Решение № 433 от 10.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 17/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 107232 от 17.11.2023г. по описа на Софийски градски съд на „ДМД Консултинг“ ООД, ЕИК 203889083, чрез адв. А. К. и адв. М. - М. С. и двамата от САК, срещу решение № 1182 от 09.10.2023г., постановено по търг. дело № 20221100900634 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл.145 ТЗ за осъждане на ответника И. Б. да заплати следните суми:

1) сумата от 73 877, 48 лв., представляваща причинена от ответника вреда от това, че в качеството й на управител, в периода от 19.11.2019г. до 24.06.2021г., е изтеглила сумата от банкова сметка на ищеца в „Юробанк“ АД и не я е използвала за покрИ.не на задължения на дружеството;

2) сумата от 11 900 лв., представляваща причинена от ответника И. Б. вреда от това, че в качеството й на управител на 02.11.2018г., 19.01.2021г., 25.01.2021г., 04.06.2021г. и 10.06.2021г. от разплащателната сметка на дружеството, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, е изтеглила паричната сума без тези разходи да са отчетени с разходно - оправдателни документи и да са използвани за покрИ.не на задължения на дружеството;

3) сумата от 281, 85 лв., представляваща платени по осъществените без основание транзакции от банковата сметка на дружеството банкови комисионни за периода 26.11.2021г. - 24.06.2021г. и сумата 58, 50лв., представляваща платени банкови комисионни за периода 02.11.2018г. - 10.06.2021г., както и по отношение на отхвърлената част от иска му в размер на 14 218, 44 лв. за горницата над 7 320, 17лв., представляваща платени недължими от Дружеството суми към „Алком ЕСС“ ООД за ремонт на личния автомобил на И. Б., на основание чл.78, aл.1 ГПК сумата от 8 633, 95 лв. - съдебни разноски.

Въззивникът поддържа, че решението, в обжалваната му част, е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено и въззивният съд да реши спора по същество, като уважи в цялост предявените искове и му присъди направените по делото разноски за двете инстанции и адвокатско възнаграждение.

Твърди, че със събраните по делото доказателства е установил безспорно всички факти и обстоятелства, подлежащи на доказване от негова страна, при условията на пълно и главно доказване, но при постановяване на решението са допуснати процесуални нарушения:

Съдът неправилно е изменил разпределението на доказателствената тежест на етап постановяване на съдебно решение. В тежест на ответника е възложено да докаже твърденията си, че е разходвал средствата в полза на Дружеството, което не е доказано пълно и главно. Ищецът е доказал, че ответника е бил натоварен да извършва действия по управление на Дружеството.

Съдът неправилно е: възложил в тежест на ищеца да докаже ново обстоятелство, което предхожда провеждането на доказване от страна на ответника на отчитането с конкретни разходно - оправдателни документи на установените липсващи суми и по конкретно относно заплащането на командировъчни и бонуси на служители – да установи документално обосновано, редовно счетоводно отразяване, което изисква извършването на пълна, а не частична, проверка на имущественото състояние на дружеството; приел, че в тежест на ищеца е да докаже извършването на проверка на имущественото състояние на дружеството, тъй като се касаело за наличие на липса в касовата наличност на дружеството.

Единственият спорен въпрос бил дали паричните средства са разходвани за нуждите на дружеството или за лични нужди, като въззивника твърди, че липсата на разходно - оправдателни документи в счетоводството на Дружеството е доказателство за обстоятелството, че средствата не са разходени в полза на „ДМД Консултинг“ ООД.

Оспорва извода на съда, че едва след като ищецът проведе доказване на отговорността на управителя чрез пълна проверка на имущественото състояние на дружеството, в тежест на ответника е да докаже отчитане с конкретни разходно - оправдателни документи на установените липсващи суми.

Счита, че решението е неправилно поради допуснати материалноправни нарушения:

Ответницата е имала качеството управител в периода от 13.12.2017г. до 25.06.2021г.

Действията по теглене на сума от дружеството, сами по себе си не водят до увреждане, тъй като сумата остава на каса и така се отразява счетоводно, а увреждане би настъпило ако тези суми не се използват за покрИ.не на задължения на дружеството или придобИ.не на стоки и услуги. Не е спорно, че сумите са изтеглени от И. Б. от банковите сметки на Дружеството, която е следвало да ги разходва в полза на Дружеството, което не е доказано от ответника, при условията на пълно и главно доказване, в подкрепа на който извод са изложени конкретни аргументи.

Ответницата не се домогнала да докаже, че е използвала паричните средства в полза на „ДМД Консултинг“ ООД, но съдът е извел неправилен извод, че „за да бъде доказано, че И. Б. е разходила средствата за заплащане на командировъчни и бонуси на служителите, ищецът следва да докаже, че всъщност той е заплатил командировъчните средства и бонуси, от където да се установи, че твърденията на ответника са неоснователни и паричните средства не са разходвани в полза на дружеството“.

Ответницата не е представила документи, с които да докаже основанието на направените от нея плащания, както и че същите са извършени от и за сметка на „ДМД Консултинг“ ООД. Представените доказателства не установяват връзка между извършваните плащания към трети лица и средствата, изтеглени и разходени от банковата сметка на „ДМД Консултинг“ ООД. Недоказани са и твърденията на И. Б., че са извършвани плащания в полза на служители на Дружеството чрез Easy pay. При командироване на служителите на дружеството са отпускани парични средства с разходен касов ордер, подписван от управителя Х. М., като са отпускани допълнително парични средства в зависимост от извършените от тях разходи. Не е установено, суми да са били предавани на ръка или изпращани чрез Easypay от управителя И. Б.. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, а констатациите на допълнителната счетоводна експертиза не са взети предвид от решаващия съд. Дали счетоводството на ищеца е било редовно водено не е от значение за решаване на делото по същество, предвид първоначално разпределената между страните доказателствена тежест.

Неправилен е извода на съда, че осчетоводяването на сумите относно процесните трансакции, извършени на ПОС терминал, е извънсъдебно признание на неизгоден факт, че средствата са разходвани за разходи на дружеството и не са неотчетени суми. Когато сумите са осчетоводени, c оперативната дейност на дружеството се е занимавала само и единствено г-жа Б., поради което и сумите са били осчетоводявани по нейно нареждане.

Оспорени са като неоснователни и изводите на съда по отношение на отхвърлената част от иска в размер на 14 218, 44 лв. за горницата над 7 320, 17 лв. - платени недължими от Дружеството суми към „Алком ЕСС“ ООД за ремонт на личния автомобил на И. Б.. В хода на съдебното производство И. Б. не оспорила, че е ремонтирала личния си автомобил в „Алком ЕСС“ ООД - в отговора на исковата молба е признала, че ремонтите са извършвани за сметка на ищцовото Дружество, и не доказала, че между нея и „ДМД Консултинг“ ООД е съществувала уговорка да ползва личния си автомобил за изпълнения на задълженията й като управител. Съдът правилно не е съобразил представеното от ответницата копие на споразумение за ползване на личен автомобил, тъй като И. Б. не изпълнила задължението си по чл.183 ГПК, съответно споразумението следва да се изключи от доказателствения материал по делото.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззИ.емата И. Н. Б., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Й. К. и адв. Н. Д. А., е представила отговор на въззивната жалба, като поддържа, че същата е неправилно, незаконосъобразна и необоснована, съответно, че решението, в обжалваните му части е правилно, като иска да бъде оставена без уважение, по изложени съображения, като претендира разноски направените в двете инстанции разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх.№1949 от 14.01.2022г. по описа на Софийски градски съд „ДМД Консултинг“ ООД, ЕИК 203889083, е предявило срещу И. Н. Б., ЕГН ••••••••••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.145, ал.1 ТЗ и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с които иска ответницата да бъде осъдена да му заплати сума в общ размер на 124 530, 85лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане, както следва:

1) Сума в размер на 100 336, 27лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие на действията на И. Б. като управител на Дружеството, от които:

• 73 877, 48 лв. разходвани от И. Б. средства от банковата сметка на Дружеството, открита в „Юробанк България“ АД;

• 11 900 лв. разходвани от И. Б. средства от банковата сметка на Дружеството, открита в „УниКредит Булбанк“ АД;

• 281, 85 лв. комисионни такси към „Юробанк България“ АД, платени вследствие на неправомерното поведение на И. Б.;

• 58, 50 лв. представляват комисионни такси към „УниКредит Булбанк“ АД, платени вследствие на неправомерното поведение на И. Б.;

• 14 218, 44 лева, платени недължими от Дружеството суми към „Алком ЕСС“ООД за ремонт на личния автомобил на И. Б.;

2) Сума в размер на 10 520, 76лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди на Дружеството след заличаването на И. Б. като управител, като сума в размер на 10 480, 26 лв., представляват средства на Дружеството, с които И. Б. се е разпоредила, а 40, 50 лв. - комисионни такси към банката, платени вследствие на неправомерното поведение на И. Б.;

3) Сума в размер на 13 673, 82 лв., получени без основание суми от И. Б. след заличаването и като управител, което е довело до неоснователното й обогатяване.

Ищецът е основал исковете си на твърдения, че в периода 13.12.2017г. - 25.06.2021г. в качеството си на управител на Дружеството, И. Б. неправомерно е разходвала парични средства от банковите сметки на Дружеството без да представя разходно - оправдателни документи за тях, заплащала е личните си разходи със средства на Дружеството, а след освобождаването и като управител е продължила да използва банковата сметка на Дружеството, открита в „Юробанк България“ АД, и да извършва транзакции от нея без да е налице основание за това, като е нанасяла имуществени вреди на Дружеството.

Ответницата И. Н. Б. е оспорила предявените искове, като процесуално недопустими, евентуално неоснователни, по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба. Не оспорва, че в периода 13.12.2017г. - 25.06.2021г. е била управител на ищцовото дружество, като в това й качество е разполагала с описаните в исковата молба дебитни карти, които използвала с оглед оперативната дейност на дружеството, но поддържа, че е работила по трудов договор в дружеството, което изключва възможността за ангажирането на отговорността й по реда на ТЗ.

Разпореждането със сметките на дружеството е извършвано във връзка с неговата оперативна дейност, за което са съставяни документи и същите следва да са осчетоводени и съхранявани в офиса на дружеството. В дружеството в процесния период действа монтажна група, съставена от служителите, наети с трудови договори, И. Г. С., В. З. И. и В. В. Ю., на които за изпълнение на техните задължения е предоставен служебен автомобил - марка „Форд“, модел „Транзит“, с ДК № ••••••••. В изпълнение на своите задължения като управител, ответницата изготвяла и предоставяла документи на служителите, подробно описани в отговора, както и командировъчни парични средства в размер на 1 000 лв. ежеседмично. За периода от 19.11.2019г. до 24.06.2021г. /малко над 84 седмици/ предавайки 1 000 лв. командировъчни парични средства всяка седмица на монтажната група, И. Б. е предала над 84 000 лв. командировъчни парични средства на ръка на служителите за изпълнение на техните задължения. Чрез Easy Pay в периода от 26.02.2018г. до 26.07.2021г. е превела на служителите суми в общ размер на 11 500, 70 лв., описани по дата и размер за всеки отделен служител. Във връзка с дейността на дружеството извършвала преводи чрез Юробанк в общ размер на 6 764лв., посочени по дата, основание и размер.

Използвала личния си автомобил за изпълнение на задълженията й като управител на дружеството и поради тази причина същият е обслужван и ремонтиран в „АЛКОМ ЕСС“ ООД, съответно разходените средства от „ДМД Консултинг“ ООД не са предназначени за нейни лични разходи.

Твърди, че е продължила подпомагане на дружествените работи до 26.08.2021г., въпреки, че е заличена като управител на 25.06.2021г., по поръчение на Х. М. - съдружник и управител на „ДМД Консултинг” ООД. Това е и причината, поради която е превеждала по собствената си сметка съответното договорено възнаграждение за изпълнение на работата й. В периода от 19.11.2019 г. до 26.08.2021г. е получила възнаграждение в общ размер на 74 416, 02лв., посочени по дата, основание и размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените по делото доказателства и установената от тях фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за частично основателни, по следните съображения:

При преценка допустимостта на предявения иск с правно основание чл.145 ТЗ, съдът е съобразил представеното по делото решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ на Общото събрание на съдружниците в „ДМД Консултинг“ ООД от 10.01.2022г. и заключението на съдебно - графологична експертиза, според което подписите върху решението от 10.01.2022г. са положени от съдружниците Х. М. и П. М.. Прието е, че правоотношението между управителя и дружество с ограничена отговорност възниква от избора на управителя, има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението/чл.141, ал.7 ТЗ/, който е мандатен - договор за поръчка, между равнопоставени страните, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, поради което в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово дори когато договорът е озаглавен „трудов”.

И. Б. е вписана като управител на дружеството на 13.12.2017г. заедно с Х. М., след като е придобила това качество в резултат от решение от 01.12.2017г. на едноличния собственик на капитала и последващо вписване в търговския регистър, което предпоставка за носене на отговорност по чл.145 ТЗ. Ответницата е имала качеството управител в периода от 13.12.2017г. до 25.06.2021г., когато е заличена в търговския регистър по партидата на дружеството.

По първите два иска: за сума в общ размер на 73 877, 48 лв. - за многократни тегления на суми от банковата сметка на ищеца в „Юробанк“ АД, в периода от 19.11.2019г. до 24.06.2021г., без разходите да са отчетени с разходно - оправдателни документи и да са използвани за покрИ.не на задължения на дружеството; и за сума в общ размер 11 900 лв. - за многократни тегления на каса от разплащателната сметка на дружеството, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, на суми на 02.11.2018г., 19.01.2021г., 25.01.2021г., 04.06.2021 г. и 10.06.2021 г.:

Съдът е приел, че за да бъде ангажирана отговорността на управителя за вреди от липси се изисква извършването на пълна, а не частична, проверка на имущественото състояние на дружеството, и едва след като ищецът проведе такова доказване, в тежест на ответника е да докаже отчитане с конкретни разходно - оправдателни документи на установените липсващи суми. В случая, относно заплащане на възнаграждения, командировъчни и бонуси на служители.

Обсъдено е изслушаното и прието основно и допълнително заключение на съдебно - счетоводна експертиза, и е изведен извод, че посочените в заключението като изтеглени от ответника суми /в двете банки /, на каса в банка или чрез АТМ устройство не е ясно дали са предадени на каса или са останали в държане на управителя, тъй като не са издавани РКО, за да се установи лицето което ги задържа. Поради липса на протоколи за изброяване на наличните парични средства на каса не може да се отговори и на въпроса каква е била касовата наличност и към датата на освобождаване на ответника от длъжност управител / 25.06.2021г./ още по - малко има данни за констатирани по надлежния ред липси на осчетоводените като налични парични средства. Относно процесните трансакции, извършени на ПОС терминал сумите са осчетоводени. Осчетоводяването представлява извънсъдебно признание на неизгодния факт, че средствата са разходвани за разходи на дружеството и не представляват неотчетени суми. Относно сумите изтеглени на каса или чрез АТМ устройство /които също са суми на каса за целите на счетоводното записване/, са изследвани за процесния период задълженията на дружеството по издадени командировъчни заповеди. Установени за процесния период са 51 бр. заповеди за командироване и 34 разписки за заплащане на суми на служители от управителя /които не са намерили счетоводно отразяване/, от които само 8 бр. съвпадат със заповедите за командироване, останалите 26 бр., на стойност 10 970 лв., не са във връзка с тези заповеди. По посочените заповеди се констатира, че макар да е записано едно лице са командировани две, относно описаните маршрути е констатирано разминаване в броя им, няма отчети на командированите лица, поради което не може да се посочи и точния размер на разхода за дружеството по тези командировъчни. Счетоводството на ищцовото дружество не позволява да се проследи физическия поток на паричните средства, тъй като не са записвани и как са отпускани тези средства на командированите служители и в какъв размер, няма документи, разходни ордери за предварително отпускане за зареждане на гориво и за извършване на плащания при извършените нощувки, а ордерите за отпускане на дневни командировъчни са без посочен размер на отпусканите средства. Процесни са само две от банковите сметки на търговското дружество, останалите не са изследвани, поради което не може да се проследи движението и да се отговори на въпроса дали към служителите са извършвани разплащания именно от средства, намиращи се в държане на ответника, защото ако тези средства, теглени от ответника или част от тях, не са постъпвали в касата и няма плащане от друга сметка, не би могла самата сметка 501 да има достатъчна наличност да извършва разплащания. Относно посочените в приложение №4 към основното заключение записвания по сметка 501 не е ясно дали счетоводните записвания, отговарят на наличните парични средства в касата, както и към края на процесния период отново не може да се отговори, ако е записана определена сума като налична в касата, дали е била наистина налична, защото не е извършвано и физическо преброяване и не е съставен протокол за наличност на тези средства - по делото има данни за изплащани суми на ръка на служителите / видно от водената електронна кореспонденция/. Вещото лице е констатирало и нередовност при записванията по сметка 422 „аванси“ за периода 01.01.2021г. - 31.07.2021г. като е посочено, че към 01.01. е записан мемориален ордер за сумата 20 000 лв., за който от анализа на извлечението не може да се изведе това начално салдо, поради което следва да се намали с тази сума, а отделно от това в разчетните ведомости е записана като аванс, а в счетоводните регистри като бонус. Същото разминаване в записите и разчетните ведомости е констатирано и за служителите В. и Б., на които ответникът твърди, че е заплащал бонуси с парите, изтеглени от сметките и е констатирано, че платените суми са по-високи от начисленото по ведомост.

Според съда, не може да се направи извод за несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника по иска. Направен е извод, че счетоводството на ищеца не е водено редовно и записванията не могат да служат като доказателство по делото.

След като не е установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския субект, към процесния период, исковете на сочените основания - за сумата в общ размер на 73 877, 48 лв. и за сумата в общ размер от 11 900 лв., и за платените по осъществените без основание транзакции от банковата сметка на дружествата банкови комисионни в размер 281, 85лв. за периода 26.11.2021г. - 24.06.2021г. и в размер 58, 50 лв. за периода 02.11.2018г. - 10.06.2021г., са приети за неоснователни.

По иска за сумата 14 218, 44 лв., платени недължими от Дружеството суми към „Алком ЕСС“ООД за ремонт на личния автомобил на И. Б.:

По посочени 22 фактури, ответникът е заплатил разходи за личния си автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с рег. № •••••••• като в част от фактурите:

№№0010060811/27.03.2018г., ••••••••••/01.11.2018г., 0010066002/21.06.2019г., 0010065575/14.05.2019г., 0010064633/12.02.2019г., 0010072491/31.05.2021г. и № 0010069686/30.07.2020г., издадени от „Алком ЕСС“ ООД, се твърди, че е записан регистрационен номер на моторно превозно средство, собственост на дружеството, а в действителност извършените услуги са за ремонт на личния автомобил на ответника. Останалите фактури, в които не се съдържат данни за конкретно МПС също се твърди да се отнасят до автомобил на ответника.

Според основното заключение съдебно - автотехническа експертиза, от справка в сервиз „Алком ЕСС“ ООД, че се съдържат записи за сервизиране и ремонт на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“, с peг. № ••••••••, както следва: фактура №10065328/18.4.2019г.на стойност 162, 50 лв.; фактура № 10066002/21.6.2019г. на стойност 1091, 41лв.; фактура №10067287/31.10. 2019г. на стойност 117, 35 лв.; фактура № 10061084/16.4.2018г. на стойност 1326, 58 лв.; фактура № 10065095/02.4.2019г. на стойност 787.96лв.; фактура №10068821/7.5.2020г. на стойност 177, 82лв.; фактура № 10069686/30.7.2020г. на стойност 690, 92лв.; фактура № 10069716/31.7.2020 г. на стойност 1388, 53лв.; фактура №10070643/5.11.2020 г. на стойност 117, 12 лв. и фактура № 10072491/31.5.2021г. на стойност 1459, 98 лв. Фактурите са на обща стойност 7 320, 17 лв.

Фактурите, описани под № №1; 3 и 8 от таблицата на основното заключение на САТЕ, не са съдебно предявени.

За останалите, описани в исковата молба фактури, според съда ищецът не доказва да се отнасят за разходи за ремонт и сервизиране на автомобила, ползван от ответника, а за част от тях се установява, че касаят разходи за автомобил на ищеца, съгласно записите при сервиза, извършил ремонта и счетоводството на ищеца / съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза/, т.е. възражението на ищеца, за симулация на договорите за услугите, обективирани във фактурите, относно лекия автомобил, са недоказани.

Не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че посочения във фактурите автомобил Според съда, сключения договор с друг сервиз за ремонт на служебните автомобили на ищеца, както и това, че сервизът, издал процесните фактури обслужва определени марка, са индиция за сочената симулация, но не са годни да обосноват извод за пълното й разкрИ.не.

От заключението на основната съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че посочените, за които са установени записи за сервизиране и ремонт, са осчетоводени от ищеца и са заплатени.

Отделен като безспорен е фактът, че ответникът е ползвал лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с рег.№ ••••••••. Като основание за извършването на ремонта и сервизирането на ползвания лек автомобил ответникът сочи споразумение с дружеството, сключено между ищеца и „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ООД /собственик на лекия автомобил/, с което е уговорено, че разходите за ремонт на автомобила ще бъдат за сметка на дружеството ищец. Ответникът представя незаверено копие на документ, озаглавен споразумение, сключено на 30.05.2017г. между „ДМД Консултинг“ ООД и „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ООД, в което е посочено, че във връзка с дейността на „ДМД Консултинг“ ООД последното се задължава да заплаща всички ремонти на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с рег.№••••••••, който ще бъде използван от управителя И. Б.. Ищецът отрича такъв документ да съществува и релевира възражение, че подписът върху този документ за Х. М. не е положен от това лице върху този документ. По реда на чл.183 ГПК, ответникът е задължен да представи оригинал на представеното споразумение, с указания за последиците от непредставяне на оригинала. Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца по реда на чл.190 ГПК да представи този оригинал при твърдения, че не разполага с него, а представеното копие му е изпратено, чрез приложение за електронна комуникация „Вайбър“, от счетоводител на ищеца.

След анализ на представените по делото доказателства, съдът е приел, че не може да се направи извод, че оригиналът се намира в противната страна, за да се приложи санкцията на чл.161 ГПК и да се приеме, че създава пречки ответникът да изпълни задължението си по чл.183 ГПК, респективно да бъде освободен от санкцията за непредставянето му. Доколкото страна по това споразумение е трето за процеса лице - дружеството „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ООД, а в документа е посочено, че е съставен в два еднообразни екземпляра по един за всяка страна, ответникът е имал възможност да изпълни задължението си по чл.183 ГПК и чрез искане съдът да задължи третото неучастващо лице да представи оригинал на този документ, каквото искане не е направено, а в последното по делото съдебно заседание ответникът се отказа и от допуснатото му гласно доказателство чрез разпит на свидетел за установяване на местонахождението и държането на оригинала.

Ответникът по делото не провел доказване на твърдението си, че третото лице не разполага с оригинала, което при установяване, че не се намира и при ищеца, би открило пътя за кредитирането на споразумението заедно с другите доказателства, а не за изключването му, тъй като при обоснован извод, че документът е изгубен или унищожен, документът не се изключва по реда на чл.183, ал.2 ГПК, а се обсъжда наред с останалите доказателства по делото. Всичко изложено е дало основание на съда да приеме, че ответникът не е изпълнил задължението си за представяне на оригинала на споразумението, поради което и съгласно чл.183 ГПК не следва да съобразява доказателствената сила на този документ, обосновавайки изводите си по същество. Оспорването на автентичността на документа, от страна на ищеца, е ирелевантен въпрос, предвид това, че съдът не обсъжда изобщо доказателствената му сила.

Други доказателства по делото, установяващи задължение на дружеството ищец да поеме разходите за сервизиране и ремонт на ползвания от ответника лек автомобил, собственост на трето лице, не са представени, поради което следва да се приеме, че посоченият доказан разход за ремонт и сервиз на този лек автомобил, в размер 7 320, 17 лв., не е извършен за нуждите на дружеството, представлява вреда в имуществената му сфера, която следва да бъде обезщетена от ищеца, в качеството му на управител.

Относно иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:

По този иск в тежест на ищеца е да докаже получаване на сумите от ответника, а в тежест на последния основанието да ги получи и задържи.

От заключението на основната съдебно - счетоводна експертиза се установява, че: от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта №•••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 26.06.2021 до 27.07.2021 г. е изтеглена сума в общ размер на 2 500лв.; от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта №•••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 26.06.2021 до 27.07.2021г. е изтеглена сума в общ размер на 6 600лв.; от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта №•••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 26.06.2021 до 27.07.2021 г. (с 2 броя плащания на ПОС терминал) е изтеглена сума в общ размер на 410, 98 лв. Основания за плащане са бензиностанции; от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД с IBAN: •••••••••• към банкова сметка с IBAN: •••••••••• с титуляр И. Б. за период от 26.07.2021 до 13.08.2021г. с 4 броя вътрешно банкови преводи е прехвърлена сумата в размер на 13 673, 82 лв., както следва: на дата 26.07.2021г. - 10 673, 82 лв.; на дата 28.07.2021 г. - 1 700лв.; на дата 06.08.2021 г. - 1 000 лв. и на дата 13.08.2021 г. – 300лв.

Ответникът твърди, че основание за получаване на сумите са възнаграждения, които й се дължат от дружеството, тъй като и след освобождаването й като управител е продължила да подпомага дейността му.

От допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че всички възнаграждения на ответника като управител от 01.01.2018г. до 07.2021г. са изплатени от ищеца. За времето след освобождаването му като управител ответникът твърди да е продължил фактическото изпълнение на задълженията или по същество, че действието на договора за управление е продължено с конклудентни действия.

Договорът за възлагане на управление се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик на капитала, размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде определен свободно по съгласие между това лице и управителя при подписване на договора. Основните елементи на мандатното правоотношение се определят с решението на общото събрание на съдружниците по чл.137, ал.1, т.5 предл. второ ТЗ, съответно правомощията на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от общото събрание избор и от закона. За разлика от решението по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ на ОС, липсата на което не засяга действителността на сключената от управителя разпоредителна сделка, решението по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството и водещ е принципът на подчиненост на управителя на решенията на ОС. При липсата на такова решение правоотношение между дружеството и управителя не може да възникне.

Размерът на възнаграждението на управителя следва да бъде определен също с решение на ОС и не може да бъде уговорен, чрез сключен в изискуемата писмена форма договор за управление, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ орган. На още по - голямо основание правоотношението не може да бъде променяно с конклудентни действия, включително и относно срока му. По делото е безспорно, че ответникът е освободен като управител с решение на ОС на съдружниците и последващо решение за избора му като такъв не е взето, поради което и между него и дружеството, след 25.06.2021 г., не е съществувало правоотношение още по - малко решение за определяне възнаграждение на управителя в претендирания размер, поради което вземане за такова не е възникнало. По делото не са събрани и доказателства за фактическото изпълнение на задълженията на управител, от страна на ответника, след освобождаването му, поради което съдът е приел, че получените суми в общ размер 23 225.30 лв. в посочените периоди, са получени без основание и следва да бъдат върнати, и искът е основателен за посочената сума и следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за пълния предявен размер от 24 194, 58 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо, в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Ищецът „ДМД Консултинг“ ООД, ЕИК 203889083, е предявил срещу ответницата И. Н. Б., ЕГН ••••••••••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.145, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сума в общ размер на 124 530, 85лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане, подробно индивидуализирани в исковата молба.

Страните не спорят, че в периода 13.12.2017г. – 25.06.2021г. И. Н. Б. е била управител на „ДМД Консултинг“ ООД, ЕИК 203889083, вписан в търговския регистър по партидата на дружеството.

В първото по делото съдебно заседание на 11.10.2022г. /л.255/ първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че ответникът, през процесните периоди от време, е бил в държане на посочените в исковата молба банкови карти, както и че е ползвал лек автомобил с рег. № ••••••••.

С решение на едноличния собственик на капитала на „ДМД Консултинг“ ЕООД от 10.06.2021г. /л.32/, И. Н. Б. е освободена като управител на дружеството.

На 10.01.2022г. общото събрание /ОС/ на съдружниците в „ДМД Консултинг“ ООД е взело решение, с което възложило на управителя Х. М. да предприеме всички необходими действия за водене на процес срещу И. Н. Б. за нанесени имуществени вреди, в следствие действията й като управител, което е отразено в протокол с решения от извънредно заседание на общото събрание ОС на съдружниците в ищцивото дружество от 10.01.2022г./л.49/. По повод оспорване на подписите на съдружниците в протокола от 10.01.2022г. по делото е допусната съдебно - почеркова експертиза/л.793/, според заключението на която подписите в протокола са изпълнени от Х. М. и П. Р. М., съдружници в дружеството към онзи момент.

С нотариална покана от „ДМД Консултинг“ ЕООД до И. Б., чрез нотариус В. И. /л.33 и сл./, ответницата е поканена да се яви на 23.09.2021г., 15.00ч., в кантората на нотариуса и да предаде вещи, документи и парични суми, подробно описани в поканата.

С писмо отговор от 23.09.2021г. И. Б. е отговорила на всички поставени въпроси с нотариалната покана/л.37 и сл./. С Констативен протокол акт № 74, том V, peг. №13378/23.08.2021г. /л.45 и сл./, съставен от помощник нотариус Н. П., е удостоверено явяването на пълномощник в кантората на нотариуса и извършените пред нотариуса действия.

По делото е представен договор от 07.06.2021г. /л.41/, сключен между „ДМД Консултинг“ ЕООД, чрез И. Б.- управител, и „СИХЛАБ-ВМ“ЕООД, представлявано от И. М., с предмет временно и безвъзмездно ползване на рекламни площи, за периода от 12.07.2021г. до 22.08.2021г., представени от „ДМД Консултинг“ ЕООД на „СИХЛАБ-ВМ“ЕООД.

Представено е банково удостоверение изх. № 96/12.10.2021г. на „Юробанк България“ АД, за сметките на клиент – „ДМД Консултинг“ ЕООД, и картодържатели, сред които и И. Н. Б.. Представени са: банково извлечение за период от 01.09.2019г. до 29.09.2021г. от „Юробанк България“ АД; банково извлечение за период от 18.04.2018г. до 19.10.2021г. от „УниКредит Булбанк“ АД, и двете за сметки на „ДМД Консултинг“ ЕООД; фактури № №: №0010060811/27.03.2018г.; № 0010061084/16.04.2018г.; №••••••••••/01.11.2018г.; №0010063328/23.10.2018г.; № 0010067435/13.11.2019г.;

№0010067287/31.10.2019г.; № 0010066002/21.06.2019г.; № 0010065575/14.05.2019г.;

№ 010065328/18.04.2019г.; №0010065146/05.04.2019г.; № ••••••••••/10.04.2019г.; №0010064992/22.03.2019г.; № 0010065095/02.04.2019г.; № 0010064719/21.02.2019г.;

№ 0010064633/12.02.2019г.; №0010064517/01.02.2019г.; № 0010064306/09.01.2019г.; №0010068821/07.05.2020г.; № 00100707643/05.11.2020г.; № 0010069716/31.07.2020г.;

№0010072491/31.05.2021г.; № 0010069686/30.07.2020г., издадени от „АЛКОМ ЕСС“ООД с получател „ДМД Консултинг“ ЕООД за извършени услуги на обща стойност 14 218, 44лв.

С молба от 21.10.2022г. /л.270/, процесуалните представители на ответницата, са представили незаверено копие от споразумение от 30.05.2017г., с което „ДМД Консултинг“ ООД, представлявано от управителя Х. М., и „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ООД, представлявано от управителя И. Б., са се договорили, че във връзка с дейността на „ДМД Консултинг“ ООД, същото се задължава да заплаща всички ремонти на лек автомобил „Мерцедес GLE“, с номер ••••••••, собственост на дружеството „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ООД, както и че във връзка с използването на автомобил собственост на „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ООД, същият ще бъде използван от управителя И. Б. за дейността на „ДМД Консултинг“ ООД, като всички разходи по ремонтите на автомобила за бъдат заплащани и фактурирани на последното дружество.

По повод оспорване на подписа на Х. М. в споразумението от 30.05.2017г. е открито производство по реда на чл.193 ГПК, като по делото е допусната съдебно - почеркова експертиза /л.937/, според заключението на която:

Подписът, положен в мястото „За „ДМД Консултинг“: на Споразумение, сключено на 30.05.2017 г. между Х. М. от една страна, в качеството му на управител на фирма „ДМД Консултинг“ ООД и от друга - фирма „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ООД, представлявано от управителя - И. Н. Б. - обект на експертизата, е ксерокопие на подпис, изпълнен от Х. М.. Експертизата не може да се произнесе по въпроса, дали Споразумението от 30.05.2017г. е автентичен документ, тъй като не е оригинал, а копие. При проведеното изследване се установи единствено, че копието на подписа е изготвено от автентичен подпис на Х. М.. Поради, причини, изложени в изследователската част на настоящия протокол, експертизата не може да определи способа на изготвяне на първичния документ и по-конкретно, дали е автентичен или е съставен от отделни печатни текстове и подписи, явяващи се по същество части от оригинални документи, монтирани/пренесени по електронен път на определени места в текста на Споразумение от 30.05.2017 г. - обект.

„ДМД Консултинг“ ООД е представило командировъчни заповеди, пътни листове и разходно-оправдателни документи към командировъчните заповеди за периода 2018г-2021г.; договор с „УЕБАЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД № WEBG-A-2021/0012 и приложенията към него /л.301 и сл./.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, представена на 03.10.2022г. /л.172/, според което:

• в обслужващата софтуерна система на сервиза на „Алком ЕСС“ ООД се съдържат записи за сервизиране и ремонт на двете превозни средства - „Форд Транзит“, с peг. № •••••••• и лек автомобил „Мерцедес ГДЕ 350 д“, с peг. № ••••••••, като са конкретизирани записите за всяко едно от превозните средства, съответно издадените фактури и дължимите суми по тях;

• всички ремонтни дейности, отразени във фактурите за ремонт на МПС „Форд Транзит“, с peг.№ ••••••••, и на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 д“, с peг.№ ••••••••, могат да бъдат извършени и технически са предназначени за това превозно средство. Всички резервни части и консумативи са съвместими с марката и модела на автомобила.

По делото е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, представена на 03.10.2022г. /л. 216/, според което:

• от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта № •••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 19.11.2019 до 25.06.2021г. /с 88 броя операции на АТМ устройство/ е изтеглена сума в общ размер на 29 719, 28 лв.

• от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта №•••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 19.11.2019 до 25.06.2021 г. /с 38 броя операции на каса8 е изтеглена сума в общ размер на 39 650, 00 лв.

• от банковата сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN:

•••••••••• за период от 02.11.2018 до 10.06.2021 г. с 5 броя тегления на каса е изтеглена сумата в размер на 11 900, 00 лв.

• от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта №•••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 19.11.2019 до 25.06.2021 г. /с 35 броя плащания на ПОС терминал/ е изтеглена сума в общ размер на 5 468, 48 лв. Основания за плащане са бензиностанции, такси паркинг и винетна такса.

• от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта №•••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 26.06.2021 до 27.07.2021 г. /с 7 броя операции на АТМ устройство) е изтеглена сума в общ размер на 2 500, 00 лв.

• от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта №•••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 26.06.2021 до 27.07.2021г. /с 5 броя операции на каса/ е изтеглена сума в общ размер на 6 600, 00 лв.

• от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД в „Юробанк България“ АД чрез дебитната карта №•••••••••• и с нов №•••••••••• с оправомощен държател И. Б. за период от 26.06.2021 до 27.07.2021г. /с 2 броя плащания на ПОС терминал/ е изтеглена сума в общ размер на 410, 98 лв. Основания за плащане са бензиностанции.

• от банкова сметка на „ДМД Консултант“ ООД с IBAN: •••••••••• към банкова сметка с IBAN: •••••••••• с титуляр И. Б. за период от 26.07.2021г. до 13.08.2021г. с 4 броя вътрешно банкови преводи е прехвърлена сумата в размер на 13 673, 82 лв.

• по делото са процесни 22 броя фактури издадени от „Алком ЕСС“ ООД към „ДМД Консултинг“ ЕООД за извършени сервизни дейности от „Алком ЕСС“ ООД на обща стойност в размер на 14 218, 44 лв. /в т.ч. до в размер на 11 848, 71 лв. и начислено ДДС в размер на 2 369, 73 лв. В счетоводствата на „Алком ЕСС“ ООД и „ДМД Консултинг“ ЕООД 22 броя фактури са осчетоводени във съответните счетоводни сметки и стойности. 22 броя фактури на обща стойност 14 218, 44 лв. са платени от „ДМД Консултинг“ ЕООД към „Алком ЕСС“ ООД, като са посочени фактурите и плетените суми по тях.

В съдебно заседание на 11.10.2022г. вещото лице Г., изготвило съдебно счетоводна експертиза, е отговорило на въпроси на процесуалните представители на страните, като след анализ на проверените документи в счетоводството на ищеца и видовете тегления е уточнило, че: „сумите са теглени пари в брой и би трябвало да се намират в касата на дружеството, но няма разходооправдателен документ, с който да се показва за какво са похарчени“; „ когато се изтеглят средства от сметка и се осчетоводяват от сметка 503 и се преместват в каса, в моментът, в който се изтеглят, те автоматично се водят в каса“; „имаме теглене на пари в брой на банкомат, имаме теглене на каса/второто основание/ и третото е – покупка чрез посттерминал или с картата е извършено плащане на нещо, но и трите, независимо, че са три различни операции с банковата карта, са осчетоводени по един и същ начин; „не може да се каже за какво са похарчени“; „изследвал съм абсолютно всяка трансакция за близо тригодишен период, но осчетоводяванията са едно, а дали средствата са влезли в касата, аз не мога да отговора“; „практиката е, че изтеглянето от разплащателната сметка към каса, става на база извлечения от банката“; „реално счетоводствата работят с извлечения от банката“; дали лицето И. Б. ги е предоставила в касата, в офиса да стоят или са останали при нея, няма яснота“; „когато се изтеглят средствата, би трябвало веднага да се предадат в офиса и да стоят в касата за евентуална ревизия“; „би трябвало да се издаде РКО към лицето, което ще ги задължи – 5, 10, 15 дни“; „трябва да се създаде и приходен ордер, с които лицето което ги е изтеглило, че ги предава на каса“.

По делото е прието допълнително заключение на съдебно счетоводна експертиза, представена на 28.04.2023г. /л. 833/, според което:

• по делото са процесни 28 броя фактури издадени от „Алком ЕСС“ ООД. 25 броя фактури са с получател „ДМД Консултинг“ ЕООД на обща стойност в размер на 15 386, 54 лв. (в т.ч, ДО в размер на 12 822, 13 лв. и начислено ДДС в размер на 2 564, 41лв.), 2 броя фактури са с получател „Юрокапитал Финанс“ АД на обща стойност в размер на 359, 71 лв. (в т.ч. ДО в размер на 299, 76 лв. и начислено ДДС в размер на 59, 95 лв. и 1 брой фактура с получател „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ЕООД на стойност в размер на 554, 22 лв. (в т.ч. ДО в размер на 461, 85 лв. и начислено ДДС в размер на 92, 37 лв.): Всичките 28 броя фактури са за извършени сервизни дейности от „Алком ЕСС“ ООД, подробно описани в заключението.

• извършен е анализ на платежни ведомости на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД за период от 08.2017 до 12.2021г. за лицата: И. Г. С. - лицето е записано с трудов договор от 10.2017 до 12.2021г.; в справка по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ лицето е по основен трудов договор. Получените доходи от лицето са осчетоводени в с/ка421 „Персонал“; В. З. И. - лицето е записано с трудов договор от 03.2018 до 10.2018г. и от 11.2020 до 12.2021г.; в справка по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ лицето е по основен трудов договор. Получените доходи от лицето са осчетоводени в с/ка 421 „Персонал“; В. В. Ю. - лицето е записано с трудов договор от 11.2019 до 12.2020г. в справка по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ лицето е по основен трудов договор. Получените доходи от лицето са осчетоводени в с/ка 421 „Персонал“.

• на вещото лице са предоставени 3 броя Протоколи за извършени проверки от Национална Агенция за приходите и ИА „Главна инспекция по труда“ – протокол № П-22221022098255-073-001/31.08, 2022г. съставен от Национална Агенция за Приходите /НАП/; Протокол за извършена проверка №ПР2201698 от 08.02.2022г.; Протокол за извършена проверка №ПР2214079 на 18.05.2022г. на 05.05.2022, на 13, 05.2022 и на 18.05.2022 г., като в експертизата е отразено съдържанието им.

• по делото са процесни 34 броя разписки за извършени парични трансфери от И. Б. към служители на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД на обща стойност в размер на 13 000, 70 лв. Получена е Справка с изх.№2022110617001485/22.11.2022 г. от „Изипей“ АД състояща се от 2 броя таблици (таблица с описани разписки за изпратени суми и таблица за приети суми от лицата посочени в разписките). Констатира се, че в информационната система на „Изипей“ АД са намерили отражение всичките 34 броя процесни разписки за извършени парични трансфери от И. Б. към служители на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД на обща стойност в размер на 13 000, 70 лв. Изпратените суми в размер на 13 000, 70 лв. от И. Б. са били потърсени от записаните в разписките служители „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД в размер на 13 000, 70 лв. При 8 броя разписки на обща стойност в размер на 2 030, 00 лв. е констатирано съвпадение с извършена командировка по време. За останалите 26 броя получени средства в различни части на страната, не са предоставени заповеди за командировка (в т.ч. пътни листа, приложения към тях и РКО на командированите служители).

• по делото са процесни 34 броя разписки за извършени парични трансфери от И. Б. към служители на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД на обща стойност в размер на 13 000, 70 лв. Получена е Справка с изх.№2022110617001485/22.11.2022 г. от „Изипей“ АД състояща се от 2 броя таблици (таблица с описани разписки за изпратени суми и таблица за приети суми от лицата посочени в разписките). В счетоводните регистри на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД за период от 2018 до 2021 г. не са открити записи на процесните 34 броя разписки на обща стойност в размер на 13 000, 70 лв.

• извършен е подробен анализ на предоставени от „ДМД Консултинг“ ЕООД командировчъни документи относими за 51 броя командировки извършени от служители на „ДМД Консултинг“ ЕООД (в т.ч. заповеди за командировки, пътни листа, фактури за извършени нощувки, фактури за гориво и РКО), като констатациите са отразени в заключението.

• не е възможно да се отговори каква е била касовата наличност, поради факта, че няма протоколи за изброяване на наличните парични средства в началото на посочения период. Констатира се, че са извършвани плащания от служители на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД по време на извършвани командировки за сметка на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД без да е посочено как същите са получавали необходимите средства. Представените (по делото и на вещото лице) счетоводни регистри на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД, не позволяват проследяване на физичния паричен поток.

• на вещото лице са предоставени извлечения от с/ка 609 „Други разходи“ за периоди от 2018 до 2021г. Посочените основания са с широк диапазон, в т.ч.: даден обяд, вечеря - Друзя, представителни разходи, командировки на отделни служители, самолетни билети на И. Б. и Х. М. до Сейшели и други направления, командировъчни за Х. М. и И. Б., разход без документи, хотелски настанявания на управители, плащания каско и други записани фактури без посочено основание.

• извършена е справка в Търговския регистър относно публикувани ГФО на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД за период от 2018г. до 2020г. Публикуваните ГФО на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД са с посочен съставител М. И. и посочен ръководител Х. М.. ГФО на „ДМД Консултинг“ ЕООД/ООД се състоят от 3 страници всеки един от посочените и съдържат: Баланс и Отчет за приходите и разходите. Приложения баланс (съкратен баланс) общо показва крайните стойности на Актив (нетекущи активи и текущи активи) и Пасив (собствен капитал и задължения).

В съдебно заседание на 09.05.2023г./л.915/ вещото лице е отговорило на поставени от страните въпроси.

По делото е прието заключение на допълнителна автотехническа експертиза, представена на 11.09.2023г./л.946/, според което:

-в сервиз „Алком ЕСС“ ЕООД не се съхраняват видеозаписи за процесните периоди, цитирани в условията на задачите - 2018г и 2019г.

• да се обърне специално внимание на фактурите, за които има прието заключение в съдебно - счетоводната експертиза, че липсва опис на ремонтните дейности, че липсва равнение на фактурата, тоест един вид е издадена фактура на някаква стойност, но не се знае за какво е издадена тази фактура.

• обикновено при извършване на ремонтни дейности на едно превозно средство се извършва калкулация или се издава работна карта, в която се отразяват вида на възстановителните дейности, съответните нормовремена, сервизен час или директна стойност в лв. на операциите. Към фактурите по делото има калкулации за ремонт, където е описана марката, модела, регистрационния номер, рамата на превозното средство и пробега към момента на посещението в сервиза. Фактурите и съответните калкулации са приложени към първоначалното заключение.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл.145 ТЗ:

Управителя е необходим и задължителен орган на ООД, който организира и ръководи дейността на дружеството и дружественото предприятие и е негов органен представител. В периода 13.12.2017г. – 25.06.2021г. И. Н. Б. е била управител на „ДМД Консултинг“ ООД, ЕИК 203889083, вписан в търговския регистър по партидата на дружеството, по което не се оспори и се установява от вписванията в търговския регистър по партидата на ищцовото дружество.

Възражението на ответника, че между управителя и дружеството е имало сключен трудов договор, което изключва възможността за реализиране на отговорността по чл.145 ТЗ, е неоснователно. Според Решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 983/2014г., IV г. о., ГК, което настоящият състав на съда споделя, правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество /ООД, ЕООД/ възниква от избора на управителя. То не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. С отговора на исковата молба е представен трудов договор № 11/15.01.2018г., уреждащ отношенията между управителя и дружеството, като при съобразяване на цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че възражението на ответника е неоснователно. С отговора на допълнителната искова молба ответницата поддържа, че протокола от 10.01.2022г. на ОС на съдружниците на ищцовото дружество няма достоверна дата, но дори и това да е основателно, при преценката по чл.181 ГПК следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба в съда същият е съставен, което е достатъчно да се приеме, че искът е редовно предявен.

С Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 129/02.09.2016г. по т.д.№1002/2015г. на ВКС, I т.о., и Решение №188/20.12.2016г. по т.д. №1525/2015г. на ВКС, II т.о., разрешенията по които настоящият състав на съда споделя, е прието, че решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от ТР, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ.

По делото е представено решение на ОС на съдружниците на ищовото дружество по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ от 10.01.2022г., с което на управителя на дружеството са възложени правомощия да предприеме всички необходими действия за водене на процес срещу И. Н. Б. за нанесени имуществени вреди, в следствие действията й като управител, отразено в съставения протокол от същата дата. Разпоредбата на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ не съдържа конкретни изисквания относно съдържанието на решението на ОС, но същото следва ясно да обективира волята на съдружниците за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността за управителя чрез предявяването на искове за ангажиране на отговорността му, което в случая е налице, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Обстоятелството, че в процесния период от време ответницата е представлявала ищцовото дружество заедно и поотделно с друг управител не ограничава правата на дружеството да иска да ангажира отговорността й по реда на чл.145 ТЗ за извършените от нея действия, не е предвидена солидарна отговорност за управителите по смисъла на чл. 121 ЗЗД, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. При съобразяване на заключението на приетата по делото съдебно - почеркова експертиза /л.793/, което съдът кредитира като обосновано и правилно, следва извод, че оспорването от страна на ответника на авторството на документа – подписите на съдружниците, е неоснователно, съответно взетото решение е валидно и законосъобразно, налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Фактическият състав на имуществената отговорност на управителя по чл.145 ТЗ включва следните елементи: действие или бездействие, с което управителя нарушава задължение към ООД; настъпване на вреда /претърпяна щета или пропусната полза/; причинна връзка между вредата и поведението на управителя; вина. В случая вината се предполага до доказване на противното, като за дружеството е достатъчно да установи, че са настъпили вреди, обусловени от нарушение на задължение на управителя. В тежест на управителя е да се оневини, т.е. да ангажира доказателства за липса на виновно поведение от негова страна /В този смисъл Г., О., Коментар на Търговския закон, книга втора ч.113 - 157, Софи 2000, стр.539-540/. В този смисъл е и съдебната практика, според която - Макар правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да произтича от договор за управление и да има мандатен характер, в закона съществува специална правна норма - чл.145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за управление. Предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството /Решение №70 от 7.06.2012г. на ВКС по т.д. № 276/2011 г., II т. о., ТК/.

Настоящият състав на съда приема, че по отношение на претенцията за сумите от - 73 877, 48 лв. разходвани средства от банковата сметка на Дружеството, открита в „Юробанк България“ АД; 11 900 лв. разходвани средства от банковата сметка на Дружеството, открита в „УниКредит Булбанк“ АД; 281, 85 лв. комисионни такси към „Юробанк България“ АД; 58, 50 лв. представляват комисионни такси към „УниКредит Булбанк“ АД, са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на управителя по реда на чл.145 ТЗ.

Не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че ответницата, в качеството си на управител на ищцовото дружество, е изтеглила от сметките на дружеството, по описания в исковата молба начин – чрез използване на дебитни карти; теглене на парични суми на каса; плащане с банкова карта, посочените суми, съответно дружеството е заплатило дължимите комисионни такси към банките. В този смисъл са твърденията в исковата молба за извършване на фактическите действия по теглене на посочените суми по посочените в исковата молба начини, които ответникът не оспорва, заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, представена на 03.10.2022г. /л.216/, което съдът кредитира като обосновано и правилно, обстоятелството, обявено от първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответникът, през процесните периоди от време, е бил в държане на посочените в исковата молба банкови карти.

Ищецът е посочил, как е ответницата е причинила вредата на дружеството - като е разходвала суми от банковите сметки на дружеството без основание, без представянето на отчетни документи и при липса на доказателства за какво за разходвани средствата, като страните спорят, дали посочените парични средства са разходвани в полза на дружеството – в този смисъл са правозащитните възражения на ответника, въведени с отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба.

В подкрепа на твърденията на ищеца са представените по делото доказателства, които установяват извършените разпореждания с процесните суми от страна на ответницата, но съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не доказва при условията на главно и пълно доказване твърдените от ответницата факти. В хода на производството не са събрани доказателства, че от процесните суми ответницата е предавала на служители на дружеството парични средства в размер на 1 000 лв. седмично за посочения период от време; че е заплащала суми на служители на дружеството, базирани на брой монтирани страни на билборд, като бонус - изплащани на ръка, по банков път или чрез Easy Pay; че е заплащала командировъчни и други средства във връзка с дейността на дружеството. Представените по делото доказателства във връзка с командироване на служители и изплащането на възнаграждения на същите не обосновават промяна в направения извод, тъй като не е установено по несъмнен начин, че е налице връзка между извършвани плащания към трети лица и средствата, теглени и разходени от банковите сметки на ищцовото дружество от страна на ответницата. Доказано е, че за процесните суми не са съставяни съответните разходно - оправдателни документи, удостоверяващи, че същите са разходвани в полза на дружеството. В този смисъл са заключението на съдебно счетоводна експертиза, представена на 03.10.2022г. /л.216/ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание на 11.10.2022г., които разясняват къде следва да се намират изтеглените суми и какви документи е следвало да бъдат съставяни, ако сумите са похарчени или предадени в касата на дружеството. Ответницата не твърди, че е предала процесните суми в касата на дружеството, поради което изследването на този факт е ирелевантно.

Предвид изложеното не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявеният иск за посочените суми. Неправилно първоинстанционният съд е приел иска за неоснователен, като е допуснал твърдените във въззИ.та жалба процесуални и материалноправни нарушения, при преценка на доказателствата, с оглед правилно разпределената доказателствена тежест с доклада по делото. В случая финансово икономическото състояние на дружеството, съответно несъответствието между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество, към релевантния момент от управлението на ответника, и преценката по чл.182 ГПК, не са обстоятелства, на които някоя от страните да е основала своите твърдения, искания или възражения по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК, поради което същите не е следвало да бъдат доказвани от страните. Отделно от това, съдът е приел, че „от направения анализ на счетоводството на ищеца може да се направи обоснован извод, че не е водено редовно, поради което извършените записвания не могат да служат като доказателство по делото“, но в случая ищецът не се е позовал на извършени „вписвания в счетоводни книги“ за да бъде извършвана преценка на „тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото“. В тази посока няма позовавания и на ответницата, а и от доказателствата по делото не се установяват вписвания в счетоводните книги на ищцовото дружество за процесните суми, по начина по който това е следвало да бъде направено / виж заключението на съдебно счетоводна експертиза, представена на 03.10.2022г. /л.216/ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание на 11.10.2022г./, за да може същите да бъдат обсъдени от съда при преценката му по чл.235, ал.2 ГПК. Първоинстанционния съд е приел, че „процесните трансакции, извършени на ПОС терминал сумите са осчетоводени. Осчетоводяването представлява извънсъдебно признание на неизгодния факт, че средствата са разходвани за разходи на дружеството и не представляват неотчетени суми“, но не е съобразил разпоредбата на чл.175 ГПК и констатациите на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната експертиза, посочени по- горе. Предвид изложеното преценката на посоченото признание по правилата на чл.175 ГПК - с оглед на всички обстоятелства по делото, при липса на съответни разходно - оправдателни документи удостоверяващи, че процесните суми са разходвани в полза на дружеството, не може да обоснове различен извод от направения.

Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че за посочените суми искът се явява основателен и недоказан, поради което в частта, в която с обжалваното решение тези искът е отхвърлен за тези суми, решението следва да бъда отменено и да бъде постановено решение, с което същите бъдат уважени.

По отношение на претенцията за сумата от 14 218, 44 лв. – платени недължими от Дружеството суми към „Алком ЕСС“ООД за ремонт на личния автомобил на И. Б.:

Ищецът твърди, че в процесния период от време И. Б. е ползвала лек автомобил с рег. № ••••••••, който не е собственост на дружеството, което обстоятелство е отделено, като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните от първоинстанционния съд.

Ищецът е посочил, как е ответницата е причинила вредата на дружеството в посочения размер - като е разходвала суми от банковите сметки на дружеството за заплащане на разходите за ремонт на личния й автомобил, с посочения регистрационен номер, за което са издадени описаните в исковата молба фактури от „Алком ЕСС“ООД, ЕИК 831644606, част от който са с невярно съдържание - тъй като не се отнасят до посоченото в тях моторно превозно средство, част от които не съдържат данни за конкретно моторно превозно средство, чийто ремонт е извършен, като не се отнасят за автомобили собственост на дружеството; сключването на привиден договор с „Алком ЕСС“ ООД, въз основа на който са издадени фактури на ищцовото дружество и са извършвани плащания.

За сумата от 7 320, 17лв., формирана от сумите по част от процесните фактури – фактура № 10065328/18.4.2019г. на стойност 162, 50 лв.; фактура №10066002/21.6.2019г. на стойност 1 091, 41 лв.; фактура № 10067287/31.10.2019г. на стойност 117, 35 лв.; фактура №10061084/16.4.2018г. на стойност 1 326, 58лв.; фактура №10065095/ 02.4.2019г. на стойност 787, 96 лв.; фактура № 10068821/7.5.2020г. на стойност 177, 82лв.; фактура №10069686/30.7.2020г. на стойност 690, 92лв.; фактура №10069716/31.7.2020г. на стойност 1 388, 53 лв.; фактура № 10070643/5.11.2020г. на стойност 117, 12лв. и фактура №10072491/31.5.2021г. на стойност 1 459, 98 лв., съдът е уважил предявения иск, като в тази част решение № 1182 от 09.10.2023г., постановено по търг. дело № 20221100900634 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 състав, е влязло в сила и е задължително за съда, на основание чл.296, ал.2 ГПК и чл.297 ГПК, не е предмет на въззивно обжалвана и не налага да бъде обсъждано.

За сумата над 7 320, 17лв. до предявеният размер от 14 218, 44 лв., или за сумата от 6 898, 27 лв., искът е отхвърлен, като неоснователен, като настоящият състав на съда в тази част сподели изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението.

В допълнение към изложените мотиви следва да се има в предвид, че за останалите фактури по делото не е установено при условията на главно и пълно доказване от ищеца, че са издадени и се отнасят за извършвани ремонти от „Алком ЕСС“ООД на лекия автомобил използван от ответницата – с рег. № ••••••••, като същите са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, което е признание за съществуването на задължението по тях, поради което искът за сумите по тях се явява неоснователен, както е приел и първоинстанционния съд. В подкрепа на този извод са представените по делото доказателства – фактурите и заключенията на автотехническа експертиза, представена на 03.10.2022г. /л.172/, на допълнително заключение на съдебно счетоводна експертиза, представена на 28.04.2023г. /л. 833/, на допълнителна автотехническа експертиза, представена на 11.09.2023г./л.946/, които съдът кредитира, като обосновани и правилни. Липсата на реквизити и опис на извършваните дейности в част от фактурите също не могат да обосноват извод за противното, тъй като от това не следва, че същите са издадени във връзка с извършвани ремонти на лекия автомобил използван от ответницата, а и същите са осчетоводени в ищцовото дружество и за заплатени. Представеното незаверено копие от споразумение от 30.05.2017г., с което „ДМД Консултинг“ ООД, представлявано от управителя Х. М., и „И. Ню Лайф Инвестмънтс“ ООД, представлявано от управителя И. Б., не следва да бъде обсъждано, тъй като не отговоря на изискванията на чл.183 ГПК, а и ответницата не е представила оригинала по делото, за което е била задължена от съда с определение от 14.11.2022г. /л.286/.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение в тази част, основани на анализ на представени по делото доказателства, факти и обстоятелства, част от които не са обсъдени според въззивника: сключен договор с друг сервиз за ремонт на служебните автомобили на ищеца; сервизът на „Алком ЕСС“ ООД обслужва единствено марките Бентли, Ауди, Фолксваген и Мерцедес; необсъдено е останало обстоятелството, защо дружеството „ДМД Консултинг“ ООД ремонтира собствения си автомобил именно в сервиза на „Алком ЕСС“ ООД, който обслужва ползвания автомобил Мерцедес Бенц от И. Б.; сервизът на „Алком ЕСС“ ООД не обслужва товарни автомобили, какъвто е посоченият в част от фактурите, а именно Форд Транзит. Това е така, тъй като дори и посочените факти и обстоятелства да бъдат съобразени, то същите не доказват по несъмнен начин сключване на привиден договор с „Алком ЕСС“ ООД и твърдените от ищеца факти. Сключването на договор с друг сервиз за ремонт на служебните автомобили на ищеца, не изключва възможността дружеството да използва и услугите на „Алком ЕСС“ ООД, без значение какво е посочено на сайта на дружеството. След като за извършените услуги са издадени процесните фактури, очевидно „Алком ЕСС“ ООД се е съгласил да извърши възложените му ремонти. В подкрепа на този извод е и заключението на автотехническата експертиза, представена по делото на 03.10.2022г., според което всички ремонти дейности, отразени във фактурите за ремонт на МПС „Форд Транзит с рег.№••••••••, за което не се спори, че е собственост на ищцовото дружество, могат да бъдат извършени и технически са предназначени за това моторно превозно средство; всички резервни части и консумативи са съвместими с марката и модела на автомобила. Обстоятелството, че Алком ЕСС“ ООД обслужва ползвания от И. Б. автомобил Мерцедес Бенц, също не изключва възможността и други автомобили на ищеца да бъдат обслужвани от същото дружество. Соченото признание на страница 8 от отговора на исковата молба от ответницата не обосновава различен извод от направения, тъй като с него се твърди, че „всички автомобили, собственост на дружеството са обслужвани от „Алком ЕСС“ ООД“, т.е. не е налице признание по отношение на конкретните фактури, а и в частта, в която по представените фактури е установено заплащане на суми за ремонт на автомобила ползван от И. Б. иска е уважен.

Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че частта, с която е отхвърлен иска на „ДМД Консултинг“ ООД, ЕИК 203889083, срещу И. Н. Б., ЕГН ••••••••••, с правно основание чл.145 ТЗ за сумата над 7 320, 17лв. до пълния предявен размер от 14 218, 44 лв., за причинена на дружеството вреда, изразяваща се в това, че в качеството си на управител И. Н. Б., ЕГН ••••••••••, се е разпоредила със средства на дружеството, които не са използвани за покрИ.не на задължения на дружеството, а за извършване на разходи за ремонт на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“, с peг. № ••••••••, собствен на трето лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 14.01.2022г. до окончателното плащане, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК на страните следва да бъдат присъдени разноски. В последното по делото съдебно заседание ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност по отношение заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство, което разгледано по същество е неоснователно. Ответникът е представил списък за разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 8 500лв. /пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024г./, което настоящият състав на съда не приема за прекомерно, при съобразяване на: действителната правна и фактическа сложност на делото, предприетите от страна на процесуалният представител на страната фактически и правни действия по организиране на възложената му защита и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно интереса е в размер на 8 091, 28лв.

Предвид изложеното, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 8 372, 13лв. – разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 630, 08лв. – разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед несамостоятелният характер на обжалваното решение в частта за разноските и предвид изхода на спора във въззивното производство и направено от въззивника искане за присъждане на разноскиза двете инстанции, както и адвокатско възнаграждение, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника сума над 723, 38 лв. до присъдения размер от 8 633, 95 лв. - разноски за производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, а на ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК бъдат присъдени допълнителни разноски в размер на 11 950, 62лв. до дължимия размер от 16 189, 44лв., съразмерно с уважената част от иска.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 и предл.3 ГПК, и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд