Решение № 13044 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2128/2024 г.

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от З-на за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на Ч. С. П. от [населено място], срещу решение с изход. № ОАО4-7649/30.08.2024 г. на Областен управител на област Велико Търново, с което заявлението на П. за достъп до обществена информация с вх. № ОА04-7495/27.08.2024 г. е оставено без разглеждане по същество като недопустимо по причина, че не попада в предметния обхват по чл.2, ал.1 във вр. с чл. 1 от ЗДОИ. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид липсата на съдържащи се в него мотиви. Иска се постановяване на съдебно решение, с което Областния управител на област Велико Търново да бъде задължен да предостави безусловно исканата от жалбоподателя информация. В съдебно заседание жалбата се поддържа с подадената от П. молба с.д. 16489/8.11.2024 г. и с представената от него писмена защита с.д. 17664/22.11.2024 год. Ответникът – Областен управител на област Велико Търново, чрез упълномощения процесуален представител И. Б. и с представената от нея писмена защита с.д. 17624/21.11.2024 г., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: От Ч. С. П. е подадено до Областен управител на област Велико Търново заявление за достъп до обществена информация, което е прието с рег. № ОАО4-7495/27.08.2024 год. Със същото е отправено искане да бъде предоставена информация за акт за публична държавна собственост № 465 от 18.01.2000 г. за поземлен имот с [идентификатор] под формата на сканирано /обикновено незаверено/ копие в pdf формат. Посочено е, че искането е с надделяващ обществен интерес, без да са изложени мотиви за това. Във връзка с организиране на дейността по предоставяне на обществена информация и на основание чл.32, ал.1 от ЗА във вр. с чл. 28, ал.2, чл.25, ал.3 и чл. 41з, ал.1 от ЗДОИ е издадена от областния управител на област Велико Търново заповед № РД-01-05-17/16.02.2024 г., с която е определена комисия която да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация, за което да съставя протокол. Определената със заповедта комисия в състав: председател П. Р. – главен секретар на Областна администрация, Редовни членове: М. П. – директор на дирекция АПОФУС, И. М. – директор на дирекция АКРРДС, И. И. – главен експерт в дирекция АКРРДС и И. Б. – главен специалист в дирекция АКРРДС, са разгледали заявлението на П. на 28.08.2024 г., като са приели за установено, че: заявлението съдържа всички необходими реквизити по чл.25 от ЗДОИ и следователно следва да бъде разгледано; исканата информация не е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и следователно искането не е допустимо; искането не следва да се разглежда по същество. След обсъждане комисията единодушно решава, че постъпилото заявление не попада в предметния обхват на чл.2, ал.1 във вр. с чл. 1 от ЗДОИ, поради което същото не е допустимо и не подлежи на разглеждане по същество по реда на ЗДОИ. За така взетото от комисията решение е съставен на същата дата протокол, в който е отразено и взетото от комисията решение заявлението на П. и решението същото да не се разглежда по същество, да се публикуват на Платформата за достъп до обществена информация при спазване на изискванията за защита на личните данни, съгласно чл.15в, ал.4 от ЗДОИ. Взетото от комисията решение е одобрено от заместник областния управител Ю. Л.- М. с постановеното от нея решение с изход. № ОАО4-7649/30.08.2024 год. С издадена от областния управител на област Велико Търново И. З. заповед № РД-01-02-27/29.08.2024 г., поради служебна негова командировка до [населено място] на датата 30.08.2024 г., е определено на основание чл.30, ал.2 от ЗА същият да бъде заместван на датата 30.08.2024 г. от заместник областния управител Л.-М., при осъществяване в пълен обем на правомощията на областен управител. Жалбата до АС- Варна на П. срещу постановеното със същото съдържание като това на комисията решение № ОАО4-7649/30.08.2024 г. на заместник-областния управител Л.-М. е приета в Областна администрация Велико Търново с вх. № ОАО4-7917/9.09.2024 год. При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: По допустимостта: От датата 30.08.2024 г. на постановяване на обжалваното решение и датата 9.09.2024 г. на която подадената до съда жалба на П. е приета в Областна администрация Велико Търново, е видно че същата е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно оспорване, съгласно чл.40, ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, поради което съдът приема съдебната жалба за процесуално допустима. По същество, съдът намира жалбата за основателна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – заместник-областния управител Л.-М. разполага с материална компетентност предвид надлежно издадената от областния управител заповед за заместване, а последният се явява задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Не се споделят от съда доводите на жалбоподателя за липсата на мотиви – категорична е съдебната практика, че мотивите на адм. акт могат да се съдържат в материалите от адм. преписка, в случая в горецитираният протокол на назначената за целта комисия, още повече, че същите са възпроизведени в четири точки от съдържанието на обжалваното решение. Независимо от гореизложеното, обжалваното решение е незаконосъобразно като издадено при допуснати от органа съществени нарушения на административно-производствените правила - основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му. Основанията за оставяне на заявлението за достъп до обществена информация без разглеждане, какъвто е постановеният с обжалваното решение резултат, са уредени в чл.25, ал.2 от ЗДОИ, като същите предполагат липса в заявлението на данните по ал.1, т.1, 2 и 4, т.е. когато заявлението не съдържа: трите имена или наименованието и седалището на заявителя; описание на исканата информация; адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл.26, ал.2 от З-на за електронното управление. Органът сам е приел в т.2 от решението си, че заявлението съдържа всички необходими реквизити по чл.25 от ЗДОИ, следователно следва да бъде разгледано. Тази констатация сама по себе си налага извода, че постановеният с решението краен правен резултат за оставяне на процесното заявление без разглеждане се намира в противоречие с разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДОИ. Възприетото от органа становище обусловило решението му, а именно, че постъпилото заявление не попада в предметния обхват на чл.2, ал.1 във връзка с чл.1 от ЗДОИ, защото исканата информация не е обществена такава, е направено в нарушение на процесуалното правило на чл.29 от ЗДОИ. Заявлението на П. ясно посочва формата за предоставяне на достъп до обществена информация – предоставено по електронен път копие по смисъла на чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ, но не съдържа ясно описание на исканата информация – така, както същото е направено, а именно „информация за АПДС № 465 от 18.01.2000 г., издаден от Областен управител на Велико Търново, за поземлен имот с [идентификатор]“, искането не представлява описание на сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, в какъвто смисъл се състои понятието „обществена информация“. Съобразно тези обстоятелства, следвало е съгласно чл.29, ал.1 от ЗДОИ органът да предостави възможност на заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация, каквато потенциално цитираният в заявлението АПДС би могъл да съдържа – информация за това дали в дейността си по издаване на същият акт, задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ е спазил нормативно установеният за това ред. Като е лишил заявителя от това му право и съответно е оставил заявлението без разглеждане в нарушение на чл.29, ал.2 от ЗДОИ, органът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като ако това нарушение не бе допуснато, то било е възможно да се стигне до друго приложение на материалния закон, различно от това възприето с обжалваното решение. При наличието на така обоснованото основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК, съгласно чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на компетентния орган за извършване на пропуснато от него процесуално действие регламентирано в разпоредбата на чл.29 от ЗДОИ, съответно да се произнесе в зависимост от резултатите от същото. При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а от страна на жалбоподателя такава претенция не е заявявана. Предвид изложеното, съдът