Решение № 241 от 14.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1949/2021 г.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ. Молителят - „Д.“ ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника, тъй като има вземания към него, които са възникнали от търговска сделка, представляваща договор за превоз, сключен на 01.12.2017 г. Посочва, че по силата на този договор и в периода му на действие извършил периодични превози на стоки по маршрута от гр. Монтана до с. Големо село, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати уговореното с договора възнаграждение за извършения превоз в общ размер на 200 000 лв. с ДДС, за което са издаден два броя фактури - фактура № 0300001465/ 02.01.2018 г. и фактура № ••••••••••/ 04.01.2018 г. Ответникът заплатил част от дължимото възнаграждение, като към момента неплатената част от него възлиза на сумата от 106 000 лв. с ДДС. Доколкото ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение на уговорения в договора падеж, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, което за периода от 06.01.2018 г. до 04.10.2021 г. е в общ размер на 12 588, 61 лв. Заявява, че „Г.е.д.” ЕООД не притежава активи, с които да може да изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Г.е.д.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост. Присъединеният кредитор - „А.е.“ СЕ, дружество учредено съгласно законите на Република Чехия, твърди, че е кредитор на ответника „Г.е.д.” ЕООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на три търговски сделки, както следва: - вземане за получаване на сума в размер на 52 989, 52 евро, представляваща цена за предоставени права за ползване на трансгранични капацитети, дължима за периодите 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. и 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. съгласно рамков договор за използване на капацитети, сключен на 17.01.2019 г.; - вземане за получаване на сума в размер на 65 269 369, 06 евро, представляваща ликвидационна стойност, дължима съгласно чл. 18 от рамков договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен на 13.03.2014 г., при прекратяване на този договор поради неизпълнение от ответника на задълженията му да достави на „А.е.“ СЕ уговорено количество електрическа енергия; - вземане за получаване на сума в размер на 62 903 368, 48 евро, представляваща дължима такава съгласно раздел 6(д) от рамков договор, сключен на 05.12.2018 г., при прекратяване на този договор. Ответникът не е заплатил тези задължения и не притежава активи, с които да може да изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Г.е.д.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Присъединеният кредитор - „Е.п.д.“ С.А., дружество учредено съгласно законите на Гърция, твърди, че е кредитор на ответника Г.е.д.” ЕООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали от търговска сделка, представляваща договор, сключен на 31.01.2021 г. По силата на този договор в тежест на ответника са възникнали задължения да му заплати суми в общ размер от 699 608, 96 евро, като към момента част от тях са погасени чрез извършено прихващане с насрещните задължения, които кредиторът има към ответника по тази сделка, като непогасената към момента част от тях възлиза на сумата от 618 206, 46 евро. Кредиторът твърди, че ответникът не притежава активи, с които да може да изпълни както тези свои задължения, така и изискуемите си парични задължения към всички кредитори. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Г.е.д.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Г.е.д.” ЕООД, я оспорва. Твърди, че притежава достатъчно имущество, с което да изплати всички възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил падеж. Заявява, че не изплаща задълженията, претендирани от присъединените кредитори, защото оспорва тяхното възникване. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ. Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. С оглед на горното на първо място съдът следва да отговори на въпроса дали молителят „Д.“ ЕООД има качеството на кредитор на „Г.е.д.” ЕООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо. От фактите, изложени в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че молителят твърди, че има парични вземания към ответника, които са възникнали от сключен между тях договор за автомобилен превоз на стоки. Следователно съдът трябва да се произнесе дали такъв договор е сключен, дали той обвързва страните по делото, както и дали по силата на тази сделка в полза на молителя са възникнали парични вземания към ответника за получаване на възнаграждение за извършен превоз, което е в общ размер от 106 000 лв. Съгласно разпоредбите на Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ договорът за автомобилен превоз на товари е консесуален. Фактът на постигнатото съгласие между страните е необходимо и в същото време достатъчно условие, за да се счита, че този договор е сключен. Освен това той е неформален. В 50 ЗАвП е предвидено, че превозният договор се установява с товарителница, като е уточнено и това, че действителността на този договор не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че наличието на товарителница, както и на друг писмен документ, не е условие за валидността на договора за автомобилен превоз на товари, а само улеснява неговото доказване и е необходима преди всичко, за да внесе яснота и сигурност в превозните правоотношения, тъй като по силата на закона се презюмира верността на данните в нея до доказване на противното /чл. 61 ЗАвП/. При липса на редовно оформена товарителница фактът на сключване на този вид договор и неговото съдържание могат да бъдат установени с помощта на всички допустими в ГПК доказателствени средства. По делото не е представена товарителница, която да установява сключване на договор за превоз между дружествата „Д.“ ЕООД и „Г.е.д.” ЕООД, но са ангажирани други писмени доказателства, от които съдът намира, че се доказва, че между посочените правни субекти е сключен такъв договор. От представените в производството писмени доказателства се установява, че между „Д.“ ЕООД, от една страна, и „Г.е.д.” ЕООД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор от 01.12.2017 г. Това е видно от представения по делото писмен договор от 01.12.2017 г. Той е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира техните изявления за съгласие за сключването му. С този договор „Г.е.д.” ЕООД възлага на „Д.“ ЕООД извършване на превоз на стоки до обекти, посочени от него в направени устни или писмени заявки, срещу насрещно задължение да заплати на превозвача възнаграждение. Така поетите от страните по договора насрещни задължения са характерни за договора за превоз на стоки. От съдържанието на писмения договор е видно, че той е рамков по своя характер, доколкото в него страните не са включили конкретна уговорка за съдържанието на насрещните задължения, които възникват за съдоговоителите – липсва постигнато съгласие за вида на товара, чийто превоз се възлага, за маршрута, по който той трябва да бъде превозен, както и за размера на възнаграждението, което товародателят се задължава да заплати на превозвача. При тълкуване на клаузите на чл. 1 и чл. 3 от договора съдът намира, че страните по него са се съгласили, че конкретизацията на товара и маршрута, по който трябва да бъде извършен възложеният превоз на стоки, ще се прави чрез съставени от товародателя „Г.е.д.” ЕООД заявки, а размерът на дължимото от товародателя на превозвача възнаграждение ще се определя с подписан от страните по рамковия договор двустранен констативен протокол и издадена от товародателя фактура. От събраните в производството доказателства се установява, че индивидуализация на задълженията на страните, които са съществени елементи на договора за превоз, е направена в два броя приемо-предавателни протоколи от 02.01.2018 г. и от 04.01.2018 г., които са подписани от представители както на превозвача „Д.“ ЕООД, така и на товародателя „Г.е.д.” ЕООД, както и в два броя фактури, които са издадени от превозвача „Д.“ ЕООД на 02.01.2018 г. и на 04.01.2018 г. При сравнение на описанието на услугите, за които са издадени двете фактури, с транспортните услуги, за които са съставени двата приемо- предавателни протокола, съдът счита, че те са едни и същи, което означава, че във фактурите е отразено задължение за заплащане на възнаграждение, което е дължимо за извършване на транспорт на стоките, които са описани в двата протокола. От съдържанието на тези документи е видно, че те са съставени за осъществен превоз на стоки, представляващи биомаса, по маршрут от гр. Монтана до с. Големо село. Доколкото приемо- предавателните протоколи от 02.01.2018 г. и от 04.01.2018 г. са подписани от представител както на дружеството-товародател, така и на дружеството-превозвач, то следва да се приеме, че те доказват постигане на съгласие между тези лица по отношение на съдържанието на част от съществените елементи на договора за превоз, а именно за товара, който се предава за превоз, както и за маршрута, по който се възлага да се извърши превоза. В приемо- предавателните протоколи не е посочен размер на дължимото възнаграждение за извършения превоз. То е определено по размер в издадените от превозвача два броя фактури, в които е посочено, че възлиза на сума в общ размер от 200 000, 01 лв. Тези счетоводни документи не са подписани от товародателя „Г.е.д.” ЕООД, поради което въпреки че съдържат информация за съдържанието на този съществен елемент от договора за превоз, не доказват направено от това дружество на насрещно изявление за съгласие за възникване на задължение за заплащане на възнаграждение в размера, отразен в документите, каквото се доказва, че е изразено от молителя с факта на издаване на фактурите. Съдът съобразява обаче, че от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената по делото основна съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, се установява, че ответникът „Г.е.д.” ЕООД надлежно е осчетоводил възникналите в негова тежест задължения към молителя „Д.“ ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършен превоз в общ размер от 200 000, 01 лв., за които са издадени представените в производството 2 броя фактури от 02.01.2018 г. и от 04.01.2018 г. /л. 30008 от делото на СГС/. Осчетоводяването от ответното дружество на задълженията му по посочените фактури представлява конклудентно действие, с което последният в качеството си на товародател, е изразил съгласие да заплати на молителя възнаграждение за извършения превоз на стоки, представляващи биомаса, по маршрут от гр. Монтана до с. Големо село, в размера, посочен в тези счетоводни документи. След като по делото се доказа, че между молителя и ответника е постигнато съгласие по отношение на всички съществени елементи на договора за превоз, то трябва да се приеме за установено, че такъв договор е сключен между тях. С този договор ответникът „Г.е.д.” ЕООД е поел задължение да заплати на превозвача „Д.“ ЕООД възнаграждение за извършения превоз на товари, което е в общ размер от 200 000, 01 лв. За да възникне задължението на товародателя да заплати договореното възнаграждение, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за превоз, което се доказа, следва да бъде установено и това, че превозвачът по сделката е извършил уговорения превоз на товари. Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от „Д.“ ЕООД, което се установи от изводите на вещото лице в заключението на основната СИЕ, по своята същност представлява и действие по признание, изразено от него чрез конклудентни действия на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че превозвачът е извършил възложения превоз на товари, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за превоз възниква задължението за заплащане на възнаграждение. С оглед на това съдът счита, че по делото се доказа, че „Д.“ ЕООД е извършило превоз на стоки, представляващи биомаса, по маршрут от гр. Монтана до с. Големо село, поради което за товародателя „Г.е.д.” ЕООД е възникнало поетото със сключения договор за превоз насрещно парично задължение да заплати на превозвача уговореното възнаграждение, което възлиза на сумата от общо 200 000, 01 лв. От заключението на основната СИЕ съдът намира за установен факта, че ответникът е погасил част от това задължение в размер на 94 000 лв., като към момента продължава да дължи част от него в размер на 106 000, 01 лв., за която не се твърди и не се представят доказателства да е погасена. Задължението за заплащане на възнаграждение за извършения превоз е срочно, тъй като страните са уговорили изрично момента, в който същото следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 3, ал. 2 от рамковия договор от 01.12.2017 г., в която е предвидено, че товародателят се задължава да заплати дължимото за превоза възнаграждение, определено във фактура, издадена съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, в срок до 3 дни. В цитираната клауза не е посочено от кой момент започва да тече уговореният срок за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение, но тълкувайки чл. 3, ал. 2 от договора във връзка с уговорката в чл. 3, ал. 1 от него, с която страните са се съгласили, че размерът на това задължение се конкретизира в издадена от превозвача фактура, съдът намира, че моментът, от който тече срокът за изпълнение, е този на издаване на фактурата, защото задължението може да бъде изпълнено само след като бъде определено по размер. Следователно падежът на част от задължението за заплащане на възнаграждение за извършения превоз, за която част е издадена фактурата от 02.01.2018 г., е 05.01.2018 г., а падежът на другата част от задължението за заплащане на възнаграждение за извършения превоз, за която част е издадена фактурата от 04.01.2018 г., е 08.01.2018 г., при съобразяване, че 07.01.2018 г. е неработен ден. Към датата на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ са настъпили и двете падежни дати, което означава, че задължението на ответника към молителя за заплащане на възнаграждение за извършения превоз е изцяло изискуемо към този момент. Двете страни по договора за превоз на стоки са търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че този договор е свързан с упражняваното от тях занятие. По делото от ответника не са представени доказателства за това, че договорът е сключен във връзка с дейност, която е извън упражняваното от страните занятие, поради което и установената законова презумпция не е оборена. Ето защо сключеният на 01.12.2017 г. договор за превоз следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Това означава, че задължението, възникнало въз основа на този договор в тежест на ответника към молителя за заплащане на възнаграждение, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредитора по него да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. След като в производството се доказа, че по силата на търговска сделка в тежест на „Г.е.д.” ЕООД е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в общ размер на 106 000, 01 лв., което е изискуемо към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че дружеството „Д.“ ЕООД е легитимирано лице да подаде молба по чл. 625 ТЗ с искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Доколкото по делото се доказа, че молителят е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като качеството му кредитор, произтича от сключен договор за превоз, съдът счита, че не е необходимо да разглежда и въпроса дали всяко едно от двете дружества, които са конституирани като присъединени кредитори, имат качеството кредитори на ответника по търговски сделки. Въпросите дали в тежест на ответника са възникнали определени задължения към тези лица, както се твърди в производството, ще бъдат разгледани при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството. Следващата предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, е да се докаже в производството, че е настъпило едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност. Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения, произтичащи от договора за превоз, сключен с молителя, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат взети предвид събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника. За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника и за определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите краткосрочни задължения с притежаваните от него краткотрайни активи е допуснато изслушването на основна и допълнителни съдебно-икономически експертизи /СИЕ/, които съдът кредитира изцяло като компетентно дадени и съдържащи пълен анализ на проверената счетоводна документация. Вещото лице при изготвяне на експертизите е работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото основна СИЕ, се установява, че балансовата стойност на притежаваните от „Г.е.д.” ЕООД краткотрайни активи, която е посочена в съставените годишните финансови отчети на дружеството, е както следва: към 31.12.2015 г. балансовата стойност на краткотрайните активи, които то притежава, е в размер на 44 219 000 лв., към 31.12.2016 г. тя е в размер на 38 691 000 лв., към 31.12.2017 г. тя е в размер на 44 560 000 лв., към 31.12.2018 г. – е в размер на 153 735 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тези дати ответникът е имал осчетоводени краткосрочни задължения, които са с балансова стойност както следва: от 42 963 000 лв. към 31.12.2015 г., от 32 084 000 лв. към 31.12.2016 г., от 36 911 000 лв. към 31.12.2017 г. и от 145 531 000 лв. към 31.12.2018 г. В производството не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към всеки един от този моменти търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства за кратък период от време чрез събиране на вземанията от длъжниците и следователно не са реално ликвидни. По делото не се доказва, че през някоя от посочените финансови години в тежест на ответника са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружеството, което посочва, че в неговото счетоводство надлежно са отразени паричните задължения, които са възникнали към молителя „Д.“ ЕООД, които са единствените парични задължения с падеж, настъпил в изследвания периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., за които по делото са ангажирани доказателства, че са възникнали /всички други задължения на ответника, за установяване на които в производството има представени писмени документи, са възникнали и са станали изискуеми след 31.12.2018 г., като това се отнася както за данъчните задължения, така и за задълженията, които се твърди, че са възникнали към присъединените кредитори/. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на „Г.е.д.” ЕООД за посочените четири години трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му. При съпоставяне на стойностите на краткотрайните активи на ответното дружество за всяка една от изследваните финансови години със стойностите на краткосрочните му задължения към същите моменти е видно, че първите са в по-голям размер от вторите. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към всяка една от посочените дати е много над референтната такава от 1. Това означава, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. ответникът е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, и следователно не е бил в състояние на неплатежоспособност. Преди да премине към анализ на финансовото състояние на ответното дружество през следващите четири отчетни години, които са тези, приключващи на 31.12.2019 г., 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г., съдът ще обсъди един въпрос, който се поставя за всяка от тях и който касае краткотрайните активи, които търговецът притежава към посочените дати, които следва да участват при този анализ. От заключенията на изготвените основна и допълнителни СИЕ е видно, че основна част от притежаваните от ответника краткотрайни активи към края на всяка от отчетните години 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. представляват краткосрочни вземания. В тази връзка на първо място трябва да бъде посочено, че краткосрочни вземания са онези вземания, които са реализуеми, т.е. събираеми, в рамките на един отчетен период, който е една счетоводна година. С оглед на това и доколкото кредиторът може да предприеме действия за събиране на едно вземане от длъжника само след като настъпи неговият падеж, от който момент то става изискуемо, то съдът счита, че като краткосрочни вземания през съответната финансова година трябва да се квалифицират само вземанията на ответника към трети лица, чийто падеж е настъпил или преди, или в рамките на конкретно разглежданата година, т.е. всички вземания, изискуеми към 31.12 на съответната година. Ако едно вземане е станало изискуемо преди финансовата година, която се разглежда, но то продължава да съществува и през нея, защото не е погасено, то продължава да има характер на краткосрочно вземане и не става дългосрочно вземане. Фактът, че едно вземане не е събрано в рамките на един отчетен период след настъпване на падежа му, има отношение единствено към въпроса за реализуемостта на този краткотраен актив. За да се счете, че едно вземане е променило своя характер и то вече не представлява краткосрочно, а дългосрочно, трябва да бъде установено, че между страните по сделката, въз основа на която то е възникнало, е постигнато съгласие за отсрочване на падежа му, който вече ще настъпва на дата, която е извън отчетната година, която се разглежда. С оглед на това съдът ще квалифицира като краткосрочни вземания само тези вземания на ответника към трети лица, чийто падеж е настъпил до 31.12 на съответната финансова година, която се разглежда, т.е. преди тази финансова година или през нея. На следващо място, съдът съобразява, че в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, не е достатъчно, за да се направи извод дали един търговец е платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за това дали посредством притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Това означава, че съдът е длъжен да изследва дали краткотрайните активи, представляващи материални запаси и вземания, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е. да се прецени тяхната реализуемост – дали материалните запаси са продаваеми на пазара и съответно дали краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г., постановено по т. дело № 284/ 2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013 г., постановено по т. дело № 685/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о. Тогава, когато се установи, че вземанията на един търговец не могат да бъдат събрани на падежа и за период от една година от настъпване на падежа, те следва да се определят като несъбираеми в краткосрочен план и да се приеме, че губят характеристиката си на бързо ликвиден актив, т.е. на такъв, който може за кратък период от време да се преобразуват в парични средства и така да служи за погасяване на възникналите краткосрочни задължения. Ето защо и съдът ще изключи от стойността на краткосрочните вземания на ответника всички вземания, за които се доказва, че забавата в изпълнението им от третите лица, длъжници по тях, е продължила за период от повече от една година, считано от датата на техния падеж, който е установен по делото, защото при толкова продължителна забава може да се направи обоснован извод, че ответникът не би могъл да получи дължимите му се парични средства по тези вземания в кратък период от време и те реално нямат вече характера на бързо ликвиден актив. Съобразявайки тези общи положения съдът ще извърши анализ на финансовото състояние на ответното дружество поотделно за всяка една от следващите отчетни години. От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че към края на следващия отчетен период, приключващ на 31.12.2019 г., стойността на осчетоводените краткотрайни активи на „Г.е.д.” ЕООД се е увеличила спрямо тяхната стойност през предходния период. Тя възлиза на сумата от 230 964 000 лв., като значителна част от осчетоводените активи представлява краткосрочни вземания, които са на стойност от 197 347 000 лв., а останалата по-малка част от тях са финансови активи в размер на 18 297 000 лв. и парични средства на стойност от 15 179 000 лв. С оглед на това съдът трябва да отговори на въпроса каква част от притежаваните от ответника вземания притежават характеристиките на реално ликвидни за кратък период от време активи към 31.12.2019 г. и като такива могат да се съобразяват при анализа на финансовото му състояние към тази дата. Съдът приема, че вземанията, които „Г.е.д.” ЕООД е осчетоводил като краткосрочни активи към 31.12.2019 г., са тези, които са описани в таблицата на от стр. 15 до стр. 17 от заключението на допълнителната СИЕ, приета в съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г. /л. 3814 – л. 3816 от делото/. По делото са събрани данни за това какъв е падежът само на едно от тези вземания, което е вземането на ответника към дружество „Е.Ю.“ АД, което е в размер на 273 609, 48 лв. и което е осчетоводено като краткосрочно вземане осен към 31.12.2019 г., също така и към 31.12.2018 г. и към края на всяка една от годините, следващи 2019 г. По отношение на това вземане вещото лице З. Д. е посочило, че в счетоводството на ответника е записано основание за неговото възникване, което е фактура от 15.05.2015 г., в която е вписан падеж на задължението, който е 20.05.2015 г. В тази насока са констатациите в първата таблица на стр. 9 от заключението на изготвената допълнителна СИЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г. /л. 3288 от делото/. Към 31.12.2019 г. забавата за изпълнение на това парично вземане от задълженото лице към ответника продължава вече много повече от една година от датата, на която се установява, че е настъпил неговият падеж /забавата е от четири години/. След като това вземане не е събрано в рамките на отчетен период от една година след падежа му, като се установява, че то не е събрано и до края на 2022 г., съдът приема, че то трябва да се квалифицира като несъбираемо за кратък период от време и с оглед на това като такова, което няма характер на бързо ликвиден актив, който дружеството – кредитор по вземането, да може да обърне в парични средства в краткосрочен план, който е една година от падежа. Ето защо това вземане не трябва да се взема предвид при изследване на способността на „Г.е.д.” ЕООД да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения с притежаваните краткотрайни активи към 31.12.2019 г. Съдът констатира, че част от вземанията на ответника, които са осчетоводени като краткосрочни през 2019 г., са осчетоводени като краткосрочни до определен размер и към 01.01.2018 г. След като тези вземания са осчетоводени като краткосрочни към 01.01.2018 г., то това означава, че техният падеж е настъпил най-късно на 01.01.2018 г. Това са вземанията на „Г.е.д.” ЕООД към дружеството „Р.-М.“ ЕООД в размер на 18 456, 15 лв., както и към дружеството „М.Ч.М.-Б.“ ЕАД в размер на 693 303, 76 лв. Следователно тези вземания на ответното дружество в общ размер на 711 759, 91 лв. са такива, по отношение на които също се доказва, че към 31.12.2019 г. те не са събрани за период по –дълъг от една година от падежа им. От таблиците, изготвени от вещото лице в заключението на допълнителната СИЕ, приета в съдебно заседание от 05.07.2023 г., в които са описани осчетоводените краткосрочни вземания на ответника към трети лица през 2020 г., обаче се установява, че голяма част от тези вземания са събрани през 2020 г. /данни за сумите, които са събрани от всеки от длъжниците, се съдържат в графата от таблиците, наименувана „Обороти Кредит“/ - през 2020 г. от „Р.-М.“ ЕООД е събрана сумата от 26 853, 01 лв. и от „М.Ч.М.-Б.“ ЕАД е събрана сума от 713 174, 41 лв. След като по делото се установява, че тези вземания на „Г.е.д.” ЕООД са събрани през 2020 г., макар и със забава, то съдът счита, че те не следва да се изключват от краткотрайните активи на ответника, като се квалифицират като несъбираеми за кратък период от време, защото реално са преобразувани в парични средства, като забавата, с която е станало това, не е прекалено продължителна. По делото няма представени други доказателства, от които да се установява кога е настъпил падежът на останалата част от вземанията на ответника, които са осчетоводени като краткосрочни към 31.12.2019 г., поради което съдът не може да направи извод, че е налице забава те да бъдат изпълнени от длъжниците за достатъчно дълъг период от време, който да ги прави несъбираеми за период от една година от техния падеж и оттам не може да се заключи, че стойността на някое от тези вземания следва да се извади от стойността на краткотрайните активи на търговеца при изследване на финансовото му състояние. Това се отнася и за вземанията, посочени на стр. 14 и стр. 15 от заключението на допълнителната СИЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., които са извън изброените от съда вземания към „Р.-М.“ ЕООД и „М.Ч.М.-Б.“ ЕАД, защото тези вземания липсват сред тези, които са включени в счетоводството на ответника като краткосрочни през 2018 г., което означава, че техният падеж е настъпил най-рано на 01.01.2019 г. С оглед на така определения падеж дори и някое от тези вземания да не е платено на него и да е налице забава на задължените по него лица да го изпълнят, към 31.12.2019 г. тази забава все още не е толкова продължителна, за да може от нейното настъпване да се заключи, че е невъзможно ответникът да получи дължимото в кратък период от време, защото не е продължила за период от повече от една година. Сред вземанията на ответника, които са осчетоводени като краткосрочни към 31.12.2019 г., има още такива, извън обсъдените вече вземания към „Р.-М.“ ЕООД и „М.Ч.М.-Б.“ ЕАД, които също са осчетоводени до определени размери още през 2018 г. От извършените счетоводните записвания обаче не може да се направи извод, че тези вземания не са платени за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както и през цялата 2019 г. Това е така, защото през 2018 г. и през 2019 г. е осчетоводявано възникване на нови по размер вземания за ответника към същите длъжници, както и събиране на части от тези вземания, като не може да се направи разграничение точно кои части от тях са събрани. Това прави невъзможно за съда да заключи точно кои от всички вземания на ищеца към определен длъжник са събрани и кои не и дали тези, които не са събрани през 2018 г., са същите като тези, които не са събрани и през 2019 г. Следователно няма как да се приеме, че забавата в изпълнението на някое конкретно вземане на ответника към трето лице продължава повече от една година от падежа му и че с оглед на това то е загубило характера си на бързо ликвиден актив към 31.12.2019 г. и следва да се изключи от стойността на краткотрайните активи, която ще се вземе предвид при анализа на финансовото състояние на търговеца. Предвид изложеното съдът намира, че общата стойност на краткотрайните активи, които ответникът притежава към 31.12.2019 г., трябва да се определи като от тяхната балансова стойност се извади само сумата от 273 609, 48 лв., представляваща стойността на осчетоводените като краткосрочни вземания на този субект към трети лица, които се установи, че реално нямат характер на бързо ликвидни активи, защото не могат да бъдат превърнати в парични средства за кратък период от време. При извършване на това изчисление съдът определя тази стойност в размер на 230 690 390, 52 лв. При преглед на записванията в търговските книги на ответника към 31.12.2019 г. вещото лице е констатирало, че стойността на възникналите в негова тежест и осчетоводени от него като краткосрочни задължения е в размер на 213 763 000 лв. Експертът е направил извод, че от проверените от него документи, които са представените по делото такива, както и тези, които са му предоставени от НАП, може да се заключи, че към 31.12.2019 г. в тежест на „Г.е.д.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения за заплащане на данъци и лихви върху тях, които са установени в хода на проведено ревизионно производство, приключило с издаването на ревизионен акт № Р-290029000177-091-001/ 02.08.2019 г. Общият размер на тези публични задължения е 8 779 982, 66 лв. В разпита си, проведен в открито съдебно заседание на 06.07.2022 г., вещото лице е уточнило, че установените с ревизионния акт публичноправни задължения не са осчетоводени от ответника през 2019 г., както и през следващите отчетни години. От предоставената от НАП информация по делото е видно, че този ревизионен акт е обжалван от задълженото лице пред съда, като след извършена служебна проверка за хода на съдебното производство, висящо пред административния съд, се установява, че към момента то не е приключило и няма постановен окончателен съдебен акт по законосъобразността на издадения ревизионен акт. Срокът, до който трябва да бъдат платени установените с ревизионния акт задължения, е определен в чл. 127, ал. 1 ДОПК и той е 14-дневен срок от връчването на акта, което означава, че тези задължения стават изискуеми от деня, следващ изтичането на 14-дневния срок за доброволно плащане, като по принцип върху момента на изискуемостта им не влияе фактът на обжалване на издадения ревизионен акт, защото в закона е предвидено, че неговото обжалване пред горестоящия административен орган и пред съда не спира изпълнението му /чл. 153, ал. 1 ДОПК и чл. 157, ал. 1 ДОПК/. В случая обаче от НАП е предоставена информация, че изпълнението на ревизионен акт № Р-290029000177-091-001/ 02.08.2019 г. е спряно, поради което трябва да се приеме, че кредиторът по него не може да претендира изпълнение на установените с него задължения от длъжника за периода на спиране на изпълнението, което означава, че за този период тези задължения нямат характер на краткосрочни такива. Доколкото към момента все още не е приключило производството пред съда по разглеждане на жалбата срещу данъчно ревизионния акт, трябва да се приеме, че неговото изпълнение е спряно за целия период на изследване на финансовото състояние на ответника, поради което установените с този акт публични задължения не следва да се включват в краткосрочните му задължения към 31.12.2019 г., а и към края на всяка една от следващите отчетни години. В производството не сa представени други доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2019 г. в тежест на ответника са възникнали и са станали изискуеми и други задължения към негови кредитори, които не са включени във водените от него счетоводни регистри, които са представени на вещото лице. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на „Г.е.д.” ЕООД към 31.12.2019 г. трябва да се вземе предвид балансовата стойност, на която възлизат краткосрочните му задължения. При съпоставяне на стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в тежест на ответника към 31.12.2019 г., която е в размер на 213 763 000 лв., със стойността на притежаваните от него към тази дата краткотрайни активи, която е в размер на 230 690 390, 52 лв., е видно, че последната е в по-висок размер. Следователно към 31.12.2019 г. ответното дружество все още притежава достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойноста на показателя за обща ликвидност, който възлиза на 1, 0791 и е над референтната стойност от 1, поради което показва добро финансово - икономическо състояние на търговеца към този момент. Трябва да се посочи, че този извод не би се променил и ако от размера на краткосрочните активи се извадят и вземанията на ответника, които се доказа, че са станали изискуеми най-късно до 01.01.2018 г. и не са били събрани до 31.12.2019 г., а са събрани по-късно, които са в общ размер на 711 759, 91 лв., тъй като стойността на краткотрайните активи на търговеца към края на 2019 г. превишава стойността на краткосрочните му задължения с много повече от общия размер на тези вземания. От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че към 31.12.2020 г. стойността на осчетоводените краткотрайни активи на „Г.е.д.” ЕООД възлиза на сумата от 219 450 000 лв. От тях значителна част представляват краткосрочните вземания на търговеца на стойност от 180 479 000 лв., а останалата по-малка част са финансови активи в размер на 31 763 000 лв. и парични средства на стойност от 6 837 000 лв. Съдът отново трябва да анализира осчетоводените като краткосрочни вземания на ответника и да прецени въз основа на вече посочените критерии дали всички от тях притежават характеристиките на ликвидни за кратък период от време активи към 31.12.2020 г. и като такива могат да бъдат съобразени при извода за неговото финансово състояние към този момент. Съдът приема, че вземанията, които „Г.е.д.” ЕООД е осчетоводил като краткосрочни активи към 31.12.2020 г., са тези, които са описани в таблицата на от стр. 18 до стр. 21 от заключението на допълнителната СИЕ, приета в съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г. /л. 3817 – л. 38120 от делото/. Сред тези вземания е и това към дружеството „Е.Ю.“ АД в размер на 273 609, 48 лв., за което се изложиха мотиви, че с оглед падежа му е загубило характера си на бързо ликвиден актив още към 31.12.2019 г., поради което то трябва да се изключи от общата стойност на краткотрайните активи при изследване на способността на „Г.е.д.” ЕООД да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения с притежаваните краткотрайни активи и към 31.12.2020 г. По делото няма представени доказателства, от които да се установява кога е настъпил падежът на което и да е от вземанията на ответника, които са осчетоводени като краткосрочни към 31.12.2020 г. Част от тези вземания обаче се доказва, че са осчетоводени като краткосрочни до определен размер още към 01.01.2019 г. След като тези вземания са осчетоводени като краткосрочни към 01.01.2019 г., то това означава, че техният падеж е настъпил най-късно на 01.01.2019 г. Това са вземания на „Г.е.д.” ЕООД към дружеството „Б.С.“ АД в размер на 417 835, 51 лв., към дружеството „Д.“ ЕООД в размер на 75 489, 71 лв. и към дружеството „Р. М“ ООД в размер на 40 795, 40 лв. По отношение на тези вземания до посочения размер може да бъде направен обоснован извод и за това, че те не са платени за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., както и през цялата 2020 г., а и през следващия отчетен период. Следователно към 31.12.2020 г. тези вземанията на ответното дружество, които са в общ размер на 534 120, 62 лв., не са събрани за период повече от една година от падежа им, който е най-късно 01.01.2019 г. Ето защо съдът приема, че те трябва да се квалифицират като несъбираеми за кратък период от време вземания и с оглед на това като такива, които нямат характер на бързо ликвиден актив, който дружеството – кредитор по вземанията, да може да обърне в парични средства в краткосрочен план. С оглед на това тези вземания също не трябва да участват при изследване на способността на „Г.е.д.” ЕООД към 31.12.2020 г. да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения с притежаваните краткотрайни активи. Няма други вземания на ответника от осчетоводените като краткосрочни към 31.12.2020 г., по отношение на които съдът да може да направи извод, че забавата да бъдат изпълнени от длъжниците по тях продължава за достатъчно дълъг период от време от техния падеж, който да ги прави несъбираеми в краткосрочен план. Това се отнася и за вземанията, посочени на стр. 17 и стр. 18 от заключението на допълнителната СИЕ, прието в съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., които са извън изброените от съда такива. Това е така, защото от данните за осчетоводените краткосрочни вземания през 2019 г. и 2020 г., изведени от вещото лице Д., е видно, че те не са били осчетоводени като такива с настъпил падеж към 01.01.2019 г. Това означава, че техният падеж е настъпил на неустановена дата през 2019 г., като предвид липсата на доказателства кога точно е станало това, съдът приема, че това е 31.12.2019 г., която е най-ранната сигурна дата на падежа. Следователно дори някое от тези вземания да не е платено на падежа и да е налице забава на задължените по тях лица, каквато се установява да съществува, то към 31.12.2020 г. тази забава все още не е толкова продължителна, за да може от нейното настъпване да се заключи, че е невъзможно ответникът да получи дължимото в кратък период от време, защото не е продължила за период от повече от една година, считано от 31.12.2019 г. Предвид изложеното съдът намира, че общата стойност на краткотрайните активи, които ответникът притежава към 31.12.2020 г., трябва да се определи като от тяхната балансова стойност се извади сумата от общо 807 730, 10 лв., представляваща стойността на осчетоводените като краткосрочни вземания на този субект към трети лица, които се установи, че реално нямат характер на бързо ликвидни активи, защото не могат да бъдат превърнати в парични средства за кратък период от време. При извършване на това изчисление съдът определя тази стойност в размер на 218 642 269, 90 лв. Вещото лице, изготвило допуснатата по делото основна СИЕ, е констатирало, че балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения към 31.12.2020 г. е в размер на 272 859 000 лв. В производството не са събрани доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на търговското дружество към посочената дата са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово- икономическото състояние на дружеството /както се посочи, публичните задължения, установени с ревизионен акт от 02.08.2019 г., нямат характер на краткосрочни задължения за целия изследван период, поради постановеното спиране на изпълнение на този акт, а останалите задължения, за които по делото са събрани доказателства, че са възникнали, са със срок на изпълнение след 31.12.2020 г./. Ето защо и при анализ на финансовото състояние на ответника към края на отчетната 2020 г. трябва да се вземе предвид балансовата стойността на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, без да се извършва корекция на тази стойност. При съпоставяне на стойността на краткосрочните задължения на ответника към края на финансовата 2020 г., която е 272 859 000 лв., със стойността на притежаваните от него към тази дата краткотрайни активи, която е 218 642 269, 90 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер от първата. Това означава, че към този момент търговецът вече не е притежавал достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения. Това е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност, която е под минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0, 8013. Това показва влошаване на финансовото - икономическо състояние на „Г.е.д.” ЕООД към 31.12.2020 г. спрямо предходния отчетен период. От представения по делото годишен финансов отчет на „Г.е.д.” ЕООД към 31.12.2021 г. и изводите на вещото лице в заключението на изготвената основна СИЕ, е видно, че стойността на осчетоводените от търговеца краткотрайни активи към края на финансовата 2021 г. възлиза на сумата от 190 573 000 лв., която включва сумата от 190 288 000 лв., представляваща стойността на осчетоводените краткосрочните вземания, на които дружеството е титуляр, и сумата от 285 000 лв., представляващи налични парични средства. Съдът следва да се произнесе каква част от осчетоводените през 2021 г. като краткосрочни вземания имат характеристиките на ликвидни в краткосрочен план активи към 31.12.2021 г. и каква част от тях не могат да се характеризират като такива, както направи това за предходните отчетни периоди и въз основа на същите критерии. Съдът приема, че вземанията, които „Г.е.д.” ЕООД е осчетоводило като краткосрочни активи към 31.12.2021 г., са тези, които са описани в таблицата на от стр. 22 до стр. 24 от заключението на допълнителната СИЕ, приета в съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г. /л. 3821 – л. 3823 от делото/. При отговор на задача шест в заключението на допълнителната експертиза, приета в съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г., вещото лице също е представило в таблица осчетоводените от ответника краткосрочни вземания, като е записало, че това е съгласно счетоводните записвания към 31.12.2021 г. /л. 3289 – л. 3292 от делото/. Това обаче очевидно не отговаря на събраните писмени доказателства, от които е видно, че този опис на краткосрочни вземания е съгласно записванията във финансовия отчет на ответника към 30.09.2022 г., тъй като общият им размер съответства на осчетоводените в този отчет вземания. Това се посочва и от самото вещо лице в разпита му в съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г., в което то изрично заявява, че описаните в заключението краткосрочни вземания са съгласно счетоводните записвания към 30.09.2022 г. С оглед на това съдът няма да съобразява описа на вземанията в това заключение. Сред описаните вземания, осчетоводени от ответника като краткосрочни към 31.12.2021 г., отново фигурира вземането към дружеството „Е.Ю.“ АД в размер на 273 609, 48 лв., за което се изложиха мотиви, че с оглед падежа му е загубило характера си на бързо ликвиден актив още към 31.12.2019 г., поради което то трябва да се изключи от общата стойност на краткотрайните активи при изследване на способността на „Г.е.д.” ЕООД да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения с притежаваните краткотрайни активи и към 31.12.2021 г. За част от осчетоводените като краткосрочни вземания към 31.12.2021 г. се доказва, че те са осчетоводени като такива до определен размер още към 01.01.2019 г., а други към 31.12.2019 и към 01.01.2020 г. След като тези вземания са осчетоводени като краткосрочни към 01.01.2019 г., към 31.12.2019 г. и към 01.01.2020 г., то това означава, че техният падеж е настъпил най-късно съответно на 01.01.2019 г., на 31.12.2019 г. и на 01.01.2020 г. Това са вземания на „Г.е.д.” ЕООД към дружеството „Р.-М.“ ЕООД в размер на 11 127, 25 лв., към дружеството „Д.“ ЕООД в размер на 86 854, 85 лв., към дружеството „Р. М“ ООД в размер на 221 436, 36 лв., към дружеството „Б.к.“ ЕООД в размер на 136, 85 лв. и към дружеството „В.Б.Д.“ ЕООД в размер на 244, 28 лв. По отношение на тези вземания до посочения размер може да бъде направен обоснован извод и за това, че те не са платени за периода от падежа им до 31.12.2021 г., както и през следващия отчетен период, завършващ на 31.12.2022 г. Следователно към 31.12.2021 г. за тези вземанията на ответното дружество, които са в общ размер на 319 799, 59 лв., може да се заключи, че не са събрани в рамките на период от една година след падежа им, който е най-късно 01.01.2019 г. съответно 31.12.2019 г. и 01.01.2020 г., като забавата те да бъдат изпълнение от длъжниците продължава повече от една година /забавата при повечето от тези вземания е поне две години/. Ето защо описаните вземания трябва да се квалифицират като несъбираеми за кратък период от време и с оглед на това като такива, които нямат характер на бързо ликвиден актив, който дружеството – кредитор по вземанията, да може да обърне в парични средства в краткосрочен план. Предвид това те също не трябва да участват при изследване на способността на „Г.е.д.” ЕООД към 31.12.2021 г. да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължение с притежаваните краткотрайни активи. За част от вземанията на ответника, които са осчетоводени като краткосрочни към 31.12.2021 г., има събрани доказателства за това кога е уговорено да настъпва падежът им между страните по сделката, от която те са възникнали. На първо място, това е вземането на „Г.е.д.” ЕООД към дружеството „С. ЕМ“ ЕООД, което е в размер на 5 135 711, 83 лв. По делото е представен договор за заместване в дълг, сключен на 30.06.2021 г., между ответника, „С. ЕМ“ ЕООД и „ТЕЦ Бобов Дол“ АД, с който е постигнато съгласие, че „С. ЕМ“ ЕООД замества „ТЕЦ Бобов Дол“ АД в дълга, който последното дружество има към ответника за заплащане на сума в общ размер 5 135 711, 83 лв., който е възникнал по сделки, обективирани в четири фактури, издадени в периода от 30.04.2019 г. до 30.06.2019 г. /договорът се намира на от л. 3561 до л. 3562 от делото/. От този договор се установява, че осчетоводените вземания на ответника в размер на 5 135 711, 83 лв. са възникнали през 2019 г., като първоначално длъжник по тях е дружеството „ТЕЦ Бобов Дол“ АД, а след сключване на договора от 30.06.2021 г. длъжник е дружеството „С. ЕМ“ ЕООД. От съдържанието на този договор не става ясно каква е сделката или сделките, от които тези вземания са породени, но със сигурност може да се заключи, че те са сключени между търговци, поради което трябва да се определят като търговски сделки. По делото няма данни и за това кога е настъпил падежът на тези вземания, но с оглед на това, че за всяко от тях е издадена фактура в периода от 30.04.2019 г. до 30.06.2019 г. и при съобразяване на нормата на чл. 303а ТЗ относно срока за изпълнение на паричните задължения по търговски сделки, съдът намира, че падежите на задълженията по всички фактури са настъпили през отчетната 2019 г. Следователно към 31.12.2019 г. всички вземания на ответника към „ТЕЦ Бобов Дол“ АД, което дружеството през 2021 г. е заместено в дълга от „С. ЕМ“ ЕООД, са станали изискуеми, като сключването на договор за заместване в дълг не се отразява по никакъв начин на падежа на задълженията, защото новият длъжник встъпва в дълга такъв, какъвто той съществува към датата на сключване на договора по чл. 102, ал. 1 ЗЗД. Тези вземания не са събрани нито към 31.12.2019 г., нито към 31.12.2020 г., нито към 31.12.2021 г., защото към всяка от посочените дати те са включени като краткосрочни вземания в отчетите на „Г.е.д.” ЕООД, като разликата в осчетоводяването е само с оглед партидата на длъжника, по която е направено счетоводното записване - към първите две дати осчетоводяването е по партидата на длъжника „ТЕЦ Бобов Дол“ АД, а към последната – по партидата на длъжника „С. ЕМ“ ЕООД. След като тези вземания не са платени на падежа и за период от две години след падежа им, то трябва да се приеме, че те трябва да се квалифицират като несъбираеми за кратък период от време и с оглед на това да се счете, че нямат характер на бързо ликвидни активи, които ответникът може да обърне в парични средства в краткосрочен план, който е една година от падежа. Ето защо тези вземания също трябва да бъдат изключени от общия размер на краткотрайните активи на „Г.е.д.” ЕООД към 31.12.2021 г., въз основа на които ще се отговори на въпроса дали това дружество има имущество, с което да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. Другото вземане, чийто падеж се установява по делото от представените доказателства, е вземането на „Г.е.д.” ЕООД към дружеството „Д.“ ЕООД, което е в размер на 8 573 832, 72 лв. Доказва се, че то е възникнало по договор за прехвърляне на вземане, който е сключен на 01.10.2021 г. между ответника, в качеството му на цедент, и „Д.“ ЕООД, като цесионер, който договор е представен в производството и се намира на от л. 3565 до л. 3567 от делото. По силата на този договор „Г.е.д.” ЕООД прехвърля възмездно на „Д.“ ЕООД свои вземания към „Б.“ АД в размер на 8 573 832, 72 лв. и към „Топлофикация – Враца“ ЕАД в размер на 3 969 177, 26 лв., срещу получаване на покупна цена за вземанията в общ размер на 12 270 009, 98 лв. С оглед предмета на този договор и съдържанието на постигнатите с него уговорки трябва да се заключи, че по него в полза на „Г.е.д.” ЕООД възниква едно единствено парично вземане към „Д.“ ЕООД, което е това за получаване на уговорената цена за прехвърлените вземания. Ето защо съдът приема и че вземането на ответника в размер на 8 573 832, 72 лв., което е осчетоводено като краткосрочно към 31.12.2021 г., представлява част от вземането за цена по този договор за цесия. Установява се, че страните по договора за цесия са постигнали съгласие по отношение на срока, до който следва да бъде изпълнено задължението за заплащане на цена, който е до пет години от датата на сключване на сделката. Това означава, че падежът на вземането за цена е 01.10.2026 г. и той не е настъпил до 31.12.2021 г. С оглед на това посоченото вземане не може да се характеризира като краткосрочно, защото, както беше посочено, такива са само вземанията, чийто падеж е настъпил преди или в рамките на съответната отчетна година, която в случая е 2021 г. То представлява дългосрочно вземане, какъвто характер имат всички вземания с ненастъпил до 31.12.2021 г. падеж. По делото не са представени доказателства страните по договора за цесия да са изменили постигнатата уговорка за срока, до който задължението за цена трябва да бъде изпълнено от цесионера, нито пък такива, от които да се установява, че за кредитора е възникнало правото да иска изпълнение на това задължение преди изтичане на уговорения срок съгласно чл. 71 ЗЗД, както и че това право е надлежно упражнено срещу длъжника. Предвид изложеното трябва да се приеме, че вземането на „Г.е.д.” ЕООД към дружеството „Д.“ ЕООД, което е в размер на 8 573 832, 72 лв., няма характер на краткосрочно към 31.12.2021 г. и то също трябва да бъде изключено от общия размер на краткотрайните активи на ответника към тази дата, въз основа на които ще се отговори на въпроса дали последният има имущество, с което да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължения. При съобразяване на изброените корекции съдът счита, че общата стойност на краткотрайните активи, които ответникът притежава към 31.12.2021 г., трябва да се определи като от тяхната балансова стойност се извади сумата от общо 14 302 953, 62 лв., представляваща стойността на осчетоводените като краткосрочни вземания на този субект към трети лица, които се установи, че не са с настъпил до 31.12.2021 г. падеж и които се установи, че реално нямат характер на бързо ликвидни активи, защото не могат да бъдат превърнати в парични средства за кратък период от време. При извършване на това изчисление съдът определя тази стойност в размер на 176 270 046, 38 лв. Вещото лице, изготвило допуснатата по делото основна СИЕ, е констатирало, че балансовата стойност на възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни задължения към 31.12.2021 г. е в размер на 387 002 000 лв. За да отговори на въпроса дали в тази стойност се включват всички задължения, които са възникнали в тежест на „Г.е.д.” ЕООД и станали изискуеми към тази дата, или трябва да се извърши корекция като към посочената стойност се прибави и размера на други задължения, които се доказва, че са възникнали и са с настъпил падеж, съдът трябва да съобрази, че по делото като присъединени кредитори са конституирани дружествата „А.е.“ СЕ, учредено съгласно законите на Република Чехия, и „Е.п.д.“ С.А., учредено съгласно законите на Гърция, които твърдят, че са кредитори на ответника по конкретни парични задължения, които са възникнали в тежест на последния към 31.12.2021 г., както и че за установяване на това по делото са събрани редица доказателства. Ето защо и настоящият съдебен състав трябва да се произнесе по това дали се доказва такива парични задължения да са възникнали и дали ако са възникнали, те имат характер на краткосрочни задължения и са осчетоводени от ответника като такива. Присъединеният кредитор „А.е.“ СЕ твърди, че в тежест на ответника са възникнали задължения да му заплати следните суми: - сума в размер на 52 989, 52 евро, представляваща цена за предоставени права за ползване на трансгранични капацитети, дължима за периодите 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. и 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. съгласно рамков договор за използване на капацитети, сключен на 17.01.2019 г.; - сума в размер на 65 269 369, 06 евро, представляваща ликвидационна стойност, дължима съгласно чл. 18 от рамков договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен на 13.03.2014 г., при прекратяване на този договор поради неизпълнение от ответника на задълженията му да достави на „А.е.“ СЕ уговорено количество електрическа енергия; - сума в размер на 62 903 368, 48 евро, представляваща дължима такава съгласно раздел 6(д) от рамков договор, сключен на 05.12.2018 г., при прекратяване на този договор. От представените по делото писмени доказателства от присъединения кредитор „А.е.“ СЕ се установява, че между него и ответника са възникнали облигационни отношения по рамков договор за използване на капацитети, сключен на 17.01.2019 г. Това е видно от писмен договор от 17.01.2019 г., който е подписан от представители на двете дружества и следователно обективира техните насрещни волеизявления за съгласие за сключване на тази сделка. С него „А.е.“ СЕ се задължава да предостави на „Г.е.д.” ЕООД правото да използва притежавани от него права върху преносен капацитет при определени междусистемни електропроводи, разпределен от даден оператор на електроенергийна система, за да осъществява пренос на електрическа енергия по начина, описан в индивидуален договор, който се сключва между страните, а „Г.е.д.” ЕООД поема насрещно задължение да заплаща цена на капацитета за периода на използване, която се изчислява по начина, посочен в чл. 4 от договора. В договора не е уговорено конкретното съдържание на всяка една насрещна престация, която възниква за страните във връзка с предоставените за ползване права, поради което той има характер на рамков договор, като страните са се съгласили, че индивидуализацията на отделните задължения ще става в индивидуални договори, които ще бъдат сключвани между тях за ползване на конкретните права. Във връзка с направените от ответника възражения за нищожност на клаузи от договорите, сключени с „А.е.“ СЕ, трябва да се посочи, че тази страна не е оспорила в процеса действителността на клаузите от рамковия договор от 17.01.2019 г., в които страните са постигнали уговорка за възникване в тежест на ответника на парично задължение за заплащане на цена за предоставеното по силата на сделката право за ползване на притежаваните от присъединения кредитор права, каквото възражение е направено по отношение на клаузи от другите два договора, сключени с „А.е.“ СЕ, от които са породени другите вземания, на които това дружество твърди да е титуляр. Ето защо съдът не дължи произнасяне по такова правоизключващо възражение във връзка с правните последици на тази сделка. В производството са представени и 6 фактури, издадени на 08.07.2021 г. и на 02.09.2021 г. от „А.е.“ СЕ, по които получател е ответното дружество и в които е удостоверено възникване на задължение за заплащане на цена на извършена услуга по предоставяне за ползване на капацитети, която е в общ размер от 52 989, 52 евро. При съобразяване на описаните във фактурите услуги, както и на това, че страните по задълженията, за които те са издадени, са страните по рамковия договор от 17.01.2019 г., съдът счита, че тези счетоводни документи са съставени за удостоверяване на отделни индивидуални договори, които са сключени в изпълнение на задълженията, поети с рамковия договор от 17.01.2019 г. О т изводите на вещото лице, направени при отговор на задача 19 в заключението на изготвената по делото основна СИЕ и съгласно фактите, посочени в Приложение 1 към това заключение, се установява, че ответникът „Г.е.д.” ЕООД е осчетоводил възникналите в негова тежест задължения към „А.е.“ СЕ за заплащане на цена за предоставеното право за ползване на капацитети, за които са издадени всички представени в производството 6 фактури от 08.07.2021 г. и от 02.09.2021 г. Осчетоводяването от ответното дружество на задълженията му по посочените фактури представлява конклудентно действие, с което то признава, че в негова тежест са възникнали задължения да заплати на кредитора „А.е.“ СЕ цена за ползване на правата върху преносен капацитет в размерите, посочени в тези счетоводни документи, което включва в себе си и признание за осъществяването на всички обстоятелства, при настъпване на които тези задължения възникват, едно от които е и оспореното от ответника в процеса обстоятелство, че той е използвал притежавани от „А.е.“ СЕ права върху преносни капацитети за посочените във фактурите периоди 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. и 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. Фактите, които се признават от ответника, са неизгодни за него в процеса, поради което направеното извънсъдебно признание има доказателствено значение и съдът следва да приеме за установено от него, че в тежест на „Г.е.д.” ЕООД са възникнали задължения да заплати на „А.е.“ СЕ цена за правото за използване на права върху преносен капацитет за периодите 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. и 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. съгласно рамков договор за използване на капацитети, сключен на 17.01.2019 г., която е в общ размер на 52 989, 52 евро, с левова равностойност 103 638, 49 лв. Доколкото в чл. 5.3. от рамковия договор страните са уговорили, че цената за правото за ползване на капацитет се заплаща не по-късно от 20-то число на календарния месец, в който е издадена фактурата за това, то съдът намира, че падежът на задълженията за цена, за които са издадени три от фактурите с дата 08.07.2021 г., е 20.07.2021 г., като те стават изискуем от 21.07.2021 г., а падежът на задълженията за цена, за които са издадени останалите три от фактурите с дата 02.09.2021 г., е 20.09.2021 г., като те стават изискуеми от 21.09.2021 г. Това означава, че всички описани задължения, възникнали по силата на рамковия договор от 17.01.2019 г. и сключените въз основа на него индивидуални сделки за ползване на правата върху конкретни преносни капацитети, са станали изискуеми преди 31.12.2021 г., поради което към посочената дата те имат характер на краткосрочни задължения, като каквито се установява да са и осчетоводени от ответника към 31.12.2021 г. Следователно стойността на тези задължения правилно е включена в балансовата стойност на краткосрочните задължения на „Г.е.д.” ЕООД към 31.12.2021 г. и липсват основания тя да се изважда от тях при извършване на анализ на финансовото състояние на този търговец. На следващо място, съдът счита, че от представените по делото писмени доказателства от присъединения кредитор „А.е.“ СЕ се установява, че между него и ответника са възникнали облигационни отношения и по втори договор, а именно рамков договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен на 13.03.2014 г. Това е видно от писмен договор от 13.03.2014 г., който е подписан от представител на двете дружества и като такъв обективира техните насрещни волеизявления за съгласие за сключване на тази сделка. Този договор също има характер на рамков, защото с него не е постигната уговорка за конкретното съдържание на основните задължения, които възникват за насрещните страни. С него „А.е.“ СЕ и „Г.е.д.” ЕООД се задължават да доставят един на друг електрическа енергия срещу насрещно задължение за заплащане на покупна цена за това, като съдържанието на тези две насрещни престации се определя по обща воля на страните с отделни сделки, сключени в изпълнение на този договор, което е уговорено, че може да стане във всякаква форма /чл. 3.1., чл. 5.1. и чл. 6.1. от рамковия договор/. Съдът като съобрази уточненията, направени от кредитора „А.е.“ СЕ в молба от 29.12.2021 г., счита, че тази страна твърди, че към 31.12.2021 г. в тежест на ответника по силата на рамковия договор от 13.03.2014 г. е възникнало едно единствено парично задължение към него да му заплати ликвидационна стойност, дължима на изправната страна при прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията по него от другата страна. С оглед на това и съдът трябва да се произнесе дали в рамковия договор има валидна уговорка за заплащане на ликвидационна стойност, какъв характер има това задължение, дали са се осъществили предпоставките, при които е уговорено, че то възниква, както и какъв е неговият размер. В чл. 18 от сключения на 13.03.2014 г. рамков договор страните са постигнали съгласие, че в случай на прекратяване на договора всички задължения на страните по него се заменят със задължение за ликвидационна стойност, която се изчислява от изрядната страна и включва следните отделни суми: - сума, получена в съответствие с чл. 14 от рамковия договор в резултат от прекратяването на всяка една отделна сделка, която представлява сума, която купувачът следва да заплати за недоставената електрическа енергия по сделката, равняваща се на разликата в цената между най-високата цена, на която купувачът е или би могъл да закупи или по друг начин да се снабди от пазара с недоставеното количество електрическа енергия, като действа по разумен в търговско отношение начин, и договорената цена, като тази разлика се умножава по обема недоставена електрическа енергия и впоследствие се увеличава с всякакви нарастващи разходи за пренос и други основателни и документирани разходи; - сума, на която се равняват доказаните разходи на изправната страна, направени основателно поради прекратяването на договора; - суми, дължими между страните по рамковия договор или във връзка с него. В договора са уговорени и условията, при които той може да бъде прекратен, като едното от тях е предвидено в чл. 17.4. от рамковия договор. С тази клауза страните са постигнали съгласие, че право да прекрати рамковия договор възниква за изправната страна при възникнало съществено нарушение. При отговор на въпроса дали за ответника е възникнало задължение на основание постигнатото съгласие с клаузата на чл. 18 от договора, съдът съобразява, че от ответника е направено възражение, че уговореното с нея задължение има характер на задължение за неустойка, която е нищожна, защото противоречи на добрите нрави, които по естеството си представляват общоприети норми за справедливост и добросъвестност. Ето защо съдът е длъжен да определи какъв характер има поетото с чл. 18 от договора задължение за заплащане на ликвидационна стойност, изхождайки от волята на страните, след което ако то има характер на задължение за неустойка, да се произнесе и дали уговорката за заплащане на тази неустойка страда от порок, който да я прави нищожна. Това трябва да бъде направено при съобразяване на нормите от избраното от страните по рамковия договор приложимо към възникналите от него правоотношения материално право, което съгласно чл. 24.1. от договора е швейцарското материално право. В производството е установено съдържанието на швейцарското право относно сключването и валидността на договорите, от което е видно, че разпоредбите, които регулират договорните правоотношения, се съдържат в Швейцарски кодекс на задълженията /КЗ/. В него е уредено възникване на право за изправната по договора страна при неизпълнение от насрещната страна на нейни задължения да развали договора след даване на подходящ срок за изпълнение /чл. 107 – чл. 109 КЗ/. От установеното в производството съдържание на КЗ е видно и това, че швейцарското право, също както и българското материално право, познава института на договорната неустойка. В чл. 160 и сл. КЗ са установени правилата за договорната неустойка, която представлява уговорка за изпълнение, което длъжникът обещава в случай на недостатъчно изпълнение или неизпълнение на определен дълг, като тя има акцесорен характер по отношение на основното задължение, което не е изпълнено. Съгласно чл. 163, ал. 1 КЗ размерът на неустойката се определя от страните свободно. В чл. 161, ал. 2 КЗ е предвидено, че когато претърпените вреди надвишават размера на неустойката, кредиторът може да претендира за допълнително обезщетение, само ако може да докаже, че длъжникът е виновен. При тълкуване на тези правни норми от швейцарското право във връзката им една с друга, съдът счита, че неустойката представлява парично задължение, което възниква по силата на постигната уговорка между страните по един договор в определен от тях с тази уговорка размер, при неизпълнение от едната от страните на нейно главно задължение по тази сделка, като целта е да бъдат обезпечени вредите, които изправната страна търпи в резултат на допуснатото неизпълнение, без да се доказва тяхното настъпване /доказването на вредите се изисква само когато се претендира обезщетение за вреди над размера на неустойката, каквато е правната регламентация и в материалното право на Република България/. На следващо място, трябва да бъде извършено тълкуване на волята на съдоговорителите, изразена в съдържанието на чл. 18 от рамковия договор от 13.03.2014 г., за да се определи вида на уговореното с нея задължение, като се съобразят и изведените в предходния абзац характеристики на задължението за неустойка. Уговорката на чл. 18 от договора намира приложение при настъпило разваляне на рамковия договор поради определено неизпълнение на една от страните по него на възникнали в нейна тежест задължения, което представлява съществено нарушение съгласно дефиницията на това понятие, дадена в договора. Това е така, тъй като с тази клауза страните са уговорили, че посочените в нея суми се дължат при прекратяване на договора, като доколкото в нея се прави изрично разграничение на правата, които възникват за изправната страна, то трябва да се приеме, че с нея не се уреждат последиците от всяко прекратяване на договора, а само от това прекратяване на действието на договора, което е настъпило поради допуснато от едната страна неизпълнение на нейни задължения, което е правопораждащ факт за възникване на правото за разваляне на договора от изправната страна. С чл. 18 от договора страните са се съгласили, че част от сумите, които е предвидено да се дължат при разваляне на договора, имат за цел да обезщетят вредите, настъпили за изправната страна в резултат на развалянето, като начинът на формиране на размера на задължението за заплащане на тези суми е определен при сключване на договора, т.е. отнапред – преди да бъде допуснато неизпълнението на договорно задължение и договорът да бъде прекратен в резултат на това. Това са сумите, които участват във формирането на ликвидационната стойност и се дължат за прекратяване на всяка една отделна сделка за продажба на електрическа енергия, сключена в изпълнение на рамковия договор, които суми се изчисляват по реда на чл. 14 от този договор като разлика между договорената по отделните сделки цена и най-високата пазарна цена /чл. 18.2. от рамковия договор/. С оглед на това трябва да се приеме, че задълженията за заплащане на тези суми имат характер на такива за заплащане на неустойка при разваляне на рамковия договор поради допуснато неизпълнение на поети по силата на тази сделка задължения от една от страните по него, защото притежават всички характеристики на задължението за неустойка според приложимото швейцарско материално право. Същевременно обаче съдът счита, че не всички суми, които страните са уговорили, че ще се включват в изчисляване на размера на ликвидационната стойност съгласно чл. 18 от рамковия договор, имат характер на задължение за заплащане на неустойка. Това се отнася за сумите, които се равняват на разходите, направени от изправната страна, които са в пряка причинна връзка с развалянето на договора /чл. 18.3. от рамковия договор/. Средствата, които едно лице разходва, водят до намаляване на неговото имущество, поради което те представляват вреда за него. Тогава, когато тези разходи са в пряка причинна връзка с поведението на неизправната по договора страна, те подлежат на обезщетяване от нея, което е предвидено в чл. 161, ал. 2 КЗ, както и в чл. 109, ал. 2 КЗ, в която норма от швейцарското материално право е регламентирана възможността на изправната страна, която е упражнила правото си да развали договора поради неизпълнение, да претендира обезщетяване на вредите, причинени от липсата на договор. С оглед на това съдът намира, че с уговорката на чл. 18.3. от рамковия договор всъщност страните са се съгласили, че изправната страна има право на обезщетение за вредите, причинени от развалянето на договора поради неизпълнение на насрещната страна, което право тя има по закон. В тази клауза не е посочен размера на обезщетението за тези вреди, на което ще има право изправната страна, нито като глобална сума, нито като начин на формирането му, което означава, че с чл. 18.3. от рамковия договор не е постигната уговорка за заплащане на неустойка при разваляне на договора. Уговорката в чл. 18.3. от договора всъщност представлява само потвърждаване на законовото право на изправната страна по договора да получи от неизправната страна обезщетение за претърпените вреди от развалянето на договора, които се изразяват конкретно в разходи, направени във връзка с преустановяване действието на договора, които трябва да се докаже, че реално са настъпили. С уговорката в чл. 18.4. от рамковия договор, в която е посочено, че при разваляне ще се дължат определени суми, които също се включват в изчисляване на размера на ликвидационната стойност, страните също не са постигнали съгласие за възникване на задължение за заплащане на неустойка. Сумите, чиято дължимост е описана в тази клауза, всъщност представляват стойността на всички онези парични задължения, които са възникнали по рамковия договор в тежест на всяка от страните по него от момента на неговото сключване до развалянето му, които задължения са такива за заплащане на цена за доставената електрическа енергия и задължения за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за доставка съответно за закупуване на количеството електрическа енергия, уговорено в сключените въз основа на рамковия договор отделни сделки. Следователно задължението за заплащане на тези суми при разваляне на договора всъщност представлява задължение за реално изпълнение на вече възникнали въз основа на договора по време на неговото действие задължения, като с уговорката на чл. 18.4. от него е предвидено, че те се запазват и след неговото разваляне. Това е допустимо съгласно швейцарското право, защото при тълкуване на чл. 109, ал. 1 КЗ се налага изводът, че правилото е, че развалянето на договора поради неизпълнение има действие занапред, като то може да има обратно действие само ако изправната страна, която разваля договора, упражни правото си да откаже да изпълни възникналото за нея задължение по сделката. Действието занапред на развалянето означава, че договорът запазва своето действие от момента на неговото сключване до развалянето му и всяка от страните дължи изпълнение на тези задължения, които са възникнали за нея за посочения период. С оглед на това трябва да се приеме, че с клаузата на чл. 18.4. от рамковия договор страните са се съгласили, че неговото разваляне ще има винаги действие занапред, при което ще се запазят възникналите по време на действието му задължения, които те са длъжни да изпълнят и след настъпване на развалянето, като се дерогира правото на изправната страна да се откаже да изпълни своите вече възникнали задължения по договора при неговото разваляне, предвидено в чл. 109, ал. 1 КЗ, с което да настъпи обратно действие на развалянето, която дерогация не се установява да е забранена от действащите норми от швейцарското право, чието съдържание е доказано по делото. Предвид изложеното трябва да се обобщи, че съдът намира, че с чл. 18 от рамковия договор страните по него не са постигнали съгласие за възникване в тежест на неизправната към изправната страна на едно единствено парично задължение, а на различни по вид задължения, въпреки че са посочили, че всички те се включват в стойността на една ликвидационна сума. Наред с това съдът счита, че уговорката в чл. 18 от рамковия договор не представлява съгласие за новация на вече възникнали задължения по този договор с друго ново задължение за заплащане на ликвидационна сума, защото в нея липсва изразена от страните воля за погасяване на съществуващ дълг и замяната му с друг. Даже напротив, в договора се съдържа изявление за това, че страните продължават да дължат изпълнение на всички възникнали до прекратяването му свои задължения, т.е. старите задължения се запазват /чл. 18.4. от рамковия договор/. След като възникването на нови задължения съгласно уговореното в чл. 18 от договора не е свързано по никакъв начин с погасяване на стар дълг, то трябва да се приеме, че по силата на чл. 18 от рамковия договор не се стига до новация на стари задължения. Уговорката на чл. 18 от договора по своята същност представлява постигане на съгласие за уреждане по обобщен начин в отношенията между страните на последиците от развалянето на договора поради неговото неизпълнение от една от страните, като се предвижда както че възникналите до развалянето на договора задължения се запазват и подлежат на изпълнение поради действието занапред на развалянето, така и че в тежест на неизправната страна възникват задължения да заплати неустойка при разваляне на договора и да обезщети вредите от развалянето му, които са над размера на неустойката. След като съдът приема, че само една от клаузите на чл. 18 от рамковия договор е такава, с която се уговаря дължимостта на неустойка, която е тази на чл. 18.2. от рамковия договор, то с оглед направеното от ответника възражение за нищожност, дължи да се произнесе само за това дали тази клауза страда от порок, който да я прави нищожна и като такава да не може да породи правни последици. В чл. 20 КЗ е предвидено, че договорът е нищожен, ако неговите условия са невъзможни, незаконни или неморални, като когато дефектът се отнася само до определени условия на договора, нищожни са само тези условия освен ако има основание да се приеме, че договорът не би бил сключен без тях. Доколкото съгласно получената информация от Федерално министерство на правосъдието и полицията на Швейцария в швейцарското законодателство е предвидено правото на изправната страна по двустранен договор да получи неустойка за обезщетяване на претърпените от нея вреди, когато дължимостта на такава е уговорена между страните, както и правото на страните по договора свободно да определят размера на договорната неустойка, съдът счита, че уговорката за неустойка по чл. 18.2. от рамковия договор не представлява незаконно условие нито по отношение на вида на задължението, което възниква по волята на страните, нито по отношение на неговия размер. На следващо място при прилагане на чл. 20 КЗ съдът трябва да отговори на въпроса дали уговорката за неустойка представлява неморално условие. В производството не са представени доказателства за това как се тълкува понятието „неморално условие“ в швейцарското материално право и от съда на Швейцарската конфедерация, който прилага това материално право. Ето защо и за да се произнесе по това коя уговорка за неустойка представлява неморално условие, настоящият съдебен състав ще изходи от общото значение на понятието морал. С оглед на това съдът счита, че неморална би била тази неустойка, която е уговорена извън присъщите функции, които поради напълно сходната регламентация с тази в материалното право на България, трябва да се приеме, че са обезпечителна, обезщетителна и санкционна, защото в този случай задължението за нейното заплащане би имало за цел да бъде увредена една от страните по сделката за сметка на другата, което не отговаря на общите морални принципи, които изискват страните да действат добросъвестно при сключване на договорите. В клаузата на чл. 18.2. от рамковия договор страните са постигнали съгласие, че неустойката е в размер, равен на стойност, която се формира от разлика между най-високата цена, на която купувачът е или би могъл да закупи или по друг начин да се снабди от пазара с недоставеното количество електрическа енергия, като действа по разумен в търговско отношение начин, и цената за закупуване на електрическа енергия, уговорена във всяка една отделна сделка за продажба, която е сключена между страните в изпълнение на рамковия договор от 13.03.2014 г. и чието действие се прекратява с прекратяване действието на рамковия договор в резултат на настъпилото разваляне, която разлика се умножава по обема недоставена електрическа енергия и впоследствие се увеличава с всякакви нарастващи разходи за пренос и други основателни и документирани разходи. За да бъде преценено дали така уговореният размер на неустойката отговаря на присъщите функции, съдът трябва да го сравни с размера на обичайните вреди, които кредиторът би претърпял при неизпълнение на задължението, което тя обезпечава. В случая неустойката се дължи при разваляне на договора и тя има за цел да обезщети кредитора за претърпените от него вреди, които са в пряка причинна връзка точно с развалянето на договора и отпадането на неговото действие занапред. Следователно съдът трябва да определи какъв е размерът на обичайните вреди, които изправната страна търпи при разваляне на процесния рамков договор, който има за предмет извършване на продажба на електрическа енергия в количество и на цена, които се уговарят в сключени за срока му на действие отделни индивидуални сделки. Вредите, които всяка една от страните ще търпи при развалянето на този рамков договор, са свързани с това, че с преустановяване на неговото действие се преустановява и действието на сключените във връзка с него индивидуални сделки за продажба на електрическа енергия и изправната страна ще загуби възможността да получи съответно да продаде уговореното по тези сделки количество електрическа енергия на договорената в тях цена. Това води до необходимостта тази страна да предприеме действия за сключване на нови договори за продажба на електрическа енергия при нови цени, които се очаква да са по-неизгодни за нея от тези, уговорени в развалените договори, защото ще бъдат сключени по-късно във времето и при променени пазарни условия и поради факта, че между продавача и купувача е вероятно да липсват трайни търговски отношения, каквито е имало между страните по рамковия договор за дълъг период от време, който към 2022 г. е повече от седем години, които отношения предполагат уговаряне на цени с ползване на преференциални условия /търговска отстъпка/. Ето защо и вреда за изправната по рамковия договор страна представлява разликата между пазарните цени на електрическата енергия и цената, на която е уговорено да се продава електрическата енергия със сключените във връзка с рамковия договор отделни сделки. Подобна база за определяне на размера на неустойката е уговорена между страните в чл. 18.2. от рамковия договор чрез препращането към механизма, посочен в чл. 14 от него, което означава, че при определяне на размера на неустойката страните са съобразили действителния размер на вредите, които обичайно се търпят при неговото разваляне. Освен това, предприемането на действия по търсене на нов съконтрагент за сключване на договори за продажба на електрическа енергия е свързано и с разходването на допълнителни средства за проучване на пазара, за търсене на най-добрата цена, за водене на преговори. Тези средства също представляват обичайна вреда за изправната страна от развалянето на процесния договор, като тяхната стойност също е посочена като елемент при определяне на размера на неустойката в клаузата на чл. 18.2. от рамковия договор. С оглед на така определените вреди съдът намира, че размерът на неустойката по чл. 18.2. от договора отговаря напълно на този на вредите, които изправната страна би претърпяла, като изобщо не ги надвишава, а още по-малко пък по начин, който да води до драстично разминаване на размера на неустойката и размера на вредите и да налага извод за това, че задължението за нейното заплащане е неморално. Предвид изложеното, трябва да се обобщи, че при съобразяване на свободата на страните сами да уговорят размера и начина на определяне на неустойката, дължима от неизправната страна, на функцията на неустойката, на вида на вредите, които изправната страна търпи при разваляне на процесния рамков договор за продажба на електрическа енергия, то настоящият съдебен състав счита, че уговорката за неустойка, обективирана в чл. 18.2. от договора не противоречи на морала и следователно е действителна и въз основа на нея в тежест на „Г.е.д.” ЕООД възниква задължение за заплащане на неустойка, в случай че се докаже, че договорът е развален. Правото за разваляне на договора съгласно приложимото швейцарско право възниква за изправната по него страна тогава, когато насрещната страна не е изпълнила възникнало в нейна тежест задължение. Присъединеният кредитор „А.е.“ СЕ твърди, че „Г.е.д.” ЕООД не е изпълнил своите задължения по сключени отделни сделки за продажба на електрическа енергия да достави уговореното в тях количество енергия. Неизпълнението на тези задължения е отрицателен по своя характер факт и като такъв той не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт, че е доставил уговореното количество електрическа енергия по всяка една отделна сделка, каквито не се спори, че са сключени. От ответника не са представени никакви доказателства за това, че е доставил на кредитора „А.е.“ СЕ някакво количество електрическа енергия. Ето защо съдът следва да приеме, че е налице неизпълнение на това договорно задължение от ответника. Неизпълнението на това задължение в продължение на повече от седем последователни дни представлява и случай на съществено нарушение съгласно уговорката на чл. 17.4.3. от рамковия договор, което допълнително условие е поставено по волята на страните, за да възникне правото на изправната страна да развали рамковия договор. След като в процеса се установи, че „Г.е.д.” ЕООД не е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия по сключени между страните в изпълнение на рамковия договор отделни сделки, като това неизпълнение продължава повече от седем дни, тъй като няма представени доказателства да е преустановено, следва да се заключи, че в полза на насрещната страна по сделката „А.е.“ СЕ е възникнало правото да развали сключения договор по реда на чл. 107, ал. 2 КЗ. За да породи правно действие, правото на страната да развали договора трябва да бъде надлежно упражнено, което съгласно приложимото право на Швейцария става чрез отправяне на покана до длъжника, с която му се предоставя нов срок за изпълнение, и направено изявление от кредитора, че при неизпълнение в този срок ще счита договорът за развален. Следва да се приеме, че с чл. 17.5. от рамковия договор страните са уговорили отклонение от правилото на чл. 107, ал. 1 КЗ в частта, с която е предвидено, че развалянето е обусловено от предоставянето от кредитора на длъжника на срок за доброволно изпълнение и от неговото изтичане. Това е така, тъй като волята на съдоговорителите е при допуснати нарушения на договора от вида на тези, посочени в чл. 17.4. от него, действието на сделката да се преустановява веднага след получаване на изявлението за това от длъжника, т.е. без да се дава на последния какъвто и да е срок за доброволно изпълнение. Съдът следва да зачете тази уговорка, поради което за да се направи извод, че „А.е.“ СЕ е упражнило възникналото в негова полза право да развали рамковия договор, по делото следва да бъде доказано единствено, че дружеството е отправило изрично волеизявление за разваляне до насрещната страна, както и че то е достигнало до последната, от който момент се счита, че е отпаднала облигационната връзка по между им. От приетите в производството доказателства се установява, че с писмо от 20.10.2021 г. „А.е.“ СЕ е изразило воля за упражняване на правото си да развали рамковия договор за продажба на електрическа енергия поради съществено неизпълнение от „Г.е.д.” ЕООД на задълженията му достави електрическа енергия по отделни сделки, сключени в изпълнение на рамковия договор. От разписка за връчване на куриерска пратка съдът приема за установено, че това писмо е връчено на ответника на 21.10.2021 г., който факт не се и оспорва от последния в процеса. От момента на получаване от „Г.е.д.” ЕООД на описаното писмо, т.е. от 21.10.2021 г., рамковият договор от 13.03.2014 г. се счита развален и неговото действие се прекратява занапред. Настъпилото разваляне на рамковия договор означава, че по делото е установено настъпването на всички уговорени между страните с клаузата на чл. 18.2. от договора предпоставки, при които за „Г.е.д.” ЕООД възниква задължение да заплати на „А.е.“ СЕ неустойка. Задължението на ответника за неустойка е възникнало в момента на разваляне на договора, т.е. на 21.10.2021 г. Размерът на дължимата неустойка съдът счита за доказан от изчисленията, направени от вещото лице В. К. при отговор на задача 3 в заключението на изготвената съдебно техническа експертиза, намираща се на л. 2963 – л. 2984 от делото, които са направени при прилагане на специалните знания, които експертът има, а съдът няма и при анализ на данните за договорена и доставена съответно недоставена електрическа енергия, както и за пазарната цена на електрическата енергия, поради което съдът ги кредитира изцяло. От направените от експерта изчисления е видно, че размерът на дължимата от ответника на „А.е.“ СЕ неустойка по чл. 18.2. от рамковия договор възлиза на сумата от 60 026 945 евро, чиято левова равностойност е 117 402 499, 84 лв. На следващо място съдът трябва да отговори на въпроса дали в тежест на „Г.е.д.” ЕООД е възникнало някое от другите парични задължения по чл. 18 от рамковия договор. Кредиторът „А.е.“ СЕ не твърди и не представя доказателства в тежест на длъжника да е възникнало задължение да му заплати обезщетение за претърпени вреди, представляващи разходи, направени във връзка с развалянето, което е уговорено в чл. 18.3. от договора. Съдът счита, че от ангажираните в производството доказателства се доказва, че за срока на действие на рамковия договор в тежест на „Г.е.д.” ЕООД са възникнали парични задължения към „А.е.“ СЕ за заплащане на неустойки за недоставено количество поръчана електрическа енергия и за цена за закупена електрическа енергия, които страните са се съгласили, че ще подлежат на изпълнение и след развалянето на рамковия договор с чл. 18.4. от него. В производството са представени три фактури, издадени на 31.07.2021 г., на 31.08.2021 г. и на 30.09.2021 г. от „А.е.“ СЕ, в които е удостоверено взъникване на задължение за заплащане на сума за начислени неустойки за недоставено количество уговорена електрическа енергия в периода от м. 07.2021 г. до м. 09.2021 г., която е дължима от ответното дружество, като общият размер на тези вземания, отразен в счетоводните документи, е 7 211 348 евро. От изводите на вещото лице, направени при отговор на задача 19 в заключението на изготвената по делото основна СИЕ и съгласно фактите, посочени в Приложение 1 към това заключение, се установява, че ответникът „Г.е.д.” ЕООД е осчетоводил възникналите в негова тежест задълженията към „А.е.“ СЕ за заплащане на неустойки за недоставена електрическа енергия, за които са издадени описаните три фактури. Осчетоводяването от ответното дружество на задълженията за неустойка по тези фактури представлява конклудентно действие, с което то признава, че тези задължения са възникнали в негова тежест към кредитора „А.е.“ СЕ в размера, отразен в счетоводните документи. Фактите, които се признават от ответника са неизгодни за него в процеса, поради което направеното извънсъдебно признание има доказателствено значение и съдът следва да приеме за установено от него, че в тежест на „Г.е.д.” ЕООД са възникнали задължения да заплати на „А.е.“ СЕ неустойка за недоставено количество електрическа енергия за периода от м. 07.2021 г. до м. 09.2021 г. по индивидуални сделки, сключени в изпълнение на рамков договор за продажба на електрическа енергия, сключен на 13.03.2014 г., които са в общ размер на 7 211 348 евро, с левова равностойност 14 104 170, 76 лв. Съгласно уговорката, постигната с чл. 18.4. от рамковия договор, и предвид действието занапред на развалянето на тази сделка ответникът дължи изпълнение на тези задължения и след настъпване на факта на разваляне на договора. Съдът приема за установено по делото като безспорно това, че за периода от 01.04.2021 г. до 31.05.2021 г. кредиторът „А.е.“ СЕ е доставил на ответника електрическа енергия, чиято цена е уговорена в размер от общо 783 821, 60 евро. Този факт се твърди от присъединения кредитор в молба от 29.12.2021 г. и не се оспорва в процеса от „Г.е.д.” ЕООД, поради което е безспорен и като такъв установен в производството. Освен това, този факт се и доказва от изводите на вещото лице В. К. в заключението на изготвената СТЕ, които са направени въз основа на всички представени по делото писмени доказателства и при прилагане на притежаваните от него специални знания. След като в производството е установено, че присъединеният кредитор е доставил на ответното дружество електрическа енергия, уговорена в сключени между тези субекти индивидуални сделки в изпълнение на рамковия договор от 13.03.2014 г., то за последното е възникнало задължение да заплати цената за това в договорения размер, който е 783 821, 60 евро, чиято левова равностойност е 1 533 021, 80 лв. Както беше посочено, съгласно уговорката, постигната с чл. 18.4. от рамковия договор, и предвид действието занапред на развалянето на тази сделка ответникът дължи изпълнение на това задължение и след настъпване на факта на разваляне на договора. Следователно общият размер на задълженията, които са възникнали в тежест на „Г.е.д.” ЕООД към „А.е.“ СЕ по силата на рамковия договор от 13.03.2014 г. до неговото прекратяване и във връзка с неговото прекратяване, е 133 039 692, 40 лв. По делото не е спорно, че към датата на прекратяване на рамковия договор от 13.03.2014 г. по силата на тази сделка и сключените въз основа на нея отделни сделки за продажба на електрическа енергия са възникнали парични задължения и в тежест на „А.е.“ СЕ към „Г.е.д.” ЕООД, които не са погасени. Те са в размер на 2 752 474 евро, чиято левова равностойност е 5 383 371, 22 лв. Това се твърди от присъединения кредитор в молба от 29.12.2021 г. и не се оспорва от ответника. Съгласно уговорката, постигната с чл. 18.4. от рамковия договор и предвид действието занапред на развалянето, „А.е.“ СЕ дължи да изпълнени тези задължения и след настъпване на факта на разваляне на договора. Доколкото в чл. 18.4. от договора страните са уговорили, че при неговото разваляне ще се дължи една обща сума, която се получава при съобразяване на всички насрещни задължения, които са възникнали за всяка от тях, то съдът счита, че тяхната воля е при настъпване на разваляне на договора да се извърши прихващане между насрещните задължения на двете страни по сделката, в резултат на което те да се погасят до размера на по-малките по размер задължения и да остане за заплащане само сума, която ще се дължи от една от страните, която е длъжник на по-големите по размер задължения, към другата. При извършване на такова прихващане вземанията на „Г.е.д.” ЕООД към „А.е.“ СЕ в размер на 5 383 371, 22 лв., които са по-малки по размер, се считат погасени. До тази сума са погасени и задълженията на „Г.е.д.” ЕООД към „А.е.“ СЕ, като размерът на останалата непогасена част от тях възлиза на 127 656 321, 18 лв. В чл. 18.6. от рамковия договор страните са уговорили, че задълженията за заплащане на всички суми, които се дължат при разваляне на договора и които се включват в изчисляване на т.нар. ликвидационна стойност, следва да се изпълнят не по-късно от пет работни дни, считано от получаване от неизрядната страна на писмото, с което изрядната страна изчислява дължимите суми при разваляне. С тази клауза е уговорен падеж на задължението за заплащане на неустойка при разваляне на договора и е постигнато съгласие за промяна на падежа на възникналите по време на действие на договора парични задължения. От представените по делото доказателства е видно, че на 08.11.2021 г. „А.е.“ СЕ е изпратил до „Г.е.д.” ЕООД уведомление за изчисляване на ликвидационна стойност, в която са включени описаните задължения, които се доказа, че са възникнали по рамковия договор от 13.03.2014 г., намиращо се на от л. 1929 до л. 1945 от делото. То е получено от адресата на 10.11.2021 г., видно от представената товарителница за връчване на куриерска пратка /л. 1946 от делото/. Следователно падежът за изпълнение на задълженията на ответника за заплащане на неустойка по чл. 18.2. от рамковия договор и за заплащане на задължения за неустойка за недоставена електрическа енергия и на цена за доставена електрическа енергия, които са възникнали по време на действието на договора, е настъпил на 17.11.2021 г. Това означава, че те са станали изискуеми преди 31.12.2021 г., поради което към посочената дата имат характер на краткосрочни задължения и следва да се вземат предвид при извършване на анализ дали длъжникът притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да заплати всички свои задължения с настъпил падеж. От представените по делото писмени доказателства от присъединения кредитор „А.е.“ СЕ се установява, че между него и ответника са възникнали облигационни отношения и по трети договор, който също е рамков по своя характер, а именно рамков договор, сключен на 05.12.2018 г. Това е видно от писмен договор от 05.12.2018 г., който е подписан от представители на двете дружества и като такъв обективира насрещните им волеизявления за съгласие за сключване на тази сделка. С него „А.е.“ СЕ и „Г.е.д.” ЕООД се задължават да извършват всяко плащане или доставка, посочени като дължими в отделните сключени сделки при спазване на останалите разпоредби на договора, като видът на сделките, които ще бъдат сключени в изпълнение на този рамков договор, не е уточнен в нито една негова клауза, което налага изводът, че уговорките в този договор са приложими по отношение на различни сделки, които ще бъдат сключени между страните по време на неговото действие и с които страните поемат задължения да платят определена сума или да доставят някаква стока. В рамковия договор е постигнато съгласие, че приложимото към него материално право е английското право /част 4, б. „з“ от Приложение към рамков договор от 05.12.2018 г./. В производството са представени редица на брой споразумения за компресиране на портфейли, които са подписани от представители на „А.е.“ СЕ и на „Г.е.д.” ЕООД и следователно обективират изявления на тези две дружества за съгласие по отношение на уговорките, които са част от тяхното съдържание. С всяко от тези споразумения са направени изявления, че между страните са сключени определен брой сделки, които не са уточнени по вид, но е посочено, че са предмет на рамковия договор от 05.12.2018 г. и са описани в приложение 1 към всяко споразумение, както и изявления, че подписалите споразуменията лица желаят да намалят съвкупната условна сума, дължима по тези сделки. С оглед на това по всяко от тези споразумения страните са постигнали съгласие да извършат компресиране на портфейли като прекратят изброените в приложение 1 сделки и са уговорили, че във връзка с прекратяването на сделките в резултат от компресирането за всяка от тях възниква задължение да заплати определена сума на другата страна, които задължения трябва да бъдат изпълнение на месечни вноски до определен в съдържанието на споразуменията срок. След като с описаните споразумения страните по рамковия договор от 05.12.2018 г. са се съгласили, че в тежест на всяка от тях възникват задължения за заплащане на определени суми, то съдът приема, че всяко от тези споразумения представлява отделна сделка, която е сключена в изпълнение на рамковия договор съгласно чл. 2, б. (а), ( i) от него. Общият размер на задълженията на ответника към присъединения кредитор по сключените споразумения за компресиране на портфейли трябва да се счете, че възлиза на сумата от 18 526 446, 33 евро, която е изчислена от вещото лице В. К. при отговора на задача 5 от заключението на изготвената СТЕ, което съдът кредитира напълно в частта по тези изчисления, защото са направени при съобразяване на всички приети по делото писмени доказателства. В производството са представени и много на брой споразумения за прекратяване, които са подписани от представители на „А.е.“ СЕ и на „Г.е.д.” ЕООД и следователно също обективират изявления на тези две дружества за съгласие по отношение на уговорките, които са част от тяхното съдържание. С всяко от тези споразумения страните са направили изявление, че са сключени определен брой сделки, които са предмет на рамков договор от 05.12.2018 г. и които са описани в приложение 1 към всяко споразумение, както и изявление, че желаят да прекратят всяка една от тези сделки. С оглед на това по всяко от тези споразумения е постигнато съгласие за прекратяване на изброените в приложение 1 сделки, както и за сумите, които „Г.е.д.” ЕООД дължи на „А.е.“ СЕ по прекратените сделки. В чл. 1.1. от всяко споразумение е уговорено изрично и че задълженията за плащане, предвидени в споразумението, представляват сделка съгласно предмета на рамковия договор, което означава, че тяхното изпълнение е подчинено на уговорките в него. Съдът приема, че общият размер на задълженията на ответника към присъединения кредитор по сключените споразумения за компенсиране на портфейли е 37 330 216, 46 евро съгласно изчисленията на вещото лице В. К., направени при отговора на задача 6 от заключението на изготвената СТЕ, които съдът кредитира напълно, защото са направени при съобразяване на всички приети по делото писмени доказателства. Кредиторът „А.е.“ СЕ твърди, че считано от 27.10.2021 г. рамковият договор от 05.12.2018 г. е прекратен в резултат на упражнено от него право да го прекрати поради настъпил случай на неизпълнение, тъй като на 04.10.2021 г. е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника. С оглед на това съдът трябва да отговори на въпроса дали сключеният между страните рамков договор е прекратен, както и какви са последиците от това прекратяване по отношение на задълженията, които са възникнали за всяка от страните по него по силата на споразуменията за компресиране на портфейли и споразуменията за прекратяване на сделки, които са сключени в изпълнение на рамковия договор. В производството е установено съдържанието на приложимото към рамковия договор материално право на Англия и Уелс относно сключването, валидността и прекратяването на договорите въз основа на представените от „А.е.“ СЕ документи. От тях е видно, че в английското право е установена възможността на изправната страна по сключен договор да го прекрати поради нарушение на договора от другата страна, когато в договора е включена клауза, предвиждаща че това нарушение представлява основание за прекратяване на договора или когато това нарушение е съществено. Правилото, установено в английското материално право, е че прекратяването на договора поради нарушение има действие занапред, тъй като е предвидено, че то не засяга задълженията по договора, които са възникнали и са станали изискуеми преди неговото прекратяване /това е видно от документа на л. 3928 – л. 3932 от делото/. При тълкуване на волята на страните, изразена в съдържанието на рамковия договор от 05.12.2018 г., съдът намира, че в него е уговорено правото на изправната страна да прекрати всички неприключени сделки при настъпил и продължаващ случай на неизпълнение /чл. 6, б. (а) от рамковия договор/. Страните по рамковия договор са постигнали съгласие, че случай на неизпълнение е налице и когато срещу една от страните е образувано производство за обявяване в несъстоятелност /чл. 5, б. (а), (vii) от рамковия договор/. При тълкуване волята на страните, изразена в тези договорни клаузи съдът счита, че в сключения от тях рамков договор е включена уговорка, която предвижда, че нарушението на договора, изразяващо се в това, че едната страна по него допусне състояние, при което срещу нея бъде образувано производство за обявяване в несъстоятелност, ще представлява основание за възникване на правото на насрещната страна да прекрати договора. Постигането на такава уговорка между страните по договора означава, че са изпълнени изискванията на английското материално право, при които е предвидено, че в полза на изправната страна по договора възниква правото да го прекрати тогава, когато е налице описаното нарушение на условията по сделката. В производството се установява, че на 04.10.2021 г. пред български съд е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Г.е.д.” ЕООД, което дружество е едната страна по рамковия договор от 05.12.2018 г. и по сключените въз основа на него сделки, представляващи споразумения за компресиране и споразумения за прекратяване. Това е молбата по чл. 625 ТЗ, за разглеждане на която е образувано настоящото съдебно производство, по което предмет на произнасяне от съда е дали по отношение на това дружество са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Доказването на този факт означава, че е настъпило предвиденото по обща воля на страните в съдържанието на рамковия договор обстоятелство, при което за изправната страна, която е „А.е.“ СЕ, възниква правото да прекрати договора поради неговото нарушаване, както и сключените въз основа на него и неприключени сделки. Това право е и надлежно упражнено, доколкото по делото се доказа, че присъединеният кредитор е отправил изявление до ответника, че прекратява действието на договора поради настъпил случай на неизпълнение, което е обективирано в писмо от 26.10.2021 г., намиращо се на от л. 1869 до л. 1886 от делото, получено от адресата на 27.10.2021 г. В чл. 6, б. (а) от рамковия договор вр. с част 1, (v) от приложението към рамковия договор страните са постигнали съгласие, че при прекратяване на договора при случай на неизпълнение, изразяващ се в образуване на производство за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на една от страните по сделката, какъвто е налице в случая, прекратяването настъпва автоматично от датата, непосредствено предхождаща подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Г.е.д.” ЕООД. Това означава, че в тази хипотеза не е необходимо изправната страна да дава срок на неизправната за предизвестие, след изтичане на който договорът ще се счита прекратен, като в този случай прекратяването на договора настъпва от момента на получаване на изявлението, с което изправната страна упражнява правото си да го прекрати, а не от датата, посочена в договора, защото преустановяването на облигационната връзка между страните изисква не просто осъществяване на нарушение, което е основание за прекратяване на договора, но и изявление на изправната страна, че избира да упражни възникналото за нея право да го прекрати. Следователно рамковият договор от 05.12.2018 г. е прекратен считано от 27.10.2021 г. В подадената по делото молба от 29.12.2021 г. кредиторът „А.е.“ СЕ е посочил, че вземането, което е възникнало в негова полза по силата на рамковия договор от 05.12.2018 г., е едно, като то представлява вземане за парична сума, дължима при предсрочно прекратяване на договора. При уточняване от тази страна на отделните суми, които се включват в общата сума, обаче, е видно, че не се претендира някакво отделно ново вземане, чийто размер да се изчислява по конкретно посочен начин, а се претендират вземания, които са възникнали за присъединения кредитор към ответника за периода от сключване на рамковия договор до неговото прекратяване по силата на споразуменията за компресиране на портфейли и споразуменията за прекратяване на отделни сделки, които са сключени в изпълнение на рамковия договор, както и по сключени в периода 20.05.2021 г. – 20.08.2021 г. индивидуални сделки-финансови суапове. Кредиторът не твърди от момента на прекратяване на договора за него да е възникнало някакво вземане към ответника, което не е съществувало до този момент, а още по-малко пък такова, имащо за цел да обезщети кредитора за претърпените в резултат на прекратяването на договора вреди, каквито са възраженията на ответника по отношение на вида на претендираното по този рамков договор вземане. Ето защо съдът счита за напълно неоснователни възраженията на ответника, че претендираното от „А.е.“ СЕ вземане по този рамков договор има характер на неустойка при прекратяване. Такова вземане не се твърди да е възникнало в полза на присъединения кредитор, поради което и съдът няма да разглежда възражението на ответника за нищожност на договорната клауза, с която страните са уговорили неустойка при прекратяване на сделката. Както се посочи вече, по делото се доказа, че за срока на действие на рамковия договор в тежест на „Г.е.д.” ЕООД са възникнали задължения да заплати на „А.е.“ СЕ суми в общ в размер на 18 526 446, 33 евро, представляващи уговорено плащане по сключените между страните споразумения за компенсиране на портфейли, както и задължения за заплащане на суми в размер на 37 330 216, 46 евро, представляващи уговорено плащане по сключените между тях споразумения за прекратяване на индивидуални сделки. Съдът счита, че от събраните в производството доказателства се доказва и това, че в тежест на ответника са възникнали задължения към „А.е.“ СЕ за заплащане на суми по сключени в изпълнение на рамковия договор в периода 20.05.2021 г. – 20.08.2021 г. индивидуални сделки-финансови суапове. В тази връзка на първо място трябва да се съобрази, че присъединеният кредитор твърди, че за тези задължения от него са издадени 4 фактури от 30.04.2021 г., от 31.05.2021 г., 30.06.2021 г. и от 31.07.2021 г. О т изводите на вещото лице, направени при отговор на задача 19 в заключението на изготвената по делото основна СИЕ и съгласно фактите, посочени в Приложение 1 към това заключение, се установява, че ответникът „Г.е.д.” ЕООД е осчетоводил всички тези фактури. Осчетоводяването от ответника на задълженията, възникнали по тези сделки, представлява конклудентно действие, с което последният признава, че тези задължения са възникнали в негова тежест към кредитора „А.е.“ СЕ в размера, отразен в счетоводните документи. Фактите, които се признават от ответника са неизгодни за него в процеса, поради което направеното извънсъдебно признание има доказателствено значение и съдът следва да приеме за установено от него, че в тежест на „Г.е.д.” ЕООД са възникнали задължения да заплати на „А.е.“ СЕ уговорено плащане по сключени в изпълнение на рамковия договор в периода 20.05.2021 г. – 20.08.2021 г. индивидуални сделки-финансови суапове, като общо дължимата по тези сделки сума е в размер на 7 219 131, 22 евро. Предвид изложеното, трябва да се обобщи, че общият размер на задълженията, които са възникнали в тежест на „Г.е.д.” ЕООД към „А.е.“ СЕ по силата на рамковия договор от 05.12.2018 г. за периода до неговото прекратяване, е 63 075 794, 01 евро, чиято левова равностойност е 123 365 530, 20 лв. На съществуването на тези задължения не се отразява настъпилото прекратяване на договора, защото, както се посочи, то има действие занапред съгласно правилото в приложимото към сделката английско материално право. Действието занапред на прекратяването означава, че в отношенията между страните рамковият договор и всички сключени въз основа на него индивидуални сделки запазват своето действие от момента на сключването им до момента на прекратяването и страните по тях продължават да дължат изпълнение на всички задължения, които са възникнали в тяхна тежест по силата на сделките за периода на действието им. Това е и изрично уговорено между страните с клаузата на чл. 6 (д)(i)(1)(Б) от рамковия договор. Следователно и след прекратяване на рамковия договор и сключените в изпълнение на него индивидуални сделки ответникът „Г.е.д.” ЕООД продължава да дължи на „А.е.“ СЕ изпълнение на всички възникнали в негова тежест задължения в общ размер от 123 365 530, 20 лв. По делото не е спорно, че към датата на прекратяване на рамковия договор от 05.12.2018 г. по силата на тази сделка и сключените въз основа на нея отделни сделки са възникнали и парични задължения в тежест на „А.е.“ СЕ към „Г.е.д.” ЕООД, които не са погасени. Те са в размер на 172 425, 50 евро, чиято левова равностойност е 337 234, 97 лв. Това се твърди от присъединения кредитор в молба от 29.12.2021 г. и не се оспорва от ответника. Предвид действието занапред на прекратяването на рамковия договор „А.е.“ СЕ продължава да дължи изпълнение на тези задължения на ответника. Ето защо и доколкото в чл. 6 (д)(i)