Решение № 67 от 29.8.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 67/2023 г.

С присъда №4, постановена на 13.02.2023г по НОХД№ 403/2022г., Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия Ц. В. Г., ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 28.09.2021 г. в гр.София причинил по непредпазливост смъртта на С. А. И., ЕГН ••••••••••, настъпила на летище София, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, причинена чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло, осъществени на 20.09.2021г. около 22 часа в жилищен имот, находящ се на ул. „Момина сълза“, №84а в гр. Нова Загора, предизвикали разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, довел впоследствие до повишаване на налягането под капсулата на слезката и разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. чл. 36, вр. чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата А. И. П., ЕГН •••••••••• за виновна в това, че на 28.09.2021 г. в гр.София причинила по непредпазливост смъртта на С. А. И., ЕГН ••••••••••, настъпила на летище София, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, причинена чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло, осъществени на 20.09.2021г. около 22 часа в жилищен имот, находящ се на ул. „Момина сълза“, №84а в гр. Нова Загора, предизвикали разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, довел впоследствие до повишаване на налягането под капсулата на слезката и разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. чл. 36, вр. чл. 54 от НК я осъдил на пет години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С присъдата двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно че на 20.09.2021 г. в гр.Нова Загора в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили С. А. И. от гр.Нова Загора.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което всеки от двамата подсъдими е бил задържан, считано от 17.01.2022 г. С присъдата съдът се е произнесъл по вещественото доказателство, като е постановил един брой магнитен носител- СD, да остане приложен по делото.

На двамата подсъдими са възложени направените в досъдебното и съдебно производство разноските по делото.

Срещу присъдата са подадени въззивни жалби от защитниците на подсъдимите - адвокати М. М. и С. П. от АК - Сливен.

В жалбата на адв. М. М. са развити доводи за постановяване на присъдата при незачитане на основни принципи по чл.12, ал.2, чл. 13, чл. 14, ал.2, чл. 15, ал.2 от НПК, въз основа на противоречиви доказателства, недоизяснени основни факти и обстоятелства, при игнорирани на множеството доказателства, относно участието на подсъдимите в процесния инцидент и за наложени на подсъдимите прекомерни тежки наказания. Моли се въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да върнете делото на СлОС за ново разглеждане или алтернативно, да измени първоинстанционната присъда, като намали наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода до минималния предвиден по чл. 124, ал.1, предл.1 от НК размер. Във връзка с оплакванията в жалбата е направено искане въззивният съд да допусне и назначи комплексна съдебномедицинска експертиза, в състава на която да участват травматолог и лекар- вътрешни болести, които, преценявайки всички събрани доказателства на досъдебното производство и в съдебното следствие да отговорят на въпроси относно: броя и вида на травматичните увреждания на пострадалата; механизмът на получаването им; броя и характеристиките на изполваните средства /травмиращи повърхности; наличието на причинно-следствена връзка между действително получените травматични увреждания в процесната нощ и настъпилата смърт на пострадалата; давността и причината за първоначалното увреждане на слезката; наличие на травматични увреждания с различна давност. Допълнително се иска да бъдат призовани и разпитани в качество на свидетели С. Г. Т, , Й. А. П. и И. Й. Й., заличени от списъка на свидетелите с протоколно определение на СлОС. В жалбата на адв. С. П. са изложени съображения за неизпълнени от СлОС задължения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и на защитата, поради неуважаване искането на защитата за назначаване на комплексна съдебномедицинска експертиза на пострадалото лице, неназначаването на съдебна психолого- психиатрична експертиза, за да се установи психичното състояние и личностовите особености на подсъдимите, както и поради заличаването от списъка за призоваване на свидетели очевидци.

Алтернативно се иска въззивният съд да упражни правомощията си по чл.334, ал.1, т.1 от НПК - да отмени присъдата и върне делото на първоинстанционния съд; или по чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК - да отмени присъдата и оправдае подсъдимите; или по чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1, т.1, т.3 от НПК - да намали размера на наложените наказания и освободи подсъдимите от изтърпяването им с приложение на чл.66 от НК.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители, които са я обжалвали чрез своя повереник - адв. К. Е. от АК- Сливен. В жалбата на повереника се съдържат подробни доводи за неправилно приложение на материалния закон и несправедливо занижени наказания на подсъдимите. Материалният закон се счита за нарушен, поради неправилна преквалификация на деянията на подсъдимите като извършени от тях престъпления по чл. 124, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 128, ал. 1, вр.ал.2 от НК, вместо такова по чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК, с каквото обвинение е внесен обвинителния акт. Моли се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която да осъди подсъдимите за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК на справедливи наказания, или алтернативно, да увеличи наложените по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2 от НК наказания на 10 години лишаване от свобода за всеки от двамата извършители.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура -Бургас намира присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, а въззивните жалби на защитата на двамата подсъдими, както и на частните обвинители, за неоснователни. Счита авторството на деянието и вината на подсъдимите за доказани, а наложените наказания - за справедливи. Моли атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

Повереникът на частните обвинители поддържа депозираната въззивна жалба. В пледоарията повтаря изложените в жалбата доводи за аргументиране на несъгласието си с възприетата от СлОС правна квалификация по чл.124 от НК. Акцентира на използваните от подсъдимите оръжия като сопа и нож за нанасяне на телесните увреждания, като те са били върху жизнено важни части от тялото на пострадалата и със значителна сила, която да способства за умъртвяване на жертвата, поради което счита, че те са целели да я лишат и от живот, а не да причинят единствено и само телесна повреда. Моли жалбата да бъде уважена, а алтернативно моли присъдата на първостепенния съд да бъде изменена, като на подсъдимите да се наложат справедливи наказания към максимално предвидения размер. Участващите лично частните обвинители Д. И. и Р. А. поддържат жалбата и казаното от повереника.

Участващият във въззивното производство защитник на подсъдимия - адв. П., поддържа устно и в представени подробни писмени бележки всички изложени в депозираната от нея жалба оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваната присъда, нейната доказателствена необоснованост и несправедливост на наказанията.

Процесуалните нарушения са аргументирани с липсата на подробен анализ на гласните доказателствени средства и необсъдени противоречия между тях, както и в отказа да бъдат уважени доказателствените искания на защитата. Материалният закон се счита за нарушен, поради отсъствие на категорични доказателства за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нанесения на пострадалата побой и настъпилата по-късно смъртта на С. И. и поради липса на представи у подсъдимите за причиняването на телесни повреди, несъвместими с живота на пострадалата. Поддържани са и алтернативните искания за отмяна на присъдата и оневиняване на подзащитните й; или за връщане върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане; или за намаляване размера на наложените наказания.

В лична защита двамата подсъдими поддържат становището на защитника си. В последната си дума подсъдимите Г. и П. изразяват съжаление за извършеното и молят за условно осъждане.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Подсъдимите Ц. Г. и А. П. живеели на семейни начала в къща в гр. Нова Загора, ул. „"в." №• в ромския квартал на гр. Нова Загора. С тях живеела и непълнолетната им дъщеря М. В.а.

Пострадалата С. И. и свид. М. К. живеели от около 10 години на семейни начала в апартамент в гр.Сливен. От съжителството си двамата имали две малолетни деца - Б. К. и З. К., родени •г. и •г. Пострадалата И. имала още четири деца - Й. А. и свидетелите Н. У., Й. У. и А. У.. През месец септември 2021г. свид. М. К. живеел и работил в Англия, а пострадалата живеела в гр.Сливен. От около година по-рано свид. А. У. поддържал връзка с дъщерята на подсъдимите - М. В.а. По този повод свид. Р. А. - майка на пострадалата, разговаряла с подсъдимите, за да поиска дъщеря им М. В.а за съпруга на свид.А. У., но те категорично отказали. Свид.А. У. и М. В.а решили да заживеят заедно, въпреки волята на нейните родители. На 20.09.2021г. М. В.а избягала от дома на родителите си и заедно със свид.А. У. отишли в гр.Чирпан при бащата и бабата на момчето. Родителите на момичето изпратили свой роднина("Г.") да говори с роднините на момчето по майчина линия да върнат дъщеря им до вечерта. Свид.А. У. си бил изключил телефона, поради което свидетелите Д. А. И. - брат на пострадалата и сина му М. Д.в А. се обадили на пострадалата и й съобщили за случилото се, а тя им казала, че веднага ще дойде в гр.Нова Загора. Същата вечер на 20.09.2021г. С. И. пристигнала в гр. Нова Загора с двете си малолетни деца, но не отишла в дома си, който се намирал в същия квартал, на 15-20 метра от дома на брат й - свид.Д. И., а отишла в дома на майка си свид. Р. А. в същия град, на ул.“Момина сълза“, № 84А, представляващ помещение(„салма“) с две стаи с отделни врати, пред които имало стряха, сачак (наричан от роднините „салонче“) с размери широко около 2 метра и дълго около 4 метра, със стена между две от колоните и матрак до нея.

След 21ч. вечерта, след като М. В.а не се върнала у дома двамата подсъдими, заедно със свидетелите Р. П. - майка на подс. П., Д. Г. - брат на подс. Г., Е. И. Й.ова - сестра на майката на подсъдимия, както и И. Й. Й., отишли до дома на свид.Р. А. за да разберат къде е дъщеря им М. В.а им и да я приберат. В двора под сачака („салончето“) пред салмата заварили да разговарят свидетелите И. Н., Р. А., М. Д.А. и пострадалата С. И.. Подсъдимите поискали да изведат дъщеря им, но Р. А. и С. И. им казали, че и те не знаят къде е, но сега ще ходят да търсят момичето и свид. А. У.. Не получили отговор и къде е дома на С. И. в гр.Нова Загора. Подсъдимите настоявали да им кажат къде крият М. В.а. След като С. И. отново потвърдила, че не знае къде момичето, подс. П. се развикала: „Дайте ми детето!“ и хванала пострадалата за косата. Двете жени започнали да се скубят. Подс.Ц. Г. хванал за ръката С. И. и започнал да я дърпа да ги отведе при дъщеря им, но тя се съпротивлявала. Тогава той й ударил шамар и тя паднала на земята. Двамата подсъдими започнали да нанасяли удари с тъпата част на дръжките (срещуположния на острието край на дръжката на ножа, т.е нейния завършек, пета, тапа) на държаните от тях ножове, ритали и стъпвали с крака в лявата странична гръдно поясна област от тялото, върху ребрата, кръста и корема на съборената пострадала. Свид. М. А. посегнал да помогне на леля си С., но се уплашил, защото подсъдимата замахнала с острието на ножа към него. След това подсъдимата взела от двора метла с дървена дръжка, счупила с нея двата прозореца на салмата, при което се счупила и метлата. От салмата се показала свид.С. М., но като видяла подсъдимата да посяга към нея с ножа и да вика: „Дайте ми детето!“ се прибрала отново в помещението при децата. Свидетелката Р. А. избягала да търси помощ. Подс. Г. хванал ръцете С. И. и докато я дърпал да я изправи, за да ги заведе при дъщеря им, подс. П. й нанесла удари отляво в областта на кръста и ребрата с останалата в ръцете й част от счупената дървена дръжка от метлата. Съпротивлявайки се пострадалата успяла да се отскубне от подсъдимия, застанала до брат му - свид. Д. Г. и го помолила с думите: „Спаси ме!“. Подсъдимият я доближил и отново ударил с шамар. Свид.Г. го избутал, а пострадалата избягала и се скрила първоначално гробищата, а след това отишла в дома на свидетелите Г. и Н.. В това време в двора на свид.Р. А. дошли повиканите от същата свидетелка на помощ роднини, а подсъдимите и техните роднини се разотишли.

Нанесените от всеки от двамата подсъдими в лявата странична и гръдно поясна област от торса на пострадалата множество достатъчно силни и наслагващи се удари са предизвикали разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематом.

След инцидента свидетелят М. Д.в А. три пъти е разговарял със служители от тел.112, съобщавайки за побоя над пострадалата, за причината за случилото се и е изразил опА.ията си, че подсъдимите ще се върнат. В последния разговор се е включила и пострадалата С. А. И., която е казала на дежурния оператор, че много са я били, повръщала кръв, умира и е помолила по-бързо да дойдат полицаите.

На сигнала се отзовали полицейските служители - свидетелите Д. С., Ж. Ж.в и П. П.. Макар и силно изплашена пострадалата е разказала за причината подсъдимите и роднините им да пристигнат в дома на майка й, съобщила им, че е удряна в гърба, показала охлузване в областта на кръста и се оплакала от болки в гърба, но категорично отказала да бъде повикан екип на спешна помощ или отведена за медицински преглед. Заявила също, че като се успокои, на следващия ден ще посети полицейския участък. Същата вечер С. И. и свид. С. М., с децата си отпътували за гр.Сливен и пренощували с апартамента на пострадалата. На следващата сутрин С. И. и свид.И. Н. с автомобил се придвижили до гр.Чирпан, където се срещнали със свидетелите А. У., Й. С. и Н. У., върнали момичето М. В.а в гр.Нова Загора и я предали на роднините й.

След побоя пострадалата се оплаквала от болки в главата и по цялото тяло, че повръща и уринира кръв. Свидетелките С. М. и И. Н. й дали обезболяващи медикаменти. Показала е на роднините си, на свид.М. К. - бащата на две й малолетни деца - Б. К. и З. К. и на свид.Р. П. синини от боя по тялото си. Свид. К. й е изпратил пари и пострадалата си купила самолетен билет за полет на 28.09.2021г. от 17, 20 часа от Летище София до Лондон.

На 28.09.2021г. сутринта С. И. отпътувала с управляван от свид.А. А. автомобил от гр.Нова Загора към Летище - София. За да я изпрати с тях пътувал брата на пострадалата - свид.Д. И., а от гр. А.град към тях се присъединила и приятелката на пострадалата -свид. А. Щ.. По време на пътуването и в дома на свид. Щ. пострадалата пила алкохол.

След пристигането си на Летище-София, докато били пред „Терминал 2“ пострадалата седяла върху ламаринено съоръжение и се плискала с бутилка минерална вода. До нея били изпращащите я свидетели Д. И. и А. Щ. и шумно разговаряли. Когато се изправила, пострадалата се олюляла и паднала по гръб, като при падането си ударила главата в теменно-тилната област върху плочките пред сградата. Свид. Д. И. се притекъл да й помогне, клекнал и се навел над нея и при опита да я повдигне се свлякъл върху нея.

След като се изправили, С. И. настоявала да осъществи полета. Разделила с изпращащите я свидетели. В салона на трасе „Заминаване“ на нея отново й станало лошо, което наложило да бъде поставена да седне в инвалиден стол и бил повикан дежурния лекар на летището - свид.А. П.. Пристигналата на място свид. А. П. констатирала добро общо състояние на пострадалата, но при опита на последната да се изправи отново залитнала. В медицинския кабинет, извършвайки изследване на различни показатели (кръвно налягане, пулс статус, ЕКГ) свид. П. забелязала синини по тялото в ляво лубално около кръста и в гръдната област -л.14, т.II от досъд.п. На въпроса дали е падала или някой я удрял С. И. не отговорила, както не отговорила и на въпроса какво и колко е пила, а на въпроса дали е пила ракия, тя кимнала. Пострадалата повърнала. Поставен й бил диган. След преместването й от носилката в инвалидния стол, за да бъде изведена да изтрезнее в салона, пострадалата колабирала. По време на предприетите реанимационни мероприятия С. И. починала. Смъртта й била потвърдена и от повикания екип на Спешна помощ.

От заключенията на двете съдебно химически експертизи №№ Т- 736/2021г., А-736/2021г. на кръвните проби на трупа на С. И. се установява наличие на 1, 10 г/л (‰) етилов алкохол в кръвта и отсъствие на метанол, ацетон, алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични вещества), барбитурати, бета-блокери, трициклични антидепресанти, фенотиазинови и бензодиазепинови лекарствени средства.

При извършената от д-р Марин А. СМЕ на труп №826/2021г.(л.103- л.108, т.2 от одсъд.п.) са установени:

1.Разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина (хемоперитонеум);

2.Три кръвонасядания: - червеникаво кръвонасядане с неправилна форма и размери около 3/2 см. в теменно-тилната област на меката черепна покривка;

• продълговато по форма кръвонасядяне с петнист мораво-синкав цвят с бледожълтеникава перифеерия, с размери около 8/3 см по страничната повърхност на гръдния кош, напречно разположено спрямо срединната линия на тялото;

• дъговидно мораво-синкаво кръвонасядане с бледожълтеникава периферия с дъга отворена нагоре и назад, преценено при изправено положение на трупа, с размери около 13/2, 5-3 см, разположено в лявата гръдно поясна област по хода на проекцията на задна мишечна анатомична линия и съответно на нивото непосредствено под проекцията на ребрената дъга;

1. Болестни увреждания на вътрешните органи - набелязана коронаросклероза; огнищна миокардиофиброза; относителна хипертрофия на стените на сърдечните камери; разширение на възходящата аорта на нивото на аортния булбус; хепатоспленомегалия; едровъзлеста чернодробна цироза;

Направена е преценка, че причината за смъртта на С. А. И. се дължи на т. нар. двумоментно разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина. Установените травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, като по своята морфология отговарят да са получени не по-малко от поне седмица към момента на смъртта. Състоянието на трупа, преценено по трупните промени към момента на аутопсията, отговаря на смърт от порядъка на първо денонощие.

Според заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза(л.136-л.141, т.2 от досъд.п.) причината за настъпването на смъртта на И. е разкъсване на слезката с последващ излив на кръв в коремната кухина, като в конкретика се касае за т. нар. „забавено“, „двумоментно“ или „двуетапно“ разкъсване на слезката след травматично увреждане на паренхима й. Най-често такъв вид руптура започва като вътрепаренхимен хематом под капсулата на слезката (след настъпили разкъсвания в паренхима), нарастващ с времето, което е съпроводено с повишаване на налягането под капсулата (водещо до нейното разтягане и развитието на добре изразен болков синдром), последвано от нейното разкъсване с последващ излив на кръв в коремната кухина - предпоставка за развитие на хеморагичен шок.

Като характерно за всички случаи на забавено разкъсване на слезката, вещото лице е посочило, че разкъсването на капсулата й може да настъпи часове, дни, дори седмици след претърпяна травма. Експертът е съпоставил цялостната морфологична находка на мекотъканни травми и увреждания на вътрешните органи, описаните в съдебномедицинска експертиза на труп, експертът е констатирал връзка между травматичните увреждания, нанесени на И., последвалият масивен кръвоизлив в коремната кухина (вследствие на повишаването на подкапсулното налягане в слезката от развиващия се интрапаренхимен хематом, респ. довело до разкъсването на капсулата на слезката) и настъпИ.т макар и след време смъртен изход. Направената съпоставка му е позволила да направи извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между нанесения на И. побой от двамата обвиняеми на 20.09.2021г. и смъртта й.

От следващото изготвено от д-р М.А. заключение по писмени данни (л.114-л.118, т.1 ат досъд.п.) е видно, че вследствие на инцидента от 20.09.2021г. пострадалата И. е получила множество мекотьканни увреждания (кръвонасядания), а локализацията и интензитета на нанесените й удари са довели и до разкъсване на паренхима на слезката, с развитие на субкапсулен хематом, който обхванал не по-малко от половината площ на органа. Развитието на хематома е продължило с постепенното му разрастване, съпътствано с повишаване на налягането под капсулата на слезката, като в даден момент същото е преодоляло съпротивлението на капсулата, разкъсвайки я, с последващо изливане на кръв в коремната кухина, настъпване на хеморагичен шок и съответно смъртен изход. Така представени, последователността от събития отразяват конкретната невъзможност на организма на пострадалата спонтанно да се възстанови или да самоограничи развИ. се първоначален субкапсулен хематом (представляващ в своята същност т. нар. първи етап в процеса на двумоментно разкъсване на слезката), без на пострадалата да е оказана спешна медицинска помощ. При такъв тип тежко увреждане на паренхима на слезката, във всеки даден момент след развитието на субкапсулния хематом, състоянието на С. И. е можело да се влоши и да настъпи смърт. Увреждането е причинило „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. При правилно оказване на адекватна спешна медицинска помощ, която да предотврати по-нататъшната изява на разкъсването на слезката чрез оперативно премахване на органа по медицински показания, би се реализирал медико-биологичният признак загуба на слезка, но подобно стечение на обстоятелствата и предотвратяване на смъртен изход е възможно единствено чрез оказване своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ с цел хирургическо отстраняване на органа.

В същото заключение е посочено, че установените болестни увреждания на вътрешните органи и системи у пострадалата И., както и алкохолната концентрация в кръвта не могат да бъдат пряко отнесени към разкъсването на слезката. За разкъсването на паренхима и образуването на първоначалния субкапсулен хематом е необхоД. да е бил осъществен поне един, достатъчно голям по сила удар по повърхността на тялото, в областта непосредствено над проекцията на слезката по лявата странична повърхност на тялото. Последващото развитие на увреждането, с разкъсването и на капсулата на органа е опосредствана основно от постепенно покачващото се субкапсулно налягане, достигнало в даден момент до параметри, които са преодолели съпротивлението на капсулата.

Според вещото лице, в теоретичен аспект е възможно за капсулното разкъсване да е спомогнало и падането на И. на Летище София, но също така съществува вероятността падането от своя страна да не е първопричина за разкъсването на капсулата на слезката, а да е било провокирано от него, вследствие на внезапното влошаване на общото здравословно състояние на пострадалата, поради излялата се в коремната й кухина кръв, като е невъзможно с конкретика да се определи точната последователност на така отразените събития.

Разкъсването на слезката е установено в дълбочина на посочените мекотъканни травматични увреждания, които са получени в резултат от ударно въздействие на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, като човешки ръце, свити в юмруци, човешки крака, метална тръба, дръжка на нож, дървен прът и други. Преценено по броя на кръвонасяданията, установени по тялото на пострадалата И., вещото лице е направил извод, че са били нанесени не по-малко от поне два удара, като е възможно и тяхната бройка да е по-голяма, но същите да са били в ограничена област и да са нанесени последователно в кратък времеви интервал един след друг, т.е. да са с голям интензитет, съответно да се е осъществило наслагване на тяхната морфологична изява и сливането на множество по-малки, но еднотипни по морфология увреждания, в няколко по- големи и сходни такива. Според морфологията на установените и описани по време на аутопсията на трупа травматични увреждания, кръвонасяданията на гръдния кош и в гръдно-поясната област на трупа отговарят да са получени не по-скоро от седем дни преди настъпването на смъртта на С. И., като еволюцията и изразеността на същите е строго зависима от индивидуалните особености на организма. По външна морфологична изява кръвонасядането в теменно-тилната област на меката черепна покривка на главата може да се разглежда като получено в момент на прилошаване и падане на И. на подлежащия терен, следователно същото да е с давност около едно денонощие към момента на смъртта.

Установената от въззивната инстанция фактическа обстановка се основява на събрания от СлОС доказателствен материал, които е достатъчен за изясняване на въпросите, свързани с обстоятелствата, които подлежат на доказване по внесеното в съда обвинение срещу двамата подсъдими. В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстнационния съд, са включени и обсъдени гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимите Г. и П., показанията на свидетелите Р. П., Р. А., Д. Г., М. А., Д. И., С. М., С. В., Д. С., П. П., И. Н., А. А., М. К., Й. А., Й. С., Н. У., Н. С., Д. П., К. М., Ж. Ж.в, Е. Й.ова, А. П., А. У., А. Щ., както и приобщените в доказателствената маса по реда на тяхното прочитане по чл. 281 от НПК показания на М., Н., С., Ж.в, заключенията на основната и двете допълнителни СМЕ, двете съдебно химически експертизи на кръвните проби на трупа на С. И. и на назначената в съдебно следствие фоноскопна експертиза, протокола за оглед на местопроизшествие и албума към него(л.4-л.7, л.21-л.22 от т.2 от досъд.п.) и останалите писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Изцяло неоснователни са оплакванията на защитата за постановяване на обжалваната присъда при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на процесуалните правила, проявили се от една страна, в тенденциозното обсъждане на доказателствената съвкупност от съда, при което са отхвърлени всички гласни доказателства, които оборват обвинението, като са кредитирани само тези, които го подкрепят, а от друга страна, в отсъствие в мотивите на кореспондиращо посочване на приетите от съда обстоятелства и подкрепящите ги конкретни доказателствени материали - нарушение на чл.305, ал.3, предл.2 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3от НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд следва да се е посочат установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение. Първата инстанция е изпълнила най-необхоД.то от цитираната законова разпоредба и не е налице липса на мотиви, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. първо от НПК. В направения доказателствен анализ СлОС е изяснил от кои гласни доказателствени източници установява отделните правнозначими обстоятелства, приети в изложената фактическа обстановка. Посочил е и позицията си на кои от тях дава вяра и защо. Действително липсва обективирана съпоставка между информацията, съдържаща се в гласните доказателствни източници с данните от приложените по делото експертни заключения на изготвените СМЕ, но като цяло този пропуск не води до непълнота и неяснота на мотивите, която да ограничава възможността за проверка на начина на формиране на вътрешното убеждение по главния факт на доказване по делото. Изразеното несъгласието на защитата с предложения доказателствен анализ не следва да се отъждествява с неговото отсъствие или с липса на мотиви.

Настоящата инстанция, при извършване на собствена преценка на доказателствените източници и предвид възраженията на защитата, счита, че при формиране на фактическите си изводи първоинстанционният съд неправилно се е предоверил на част от информацията, съобщавана в показанията на роднините на починалата С. И., несъответстваща на установеното при аутопсията на трупа на И. и на отразеното в изготвените СМЕ.

В хода на наказателното производство са събрани множество гласни доказателствени средства, които могат да бъдат условно разделени в четири групи:

• обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Р. П., Д. Г., Е. Й.ова, М. Д.А., И. Н. и Р. А., които са възприели изцяло или част от нанасянето на ударите върху пострадалата;

• показанията на свидетелите С. М., Д. И., Д. С., П. П., М. К., Ж. Ж.в, Й. С., Н. У., А. У., които са възприели част от случилото се непосредствено преди и след нанасянето на побоя над пострадалата, както и състоянието на самата пострадала след приключване на боя и на следващия ден;

• отделно могат да се обособят показанията на свидетелите А. ПЕ., Н. С. и Д. П., А. Щ. и А. А., предоставящи информация за случилото се на Летище - София. По отношение на същите обстоятелства информация се съобщава и в част показанията на свид.Д. И.. - показанията на свидетелите С. В. и К. М., които не съобщават значима информация за изясняване на фактите по инцидента.

Данни за участието и на двамата подсъдими в боя над пострадалата се съдържат във всички гласни доказателствени източници от първата група, като разликата е единствено в начина и средствата на упражненото върху нея физическо въздействие от всеки подсъдим.

Разказите на подсъдимите са относително еднопосочни по отношение хронологията на конфликта. Според подс. Ц.Г. след като не получила отговор къде е дъщеря им подсъдимата и пострадалата се скарали, хванали за косите, започнали да се дърпат, паднали на земята и започнали да се търкалят. Подсъдимият хванал пострадалата за ръката да я изправи, издърпал я два-три метра от верандата, а подсъдимата намерила метла с дървена дръжка и с нея счупила прозорците на салмата, ударила пострадалата 2 пъти в гърба, като е посочил на нивото на кръста и бъбреците, вдясно на тялото. Тогава се появили роднините на С. И. с тояги и подсъдимите, със своите роднини избягали. Според обясненията на подс. А. П., преди да се хванат за косите и да паднат на земята, пострадалата я ударила в гърдите, като двете с пострадалата са се скубали „…две минути, може и да няма две минути...“ и само веднъж са падали на земята. Твърди, че само веднъж е ударила пострадалата по гърба и вляво над бедрото, като е ползвала парчето от дръжката на метла, останало в ръцете й след като счупила стъклата на салмата, Според даденото от нея описание, същото парче от дървена дръжка било с диаметър около 1, 5-2 см и с дължина от дланта до лакътя. Всеки от двамата подсъдими отрича да е ритал или тъпкал пострадалата.

Свид. Р. В. П. - майка на подсъдимата, в показанията си представя по- различно конфликта, който е започнал след като пострадалата казала, че не знае къде е дъщеря им. Тогава подс.Ц.Г. я хванал за ръката и издърпал на двора „… и започнаха да се дърпат двамата“. Той й ударил шамар, а тя започнала да вика „от страх сигурно“. Преди пострадалата да избяга, тя и подсъдимата си скубали косите, но двете не са падали на земята, дърпали са се за дрехите. Подсъдимата счупила с метла един прозорец и с останалото в ръцете й парче от дървената дружка (посочено от свидетелката с дължина около 70-80см и с диаметър около 3 см), ударила веднъж пострадалата. Когато пострадалата избягала, тогава се дърпали свид.Д. И. и подсъдимия. На следващия ден пострадалата й показала „отзад на левия хълбок, но не помня на кое място, но отзад над бута си една синина“, опредЕ. от свидетелката с диаметър 8 см и черно синя, за която е твърдяла, че е направена от дъщеря й - гърба на л.231-л.232 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС.

В показанията си свид. Е. Й.ова (леля на подс.Г.), която заради болки в краката пристигнала последна в двора на свид.Р. А., описва сбиване само между подсъдимата и пострадалата, намерило проявление в това, че двете си скубали косите и паднали на земята. Тогава дошли роднините на пострадалата, която потърсила помощ зад свид. Д. Г., а подс. Ц. Г. й ударил шамар, защото отново отказала да ги заведе при момичето. Видяла е, че подс. А. П. счупила „малко прозорче“ с дървена дръжка на метла, но не съобщава за други действия на подсъдимата или за подсъдимия.

Много близко до това описание на случилото се представя и от брата на подсъдимия - свид. Д. Г.. Според неговия разказ, след като пострадалата казала на подсъдимата, че не знае къде е търсеното момиче, двете се хванали за косите и докато се дърпали паднали на земята. „Дърпали“ са се първо в салмата, където подсъдимата е влязла да говори с пострадалата и отвън, пред навеса, преди пострадалата да потърси закрила от този свидетел. През цялото време подс. Ц. Г. седял безучастно на двора. Когато битата жена се е прикрила и потърсила помощ от същия свидетел, тогава подсъдимият й ударил шамар.

Обстоятелството, че и двамата подсъдими са нанасяли удари, ритали и стъпвали върху пострадалата се установява от показанията на свидетелите М. Д.в А., И. А. Н. и присъствалата до счупването на прозореца свид.Р. А., които са преки очевидци, наблюдавали от непосредствена близост нанасяния побой от страна на подсъдимите. Според разказа на свид. И. Н. в съдебно следствие подсъдимата дошла последна в двора на свид.Р.А. и още с идването си ударила последната, след което ударила и пострадалата и започнали да се бият. Намесил се и подсъдимия и когато и той ударил пострадалата, тя паднала до матрака в салона. Същата свидетелка е видяла пострадалата веднъж да пада. Според разказа й, докато е била паднала на земята подсъдимият дърпал пострадалата за косата, като едновременно я удрял с дръжката на ножа по главата и ритал с обувки в слабините, а подсъдимата също дърпала пострадалата за косата и й е нанасяла удари със сопа.

Подсъдимата е посегнала с нож към свид.М. А., когато той се опитал да се намеси, както и към свид.С. М., когато се показала от салмата след счупването на прозореца. Тогава свидетелките Н. и С. М. се затворили в салмата. Боя приключил, когато се появил свид. Д. И.. В приобщените на основание чл. 281 ал. 5 от НПК показания от досъд.п., същата свидетелка твърди, че когато свид.Р.А. казала, че ще ходят да търсят дъщерята на подсъдимите, подсъдимата я ударила. Пострадалата сложила ръка пред майка си, за да я защити и тогава подсъдимият ударил пострадалата със сопа във врата. Тя паднала. Подсъдимият я ритал силно в ребрата, гърба и слабините, след това държейки я за косата я вдигнал от земята и ударил с дръжката на ножа(„…дето жена му носеше“), няколко пъти в главата, а подсъдимата я удряла със сопа само отстрани по ребрата, докато сопата се счупила. Счупените парчетата били прибрани от свид.Р.П.. Приобщените показания настоящият състав не цени, поради множеството противоречия между предложеното в досъдебното производство описание на случилото се със съобщеното пред съда и поради значително по-подробния разпит проведен на свидетелката в съдебно следствие.

Според показанията на свид.М. А. боят над пострадалата е започнал след като подсъдимият с шамар първо ударил баба му- свид.Р. А. и когато тя се дръпнала ударил с юмрук в лицето леля му С. И., като от удара тя паднала. Двамата подсъдими се качили върху нея. Подсъдимата дърпала С. И. за косите и я удряла с дръжката на ножа, а подсъдимият я ритал, като уточнява, че е имал предвид тъпчене, мачкане само с крака. Острието на ножа сочело напред, като подсъдимата удряла със задната част на дръжката. Подсъдимата счупила прозореца „с нещо като дърво“ и свид.С. М. излязла от вътре уплашена, а подсъдимата я ударила. Баща му( свид.Д. И.) дошъл с роднините им, когато вече всичко било свършило и пострадалата била избягала.

Настоящият състав не се доверява на показанията на свид. Р. А., относно нанесен й удар от подсъдимата, защото твърдяното от нея не съответства на съобщеното от останалите присъствали на инцидента - категорично се отрича от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Р. П., Д. Г. и Е. Й.ова и много съществено се различава от разказите на свид. М. Д.в А. и И. А. Н. по отношение на това кой, кога и как я е ударил. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, в частите, в които посочва пристигналите в дома й лица („Дойдоха подсъдимия, подсъдимата, на подсъдимата майка й, която преди малко разпитахме като свидетел, на К. дъщерята, Ш. й казват и тя е отвън, О. и той е отвън, тези които дойдоха, те са отвънка свидетели.“) и разказва за нанасяни на дъщеря й удари само с дръжките на ножовете и с ритници и ритници („Той удряше с дръжката на ножа, удряше я отстрани на крака към бъбреците, удряше я в слабините, риташе я с крака.“….. „ С. И.двамата подсъдими я ритаха с ритници и с дръжката на ножа я удряха. Удряха я навсякъде с дръжката на ножа и в слабините.“), че преди да започнат да удрят С. И. подсъдимите са искали пострадалата да ги заведе да търсят момичето, че подсъдимата и дъщеря й „взаимно си скубаха косите“ и че подсъдимата със сопа (която не знае откъде я е взела) е счупила прозорец. Точно защото след счупването на прозореца тази свидетелка е избягала да вика на помощ своите роднини, тя не е възприела останалите обстоятелства по побоя и в частност нанесените от подсъдимата удари върху С.И. с дървения предмет, с който е счупила прозореца.

Показанията на втората група свидетели са относително еднопосочни относно причината за пристигането на подсъдимите и роднините им в дома на свид. Р. А., както и за приключването на инцидента без конфликт между двата рода. Различията им са основно по отношение на възпиетите от тях наранявания у пострадалата.

От тази група свид. С. М. е присъствала по време на целия инцидент, но е била при малките деца в помещението (салмата) и не е наблюдавала развитието му. Излязла е от помещението два пъти - в началото, за да види кой е дошъл, когато е чула думите на подсъдимата: „Дайте ми детето!“ и по- късно за втори път, когато подсъдимата счупила прозореца на помещението със сопа. Видяла в подсъдимия нож, в подсъдимата сопа, а след това подсъдимата взела ножа и тогава й посегнала с нож и тя се скрила отново в салмата при децата. По късно през нощта тази свидетелка заедно с пострадалата и с децата са отишли да спят в гр.Сливен. Свидетелката разказва, че до отпътуването си за гр.София пострадалата е изпитвала силни болки, пиела е аналгин и уринирала кръв. Тези си възприятия, съобщени в съдебно заседание, тя е потвърдила, в отличие от прочетените й чл.281 ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК показания от досъдебното производство, за които е посочила, че „толкова много не е говорила“ и е видяла само това, което е казала пред съда. - гърба на л.241 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС. Показанията и в съдебно следствие кореспондират отчасти и с показанията на М. А., И. Н. и Р.А., че свидетелката е била в салмата по време на боя, поради което БАС не кредитира прочетените й показания от досъдебното производство.

Показанията на свид.Д. И. разкриват, че при пристигането му в двора на майка му Р.А., пострадалата негова сестра вече е била избягала, а агресията на подсъдимите не се е била разпростряла върху останалите присъстващите. Въпреки че е премълчавано от него, той не е отишъл сам и случайно на местопрестъпление(след като уж си е купувал цигари), а заедно с роднините си, за което свидетелства и сина му – свид.М.А.( „Като дойде баща ми с нашия род подсъдимите и техните роднини си тръгнаха.“). Той не е видял нито побоя над С. И., нито счупването на прозореца, както твърди(„Когато дойде Балатум - на мъжа ми брата, всичко беше спряло.“ – показания на свид.Ив.Н.), затова и показанията му, че последното е било сторено от свид.Р. П. е неверно и напълно изолирано от останалия доказателствен материал. Информативната стойност на показанията на този свидетел са по отношение на състоянието на пострадалата и случилото се на летището вгр.София, коментирани по-долу.

В показанията си свидетелите Д. С., П. П., Ж. Ж.в - посетилите местопрестъплението полицейски служители, възпроизвеждат изявленията на пострадалата, непосредствено след инцидента, когато роднините на пострадалата все още са били събрани „около десетина и повече човека, едни държат лопата, друг сап.“ - л.331 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС.

В съдебно производство свид.Д.С. възпроизвежда най-общо отразеното в докладната записка (удряна по гърба с тъп предмет), която според отбелязаното в нея е съставена още на 21.09.2021г., а е регистрирана шест дни по-късно - на 27.09.2021г. - л.119, т.2 от досъд.п. Съдът се доверява на приобщените със съгласието на страните показания на свид. Д.С. от досъдебното производство, които той поддържа, видно от направените след прочитането им пояснения. Според тези показания пострадалата си е вдигнала блузата и показала, че на кръста има охлузване, което у свидетеля оставило впечатление за „..зачервено, но нямаше разкъсвания по кожата. Личеше си че е удряна.“ - гърба на л.79, т.2 от досъд.п. Според същите показания пострадалата е предположила, че е бита с дръжката на нож и че именно подс.Гиндел я е ударил, защото е видяла, че той имал на кръста нож. В уточнението пред съда свид. Д.С., отново с уговорката, че не си спомня, разяснява, че тези думи е възможно да ги е казал пред разследващия орган, защото някой от близките на пострадалата е споменал „такова нещо“. - л.243 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС.

Според показанията на свид.Ж.в, пострадалата е заявила, че е била бита от родителите на момичето. Казала е, че е удряна „с твърд предмет, с тояга“, но не е чул пострадалата да е казвала, че е бита с нож. На липсата на спомени свидетелят отдава пропуска си да съобщи пред съда къде според подсъдимата е била наранена - „само отзад на кръста си.“, които е възстановил след прочитане на показанията от досъдебното производство, което СлОС е сторил по искане на защитата и със съгласието на страните. Обстоятелството, че не е чул пострадалата да е удряна с нож, за настоящия състав е обяснимо с ангажираността на другите му двама колеги с инцидента, те са водели разговора с пострадалата, а свид.Ж. Ж.в е бил на 2-3 метра от тях („По принцип колегите вземат отношение, но аз присъствах там.Присъствах в целия разговор... Колегите снеха сведения.“ - посочените по-горе показания на л.331 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС.

Според разказа на пострадалата пред свид.П.П., когато С. И. е казала, че не знае къде са се скрили сина й и неговата дъщеря, подсъдимият й налетял и удрял по гърба, но този свидетел не е чул да казва с какво е удряна.

Тримата свидетели Д. С., П. П., Ж. Ж.в са категорични, че по откритите части на тялото на пострадалата е нямало наранявания, както и че тя е била уплашена, но е отказала медицинска помощ и отложила за следващия ден посещението си в полицията. След като са съставили протокол за предупреждение на пострадалата, тримата свидетели Д. С., П. П., Ж. Ж.в посетили и дома на подсъдимите по подаден същата вечер сигнал, че детето им М. В.а не се е прибрала у дома си. Пред тях подс.Г. категорично е отричал да е имало сбиване със С. И.. На него също му е бил съставен предупредителен протокол, който той отказвал да подпише, защото се опасявал, че няма да му върнат дъщерята. Пред полицаите заявил, че ще изчака до сутринта и ако дъщеря му не се върне, ще пода заявление в полицията.

Предвид направените в съдебно заседание уточнения, съдът се доверява на показанията на свид.Д.С. от досъдебното производство и на показанията в съдебно заседание на свидетелите П. и Ж.в, включително и пояснението от последния относно съобщеното в досъдебно производство място на нараняване на пострадалата.

Настоящият състав изцяло кредитира показанията на свид.М. К., в които той разказва чутото и видяното по време на двата му разговора по телефона със С. И. след приключването на инцидента. Няколко часа след побоя и преди да отпътува за гр.Сливен във видеоразговор пострадалата му се е оплакала, че много са я били и като си вдигнала ризата, свид. К. видял, че „лявата й страна цялата й страна под лявата ръка беше лилаво, патладжан.“ След около три дни пострадалата отново му е споделила, че много е бита, половия й орган бил подут и уринира й е порозовяла. Пострадалата е казала на свидетеля, че е била бита заради сина си А. от родителите на момичето, което е избягало с него. Свидетеля е категоричен, че той не знае подробности кой и къде я е удрял, тя не му е казвала с подробности точно къде е удряна, но той е видял нараняванията във видеоразговора и на снимка. Според този свидетел, докато е разговарял с нея, С. И. е била уплашена.

Свидетелите Й. С., Н. У. - сън и дъщеря на починалата, описват в показанията си видяните от тях наранявания по майка си, когато на следващия ден, тя е дошла за да отведе М. В.а от гр.Чирпан при родителите й в гр.Нова Загора, както и преразказват чутото от нея за нанесения й побой.

Свид.Й. С. е посочил, че още вечерта на 20.09.2021 във видеоразговор е видял „от ляво към бъбрека синина“, синини на двете рамена и на лявата ръка на майка си. Изяснявайки пред съда за видяното на следващия ден, този свидетел е повторил, че най-много синини е видял в областта на кръста и над пубиса(показал е отзад в ляво към бъбрека и ниско в коремната област), видял е синини по двете рамене и по ръцете на пострадалата. Свид. Й. С. говори за действията на подсъдимите общо и в множествено число, че са удряли С. И. със задния гръб на ножа и сопи („…и от метлата дето и големи имали.“), а по половия орган са я ударили с нож и подсъдимият я дърпал за косата. Единственото направено от него уточнение е, че подсъдимата е държала и ножа и сопата и че майка му е казала, че е била удряна с тях. Свид. Н. У. разказва, че майка й е била насинена от двете страни(показала е пред състава лявата странична и задна част на тялото и двете мишници) и по двата крака. След като е видяла синините, тя е попитала майка си, как са го направили, на което последната отговорила, че на момичето бащата й държал ръцете, а подсъдимата я е удряла с дръжката на нож(„…, отзад на ножа, “) в областта на корема до слабините. Преразказите на свидетелите Й. С. и Н. У. за обстоятелствата на нанесения побой, узнати от думите на майка им, съдържат известни разлики. Свид.Н. У. е чула само част от разказа на майка си С. И. пред свид.Й. С., защото е присъствала на него от по-късен момент, след като се е върнала от първа смяна на работа, с което за настоящия състав се обяснява разликата между преразказите на тези двама свидетели.

Докато е била в гр.Чирпан, освен на тези двама свидетели, С. И. е показала нараняването в лявата част на тялото си под лявата мишница и на другия си син - свид.А. У., казала му е също, но не показвала, че е била ударена и в слабините. Били са я със сопа родителите на избягалото със същия свидетел момиче.

В показанията на свидетелите А. ПЕ., Н. С., Д. П., А. Щ., А. А. се установяват обстоятелствата по пътуването на С. И. до Летище - София, падането й пред „Терминал 2“, оказаната й медицинска помощ и настъпИ. летален изход.

Вниманието на излезлите да почиват пред „Терминал 2“ сътрудници по охрана на летището - свидетелите Н. С. - М. и Д. П., е било привлечено от състоянието на пострадалата, описано като „много зле“. Възприели са С. И. от около 4-5м, седяща на въздухопровод, трудно дишаща, потна, поливаща се от голяма бутилка и „очите й се въртяха като ротативки“. До нея са били мъж и жена, които са говорили на висок тон. Двете свидетелки описват падането на И., при което се чул звук от удар на главата й върху плочките, както и неуспешния опит на брат й - свид.Д. И. да я вдигне, в резултат на което и той се отзовал върху нея. Свид.Д. П. предупредила служителите, проверяващи бордните карти, че И. не бива да пътува, защото не изглежда добре и е паднала лошо, но изпращачите й са настоявали, че е добре и няма проблем да отлети и тя била допусната до полета. Съдът изцяло кредитира показанията на тези две свидетелки. Те ясни, точни и напълно кореспондират по между си, както и съответстват на останалите доказателства събрани по делото. Не са налице съществени противоречия в разказите на свид. Н. С. - М. от досъдебното и съдебно производства по отношение начина на падане на пострадалата и опита на свид.Д. И. да й помогне, видно от разясненията на тази свидетелка след прочитане на част от показанията й от досъд. производство.

Самото падане на пострадалата и на свид. Д.И. върху нея не са първопричината за смъртния край на пострадалата, като се установява от заключенията на СМЕ и от поясненията на експерта медик в съдебно заседание.

Показанията на свидетелите Н. С. - М. и Д. П., разкриват още и недостоверността на твърдяното от свидетелите А. Щ. и Д. И., че били настоявали и убеждавали С. И. да не осъществява полета, както и че пострадалата не е падала и не се е удряла на територията на летището, което пък противоречи и на показанията на свид. А. А. за възприетото от него пред летището. Съдът кредитира показанията на А. Щ. и Д. И. в частта им относно употребения от пострадалата алкохол на път към Летище-София. Съдът възприема изцяло показанията на свид.Д. И. в частта им, за състоянието на пострадалата след боя- че тя се е придвижвала много бавно, а при друсане в автомобила или в каруцата е охкала и се превивала. Тези показания напълно съответстват на показанията на М.А., Ив.Н., С. М., М. К., Й. С., Н. У. и А. У., за силните болки изпитвани от пострадалата след побоя, носенето на ластичен колан („ластик“) под ребрата и пиенето на обезболяващи за намаляване на силно изразената болкова симптоматика, съпровождаща рефлекторно дразнене на капсулата на слезката, предизвикано от образувания се в резултат на разкъсването на нейния паренхим хематом, каквито са разясненията на вещото лице медик в съдебно следствие.

По отношение на външните прояви на влошеното здравословно състояние на С. И., съдът намира твърденията на свид.А. Д. А., че по време на пътуването до гр.София не бил забелязал някакво неразположение у седящата на първата седалка до него пострадала за неверни.

Свид.А. ПЕ. разказва за обстоятелствата, при които е била повикана и осъществила прегледа, а след това и реанимационните мероприятия на С. И., потвърждаващи се и от приложените на л.13-л.15 от т.2 на досъд.п. медицински документи, като акцентира на нетрезвото състояние на пациента, ограничаващо, според показанията й, възможностите за снемане на анамнеза и поставяне на точна диагноза.

За получените от пострадалата И. увреждания, причината за смъртта й и наличието на причинно-следствена връзка между получените увреждания и леталния изход, настоящият състав се основава на заключенията на съдебномедицинската експертиза на труп, на двете допълнителни СМЕ и на разясненията на вещото лице в съдебно следствие.

Причиненото на пострадалата увреждане и последвалото му развитие са оставили обективни находки, установени при аутопсията на трупа й и са били отразени и интерпретирани в заключенията на д-р А., като елементи от цялата съвкупност предпоставки, обусловили смъртта на пострадалата. Установеното у С. И. разкъсване на слезката след травматично увреждане на паренхима на същия орган е предизвикало вътрепаренхимен хематом под капсулата на слезката, нарастващ във времето и обхванал не по-малко от половината площ на органа, водещ от нейното разкъсване с излив на кръв в коремната кухина(около 800мл) и настъпИ. хаморагичен шок.

Отчитайки възможността слезката да се травмира както от удари непосредствено над областта на нейната проекция в човешкото тяло, така и от удари или сътресения на тялото в други области, вещото лице и в разясненията си пред съда свързва недвусмислено получената травма с констатираните при аутопсията кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош и гръдно-поясната област на починалата, които наранявания могат да предизвикат разкъсвания на слезката, стига да са достатъчни по сила. Именно в дълбочина на тези двете мекотъканни кръвонасядания в ляво горе поясно на трупа е установено разкъсването на слезката - отговор на въпрос №4 -л.117, т.1 от досъд.п. Тези кръвонасядания са получени според експерта в резултат от ударно въздействие на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, като човешки ръце, свити в юмруци, човешки крака, метална тръба, дръжка на нож, дървен прът и други, включително е възможно ( пояснение на въпрос на защитата - л.380 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС) да са получени и от стъпване върху тялото, а също и от удари с дръжката на нож. Отсъствието на ясно оставена следа в морфологията на кръвнасяданията и сходните характеристики на посочените предмети не са позволили вещото лице да обособи отделни конкретно използваните средства и броя на нанесените ударите. Техният вид и месторазположение са му позволили обаче да направи извод за тяхното осъществяване - че са били нанесени не по-малко от поне два удара, като е възможно и тяхната бройка да е по-голяма, но същите да са били в ограничена област и да са нанесени последователно в кратък времеви интервал един след друг, т.е. да са с голям интензитет, съответно да се е осъществило наслагване на тяхната морфологична изява и сливането на множество по-малки, но еднотипни по морфология увреждания, в няколко по- големи и сходни такива.

Настоящият съдебен състав не споделя оплакванията в жалбите и залегналите в писмените бележки на защитата възражения срещу изводите на вещото лице е д-р М. А. относно причината за смъртта на пострадалата И., наличието на причинна връзка между нанесените й от подсъдимите й наранявания по лявата странична повърхност на гръдния кош и по гръдно- поясната и настъпилото разкъсване на слезката. НеобхоД. е да се отбележи, че в случая между депозираните от вещото лице заключения не са налице противоречия, като всяко следващо заключение е внасяло разяснения в описаната патогенеза на смъртта. Приписваните укончливост и липса на категоричност на направените в съдебно заседание разяснения от експерта, с които защитата аргументира необхоД.ст от назначаване на нова комплексна СМЕ, не са налице и се опровергават от действителното съдържание на отговорите му. Например, според защитата на поставен въпрос, вещото лице било казало, че ударите са били с малка сила, защото ако са били силни, както твърдят свидетелите, са щели да предизвикат увреждания и по други вътрешни органи, каквито липсват. В действителност на въпроса на адв.М.: „Ако ударите са били достатъчно силни да разкъсат слезката не следва ли по медицинска гледна точка да доведат до увреждане на други вътрешни органи и установихте ли такива?“, отговора на вещото лице е: „Възможно е ако са достатъчни по големина и сила удари да предизвикат увреждания у други органи и системи, но в този случай такива не са установени.“ Или твърдяното от защитата като безспорно установено обстоятелство на изтънели стени на капсулата на слезката, вследствие на цирозата - на поставения от защита въпрос изобщо за възможността „някакво заболяване да предизвика лесна ранимост на слезката като последица от изтъняване обвивката на капсулата?“, медицинският експерт е отговорил: „Без да е възможно в момента да се посочи конкретно заболяване съществуват такива заболявания, които засягат устойчивостта на съединителната тъкан в тялото в това число и тази на слезката, които да доведат до изтъняване на капсулата, правейки я по-лесно ранима при сблъсък на тялото.“ Тези два примера достатъчно илюстрират изопачаването на смисъла на казаното от вещото лице. Прочитът на съдебния протокол от 24.01.2023г. показва, че когато вещото лице е отговаряло под условие, такова му е било поставяно във въпросите на защитата за различни евентуални (хипотетични) възможности за: получаване на травматични увреждания няколко часа преди смъртта; давност на процеса на кръвосъсирването, което приживе е било нарушено у починалата; разкъсването на слезката да се получи при вдигане на тежест, при падане на друго тяло върху тялото на пострадалата; някакво заболяване да предизвика лесна ранимост на слезката като последица от изтъняване обвивката на капсулата, включително и едрозърнестта чернодробна цероза и пр. Затова и отговорите на тези въпроси са били базирани на теоретични възможности, с което вещото лице ясно ги е разграничило от спецификата на конкретно установените обективни (морфологични) находки при аутопсията на трупа. От значение за предмета на делото е само тази теоретична хипотеза, която намира опора в доказателствения материал. В случая липсват обективни данни, които вещото лице да е пропуснало да провери, както и липсват морфологични находки, които да сочат на друг, различен от приетия, механизъм на причиняване на уврежданията на пострадалата, които да бъдат изследвани с исканата от защитата комплексна съдебно-медицинска експертиза.

Настоящият състав, както и първостепенният съд, изцяло кредитира заключенията на СМЕ като обосновани, пълни и компетентни. Изготвени са от специалист в сферата на съдебната медицина с доказана професионална компетентност. В тях са отчетени обективно установените по делото обстоятелства, въз основа на които вещото лице еднозначно и аргументирано свързва настъпилата смърт на пострадалата И. единствено с констатираните при пострадалата обективни находки от нанесения й от подсъдимите побой, причинил разкъсване на паренхима на слезката и последвалите развитие на субкапсулен хематом, неговото разразстване, разкъсване капсулата на слезката, с последвало излизване на кръв в коремната кухина, причинява настъпване на хеморагичен шок и съответно смъртен изход. Направените от вещото лице разяснения в съдебно заседание изцяло потвърждават поддържаните от него заключенията и не налагат корекции в отразените в тях изводи.

Затова първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение, ограничаващо правата на подсъдимите, като е отказала да уважи искането на защитата за назначаване на нова комплексна съдебномедицинска експертиза, включваща и лекари травматолог и вътрешни болести. Съдът е обвързан със задължение за събиране на доказателства, само когато това се налага за разкриване на обективната истина. Той няма задължение да събира и да се произнасят по доказателствени искания за установяване на факти и обстоятелства извън предмета на доказване или по такива, за които вече са събрани доказателства. В случая назначаването на нова комплексна съдебномедицинска експертиза е било безпредметно за нуждите на воденото наказателно производство, тъй като в първоинстанционното съдебно следствие са били изяснени всички елементи от фактическата обстановка, имащи съществено значение за правилното му решаване. В процесуален план, в конкретния случай не са били налице и предпоставките на чл. 153 от НПК за назначаване на повторна експертиза, тъй като депозираните заключения на съдебномедицинските експертизи, подробно защитени от вещото лице д-р М.А. в съдебно заседание, не са необосновани и не съществуват съмнения за тяхната правилност.

Така очертаният от експерта механизъм на получаване на уврежданията категорично изключва възможността да са били причинени по посочения от подсъдимата и от свидетелите П., Д. Г. и Е. Й.ова начин, според които нараняванията са в резултат от падане на пострадалата върху терена, търкаляне и нанесен й един удар с пръчка от подсъдимата. Той не съответства и на твърдяното от под.Ц.Г. само за два удара, нанесени й от подсъдимата с дървената с част от дръжката на метлата, защото не може обясни появата на едното от кръвонасяданията - това с дъговидна форма, с размери около 13/2, 5- 3 см, разположено в лявата гръдно поясна област. Проследяването на протеклата фактология при цялостната оценка на доказателствата установява, че уврежданията е възможно да са получени само по начина, посочен от експерта медик - в резултат на множество удари, които са били насочени в ограничена област и са нанесени последователно в кратък времеви интервал, като се е осъществило наслагване на тяхната морфологична изява и сливането на множество по-малки, но еднотипни по морфология увреждания, в няколко по-големи и сходни такива, а не по начина, описван от подсъдимите, свидетелите П., Д. Г. и Е. Й.ова.

Преценката на съдържанието на съобщаваното от тях(подсъдимите, свидетелите П., Д. Г. и Е. Й.ова) сочи на избирателност и фрагментарност при описание на случилото се, което е обяснимо със стремежа им, като пряко заинтересовани от изхода на делото, да омаловажат побоя над С. И. с посочване само на отделни факти по отношение прякото участие в него на двамата подсъдимите и да го сведат до удряне на шамар, един/два удар/а с дървена дръжка и скубане на косите между двете жени. Уврежданията на пострадалата категорично не могат да бъдат причинени само чрез действията, посочени в обясненията на подсъдимите и в показанията на свидетелите Р. П., Д. Г. и Е. Й.ова. Премълчаването на всички действия от поведението на всеки от подсъдимите, каквото се констатира в контекста на останалите доказателствени материали, е причината настоящият състав да не се доверява изцяло на тези доказателствени източници относно начина на причиняване на нараняванията на С. И.. Така е сторил и първия съд, срещу какъвто подход напълно неоснователно е изразила недоволство защитата.

Така описаният от вещото лице механизъм на причиняване на уврежданията съответства на припокриващата се част от съобщеното от очевидците И. Н. и М.А. в съдебно следствие по отношение на това, че пострадалата е паднала от удар нанесен й от подсъдимия и докато е била на земята, двамата подсъдими са нанасяли удари на С. И. – подс.Г. чрез ритане, тъпчене с крака и с дръжката на нож и подс. А.П. –също чрез ритане, тъпчене, удари с дръжка на нож. След това, когато подсъдимият я дърпал за ръцете за да я изправи, подсъдимата е продължила да удря пострадалата, но вече с дървен предмет, оприличен на сопа. Тази съвпадаща се част от показанията досежно механизма на причиняване на нараняванията на пострадалата се кредитира от настоящия състав.

В тази съвпадаща част показанията на очевидците И. Н. и М. А. добре кореспондират с казаното след побоя от самата пострадала на свидетелите Ж.Ж.в, Й. С., А. У. и Н. У.. В случая няма пречка да бъдат ценени показанията на тези четирима свидетели в частта, в която съобщават заявеното пред тях от С. И., защото с тях се възпроизвеждат фактически данни, съобщени от починало лице, което е допустима хипотеза за замяна на недостъпните първични доказателства с производни. НеобхоД. е да се държи сметка, че непосредствено след нанесения й побой С. И. е била много уплашена и объркана, което е видно и думите й, когато се е включила в разговора на свид.М.А. с оператора от Спешен телефон 112, оплаквайки се, че е много бита, повръща кръв, умира и настоятелно моли да дойде на място полиция. След пристигането на тримата полицаи, всеки от които е възприел уплахата на пострадалата, но тя се е оплакала само, че е била удряна в отзад на кръста и само това място от тялото си им е показала. Тя не е съобщила за други наранявания и не споменала други оплаквания, като повръщане и уриниране на кръв, каквито се твърдят в показанията на роднините й, че са били факт още към този момент („Минаха 10-20 мин и полицаите дойдоха. Когато дойдоха аз им казах да видят кака, че от носа й има кръв, от устата и когато отива да пикае се лее чисто червено.“ -л.246 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС).

Свидетелите полицай не са установили видими следи от наранявания по С.И., освен охлузването на кръста. В разговорите по мобилния телефон със свид.М. К., с когото е съжителствала, пострадалата И. се е оплакала, че „много бой е яла“, показала е синината си по цялата лява страна под лявата ръка, без да му е разказва подробности за конкретни действия на подсъдимите. Няколко дни по-късно му е казала и че „ половият й орган е много подут и като пикае, пикае розово“, но въпреки настояването му не е потърсила медицинска помощ.

Коментираната част от показанията на И. Н. и М.А. по отношение на използването от подсъдимите на дръжките на ножове за осъществяване на уврежданията се подкрепят косвено и от други доказателствени източници, каквито са ценената част от показанията на свидетелите Р. А. и С. М., съдържанието на разговора на свид.А., възпроизведено в заключението на фоноскопската експертиза на предадения от Спешен център 112диск - „Фанам ги, ама те в ръката има нож.Аз отидих при тях да ги хвана, ма те и на мен ми посягат.“ - „файл „0893258786_21, 56“, л.288 от НОХД№403/2022г. на СлОС, както и от чутото от свид.Д.С. при посещение му на местопроизшествието от роднините на пострадалата.

В показанията на свидетелите Н. и А. се твърди, че С. И. била ухапала подс.Г. и по този начин се освободила от него, за да избяга до свид. Д. Г., което обаче не се съобщава като видяно лично от тях обстоятелство, а като разказано им по-късно от пострадалата. Това обстоятелство не намира потвърждение в разказите на нито един от очевидците като възприет от тях факт, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелите И. Н. и М.А. в тази им част.

Извън посочените идентични обстоятелства в разказите на очевидците И. Н. и М.А. се забелязват известни несъответствия, които са отнасят основно за местата към които са били насочени ударите на подсъдимите. На първо място, тези различия се дължат на условията и динамиката, при които е протекъл инцидента, като в началото и двамата подсъдими са тъпкали и ритали пострадала и нанасяли удари с дръжките на ножовете, след това подсъдимият е продължил да я рита и я дърпа, а удари с дръжката на метлата е нанасяла само подсъдимата. Макар да са наблюдавали подсъдимите от непосредствена близост, свидетелите Насков и А. са възприемали случващото се в различни моменти и затова дават показания за различно положение и действия на участващите в конфликта, например свид.Накова е видяла само едно падане на пострадалата, а свид.М.А. твърди неколкократни падания и опити за изправянето й. Отделно от това, възприятията им в определени епизоди са били възпрепятствани от присъстващите лицата до тях и от ограниченото пространство на навеса („Само двамата подсъдими удряха леля ми. Никой друг. Може да съм пропуснал много подробности, защото беше много стресова ситуация, всички бяхме много изплашени. Аз не мога да видя къде точно я удрят. Аз съм зад гърба им на подсъдимите и не мога да видя всички техни удари. Като падна леля те се качиха върху й, аз не виждам къде точно удрят.“…. „По време на боя ми леля ми няколко пъти пада и за косата я вдигаха пак. Още веднъж казвам, че аз виждах гърба на двамата подсъдими, които я биеха и не мога да уточня точно кой къде я е удрял. Видях, че има лост, видях, че има дърво, видях, че има ножове. Видях ги като стъпват върху нея.“ ….„Пак казвам, че те са в гръб, но виждам че стъпват върху нея…“ – показания на свид.М. А.; „Ние искахме да помагаме на кака ми, но не ни пускат да й помогнем. Имаше от неговите хора и ние не можехме да отидем до нея.“ - показания на свид.Н. - гърба на л.236, л.237, гърба на л.246 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС. При тази ситуация е естествено да съществуват празноти и неточности във възприятията на свидетелите Ив.Н. и М.А., при които реалните им спомени се допълват със собствени умозаключения, което коректно е съобщено от последния свидетел - „Предполагам, че леля ми е ударена някъде в гърдите, защото както казах съм зад гърба на подсъдимите и не мога да видя, но видях, че жената посегна към лицето й, имаше нож, с тъпото на ножа посегна. Аз виждам само посягането, не можах да видя точно мястото на удара, защото беше в гръб.“- л.238 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС.

Тук трябва да се отчита също и факта, че разказите на тези свидетелите са били възприети от присъствалите в съдебно заседание частни обвинители, а единият от тях - Д. И., се опитва и да ги затвърди( „Имаше една тръба, той синът ми правилно каза одеве, че имаше една тръба, чешмяна тръба.Аз я взех от ръката му.“- л.239 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС, макар твърдението за носена от подс.Г. лост или чешмяна тръба и нанасяне на удари върху пострадалата с тях, категорично противоречи на всички останали доказателства по делото, освен коментираните показания на баща и син.

На следващо място, проследяването на показанията на свидетелите Ив.Н. и М.А., като и показанията на Р.А. и Д. И. разкрива силна тенденциозност към обвинителната теза, предопредЕ. от принадлежността им към рода на починалата и на частните обвинители, която тенденциозност се проявява в желанието на всеки да представи случилото, като предварително замислена и подготвена от подсъдимите саморазправа над С. И.. Различията между техните показания произтича от стремежа им да установят такива факти, които според разбиранията на отделните свидетели са годни да създадат впечатление за цЕ. от подсъдимите агресия към самата пострадала, за която не само те, но и съпътствалите ги свидетели роднини Р.П., Д. Г., Е. Й.ова, предварително са се подготвили, въоръжили със сопи(„тупалки“) и с две туби бензин, като още с идването си ударили свид.Р. А., а след това нанесли и жесток побой на С. И., който бил преустановен от появата на свид.Д. И. с лица от другия род. Така представената фактология обаче противоречи на ред факти, установими от кредитираната част от показанията на същите свидетели – Ив.Н., М.А., Р.А. и Д. И. ( например, че подсъдимите и роднините им не са знаели за присъствието на С. И. в дома на майка й, което обстоятелство е било изненада дори за брата на пострадалата - свид.Д. И.; че побоя над пострадалата е започнал не още с идването на подсъдимите, а след като им е било отказано от свид.Р. А. да узнаят къде е салмата на С. И. и заявеното незнание къде е М. В.а; че подсъдимата и пострадалата са започнали да се скубят, преди последната да бъде повалена от удар на подсъдимия; че уж носените от роднините и от подсъдимите сопи и туби не са били използвани при инцидента, а пострадалата е била удряна от подсъдимите с крака, с дръжки на ножове, но със срещуположната на острието част и с дръжка от метла, намерена в двора; че спътници на подсъдимите не са проявили активност да се включат в побоя срещу С. И. или в нападение срещу другите заварени роднини или чуждо имущество). Проявената частична непоследователност е резултат от лично отношение към привлечените към наказателна отговорност лица от страна на Ив.Н., М.А., Р. А. и Д. И., след смъртта на С. И. и от желанието на всеки от тях, пресъздавайки случилото се, да преувеличи ролята на онзи подсъдим, който счита за основния виновник за настъпИ. резултат (намерили крайно проявление в напълно неправдоподобните описания на свид.Р. А. за ползвани от подсъдимите ножове от по около метър и половина дълги или как С. И. паднала след нанесен й удар, държейки на ръце двете си невръсни деца). При оценката за информативната стойност на обсъжданите показания е нужно още да се държи сметка за езиковото ниво на свидетелите, затрудняващи в опредЕ. степен ясното възпроизвеждане на поредицата от действия на подсъдимите, а така също емоционалната окраска и спецификата в изказа им, който също би създал впечатление за наличие на несъществено противоречие.

Най-съществени противоречия се констатират между съобщените от свидетелите А. Щ., Р. А., Ив.Н., М.А., Д. И., Й. С. и Н. У. наранявания у пострадалата, от една страна, а от друга - нараняванията, установени от СМЕ и потвърждаващи се от показанията на свидетелите Д. С., М. К., А. ПЕ., Н. С. и Д. П.. Според твърденията на посочените роднини на пострадалата, тя е била наранявана по главата, „циците“, шията, гърба, външния полов орган и изобщо по цялото тяло, като се конкретизират освен насиняванията от лявата страна на гърдите и кръста под лявата мишница и други уж видяни от тях увредени части от тялото на С.И., като скалпа с петна липсваща коса, синини по главата, по раменете и по ръцете, ниско в коремната област, по краката, по вътрешната част на бедрата, подутина на външния полов орган.

Вещото лице д-р М.А. е пояснило в съдебно заседание, че предвид чернодробното заболяване на С. И., възстановителният период на кръвонасяданията е забавен и е необхоД. повече време за тяхното пълно възстановяване. Последното означава, че всички тези „синини“, каквито свидетелите А. Щ., Р. А., Ив.Н., М.А., Д. И., Й. С. и Н. У. твърдят, че са възприели, би следвало да са налице и към датата на смъртта на С. И., предвид забавената им еволюция и изява. В целия останал доказателствен материал по делото обаче не са открити обективни данни за други травматични увреждания, освен двете кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош и гръдно-поясната област от тялото на пострадалата, които могат да бъдат получени при инцидента на 20.09.21г. Ето защо настоящият състав кредитира показанията на свид.Р. П., в частта за показана от пострадалата една синина „отзад на левия хълбок“. Свид.А. П. също не е констатирала други наранявания, при прегледа на летището на пострадалата. Отделянето на кръв чрез урината вещото лице обяснява с цялостната травма на организма, при която са възможни разкъсвания на кръвоносни съдове от малък калибър и в други органи и системи, като уточнява, че поради отсъствието на т.н. костна подложка под кожата и поради самата еластичност на кожата в коремната област е възможно, кръвонасядане в тази област да е със забавено проявление или да не бъде констатирано при преглед на дори на следващия ден. Предвид свидетелските показания на Ив.Н., М.А. и Й. С. може да се направи извод, че на С. И. са нанасяни удари и в областта на корема, за които няма морфологични данни, но разкъсването на слезката се дължи на удари в лявата странична повърхност на гръдния кош и гръдно-поясната област на починалата.

Вещото лице ясно е изолирало кръвонасядането в теменно-тилната област на меката черепна покривка на главата, като получено от падането на И. на подлежащия терен на Летище София със съответната еднодневна давност, поради което изразеното по т.3 от жалбата на адв.Е. несъгласие по никакъв начин не компрометира тази експертната преценка.

Поради липса на кореспондиращи с разказите на свидетелите А. Щ., Р. А., Ив.Н., М.А., Д. И., Й. С. и Н. У. и обективни данни за наличие на други кръвонасядания и оттоци, освен констатираните при външния оглед и аутопсия две кръвонасядания по лявата странична повърхност на гръдния кош и гръдно-поясната област от тялото на пострадалата, възприети от свид. Р. П. и от свид. А. П., съдът не кредитира показания на посочените свидетели, в частите им относно видяни от тях синини, подутини и оскубани участъци от скалпа на пострадалата. По същата причина настоящият съдебен състав не се доверява и на тази част от показанията на свидетелите за нанасяни от подсъдимите безогледни силни удари със сопи, лост, чешмяна тръба, дръжки на ножове и крака по други части на тялото, освен съответните на констатираните от експерта кръвонасядания и в коремната област. Освен с дръжката на ножа подс. П. е удряла пострадалата и с дървена дръжка от метла, а твърдението, че същите са осъществени със сопа/тояга е в резултат на стремежа на роднините на пострадалата да наложат тезата си за предварителна подготовка у подсъдимите за нанасянето на побоя, снаражавайки се със различни твърдяни съответни средства.

Изводът на първата инстанция относно авторството на подсъдимите Г. и А.П. не е изграден единствено въз основа на показанията на пострадалите свидетели, каквото възражение прави защитата в жалбата. Видно от съдържанието на мотивите, по отношение на механизма на причиняване на нараняванията СлОС е кредитирал обясненията на подсъдимите и на свид Р. П. в частите им за нанасяни от двамата подсъдими удари върху пострадалата, но както бе посочено по-горе така твърдяните като вид и брой удари на двамата подсъдими са недостатъчни да причинят установените у Съка И. увреждания и не съответстват на показанията на кредитираните части от показанията на очевидците и свидетелите, възприели пострадалата след инцидента, както и установеното от заключенията на СМЕ.

Предвид съществуващите различия в гласните доказателствени средства, в преценката си за тяхната достоверност, настоящият състав се основава на съотнасянето им едни към други и преди всичко съпоставяйки ги с обективните находки и съответните изводи на вещото лице, а така също и със съобщеното от незаинтересовани от изхода на производството свидетели Д. С., Ж. Ж.в и А. П., като в резултат на тяхната фактическо съвпадение и логическа им връзка, извлича фактологията на деянията на двамата подсъдими, която е изложена по-горе в приетата фактическа обстановка.

Заличаването в съдебно заседание на 21.01.2023г. от списъка на свидетелите на С. Г. Т, , Й. А. П. и на допуснатия по искане на адв.М. свидетел И. Й. Й., е предприето поради неустановяването им на адресите и данните за напускането им на страната, както и поради несъгласие на защитата за приобщаване показанията от досъдебното производство на първите двама по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4 от НПК. Това действие на съда не е довело до непълнота на доказателствата, каквото е оплакването на защитата, защото за обстоятелствата по чл.102 от НПК, касаещи протичането на инцидента, вече е бил събран достатъчен доказателствен материал, включително и чрез показанията на присъствалите на него очевидци, поради което не е нужно събирането на допълнителен такъв, още повече когато не се сочи какво ново или различно се цели да се установи чрез несъстоялите се разпити.

Неоснователно е също оплакването за ограничаване правото на защита на подсъдимите, поради отказа на СлОС да назначи психологично- психиатрична експертиза, въпреки че според защитата са били подсъдимите са били в състояние на раздразнение и приетото в мотивите обстоятелства, че били афектирани. В поведението и на двамата подсъдими не се наблюдават външни белези за стеснено съзнание и за отсъствие на контрол над емоциите и волята им. Ангажираните по делото гласни доказателствени средства, в т.ч и обясненията на самите подсъдими, не дават основание за извод, че всеки от тях е действал в краткотрайно състояние на силно душевно вълнение, при което чувствата са завладели до такава степен съзнанието на подс.Г. и подс.П., че са подчинили волята им на тези чувства. Приетото в мотивите към обжалваната присъда, дословно и безкритично преповтаряйки в тази част обвинителния акт, че двамата подсъдими „били афектирани от случващото се с дъщеря им“, е изцяло необосновано по отношение на афектното състояние и би могло да се осмисля единствено като неточно ползван синоним за тревожност и евентуална раздразненост. От друга страна, така посоченото „афектно състояние“, според приетото в мотивите, е било налице още преди подсъдимите да се запътят към дома на свид.Р. А., като е провокирано от отсъствието на тяхната избягала дъщеря, а не е предизвикано от пострадалата, защото би следвало да е било вече факт при срещата им с нея. Твърдението на подсъдимата, че пострадалата я била ударила в гърдите и тогава започнали да се скубят, не намира потвърждение в съобщеното от останалите присъствали в двора на свид.Р. А.. На следващо място, заявеното от пострадалата незнание къде е дъщеря им и отказът й да ги отведе към дома си в гр.Нова Загора не представлява такова насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие, от което за дейците да са настъпили, или да е било възможно да настъпят тежки последици /или за техни ближни. Субективната увереност на подсъдимите, че С. И. ги е излъгала, като им е казала, че не знае къде е дъщеря им, също не е сочи на нанесена тежка обида, клевета или друго противоправно действие. Дали действията на дъщерята М. В.а или на свид. А. У. са противоправни, е без значение за приложението на по- благоприятен за подсъдимите закон. Следователно, предвид липсата на правнозначими факти за приложението на по - благоприятен за подсъдимите закон, въззивната инстанция също намери, че не е необхоД. въпросът за състоянието на физиологичен афект от медицинска гледна точка да бъде изследван.

Предвид изложените съображения по фактите, въз основа на собствен анализ на доказателствения материал, настоящият състав споделя правните изводи на Окръжен съд – Сливен, който е квалифицирал деянието на всеки един от подсъдимите под признаците на престъпление по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 2 от НК. Всеки от подсъдимите, при независимо извършителство, е причинил телесно нараняване на пострадалата и е допринесъл за причиняване на разкъсването на паренхима на слезката, довело до развитие на субкапсулен хематом, с което е реализиран медико-биологичния признак на тежка телесна повреда - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В обжалваната присъда СлОС правилно е квалифицирал по вид причинената телесна повреда като тежка телесна повреда, но неправилно е определил причиненото от подсъдимите увреждане като загуба на слезката. Специалните знания и компетентност на медицинските експерти включва преценката и дефинирането на медикобиологичните характеристики на нараняванията, с които първоинстнационният съд е бил длъжен да се съобрази (Решение № 22 от 16.V.1985 г. по н. д. № 9/85 г., ОСНК), но не го е направил в присъдата. Причиненото увреждане на пострадалата е с биологични характеристики на „постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота“ и съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК, от какъвто вид е и посочената в присъдата „загуба на слезка“. Коректното определяне на увреждането е в правомощията на въззивната инстанция по чл.337, ал.1, т.2 от НПК и не променя квалификацията на деянието по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 2 от НК, но е наложително, защото в случая отнемане на слезката от тялото на пострадалата не е реализирано, такова обстоятелство не фигурира в обвинителния акт и не е сред фактическите констатации на първия съд в мотивите, но е изрично посочено в диспозитива на присъдата, наред с останалите стадии от патогенезата на смъртта на починалата (за изискванията към съдържанието на диспозитива на присъдата - Решение № 124 от 1.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 364/2018 г., II н. о.).

Изпълнителното деяние е изразено чрез действията на всеки от подсъдимите, които разкриват признаци на умишленото причиняване на тежка телесна повреда. Разкъсването на паренхима на слезката, предизвикало субкапсулен хематом, е причиненото от подсъдимите непосредствено увреждане, което е поставило началото на негативно протеклия процес на влошаване на здравето на пострадалата, намерил развитие в появата на вътрепаренхимен хематом под капсулата на слезката(първия етап от двумоментното разкъсване на слезката), нарастващ с времето, последвано от нейното разкъсване с последващ излив на кръв в коремната кухина, довело до настъпване на хеморагичен шок и съответно смъртен изход. Видно от отговора на първия въпрос от допълнителната СМЕ(л.115, т.1 от досъд.п.) организмът на И. не може спонтанно да се възстанови или да „самоограничи“ развИ. се първоначален субкапсулен хематом без да й бъде оказана медицинска помощ. При такъв тип тежко увреждане на паренхима на слезката, във всеки даден момент след развитието на субкапсулния хематом състоянието на пострадалата е можело да се влоши и да настъпи смърт, поради което увреждането е довело до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Според д-р М.А. подобно стечение на обстоятелствата и предотвратяване на смъртен изход е било възможно единствено чрез оказване на своевременна, висококвалифицирана медицинска помощ с цел хирургическото отстраняване на органа, в какъвто случай би се реализирал медико-биологичният признак загуба на слезка. От обективна страна са налице два разнородни по характер резултата от деянието: непосредствения - тежката телесна повреда и по-отдалечения във времето допълнителен - смъртта на С. И.. По-тежкият резултат се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото увреждане на здравето, което е поставило началото на негативния процес на влошаване на здравословното състояние на пострадалата, приключвал със смъртта й. Без значение в случая е, че увредената слезка е била по-податлива на травматично увреждане (предвид отразено в съдебномедицинската експертиза на труп тегло от около 1100 гр), след като слезката е била травматично увредена от нанесените достатъчно силни удари, а не единичен удар, в тази област и нейното разкъсване не е следствие на естествено развитие на заболяването на черния дроб и свързаното с него уголемяване на слезката. За развитието на травматичната генеза, която е предизвикала леталния край на С. И. на 28.09.2021г., допринасящ фактор е била и непотърсената от нея и в следствие на това неоказана й своевременна и адекватна помощ.

Разкъсването на паренхима на слезката е причинено от ударите, които всеки от двамата подсъдими са нанесли в лявата гръдно поясна област от торса на пострадалата - подс.Ц.Г. - чрез ритане и тъпчене с крака и с дръжката нож, а подс. П. - чрез ритане, тъпчене, удари с държаните от нея дръжка на нож и част от дървена дръжка на метла. Силата на ударите не е била с такава величина, че да предизвика увреждания и на други съседни органи, но както посочва д-р А., ударите са били достатъчно силни и множество на брой, в кратък времеви интервал. Те са били насочени и наслагващи се в жизнено важна част на тялото - в ляво на гръдно поясната област, където се намират важни органи за нормалното функциониране на човешкия организъм. Обхватът на умисъла е обективиран в конкретните способ и използвани средства и за увреждане на пострадалата И., мястото, интензитета и силата на упражнено въздействие и обстановката на побоя. От субективна страна всеки от подсъдимите е съзнавал, че нанасянето на достатъчно силни и множество на брой, в кратък времеви интервал удари с крака - ритници, тъпкане и с дръжките на държаните от тях ножове, а подс.П. и с част от дървена дръжка на метла, са от естество да доведе до причиняване на тежка телесна повреда и я е нанесъл умишлено, с пряк умисъл, проявен в цЕ.сочените действия. Причинната връзка между нанесените удари от подсъдимите в лявата гръдно поясна област от тялото на пострадалата и смъртния резултат е категорично установена. Действията спрямо пострадалата изразяват предприето от подсъдимите съзнателно пряко посегателство срещу телесната й неприкосновеност, целящо чрез упражненото физическо насилие да се принуди пострадалата, включително чрез причиняването й на телесна повреда, да им съобщи и ги отведе до местонахождението на тяхната дъщеря М. В.а. В настоящия случай, при това интензивното насилие, което е упражнено в тази уязвима част от тялото, подсъдимите са съзнавали напълно, че наред с пряко цЕ.та принуда и физическа болка, ще причинят с положителност и по-тежко увреждане на здравето, какво е и настъпило под формата на разкъсване на слезката. По отношение на причинената тежка телесна повреда те са действали с пряк умисъл, а не с евентуален такъв, както е приел СлОС в мотивите си, коментирайки субективната страна на извършените от подсъдимите престъпления - л.466-л.467 от НОХД№ 403/2022г. на СлОС.

Въпреки че е последица от умишлена дейност на двамата подсъдими, нито един от тях не е искал или допускал настъпването на смъртта, по отношение на която са действали непредпазливо. Те не са предвиждали възможното настъпване смъртта на битата жена, но са били длъжни и са могли да предвидят и този резултат. И това е така, защото всеки от подсъдимите е могъл и е бил длъжен да формира мислена представа, че при тези обективни предпоставки(предвид използвания механизъм и мястото на нанасянето на ударите и с оглед на уязвимостта на органите разположени в гръдно поясната област от тялото), може да се стигне и до по-далечния резултат - нейната смърт. Естествено е те да не са имали конкретни представи за възможното цялостно развитие на увреждащия здравето на С. И. процес (в какъвто случай би се поставил въпросът за умисъл или самодеяност по отношение на смъртния резултат), каквито представи обаче не е необхоД. да са налице за действия, извършени при несъзнавана непредпазливост. В случая е достатъчно присъствието на най-общата представа в съзнанието на всеки от подсъдимите, че осъществява неправомерна дейност, която може да доведе до сериозни телесни увреждания на уязвимата в тази област слезка, което пък го е задължавало да предвиди и по-тежкия резултат - смъртта на пострадалата. Последното е било напълно реално и възможно, защото в дадената обстановка, обичайното ниво на познания и на житейския опит на всеки от тях им е осигурявал субективната възможност, но и ги е задължавал да формират съзнателни представи за общественоопасните последици от поведението им. По отношение на по-тежкия резултат - смъртта на И., всеки един от подсъдимите е действал по непредпазливост, под формата на небрежност. За субективното отношение на дееца към неговото деяние се съди от обективните му действия, а не от последващите му обяснения и собствената интерпретация на случилото се.

Направеното от повереника на частните обвинители в п.п.3, 6 от въззивната жалба позоваване на практика на ВС на РБ за обосноваване на тезата си за неприложимост на чл.124 от НК, в конкретния случай не може да бъде възприето от въззивния съд, защото посочените решения са относими към фактическа конкретика, съществено отличаваща се от тази по настоящото дело.

Не е налице деяние по чл. 115 от НК тъй като липсва умисъл за причиняване на смърт. В този аспект жалбата на повереника на частните обвинители се явява неоснователна. Липсва и общност на умисъла със съвместно усИ. да умъртвят пострадалата, както и да са искали или да са се съгласявали с този резултат, поради което правилно СлОС е приел независимо съпричиняване на настъпИ. престъпен резултат и на основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимите по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК.

За престъплението по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 1 от НК, се предвижда наказание от три до дванадесет години лишаване от свобода.

В подадената от повереника жалба на частните обвинители, искането за увеличаване на наложеното наказание се поставя като последица от неправилното осъждане на подсъдимите за престъпления по чл.124 от НК, вместо деянието им да бъде квалифицирано като умишлено убийство по чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК. Счита се, че не е отчетена тежестта на извършеното деяние при индивидуализацията на отговорността им, налагаща ангажирането на максималното предвидено в закона наказание от 10 години лишаване от свобода за всеки.

В жалбите на защитниците не са изложени доводи в подкрепа на направеното в тях алтернативно искане за намаляване на наказанията, наложени на подсъдимите в обжалваната присъда.

За извършеното престъпление СлОС е определил при условията на чл.54 от НК наказание на всеки от подсъдимите Ц. Г. и А. П. от по пет години лишаване от свобода.

СлОС е приел като отегчаващите вината обстоятелства за всеки от двамата подсъдими излишното, безпричинно и немотивирано агресивно поведение по отношение на пострадалата и механизма на осъществяването на деянието. За подс.Г. допълнително са отчетени миналите му осъждания и неполагането на обществено полезен труд, а за подс.П. като допълнително отегчаващо вината обстоятелство е посочено последващото поведение на подсъдимата, което не показвало осъзнаване на стореното и искрено съжаление. Макар и да не става ясно какво последващо поведение е преценявано от окръжния съд като отегчаващо обстоятелство за подсъдимата, сами по себе си отсъствието на демонстрирани осъзнаване на извършеното и съжаление (такова е заявено вече пред въззивния състав) не може да се приеме като отегчаващо обстоятелство, предвид възприетата позиция на защитата и на двамата подсъдими за липса на виновно поведение.

Като смегчаващо обстоятелство за всеки подсъдим е отчетено безразличното отношение на пострадалата към здравето си и неглижирането от нейна страна на здравословно си състояние, което е допринесло за нейната смърт. За подсъдимата като такива са съобразени от първия съд чистото й съдебно минало и нейната постоянна работа. За подс.Г. във въззивните жалби на защитника не са посочени други обстоятелства, които да повлияят на индивидуализацията на наказателната отговорност и да не са били отчетени от СлОС, а и при извършената от въззивиня съд проверка не се установява наличието на такива. Наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни или изключителни по своята тежест, за да обосноват предпоставките за приложение на чл.55 от НК, поради което правилно окръжния съд е отмерил наказанията на подсъдимите по реда на чл.54 от НК.

Така индивидуализираният при привес на смегчаващите вината обстоятелства размер на наказанието от по пет години лишаване от свобода е правилен и законосъобразен. Съдът се е съобразил с всички смекчаващи обстоятелства. С отказа си да ползва медицинска помощ, въпреки изпитваните сериозни болки и подканите на свид.М. К. и на роднините си, проявявайки дни наред бездействие към влошеното си здравословното състояние, пострадалата в значителна степен е допринесла за настъпИ. съставомерен резултат. Невземането на своевременни мерки за спасяване живота не изключва причинната връзка между деянието и настъпилата смърт, поради което в случая правилно е ценено само като смекчаващо за отговорността на подсъдимите обстоятелство.

При проверката за съответствие на определеното наказание по размер на всички обстоятелства, включени в преценката по чл. 54 от НК въззивният съд намира, че степента на обществена опасност на деяние е относително завишена. Особеностите на деянието следва да бъдат ценени в контекста на обществената му опасност, защото определят конкретната й степен, а не се явяват самостоятелни отегчаващи обстоятелства, преценявани наред със завишената обществена опасност на деянието. Двамата подсъдими са проявили интензивно насилие спрямо пострадалата, обективирано от множеството удари, нанесени с достатъчно сила и в кратък времеви интервал(определени от вещото лице - „с голям интензитет“), причинили констатираните телесни увреждания, довели до настъпването на смъртта на С. И., която те не са искали или допускали. На пострадалата са били причинени от двамата още и болки, чрез скубане, с нанесените й удари в коремната област от двамата подсъдими и с удряне на шамари от подс.Г., които се отразяват допълнително върху обществената опасност на извършеното за всеки от тях. Агресията, проявена от подсъдимите по отношение на пострадалата, ги разкрива като личности, склонни да налагат волята си по начин, водещ до тежки общественоопасни последици. Подсъдимата е била тази, която е започнала физическото посегателството върху телесната неприкосновеност на С. И. и е ползвала освен дръжката на нож, още и дръжка на метла. В случая обаче липсва основание за разграничаване размерите на наказанията на двамата подсъдими, защото персоналната обществена опасност на подсъдимия е сериозно завишена предвид двете му осъждания по НОХД№92/2014г. и НОХД№252/2017г., двете на НЗРС л.52- л.53, т.2 от досъд.п., за които не е настъпила реабилитация по чл.88а от НК. Наказание в размер на по пет години лишаване от свобода за всеки един, съответства на конкретните обстоятелства на престъплението и личната им обществена опасност и са достатъчни за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция по чл. 36 от НК. Така отмерените размери на наказанията лишаване от свобода изключват приложението на чл.66 от НК, каквото искане са направили и пред въззивната инстанция защитникът и двамата подсъдими.

Правилно СлОС е определил първоначалният режим за изтърпяването им като общ, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

В обобщение, макар и с известни неточности в мотивите към обжалваната присъда, при индивидуализацията на срока на лишаването от свобода, СлОС на практика адекватно е съобразил обстоятелствата по чл.54от НК, поради което не се налага изменение в тази й част.

Законосъобразно е приспаднато от първоинстанционния съд фактическото задържане на двамата подсъдими, считано от 17.01.2022г.

Възлагането на подсъдимите да заплатят направените по делото разноски е в съответствие с съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК и чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд