РЕШЕНИЕ

№ 23299

София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - II отделение, 48 състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КАЛИНА ПЕЦОВА При секретар ЕВГЕНИЯ СТОИЧКОВА като разгледа докладваното от съдия КАЛИНА ПЕЦОВА административно дело № 20247010709331 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по повод подадена жалба от А. С. И., И. В. С. и Б. И. И., всички чрез адв. В. С. от САК срещу Решение за актуализиране на Правилника за дейността на ВСУ „Л. К.“, обективирано в Протокол на Общото събрание №18/22.07.2024г. и Решение № 18 от 22.07.2024г. на ОС на ВСУ „Л. К.“ за отмяна на Правилник за дейността на ВСУ „Л. К.“.

С уточняваща молба от 17.10.2024г. жалбоподателките заявяват, че оспорват протоколните решения, свързани с актуализацията на Правилника за дейността на ВСУ „Любен К.“ от Протокол № 18/22.07.2024г. – т.2 от Протокола и т.4 от Протокола.

Със следващо заявление същите сочат, че оспорват т.18 от Протокола.

С нова молба от 24.01.2025г. жалбоподателките чрез адвокат К. К. заявяват, че оспорват всички решения, обективирани в Протокол №18 от 22.07.2024г. Направено е искане за изискване на преписка от МОН във връзка с подадени сигнали и образувани проверки по същия случай.

Съдът е изпратил тази молба на ответника, с оглед новозаявен предмет по спора, който е изложил становище, че счита, че предмет на делото следва да са т.2 и т.4 от Протокола, които са своевременно оспорени, а не целият протокол, вкл. е обърнал внимание, че в същия не е налице точка 18, визираната в молбата от 15.11.2024г.

Съдът намира, че действително е недопустимо преформулирането на предмета на делото с последващи молби, още повече, че последното е възможно и да преклудира правото на жалба съобразно срока за упражняването й. В процесния случай обаче е направено изявление за нищожност на оспорените актове.

Съдът e приел, че е налице оспорване на няколко административни акта, поради което предмет на настоящото дело е определен като т.2 от Протокол №18 от 22.07.2024г. на Общото събрание на ВСУ „Любен Каравелов“. Същата обхваща предложения, респ. решения за приемане на промени в Правилника за дейността на Общото събрание на висшето учебно заведение и съдържа в себе си 31 подточки, с които съответно се изменят текстове от Правилника.

Жалбата в останалата й част е отделена и докладвана за образуване на ново производство.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателките се представляват от адв. Кулчева с редовно пълномощно. Поддържа жалбите, като счита, че е налице нищожност на оспорения акт, поради приемането му в незаконен състав. Претендира разноските по делото и представя писмени бележки.

Ответникът –Общо събрание на ВСУ „Любен Каравелов“ се представлява от адв. П. с редовно пълномощно. Оспорва жалбите, като счита, че същите са и недопустими, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателките. По отношение на жалбоподателката И. Л. сочат, че е отпаднал правния интерес, тъй като същата е с прекратено правоотношение съгласно Заповед № РД-00710/20.09.2024г., с която е сторено същото едностранно от страна на работодателя. По отношение на другите две жалбоподателки считат, че липсва засягане на права от акта, поради характера му. Претендират се разноските в производството, съгласно списък.

Съдът, на база данните по делото, становищата на страните и въз основа на закона, намира следното:

Не се споделят доводите за недопустимост на производството по отношение и на трите жалбоподателки.

А. С. И. заема длъжност старши преподавател по научна специалност „Изкуствознание и изобразително изкуство“, съгласно Трудов договор 074/16.07.2007г. и допълнително споразумение от 08.08.2024г. Същата е член на Академичния съвет.

И. В. С. /Л./, съгласно удостоверение за идентичност на имената заема длъжност „асистент“ във ВСУ съгласно трудов договор № 24/12.04.2013г., т.е. е имала качеството на преподавател към момента на издаване на акта. Не се спори по делото, че Заповед № РД-00710/20.09.2024г., с която е прекратено трудовото й правоотношение е оспорена, като е налице висящо съдебно производство по гр. дело №69528/2024г. на СРС, поради което не е наличц отпаднал правен интерес. Същата е била и член на Академичния съвет на ВСУ., Б. И. И. също е на длъжност преподавател във ВСУ и член на Академичния съвет.

Съгласно чл. 38 от Закона за висше образование, актовете на органите на управление на висшето училище подлежат на оспорване пред съда по реда на АПК.

С измененията се реорганизира дейността и функциите на учебното заведение, а процедираните изменения на Устройствения правилник на чл. 64, чл. 66 и чл. 67, ал.2 се отнасят пряко до членовете на Академичния състав.

Процесният акт представлява Решение на Общото събрание на Висшето училище, обективирано в протокол 18 от 22.07.2024г., с което се изменя Правилника на за дейността на ВСУ „Любен Каравелов“, като се правят 31 броя изменения на текстовете на чл. 6, чл.12, чл.14, чл.16, чл.17, чл.18, чл. 19, чл. 21, чл. 21а, чл. 24, чл.27, чл. 27а, 27б, 27в, чл. 31, чл. 34, чл. 43, чл. 47, чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 52, чл. 56, чл. 57а, чл. 64, чл. 66, чл. 67, чл. 71, чл. 84, чл. 90, чл. 92, чл. 94, чл. 96.

Сторени са следните промени в Правилника за дейността на ВСУ „Любен Каравелов“:

С оглед така установените обстоятелства, както и предвид предмета на приетите решения за изменение на Правилника, съдът приема жалбите за допустими.

Законът за висшето образование предвижда наличие на академична автономия, академична свобода и академично самоуправление. За реализиране на целите на тази свобода чрез самоуправление следва да бъдат спазвани предвидените от Закона процедури и квоти, свързани с дейността на висшето училище. Чл. 37 от ЗВО делегира на Правилниците на съответните учебни заведения уреждане на всички правоотношения, които не са разписани в закона. Поради това съдът приема, че изменението им засяга правата на преподавателите на учебното заведение, две от които са членове на АС.

Съдът не възприема възражението на ответника чрез процесуалния му представител за наличие на стилистични промени в текстовете, които водят до недопустимост на производството. Налице са изменения в цялостната работа на учебното заведение, в който жалбоподателките са преподаватели, а две от тях- членове на Академичния съвет, вкл. финансиране, материална база, начини на избор, организация и пр.

Дали са налице стилистични промени или съществени, не се отразява на правото на жалба, каквото съдът приема, че е налице, а на основателността на жалбите.

Решението, с което се допускат визираните изменения няма характер на нормативен акт съгласно на решение на Конституционния съд № 11/5.10.2010 г. по конституционно дело № 13/2020 г., според което правилниците на висшите училища са особени вътрешни актове, които са задължителни за колективите им, като целта им е да се организират различни аспекти на тяхната научна дейност.

Същите обаче съдът възприема като основателни, поради нищожност на акта, поради некомпетентност на органа – негов издател.

По искане на една четвърт от списъчния състав на Общото събрание на ВСУ е изпратена покана за свикване на Общо събрание на ВСУ на 22.07.2024г. На същото е следвало да бъдат избрани Председател на Общото събрание, членове на Академичния съвет от квотите на академичния състав, на студентите и докторантите и на администрацията на висшето училище. Издадена е Заповед № РД-00519/04.07.2024г., с която е актуализиран списъчен състав на Общото събрание, като е посочено, че се състои от 24 члена. Именно в този състав е проведено Общото събрание, чието решение по т.2 е предмет на оспорване. Съгласно чл. 16 от действащия до датата на събранието Правилника за дейността на ВСУ „Любен Каравелов“: „Общото събрани е висш колективен орган. Състои се от 33 / тридесет и трима/ членове, като включва в състава си хабилитирани преподаватели на основен трудов договор с ВСУ, представители на нехабилитираните преподаватели, на административния персонал, на студентите и докторантите от всички негови звена по квоти, определени от академичния съвет“.

За да бъде променен численият състав на ОС е следвало то да бъде проведено в състав от 33 члена, /при спазване на квотите от чл. 27 от ЗВО/, което да предложи изменение на Правилника, вкл. и в частта относно общата численост на Общото събрание. Така проведено, ОС е заседавало в недостатъчен състав и в противоречие с раздел 2.3.2 от действащия към онзи момент Правилник за дейността на МСУ. Съгласно чл. 40, ал.1 от същия, членовете на ОС на ВСУ се избират на квотен принцип на събрания на хабилитираните преподаватели, на нехабилитираните преподаватели, на административния персонал, на студентите и докторантите. Събранията се обявяват най-малко една седмица предварително, което не е сторено. Събранията се провеждат при наличие на кворум 2/3 от списъчния състав При липса на кворум се изчаква 30 минути. Ако са налице 50 на сто от членовете на събранието, то се провежда, а в противен случай се насрочва ново събрание.

В процесния случай, кворумът на проведеното събрание е проверен въз основа на издадената Заповед № РД-00519 от 04.07.2024г., с която незаконосъобразно е променен списъчния състав на ОС, тъй като намаляването на броя на Общото събрание е само в правомощията на ОС.

За процесния случай се установява, че във връзка с подадена колективна оставка от 18.06.2025г. са проведени частични избори за попълване на квотите на ОС, съгласно чл. 36а, ал.4 от ЗВО. Общият брой на членовете и процедурата по избирането им се определят с Правилника на висшето училище. Проведени са 3 броя частични избора за попълване, както следва: Общо събрание на Студентски съвет, от което са избрани 5 представители от квотата на студентите и докторантите; 2 представители от квотата на хабилитираните преподаватели и 3 – ма представители от квотата на нехабилитираните преподаватели. С така направените частични избори не е попълнен съставът на ОС с необходимия брой представители на отделните квоти, а е следвало да бъде сторено. Физическата липса на други лица – хабилитирани преподаватели в ОС не променя тези изводи, тъй като е следвало да бъде преодоляна, преди провеждането на заседание на Общото събрание за изменение на Правилника.

След попълването по посочения начин ректорът е приел, че има правомощие, чрез издаване на заповед за попълване на списъчен състав да определи различен общ брой на ОС, което е извън неговите правомощия. Последното е довело до провеждане на събрание при нелигитимен състав. Същото е указано на ВСУ и при осъществената проверка от страна на МОН, като е налице нарочно предписание. Следвало е да бъдат предприети мерки за попълване на съответните квоти до определения в Правилника състав.

Последното съдът приема за достатъчно за прогласяване на нищожността на акта в оспорените точки.

Воден от горното, съдът ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение за актуализиране на Правилника за дейността на ВСУ „Л. Каравелов“, обективирано в Протокол на Общото събрание №18/22.07.2024г. по т.2 от същия.

ОСЪЖДА ВСУ „Любен Каравелов“ да заплати в полза на А. С. И., И. В. С. и Б. И. И. общо 1200 / хиляда и двеста/ - по 400 / четиристотин/ лева за всяка жалбоподателка, представляващи заплатен солидарно хонорар за процесуално представителство – л. 318 по делото.

ОСЪЖДА ВСУ „Любен Каравелов“ да заплати в полза на А. С. И. сумата от 10 / десет/ лева, представляваща запратена държавна такса.

ОСЪЖДА ВСУ „Любен Каравелов“ да заплати в полза на И. В. С. сумата от 10 / десет/ лева, представляваща запратена държавна такса.

ОСЪЖДА ВСУ „Любен Каравелов“ да заплати в полза на Б. И. И. сумата от 10 / десет/ лева, представляваща запратена държавна такса.

Решението подлежи на оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Съдия: