Решение № 16 от 5.3.2024 г. на Районен съд - Елхово по дело № 669/2023 г.

Производството е по раздел V на глава трета от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. И. Р., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: гр. Ямбол, ул.С №51 срещу Наказателно постановление № BG2023/1000-2242/HП на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване" в Териториална дирекция Митница Бургас, административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗАМ-988/32-220316 от 13.06.2023 г. на Директора на Агенция „Митннци“, с което по т.1 от НП на жалбоподателя М. И. Р., за административно нарушение по чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание глоба в размер на 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща 100% от митническата стойност на стоката предмет на нарушението /посочена в т.2 от НП/ и по т.2 от НП - на основание чл. 233, ал. 6 във връзка с чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е постановено отнемане в полза на държавата, на стоките предмет на нарушението: Хранителна добавка, марка „Fov Х5 Coffee Premium Herbal Power" - 84 броя кутии, всяка с по 30 сашета, с обща митническа стойност 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева. С жалбата се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено с доводи същото да е незаконосъобразно, като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по констатиране на административното нарушение и налагане на наказанието. Жалбоподателя твърди липса на надлежно описание на нарушението в НП с всички негови обективни елементи, както и неправилно определяне на митническата стойност на стоките предмет на нарушението. Сочи, че е закупил стоката предмет на нарушението в гр. Одрин в деня на нарушението за съпругата си и семейството й за сумата от общо 2121 турски лири, която се равнява приблизително на 180- 190 лева, както и че не е декларирал стоката, тъй като същата не е била с търговски характер и е била под 150 евро. Обяснил е при извършената му митническа проверка, че има издадена фактура за закупената стока, но не успял да я намери. Във връзка с определянето на митническата стойност на стоката счита, че същата неправилно е била определена на основание чл.74 пар.3 от Регламент (ЕС) 952/2013г. вместо по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) 925/2013 г., съгласно който същата е следвало да бъде определена в размер на цената на която е закупил стоката - около 180-190 лева. Излага и доводи за субективна несъставомерност на деянието, поради това, че не е го е извършил виновно, тъй като не е съзнавал, че с поведението си нарушава установените правила за внос на стоки на територията на РБ. С оглед горното, се иска съдът да приеме, че посочените нарушения на административно-наказателната процедура са съществени и съдът отмени оспореното НП, както и да му бъдат присъдени направените в производството разноски. В съдебната фаза, жалбоподателят Р. не се явява и не се представлява. Съдът е дал ход на делото в отсъствието на жалбоподателя в хипотезата на чл.61, ал.4 от ЗАНН, предвид на това, че жалбоподателя не е бил намерен на посочения от него адрес. Въззиваемата страна – началник Отдел МРР в ТД Митница Бургас И П, редовно призован не се явява, изпращат процесуален представител - юрисконсулт В. Н. Д., която оспорва жалбата с доводи обжалваното НП да е правилно и законосъобразно. Иска се обжалваното НП да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение. Претендира и присъждане на направени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Районна прокуратура – Ямбол, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 21.062023 г., около 22: 00 ч. жалбоподателя М. И. Р. се е явил на МП Лесово на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси" за влизане в страната от Република Турция за Република България, с управлявания от него лек автомобил, марка „Volkswagen Touran", с рег.№ •••. Превозното средство било селектирано по метода за анализ на риска за извършване на митническа проверка. Преди започване на проверката, свидетелят А. Д. – старши инспектор в ТД Митница Бургас при Агенция Митници попитал водача на автомобила, дали има за деклариране пред митническите органи стоки с търговски характер, акцизни стоки, валута и валутни ценности. Жалбоподателя заявил, че няма нищо за деклариране. На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ св. Д., съвместно със свидетелите М. М. и Г. Д. – митнически инспектори в ТД Митница Бургас, извършил митническа проверка на управлявания от жалбоподателя М. И. Р. лек автомобила, вкл. и на багажното отделение. В хода на контролните действия в багажното отделение на автомобила, митническите служители открили следната стоки: Хранителна добавка, марка „Fox Х5 Coffee Premium Herbal Power" - 84 броя кутии, всяка с по 30 сашета, по поставена в няколко торби във вътрешността на багажното отделение. На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя М. И. Р. е било снето писмено обяснение, в което същият е заявил, че откритите хранителни добавки са за лично ползване. Взел ги е от Турция. Не е знаел, че трябва да ги декларира. Също така, че иска да ги върне в Турция и че при необходимост ще представи документ за закупуването им. Митническата проверка е извършена в присъствието на жалбоподателя и обстоятелствата по извършването й и констатациите от същата са обективирани в Протокол за извършена митническа проверка № 23BG001011М022601 от 21.06.2023 г. надлежно подписан от митническите служители извършили проверката и от жалбоподателя. Същата е започнала в 22.00 часа и е завършила в 23.44 часа на 21.06.2023 г. С разписка № 23006722 от 21.06.2023 г. на основание на чл.41 от ЗАНН гореописаната стока е задържана. Въз основа на констатациите от проверката св. А. М. Д. съставил срещу жалбоподателя М. И. Р., ЕГН •••••••••• в негово присъствие и в присъствието на свидетелите М. Н. М. и Г. Б. Д. Акт за установяване на административно нарушение № BG21062023/1000/M-1980 от 21.06.2023 г. по описа на ТД Митница Бургас, за това, че 21.06.2023 година около 22.00 часа на МП - Лесово, е превозил стоки - Хранителна добавка, марка „Fox Х5 Coffee Premium Herbal Power" - 84 броя кутии, всяка с по 30 сашета, без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното нарушение е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 233, ал.1 от ЗМ. Актът е бил подписан, предявен и връчен лично на нарушителя в деня на съставянето му, който го е подписал без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН М. И. Р. не е депозирал писмени възражения пред административно-наказващият орган, вкл. не е представил доказателства относно покупната цена на превозената от него стока - 84 броя кутии хранителна добавка, марка „Fox Х5 Coffee Premium Herbal Power". За целите на административнонаказателното производство от Комисия, определена със Заповед № ЗТД-1000-457/20.06.2022 г. на Директора на ТД „Митница Бургас“, е определила митническа стойност на недекларираната стока в размер на 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева, на основание чл. 74, §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. въз основа на налични данни за митническата територия на съюза. Въз основа на така съставения АУАН, административно - наказващият орган - началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница - Бургас - И П е издал процесното Наказателно постановление № BG2023/1000-2242/09.10.2023 година срещу жалбоподателя М. И. Р., с което наложил на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците, административно наказание глоба в размер на 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща 100% от митническата стойност на стоката предмет на нарушението и на основание чл.233, ал.6 във вр. чл.233, ал.1 от ЗМ е постановил отнемане в полза на държавата хранителна добавка с надпис „Fox Х5 Coffee Premium Herbal Power" - 84 броя кутии, всяка с по 30 сашета, като стока предмет на нарушението. В издадения санкционен акт административно - наказващия орган е възприел фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от актосъставителя – нарушение по чл.233, ал.1 от Закона за митниците. В НП са изложени и аргументите на наказващия орган защо приема, че стоката не отговаря на дефиницията на „стоки с нетърговски характер“ по чл. 1, т. 21, буква „б" от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /КС/ № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета и основанията на които последната подлежи на деклариране. Видно от докладна записка на мл.ПИ при РУ – Ямбол Виктор Колев и приложената към нея разписка за връчване на наказателното постановление, обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 23.10.2023 година - лично. Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана пред административно - наказващия орган на 03.11.2023 г. Материалната компетентност на наказващият орган - Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница - Бургас - И П се установява от приетите като доказателства по делото Заповед № ЗАМ – 988/32-220316 от 13.06.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ и заповед за изменение на служебно правоотношение № 2401/30.07.2021 година на директора на Агенция „Митници“. С цитирана Заповед № ЗАМ – 988/32-220316 от 13.06.2023 г., наказващият орган по закон - Директорът на Агенция "Митници" е делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на началниците на отделите „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД, поради което началниците на отделите „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД се явяват носители на санкционна власт, делегирана им в длъжностно качество от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от Директора на Агенция „Митници" по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - А. М. Д., М. Н. М. и Г. Б. Д.. За обективно верни се възприеха свидетелските показания на свидетелите А. М. Д., М. Н. М. и Г. Б. Д., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи, като липсват индиции за предубеденост на свидетелите. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост на последните спрямо АНО, не е достатъчно, за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН съдът кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за което се излагат следващите правни съображения: Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния случай е установено, а и не е спорно между страните, че към 21.06.2023 година актосъставителят А. Д., е заемал длъжността ст.инспектор в ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“, т.е. бил е митнически орган. Лицето, подписало НП – И П към момента на издаването му е заемал длъжността Началник на отдел „ Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница - Бургас и е бил надлежно оправомощен за издава наказателни постановления по ЗМ и деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Митница - Бургас. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен в съответствие с чл. 40 от ЗАНН - в присъствието на нарушителя и в присъствието на двама свидетели, присъствали и при установяване на нарушението. Спазени са и изискванията на чл. 43 от ЗАНН - Актът е подписан от съставителя и от свидетелите посочени в него и е бил предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя на 21.06.2023 година видно от разписката към АУАН. Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено, че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки без знанието и разрешението на митническите органи. Тези конкретни факти са квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на НП и АУАН въз основа на който е издадено или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, съдът формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна акт. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница, а вътре в територията на Република България. Основният състав на административното нарушение „митническа контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ като изпълнителното деяние може да се изрази в две форми – „пренесе” или “превози”, като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ е и опитът за това. От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява престъпление. Съобразно събраните доказателства по делото - писмените такива, вкл. съставените протокол за митническа проверка и разписка за задържане на стоки и АУАН, в които са посочени вида, марката и количеството на стоките, превозени през държавната граница в Република България от Република Турция и направеното от М. И. Р. изявление, че стоки са негови, които са подписани без възражения от Р., както и гласните доказателства – свидетелските показания на свидетелите А. М. Д., М. Н. М. и Г. Б. Д., че превозното средство, в което са били открити стоките е управлявано от жалбоподателя, то следва да се приеме, че именно жалбоподателят Р. е автор на административното нарушение, визирано в обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на митническата контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ - превозване на стоките през държавната граница. От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъществения превоз като втори съставомерен признак на деянието, се доказва с показанията на разпитаните митнически служители – свидетелите А. М. Д. и М. Н. М.. На жалбоподателя е била предоставена възможност да декларира пренасяните от него стоки при пристигането си на МП - Лесово, но същият е заявил, че няма нищо за деклариране. Следва да се посочи и че самия жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място е превозил процесните стоки, че същите са негови и че не е декларирал по никакъв начин същите пред митническите органи. Превозваните стоки, посочени в т.2 от НП, от номер 1 до 48 вкл. в НП, с обща митническа стойност 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева, съдът намира, че не попадат в обхвата на дефиницията за „стоки с нетърговски характер“, дадена в чл.1, т.21, б. „б“ от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година. Съгласно последната „стоки с нетърговски характер“ означава стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че не се внасят или изнасят с търговска цел. Стоката предмет на процесното нарушение - Хранителна добавка, марка „Fov Х5 Coffee Premium Herbal Power" - 84 броя кутии, всяка с по 30 сашета, или общо 2520 бр. сашета не могат да бъдат отнесени към изброените изключения, предвид техния вид и брой и същите подлежат на деклариране. Конкретното количество на хранителната добавка 84 бр. кутии, съдържаща 2 520 бр. сашета сочи, че стоката не е за лично ползване от нарушителя или семейството му. Дължимо в случая е било деклариране на превозените през държавната ни граница стоки с търговски характер и липсата му изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за пренасянето на стоките. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се установява от разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл.66, ал. 1 от ЗМ, както и от чл. 158 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съгласно който всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Доколкото стоката не е била декларирана по един от предвидените начини – тези, посочени в чл.135 и чл. 143 от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно или с писмена митническа декларация, то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя Р. по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, както се посочи изключва знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е извършил от обективна страна състава на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер, предвид количеството на стоките описани в НП - Хранителна добавка, марка „Fov Х5 Coffee Premium Herbal Power" - 84 броя кутии, всяка е по 30 сашета. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл.242 от НК съобразно равностойността на своя предмет. Съдът приема, че жалбоподателят е бил наясно с митническите изисквания към влизащите на територията на страната пътници, вкл. задълженията във връзка с митническия режим на стоката, с оглед публичното им оповестяване – обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП Лесово и обстоятелството, че същият нееднократно е преминавал през границите на страната и ЕС. На жалбоподателят е била предоставена възможност да декларира пренасяните от него стоки с търговски характер, същият е бил запитан от свидетеля А. М. Д. превозва ли стоки, подлежащи на деклариране пред Митницата, вкл. и такива с търговски характер и ако жалбоподателя е имал намерение да декларира превозваните от него стоки това е бил момента той да декларира същите, но същия е отговорил, че няма нищо за деклариране. Тъй като жалбоподателя не е декларирал превозваните от него стоки пред митническите органи, въпреки, че е бил наясно със задължението си за декларирането им, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна. Същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за субективна несъставомерност на деянието са неоснователни. Съдът намира, че правилно е определена митническата стойност на стоките - предмет на нарушението по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Стойността на процесните стоки е определена от митническите органи в общ размер на 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева според представеното становище от Комисията, назначена със Заповед № ЗТД-1000-457/20.06.2022 г. на Директора на ТД „Митница Бургас“. Фактът, че към момента на проверката жалбоподателя не е представил документ за покупката на превозваната от него стока безспорно се установява от показанията на свидетелите, същият и не се оспорва от жалбоподателя. От показанията на свидетелите се установява и по безспорен начин, че от жалбоподателя е бил изискан такъв документ в хода на проверката, но последния е заявил, че не притежава такъв. Съгласно чл.69 от Регламент (ЕС) № 952/2013 стойност на стоките за митнически цели се определя в съответствие с членове 70 и 74. В чл. 70 е предвидено, че митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност. В случая реда на чл.70 от Регламента е бил неприложим. Нарушителя не е представил доказателства към момента на проверката за договорната стойност на стоката, което не е спорно по делото. Същият не е представил такива и в срока за писмени възражения по АУАН. Видно от показанията на св. Д. жалбоподателя по време на проверката е заявил, че няма документи за стоката. Ведно с жалбата жалбоподателя е представил документ на чужд език който твърди, че е фактура и който като нередовен не е приет към доказателствата по делото. Неоснователни са възраженията, че административния орган е определил стойността на процесните стоки по реда на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изискал от него документ за тяхната стойност. Извън правомощията на наказващия орган е да задължава жалбоподателя да представя доказателства за продажната цена. Самия жалбоподателя е имал възможността, ако притежава документ за продажната цена на стоката да го представи в срока за писмени възражения, но такъв в дадения му срок не е представил. Поради невъзможността митническата стойност да бъде определена въз основа на договорната стойност, същата е била определена при прилагането на вторичния метод регламентирани в чл. 74, от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно по чл. 74, пар.3 от Регламента - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза относно идентични стоки, след като е било отчетено, че не е възможно определянето й по пар.1 във вр. с пар.2 на чл.74. Наложеното административното наказание съдът намира, че правилно е определено по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ за извършено митническо нарушение по този текст наказанието е глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките. Както се посочи по-горе митническата стойност на стоките, предмет на нарушението е в размер на 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева. Съдът намира, че административното наказание глоба, правилно е определено в минимално предвиденият в закона размер, а именно 100 % от митническата стойност на вещите, предмет на митническото нарушение, съставляваща сумата 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева. Така наложеното с обжалваното НП наказание за вмененото на жалбоподателя административно нарушение, съдът намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. НП е законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението: Хранителна добавка, марка „Fov Х5 Coffee Premium Herbal Power" - 84 броя кутии, всяка по 30 сашета /общо 2 520 сашета/, с обща митническа стойност 3360.00 (три хиляди триста и шестдесет) лева. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и административно - наказващия орган, позовавайки се на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл.28/ следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер. Целта на ЗМ е свързана с облагането на стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, тъй като чувствително се увреждат фискалните интереси на държавата. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото административно нарушение и следва да понесе административното наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63д, ал. 1 и 4 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Доколкото в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК няма установено правило за определяне и присъждане на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. С оглед извършената от юрисконсулта работа, отчитайки и че производството е протекло в едно съдебно заседание дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат определени в размер на минимума - 80 лева и тази сума да се присъди в тежест на жалбоподател. Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд