Решение № 1148 от 14.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2001/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „В.К.“ АД, срещу Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника били сключени два договора за предоставяне на концесии. На първо място бил сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства- неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали- каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, от находище „ЗЛАТЕН ДОЛ“, участъци „II“ и „III“, община Ветово, област Русе, сключен на 04.12.2019 г. Договорът бил сключен на основание Решение № 544 от 18.09.2019 г. на МС на РБ. На второ място бил сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали- каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, от находище „Блян“, участък VII, участък I и участъци III, IV и V, разположено в землището на гр. Ветово и с. Кривня, община Ветово, област Русе, сключен на 01.09.2020 г. Договорът бил сключен на основание Решение №519 от 24.07.2020 г. на МС на РБ. Ищецът твърди, че съгласно клаузите на двата концесионни договора, той бил длъжен да предоставя на концедента годишна безусловна и неотменяема банкова гаранция, в размер на 100 на сто от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС, но не по- малко от стойността на минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, като банковата гаранция следвало да се предостави на концедента в срок до 31 януари на съответната година. Банковите гаранции били валидни до 28 февруари на следващата година, поради което банковата гаранция за текущата година се представя най- късно един месец преди да изтече банковата гаранция за предходната година. Твърди се, че банковата гаранция със срок на валидност до 28 февруари на следващата година, „покрива“ /обезпечава/ изпълнението на годишното парично задължение на концесионера и изпълнението на непаричните задължения, в т.ч. за предоставяне на съответните годишни 6- месечни отчети за добити и реално продадени количества суровина, годишен инвестиционен отчет и годишен работен проект за добива. За 2022 г. ищецът предоставил на ответника банкова гаранция за изпълнение на Концесионен договор за находище „Златен Дол“, издадена от „Юробанк България“ АД, - „Промяна № 01 от 27.01.2022 г.“ към банкова гаранция за добро изпълнение референция № 48-10320, издадена на 27.01.2021 г., съгласно която срокът на валидност на банковата гаранция в размер на 163 700, 00 лева е удължен до 28.02.2023 г. За 2022 г. ищецът предоставил на концедента банкова гаранция за изпълнение по Концесионен договор за находище „Блян“, издадена от „Юробанк България“ АД - „Промяна № 01 от 27.01.2022 г.“ към банкова гаранция за добро изпълнение референция № 48-10321, издадена на 27.01.2021 г., съгласно която срокът на валидност на банковата гаранция в размер на 123 782, 00 лева е удължен до 28.02.2023 г. С писмо от 25.05.2022 г., получено от ищеца на 27.05.2022 г. Министерството на енергетиката го уведомява, че сумите по предоставените банкови гаранции за 2022 г. не отговарят по размер на формираното и платено минимално годишно концесионно плащане за предходната 2021 г., което за находище „Златен Дол“ било 166 622, 40 лева с ДДС, а за находище „Блян“ било 125 999, 80 лева с ДДС, поради което банковите гаранции следвало да бъдат допълнени. На 02.06.2022 г. ищецът представил на ответника Промяна №02 към издадената за 2022 г. банкова гаранция за находище „Златен Дол“ /референция № 48-10320/, съгласно която сумата по банковата гаранция се увеличава с 2 922, 40 лева до посочената в писмото сума в размер на 166 662, 40 лева. На същата дата ищецът представил на концедента Промяна №02 към издадената за 2022 г. банкова гаранция за находище „Блян“ /референция № 48-10321/, съгласно която сумата по банковата гаранция се увеличава с 2 210, 40 лева до посочената от концедента сума в размер на 125 999, 82 лева. Ищцовото дружество сочи, че посочените разлики от 2922, 40 лв., съответно 2210, 40 лв. до пълния дължим размер на банковите гаранции за 2022 г. произтичат от неволен пропуск при подновяването на гаранциите за 2022 г. да се вземе предвид индексацията на минималното годишно концесионно плащане за 2021 г. и съответно да се индексират и сумите на банковите гаранции. Разликите от 2922, 40 лева, съответно от 2 210, 40 лева представляват 1, 75% от пълния дължим размер на банковите гаранции за 2022 г. На 12.10.2023 г. на електронна поща ищеца получил Фактура №1000017657/27.09.2023 г. за дължима неустойка за неточно изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 г. за периода от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г. вкл. по Договор за находище „Златен дол“, в размер на 101 639, 66 лева, и Фактура №1000017658/27.09.2023 г. за дължима неустойка за неточно изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 г. за периода от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г. вкл. по Договор за находище „Блян“, в размер на 76 855, 61 лева. Ищецът сочи, че в писмото от 25.05.2023 г. концедента го поканил да допълни размерите на всяка от банковите гаранции по двата Концесионни договора в съответствие с платените вече за 2021 г. в пълен размер минимални годишни концесионни плащания. В това писмо обаче никъде не се съдържали констатации за изчислена и наложена неустойка, като липсвала и покана за нейното плащане. Твърди се, че банковите гаранции били представени на 27.01.2022 г., като ответникът имал повече от месец, за да провери и осъществи контрол върху дадените му в срок гаранции. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, ищеца поддържа, че претендираните от ответника неустойки, почиват на нищожни договорни клаузи, а именно: клаузата на чл. 31, ал. 4 от Концесионен договор за находище „Златен дол“ и клаузата на чл. 32, ал. 4 от Концесионен договор за находище „ Блян“, съобразно които при пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция, концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка за забава в размер на 0.5 на сто от стойността на банковата гаранция, но не повече от стойността на гаранцията. Твърди, че с оглед вида на неизпълнение и вида на неустойката, както и на нейните присъщи функции, уговорените неустойки накърняват принципа на справедливостта и добрите нрави, и нарушават забраната за неоснователно обогатяване. Процесните клаузи предвиждат по един и същи начин размера на неустойката, както в хипотеза на пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция, така и в хипотеза на неточно, включително забавено изпълнение, т.е. размерът на неустойката не се влияел от факта, дали е налице пълно неизпълнение или частично неизпълнение или забавено /пълно или частично/ изпълнение. Независимо от формата и вида на неизпълнение, клаузата предписвала един и същ начин за определяне на неустойката, а именно - 0, 5 на сто от стойността на цялата банкова гаранция, което било в противоречие с добрите нрави и в отклонение на присъщите за неустойката функции. В случая не били съобразени присъщите функции на неустойката при договаряне на неустоечните клаузи в хипотезата на неточно /частично и забавено/ изпълнение, поради което се стигнало до абсолютно противоречащ на добрите нрави и справедливостта начин на начисляване на неустойката. В случая, за частично неизпълнение в размер на 2922, 40 лв. неустойката за забава достига в размер на 101 649, 66 лв. /по Концесионния договор за находище „Златен дол“/ и за частично неизпълнение в размер на 2210, 82 лв. неустойката възлиза в размер на 76 855, 61 лв. /по Концесионния договор за находище „Блян“/. Същите по размер неустойки ищецът би платил за същия период на забава и в случай на пълно неизпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция. Твърди се също така, че неустойката била уговорена като мораторна, с обезщетителен характер, но така както е предвиден начинът й на начисляване, в случай на забава от 200 дни, независимо дали е налице пълно или частично изпълнение, концесионерът ще дължи нейния максимален размер - стойността на самата банкова гаранция, която всъщност е равна на размера на концесионното плащане за предходната година. Следователно, клаузата допуска, в хипотеза на частично изпълнение, въпреки удовлетворен частично интерес на концедента, концесионерът да дължи компенсаторна неустойка, в размер на стойността на банковата гаранция. Наред с мораторната/компенсаторна неустойка, концедентът разполагал и с иск за реално изпълнение на задължението за банкова гаранция, поради което уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции. Ищецът твърди също така, че процесните клаузи обезпечавали вторични непарични акцесорни задължения от неизпълнението, от което не настъпвали преки и реални вреди, които да подлежат на обезвреда. Ето защо мораторната неустойка за частично неизпълнение на акцесорното задължение за представяне на банкова гаранция излиза извън присъщите си функции и по начина, по който е уговорена, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на концедента. Освен с процесните неустойки, ответникът разполагал и с множество други средства за защита на своя интерес- неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на концесионното възнаграждение, иск за реално изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция, възможност да спре или прекрати действието на концесионните договори, т.е. в случая ответника бил свръхобезпечен, от което следвало, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. В условията на евентуалност ищецът счита, че претендираните неустойки са прекомерни с оглед на изпълнената и съответно неизпълнената част от задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 г. по двата Концесионни договора. Изпълнената част от задължението, за която интересът на концедента е удовлетворен, е в размер на 98, 25% от стойността на всяка от банковите гаранции, а неизпълнената част от задължението, за която концедента остава неудовлетворен и търси обезщетение за косвените си вреди е в размер на 1, 75% от стойността на всяка гаранция. Също така неустойките по двата договора се равнявали на 61% от стойността на съответната банкова гаранция. Твърди се също така, че процесните неустойки били мораторни, а концедента бил длъжен да осъществява контрол върху изпълнението на двата договора т.е. налице е забава на концедента да информира концесионера за допусната непълнота в предоставените банкови гаранции, която обусловя и забавата на концесионера да допълни банковите гаранции. В случая ищеца веднага допълнил банковите гаранции, след като бил информиран от ответника и към момента на допълване на банковите гаранции не бил настъпил срока за изпълнение на нито едно от основните задължения на концесионера, обезпечени с всяка от банковите гаранции, т.