Решение № 45 от 6.3.2024 г. на Районен съд - Сливница по дело № 307/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Жалбоподателят „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК............. (правоприемник на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „........“ №........ Бизнес център, представлявано заедно от четирима от членовете на УС, чрез юрк. Василева от САК, обжалва наказателно постановление № НП-11/06.04.2023 г. издадено от доц.д-р И.И. – Председател на КЕВР, с което за нарушение на 206, ал.3 вр. 1 от Закона за енергетиката на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лв. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е в противоречие с материалноправни разпоредби. На първо място поддържа, че не е налице административно нарушение, тъй като липсват установени по надлежния ред задължителни показатели за качество, за да се счита, че деянието има противоправен характер. На второ място изтъква, че приложимите съгласно посочената Методика показатели за качество представляват метод за изпитване на, а не технически характеристики за качество на електрическата енергия и освен това са по отменен стандарт БДС EN 50160: 2007, който не е бил действащ в периода на твърдяното нарушение. На следващо място заявява, че при констатиране на отклонение от нормативните стойности на показателите, електроразпределителното предприятие разполага с едногодишен срок за предприемане на мерки за подобряване на показателите, каквито своевременно са били предприети и установени от контролните органи при проверката на място. Посочва, че към датата на съставяне на АУАН и издаването на НП този срок не е бил изтекъл. Счита, че АНО не изследвал дали е приложимо допустимо от Методиката отклонение в напрежението в случаите на захранване на отдалечени райони с дълги линии. Поддържа, че деянието неправилно е квалифицирано като извършено при условията на повторност. Изтъква, че Лизцензията не е нормативен акт и деянията, които съставляват административни нарушения се определят с нормативен акт. Евентуално посочва, че дори и да се приеме, че е налице нарушение на Лицензия № Л – 135-07/13.08.2004 г., деянието представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то само формално осъществява състав на административно нарушение, но от него не са настъпили каквито и да било вредни последици. На последно място счита, че е налице съществено нарушение при извършване на проверката, тъй като в заповедта за извърването й е посочен различен период от отразения в АУАН и НП период на твърдяното нарушение. При тези съображение жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Василева, която поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Административнонаказващият орган – Председателят на КЕВР, се представлява от юрисконсулт Ненков, който оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на обжалваното НП с искане то да бъде потвърдено. Посочва, че правилно деянието е квалифицирано като такова, извършено при условията на повторност, тъй като в едногодишен срок преди процесното нарушение, е налице влязло в сила НП за същото нарушение. Изтъква, че за конкретния адрес дружеството жалбоподател е констатирало необходимостта от извършването на реконструкция на мрежата през април 2021 г., но към момента на извършената проверка – есента на 2022 г. такива действия не са били предприети, а едва след намесата на контролния орган са отстранени причините за лошото качество на електроенергията. Счита за неоснователни съображенията на жалбоподателя за наличието на „дълга линия“, тъй като разстоянието на мрежата е същото. При тези съображения моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбоподателят „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД има издадена лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределяне на електрическата енергия“, по силата на която жалбоподателят има право да извършва посочената дейност на обособена територия, посочена в приложение № 1 към лицензията за срок от 35 години. Според изискванията на т. 3.2.1.3.2 на Методиката при нормални условия на работа 95 % от усреднените за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un±10%, всички усреднени за 10 мин. ефективни стойности на захранващо напрежение, трябва да бъдат в обхвата Un = +10%/-15%. Във връзка със заповед № 3-Е-1129/11.08.2022 г. на Председателя на КЕВР М. Ц., Д. М., Г. П., Е. К., С. Ц., Т. М., Т. Т.в и св.П. Д. - всички на длъжност главни експерти в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ извършили планова годишна проверка по документи и на място за изпълнение условията на посочената лицензия от жалбоподателя. На проверката присъствали и св. А. Ю. А. служител и Р.Г. А. – ръководител сектор „Контрол на качеството“ в „ЕРМ Запад“ ЕАД. В хода на проверката на място на монтаж на уред за измерване с. Алдомировци, в ел. табло на абоната П. Петров за периода на измерване от 19.10.2022 г. до 26.10.2022 г., било установено по отношение на изискването 95 % от усреднените за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un±10%, че 94, 8 % от регистрираните стойности са в рамките на допустимото отклонение. По отношение на изискването всички /100%/ усреднени за 10 мин. ефективни стойности на захранващото напрежение да са в обхвата Un = +10%/-15% е установено, че 98, 2 % от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № СО-КЕВР- 7/27.10.2022 г. Следователно при проверката е установено, че за периода от 19.10.2022 г. до 26.10.2022 г. жалбоподателят „ЕРМ Запад“ ЕАД е доствил електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители /Методиката/, на обекта на П. Петров с аб. № 0101705073 на адрес в с......... област, ул.“.............. След тези констатации бил извършен ремонт на захранващата мрежа на потребителите. При извършеното последващо измерване било установено, че качеството на електрическата енергия отговаря на стандрта. Актосъставителят П. Р. Д. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на свидетеля С. С. Ц., съставил АУАН № Е-КРС-11 от 23.01.2023 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 206, ал. 3 от ЗЕ. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН, срещу подпис, като в същия жалбоподателят направил възражения. Постъпили възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране е издадал и атакуваното наказателно постановление № НП-11 от 06.04.2023 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел и описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби – чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЕ. С влязло в сила на 20.06.2022 г. решение № 560/16.02.2022 г. на СРС, оставено в сила с решение № 4112/20.06.2022 г. на АССГ е изменено НП № НП-43/12.05.2021 г., издадено на Председателя на КЕВР в частта относно наказанието, като е намален размерът на наложената на дружеството жалбоподател е имуществена санкция от 60 000 лева на 20 000 лева за нарушение по чл.206, ал.1 ЗЕ, извършено в периода 29.09.2020 г. – 06.10.2020 г. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите П. Р. Д., А. Ю. А. и Р.Г. А., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: АУАН № Е-КРС-11 от 23.01.2023 г., Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители, БДС и европейски стандарт ЕN 50160, констативен протокол № Е-8 от 06.12.2022 г., констативен потокол № СО-КЕВР- 7/27.10.2022 г., констативен протокол № СО 87/17.03.2023 г., заповед № З-Е-1218/28.10.2022 г., заповед № З-Е-1129/11.08.2022 г. на председателя на КЕВР, лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределяне на електрическата енергия“, извлечение от протокол № 87 от 17.06.2010 г. от закрито заседание на ДКЕВР, влезли в сила решение № 560/16.02.2022 г. на СРС и решение № 4112/20.06.2022 г. на АССГ. Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания. Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Те способстват за разкриване на обективната истина по делото. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 12.04.2023 г., а жалбата е подадена на 25.04.2023 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност. Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да го опорочават и да представляват формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни органи, по реда, предписан в закона и в предвидените в ЗАНН срокове, в същите подробно и точно е индивидуализиран както нарушителят, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация и приложимата санкционна разпоредба, и по-конкретно: В рамките на определената в чл. 75, ал.2, т.1 от Закона за енергетиката материална компетентност на КЕВР е провеждането на контрол за спазването на лицензията от страна на енергийните предприятия. Съгласно чл. 225, ал.1 от ЗЕ, нарушенията по този закон се установяват с актове на лицата по чл. 77, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗЕ. Нормата на чл. 77, ал.2, т.1 от ЗЕ сочи, че в изпълнение на контролните си правомощия, комисията извършва проверки чрез упълномощени от нея лица. Видно от Заповед № З-Е-1218/28.10.2022 г., заповед № З-Е-1129/11.08.2022 г. на председателя на Комисията свидетелят П. Д. е компетентен да констатира нарушения по ЗЕ и да съставя АУАН за тях. Председателят на КЕВР по силата на чл. 225, ал.2 от ЗЕ е оправомощен да издаде обжалваното НП. Обжалваният санкционен акт е издаден за извършено нарушение на чл. 206, ал.3 вр. ал.1 от Закона за енергетиката във вр. с т.3.3.1 от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. Дружеството жалбоподател е упражнило правото си по чл. 44, ал.1 от ЗАНН да подаде писмени възражения срещу съставения АУАН, които са обсъдени в обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление след проверка на акта за неговата законосъобразност и обоснованост, преценени са събраните доказателства, поради което е спазено разписаното в чл. 52, ал.4 от ЗАНН изискване, още повече, че административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, приемайки за безспорно установени извършеното нарушение и неговия автор. При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съотв. издали, двата процесуални документа. Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен. Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че не е било посочено мястото на нарушението – същото е посочено ясно и в достатъчна конкретика – обект на абоната П. Петров, ул. „............., с. Алдомировци, Софийска област. Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбодател е ангажирана за това, че е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определениете показатели в т. 3.2.1.3.2. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗЕ на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева. При повторно извършено нарушение по ал. 1, имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1, т. е. от 60 000 лева до 3 000 000 лева (чл. 206, ал. 3 от ЗЕ). По делото не се спори, че „ЕРМ Запад“ ЕАД разполага с лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределяне на електрическата енергия“. Според чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ за обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия, което означава, че „ЕРМ Запад“ ЕАД следва да доставя на своите клиенти електрическа енергия с определено качество, като неизпълнението на посоченото лицензионно задължение е недопустимо, защото дейността му е монополна за определена територия и неизпълнението й спрямо отделния клиент го поставя в обективна невъзможност да избере друго дружество, което да спазва потребителските му права и да му гарантира качествена услуга. Съгласно т. 3.3.1 от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. лицензиантът „ЕРМ Запад“ ЕАД осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на Комисията. С Решение № 87 от 17.06.2010 г. ДКЕВР /сега КЕВР/ приема Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители /Методиката/. Съгласно т. 3. 2 на Методиката при нормални работни условия, напрежението трябва да съответства на стандарт БДС EN 50160: 2007. Съгласно изискванията на стандарт БДС ЕN 50160: 2007, всички /100%/ усреднени за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%, а от констативен потокол № СО-КЕВР-7/27.10.2022 г. се установява, че 98, 2 % от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. Именно с неизпълнението на задължението по Методиката напрежението да съотвества на определения стандарт жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 206, ал.3 вр. ал. 1 от ЗЕ. Неоснователно се явява възражението на жалбоподатеря, че стандарт БДС EN 50160: 2007 е отменен и към датата на твърдяното нарушение е действал новоприет Стандарт БДС EN 50160: 2010 „Характеристики на напрежението на електричеството, доставяно от разпределителните системи.“ Съдът счита, че Стандарт БДС EN 50160: 2007 е определен в действащата към датата на извършване на нарушението Методика, приета с Решение № 87 от 17.06.2010 г. на КЕВР. В глава ІІ е посочено, че качеството е „съвкупност от свойства, характеристики и показатели на продукти или услуги... „ в съответствие с БДС EN ISO – 8402, респ. БДС EN ISO 9000: 2007. Изричното му посочване, предполага задължително прилагане. И от изготвения констативен протокол № СО-КЕВР-7/27.10.2022 г. е видно, че стойностите на захранващото напрежение са в съответствие с изискванията на Стандарт БДС 50160: 2007. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че нарушението не е извършено повторно. Действително в специалния Закон за енергетиката липсва легална дефиниция за „повторност“ на нарушението поради което следва да се приложи нормата на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, съгласно която: „Предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго“. С приложеното и прието по делото решение № 560/16.02.2022 г. на СРС, оставено в сила с решение № 4112 от 20.06.2022 г., постановено по КАНД № 3497/2022 г. на Административен съд София град, е потвърдено НП - 43 от 12.05.2021 г., с което „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е санкционирано за нарушение от същия вид. На следващо място следва да се отбележи, че е ноторен факт правоприемството от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, поради което е ясна и идентичността на субекта на нарушението. С оглед изложеното, административнонаказващият орган (АНО), правилно и законосъобразно е определил имуществена санкция на основание чл. 206, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗЕ. При установеното по безспорен начин административно нарушение, въззивната инстанция намира, че наложената с НП глоба е в законово определения размер. Нарушението е доказано, приложената санкция е в съобразен троен размер и няма основание за изменението й. Съдът намира, въпреки изричното възражение в тази насока, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН. Законът за енергетиката и актовете по неговото прилагане определят наказания за нарушения с висока степен на обществена опасност, тъй като съставомерните деяния се осъществяват с възможност за предотвратяване и спазване на основната цел на закона – за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия (чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЕ ) и за непричиняване на трудно поправими вреди за държавата и обществото, за нормално функциониране на домакинствата на потребителите. В настоящия случай не може да се приеме, че нарушението е с ниска степен на обществена опасност, тъй като при липса на доставена качествена ел. енергия може да се причинят сериозни вреди за здравето и живота на потребителите, а и неслучайно законодателят е предвидил особено висок размер на имуществената санкция за този вид нарушения. Освен това за съставомерността на нарушението не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме това за предпоставка за приложението на чл.28 от ЗАНН, в каквато връзка е изложил доводи жалбоподателя. С извършеното нарушение са засегнати съществено принципите и целите уреждащи обществените отношения, свързани с разпределението на електрическа енергия, което чл. 88, ал.2 от ЗЕ дефинира като услуга от обществен интерес по смисъла на пар.1, т.66 б от ЗЕ - това е услуга по транспортирането, доставката или снабдяването с енергия или природен газ с определено качество, регулирана цена или цена, определена по одобрена от комисията методика и договорни други условия, която не може да бъде отказвана по причини, непосочени в закона. Значимостта на защитените от ЗЕ обществени отношения, регулиращи дейността на разпределителните предприятия, с цел защита на правата на потребителите във връзка с качеството на доставената електрическа енергия, е довела до предвиждане на по-тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения, поради което тези нарушения не могат да бъдат приети за „маловажни”. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. След като съдът прие, че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния и процесуалния закон, обжалваното наказателно постановление на Председателя на КЕВР следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от НЗПП, на КЕВР се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер от 150 лв. С оглед на горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът