Решение № 7282 от 12.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2611/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба от С. В. Д. – В. и И. Г. В. срещу Заповед № Г-340 от 03.08.2023 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за [УПИ] „за жил. стр.“ и [УПИ] „за жил. стр.“ ([ПИ]), кв. 211 по плана на СО „Горна Трака“ гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-89/23.08.2018 г. на Зам.-кмета на Община Варна, при съобразяване с плана на СО „Траката“, СО „Горна Трака“, СО „Ваялар“, одобрен с Решение № 551-6 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, така както е показано с черен, червен, син, зелен и кафяв цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта. С жалбата се настоява, че заповедта е нищожна като издадена в противоречие с Решение № 2096 от 25.07.2013 г. на АдмС – Варна по адм. д. № 4438/2013 г. На следващо място оспорващите поддържат, че е налице противоречие между графичната и текстова част на оспорения акт, т.к. според текстовата част, се одобрява ПУП-ПРЗ, но не и улична регулация за разлика от графичната част. Сочи се, че оспорващите са собственици на имот с [идентификатор] (с предходен [идентификатор]), и въпреки че в текстовата част на заповедта липсва текст, че е одобрена улична регулация, касаеща имота им, то от надписа на графичната част, а и от самото съдържание на последната става ясно, че предвижданията по атакуваната от оспорващите заповед засяга имота им по неправомерен начин. Искането е да се отмени оспореният акт. В хода на устните състезания оспорващите, чрез адв. Д. И. поддържат изложените в жалбата доводи и отправените искания. Изтъква се наличието на противоречие между графичната и текстовата част на заповедта по отношение създадената с графичната част улична регулация - създава се улица-тупик между имота на оспорващите и този на заинтересованите лица. Поддържа се и незачитена на влязлото в сила решение по адм. дело № 4438/2012 г. на АдмС - Варна, с което е отменен ПУР-а, приет от Общински съвет Варна през 2012 г. Обръща се внимание на обстоятелството, че оспорващите са възразили и своевременно са представили влязлото в сила решение и въпреки всичко в заповедта пише, че тя е съобразена с ПУР-а /въпреки, че той е отменен/, а в решението на ЕСУТ по протокол от 11.04.2023 г. е записано, че не се уважава възражението, т.к. не се променяла уличната регулация. Сочи се, че тупикът е част от улична регулация и не е ясно защо ЕСУТ приема точно обратното, което е също съществено нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че имотът на оспорващите се явява непосредствено засегнат от изменението на плана и би трябвало да е предмет на този план, т.к. видно от приетата СТЕ, прокарването на тупика – той така е проектиран, че от имота на оспорващите се отнемат 61 кв.м, за да може да се подходи правилно, като тупикът е съобразен с ПУР-а, който е отменен с влязло в сила решение. Поддържа се искането за отмяна на извършеното изменение на плана като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът – Зам.-кмета на Община Варна, в хода на делото, чрез гл. юриск. Р. С. и с писмени бележки настоява, че оспорената заповед не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. Твърди се, че не е налице твърдяното от оспорващите противоречие между графичната и текстова част на заповедта, както и че не е налице регулационно засягане на имота на оспорващите. Ответникът се позовава на отбелязаното от вещото лице, че „чисто формално или поради техническа грешка“ е нанесена регулацията по отменения за имота на оспорващите ПУР, а и липсва както в текстовата част на заповедта, така и в обяснителната записка посочване, че имотът на оспорващите е предмет на изменение на ПУП и ПУР. Искането е да се отхвърли жалбата, като се прави възражение за присъждане на адвокатски хонорар на оспорващите в размер, над минималния по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Заинтересованата страна – Община Варна, чрез пълномощника си С., счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени от ответника по делото. Заинтересованата страна – О. Ю. Д., в хода на устните състезания настоява, че жалбата е неоснователна. Твърди, че имотът на оспорващите не се засяга от тупика, а ако общината не е свършила своята работа навреме, то той няма никакво касателство към този имот и ако няма да има делба - това е невъзможно и никога вече няма да се направи делба. Изтъква се, че това е заварено положение и никой няма да поиска - нито общината, нито собствениците на този имот. Заинтересованите страни - А. С. В. и М. М. В., не ангажират становище по жалбата. Съобразявайки посочените от оспорващите основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е започнато по заявление на основание чл. 135, ал. 1 ЗУТ от О. Ю. Д., А. С. В. и М. М. В., с вх. № АУ066615ПР от 11.07.2022 г. (л. 20 от адм. пр.) за допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват ПИ с [идентификатор], УПИ, •, кв. • по плана на СО „Горна Трака“. С Решение по т. 40 от Протокол № 28/19.07.2022 г. (л. 29 от адм. пр.) Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при Община Варна дава положително становище за разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ • ([ПИ]), кв. • по плана на СО „Горна Трака“, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 81, ал. 1 ЗУТ – л. 28 от адм. пр. Въз основа на предварително произнасяне на ЕСУТ – Решение по т. 40 от Протокол № 28/19.07.2022 г. по искането за изменение на плана по заявлението от собствениците на ПИ …•, Главният архитект на Община Варна със Заповед № 546 от 23.11.2022 г., в условията на делегирани правомощия, е разрешил на основание чл. 135, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 81, ал. 1 ЗУТ да се изработи проект за изменение на плана, Произнасянето на главния архитект на общината по искането за разрешаване да се изработи проект за изменение на плана изхожда от орган, на когото надлежно е делегирано от кмета на общината на основание § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ правомощието да се произнася по такива искания – Заповед № 5512 от 31.12.2019 г. на Кмета на Община Варна (л. 54 от делото). Съдът констатира, че компетентният да разреши изработването на проекта за изменение на плана орган не се е произнесъл в едномесечния срок от постъпване на заявлението – 11.07.2022 г., определен от законодателя – чл. 135, ал. 3 ЗУТ, а повече от четири месеца по-късно – на 23.11.2022 г. Това нарушение на процесуалните правила обаче не представлява основание за отмяна на оспорената заповед. Независимо че процесният срок е инструктивен, следва компетентният административен орган да полага дължимите усилия да съобразява законоустановените срокове като израз на добра администрация и с грижа за съобразяване правата и законните интереси на гражданите – в случая собствениците на имоти, поискали изменението на плана. Административният акт, с който се допуска изработване на проект за изменение на ПУП е самостоятелен и пороците му не се отразяват на законосъобразността на крайния административен акт, с който се одобрява проектът за изменение на плана. Мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с което се разрешава да се изработи проект за изменение на плана е само една от материалноправните предпоставки за одобряването на проекта за изменение на плана. В съответствие с чл. 135, ал. 7 ЗУТ.заповедта, с която е разрешено изработване на проекта за изменение на плана – Заповед № 546 от 23.11.2022 г. на Главния архитект на Община Варна, надлежно е съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ– съгласно Констативен протокол от 05.12.2022 г. обявление за издадената заповед е поставено на таблото в сградата на район „Приморски“ и интернет страницата на района (л. 36 от адм. пр.) Данни за публикуване на заповедта в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а ответникът не представя по делото. Дори и да не е публикувана въпросната заповед, както изисква нормата на чл. 135, ал. 7 ЗУТ в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а, то това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обоснове отмяна на оспорената заповед, доколкото фактът на публикуването в публичния регистър не рефлектира върху решението на органа при произнасянето му по същество по искането за изменение на ПУП. На 01.03.2023 г. О. Ю. Д., А. С. В. и М. М. В., чрез пълномощника си М. А. - възложители на проекта за изменение на ПУП, са поискали да бъде одобрен приложеният проект за ПУП-ПРЗ за [ПИ], за който се отреждат два УПИ – УПИ • и УПИ •, кв. • по плана на СО „Траката“, СО „Горна Трака“ и СО „Ваялар“. Към заявлението е приложено писмо от Директора на РИОСВ – Варна с изх. № 94-00-575/А1 от 28.02.2023 г. – л. 62-63 от делото, с което се сочи, че инвестиционното намерение и произтичащите от него дейности не попадат в обхвата на Глава шеста на ЗООС и не подлежат на регламентираните в закона процедури по екологична оценка (ЕО) и оценка въздействието върху околната среда (ОВОС). За изработения проект за „ПУП-ПРЗ за [УПИ] и УПИ •, кв. •по ПУП-ПУР на СО „Траката“, СО „Горна Трака“ и СО „Ваялар“, гр. Варна и улична регулация от о.т. 1555 до о.т. 1698“, в съответствие с чл. 128, ал. 3 ЗУТ са уведомени собствениците на: [ПИ] - заявителите на изменението); [ПИ] – настоящите оспорващи; [ПИ] – Община Варна. С писмо с изх. № АУ066615ПР_006ПР/01.03.2023 г. (л. 58-52 от адм. пр.) заинтересованите страни са уведомени, че проектът е изложен за разглеждане и им е дадена възможност за възражения, предложения и искания по проекта в 14-дневен срок от получаване на съобщението На 29.03.2023 г. И. Г. В. и С. В. Д.-В., т.е. в 14-дневния срок за възражения, считано от получаване на съобщението за изготвения проект за изменение на ПУП-ПРЗ (на 15.03.2023 г. и 23.03.2023 г), подават възражение (л. 64 от адм. пр.) против проекта, като възразяват срещу изработения проект в частта за улична регулация от о.т.1555 до о.т.1698. С възражението се сочи, че с изготвения проект за улична регулация е предвиден завой в контура на уличното платно, засягащ северния ъгъл на ПИ …• (с предходен [идентификатор]), с което се оформя новообразувана [улица], а уличната регулационна линия за ПИ …• е отразена така, че се отнема част от имота с ширина 2, 2м и се включва в очертанията на предвидената улица. Изтъква се, че проектът за улична регулация по отношение на разположението на контура на пътното платно и уличната регулационна линия за ПИ …• не е изработен върху действащ план, а преповтаря ПУР, приет с Решение № 551-6 по Протокол 10/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, отменен с Решение № 2096 от 23.08.2013 г. по адм. д. № 4438/2012 г. на АдмС – Варна. Сочи се, че при изработване на проекта за улична регулация е следвало да бъде съобразено съдебното решение и да се предвиди улична регулационна линия, навлизаща до 1, 2м от имотната кадастрална граница на имота на оспорващите и контур на пътното платно, което да съвпада с имотната кадастрална граница, като съответно завоят към улица-тупик да следва имотната кадастрална граница. С възражението е налице позоваване на чл. 177 АПК и се твърди, че разработката не отразява кадастралната основа и имотните граници на ПИ..• (предходен № •) към ПИ …•–улица, както и на ПИ …• (УПИ •) към ПИ …•-улица. Искането е разработката на уличната регулация да се съобрази с отмяната на ПУР от 2012 г. за имота, собственост на лицата, които подават възражението – ПИ …•. Към възражението е приложено Решение № 2096 от 23.08.2013 г. по адм. д. № 4438/2012 г. на АдмС – Варна, с което е отменено Решение № 551-6 по Протокол № 10/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна, с което е одобрен план за улична регулация (ПУР) на СО „Ваялар“, СО „Траката“ и СО „Горна Трака“ в частта на имот с [идентификатор] и е изпратена преписката на ОбС – Варна за създаване, приемане и одобряване на нов ПУР в частта за [имот номер] при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. На 11.04.2023 г. процесното възражение по проекта за изменение на ПУП-ПРЗ е разгледано от ЕСУТ при Община Варна, в съответствие с чл. 128, ал. 8 ЗУТ. По т. 6 от Протокол № 15/11.04.2023 г. (л. 65 от адм. пр.) не е уважено възражението с рег. №АУ066615ПР_007ПР/29.03.2023 г., като е посочено, че не се засега ул. регулация, и е взето решение да се представи цялото удостоверение по чл.65, ал. 5 от Наредба №02-20-5 от декември 2016 г. от СГКК. На 12.04.2023 г. пълномощник на О. Ю. Д. представя допълнително Разрешение за строеж № 190/23.11.2020 г., страница втора на скица-предложение, издадена от СГКК и удостоверения за въвеждане в експлоатация № 152/07.10.2021 г. На 18.04.2023 г. ЕСУТ при Община Варна (по т. 9 от Протокол № 16 – л. 75 от адм. пр.) приема, както е разписано в чл. 128, ал. 8 ЗУТ, обявеният на основание чл.128, ал.3 ЗУТ проект на ПУП-ПРЗ за УПИ • „за жил.стр.” и [УПИ] „за жил.стр.” ([ПИ]), кв. • по плана на СО ”Горна Трака”, като посочва, че на основание чл. 152 от ЗООС, проектът подлежи на превантивен контрол от органа по чл. 148, ал. 3 от ЗООС и/или по чл. 31 от ЗБР., /ако не e извършeно такова уведомяване/ и предлага на компетентния орган да издаде заповед по реда на чл.129, ал. 2 от ЗУТ. На 03.08.2023 г. Зам.-кмета на Община Варна издава оспорената Заповед № 340, с която одобрява ПУП-ПРЗ за [УПИ] „за жил. стр.“ и УПИ • „за жил. стр.“ ([ПИ]), кв. • по плана на СО „Горна Трака“, одобрен със Заповед № Г-89 на Зам.-кмета на Община Варна, при съобразяване с плана на СО „Траката“, СО „Горна Трака“, СО „Ваялар“, одобрен с Решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС – Варна, така както е показано с черен, червен, син, зелен и кафяв цвят в графичната чат, представляваща неразделна част от настоящата заповед. Оспорената заповед е издадена в съответствие с чл. 129, ал. 2 ЗУТ, след като проектът за изменение на плана е разгледан и приет от ЕСУТ при Община Варна и е изтекъл срокът за възражения, макар и едва на 03.08.2023 г., т.е. 3 месеца след изтичане на 14-дневния срок от приемането на проекта от ЕСУТ на 18.04.2023 г. Последното обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо оспорения акт в степен да бъде отменен. Независимо от последно посоченото, в съответствие с принципите, прокламирани с АПК, компетентният административен орган следва да съобразява регламентираните в закона макар и инструктивни срокове и добросъвестно да полага дължимите усилия да се произнася в срок, като не допуска засягане правата на заинтересованите лица. Одобреното с оспорената заповед изменение на плана се състои в разделянето на УПИ • ([ПИ]) – собственост на заинтересованите страни по делото О. Д., А. и М. В., за който се отреждат два УПИ – [УПИ] и УПИ •, като от имота се отнемат 14 кв.м и се създава тупик за достъп до новообразувания УПИ •. С оспореното изменение се създават две осови точки – о.т.1697 и о.т. 1698, като според графичната част на плана се изменя и плана за улична регулация (ПУР) от о.т. 1555 до о.т. 1698. Собственик на [ПИ] по КККР на гр. Варна, с начин на трайно ползване – път, с който имот граничи УПИ • на заявителите на изменението, е Община Варна. По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът възприема като обективно, обосновано и кореспондиращо с приобщените по делото писмени доказателства – извадки от действалите и действащи ПУП, ПУР и одобрения с оспорената заповед ПУП. Заключението не е оспорено от страните и е резултат от компетентно извършена експертиза от арх. В. С.. Установяващото се от заключението на вещото лице ще бъде разгледано от съда при обосноваване допустимостта на жалбата и фактическите установявания на съда във връзка с преценката на материалната законосъобразност на оспорената заповед за одобряване на процесното изменение на ПУП. По допустимостта на жалбата: Подадената на 06.11.2023 г. жалба е в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считано от получаване на 23.10.2023 г. (л. 82 и л. 81 от адм. пр.) от оспорващите на съобщението за постановената заповед, която се обжалва. Жалбата е допустима и като изхождаща от лице с правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗУТ (оспорващите са собственици на имот, предмет на плана, а и се променя предназначението на част от съседния имот, който съседен имот е основният предмет на плана), предвид следното: Оспорващите са собственици на поземлен [имот номер], находящ се в землището на [жк] по плана на „Горна трака“, одобрен от Областния управител със Заповед № РД-06-7706-31 от 2006 г., по силата на дарение, обективирано в [нотариален акт], вписан в СВ – Варна и скица от КККР (л. 19-20 от делото). За имота на оспорващите е налице одобрен със Заповед № Г-232/18.12.2008 г. на Кмета на Район „Приморски“ и действащ към настоящия момент ПУП-ПЗ (л.155 от делото), според който ограничителната линия на застрояване към лицето на имота е отдръпната на 3 метра от имотната граница. Понастоящем имотът на оспорващите представлява [ПИ] по КККР на гр. Варна, предвид отразеното в скицата от КККР – л. 20 от делото, и установяващото се от заключението на вещото лице по отношение на процесната идентичност – л. 156 от делото. Вещото лице посочва в писменото си заключение, че в оспорения план уличната регулация пред ПИ …• е показана на 2, 2м навътре в имота, така както е била предвидена с отменения за имота ПУР (л. 157, втори абзац от делото), като според така отразената регулация от имота на оспорващите се отнема за улица и тротоар 61кв.м, маркирана в жълт цвят на Приложение № 1 към СТЕ (отговор на въпроси 3.3 и 3.4, л. 157 от делото). Предвид така даденото заключение на вещото лице и предвид установяващото се от графичната част на оспорения ПУП, съдът приема, че и имотът на оспорващите е предмет на графичната част на плана, одобрен с оспорената заповед. От друга страна, [ПИ], за който е одобрено с оспорената заповед изменение на ПУП-ПРЗ, се явява съседен на имота на оспорващите. Независимо от посоченото от вещото лице в писменото му заключение, че не се променя предназначението на УПИ •, кв. • (ПИ ….•) - предмет на плана, при изслушването му от съда на въпрос на съда дали обстоятелството, че част от ПИ …• се отрежда за тупик, т.е. вече не е с отреждане за жилищно строителство, не означава, че се промена предназначението на съседен на оспорващите имот, експертът заявява, че може да се счита, че се променя предназначението на частта от имота, която се отнема от ПИ …•, граничеща с ПИ …• (то е в рамките на 0, 8м), оцветена в лилаво или розово като съседна част на ПИ …•. Съдът приема, че оспорващите (собственици на ПИ …•) се явяват и собственици на съседен имот на [ПИ] по КККР на гр. Варна – л. 11 от адм. пр.), на част от който имот, граничещ с имота на оспорващите, се променя предназначението, поради което оспорващите се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Съгласно чл. 214, т. 1 ЗУТ актовете по устройство на територията (какъвто акт е оспорената заповед за одобряване на ПУП) са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт. По законосъобразността на обжалваната заповед: Оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, респ. в този аспект не е нищожен. Съгласно чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ, заповедите за одобряване изменение на ПУП се издават от кмета на общината. В случая оспореният акт е издаден зам.-кмета на Община Варна, на когото надлежно е делегирано правомощието по чл. 129, ал. 2 ЗУТ - Заповед № 1340 от 25.04.2023 г. на Кмета на Община Варна, л. 14а от делото. В случая издателят на оспорената заповед се явява териториално, материално и времеви компетентният орган да постанови заповед за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния имот в община Варна. При постановяване на оспорения административен акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават неговата нищожност или унищожаемост. Както се посочи при проследяване на конкретната процедура за изменение на плана, съобразени са процесуалните норми, макар не и по отношение на регламентираните от законодателя срокове, но оспореният акт не е опорочен в степен да бъде отменен на това основание. Властническото волеизявление за одобряване на изменението на устройствения план е обективирано по предписаната от закона писмена форма - заповед на компетентен орган, препращаща към приложените към нея обяснителна записка и графични материали, представляващи самия план. Наличието на мотивирано волеизявление, обаче в случая не дава възможност да се индивидуализират в достатъчна степен разпоредените с акта права и задължения, респ. не е ясно и разбираемо изразена волята на органа. Обективираната от органа воля е със съществен порок, обуславящ неяснота относно съдържанието и правните последици на акта. Графичната част на одобрения с оспорената заповед ПУП не е съответна на текстовата част на обжалваната заповед, което обуславя извод за неяснота на волята на административния орган по отношение на обхвата на процесното изменение на ПУП. Според посочените в заповедта за одобряване на процесното изменение на ПУП правни основания - разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 81, ал. 1 ЗУТ, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите, като задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3, 5 м, а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м, освен това задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. От графичната част на плана, а и от словесното обозначение на наименованието на графичната част на обхвата на изменението и от обяснителната записка на проекта за изменение на ПУП – л. 41-42 от адм. пр., освен обособяването от УПИ • на два отделни УПИ – [УПИ] и УПИ •, част от площта на УПИ •, а именно 14кв.м се обособява като тупик, с оглед осигуряване достъп на новообразувания [УПИ] до улица, като се създават две нови осови точки – о.т.1697 и о.т.1698. В същия смисъл е и заключението на вещото лице – отговор на въпрос № 3, л. 156 от делото. Обособяването на тупик предполага привързването му към съществуваща улица, т.е. към действаща улична регулация или предвиждане с плана на нова улична регулация. В случая обаче се установява, от една страна, че независимо от отразяването в графичната част на проекта за изменение на процесния ПУП на оформянето на тупик, в оспорената заповед за одобряването на ПУП не е налице посочване на това обстоятелство – факт, установяващ се и от писменото заключение на вещото лице, и от заявеното от експерта при изслушването му – л. 156 от делото, най-долу, последно изречение и л. 170 от делото. Съдът, въпреки че отчита спецификата на оспорената заповед, в която е невъзможно да се опише словесно подробно конкретното изменение, намира, че следва в случая да е посочено изрично в процесната заповед конкретното изменение или създаване на нова уличната регулация със създаване на въпросния тупик, съответно с посочване на новите о.т.1697 и о.т. 1698, както и о.т. 1555, към която се привързва въпросният тупик. Липсата на изрично словесно посочване в оспорената заповед, че с нея е новопредвиден тупик, наличието на който се установява от графичната част на одобрения със заповедта ПУП, сочи на недопустимо противоречие между словесното описание в заповедта на обхвата на изменението на плана. От друга страна процесното противоречие е надградено с отразяването на улична регулация по отношение на имота на оспорващите, което разширява обхвата на обхвата на изменението, който е отразен в графичната част на плана и обуславя извод за неяснота на волята на административния орган по отношение на обхвата на плана, който е одобрен. Процесното противоречие и неяснота следва да се приравни на липса на волеизявление, което влече нищожност на оспорената заповед. В подкрепа на така направения извод за неяснота на волята на органа е и обстоятелството, че вещото лице с писменото си заключение констатира едновременно взаимно противоречащи си факти, а именно, че с оспорения план: Съдът съобразява същевременно и конкретно заявените пояснения от вещото лице при изслушването му, че: Конкретно формулираните отговори на вещото лице несъмнено сочат на наличието на неяснота относно обхвата на процесното изменение на плана, вследствие нетангирането на словесното му описание в заповедта с графичното му отражение. Така констатираното представлява достатъчно основание за обявяване нищожността на оспорената заповед. Основанията за нищожност на административните актове са същите, както и за унищожаемостта им, с разликата, че при нищожността юридическите факти, свързани с нарушаване на изискванията за законосъобразност на акта, изключват въобще възникването на целените с акта правни последици. Съдът намира, че неяснотата на изразената воля на административния орган в случая, приравняваща се на липса на волеизявление, представлява съществено, тежко и основно нарушение на изискванията по чл. 146 АПК за форма и за законосъобразност на акта, и обуславя извод за основателността на жалбата с искане за прогласяване на нищожност на акта. В случая не е налице правна сигурност, която следва административният акт да създава с яснота на разпореденото с него. Както се посочи, липсата на ясна разпоредителна част на административния акт се приравнява на липса на волеизявление. Дори да се приеме, че не е налице посоченото от съда основание за нищожност на оспорената заповед, е налице и друг порок, обуславящ нищожност на оспорената заповед. Оспорената заповед препраща към графичната част на одобрения план, а последната предвижда създаване на улична регулация по отношение имота на оспорващите, към която предвидена улица е привързан тупикът, обособен от ПИ …•. Вещото лице дава заключение, че предвидената с оспорения план улична регулация по отношение на имота на оспорващите е идентична с предвидената такава с ПУР, одобрен през 2012 г. С Решение № 2093 от 25.07.2013 г. по адм. д. № 4438/2012 г. на АдмС – Варна (л. 63 и сл. от адм. пр.) обаче е отменено Решение № 551-6 по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на ОбС – Варна, с което е одобрен ПУР в частта на имот с идентификатор • (имотът на оспорващите, идентичен с ПИ …•) и е изпратена преписката на ОбС – Варна за създаване, приемане и одобряване на нов ПУР в частта на [имот номер], при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е посочил, че улицата между имота на оспорващите - • (идентичен с ПИ …•), и [имот номер] е необходимо да бъде проектирана върху трасето на съществуващия път, така че нейните регулационни линии да са равномерно разположени двата срещуположни имота • и •. Произнасянето на административния орган с оспорената заповед не е резултат на изпратената му от съда преписка за повторно произнасяне. Напротив не са налице данни въобще след връщането на преписката за ново произнасяне да е инициирано одобряване на ПУР, в частта, в която е отменен от съда. Независимо от това, с оспорената заповед се одобрява (освен разделяне на УПИ • на две отделни УПИ и създаване на тупик) и улична регулация по отношение на имота на оспорващите, която улична регулация е идентична с отменената от съда с влязлото в сила съдебно решение (предвид заключението на вещото лице и констатираното от съда от графичните материали по делото). Така установяващото се обуславя наличието на предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК – оспореното волеизявление на органа е със същото съдържание като отменения ПУР с влезлия в сила съдебен акт, като е налице тъждество в разпоредените права и задължения. При превратно упражняване на власт административният орган е постановил оспорения акт в противоречие със съдебното решение и именно това незачитане на влязъл в сила съдебен акт води до извод, че оспорената заповед е нищожна. Настоящият състав на съда намира, че правните последици на съдебния акт по адм. д. № 4438/2012г. на АдмС – Варна се състоят в отмяна в цялост на предвидената с ПУР от 2012 г. улица пред имота на оспорващите, т.е. не само по отношение на уличната регулационна линия на имота на оспорващите, а и по отношение на уличната регулационна линия на срещулежащия имот – •, сега ПИ …• (УПИ •). Отмененият от съда план е за улична регулация, в частта на предвидената улица пред имот с идентификатор • (понастоящем ПИ…•), а улицата е елемент от транспортната мрежа и не може да съществува без да е отграничена с две линии, формиращи нейната ширина. Освен това в случая правните последици от отмяната на ПУР от 2012 г. в частта на [ПИ] (понастоящем ПИ…•) предполагат и необходимост от създаване на първоначален ПУР от о.т.1555 до о.т.1556а (по Приложение № 1 от заключението на вещото лице – л. 160 от делото). След отмяната на въпросната част от процесния ПУР следва да се приеме, че не е налице планово предвидена улица между имота на оспорващите – [ПИ] (понастоящем ПИ…•, ) и срещулежащия му имот - ПИ ….• (понастоящем ПИ ….•, за който е отреден УПИ•, кв. •). На следващо място, съдът установява, че с оглед изчертаното в графичната част на одобрения с оспорената заповед ПУП във връзка с привързването на тупика към о.т.1555, планът предвижда (както и във възражението срещу проекта е посочено) завой в контура на улично платно, засягащ северния ъгъл на имота на оспорващите, с което се оформя новообразуваният тупик, а и по отношение на имота на оспорващите е изчертана улична регулационна линия, идентична по местоположение с предвидената такава с ПУР, одобрен 2012 г., решението на ОбС – Варна за одобряване на който ПУР е отменено по отношение на имота на оспорващите с Решение № 2093 от 25.07.2013 г. по адм. д. № 4438/2012 г. на АдмС – Варна (л. 63 и сл. от адм. пр.) Този факт се установява от заключението на вещото лице (л. 157 от делото, втори абзац, отгоре) и от заявеното при изслушването му. Следва да се посочи, че Върховният административен съд в практиката си застъпва, че е недопустимо по съвместяването на процедурите по изменение на регулационния план и по първоначално одобряване на регулационен план. В настоящия казус от графичната част на плана се установява именно изменение на регулационния план по отношение вътрешни граници между имотите и одобряване на първоначална улична регулация по отношение на тупика и на уличната регулационна линия към имота на оспорващите. Предвид заключението на вещото лице и представените от ответника писмени доказателства във връзка с одобрени планове за съседни на оспорващите имоти, включително единият през улица, се установява следното: Със Заповед № Г-89 от 23.03.2018 г. на Зам.-кмета на О. В. (л. 26-24 от адм. пр., ) е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ •, кв. • (на възложителите на процесното в настоящото производство изменение на ПУП), който план, както и планът за УПИ • (л. 27 от адм. пр.), одобрен със Заповед № Г-267/11.09.2020 г. на Зам.-кмета на Община Варна ползва като основа и отменената част от ПУР от 2012 г. по отношение на улицата, засягаща имота на оспорващите. Процесните ПУП-ПРЗ за имота на възложителите на настоящото изменение на ПУП-ПРЗ и за имота, срещулежащ през път на имота на оспорващите, съдът приема, че доколкото се явяват първи устройствени планове са подлежали на обявяване на настоящите оспорващи (както и вещото лице заявява в съдебно заседание – л. 172, гръб), като няма данни да се обявени на собствениците на ПИ …•. Предвид изложеното, не следва да се приема, че още с тях е предвидена уличната регулация и към имота на оспорващите, независимо от отразяването на улична регулация в графичните части на тези два ПУП. Разделянето с оспорената заповед за одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ • на два УПИ – [УПИ] и [УПИ], изисква съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ урегулираните поземлени имоти да имат задължително лице (изход) към улица или към път. Тоест недопустимо е съдът, дори да приеме, че не е налице нищожност на оспорената заповед на посочените по-горе основания, да отмени частично оспорената заповед - само по отношение на предвидената улица-тупик, тъй като ще остане единият УПИ без лице към улица или към път, доколкото така отразените в одобрения процесен проект за изменение на плана граници на ПИ ….•следват уличнорегулационните граници на имота по отменения от съда ПУР. Оспорената заповед е издадена и при липса на посоченото в нея правно основание за издаването й - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което обуславя обаче извод за унищожаемостта й, а не за нищожността й. В случая предмет на одобреното изменение на ПУП-ПРЗ, според графичната част на плана, както се посочи, не е единствено имотът на възложители на процесното изменение – ПИ …•, а липсва съгласие за изменението от собствениците на всички имоти, предмет на плана, сред които са оспорващите, т.е. не се установява наличието на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за изменение на плана. Нарушенията на изискуемата форма, неправилната преценка за неоснователност на възражението на оспорващите, направено в хода на административното производство по одобряване на процесното изменение на ПУП, противоречието на оспорената заповед с влязлото в сила съдебно решение по отношение на уличната регулация за имота на оспорващите и несъответствието на оспорената заповед с материалноправните норми обуславя наличието на основания за обявяване на нищожност на заповедта, с която е одобрено процесното изменение на ПУП. Предвид естеството на акта, както и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на О. Ю. Д., А. С. В. и М. М. В. за изменение на плана, на етап разглеждане от ЕСУТ на възражението на настоящите оспорващи по проекта за изменение на ПУП и приемане или отлагане приемането на плана от ЕСУТ, като евентуално се изиска преработване на проекта за изменение на ПУП, при съобразяване на отменената с Решение № 2093 от 25.07.2013 г. по адм. д. № 4438/2012 г. на АдмС – Варна улична регулация (ПУР от 2012 г.) по отношение на имота на оспорващите, като се прецени и дали е налице необходимост от допускане изработване и на ПУР по отношение привързването на тупик към осова точка от уличната регулация, в частта, в която не е отменена уличната регулация с решението на съда по адм. д. № 4438/2012 г. на АдмС – Варна, в случая, че проектното решение не е за достъп на имота до съществуващия път пред имота на оспорващите. При повторното процедиране по преписката следва да се съобразяват сроковете, регламентирани в закона С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Община Варна да заплати на оспорващите общо сумата в размер на 2 330 лева, представляваща платени от оспорващите държавна такса в размер общо на 20 лева и възнаграждение на вещо лице – 1060 лева, адвокатски хонорар - 1250 лева. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, обема на предоставената правна защита и съдействие, конкретните предприети от адвоката на оспорващите процесуални действия, като намира, че не е прекомерно претендираното адвокатско възнаграждение. На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът