственост върху автомобила, се оспорва и основанието, за неговото придобиване. Застрахователят следва да установи притежанието на правата върху същия автомобил от трето лице, различно от застрахования-удостоверен собственик, съгласно свидетелството за регистрация на МПС, което в настоящия случай не е сторено по никакъв начин. Предвид изложеното съдът намира да са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл. 405 КЗ. Вторият спорен въпрос в настоящото производство е този относно размера на дължимото обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 386, ал. 2 КЗ. Ето защо съдът намира, че при настъпване на застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане „Каско”, дължимото от ответника-застраховател обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Този извод се налага и като се има предвид, че имуществената застраховка „Каско“ има обезщетителен характер - в границите на покритите рисове и уговорената застрахователна сума тя обезщетява всички вреди на застрахованото МПС. Принципът на пълната обезвреда означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди увреждането, т. е. обективен критерий за присъждането на обезщетение според настоящия съдебен състав следва да бъдат средните пазарни цени доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ. Вредата в процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество, която според заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, възлиза на 25500 лв. Следователно искът е основателен до сума в размер на 25500 лв., като за разликата над уважения размер до предявените 26000 лв. като част от вземане от 33000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Като законна последица върху уважения размер следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 16.11.2023 г. до окончателното изплащане. За ищеца е възникнало и акцесорно вземане, изразяващо се в парично обезщетение за причинените му вреди от неизпълнението на ответното дружество в темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на процесното застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде подълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е представил всички изискуеми документи за определянето му. В конкретния случай, началният момент на исковата претенция е свързана с датата на постановения отказ - 14.09.2023 г., поради което при съобразяване на принципа на диспозитивното начало в процеса предявеният акцесорен иск е основателен за исковия период от 14.09.2023 г. до 16.11.2023 г. За посочения период на забавата размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата от 25500 лв., изчислен с помощта на компютърна програма на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 594, 77 лв., поради което и при съобразяване с принципа на диспозитивното начало искът се явява основателен до пълния предявен размер от 100 лв. като част от вземане н размер на 606, 36 лв. По отговорността за разноски: При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а именно: сумата от 5669, 27 лв. /заплатени д.т., възнаграждения за в.л. и адвокатско възнаграждение/. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1, 92 лв. /юрисконсултско възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от исковете. Така мотивиран, Софийски градски съд,