Решение № 41 от 1.4.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 71/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба на „Х.И.” ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.И., бул. „Д.П.” № 22, представлявано от управителя В.И.И., чрез адв. Д. П., срещу отказ № 20240223131629-3/01.03.2024г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията да впише по партидата на дружеството промяна на обстоятелствата подлежащи на вписване, а именно – прехвърлянето на всички дружествени дялове на дружеството, вписването на нов едноличен собственик на капитала, предвид проведена приватизационна процедура, както и освобождаването на досегашния и избор на нов управител на дружеството. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Сочи се, че длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е дало указания на заявителя за представяне на документи - декларация по образец по чл.129, ал.2 от ТЗ от досегашния управител на дружеството П.С.. Излага се, че към датата на подаване на заявлението пред АВп дружеството няма изискуеми публични задължения или такива за трудови възнаграждения. Сочи се, че са представени декларации по чл.129, ал.2 от ТЗ, изходящи от Кмета на Община И. и от новоизбрания управител на дружеството – В.И.. Моли, съда да отмени отказа и върне преписката със задължителни за Агенция по вписванията указания досежно вписването на претендираните промени. Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е постановило атакувания отказ по заявление с вх. № 20240223131629. Отказът е мотивиран с факта, че в предоставения срок за отстраняване на нередовности по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ не са изпълнени дадените указания на заявителя, а именно да представи декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ от досегашния управител на дружеството П.С.. Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите в жалбата, прие следното: Жалбата е допустима. Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано лице, по смисъла на чл. 15 от ЗТР, тъй като жалбата и отказа са от една и съща дата. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за този извод на съда са следните: Предмет на заявлението, с което е сезирана Агенция по вписванията, е искане за промяна на обстоятелства по група "Основни обстоятелства" в ООД, а именно промяната на едноличния собственик на капитала, предвид проведена приватизационна процедура /продажбата на 100% дружествени дялове/, както и освобождаването на досегашния и избор на нов управител на дружеството. Вписването на тези обстоятелства е предвидено като задължение на търговеца по чл. 5 и чл. 6, ал. 2 от ЗТР и чл. 129, ал.2 от ТЗ. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗТР и чл. 21, ал.3 от Наредба № 1/07г. към заявлението се прилагат документите, които доказват изпълнение на изискванията на закона относно промяната на обстоятелствата, ако такива са установени със закон. В правомощията на длъжностното лице по регистрацията, съгласно чл. 21, т. т. 4 и 5 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1/2007г., е да провери дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи, касаещи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. Характерът на производството по обжалване на постановените откази от длъжностните лица по регистрация към АВ е контролно-отменителен и съдът следва да извърши проверка дали правилно и законосъобразно съответното длъжностно лице е приело, че липсват предпоставките за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. При извършената проверка в обхвата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, съдът констатира, че са приложени всички изискуеми доказателства, удостоверяващи съществуването на заявените обстоятелства и съответствието им със закона. Представени са по делото, а и пред АВп, изискуемите от закова декларации по чл.129, ал.2 от ТЗ, т.е. за липсата на изискуеми и неизплатени задължения на дружеството за трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Това са декларациите на Кмета на Община И. – К.И. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Х.И.” ЕООД от 28.02.2024г. и декларацията на новоизбрания управител на дружеството В.И.И. от 22.02.2024г. Настоящият съдебен състав намира, че законът в разпоредбата на чл.129, ал.2 от ТЗ, говорейки за управителя на дружеството има предвид новоизбраният такъв. Досегашният управител е бил изрично освободен от длъжност с решение в изискуемата форма, а волята на едноличния собственик на капитала е дружеството занапред да се представлява и управлява от В.И.. Във вътрешните за дружеството отношения тя е управителят му. Именно затова и законът й дава възможност да заяви настъпилите промени подлежащи на вписване – чл.15, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Смисълът на закона е праводателят и новоизбраният управител на дружеството да декларират обстоятелствата по чл.129, ал.1 от ТЗ. Безсмислено е досегашният управител, който е освободен от длъжност да се принуждава да декларира определени обстоятелствата, тъй като той вече е дезинтересиран от дейността на дружеството и при положение, че праводателят в качеството му на предходен едноличен собственик на капитала на дружеството е декларирал същите обстоятелства. Това е спецификата на ЕООД, която е предвидена в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и 2 от ТЗ - едноличният собственик на капитала може и лично да представлява дружеството ако е избрал това и решава въпросите от компетентността на общото събрание (чл. 137 от ТЗ), за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Указанията, дадени от ДЛР от 26.02.2024г. в случая са израз на определено формалистичен подход и не са съобразени с практиката на съдилищата в страната, в т. ч. и на ВКС. Представените писмени доказателства към заявлението, обосновават категоричния извод, че са налице всички законови основания за вписване на заявените по партидата на дружеството промени – очевидна е волята на прехвърлителя и правоприемника на всички дялове от капитала на процесното ЕООД, отразена в представените протокол-решения на едноличните собственици на капитала (досегашния и новия), че в следствие на прехвърлителната сделка, се променя както едноличния собственик на капитала, така и управителя на ЕООД; представеният договор за продажба е в съответната от закона форма (чл. 34 от ЗПСК), представени са изискуемите декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ, чл. 141 и чл. 142 от ТЗ и декларации по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Представени са решенията на едноличните собственици (досегашния и новия) съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ТЗ, представено е съгласие и образец от подпис, с нот. заверка, от новия управител, а заявителят е с изрично пълномощно. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира че постановеният отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, като на осн. чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се задължи Агенция по вписванията да извърши вписване на заявените за вписване обстоятелства. Воден от горното, съдът