Решение № 1347 от 20.8.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 533/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл.166 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК). Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 3323/04.11.2024 г. от „ВиК“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Д. К. С., чрез адвокат Ф. Ф. от АК Ловеч, против Акт № 262/15.10.2024 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от инж. Р. М. П. – директор на Басейнова дирекция „Д. район“ с център [населено място] (БДДР [населено място]), в частите, с които на „ВиК“АД, [населено място] са установени следните публични по своя характер парични задължения: 1/ сумата от 18 929, 36 лв. - начислена лихва за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. и 2/ сумата от 27 746, 32 лв. - начислена лихва за забава за периода от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г. Релевираните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспорения акт, поради съществени противоречия с материалното право, с искане да бъде отменен в оспорваните части. Сочи се, че с влязъл в сила АУПВД № 170/26.06.2020 г. на директора на БДДР [населено място], за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е установено задължение от общо 535 143, 24 лв., от което: главница от 516 213, 88 лв. и лихва в размер на 18 929, 36 лв., изчислена за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г., с оглед на което административният орган вече разполагал с изпълнителен титул по отношение на част от включената като период (от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г.) и начислена като размер лихва за забава (18 929, 36 лв.), съдържаща се и в обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 262/15.10.2024 г. На следващо място, според оспорващото дружество, за времевия период от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г. „ВиК“ АД не дължи сума в размер на 27 746, 32 лв., представляваща част от установената с процесния АУПДВ лихва, доколкото за този период дружеството счита, че е било налице разсрочване на задължението съгласно погасителен план, одобрен от директора на Басейнова дирекция „Д. район“ с център [населено място]. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият „ВиК“ АД, [населено място] се представлява от адв. Ф. от ЛАК, който поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за основателност на същата, като прави уточнение, че с оглед депозираната по делото съдебно-счетоводна експертиза, прави изменение по отношение на размера на оспорваната част от АУПДВ, касаеща периода от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г., като поддържа оспорването за сумата от 29 173, 10 лв. вместо за първоначално посоченото за този период – 27 746, 32 лв. Претендира заплащането на разноски съгласно приложен списък на разноските. Ответникът по делото – директорът на Басейнова дирекция „Д. район“ [населено място] се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор с изх. № ПО-04-9/1/ от 01.11.2024 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на разноските, заявени от оспорващия. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: Липсва спор между страните, че с влязъл в законна сила (предивд Определение № 1652/09.02.2021 г. по адм. д. № 1288/2021 г. на Върховния административен съд) АУПДВ № 170/26.06.2020 г., издаден от директора на БДДР [населено място], на оспорващото дружество са определени задължения за 516 213, 88 лева – главница за незаплатени дължими такси на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ за правото на водовземане от повърхностни води; на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВ - за правото на водовземане от подземни води; на основание чл. 194, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗВ - за правото на ползване на воден обект за нарушаване непрекъснатостта на реката; на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ - за правото на ползване на воден обект за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и параграф 9 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за водите във връзка с чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 1 и ал. 2, чл. 16, ал. 1, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017г. в сила от 01.01.2017г.) за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Със същия АУПДВ № 170/26.06.2020 г. е определена е и лихва в размер на 18 929, 36 лева, изчислена за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. От писмо с изх. № ИД-2305/12.04.2021 г. (л. 28-29 и л. 79-80) се установява, че изпълнителният директор на „ВиК“ АД [населено място] отправил предложение до директора на БДДР [населено място] за разсрочване на задължението на дружеството съгласно погасителен план, приложен към писмото. С писмо с изх. № КД-07-1847-/1/ от 13.04.2021 г. (л. 30-31 и л. 82-83) директорът на Басейнова дирекция „Д. район“ [населено място] уведомил „ВиК“ АД [населено място], че погасителният план за разсрочено плащане на задълженията от „ВиК“ АД [населено място] в размер на 299 000, 00 лв. за 2019 г., представен с писмо с изх. № ИД-2305/12.04.2021 г. е одобрен, като към писмото бил приложен погасителният план с положен подпис след текста „одобрил“ от директора БДДР [населено място]. С писмо с изх. № КД-04-4-/3/ от 03.04.2023 г. директорът на БДДР [населено място] отправил покана до „ВиК“ АД [населено място] за заплащане на дължимите лихви за забава по АУПДВ № 170/26.06.2020 г. (л. 33-34 и л. 92-93). Видно от писмо с изх. № ИД-2573-4/15.05.2023 г. (л. 35-36 и л. 72-73) изпълнителният директор на „ВиК“ АД [населено място] възразил срещу така отправената покана за заплащане на лихви, като се позовал на направеното разсрочване, считайки същото за такова по реда на чл. 184, ал. 2 от ДОПК, като в писмото се сочи, че главницата по АУПДВ № 170/26.06.2020 г. била окончателно погасена на 29.03.2023 г., а изчислената от дружеството лихва била в размер на 213, 60 лв. С писмо с изх. № КД-04-4/7/ от 05.06.2023 г. (л. 41-49 и л. 84-91) директорът на БДДР [населено място] уведомил „ВиК“ АД [населено място], че разпоредбата на чл. 183, ал. 3, изр. първо от ДОПК е неприложима по отношение на изчисляването на лихвата за забава по АУПДВ № 170/26.06.2020 г., като дължимата сума е изчислена от органа в размер на 83 321, 08 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 29.03.2023 г. С Писмо КД-04-38/25.07.2023г. (л. 63-66) на директора на БДДР [населено място] „ВиК“ АД [населено място] е уведомено за започването на производство по издаване на АУПДВ за дължимите лихви за забава по издадения и влязъл в сила АУПДВ № 170/26.06.2020 г. Със същото писмо е приложена и покана за доброволно изпълнение, ведно с Приложение № 1, съдържащо справка за дължимата законна лихва за забава. Писмото е връчено на оспорващото дружество на 26.07.2023 г., видно от известието за доставяне на л. 67 от делото. На 06.12.2023 г. е извършена проверка от служители на БДДР [населено място] за дължимите и неплатени лихви за забава по издадения и влязъл в сила АУПДВ № 170/26.06.2020 г. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (л. 59-61), в който е описано установеното при проверката, а именно, че като титуляр/ползвател на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект, разрешителни за водовземане от подземни води и разрешителни за правото на използване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и добивате води без необходимите за това разрешителни, „ВиК“ АД [населено място] има незаплатена дължима законна лихва за забава периода от 16.02.2020 г. до пълното погасяване на главницата - 29.03.2023 г. по АУПДВ № 170/26.06.2020 г., която лихва е изчислена в размер на 83 321, 08 лева. С Констативният протокол е предоставен 7-дневен срок за заплащане на дължимата сума. Констативният протокол е връчен на оспорващото дружество на 12.12.2023 г., видно от известието за доставяне на л. 62 от делото. На 15.10.2024 г. е издаден процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 262 (л. 52-56). С АУПДВ са установени задължения на „ВиК“ АД [населено място] за законна лихва за забава в размер на 83 321, 08 лева на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 195б от ЗВ, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 и чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. АУПДВ е връчен на оспорващото дружество на 17.10.2024 г., видно от известието за доставяне на л. 57 от делото. За изясняване на фактите по делото, по искане на оспорващото дружество е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), като вещото лице е представило Заключение с вх. № 1373/02.05.2025 г. в Административен съд гр. Ловеч (л. 113 и сл.). Експертът е изчислил, че: общият размер на законната лихва за периода от 27.06.2020 г. до 29.04.2021 г. е в размер на 35 426, 75 лв.; общият размер на начислената лихва в размер на основния лихвен процент за периода от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г. е в размер на 213, 80 лв., като е платена на 15.05.2023 г. сумата от 213, 60 лв.; общият размер на законната лихва за периода от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г. е в размер на 29 173, 10 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Съдът кредитира приетото заключение по ССчЕ като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, като същото не е оспорено от страните. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт, който създава за него неблагоприятни последици. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения: При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че оспореният АУПДВ е издаден от директора на Басейнова дирекция „Д. район“ [населено място], който съгласно разпоредбата на чл. 195б от ЗВ е компетентен да издава актове за установяване на публично държавно вземане относно вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от същия закон такси. В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон и в рамките на отредената му териториална компетентност. Липсва и спор между страните по отношение на това обстоятелство. При издаването на акта са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, доколкото в ЗВ няма други специални изисквания. Посочен е издателят на акта, адресатът, сумата, която се дължи, периодът за който е дължима, както и основанието, на което е изчислена. Предвид специалните изискванията на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът като е отразена фактологията по издаването на акта. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка в съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд. Актът е мотивиран в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа. Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в т.ч. и на специалните административнопроизводствени правила по ЗВ, като е съставен констативен протокол и на жалбоподателя е предоставена възможност за доброволно заплащане на задълженията. Следва да се посочи и че за да бъде едно нарушение на процесуалните правила основание за отмяна на акта, то същото следва да бъде съществено такова. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се констатират в настоящия случай. По отношение на съответствието на обжалвания АУПДВ с материалния закон: Задължението на оспорващото дружеството по процесния АУПДВ е с правно основание чл. 195б от ЗВ, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 и чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, т. е. същото е публично вземане, произтичащо от разпоредбите на ЗВ. АУПДВ е издаден в съответствие с изискването на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, съгласно който актът се съставя въз основа на писмени доказателства, поради това, че е налице констативен протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението от 06.12.2023г. (т. 4 от цитираната разпоредба), както и покана до лицето за доброволно изпълнение от 25.07.2023 г. (т. 3 от цитираната разпоредба). Главницата, върху която е изчислена процесната лихва е установена с влязъл в сила, след проведено съдебно обжалване АУПДВ № 170/26.06.2020 г. Безспорно, дружеството не е спазило законоустановеният срок за плащане на дължимите такси за 2019 г., а именно 15.02.2020 г. (арг. чл. 194б, ал. 2 от ЗВ). Между страните не се спори, че главното задължение, представялавщо такси по ЗВ за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. е погасено на 29.03.2023 г. Както вече се посочи, Акт за установяване на публично държавно вземане № 262/15.10.2024 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Д. район“ [населено място] е обжалван в частите, с които на „ВиК“АД, [населено място] са установени следните публични по своя характер парични задължения: 1/ сумата от 18 929, 36 лв. - начислена лихва за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. и 2/ сумата от 29 173, 10 лв. (съобразно уточнението в о.с.з. от 13.05.2025 г.) - начислена лихва за забава за периода от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г. По отношение на сумата от 18 929, 36 лв. - начислена лихва за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. съдът намира, че в тази ѝ част жалбата се явява основателна поради следните съображения: Видно от влезлия в законна сила (предивд Определение № 1652/09.02.2021 г. по адм. д. № 1288/2021 г. на Върховния административен съд) АУПДВ № 170/26.06.2020 г., издаден от директора на БДДР [населено място], на оспорващото дружество е определена лихва в размер на 18 929, 36 лева, изчислена за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. Процесната лихва за забава, установена с оспорвания в настоящото съдебно производство АУПДВ № 262/15.10.2024 г. е за периода от 16.02.2020 г. до 29.03.2023 г. (пълното погасяване на главницата по АУПДВ № 170/26.06.2020 г.). Т.е., в процесния АУПДВ е включена и лихвата, определена за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. съгласно влезлия в сила АУПДВ № 170/26.06.2020 г., като последният безспорно представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК. Съгласно чл. 195в, ал. 1 от ЗВ във вр. чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, поради което в АУПДВ № 262/15.10.2024 г. правилно е определена лихва за забава за периода, следващ периода на изчислената лихва за забава съобразно предходон издадения АУПДВ № 170/26.06.2020 г., т.е. от 27.06.2020 г. до 29.03.2023 г. Неправилно обаче с АУПДВ № 262/15.10.2024 г. повторно е определена за заплащане лихва за забава за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. За този период лихвата вече е била определена с АУПДВ № 170/26.06.2020 г. (това обстоятелство не е спорно между страните), който е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК и БДДР [населено място] е разполагала с възможността да проведе евентуално принудително изпълнение, ползвайки именно този акт. Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. С оглед на това, съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя, че административният орган вече разполага с изпълнителен титул по отношение на част от включената като период от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. и начислена като размер лихва за забава - 18 929, 36 лв. - АУПДВ № 170/26.06.2020 г. При наличие на вече установено с АУПВД № 170/26.06.2020 г. на директора на БДДР [населено място] задължение за сумата от 18 929, 36 лв., представляваща лихва за периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г., което като период и сума е част от целия установен с обжалвания акт задължение, е незаконосъобразно установяването на идентично по основание и размер задължение по влязъл в сила акт, подлежащ на принудително изпълнение да се включва в последващ акт от същия ранг, тъй като за събирането на едно и също вземане органът на практика ще разполага с две изпълнителни основания. В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите на ответинка, че отделно изпълнение няма да бъде извършвано, доколкото липсват каквито и да било гаранции за това. Отделно, извън компетентността и задълженията на съдебния изпълнител (публичен или частен) е изследването на това обстоятелство, а именно - дали в АУПДВ № 262/15.10.2024 г. се съдържа и задължение, определено с предходен АУПДВ, както и обратното – дали с АУПДВ № 170/26.06.2020 г., при евентуалното му предявяване за започване на изпълнително производство, са определени задължения, определени с друг акт, в случая - АУПДВ № 262/15.10.2024 г. Вторият по време АУПДВ следва единствено да отчете, че с предходен вече влязъл в сила такъв акт е установена част от цялата дължима сума за лихви и период, като с този втори акт следва да се установи само разликата, т.е. в конкретния случай лихвата за забава да се начисли за периода, следващ периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г., т.е. от 27.06.2020 г. до 29.03.2023 г. Предвид гореизложеното за сумата от 18 929, 36 лева процесният АУПДВ се явява незаконосъобразен, като в частта за тази сума следва да се отмени, с оглед на това АУПДВ № 262/15.10.2024 г. следва да се отмени в частта, с която е определен размер на дължимата законна лихва за забава за разликата над 64 391, 72 лв. (шестдесет и четири хиляди триста деветдесет и един лева и седемдесет и две ст.) до 83 321, 08 лв. (осемдесет и три хиляди триста двадесет и един лева и осем ст.). По отношение на сумата от 29 173, 10 лв. (съобразно уточнението в о.с.з. от 13.05.2025 г.) - начислена лихва за забава за периода от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г. съдът намира, че в тази ѝ част жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: Спорно е обстоятелството дали публичните задължения на дружеството, за които е начислена лихва, са разсрочени по см. на чл. 183 и сл. от ДОПК. Видно от заключението на вещото лице, което е прието по делото и не е оспорено от страните, дължимата от оспорващото дружество лихва за периода от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г. е в размер на 29 173, 10 лв., като според настоящия съдебен състав именно в този размер същата се дължи от „ВиК“ АД [населено място]. Действително, съгласно т. 2 от заключението по ССчЕ, общият размер на начислената лихва в размер на основния лихвен процент за същия период възлиза на 213, 80 лв., но този размер би бил дължим само при наличие на основанието по чл. 183, ал. 3 от ДОПК, предпоставките за прилагане на който в случая не може да се приеме, че са налице. За да обоснове твърдението си, че публичните му задължения са разсрочени, от оспорващия е представено писмо с изх. № КД-07-1847/1/ от 13.04.2021 г. на БДДР [населено място] и вх. № ИД2305-1/15.04.2021 г. на „ВиК“ АД [населено място], към което е приложен одобреният проект на предложения от оспорващото дружество погасителен план за главницата от 299 000, 00 лв. (л. 30-31). Единствено от факта на полагането на подпис на директора на БДДР [населено място] в полето „одобрил“ на този погасителен план обаче не би могло да се приеме, че е завършен фактическият състав по издаването на разрешение за разсрочване на задължението по реда на чл. 183 и сл. от ДОПК. С въпросния план би могло по-скоро да се приеме, че БДДР [населено място] е изразила съгласие дружеството да поеме ангажимент за спазване на предварително определен погасителен план, включващ вноски за погасяване на просрочените задължения за таксите за водополдзане за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., установени с АУПДВ № № 170/26.06.2020 г. Липсват доказателства, че процесните публични задължения са разсрочени с надлежен административен акт. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Компетентният орган в случая е визираният в чл. 184, ал. 2 от ДОПК. Сроковете за приключване на производство са дадени в чл. 185, ал. 4 от ДОПК. Във всички случаи производството приключва с издаване на нарочен административен акт – разрешение за отсрочване или разсрочване, респективно отказ (изричен или мълчалив) за отсрочване или разсрочване по чл. 185 от ДОПК, като по аргумент за противното от чл. 185, ал. 5 от ДОПК, както отказът, така и разрешението за разсрочване следва да бъде мотивирано. От събраните по делото доказателства не се установява да е издаден положителен за оспорващия краен акт в това производство, като за такъв акт не може да се приеме представеното писмо с изх. № КД-07-1847/1/ от 13.04.2021 г. на БДДР [населено място] и вх. № ИД2305-1/15.04.2021 г. на „ВиК“ АД [населено място], към което е приложен одобреният проект на предложения от оспорващото дружество погасителен план за главницата от 299 000, 00 лв. (л. 30-31). Същото не съдържа нито реквизитите на разрешение за разсрочване по ДОПК, нито данни и мотиви относно наличие или липса на законовите предпоставки за издаване на акт за разсрочване по ДОПК. Разглежданият „план за разсрочване“ няма характера на индивидуален административен акт за разсрочване по реда на ДОПК, доколкото не се установява да е била проведена процедура по реда на раздел I, глава двадесет и втора на ДОПК. С оглед гореизложеното, следва извод, че процесните публични задължения не са разсрочени с надлежен административен акт и в случая не е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от ДОПК досежно размера на лихвата за периода от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г., поради което такава е дължима в изчисления от вещото лице размер от 29 173, 10 лв. (л. 119). Предвид гореизложеното за сумата от 29 173, 10 лева процесният АУПДВ се явява законосъобразен, като оспорването в тази му част е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на производството следва да бъдат частично уважени исканията на жалбоподателя и на ответника за присъждане на направените разноски по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице. Размерът на сторените и доказани от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски възлиза на 4 950, 00 лв., от които 50, 00 лв. – внесена държавна такса (л. 14), 600, 00 лв. - депозит за вещо лице (л. 106) и 4 300, 00 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л. 15 и л. 122-124). Доколкото уважената част от жалбата (за сумата от 18 929, 36 лв.) възлиза на приблизително 39, 35 % от материалния интерес на оспорването по делото (48 102, 46 лв. – сборът от сумите на лихвите за двата процесни периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. и от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 г.), то БДДР [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество сумата от 1 947, 83 лв., която представлява 39, 35 % от 4 950, 00 лв. (общия размер на претендираните съдебно-деловодни разноски). Съдът намира за неоснователно направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, заплатен от оспорващото дружество, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 25 000, 00 до 100 000, 00 лв., възнаграждението е 2 650, 00 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лева. В настоящият случай, материалният интерес е в размер на 48 102, 46 лв. – сборът от сумите на лихвите за двата процесни периода от 16.02.2020 г. до 26.06.2020 г. и от 29.04.2021 г. до 29.03.2023 година. При това положение, размерът на адвокатският хонорар, изчислен съобразно това правило, възлиза на 4 498, 20 лева. С оглед на това, заплатеното адвакатско възнаграждение от 4 300, 00 лв. не е прекомерно. От страна на процесуалния представител на ответника е предявено юрисконсултско възнаграждениe. Съобразно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100, 00 до 360, 00 лева. Предвид изложеното и като съобрази материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност, както и съотношението на уважената спрямо отхвърлената част от жалбата, съдът намира, че оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответния административен орган разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250, 00 лв., която сума е близо до средната стойност на определените в чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ граници. Водим от горното и на основание на основание чл. 166 от ДОПК във вр. с чл. 172 от АПК, съдът