Решение № 5541 от 1.10.2021 г. на Административен съд - София-град по дело № 11005/2020 г.

Производството е по реда на чл.215, вр. чл.135, ал.5 ЗУТ. Образувано е образувано на основание изпратена от Столична община – Н. жалба от И. Б. П. от [населено място] против мълчалив отказ на Гл. архитект на Столична община за даване на разрешение за изработване на изменение на ПУП-ИПРЗ по заявление вх. №САГ20-ГР00-1683/24.08.2020 г. Доколкото след подаване на жалбата е последвал изричен отказ по същото заявление, постановен на 29.10.2020 г., с определението за насрочване на делото съдът е приел, че предмет на настоящото производство следва да бъде и изричноия отказ на ответника, обективиран в Заповед №РА50-819/29.10.2020 г. Приложима е разпоредбата на чл.172, ал.3 АПК, според която когато бъде отменен мълчаливия отказ се счита за отменен и изричния такъв, последвал преди решението за отмяна. В проведеното на 10.03.2021 г. открито съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния си представител адв. А. Ш., изрично заявява, че поддържа жалбата и срещу изричния отказ, като подробни доводи за неговата незаконосъобразност са изложени в представена писмена молба. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на процесуалния закон и в противоречие с императивни материалноправни норми. Според оспорващата административния орган неправилно е приложил нормите, мотивирали го да издаде оспорения отказ. Тези доводи, подробно мотивирани, се поддържат и в представени писмени бележки. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, Главния архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. П., оспорва жалбата като неоснователна с искане същата да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт излага в представени писмени бележки. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка. Назначени са и приети СТЕ, като заключението на вещото лице И. Я. е оспорено от процесуалния представител на оспорващата. Административен съд – София-град, Второ отделение, 52 състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №33850, като Акт №179, том LLVII, дело №26230/2004 г. жалбоподателката И. П. се легитимира като собственик на следния недвижим имот: ПИ пл. №1240, кв.27 по плана на [населено място], м. „ ж.к. Д. 2 - втора част“, одобрен със Заповед №РД-50-09-718/30.12.1986г. и със Заповед №1258/17.12.2002 г., целият имот с площ 2311 кв.м. Този имот е нанесен в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-27/03.04.20212 г. като ПИ с идентификатор 68134.1505.1240 с площ от 2310 кв. м и с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. С НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. №36602, като Акт №197, том LLХVI, дело №28375/2004г. жалбоподателката П. е придобила собствеността върху ПИ пл. №1161, кв.27 по плана на [населено място], м. „ ж.к. Д. 2 - втора част“, целият с площ 880 кв.м. Този имот е нанесен в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-27/03.04.20212 г. като ПИ с идентификатор 68134.1505.1161 с площ от 883 кв. м и с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. С НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. №45478, като Акт №3, том LLХХХІІ, дело №33264/2005г. жалбоподателката П. се легитимира като собственик на недвижим имот с площ 2297 кв.м., съставляващ ПИ пл. №1617, кв.27 по плана на м. „ ж.к. Д. 2 - втора част“. Този имот е нанесен в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-27/03.04.20212 г. като ПИ с идентификатор 68134.1505.1617 с площ от 2310 кв. м и с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Правото на собственост върху тези имоти е било възстановено на праводателите на оспорващата по реда на ЗСПЗЗ през 2001 г. Видно от приложената комбинирана скица трите имота попадат в УПИ II – за ОДЗ и подземен гараж, кв.27 по ПЗР на[жк]по действащия ПУП, одобрен с Решение №544 по протокол 58/26.07.2018 г. на СОС. На 24.08.2020 г. оспорващата е депозирала заявление вх. №САГ20- ГР00-1663/24.08.2020 г. с искане за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ИПРЗ за УПИ II – за ОДЗ и подземен гараж, кв.27 по ПЗР на жк Д. 2 – ЧАСТ 2“, район „Искър“, с цел създаване на нов УПИ II – за ОДЗ, обществено обслужване, жилищно строителство и подземен гараж. Видно от проектното предложение предвижда се промяна на плана за регулация, отреждането и застрояването на имота с искане за нов УПИ – ІІ, в който по отношение характера на застрояването се предвижда промяна от „ниско“ с кота корниз 10 м, определено с действащия ПУП от 2018 г. във „високо“ с кота корниз 26 м, а по отношение на отреждането на имотите същото да се промени от предназначение „за ОДЗ и подземен гараж“ в „за обществено обслужване, жилищно строителство и подземни гаражи“. Към заявлението са приложени мотивирано предложение за ПУП – ИПРЗ по чл.135, ал.2 ЗУТ с обяснителна записка, документи за собственост на имотите, скици и комбинирана скица по чл.16, ал.3 ЗКИР. С оглед обстоятелството, че не е последвало произнасяне по заявлението в едномесечния срок по чл.135, ал.3 ЗУТ жалбоподателката е оспорила мълчалив отказ на Главния архитект на СО да разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, по която жалба е образувано настоящото производство. След подаване на жалбата е издадена на Заповед № РА50-819/29.10.2020 г. от Главния архитект на СО, в която е обективиран изричен отказ по заявлението. Видно от мотивите на акта, за да издаде оспорения отказ на първо място Гл. архитект на СО е приел, че исканото изменение е в противоречие с чл.17а ЗУЗСО, доколкото не е изтекъл предвидения в тази разпоредба пет годишен срок. В тази връзка са изложени съображения, че с решение №544/26.07.2018 г. на СОС е одобрен ПУП за преструктуриране на жилищния комплекс, който с оглед оспорването му от И. П. по отношение на УПИ II е влязъл в сила при постановяване на решението ва ВАС, с което е оставено в сила решението на АССГ, с което жалбата е отхвърлена. В случая с мотивираното предложение се иска изменение в характера на застрояването от ниско във високо, което е в противоречие с чл.17а ЗУЗСО. Посочено е също, че с влизане в сила на решение №544/26.07.2018 г. на СОС поземлените имоти на оспорващата подлежат на отчуждаване в срока по чл.208, ал.1 ЗУТ, който срок е пет годишен. Предвид това е прието, че предложението е в нарушение на чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ, тъй като правото на заявителя да поиска изменение на ПУП на това основание възниква с изтичането на срока по чл.208 ЗУТ. Освен това е посочено, че не е спазено изискването на чл. 134, ал.9 ЗУТ за съгласие на Министъра на образованието за промяна на предназначението на имота. Гл. архитект е приел, че е нарушен чл.135, ал.1 и чл.131, ал.1 и ал.2 ЗУТ, доколкото предложението е направено само от оспорващата, която е собственик на три от имотите, попадащи в УПИ II и не е налице съгласие на собствениците или носители на ограничени вещни прана на останалите попадащи в него още 5 ПИ, което води до липса на основание по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. В обобщение на изложеното е прието, че не е доказано правно основание за исканото изменение, както и че са налице отрицателните предпоставки по чл.134, ал.9 ЗУТ и чл.17а, ал.1 ЗУЗСО. От съдържанието на Решение №544/26.07.2018 г. на СОС, неприложено по делото, но общодостъпно на интернет страницата на СОС е видно, че със същото е одобрен проект за подробен устройствен план - план за регулация и режими на застрояване за преструктуриране на ж.к. „Д. 2-II част", район „Искър” в граници: [улица], [улица], [улица], [улица], в обхвата на който попада и процесния УПИ II, кв.27. От приложените към административната преписка съдебни решения се установява, че И. П. е оспорила Решение №544/26.07.2018 г. на СОС в частта за одобрения план за регулация за УПИ II – за ОДЗ и подземен гараж, кв.27 и е било образувано адм. д. №13021/2018 г. по описа на АССГ. С Решение №4427/27.06.2019 г., оставено в сила с Решение №5825/20.05.2020 г. на ВАС жалбата е отхвърлена. Предвид това съдът приема, че плана за регулация по отношение на УПИ II, кв.27 е влязъл в сила на 20.05.2020 г. Решение №544/26.07.2018 г. на СОС е обявено в ДВ бр.71/28.08.2018 г. В необжалваната част по отношение плана за застрояване същото е влязло в сила на 28.09.2018 г. От заключението на вещото лице С. К. се установява, че първият регулационен план, в който попадат процесните имоти е одобрен със Заповед №412/30.09.1982 г. По този план същите попадат в обхвата на кв.26 – за ОДЗ и в проектирана [улица]. Следващият регулационен план за района, в който попадат процесните имоти е одобрен със Заповед №РД-50-09-718/30.12.1986 г. След възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ, същите са били нанесени в кадастралната основа на регулационния план като поземлени имоти с пл. номера 1161, 1240 и 1617. По този план квартал 26 от плана от 1982 г., целият с отреждане за ОДЗ, е обединен с кв.27, като е заличена улицата между о.т. 132 и о.т. 133. Площта на бившия кв.26 е преобразявана в парцел ІІ –за ОДЗ от кв.27, като терена, отреден за ОДЗ, е разширен в западна посока за сметка на заличената улица. По този план имотите на оспорващата попадат в парцел ІІ – за ОДЗ от кв.27 на регулационния план на м. Д. 2 – част втора. Действащата кадастрална карта е одобрена със Заповед №РД-18-27/03.04.2012 г. В същата границите на имотите са нанесени по границите на имотите от кадастралния план, действал до одобряване на КККР и кадастралната основа на регулационния план от 1986 г., с изключение на минимална разлика в южната граница на ПИ 1161. Действащия понастоящем ПУП е одобрен с Решение №544/26.07.2018 г. на СОС. Между предходния и този план има промяна в отреждането на УПИ ІІ, като от предназначение „за обединено детско заведение“ е станало „за ОДЗ и подземен гараж“. Налице е и промяна в границите на УПИ ІІ, като от него е отделен самостоятелен УПИ ІІІ – за трафопост. Северната граница е изместена в южно посока за разширяване на улицата. В този план имотите са нанесени съобразно границите им по действащата кадастрална карта. Вещото лице е направило проверка и е установило, че уличната регулация за района, в който попадат имотите е приложена, като улиците са изградени в съответствие с предвижданията на плана от 1986 г. Не е установено изграждане на ОДЗ, за каквото е бил предвиден терена по плана от 1986 г. Установено е също и че по плана от 2018 г. имотите на оспорващата и съседните частни имоти, попадащи в УПИ ІІ от кв.27 не са отчуждени и детско заведение не е изградено. Тези имоти са в предвижданията за отчуждаване за 2021 – 2022 г., заедно с останалите имоти от УПИ ІІ, кв.27, съгласно приетата с Решение №108 по Протокол №29 от 25.02.2021 г. Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на СО за 2021 г.“. От заключението на вещото лице арх. И. Я. се установява, че имотите на оспорващата по ОУП на СО, приет с Решение №960/16.12.2009 г. на Министерски съвет попадат в устрайствена зона „Жк“ - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване със следните показатели: плътност на застрояване 40%, интензивност на застрояване - 3, 0%, минимална озеленена площ – 40% и височина на застрояване - 26 м за жилищни сгради и 32 м за обществени сгради. ПУП, одобрен с Решение №544/26.07.2018 г. на СОС, е одобрен при действието на ОУП на СО и ЗУЗСО. Със същия комплексът е преструктуриран, като квартали 26 и 27 по плана от 1986 г. са трансформирани в нов квартал 27. За този квартал са запазени предвижданията на предходния план, за което е отреден нов УПИ ІІ за ОДЗ и подземен гараж. За УПИ ІІ по действащия ПУП – ПРЗ е определена устройствена зона „Жк“ с конкретизирани параметри на застрояване: височина – 1 етаж /КК = 4, 5 м и 2 етажа /КК = 10 м – средно застрояване/, плътност на застояване – до 30% и минимална озеленена площ – 50%. Предвидено е и изграждане на подземен гараж за 250 автомобила. В мотивираното предложение по отношение на застрояването са възпроизведени допустимите показатели съгласно ОУП на СО. Предлаганото ново конкретно предназначение на УПИ ІІ – за ОДЗ, „за обществено обслужване, жилищно строителство и подземни гаражи“ е в съответствие с общите изисквания и допустимото в устройствената зона застрояване в устройствена зона „Жк“ по разпоредбите на Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО. С предложението се предвижда промяна в характера на застояването от ниско с кота корниз до 10 м във „високо“ с кота корниз до 26 м. Вещото лице е дало заключение и на поставените от оспорващата задачи, касаещи съответствието на мотивираното предложение с нормативните изисквания, като е констатирало несъответствия, подробно описани в експертизата. Същите са оспорени от процесуалния представител на жалбоподателката. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 215, ал.4 от ЗУТ срок. В случая е оспорен мълчалив отказ, формиран по подадено на 24.08.2020 г. заявление за изработване на проект за изменение на ПУП-ИПРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗУТ компетентния орган следва да се произнесе в едномесечен срок със заповед, с която разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Този срок е изтекъл на 24.09.2020 г., до която дата произнасяне не е било налице. Следователно мълчалив отказ е формиран, като срокът за оспорването му е започнал да тече от 25.09.2020 г. Предвид това депозираната на 07.10.2020 г. е подадена в срок и срещу подлежащ на оспорване акт – мълчалив отказ. Доколкото обаче от съдържанието на изпратената административна преписка е установено, че е налице и изричен отказ по същото заявление, постановен на 29.10.2020 г., т.е. след подаване на жалбата против мълчаливия отказ, съдът е приел, че предмет на настоящото производство следва да бъде и изричния отказ на ответника, обективиран в Заповед №РА50819/29.10.2020 г. Приложима е разпоредбата на чл.172, ал.3 АПК, според която когато бъде отменен мълчаливия отказ се счита за отменен и изричния такъв, последвал преди решението за отмяна. Това е така, защото според тази разпоредба като предпоставка за отмяна на изричния отказ е предвидено оспорване и отмяна на мълчаливия такъв, каквото е поискано с жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. След като жалбата против мълчаливия отказ е допустима, същата следва да се счита и за жалба против последвалия изричен такъв. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната фор Производството е по реда на чл.215, вр. чл.135, ал.5 ЗУТ. Образувано е образувано на основание изпратена от Столична община – Н. жалба от И. Б. П. от [населено място] против мълчалив отказ на Гл. архитект на Столична община за даване на разрешение за изработване на изменение на ПУП-ИПРЗ по заявление вх. №САГ20-ГР00-1683/24.08.2020 г. Доколкото след подаване на жалбата е последвал изричен отказ по същото заявление, постановен на 29.10.2020 г., с определението за насрочване на делото съдът е приел, че предмет на настоящото производство следва да бъде и изричноия отказ на ответника, обективиран в Заповед №РА50-819/29.10.2020 г. Приложима е разпоредбата на чл.172, ал.3 АПК, според която когато бъде отменен мълчаливия отказ се счита за отменен и изричния такъв, последвал преди решението за отмяна. В проведеното на 10.03.2021 г. открито съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния си представител адв. А. Ш., изрично заявява, че поддържа жалбата и срещу изричния отказ, като подробни доводи за неговата незаконосъобразност са изложени в представена писмена молба. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на процесуалния закон и в противоречие с императивни материалноправни норми. Според оспорващата административния орган неправилно е приложил нормите, мотивирали го да издаде оспорения отказ. Тези доводи, подробно мотивирани, се поддържат и в представени писмени бележки. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, Главния архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. П., оспорва жалбата като неоснователна с искане същата да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт излага в представени писмени бележки. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка. Назначени са и приети СТЕ, като заключението на вещото лице И. Я. е оспорено от процесуалния представител на оспорващата. Административен съд – София-град, Второ отделение, 52 състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №33850, като Акт №179, том LLVII, дело №26230/2004 г. жалбоподателката И. П. се легитимира като собственик на следния недвижим имот: ПИ пл. №1240, кв.27 по плана на [населено място], м. „ ж.к. Д. 2 - втора част“, одобрен със Заповед №РД-50-09-718/30.12.1986г. и със Заповед №1258/17.12.2002 г., целият имот с площ 2311 кв.м. Този имот е нанесен в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-27/03.04.20212 г. като ПИ с идентификатор 68134.1505.1240 с площ от 2310 кв. м и с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. С НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. №36602, като Акт №197, том LLХVI, дело №28375/2004г. жалбоподателката П. е придобила собствеността върху ПИ пл. №1161, кв.27 по плана на [населено място], м. „ ж.к. Д. 2 - втора част“, целият с площ 880 кв.м. Този имот е нанесен в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-27/03.04.20212 г. като ПИ с идентификатор 68134.1505.1161 с площ от 883 кв. м и с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. С НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. №45478, като Акт №3, том LLХХХІІ, дело №33264/2005г. жалбоподателката П. се легитимира като собственик на недвижим имот с площ 2297 кв.м., съставляващ ПИ пл. №1617, кв.27 по плана на м. „ ж.к. Д. 2 - втора част“. Този имот е нанесен в КККР, одобрени със Заповед №РД-18-27/03.04.20212 г. като ПИ с идентификатор 68134.1505.1617 с площ от 2310 кв. м и с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Правото на собственост върху тези имоти е било възстановено на праводателите на оспорващата по реда на ЗСПЗЗ през 2001 г. Видно от приложената комбинирана скица трите имота попадат в УПИ II – за ОДЗ и подземен гараж, кв.27 по ПЗР на[жк]по действащия ПУП, одобрен с Решение №544 по протокол 58/26.07.2018 г. на СОС. На 24.08.2020 г. оспорващата е депозирала заявление вх. №САГ20- ГР00-1663/24.08.2020 г. с искане за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ИПРЗ за УПИ II – за ОДЗ и подземен гараж, кв.27 по ПЗР на жк Д. 2 – ЧАСТ 2“, район „Искър“, с цел създаване на нов УПИ II – за ОДЗ, обществено обслужване, жилищно строителство и подземен гараж. Видно от проектното предложение предвижда се промяна на плана за регулация, отреждането и застрояването на имота с искане за нов УПИ – ІІ, в който по отношение характера на застрояването се предвижда промяна от „ниско“ с кота корниз 10 м, определено с действащия ПУП от 2018 г. във „високо“ с кота корниз 26 м, а по отношение на отреждането на имотите същото да се промени от предназначение „за ОДЗ и подземен гараж“ в „за обществено обслужване, жилищно строителство и подземни гаражи“. Към заявлението са приложени мотивирано предложение за ПУП – ИПРЗ по чл.135, ал.2 ЗУТ с обяснителна записка, документи за собственост на имотите, скици и комбинирана скица по чл.16, ал.3 ЗКИР. С оглед обстоятелството, че не е последвало произнасяне по заявлението в едномесечния срок по чл.135, ал.3 ЗУТ жалбоподателката е оспорила мълчалив отказ на Главния архитект на СО да разреши изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, по която жалба е образувано настоящото производство. След подаване на жалбата е издадена на Заповед № РА50-819/29.10.2020 г. от Главния архитект на СО, в която е обективиран изричен отказ по заявлението. Видно от мотивите на акта, за да издаде оспорения отказ на първо място Гл. архитект на СО е приел, че исканото изменение е в противоречие с чл.17а ЗУЗСО, доколкото не е изтекъл предвидения в тази разпоредба пет годишен срок. В тази връзка са изложени съображения, че с решение №544/26.07.2018 г. на СОС е одобрен ПУП за преструктуриране на жилищния комплекс, който с оглед оспорването му от И. П. по отношение на УПИ II е влязъл в сила при постановяване на решението ва ВАС, с което е оставено в сила решението на АССГ, с което жалбата е отхвърлена. В случая с мотивираното предложение се иска изменение в характера на застрояването от ниско във високо, което е в противоречие с чл.17а ЗУЗСО. Посочено е също, че с влизане в сила на решение №544/26.07.2018 г. на СОС поземлените имоти на оспорващата подлежат на отчуждаване в срока по чл.208, ал.1 ЗУТ, който срок е пет годишен. Предвид това е прието, че предложението е в нарушение на чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ, тъй като правото на заявителя да поиска изменение на ПУП на това основание възниква с изтичането на срока по чл.208 ЗУТ. Освен това е посочено, че не е спазено изискването на чл. 134, ал.9 ЗУТ за съгласие на Министъра на образованието за промяна на предназначението на имота. Гл. архитект е приел, че е нарушен чл.135, ал.1 и чл.131, ал.1 и ал.2 ЗУТ, доколкото предложението е направено само от оспорващата, която е собственик на три от имотите, попадащи в УПИ II и не е налице съгласие на собствениците или носители на ограничени вещни прана на останалите попадащи в него още 5 ПИ, което води до липса на основание по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. В обобщение на изложеното е прието, че не е доказано правно основание за исканото изменение, както и че са налице отрицателните предпоставки по чл.134, ал.9 ЗУТ и чл.17а, ал.1 ЗУЗСО. От съдържанието на Решение №544/26.07.2018 г. на СОС, неприложено по делото, но общодостъпно на интернет страницата на СОС е видно, че със същото е одобрен проект за подробен устройствен план - план за регулация и режими на застрояване за преструктуриране на ж.к. „Д. 2-II част", район „Искър” в граници: [улица], [улица], [улица], [улица], в обхвата на който попада и процесния УПИ II, кв.27. От приложените към административната преписка съдебни решения се установява, че И. П. е оспорила Решение №544/26.07.2018 г. на СОС в частта за одобрения план за регулация за УПИ II – за ОДЗ и подземен гараж, кв.27 и е било образувано адм. д. №13021/2018 г. по описа на АССГ. С Решение №4427/27.06.2019 г., оставено в сила с Решение №5825/20.05.2020 г. на ВАС жалбата е отхвърлена. Предвид това съдът приема, че плана за регулация по отношение на УПИ II, кв.27 е влязъл в сила на 20.05.2020 г. Решение №544/26.07.2018 г. на СОС е обявено в ДВ бр.71/28.08.2018 г. В необжалваната част по отношение плана за застрояване същото е влязло в сила на 28.09.2018 г. От заключението на вещото лице С. К. се установява, че първият регулационен план, в който попадат процесните имоти е одобрен със Заповед №412/30.09.1982 г. По този план същите попадат в обхвата на кв.26 – за ОДЗ и в проектирана [улица]. Следващият регулационен план за района, в който попадат процесните имоти е одобрен със Заповед №РД-50-09-718/30.12.1986 г. След възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ, същите са били нанесени в кадастралната основа на регулационния план като поземлени имоти с пл. номера 1161, 1240 и 1617. По този план квартал 26 от плана от 1982 г., целият с отреждане за ОДЗ, е обединен с кв.27, като е заличена улицата между о.т. 132 и о.т. 133. Площта на бившия кв.26 е преобразявана в парцел ІІ –за ОДЗ от кв.27, като терена, отреден за ОДЗ, е разширен в западна посока за сметка на заличената улица. По този план имотите на оспорващата попадат в парцел ІІ – за ОДЗ от кв.27 на регулационния план на м. Д. 2 – част втора. Действащата кадастрална карта е одобрена със Заповед №РД-18-27/03.04.2012 г. В същата границите на имотите са нанесени по границите на имотите от кадастралния план, действал до одобряване на КККР и кадастралната основа на регулационния план от 1986 г., с изключение на минимална разлика в южната граница на ПИ 1161. Действащия понастоящем ПУП е одобрен с Решение №544/26.07.2018 г. на СОС. Между предходния и този план има промяна в отреждането на УПИ ІІ, като от предназначение „за обединено детско заведение“ е станало „за ОДЗ и подземен гараж“. Налице е и промяна в границите на УПИ ІІ, като от него е отделен самостоятелен УПИ ІІІ – за трафопост. Северната граница е изместена в южно посока за разширяване на улицата. В този план имотите са нанесени съобразно границите им по действащата кадастрална карта. Вещото лице е направило проверка и е установило, че уличната регулация за района, в който попадат имотите е приложена, като улиците са изградени в съответствие с предвижданията на плана от 1986 г. Не е установено изграждане на ОДЗ, за каквото е бил предвиден терена по плана от 1986 г. Установено е също и че по плана от 2018 г. имотите на оспорващата и съседните частни имоти, попадащи в УПИ ІІ от кв.27 не са отчуждени и детско заведение не е изградено. Тези имоти са в предвижданията за отчуждаване за 2021 – 2022 г., заедно с останалите имоти от УПИ ІІ, кв.27, съгласно приетата с Решение №108 по Протокол №29 от 25.02.2021 г. Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на СО за 2021 г.“. От заключението на вещото лице арх. И. Я. се установява, че имотите на оспорващата по ОУП на СО, приет с Решение №960/16.12.2009 г. на Министерски съвет попадат в устрайствена зона „Жк“ - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване със следните показатели: плътност на застрояване 40%, интензивност на застрояване - 3, 0%, минимална озеленена площ – 40% и височина на застрояване - 26 м за жилищни сгради и 32 м за обществени сгради. ПУП, одобрен с Решение №544/26.07.2018 г. на СОС, е одобрен при действието на ОУП на СО и ЗУЗСО. Със същия комплексът е преструктуриран, като квартали 26 и 27 по плана от 1986 г. са трансформирани в нов квартал 27. За този квартал са запазени предвижданията на предходния план, за което е отреден нов УПИ ІІ за ОДЗ и подземен гараж. За УПИ ІІ по действащия ПУП – ПРЗ е определена устройствена зона „Жк“ с конкретизирани параметри на застрояване: височина – 1 етаж /КК = 4, 5 м и 2 етажа /КК = 10 м – средно застрояване/, плътност на застояване – до 30% и минимална озеленена площ – 50%. Предвидено е и изграждане на подземен гараж за 250 автомобила. В мотивираното предложение по отношение на застрояването са възпроизведени допустимите показатели съгласно ОУП на СО. Предлаганото ново конкретно предназначение на УПИ ІІ – за ОДЗ, „за обществено обслужване, жилищно строителство и подземни гаражи“ е в съответствие с общите изисквания и допустимото в устройствената зона застрояване в устройствена зона „Жк“ по разпоредбите на Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО. С предложението се предвижда промяна в характера на застояването от ниско с кота корниз до 10 м във „високо“ с кота корниз до 26 м. Вещото лице е дало заключение и на поставените от оспорващата задачи, касаещи съответствието на мотивираното предложение с нормативните изисквания, като е констатирало несъответствия, подробно описани в експертизата. Същите са оспорени от процесуалния представител на жалбоподателката. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 215, ал.4 от ЗУТ срок. В случая е оспорен мълчалив отказ, формиран по подадено на 24.08.2020 г. заявление за изработване на проект за изменение на ПУП-ИПРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗУТ компетентния орган следва да се произнесе в едномесечен срок със заповед, с която разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Този срок е изтекъл на 24.09.2020 г., до която дата произнасяне не е било налице. Следователно мълчалив отказ е формиран, като срокът за оспорването му е започнал да тече от 25.09.2020 г. Предвид това депозираната на 07.10.2020 г. е подадена в срок и срещу подлежащ на оспорване акт – мълчалив отказ. Доколкото обаче от съдържанието на изпратената административна преписка е установено, че е налице и изричен отказ по същото заявление, постановен на 29.10.2020 г., т.е. след подаване на жалбата против мълчаливия отказ, съдът е приел, че предмет на настоящото производство следва да бъде и изричния отказ на ответника, обективиран в Заповед №РА50819/29.10.2020 г. Приложима е разпоредбата на чл.172, ал.3 АПК, според която когато бъде отменен мълчаливия отказ се счита за отменен и изричния такъв, последвал преди решението за отмяна. Това е така, защото според тази разпоредба като предпоставка за отмяна на изричния отказ е предвидено оспорване и отмяна на мълчаливия такъв, каквото е поискано с жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. След като жалбата против мълчаливия отказ е допустима, същата следва да се счита и за жалба против последвалия изричен такъв. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната фор