Решение № 24629 от 17.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9494/2024 г.

Производството е по реда на чл. 19ж от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба от Национален фонд "Култура", подадена чрез адв. П. В., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 33, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), във вр. с чл. 19ж АПК, срещу Фондация „Международна фондация България 2002“, с ЕИК. В исковата молба са изложени следните твърдения: Въз основа на Решение на Управителния съвет (УС) на НФК от 21.11.2021г. и на основание чл.33, ал.3 ЗЗРК с ответника „Международна фондация България 2002“ (бенефициера) бил сключен Договор № LI159-115/2021 г. за финансово подпомагане по програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство 21“ за реализация на проекта „Академия ЧАПЛИН - развитие на любителското изкуство сред ромската общност в квартал Факултета - [населено място] в областта на филмовото, телевизионното и театралното изкуство“. Така договорената субсидия е била изплатена на бенефициера изцяло на 15.12.2021 г. С договора за финансово подпомагане Фондацията се е задължила в срок до 31.12.2022 г. да предостави на бенефициента пълни данни за реализацията на проекта, като начинът на отчитане е подробно описан в договора и включва финансов и съдържателен отчет. След като финансов отчет не е бил представен в уговорения между страните срок, е била осъществена комуникация с „Международна фондация България 2002“ и на ответника е била предоставена нова възможност да представи отчетите за осъществяване на проекта, което не се е случило до датата на завеждане на исковата молба. Съдът е сезиран с искане да осъди ответника да заплати сумата от 18 780 /осемнадесет хиляди седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща целево финансово подпомагане, изплатено по неотчетен надлежно, съответно неизпълнен Договор № LI159-115/2021 г. за финансово подпомагане по програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство 21“ за реализация на проекта „Академия ЧАПЛИН - развитие на любителското изкуство сред ромската общност в квартал Факултета- [населено място] в областта на филмовото, телевизионното и театралното изкуство“, ведно с дължимата мораторна лихва за периода от началната дата на неизпълнение – 01.01.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.09.2024 г., която сума е в размер от 4 301, 07 лева / четири хиляди триста и един лева и 0, 07 ст./ лева. Иска се и ответника да бъде осъден да заплати и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът Национален фонд "Култура" се представлява от адв. В., която поддържа исковата молба в цялост. Ответникът „Международна фондация България 2002“, чрез адв. Т., моли за отхвърляне на иска. В отговор по чл. 131 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се поддържа, че финансов отчет не е бил представен поради допуснат пропуск от страна на екипа по проекта. Сочи, че са налице доказателства за изпълнението на проекта. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Софийска градска прокуратура (СГП) заявява становище за основателност на подадената искова молба. Съдът, след като обсъди доводите на страните и писмените доказателства събрани по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Национален фонд „Култура“ /НФК/ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министъра на културата, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, като е създаден със Закона за закрила и развитие на културата с цел подпомагане на културата, като набира, управлява и разхода средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата. Между НФК и „Международна фондация България 2002“ е сключен Договор № LI159-115/2021 г. за финансово подпомагане по програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство 21“ за реализация на проекта „Академия ЧАПЛИН - развитие на любителското изкуство сред ромската общност в квартал Факултета- [населено място] в областта на филмовото, телевизионното и театралното изкуство“. Информация за проекта се съдържа във формуляр за участие (л. 9-17 от делото). Съгласно чл.10, ал.1 от Договора ответникът е поел задължение да предостави на ищеца пълни данни за реализация на проекта в срок до 31.12.2022 г., като ал.2 предвижда, че за отчитане разходването на предоставените средства и собствения финансов принос се изготвят и представят финансови отчети в съответствие със Закон за счетоводството и съдържателен отчет относно изпълнението на проекта посредством електронната система за отчитане на проекти на ищеца. В разходооправдателните документи се упоменава програмата на НФ „Култура“, по която е получено финансирането и се посочва номера на договора за финансово подпомагане. В ал.4 изрично е предвидено, че за доказване на реално извършени разходи пряко свързани с изпълнението на проекта се представят сканирани разходооправдателни документи. В ал.5 е регламентирано съдържанието на финансовия и съдържателния отчет, както следва: финансовият отчет ( ФО ) включва опис в табличен вид на извършените разходи по проекта и разходооправдателни документи; съдържателният отчет ( СО ) включва описание на събитията в изпълнение на проекта, пресдосие и електронен образ от всички материали, рекламни и други продукти, произтичащи от осъществяването на проекта. В чл.14 от Договора е предвидено, че при непредставяне на документи, че получените по този договор средства са разходвани по предназначение те се възстановяват в пълен размер, заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта. Съгласно чл.12 от Договора непредставянето на документи по чл.10 от същия се счита за неизпълнение и се пристъпва към отговорностите по чл.14. Така договорената субсидия за подпомагането в размер на 18 780 лв. е преведена на ответника и била изплатена на бенефициера изцяло на 15.12.2021 г. Не се спори, че е осъществена комуникация между страните по повод отчитане на договор № LI159-115/2021 г., като е дадена възможност на фондацията да предостави финансов и съдържателен отчет за осъществяване на проекта. Не се спори също, че е представен единствено съдържателен отчет. Съгласно заключението на вещото лице О. Т. по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, получената сума от „Международна фондация България 2002“ е в размер на 18 780 лв. НФК потвърждава представянето на Съдържателен отчет от „Международна фондация България 2002“, но твърди, че не е представен Финансов отчет към 30.09.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, поради което претендира възстановяване на пълния размер на субсидията - 18 780 лв. и дължимата законова лихва - 4 301.07 лв. за период от 01.01.2023 г. - 30.09.2024 г., съгласно чл.33, ал.4 от ЗЗРК. Въз основа на представените разходно-оправдателни документи: Банкови извлечения от „Юробанк България“ АД (стр.77 - стр. 80 от делото); Справки за изплатени суми на членовете на екипа по Проект „Академия Чаплин“, Справки за дължимите и платени осигуровки от работодател; Дневниците на счетоводни сметки: с/ка 421 „Персонал“, с/ка 604 „Разходи за работни заплати и граждански договори“ и с/ка 605 „Разходи за социални осигуровки“ за периода 01.01.2022 г. - 31.01.2023 г., вещото лице сочи, че получената субсидия по договор № LI159-115/2021 г. е разходвана за възнаграждения и осигурителни вноски на участниците от екипа на „Международна фондация България 2002“ по Проект „Академия Чаплин“, като общо платените суми по проекта са в размер на 16 534, 70 лв. По делото са представени и Указания за изпълнение и отчитане на проекти по програми, финансирани от НФК (л.38 и сл.). Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Искът е процесуално допустим. Съгласно приложимата норма на чл. 19ж АПК, споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд по реда на Дял трети АПК. Процесният договор № LI159-115/2021 г. за предоставяне на целева субсидия е административен по смисъла на определението дадено в чл. 19а, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК. По съществото на исковата претенция, съдът приема, че е сезиран с иск за осъждане на ответника за заплащане на сума в размер на 18 780 лева, представляваща авансово заплатено финансово подпомагане по Договор № LI159-115/2021 г. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма за действителност, съгласно чл. 19а, ал. 2 АПК, като съдържа – страните, които го сключват, предмета на договора, дата на сключване и подписи на страните. Поради това, същият е действителен и е породил правните последици, които са били целени с неговото сключване. След като договорът е породил своето правно действие и ищецът е изпълнил задължението си да преведе сумата за финансово подпомагане, за ответника се е породило задължението да реализира проекта съобразно посоченото от него във формуляра за участие – неразделна част от договора съгласно чл.16 от него, и да представи съответните отчети за изпълнението. Съгласно чл.10 от договора и раздел III oт Указания за изпълнение и отчитане на проекти по програми, финансирани от НФК (л.38 и сл.), бенефициентите отчитат реализираните дейности и извършените разходи с окончателен съдържателен и финансов отчет (ако програмата не предвижда друго). Отчетът се състои от две части – съдържателна и финансова, които трябва да бъдат придружени с опис на съдържащите се към всеки отчет документи. Към всяка част задължително се прилагат сканирани копия на документи и материали, удостоверяващи изпълнението на дейностите по проекта, като не се допуска предоставяне само на съдържателен или само на финансов отчет (освен ако изрично не е посочено в програмата). Отчетът се публикува в електронната система, съгласно определените условия и срокове, в договора за финансиране на проекта. Видно и от представените по делото доказателства и приетата ССчЕ, ответникът е разходвал 16 534, 70 лв. от получените 18 780лв. целево финансово подпомагане по предназначение, но не е представил финансов отчет в определения в договора срок. Т.е. ответникът не е изпълнил своите задължения по чл.10 от сключения административен договор, което на основание чл.12 от същия се счита за неизпълнение и поражда последиците по чл.14 от Договора, а именно задължението на ответника да възстанови получената по договора сума от 18 780 лева, заедно с лихвата, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта. Изпълнението е било дължимо до 31.12.2022 година, което обуславя и основателността на акцесорния иск за мораторно обезщетение. Същият следва да се уважи за периода, за който е предявен: от 01.01.2023 година до подаването на исковата молба-30.09.2024 г. и в предявения размер-4301, 07лева, изчислен с [Наименование]. По делото липсват доказателства за направени от ответник разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат. Ще следва, обаче, да бъде осъден ответникът да заплати на вещото лице указаното в последното по делото съдебно заседание допълнително възнаграждение в размер на 350лв., доколкото не са представени доказателства за внасянето му в определения срок. Така мотивиран и на основание чл. 19ж във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 31 състав