е. концедента е имал възможност да се удовлетвори от банковите гаранции за 2022 г. в пълен размер, независимо, че още не е била настъпила изискуемостта на главното задължение за плащане на концесионното възнаграждение. В заключение ищецът сочи, че за периода на забавата, от частичното неизпълнение на концесионера в размер на 1, 75% от стойността на банковата гаранция, не са настъпили нито преки, нито косвени вреди за концедента, поради което наложените на концесионера неустойки са очевидно прекомерни. По изложените съображения ищецът моли съдът да признае за установено, че ищецът в качеството си на концесионер не дължи на ответника, в качеството му на концедент, сумата от 101 639, 66 лв., представляваща неустойка за неточно изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 г. съгласно Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - от находище „ЗЛАТЕН ДОЛ“, сключен на 04.12.2019 г. и сумата от 76 855, 61 лв., представляваща неустойка за неточно изпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция за 2022 г. съгласно Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства- от находище „БЛЯН“, сключен на 01.09.2020 г. В условията на евентуалност, в случай че главните искове бъдат отхвърлени като неоснователни, ищецът моли съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника начислените неустойки съгласно двата договора за предоставяне на концесия поради тяхната прекомерност по размер на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че между страните са сключени двата Концесионни договора. Твърди се, че при осъществяване от министърът на енергетиката на цялостен контрол по изпълнението на концесионните договори, с Протокол № 4 от 12.05.2023 г., Комисия за контрол е констатирала, че е налице неточно изпълнение на задължението на ищеца да предостави банкови гаранции по двата концесионни договора, като периода за забава и по двата договора бил 122 дена- от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г. Размерът на дължимата неустойка по договора за находище „Златен дол“ възлиза на 101 639, 66 лева (122 дена x 0, 5% на дена x 166 622, 40- размера на банковата гаранция за 2022 г. ). Размерът на дължимата неустойка по договора за находище „Блян“ възлиза на 76 855, 61 лева ( 122 дни x 0, 5% на ден x 125 992, 82 лв.- размера на банковата гаранция за 2022 г. ). На ищеца била изпратена покана за плащане на дължимите неустойки на 25.05.2022 г., като ищецът не е заплатил дължимите неустойки. Твърди се също така, че концесионния договор по своята същност представлява една нетипична гражданскоправна сделка, в съдържанието на която се включват и административни елементи, тъй като сключването на договора и правата и задълженията по концесионния договор са уредени с императивни правни норми с оглед необходимостта ползването на изключителната държавна собственост да бъде предоставено при ясно регламентирани стриктни правила. Изложени са съображения, че условията за преценка дали една неустоечна клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, се прави към датата на сключване на договора, а не към датата на неизпълнението, поради което е неоснователно твърдението на ищеца, че уговорените в чл.31, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от концесионните договори неустойки, са нищожни поради противоречието им с добрите нрави. Уговорените неустойки, тълкувани в съответствие с останалите клаузи на договора, са съобразени със съществените задължения, поети от концесионера, за чието неизпълнение са уговорени. По тези съображения ответната страна счита, че начина, по който са уговорени неустойките не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция и следователно същите не противоречат на добрите нрави. Твърди се, че договорната свобода лежи в основата на установяване на гражданските и търговските отношения, в това число и по отношение на определяне на размера на евентуалната неустойка при неизпълнение на договорни взаимоотношения. Намесата на етичните правила следва да бъде крайно ограничена и не може да се свежда единствено до проста калкулация и съпоставка какво би получила или е получила една от страните по възмезден договор в резултат на присъдената в нейна полза неустойка. Уговорената в концесионните договори неустойка обезпечава изпълнението по предоставяне на банкова гаранция и предоставяне на средства за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и съдържанието на същата разпоредба е предопределено от задължителното съдържание на договора, съобразено с императивните изисквания на чл. 66, ал. 1, т. 8 и т. 14 ЗПБ, с цел да се гарантира правото на концедента да контролира изпълнението на задълженията от концесионера. Обстоятелството, че неустойката се начислява на база стойността на съответната гаранция за всеки просрочен ден, но до определен размер- не повече от стойността на гаранцията по финансовото обезпечение, е също аргумент в полза на тезата, че процесните неустойки не са нищожни. Банковите гаранции били уговорени като обезпечаващи изпълнението на всички задължения по концесионните договори, включително неустойки при неизпълнение на всяко непарично задължение или при нарушаване на условие по договорите. Ищецът е подписал свободно и доброволно процесните концесионни договори, като е приел по този начин правата и задълженията, предвидени в тях, в това число и по отношение на дължимостта на неустойките. На последно място се сочи, че уговорената неустойка не е самоцелна, тъй като компенсира неизпълнение на задължения на концесионера, срещу които обаче стоят насрещни права- правото да се добиват подземни богатства, които са изключителна държавна собственост. В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Ищецът посочва че на 09.01.2024 г. е извършил плащане по банков път на неустойката в размер на 76 855, 61 лв. по Концесионния договор за находище „Блян“, вследствие на уведомление от министерството на енергетиката, че ако неустойката не бъде платена, министъра на енергетиката ще спре действието на Концесията за находище „Блян“. Заплащането на неустойката по никакъв начин не представлявало признание на вземането на концедента за процесната неустойка, респ. че същото е възникнало и съществува, както и че независимо от извършеното плащане на сумата на неустойка по Концесионния договор за находище Блян, за него продължава да съществува правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. На следващо място ищеца оспорва твърдението на ответника, че процесните неустойки са съобразени със съществени задължения на концесионера, за чието неизпълнение са уговорени. Задължението, за чието неизпълнение е уговорена процесната неустойка, не е предвидено и определено като основно или съществено задължение, нито в решенията на МС за предоставяне на концесиите, нито в сключените Концесионни договори. Това е така, тъй като предоставянето на годишна банкова гаранция не е сред изчерпателно изброените основни задължения на концесионера. Това задължение е непарично, обезпечително и като такова представлява акцесорно задължение. Изпълнението на това задължение дава на концедента едно допълнително обезпечение на определените в договорите задължения на концесионера. Това допълнително обезпечение действа наред с обезпечителните функции на предвидените в договорите неустойки за всяко основно задължение. В заключение се посочва, че процесните неустойки се явяват обезпечение на обезпечението и като такива, не са предназначени да обезпечат, съответно да обезщетят преки и непосредствени вреди при евентуално неизпълнение на основните задължения на концесионера. Независимо, че наказателната функция на неустойката има преимуществено значение при търговските сделки, то разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД намира приложение и при търговските сделки на основание чл. 288 ТЗ. Отделно от това поддържа, че поради публичноправната си компетентност държавата предопределя концесионните права и задължения и оставя твърде малко свобода на другата страна. Сочи, че нито закона, нито решенията на МС предвиждат определяне на договорно обезпечение /неустойка/ на друго договорно обезпечение, което да води до кумулиране на отговорност и да създава предпоставки за несправедливо обогатяване на концедента. Ищецът твърди, че в качеството си на титуляр на Удостоверение за търговско откритие, издадено от министъра на енергетиката, е получил по право концесия за добив на индустриални минерали за двете находища /чл. 28, т. 4 ЗПБ/. Съгласно закона и Концесионните договори концесиите за добив предоставят на концесионера права, а не привилегии /чл. 34 ЗПБ/. Концесионните договори са възмездни, поради което за всяка от предоставените концесии за добив концесионерът дължи на концедента годишно концесионно плащане, независимо от това дали е започнал ефективно да упражнява правото на добив на подземни богатства / чл. 18, съотв. чл. 19 от Концесионните договори/. В случая неустойките значително превишават както обезпечителната и обезщетителната функция, така и санкционната. Така, както са договорени, неустойките се проявяват в неоправдано и неприсъщо за функциите им наказание за концесионера, в случай на частично неизпълнение и водят до създадена още при сключването на договора, възможност за несправедливо обогатяване на концедента. В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор на искова молба, с който ответникът не оспорва обстоятелството, че ищеца е заплатил дължимата неустойка по отношение на концесионния договор за находище „Блян“. Твърди, че във връзка с писмо на ищеца от 10.01.2024 г., с което е направил възражения за недължимост на неустойката по договора за находище „Блян“, Комисия за контрол е провела заседание на 02.02.2024 г. и е приела, че неустойката е дължима. Поддържа, че банковата гаранция служи за обезпечение на изпълнението на всички задължения по концесионния договор, в това число концесионното плащане, извършване на годишна вноска от обезпечението по чл.23, данък върху добавената стойност /ДДС/, лихвите, както и неустойките при неизпълнение на всяко едно непарично задължение при нарушаване на условие по концесията /чл. 22, ал. 1 от договора/. Фактът, че банковата гаранция служи за обезпечение на всички задължения по концесионния договор, обосновава извод, че неизпълнението на това задължение е винаги от съществено значение. Поддържа също така, че към момента, когато е изпратен проекта на договор за концесия, концесионерът не е направил възражение санкционните клаузи да бъдат променени или че същите са нищожни, а възражението за нищожност на клаузите, е направено, едва когато същите са приложени, и на концесионера са предявени начислените неустойки за неизпълнение на задължения по договорите. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. С молба – уточнение от 31.05.2024 г. в изпълнение на указания на съда за уточняване на исковете досежно Концесионния договор за находище „БЛЯН“, ищецът е заявил, че въпреки извършеното след подаване на исковата молба плащане на процесната неустойка, то между страните продължава да съществува правен спор относно дължимостта на твърдяната неустойка, който обосновава правен интерес от предявяване на отрицателни установителни искове. Поддържа, че установяване на недължимостта на вземането би лишило ответника от възможността да твърди, че е получил вземането за неустойка на годно/валидно правно основание, както и че правния интерес от предявените искове е обоснован от възможността на ищеца да извърши прихващане между неоснователно претендираната от ответника сума, заплатена от ищеца след подаване на исковата молба, с вземанията на ответника по сключения концесионен договор за находище „Блян“, който е с продължително по своя характер действие. В открито съдебно заседание ответникът оспорва допустимостта на предявените искове досежно Концесионния договор за находище „Блян“ и моли производството да бъде прекратено в тази част. Твърди, че заплащане на претендираната неустойка от ищеца в хода на процеса изключва правния интерес от предявяване на установителни искове и сочи на интерес от предявяване на осъдителен иск. Оспорва основателността на предявените установителните искове по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и допълнителния отговор. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: По делото са безспорни релевираните от ищеца в исковата молба и установени от събраните по делото доказателства факти: че въз основа на Решение № 544 от 18.09.2019 г. на МС на РБ между страните е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПБ- неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали- каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, от находище „ЗЛАТЕН ДОЛ“, участъци „II“ и „III“, община Ветово, област Русе, на 04.12.2019 г. /наричан по- долу концесионен договор за находище „Златен Дол“/; че въз основа на Решение № 519 от 24.07.2020 г. на МС на РБ между страните е сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПБ- неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали- каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, от находище „Блян“, участък „VII“, участък „Г“ и участъци „III“, „IV“ и „V“, разположено в землището на гр. Ветово и с. Кривня, община Ветово, област Русе, на 01.09.2020 г. /наричан по- долу концесионен договор за находище „Блян“/; че ответника е начислил неустойка в размер на 101 639, 66 лв., за неточно изпълнение на задължение за предоставяне на банкова гаранция, считано от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г. включително, за находище „Златен дол“, както и неустойка в размер на 76 855, 61 лв., за неточно изпълнение на задължение за предоставяне на банкова гаранция, считано от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г. включително, за находище „Блян“; както и че ищецът е заплатил на ответника начислената неустойка по концесионния договор за находище „Блян“ в размер на 76 855, 61 лв. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Концесионния договор за находище „Златен дол“, концесионерът се задължава да предостави на концедента безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор, в т.ч. концесионно плащане, извършване на годишна вноска от обезпечението по чл. 22, данък върху добавената стойност /ДДС/, лихви за забавено изпълнение на задължението за концесионно плащане, лихви за забавено изпълнение на задължението за плащане на ДДС, както и неустойки при неизпълнение на всяко едно непарично задължение или при нарушаване на условие по концесията. Съгласно чл. 21, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора за находище „Златен дол“, за първата година от срока на концесията гаранцията има точно посочен размер и се предоставя не по- късно от 14 дни след датата на подписване на съответния концесионен договор, а за всяка следваща година банковата гаранция следва да бъде дадена в размер на 100 на сто от стойността на концесионното плащане за предходната година с начислен ДДС, но не по- малко от стойността на минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС, и да бъде предоставена на концедента в срок до 31 януари на съответната година. Банковите гаранции са валидни до 28 февруари на следващата година. Клаузите на чл. 22, ал. 1 – ал. 4 от Концесионния договор за находище „Блян“, са с идентично съдържание на горепосочените, уговорени в концесионния договор за находище „Златен дол“. В клаузата на чл. 31, ал. 4 от Концесионния договор за находище „Златен дол“, съотв. на чл. 32, ал. 4 от Концесионния договор за находище „Блян“ са предвидени клаузи за неустойка при неизпълнение на задълженията за предоставяне на гаранции по договорите - в случаите на непредставяне на банкова гаранция за изпълнението на паричните и непаричните задължения по концесионните договори, и при непредставяне на гаранция със специално предназначение за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи. Съгласно чл. 31, ал. 4, съответно чл. 32, ал. 4 от концесионните договори, при пълно неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на някое от задълженията по чл. 21, ал. 1 – 4 или по чл. 22, ал. 1-3 /съотв. чл. 22, ал. 1-4 или по чл. 23, ал. 1 – 3 от концесионния договор за находище „Блян“/, концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка за забава в размер на 0, 5 на сто от стойността на съответната гаранция/вноска по финансовото обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение. По делото не е спорно и се установява, че за 2022 г. ищецът е предоставил на ответника банкова гаранция за изпълнение по Концесионния договор за находище „Златен дол“, издадена от „Юробанк България” АД, а именно: Промяна № 01 от 27.01.2022 г. към банкова гаранция за добро изпълнение референция № 48-10320, издадена на 27.01.2021 г., съгласно която срокът на валидност на банковата гаранция в размер от 163 700, 00 лв. е удължен до 28.02.2023 г. включително. За 2022 г. ищецът е предоставил на ответника и банкова гаранция за изпълнение по Концесионния договор за находище „Блян“, издадена от „Юробанк България" АД, а именно: Промяна № 01 от 27.01.2022 г. към банкова гаранция за добро изпълнение референция № 48-10321, издадена на 27.01.2021 г.. съгласно която срокът на валидност на банковата гаранция в размер на 123 782, 00 лв. е удължен до 28.02.2023 г. С писмо изх. № Е-26-В-167 от 25.05.2022 г. ответникът е информирал ищеца, че представените банкови гаранции за 2022 г. не отговарят по размер на формираното и платено минимално годишно концесионно плащане с начислен ДДС за предходната 2021 година, което за находище „Златен дол“ е 166 622, 40 лв. с ДДС, а за находище „Блян“ е 125 992, 80 лв. с ДДС, поради което банковите гаранции следва да бъдат допълнени до размерите на платените годишно концесионни плащания за 2021 г. На 02.06.2022 г. ищецът е предоставил на ответника Промяна № 02 към издадена през 2021 г. банкова гаранция за находище „Златен Дол“ (референция № 48-10320), съгласно която сумата по банковата гаранция се увеличава с 2 922, 40 лв. до посочената от концедента сума в размер на 166 622, 40 лв. На 02.06.2022 г. ищецът е предоставил на ответника също така Промяна № 02 към издадена през 2021 г. банкова гаранция за находище „Блян“ (референция № 48-10321), съгласно която сумата по банковата гаранция се увеличава с 2 210, 82 лв. до посочената от концедента сума в размер на 125 992, 82 лв. По делото е представен Протокол № 4 от заседание № 4 от 12.05.2023 г. на Комисията за контрол по изпълнение на договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.7 ЗПБ- метални полезни изкопаеми, неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали и минни отпадъци, назначена със Заповед № Е- РД- 16- 133/23.02.2023 г. на министъра на енергетиката. В т. 8 от протокола комисията е констатирала неточно изпълнение на задължението по чл. 21, ал. 3 от Договор за концесия за находище „Златен Дол“, за периода от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г., поради което на основание чл. 31, ал. 4 от договора комисията е приела, че е дължима неустойка за забава в размер на 101 693, 66 лв., изчислена върху цялата стойност на банковата гаранция, дължима за 2022 г. В т. 9 от протокола комисията е констатирала неточно изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 3 от Договор за концесия за находище „Блян“ за периода от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г., поради което на основание чл. 32, ал. 4 от договора комисията е приела, че е дължима неустойка за забава в размер на 76 855, 61 лв., изчислена върху цялата стойност на банковата гаранция, дължима за 2022 г. По делото са представени Фактура №1000017657/27.09.2023 г., издадена от Министерство на енергетиката с посочен купувач – ищеца по делото, и основание: дължима неустойка за неточно изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 г., считано от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г. вкл. по Договор за находище „Златен дол“, на стойност 101639, 66 лв., и Фактура №1000017658/27.09.2023 г. с основание: дължима неустойка за неточно изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 г., считано от 01.02.2022 г. до 02.06.2022 г. вкл. по Договор за находище „Блян“, на стойност 76 855, 61 лв. Установява се, че ищцовото дружество е получило писмо от Министъра на енергетика с изх. № Е-26-В-305/19.12.2023 г., с което ищеца е поканен в 14 - дневен срок от получаване на писмото /считано от 28.12.2023 г./ да заплати начислената от концедента неустойка по Концесионен договор за находище „Блян“ в размер на 76 855, 61 лв. за неточно изпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция за 2022 г., като ищецът е предупреден, че при неизпълнение ще бъде спряно действието на предоставената концесия за добив на подземни богатства за находище „Блян“. Не е спорно и от представено платежно нареждане от 09.01.2024 г. се установява, че ищецът е заплатил на ответника процесната неустойка в размер на 76 855, 61 лв., като е изпратил писмо до ответника, получено на 10.01.2024 г., с което го уведомява, че въпреки извършеното плащане не признава съществуване на задължението за неустойка, и че плащането е извършено под страх от спиране на концесията за находище „Блян“. Представен е Протокол № 13 от заседание № 13 от 02.02.2024 г. на Комисията за контрол по изпълнение на договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ЗПБ- метални полезни изкопаеми, неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали и минни отпадъци, назначена със Заповед № Е- РД- 16-133/23.02.2023 г., изменена със Заповед № Е- РД-16-377/21.07.2023 г. на Министъра на Енергетиката, видно от който комисията не е уважила възражението на ищеца, постъпило с писмо от 10.01.2024 г. срещу начислената неустойка за неточно изпълнение на задължението по чл. 22, ал.3 от Договор за концесия за находище „Блян“. При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявени са евентуално съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сума от 101 639, 66 лв. поради нищожност на клауза за неустойка по Концесионния договор за находище „ЗЛАТЕН ДОЛ“ на посочените от ищеца основания, и при условията на евентуалност- поради нейната прекомерност, съответно за недължимост на сума от 76 855, 61 лв. поради нищожност на клауза за неустойка по Концесионния договор за находище „БЛЯН“ на посочените от ищеца основания, и при условията на евентуалност- поради нейната прекомерност. Ищецът е доказал правен интерес от предявените отрицателни установителни искове, включително интерес да поддържа предявените искове за недължимост на претендираната от ответника неустойка, начислена по концесионния договор за находище „Блян“. Възможността да бъде предявен осъдителен иск за платените без основание суми не изключва във всички случаи наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за оспорване на същото вземане. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, право на ищеца е да прецени вида, обема и степента на интензивност на защита на своето накърнено материално право, а именно - с установителен иск, защитата по който се изчерпва с установяване съществуването или несъществуването на спорното правоотношение или с осъдителен, за допускане принудителното удовлетворяване на притезанието срещу ответника. В случая ищецът изрично заявява, че въпреки извършеното от него след подаване на исковата молба плащане на неустойката за находище Блян, правният му интерес от установяване на нейната недължимост е възможността да извърши прихващане между неоснователно претендираната от ответника сума, която е заплатена от ищеца, с вземания на ответника по сключения с него концесионен договор за продължително изпълнение, в изпълнение на който е начислена неустойката. Ето защо при преценка на конкретните обстоятелства, въз основа на които ищеца обосновава правен интерес от предявените искове, съдът намира, че предявените отрицателни установителни претенции по отношение начислената неустойка по Концесионния договор за находище „БЛЯН“ се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество /вж определение №3773/10.11.2016 г. по ч. гр. дело № 3913/2016 г. по описа на САС, ТО, 3-ти състав/. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, не е нищожна неустойката, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е единствено клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи /какъвто е принципът на справедливостта/ или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като следва да бъдат преценявани като критерии естеството /парични или непарични/ и размерът на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено и с други прави способи /поръчителство, залог, ипотека и др. /, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди, както и други критерии при конкретната преценка на обстоятелствата по делото, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. В изпълнение на служебното си задължение за изследване на валидността на уговорените в чл. 31, ал. 4 и в чл. чл. 32, ал. 4 от двата концесионни договора неустоечни клаузи, съдът приема, че същите противоречат на добрите нрави, тъй като излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което се явяват нищожни. Тълкувайки съдържанието на процесните уговорки в двата договора, във връзка с останалите клаузи в тях, при отчитане на мястото на отделната уговорка с оглед систематичното й място в договора и общия му смисъл, съдът приема, че задължението за даване на гаранция чрез уговорена банкова гаранция в полза на кредитора, по същество представлява предоставяне на обезпечение на задълженията по договорите, в т.ч. и на основното задължение на концесионера за заплащане на концесионното възнаграждение, а уговорената неустойка представлява по същество обезпечение на самото обезпечение. Касае е се за уговорена неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, имащо обезпечителен характер – неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция по чл. 21 от Концесионния договор за находище „Златен дол“, респ. чл. 22 от Концесионния договор за находище „Блян“. Основното право на концедента е да получи плащане на концесионното възнаграждение, като при наличие на неточно изпълнение на това задължение страните са уговорили в договора мораторна лихва за забава съгласно чл. 30, ал. 1, съответно в чл. 31, ал. 1 от концесионните договори, а за неизпълнение на непаричните задължения по договорите неустойка в клаузите на чл. 31, съотв. на чл. 32. Уговорката за предоставяне на банкова гаранция цели да обезпечи кредитора, като при неизпълнение той получава плащане на дължимата сума по договора от гаранта по предоставената банкова гаранция. С процесните неустойки по двата концесионни договора ответника претендира от ищеца обезщетение за неизпълнение на задължението за даване на обезпечение на кредитора. С тях страните се съгласяват, че кредитора ще се обезщетен за вреди от липсата на гаранция или забавеното й предоставяне, т. е. за вреди от неизпълнение на задължението за обезпечение, гарантиращо кредитора, че може да получи сумите по договора, включая за концесионно плащане не от концесионера, а от едно трето за правоотношението лице. Следователно с процесните клаузи за неустойка в полза на концедента е уговорено едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което обаче по същество не произтичат вреди, като уговореният начин на формиране на тези неустойки предпоставя отнапред недопустимо обогатяване на концендента за сметка на концесионера. Страните са уговорили, че тази банкова гаранция обезпечава същите задължения на концесионера, както ги обезпечават и неустойките, уговорени в клаузите чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 1, съотв. чл. 32 от концесионните договори. Съгласно чл. 31, ал. 4, съотв. чл. 32, ал. 4 от договорите, при неизпълнението на задължението за сключване на договор за годишна банкова гаранция от страна на концесионера, последният ще дължи в полза на концендента, освен реално изпълнение и неустойка за забава в размер на 0, 5% от стойността на гаранцията, която се равнява на дължимото годишно концесионно възнаграждение. При пълно неизпълнение на срочното задължение за предоставяне на банкова гаранция, е възможно длъжникът да не изпълни обезпечените с гаранцията задължения или да ги изпълни със забава. В първия случай за кредитора ще възникне право да получи дължимото изпълнение и мораторна лихва, респ. неустойка за неизпълнение на задължението, както и неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция, чиято стойност се съизмерва със самото концесионното възнаграждение, т. е. ще го получи в двоен размер, което несъмнено води до неоснователно обогатяване. В случай на точно изпълнение на обезпеченото задължение, кредиторът ще се сдобие с още едно вземане, а именно това за неустойката, което е в размер на паричното задължение по договора, също водещо до неоснователно обогатяване. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че като форма на договорна отговорност неустойката може да има и санкционна функция. Но свободата на договаряне не е неограничена и страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Именно добрите нрави не допускат използването на договорната неустойка като средство за несправедливо обогатяване на кредитора. Договорната свобода сама по себе си не може да обоснове валидна клауза за неустойка, без да бъде установено, че към момента на договаряне на неустоечната клауза са спазени ограниченията на чл. 9 ЗЗД. Следователно и при отчитане на санкционната функция на неустойката, договорната уговорка за неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави, недопускащи използването й, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора /виж в този смисъл определение № 50271/20.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1205/2022 г., I т. о./. В разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Закона за подземните богатства, на която се позовава ответника, са изброени задължителните елементи на концесионния договор, като в т. 7 на посочената разпоредба е предвидено договора да съдържа вида и размера на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора. Тази норма не съдържа задължителни условия при уговаряне на неустоечни съглашения. В т. 8 на решенията на МС за предоставяне на процесните концесии, са определени гаранциите за изпълнение на задълженията на концесионера по договора, като банковата гаранция, обезпечаваща изпълнението на концесионните задължения е изброена именно наред с неустойките и лихвите при неизпълнение на неговите договорни задължения. В този смисъл възраженията на ответника се явяват неоснователни. Предвид гореизложените съображения СГС приема, че не са налице валидни съглашения по чл. 31, ал. 4 от концесионния договор за находище „Златен дол“ и по чл. 32, ал. 4 от концесионния договор за находище „Блян“, поради което съгласно чл. 26, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тези части процесните договори не са породили правно действие. Ето защо не са възникнали за ищеца в качеството на концесионер задължения да заплати процесните неустойки на ответника концедент по двата концесионни договора. Предвид основателността на главните отрицателни установителни искове, то съдът не следва да разглежда евентуалните искове, тъй като не е настъпило вътрешно процесуалното условие, под което тези искове са предявени. С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за исковото производство в общ размер на 7 499, 81 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП) и чл. 25 от Наредбата към ЗПрП. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд