Решение № 901 от 15.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4163/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С определение от 31.05.2023г. по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав, по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, съдът е наложил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на И. Д. В., ЕГН •••••••••• едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 9212/2021г. по описа на СРС, НО, 19 състав и НОХД № 8026/2021г. по описа на СРС, НО, 16 състав, а именно наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ. СРС не е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК. Първостепенният съд е постановил на основание чл. 25, ал. 4 от НК, изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ на основание чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим. СРС е зачел и приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, времето през което осъденият е бил фактически задържан по ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение задържане под стража по производствата, включени в съвкупността, считано от09.06.2020г. до 11.06.2020г., и от 12.04.2021г. до 29.07.2021г. Първостепенният съд е постановил наказанието наложено по НОХД № 6862/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение 105 състав -„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, да се изтърпи отделно, при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от НК, като е зачел и приспаднал при изпълнението времето, през което осъденият е започнал да търпи наказанието, считано от 18.05.2023г. Срещу постановеното определение е депозирана въззивна жалба от адв. А. А. – служебен защитник. Излагат се доводи, че съдът е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупността; определението е постановено от незаконен състав, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, явяващо се абсолютно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Прави се искане за отмяна на определянето и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Не се правят искания по доказателствата В закрито съдебно заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага и ангажирането на други доказателства. В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд, защитата моли жалбата да бъде уважена. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е зачел обстоятелството, че най- тежкото определено наказание е в размер на 1 година „ЛОС“. В същото време, с диспозитива си СРС е определил И. Д. В. да търпи наказание „ЛОС“ в размер на 2 г. Прокурорът също счита, че определението е неправилно. Отбелязва, че СРС правилно е групирал присъдите, но не правилно е наложил едно общо най-тежко наказание между тях в размер на 2 /две/ години, тъй като по НОХД № 9212/2021г. по описа на СРС, НО, 19 състав и по НОХД № 8026/2021г. по описа на СРС, НО, 16 състав, най-тежкото наказание е в размер на 1/ една/ година. Предлага съдът да определи за тази група това наказание като най - тежко, а отделно да се изтърпи наказанието по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав. Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното: Производството пред СРС е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано служебно от съда, след като с влязъл в сила съдебен акт от 22.05.2023г. е одобрил споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав. Съдът е разгледал производството в състав от един съдия. Въззивният съд счита, че доводите на защитата за незаконен състав не могат да бъдат споделени.