Решение № 7298 от 15.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2291/2023 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба от Д. Т. Р., [ЕГН], от [населено място] и С. Б. С., [ЕГН], от [населено място] срещу Заповед № Г-409/15.09.2023 г. на Зам. Кмет на Община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП – ПР3/ за [УПИ] „за жилищно строителство“ /[ПИ]/, кв. •••, улична регулация от о.т.•••• до о.т. •••• и изменение на бордюрните линии на улична регулация от о.т.••• до о.т. ••• по плана на втори м.р. [населено място], одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995 г. на Кмета на община Варна, така като е показано с черен, червен, син, зелен и кафяв цвят на графичната част, представляваща неразделна част от заповедта. Жалбоподателят Р. твърди, че при издаване на оспорения акт не са спазени процесуалните и материалноправни изисквания. Нарушена е процедурата по изработването на плана. Съгласно обяснителна записка към проекта, същия е изготвен на осн. Заповед № 160/14.03.2019 г. на гл.архитект на община Варна. С оспорената заповед е допуснато изработването на проект за ПУП за [УПИ], а първоначалната заповед е за допускане за УПИ ••• и изменение на улична регулация от о.т.••• до о.т. ••• по плана на втори м.р. [населено място], одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995 г. Такъв имот УПИ ••• в плана от 1995 г. няма, поради което няма как да се изработи проект за изменението му. Допуснато е изменение на улична регулация в обхвата извън кв. •••, тъй като улицата между посочените осеви точки попада в два квартала. В проекта е посочено, че се изменят бордюрни линии на осн. изработено комуникационно решение, което променя бордюрните линии. Съгласно планът от 1995 г. част от [имот номер] се отнема за улица, като не става ясно как проекта за изменение на бордюрните линии и без да се променя уличната регулация ще осигурява транспортния достъп на имота до улица. Съгласно ОУП устройствената зона е Жс и планът установява застроителен режим „за жилищно застрояване“, като начинът е общо и с УПИ ••• По действащия ПУП-ПРЗ застрояването е на 4 етажа, поради което увеличаването на етажността, предвид сключеното застрояване с имота на Р. изисква включването му в разработката, или изработване на РУП по чл. 113, ал.4 от ЗУТ, поради изискването за покриване на калканната стена на бъдещата сграда в свързаното застрояване. С оспорения акт е прието изменение на улична регулация в от о.т.•••• до о.т. ••••, което липсва в първоначалната заповед, административния орган е излязъл извън правомощията си, нарушил е материалния и процесуалния закон. С процесната заповед е променен влязъл в сила акт – заповед № 160/14.03.2019 г. на Гл. архитект на Община Варна и е налице изменение на правните основания и обхвата на вече влезлия в сила административен акт, с което са нарушени разпоредбите на АПК. Не са посочени причини, наложили изменението, с включване на нови параметри, различни от влезлия в сила административен акт, с което са нарушени процесуалните права на Р.. Поддържа, че е нарушена процедурата по обявяване на оспорената заповед, тъй като административния орган е приел, че Р. няма качеството заинтересовано лице, по смисъла на чл. 131 от ЗУТ и не е съобщил оспорения акт. Има Заповед № 160/2019 г. на гл. архитект за допускане изработването на ПУП, в последствие е издадена заповед № 407/29.07.2019 г. за корекция на заповедта за допускане, последната е обжалвана, образувано е адм.д. № 2828/2019 г. по описа на АС – Варна, като заповедта е отменена. Със Заповед № 160/2019 г. се изменя вида на застрояване, което пряко касае имота на Р.. Обжалваната заповед е последваща на заповед № 160/2019 г. и с нея се променя характера на застрояване на [УПИ], което е свързано с имота на жалбоподателя. Моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото разноски. В депозирана писмена защита адв. Г. – Д. поддържа, че неправилно ответника е приел, че Д. Р. не е заинтересовано лице в производството. От приетата по делото СТЕ се установява предмета и обхвата на разработката, както и че с процесния ПУП се създава допълнително свързано застрояване между имота на Р. и И., като се увеличава неговата дълбочина. Така в двата имота се получава различна дълбочина, завишена е и етажността на застрояване, не се покрива калкана в план и височина, такъв какъвто е предвиден с плана от 1995 г. Р. е заинтересовано лице съгласно чл. 131 от ЗУТ, одобреното изменение на ПУП не попада в обхвата на допуснатото, планът не съдържа и всички изискуеми планове, схеми и други документи по чл. 108 от ЗУТ, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Депозирана е жалба и от С. Б. С., чрез адв. С., срещу същата заповед, в която се поддържа, че акта е постановен при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. В правните и фактически основания на заповедта са налице несъответствия, което счита за съществено, защото съдът следва да извърши проверка за съответствието на правните с фактическите основания. Посоченото правно основание в заповедта – чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ не съответства на фактическите основания. Изработването на оспорения ПУП е започнало с издаване на заповед № 160/2019 г. на Гл. архитект на община Варна, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП за УПИ •••, кв. ••• и изменение на улична регулация от о.т. ••• до о.т. •••, по плана на втори м.р. на [населено място], одобрен със заповед от 1995 г. С оспорената заповед е изменена улична регулация в частта на [имот номер], без да са налице законови предпоставки за това, изменена е и регулация в кв. •••, създадена е нова [улица], каквато не е допусната с влязла в сила заповед № 160/2019 г. Поддържа, че не са налице фактически основания, които да отговарят на посоченото правно основание – чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ. В приложената към проекта обяснителна записка е посочено, че се променят регулационните граници на УПИ •••, от кв. •••, обособява се нов [УПИ], като регулационните му граници съвпадат и имотните граници на ПИ. Това представлява основание за изменение на плана на друго основание – чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Констатираното противоречие не може да бъде отстранено в хода на съдебното оспорване, защото предпоставките за изменение са различни. Посочено е, че се изменя планът одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995 г., но в този план УПИ ••• не съществува. Не е ясно дали действително предвиденото с изменения план застрояване е средноетажно, тъй като в същата обяснителна записка е посочен друг план, този от 1985 г., одобрен със заповед № 36/23.04.1985 г., не е изяснено има ли отношение този план към допуснатия за изменение такъв от 1995 г. и в какво се състои. Промяната в собствеността на частта от [имот номер]/•/ с тези планове, към [улица]е настъпила по силата на закона, действащ към този момент, което опровергава наличието на фактическо основание – чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ. Твърди се изменение на бордюрни линии, въз основа на комуникационно решение. Счита, че бордюрни линии не се определят с ПУП, тъй като бордюрите са част от прилежащите към улиците площи – тротоари, разделителни линии, поради това, недопустимо е в диспозитива на заповедта да се формулира одобряване изменението на такива линии. С плана от 1995 г., част от [имот номер] се отнема за улица, в тази част е общинска собственост, не става ясно как се установява законосъобразност на изменението на уличната регулация към [улица], като с проекта се изменят бордюрните линии и променя регулационната граница, която да съвпада с имотната, с коя имотна граница, като това е общинска собственост и регулационната граница на [имот номер] е станала негова имотна граница с влизане в сила на плана от 1985 г., който не е променен с този от 1995 г. в тази му част – чл. 14, ал.5, вр. ал.3, т.1 от ЗУТ, вр. чл. 87, ал.7 от ППЗТСУ, вр. чл. 93 от ЗТСУ и чл. 262 от ППЗТСУ. Незаконосъобразността на плана е и в това, че е образувана [улица] до о.т. ••••, която обаче изменя регулацията на [ПИ], за който е отреден УПИ • кв. •••, върху който са разположени няколко жилищни блока. Изменението в тази част е незаконосъобразно, защото не е допуснато и е извън обхвата на влязла в сила заповед № 160/2019 г, засяга кв. •••, т.е. изменението с оспорената заповед е извън разрешеното, без да е налице промяна в обхвата на допуснатото изменение. По изложените доводи моли да се отмени заповедта и да се присъдят сторените по делото разноски. Ответника – Зам.кмета на община Варна не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна И. И. И., чрез адв. Д. оспорва депозираните жалби. Излага доводи, че Р. не е заинтересовано лице в производството, тъй като [ПИ] не е предмет на плана. С обжалваната заповед не се създава за първи път свързано застрояване между имота на Р. и И., такова е предвидено с ПУП от 1995 г., с процесния план само се увеличава дълбочината на застрояване. Няма намалени отстояния към [имот номер], такова може да е налице само, ако сградата в имота на Р. се запазва като елемент на плана, по аргумент на чл. 36 от ЗУТ, в конкретния случай съществуващата в имота на Р. сграда е предвидена за събаряне, съгласно ПУП от 1995 г., няма промяна в предназначението на [ПИ], не е налице и хипотезата на чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ. В с.з. адв. Д. поддържа, че Р. няма качество заинтересована страна в производството. Предвид приетото по делото заключение и заявеното от в.л. ПУП отговаря по обхват на Заповед № 160/2019 г. По действащия план, по отношение на предвидения тупик, в заповед № 160/2019 г. изрично е предвидено изменение на улична регулация от о.т. ••• до о.т. •••. Този тупик регулационно е предвиден с план от 1995 г., което ясно се установява от копие от плана, без да са му дадени осови точки, тъй като фигурира като уширение на улицата и е бил използван за пешеходен достъп. Като улица за първи път се предвижда сега с настоящия план чрез даването на осови точки и възможността му да бъде ползван за автомобилен достъп, но няма несъответствие на плана в тази му част по оспорената заповед с допускането. Сочи, че планът съдържа всички изискуеми планове и схеми. В случая не са приложими разпоредбите на Наредба № 8. В заключението не е посочено на кои планове и схеми липсват. Съгласно чл. 136, ал.2 в случай, като процесния не се прилагат нормите на чл. 127, ал.2 от Наредбата, тъй като се касае за един имот. Не са посочени графични материали, защото няма такова изискване. Изискването за отстояние между [имот номер] и новопредвидената сграда в ••• е спазено. Съдът следва да прецени спазена ли е нормата на чл. 21, ал.2 от ЗУТ. Заинтересованите страни: Община Варна, И. В. Н., Т. В. Я.-Н., Й. Ц. Ц., Б. Н. П., Ж. Л. Т., редовно призована, В. С. В., П. П. И., редовно призована, Х. С. С., В. Х. С., В. Х. П., С. С. С., Б. Н. П., В. Б. П., Р. Б. П., З. С. Х., Ц. Х. О.-А., К. И. А., И. И. А., О. Б. К., Х. Б. П., Д. Н. П., Г. В. В., П. П. М., И. И. К., Е. Д. С. не изразяват становище по жалбата. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно решение по гр.д. № 572/1995 г. на ВРС е поставен в общ дял и СИО на Т. Р. К. и Р. Г. К. дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 200 кв.м., представляващо парцел •, кв.• на втори м.р. [населено място], както и построената в него двуетажна сграда. С [нотариален акт], том • дело • г. Т. Р. К. е придобил дворно място, цялото застроено и незастроено от 200 кв.м, находящо се в [населено място], [улица], съгласно [нотариален акт], том •, дело • г. Р. К. и Т. К. 182 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място], [улица]. Видно от удостоверение за наследници на Т. К., починал на 28.07.2020 г. е оставил един наследник – жалбоподателя Р.. Видно от постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в СВ на 15.03.2016 г. жалбоподателя С. Б. С. е собственик на ап.••, находящ се в [населено място], [улица], избено помещение, както и 1.5072 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място с [идентификатор]. По делото е представен [нотариален акт], том І, рег. № •, дело № • от • г., съгласно който И. И. И. е собственик на ап.•, находящ се в сграда с [идентификатор], както и 1-3.50 кв.м. ид.ч. от ПИ с [идентификатор]. Началото на административното производство е поставено във връзка със заявление вх. № АУ112289ПР от 15.11.2018 г., за произнасяне по допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП за ПИ с [идентификатор], депозирано от С. Т. и И. И.. Към заявлението е приложена скица – предложение. На заседание на ЕСУТ – протокол № 43/27.11.2018 г. представената скица предложение не е приета. Указано е да се докаже налагането на изменение на улична регулация на [улица], да се покаже транспортен достъп до имота във връзка с паркирането. На 31.01.2019 г. е представена нова скица предложение. С решение по протокол № 5/5.02.2019 г. на ЕСУТ е дадено положително становище за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ •, кв.• и изменение на [улица] до о.т. • по плана на втори м.р. на [населено място], одобрен със Заповед № Г-17/1995 г., на осн. чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ, представена скица по чл. 135, ал.2 от ЗУТ, в съответствие с ОУП. На 14.03.2019 г. е издадена заповед № 160 от гл. архитект на община Варна, с която на осн. чл. 135, ал.3, вр. чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ и представена скица по чл. 135, ал.2 от ЗУТ е разрешено изработването на ПУП – ПРЗ за УПИ • /[ПИ]/, кв. • и изменение на улична регулация от о.т. • до о.т. •, по плана на втори м.р. [населено място], одобрен със заповед № Г-17/1995 г. на кмета на община Варна. След изработване на проекта е внесено заявление рег. № АУ112289ПР-007ПР/25.03.2019 г. за одобряване на проект за ПУП от ЕСУТ, за изменение на ПРЗ за УПИ-• за жилищно строителство в кв. •, допуснат със заповед № 160/2019 г. Към предложения за одобрение проект е приложена обяснителна записка в която е отразено, че ПРЗ е за [УПИ] и улична регулация от о.т. • до о.т. • и от о.т. • до о.т. • по плана на втори м.р., изработен въз основа на заповед № 160/14.03.2019 г. на гл. архитект. С плана за регулация се променят границите на УПИ • от кв. •, обособява се нов [УПИ], за жилищно строителство, като регулационните му граници съвпадат с имотните граници на [ПИ] по КК. Обособява се нова задънена [улица] до о.т. • за обслужване на УПИ • и [УПИ] от кв. • и УПИ • от кв. •, съвпадаща със улица съществуваща на място. Тази улица е част от разработено ново комуникационно решение на инж. П. за [улица]от о.т. • до о.т. •. С това комуникационно решение се променят единствено бордюрни линии и уличнорегулационните линии на кв. • и кв. •. Кадастралната основа е пренесена от цифров модел на КК. Действащата регулация е нанесена от ПР на част от първи и втори микрорайон на [населено място], одобрен със Заповед № Г-17/1995 г. Устройствената зона е жилищна с преобладаващо средно застрояване. ПЗ установява застроителен режим за [УПИ] – за жилищно строителство. Начинът за застрояване е сключено с УПИ •. Застрояването се ограничава във височина 5 етажа, 15 м. Конкретното предназначение на имота е „за жилищно строителство. В ПЗ са установени линиите за застрояване на границите на УПИ и на необходимите отстояния от тях. В матрица и таблица върху чертежа са указани градоустройствените показатели за устройствената зона и за УПИ, като са взети предвид нормите, указани в чл. 36, ал.2 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на община Варна. Проекта е разгледан от ЕСУТ – Протокол № 12/2.04.2019 г., като с решение по т.17 не е съгласуван представения проект по реда на чл. 128, ал.8 от ЗУТ, тъй като не съответства на чл. 27, ал.3 и ал.4 от ЗУТ. На 12.04.2019 г. е депозиран сигнал от Б. П. – председател на УС на ЕС „[населено място]“ № •, в която сочи, че не са уведомени като заинтересована страна в производството. С писмо от 19.04.2019 г. П. е уведомен, че се налага корекция на заповедта за допускане, след което ще бъдат проведени процедури по чл. 128 от ЗУТ. На 12.04.2019 г. е депозирана жалба и от Д. Р., в която сочи, че не е информиран за започналото производство по одобряване на ПУП за [УПИ]. Видно от протокол № 13/9.04.2019 г. отново е разгледано искането за приемане на ПУП, като с решение по т.9 ЕСУТ е решил да се допълни Заповед № 160/14.03.2019 г. на гл. архитект на община Варна, като в частта на правните основания се добави чл. 22 от ЗУТ, а в обхвата на разработката на ред 17 да бъде добавен кв. • и кв. • и изменение на улична регулация по плана на втори м.р. на [населено място], одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995 г. и Заповед № 86/23.04.1985 г. С последващо решение на ЕСУТ – протокол № 21/4.06.2019 г. е преценено, че следва да се коригира извадката – да бъде действащия план. Със заповед № 407/29.07.2019 г. на гл.архитект на община Варна на осн. чл. 62, ал.1 от АПК и решения на ЕСУТ е допълнена Заповед № 160/14.03.2019 г. в частта на правните основания, като е добавен „чл. 22 от ЗУТ“ и в обвата на разработката на ред 17 да бъде“ кв. • и кв. • и изменение на улична регулация по плана на втори м.р. [населено място], одобрен със заповед № Г-17/1995 г. и Заповед № 86/23.04.1985 г. Така издадената заповед е обжалвана от няколко заинтересовани лица. Образувано е адм.д. № 2828/2019 г. по описа на АС – Варна. С решение № 1199/17.08.2020 г. заповед № 407/2019 г. е отменена. Решението е влязло в сила на 24.09.2020 г. Депозирано е ново заявление от И. от 31.03.2021 г. за одобряване на представен проект за ПУП-ПРЗ за [УПИ]. Видно от протокол № 15/20.04.2021 г. на ЕСУТ е разгледано искането, в т.18 от протокола е посочено, че не е взето решение. Отложено е разглеждането до представяне на действащия план за имота. С решение на ЕСУТ по протокол 18/18.05.2021 г., в т.31 е разгледано искането за одобряване на ПУП, взето е решение да се коригира извадката, съгласно действащия план, да се представи съгласие от Дирекция ОСИСД при община Варна, панът да се обяви по реда на чл. 128, ал.3 от ЗУТ. Изготвено е становище от Директора на дирекция ОСИСД, в което е посочено, че не възразява относно изменението на уличната регулация в кв. •, и относно изменението на бордюрните линии на част от [улица], съгласно проект за ПУП-ПРЗ. Със заявление от 22.06.2021 г. от Т. е представена графична част извадка от действащ ПРЗ. С [нотариален акт], том •, рег. № •, дело • от • г. С. Т. е продал на И. И. апартамент № • в сграда с [идентификатор], както и ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 205 кв.м., представляващо ПИ с [идентификатор]. На 16.07.2021 г. е депозирано възражение от Д. Р. относно процедирания ПУП. Възражението е разгледано от ЕСУТ – протокол № 29/8.09.2021 г. – т. 29, като не е уважено, прието е, че собствеността на Р. не се засяга от предвижданията на плана. Указано е да се проучи възможност за тупикова [улица] м, от страна на УПИ-•. Със заявление от 9.11.2021 г. И. е предоставил коригиран ПУП-ПРЗ за разглеждане от ЕСУТ, във връзка с решение по т.29, от Протокол № 29/8.09.2021 г. на ЕСУТ – Варна. В приложена обяснителна записка е посочено, че ПУП-ПРЗ за [УПИ] включително промяна на уличната регулация от кв. •, улична регулация от о.т. • до о.т. • и промяна на бордюрните линии на улична регулация от о.т. • до о.т. • по плана на втори микрорайон на [населено място], изработен въз основа на Заповед № 160/2019 г. на гл. архитект на община Варна. С ПР се променят границите на УПИ • от кв. • и се обособява нов [УПИ] „за жилищно строителство“, като регулационните му граници към [улица]и [улица]съвпадат с имотните граници на [ПИ] по КККР. Обособява се улична регулация от о.т. • до о.т. •. Променят се и бордюрните линии на уличната регулация от о.т. • до о.т. • на основание разработено ново комуникационно решение на инж. П. за [улица]. С това комуникационно решение се променят единствено бордюрните линии и уличнорегулационните линии за [УПИ] от кв. •. Съгласно заповед № 36/23.04.1985 г. на Председател на ИК на ОбНС е указано свързано, средноетажно застрояване. Устройствената зона, съгласно ОУП е Жс, планът за застрояване установява за [УПИ] „за жилищно строителство“, начинът на застрояване е сключен с УПИ•. Видно от протокол № 39/16.11.2021 г., в т.20 е взето решение съгласува представения проект за ПУП-ПРЗ за [УПИ], „за жилищно строителство“ кв. • и промяна на бордюрните линии на улична регулация от о.т. • до о.т. •, по плана на втори м.р. Да се обяви по реда на чл. 128, ал.11 от ЗУТ и да се внесе за приемане от ЕСУТ. Изготвени са съобщения на осн. чл. 128, ал.11 от ЗУТ до заинтересованите лица. Депозирани са възражения от Б. П., в качеството му на управител на етажната собственост – [населено място], [улица] от Д. Р.. Депозираните възражения са разгледани от ЕСУТ – видно от протокол № 9/1.03.2022 г. в т.31 е взето решение – не уважава възраженията, тъй като са депозирани от лица, които не са заинтересовани по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Приет е представен проект във вр. чл. 128, ал.11 от ЗУТ на ПУП-ПРЗ за [УПИ], КВ. •, улична регулация от о.т. • до о.т. • и изменение на бордюрни линии на улична регулация от о.т. • до о.т. •, по плана на втори м.р. [населено място]. На 5.05.2023 г. е депозирано възражение от Д. Р. в което сочи, че е допуснат ПУП за УПИ •, и изменение на улична регулация от о.т. • до о.т. •, а ПУП е одобрен за [УПИ]. Допуснато е изменение на улична регулация в обхват извън кв. •, тъй като улицата между посочените осеви точки попада в два квартала. С проекта се изменят бордюрни линии на основания комуникационно решение, съгласно планът от 1995 г. част от [имот номер] е отнет за улица, не става ясно как с проекта за изменение на бордюрните линии и без да се променя уличната регулация се осигурява транспортен достъп на имота до улица. По действащия ПУП застрояването е на 4 етажа, поради което увеличаването на етажността, предвид сключено застрояване с имота на Р., изисква имота му да бъде включен в разработката или да се изработи РУП по чл. 113, ал.3 от ЗУТ, предвид изискването за покриване на калканната стена на бъдещата сграда в свързано застрояване. На 3.05.2023 г. е депозирано възражение от Б. П. – управител на етажната собственост – [населено място], [улица], в което сочи, че е допуснат ПУП за УПИ •, а е одобрен ПУП за друг имот, допуснато е изменение на уличната регулация, съгласно комуникационно решение, с което се изменя бордюрните линии и улично регулационните линии за ПУ •, но последното е в противоречие със ЗУТ – чл. 81.Задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой УПИ трябва да имат широчина най-малко 3.5 м, в случая широчината е намалена на 3.20 м, а реално е 2.20 м предвид, че има нанесен бордюр в тупика с размер 1 м. Видно от протокол № 22/30.05.2023 г. т.17 ЕСУТ е разгледал възраженията, преценил е, че са депозирани от лица които не са заинтересовани по смисъла на чл. 131 от ЗУТ и е приел представения проект за ПУП-ПРЗ. От зам.кмета на община Варна е издадена заповед № Г-409/15.09.2023 г., с която на осн. чл. 129, ал.2 от ЗУТ, вр. чл. 128, ал.3 от ЗУТ и заповед № 160/14.03.2019 г. на гл. архитект на община Варна, на осн. чл. 135, ал.3, вр. Чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ, представена скица по чл. 135, ал.2 от ЗУТ, съобразно решение на ЕСУТ при община Варна т.17 от Протокол № 22/30.05.2023 г., заповед № 1340/25.04.2023 г. на кмета на община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за [УПИ] „за жилищно строителство“ По •, кв. •, улична регулация от о.т. • до о.т. •, и изменение на бордюрните линии на улична регулация от о.т. • до о.т. • плана на 2-ри м.р. Варна, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995 г. на кмета на община Варна. В хода на съдебното производство е допусната и приета СТЕ, изготвена от арх. С.. Видно от заключението действащия ПУП за имота на жалбоподателите е ЧИЗРП на част от І и ІІ-ри микрорайон, този план е одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995 г. на Кмета на община Варна. Имота на жалбоподателя Р. не е предмет на процесния ПУП, с плана е одобрен ПРЗ за съседен на жалбоподателя имот. Свързано застрояване между имота на жалбоподателя и заинтересованата страна е с дълбочина измерена графично – 14.10м. е установено действащия ПУП, одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995 г. С процесния план се създава допълнително свързано застрояване между имота на жалбоподателя Р. и заинтересованата страна, като се увеличава неговата дълбочина с 3.65 м и от 14.10 м. става общо 17.75 м. Така в двата съседни имота има различна дълбочина на застрояването, завишена е етажността на застрояването – по действащия ПУП е предвидена 4 етажна сграда, по процесния 5 етажна. С процесния ПУП не се покрива калкана в план и височина, такъв какъвто е предвиден по действащия план от 1995 г. С оспорения план са допуснати намалени разстояния към сградата в [ПИ] – бл. •. Разстоянието между предвиденото застрояване в [ПИ] и жилищната сграда в [ПИ] – бл. • е 8.5 м и 10 м, което не отговаря на нормативно изискуемото разстояние от 15 м съгласно чл. 32, ал.1 от ЗУТ за височината на застрояването, предвидено по процесния ПУП. Дори и с намалението на височината, съгл. Чл. 32, ал.3 от ЗУТ на засенчващата сграда в [ПИ] с височината на нежилищния първи етаж на сградата в [ПИ] – около 3 м, то изискуемото разстояние е 12 м. Към имота на жалбоподателя при реализиране на предвиденото по оспорения план застрояване ще се получи намалено разстояние от 1.22 м, 1.59 м и 3.20 м до съществуващата в имота на жалбоподателя жилищна сграда. С влизане в сила на процесния план, би се получило различно в план и височина застрояване на границата на имота на жалбоподателя и съседния имот. В [ПИ] ще действа план за застрояване за пет етажна сграда с дълбочина на застрояването 17.55 м и височина до корниза 15 м и до било 19.5 м, а в [ПИ] ще действа план за застрояване на четириетажна сграда, с дълбочина на застрояване 14.10 м, което противоречи на чл. 21, ал.2 от ЗУТ. Към настоящия момент отстоянието на съществуващата сграда в имота на жалбоподателя до сградата в съседния имот е около 3 м, което е значително по-малко от нормативно изискуемите 6м, а с реализация на предвиденото в процесния план за застрояване, посочено на чертеж с обемно-градоустройствено проучване на 5 етажа, с височина до корниза 15 м и до било 19.5 м, разстоянието до съществуващата в имота на жалбоподателя жилищна сграда ще бъде от 1.22 м, 1.59 м., 3.20 м. На място на фасадата на съществуващата в имота на жалбоподателя жилищна сграда има прозорци за осветяване и проветряване на помещенията, които биха се засенчили от новата сграда с по-голяма височина и дълбочина в съседния имот, което значително би влошило хигиенните условия за обитаване. Тези обстоятелства налагат извод, че с предвижданията на процесния план се въвеждат ограничения в ползването на имота на Р.. Съдът кредитира заключението на в.л. С. като обективно и компетентно дадено и кореспондиращо с останалия събран по делото доказателствен материал. По делото е назначена СТЕ, изготвена от в.л. Р. С.. Видно от заключението с оспорената заповед е одобрен ПУП-ПРЗ за [УПИ] „за жилищно строителство“ /[ПИ]/ кв.•, улична регулация от о.т. • до о.т.• по плана на втори м.р. [населено място], одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995 г. на кмета на Община Варна. Със заповед № 160/14.03.2019 г. на Гл. архитект на община Варна е разрешено изработването на ПУП-ПРЗ за УПИ •/[ПИ]/, кв. •, и изменение на улична регулация от о.т. • до о.т. ••, по плана на втори м.р., [населено място], одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995 г. Със заповед № 407/29.07.2019 г. на гл. архитект на община Варна е допълнена заповед № 160/14.03.2019 г. както следва: “в частта на правните основания се добави – чл. 22 от ЗУТ“ а в обхвата на разработката на ред 17 да бъде „кв. 691 и 692 и изменение на улична регулация по плана на втори м.р. на [населено място], одобрен със Заповед № Г-17/18.01.1995 г. и заповед № 86/23.04.1985 г. Съгласно обяснителна записка към оспорения ПУП с ПР се променят границите на [УПИ] „ за жилищно строителство“, като регулационните му граници съвпадат с имотните граници на [ПИ] по КККР на [населено място]. Обособява се и улична регулация от о.т. • до о.т. •. Променят се бордюрните линии на улична регулация от о.т. • до о.т. • на основание разработено нова инженерно-комуникационно решение от инж. П. за [улица]С това комуникационно решение се променят единствено бордюрни линии и уличнорегулационните линии за [УПИ], от кв. •. Действащата регулация е нанесена от ПР на част от първи микрорайон и част от втори микрорайон, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995 г. на Кмета на община Варна. Извадката от плана за застрояване на част от втори микрорайон, одобрен със заповед № 36/23.04.1985 г. на Председателя на ИК НА Об НС [населено място] указва, свързано, средноетажно застрояване. Устройствената зона съгласно ОУП не „жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване. ПЗ установява застроителен режим за [УПИ] „за жилищно строителство“. Начинът на застрояване е сключено с УПИ •••, застрояването се ограничава във височина 5 ет., до 15 м. Конкретното предназначение за имота е „за жилищно строителство“. В плана за застрояване са установени линиите за застрояване на границите на УПИ и на необходимите отстояния от тях. В матрица и таблица върху чертежа са указани градоустройствените показатели за устройствената зона и за имота, като са взети предвид нормите, указани в чл. 36, ал.2 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП. Одобреното с оспорената Заповед № 409 от 15.09.2023 г. на зам.кмета на община Варна изменение на ПУП не отговаря на обхвата на допускането, определен със заповед № 160 от 14.03.2019 г. на гл. архитект на община Варна, допълнена със заповед № 407/29.07.2019 г. на гл. архитект на община Варна. Съгласно обяснителна записка и графична част към ПУП-ПРЗ с план за регулация се променят границите на УПИ • от к. • и се обособява нов [УПИ] „за жилищно строителство“, като регулационните му граници съвпадат с имотните граници на [ПИ] по КККР на [населено място]. Обособява се улична регулация от о.т. • до о.т.•. Променят се бордюрните линии на улична регулация от о.т. • до о.т.• на осн. изработено комуникационно решение на инж. П.. С това комуникационно решение се променят единствено бордюрни линии и уличнорегулационни линии за [УПИ], кв. •. Действащата регулация е нанесена от план за регулация на част от първи и част от втори микрорайон, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995 г. на кмета на община Варна. Извадката от плана за застрояване на част от втори м.р. одобрен със Заповед № 36/23.04.1985 г. на Председател на ИК на ОбНС, [населено място] указва свързано, средноетажно застрояване. Действащия ПУП – одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995 г. на Кмета на община Варна и ПЗ на част от втори микрорайон, одобрен със заповед № 36/23.04.1985 г. указват свързано застрояване между два имота с дълбочина измерена графично – 14.10 м. С процесния план се създава допълнително свързано застрояване между имота на жалбоподателя – УПИ • и имота на ответника – [УПИ], като се увеличава неговата дълбочина с 3, 40м, става общо 17.50 м. В двата съседни имота се получава различна дълбочина на застрояването 14.10 м по действащия план за [ПИ] и 17.50 м за [ПИ]. С процесния ПУП не се покрива калкана в план. Към североизточния тупик застрояването е показано с ограничителна линия на застрояване – 3 м. от уличната регулационна линия, а на югозапад и югоизток ограничителните линии на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии. В имота на ответника с процесния ПУП е предвидено подземно застрояване под цялото УПИ. Застрояването се ограничава във височина до 5 етажа, 15 м. Конкретното предназначение за имота е „за жилищно строителство“. Действащия ПУП, който се изменя с оспорената заповед е частично изменение на ЗРП на част от първи и част от втори м.р. [населено място], при улиците „•“, „•“, „•“, [улица], одобрен със заповед № Г-17/1995 г. Обжалвания план не съдържа всички изискуеми планове, схеми и други документи по чл. 108 от ЗУТ и Наредба № 8/2001 г., включително и напречни профили на улиците „[населено място]“ и новосъздадената улица – тупик. Към делото е приложен транспортно-комуникационен план – идеен проект в два варианта за реконструкция на [улица]в участъка между [улица]и [улица]. Със заповед № 408/2023 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за [УПИ] „за жилищно строителство“, с процесния план не се променя регулацията на [ПИ] /бл.•/, към североизточния тупик застрояването е показано с ограничителна линия на разстояние от 3 м от уличната регулационна линия. В процесния ПУП не са ползвани намалени отстояния по ред на чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗУТ Предвид липсата на ПУП-РУП /със задължителни линии на застрояване/ с какъвто се допускат намалените отстояния по чл. 36 от ЗУТ и посочените единствено ограничителни линии на застрояване към североизточната улична регулационна линия в ПУП-ПРЗ, височината на сградата се доказва с инвестиционен проект или със силуетно проучване, чрез оттегляне на фасадите зад ограничителните линии на застрояване или определяне на засенчените етажи като „нежилищни“, каквито са на място. Към преписката е приложен вариант на обемно-градоустройствено проучване, доказващ отстоянието между новопредвидената сграда в [УПИ] и съществуващата сграда в [ПИ] /бл.•/. Възможни са и други решения, същите могат да се покажат като варианти в инвестиционния проект. Процесния план установява застроителен режим за [УПИ] „за жилищно строителство, начин на застрояване – свързано с УПИ •. Действащия за територията ПУП одобрен 1995 г. и този одобрен през 1985 г. указват свързано застрояване между двата имота с дълбочина 14.10 м, с процесния план се създава допълнително свързано застрояване между УПИ • и [УПИ], като се увеличава дълбочината му – общо 17.50 м. В двата имота се получава различна дълбочина, с ПУП не се покрива калкана в план. Към североизточния тупик застрояването е показано с ограничителна линия на застрояване 3 м от уличната регулационна линия. Със заповед № 409/2023 г. е одобрен ПУП-ПРЗ и улична регулация от о.т. • до о.т. • и изменение на бордюрните линии на улична регулация от о.т. • до о.т. • по плана на втори м.р. одобрен със Заповед № Г-17/1995 г. Има промяна в уличната регулация по действащ план от 1995 г. в частта означена по оспорения план с о.т. • до о.т. •. По действащия план уличната регулация е съществувала, но част от трасето е било предвидено за пешеходна зона. С процесния ПУП се добавят нови осови точки о.т. • до о.т. • и се осигурява автомобилен достъп до [УПИ], няма промяна в параметрите на тупика, по плана от 1995 г. и този по оспорения план, но от пешеходен се превръща в автомобилен, с нови осови точки. В случая тупикът може да бъде предмет на план за изменение на действащ план. В с.з. арх. С. пояснява, че е дала отговор на №1, като е взела предвид заповед № 160/2019 г. и заповед № 407/2019 г., с последната заповед е добавен кв. •. Според в.л. с оспорения ПУП няма промяна в кв. •. В.л. не е установило, че заповед № 407/2019 г. е отменена с влязло в сила решение. Предвид факта, че заповед № 407/2019 г. е отменена, в с.з., че оспорения план отговаря на допускането, има идентичност в обхвата и обема на допуснатото и одобрено изменение на ПУП. По отношение на уличната регулация между о.т. • и о.т. • сочи, че има пропуск, несъответствие, защото това изменение не е упоменато в заповед № 160/2019 г. Създават се нови осови точки на перпендикулярна улица. Преди създаване на тупика не е имало улица, а е бил оформен пешеходен достъп до имота, с оспорения план пешеходния достъп става автомобилен, с нанасянето на осовите точки. Има и изменение на уличната регулация от о.т. • до о.т. •, с обособяването на този тупик. Според вещото лице е налице изменение на улична регулация, а не обособяване на нова регулация. Според в.л. изменението в между о.т. • и о.т.• се съдържа в допуснатото изменине между о.т. • и о.т. •. В.л. уточнява, че в заключението е цитирала заповед от 1985 г., защото в нея е отразено свързано застрояване между двата имота. В заповедта от 1995 г., последния действащ за имота ПУП липсва свързано застрояване. Към момента действащия за имота план е този от 1995 г. В с.з. в.л. сочи, че към плана не следва да има допълнителни схеми и планове, не са налице нарушения, приложен е транспортно-комуникационен план, който е основа на промяна на бордюрните линии. В.л. сочи, че по принцип към ПУП се изискват ел.схеми, ВиК схеми, газоснабдяване, вертикални планировки, но в случая не са необходими за тази градска зона, планът е само за един имот. Според в.л. ЕСУТ решава какво да е съдържанието на ПУП, като в случая е решил, че по този начин няма пречка планът да бъде одобрен. Арх. С. счита, че за конкретния план не е необходимо да бъдат приложени други планове и схеми. Поддържа, че не може да се каже дали са спазени разстоянията спрямо бл. •, тъй като това се доказва с инвестиционен проект, в случая с ПУП не са дадени задължителни линии на застрояване, а само ограничителна линия. Съдът кредитира заключението на в.л. С• с вх. № 8715/2024 г., съдът не кредитира заявеното от в.л. в с.з., че допуснатото изменение на ПУП кореспондира с одобреното с процесната заповед, както и че планът съдържа всички изискуеми планове по чл. 108, ал.2 от ЗУТ, част от отговорите на в.л. в с.з. са взаимноизключващи се и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По допустимостта: С разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ в относимата редакция законодателят изчерпателно определя кръга на субектите, които се явяват заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, какъвто е процесният ПУП-ПРЗ. Това са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана (ал. 1). Нормата е доразвита в следващата алинея (2), според която непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Съдът приема, че жалбата на Р. е допустима по следните съображения: видно от приетата СТЕ, изготвена от арх. С., с процесната заповед се създава допълнително свързано застрояване между имота на Р. и И., като се увеличава неговата дълбочина с 3.65 м от 14.10 м на 17.75 м. Вещото лице сочи, че така се създава различна дълбочина на застрояване в двата съседни ПИ, а отделно от това етажността е завишена от 4 на 5 етажа. Предвид приетата СТЕ, Р. е заинтересовано лица по смисъла на чл. 131, ал.2 т.2 от ЗУТ. Допустима е жалбата и на С. С., предвид заявеното от в.л. С. по т.4 от заключението, че са допуснати намалени разстояния към сградата в която се намира бл. •, като при реализиране на предвиденото по оспорения план застрояване ще се получи намалено разстояние, съответно от 1.22 м, 1.59 м, и 3.20 м до съществуващата в имота на С. жилищна сграда. Отделно от това съдът счита, че е налице промяна на предназначението на имота, който граничи с имота в който е разположен бл. •, от имот осигуряващ пешеходен достъп до ПИ с [идентификатор] в [улица]. Жалбоподателите са уведоми за издадената заповед на 4.10.2023 г., видно от приложените обратни разписки, поради което настоящият състав на Административен съд – Варна приема, че жалбите по които е образувано настоящото съдебно производство са депозирани в срок. Разгледани по същество жалбите са основателни. При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. При извършената цялостна служебна проверка по законосъобразността на акта, съдът констатира, че заповедта е издадена от зам.кмета на община Варна – Х. И., на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2, изречение първо от ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. Същата е и компетентността по чл. 135, ал. 3 вр. с ал. 1 от същия закон. Видно от представената заповед № 1340/25.04.2024 г., кметът на Община Варна е предоставил правомощията си по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ на заместник кмета на Общината – И.. Съгласно § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. От изложеното следва, че административният акт е издаден от компетентен орган въз основа на изрична делегация на правомощия и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК. Административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма. Състои се от текстова и графична част, но независимо от това заповедта е материално незаконосъобразна. На първо място като правно основание за издаване на Заповед № Г-409/15.09.2023 г. са посочени, както чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, така и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Видно от систематичното място на двете разпоредби, и двете се намират в част втора "Устройствено планиране на територията. Инвестиционно проектиране. Разрешаване на строителството", Глава VІІ, озаглавена "Създаване, одобряване и изменение на устройствените планове", но първата от тях се намира в Раздел ІІІ – "Създаване, обявяване и одобряване на устройствените планове", а втората се намира в Раздел ІV, озаглавен "Условия и ред за изменение на устройствените планове". Първата цитирана разпоредба е свързана с първоначалното създаване и одобряване на градоустройствените планове, а втората разпоредба е относима към процедури по изменение на вече влезли в сила градоустройствени планове, т. е. касае се за две различни административни процедури по ЗУТ. Изложеното по-горе сочи, че от съдържанието на заповедта не става ясно дали се касае за градоустройствен план, с който за първи път се регулира застрояването в [УПИ] „за жилищно строителство“ или се касае за ПУП, с който се променят предвижданията на предходен, действащ за същия имот устройствен план. Оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. С процесната заповед е предвидена [улица] и о.т. •. Видно от действащия план за територията, ПУП одобрен със заповед №Г-17/1995 г. между УПИ • и УПИ • – за жилищно строителство не е налице предвидена улица. От приложената извадка от ПРЗ от 1995 г. е видно, че територията между двата имота е отразена в жълт цвят – за пешеходен достъп. Съгласно заключението на в.л С. – т.4 с процесната заповед се обособява улична регулация между о.т. • и о.т. •. Видно от отразените параметри в ПУП – общата ширина на новопредвидения тупик е от 3.5 м, като 1 м. от тази ширина, граничеща с имота на И. е предвидена за тротоар, а от страната на УПИ • – за жилищно строителство и трафопост няма предвиден тротоар. Самата улица е с ширина 2.5 м. Съгласно чл. 77, ал.1 от ЗУТ уличната мрежа в населените места и селищните образувания съобразно функционалното й предназначение се разделя на: първостепенна улична мрежа: I клас - скоростни градски магистрали; II клас - градски магистрали; III клас - районни артерии; IV клас - главни улици; второстепенна улична мрежа: V клас - събирателни улици; VI клас - обслужващи улици. Първостепенната улична мрежа се определя с общ устройствен план, а при липса на такъв - с подробен устройствен план. Класът на първостепенната и второстепенната улична мрежа се определя с подробния устройствен план. Чл.80 ал.1 от ЗУТ предвижда, че широчината на обслужващите улици в населени места се определят с ПУП, в зависимост от необходимостта от изграждане на инфраструктура, гарантиращо нормално функциониране на територията. Нормата на чл. 81 от ЗУТ предвижда, че задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3, 5 м, а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. От приложената графична част на плана е видно, че широчината на предвидения тупик е 2.5 м., т.е. не отговаря на изискванията на чл. 81 от ЗУТ. Отделно от това съгласно раздел ІІІ от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, плановете за регулация на улици и на поземлени имоти за обекти - публична собственост, се изработват по реда на чл. 54, 55, 56 и 57, без в тях да се определят вътрешните регулационни линии на имотите, които не се отреждат за обекти - публична собственост. При проектиране на план за регулация се използват изходни данни. Наредбата предвижда в чл. 56, че проектът за ПР съдържа графични и текстови материали. Графичните материали към предварителния проект на ПР включват: проект на ПР в М 1: 500 или М 1: 1000, съдържащ материалите по чл. 48, ал. 2, т. 1, букви "а", "б" и "в" (без да се детайлизира благоустрояването в пешеходните зони и в териториите за озеленяване, спорт и развлечения), "г", "о", "п"; опорен план в мащаба на ПР, когато се изисква със заданието; план-схема за вертикално планиране в М 1: 1000 или М 1: 500 по чл. 48, ал. 2, т. 3; план-схеми на техническата инфраструктура в М 1: 1000 или М 1: 2000, като необходимостта от тях се определя със заданието; план-схеми по чл. 48, ал. 3 за териториите на общините по ЗУЧК. Текстовите материали към предварителния проект на ПР се оформят в обяснителна записка, която съдържа материалите по чл. 48, ал. 5, с изключение на материалите за застрояването със сгради, обемно-пространствените и композиционните изисквания. В случая за приетата улична регулация от о.т. • до о.т. • не са налице каквито и да е схеми за вертикално планиране от които да се направи извод за наклон на терена, за начина на отводняване, липсват и графични материали в тази част. В забележка в графичната част на ПУП е отразено, че бордюрните линии са нанесени съгласно комуникационно решение, съгласувано с решение на ЕСУТ. От приложените по делото ПУП за територията е видно, че на място не е имало предвидена улица, а територията е била предназначена за пешеходен достъп /алея/. Едва с настоящия ПУП този пешеходен достъп е оформен като улица, това се потвърждава и от заявеното от в.л. С. в с.з. В Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии - чл. 148 ал.1 и 2 е предвидено, че задънени улици (тупици) се предвиждат за ограничаване достъпа на трафик, непринадлежащ към даден район, и за минимизиране работите по регулация. Краят на тупика следва да бъде проектиран с уширение, което да дава възможност за обръщане. За осигуряване на необходимото пространство за обръщане може да се използват и подстъпите, които обслужват даден поземлен имот и преходните участъци в зоната на тротоара. От представената графична част на оспорения ПУП, съдът приема, че тези изисквания не са спазени. В случая предвидената широчина на [улица].5 м и отговаря на изискванията на алея, а не улица от VІ клас. В преписката не са налице доказателства, че е налице хипотезата на чл. 81, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл. 108, ал.2 от ЗУТ подробният устройствен план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. В случая не са налице приложени такива планове, при одобрено изменение в обема като настоящото изискуемите планове по чл. 108 се явяват задължителна част от проектната документация, поради което е налице нарушение на материалния закон. Отделно от това съдът приема, че допуснатото изменение в частта на оформения тупик с о.т. • до о.т. •, при което се засяга начина на ползване на въпросната отсечка – от отсечка за пешеходен достъп се оформя като тупик – за автомобилен достъп, т.е. налице е промяна в уличната регулация. Съдът приема, че такова допускане със заповед № 160/2019 г. на гл. архитект на община Варна не е налице, т.е. процесния ПУП е процедиран извън обхвата в който е допуснат. Териториалния обхват на одобрения с процесната заповед план надхвърля заявеното и допуснато с влязъл в сила административен акт допуснато изменение на ПУП. Предвид изложеното съдът приема, че е налице и противоречие между допуснатото изменение със заповед № 160/2019 г. и одобреното с процесната заповед. Съгласно чл. 21 от ЗУТ начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване. Сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. От приетата по делото СТЕ, изготвена от инж. С. е видно, че с оспорения план се създава допълнително свързано застрояване между имота на жалбоподателя – УПИ • и имота на И. – [УПИ], като се увеличава неговата дълбочина с 3, 40м, става общо 17.50 м. В двата съседни имота се получава различна дълбочина на застрояването 14.10 м. по действащия план за [ПИ] и 17.50 м за [ПИ]. С процесния ПУП не се покрива калкана в план, отделно от това не се покрива и във височина защото с ПУП е предвидена височина до 5 етажа – 15 м., докато в съседния имот, съгласно предходен ПУП височина е до 4 етажа. Нормата на чл. 32, ал.1 от ЗУТ сочи, че разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. Видно от заключението на в.л. арх С. - т.4 с оспорения план са допуснати намалени разстояния към сградата в [ПИ] – бл. •. Разстоянието между предвиденото застрояване в процесния имот спрямо бл. • е съответно 8.50 м., 10 м, което не отговаря на изискуемото разстояние от 15 м съгласно чл. 32, ал.1 от ЗУТ. Дори и намалението на височината съгласно чл. 32, ал.3 от ЗУТ на засенчващата сграда в [ПИ] с височината на нежилищния първи етаж на сградата - бл. • с около 3 м, то изискуемото разстояние се получава 12 м. Предвид изложеното при одобряване на процесния ПУП са допуснати нарушения и на чл. 32 от ЗУТ. С оглед приетите по делото СТЕ, съдът приема, че при процедиране на оспорената заповед са допуснати и нарушения на чл. 128 от ЗУТ, предвид факта, че двамата жалбоподатели са поставени в невъзможност да упражнят процесуалните си права – да депозират възражения против проекта, които да бъда разгледани от компетентния орган. Подадените възражения от жалбоподателите са оставени без разглеждане. Изброените процесуални нарушения, анализирани в тяхната съвкупност, навеждат на заключение за правната им характеристика на съществени такива, понеже ако не бяха допуснати, би могло да се стигне до различно по съдържание произнасяне. Ако беше осигурена възможност на Р. и С. да участват в производството по издаване на заповедта, финализиращият процеса акт би имал различно съдържание. Заповедта би била различна от към териториален обхват на изменението. В обобщение оспорения акт е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменен. При този изход на правния спор съдът следва да се произнесе по искането на жалбоподателите за възстановяване на направените разходи по водене на делото, които според представен списък от С. С. са платена държавна такса от 10 лв., платен депозит за СТЕ от 350 лв., заплатено по банков път адв. възнаграждение на адв. С. [рег. номер]. с ДДС, т.е. общо сумата [рег. номер]. О. Д. Р. е са направени разноски – 10 лв. платена държавна такса, платен депозит за СТЕ от 350 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение на адв. Г.-Д. в размер [рег. номер]., т.е. общо 1860 лв. Съдът приема, че претендираните възнаграждения не са прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, участието на повече от тридесет страни, проведени 6 съдебни заседания. Предвид изложеното Община Варна следва да заплати на С. сумата [рег. номер]. сторени по делото разноски, а на Р. сумата [рег. номер]., сторени разноски. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът