Решение № 1347 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Силистра по дело № 178/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Община [населено място], представлявана от Кмета д-р Д. С., подадена срещу Решение (с генерирани индекси в регистрационно-контролна карта) №РД-02-14-662/13. 05.2024г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г., с което е определена финансова корекция (ФК) в размер на 5% по Договор №BG16RFOP001-2.003-0039-С02-S-04/03.04. 2023г., сключен с изпълнител „Еврострой РН“ЕООД [населено място] на стойност ••••• лева без ДДС и предмет: “Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР“ на обект: “Многофамилна жилищна сграда ••••• в [населено място], [улица], по Обособена позиция (ОП) №3. Обявената процедура по ЗОП е била с три обособени позиции, както следва: ОП 1- за •••••; ОП 2 -за ••••• и ОП 3 - за бл.•••••. Публичното състезание по чл.18 ал.1 т.12 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) по ОП 1 и ОП 2 е било прекратено. С оспорения акт е установено нарушение на чл.2 ал.2, във връзка с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП, тъй като в Указанията за участие в процесната ОП било включено обременително изискване, представляващо административна тежест за потенциалните участници, свързано с представяне на „ Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката “, с определен обхват и съдържание- ненужно обемисти, съдържащи 12 раздела, изискващи посочване на определен брой мерки по тях. Жалбоподателят твърди, че липсвали обективните признаци на „нередност“, съгласно дефиницията от чл.2 т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17. 12.13г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европей-ския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент(ЕО)№1083/2006 на Съвета- занапред само Регламент (ЕС) №1303/2013. Поддържа, че в съответствие с чл.39 ал.3 т.1 б.“б“ от Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП), е следвало да определи задължително изисквания, на които да отговарят предложенията на участниците, което се намирало в дискреционната му власт, както именно било процедирано в случая. Изхождайки от разбирането, че строителните проекти били съпътствани от множество рискове, злепоставящи сроковете и качеството за тяхното извършване, по хипотеза, поставяли в опасност изпълнителя да не реализира инвестицията в определените срокове, респ. да не получи очакваните резултати, което именно било обосновало изискванията за конфликтната „Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката“.Позовавайки се на дефиницията от §2 т.58 ДР ЗОП на „условия за изпълнение на поръчката“ поддържа, че изискванията към процесната Стратегия били съответни на предмета и сложността на конкретната ОП и същите се намирали извън „критериите за възлагане“. Те били конкретни и ясни, обективни изисквания към процеса на изпълнение на поръчката, като и ответният орган не твърдял обратното. Още повече, че никъде в ЗОП и ППЗОП нямало забрана или ограничение за възложителя да поставя изисквания към съдържанието на предложенията за изпълнение на поръчката, вкл. в случаи като настоящия - когато избраният критерий за възлагане е „най-ниска цена“ (чл.70 ал.2 т.1 ЗОП). Счита, че от съдържанието на процесните изисквания било видно, че същите били (освен ясни, конкретни и прозрачни) напълно еднакви за всички потенциални участници. Ето защо настоява, че липсвало изобщо нарушение на чл.2 ал.2 ЗОП, а понятието, с което си служел РУО в оспореното решение - „административна тежест“ било относимо към други обстоятелства, а не към вида и обема на поставени изисквания при изготвяне на оферти за участие в процедури по ЗОП. В подкрепа на горното поддържа, че изискванията не били обременителни, с разубеждаващ ефект, щом никой от потенциалните участници, вкл. подалите 7-те оферти в настоящата процедура, не са ги обжалвали по реда на чл.196 ал.1 т.1 ЗОП, в контекста на наличието на дискриминационни изисквания в обявлението, документацията или във всеки друг документ, свързан с поръчката, както и не било постъпило нито едно искане по чл.33 ЗОП за разяснения, свързани с обема и броя на изискуемите мерки по въпросната Стратегия. Нещо повече, както сам РУО бил установил, всичките 7 участници били представили такива Стратегии в обем от по 200-250 страници. Оттук следвало, че изискванията не били демотивиращи, ограничаващи достъпа до процедурата на кандидатите или участниците, а още по-малко биха могли да имат финансов ефект върху средствата от ЕФСУ. Счита още, че при постановяване на оспореното решение били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, каквито няма конкретизирани в жалбата. С оглед на твърдяната материална незаконосъобразност на акта сочи, че същият не съответствал и на целта на ЗУСЕФСУ.Поради всичко това настоява за отмяната му както и за присъждане на съдебни разноски, в размер на заплатената държавна такса. Ответникът по жалбата - Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014г.-2020г., който е и заместник министър на МРРБ, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт Н. И., в Писмени бележки (л.375-л.378) поддържа, че жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения. Твърди, че оспореното решение било издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и стриктно разписаните процесуални правила, поради което било правилно и не противоречало на нормативната цел. Ето защо настоява да бъде потвърдено като съответно на закона и фактите по делото, с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски (юрисконсултско възнагражде-ние в полза на МРРБ). Прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК, за прекомерност на евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение от жаллбоподателя. Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.73 ал.4 и чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирана страна, с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока от чл.149 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол е Решение №РД-02-14-662/13.05. 20 24г., на ответния РУО, с което е определена ФК в размер на 5% по Договор №BG 16RFOP001-2.003-0039-С02-S-04/03.04.2023г., сключен с „Еврострой РН“ЕООД [населено място] на стойност ••••• лева без ДДС и предмет: “Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР“ на обект: “Многофамилна жилищна сграда ••••• в [населено място], [улица]“, по Обособена позиция (ОП) №3. Определената ФК е посочена освен според регламентацията от чл.72 ал.3 ЗУСЕФСУ и в абсолютен размер от 19 320 лева с ДДС, като изчислена върху стойността на всички допустими разходи по процесния договор с посочен размер от ••••• лева с включен ДДС. Възражения по така определения размер жалбоподателят не е повдигнал, но след изпълнение на разпореждане на съда (с оглед задължителната проверка от чл.168 ал.1 АПК) ответният РУО е представил: 1. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г., сключен по процедура на подбор: BG16RFOP001-2.003 „Енергийна ефективност в периферните райони - 3“ (№ в ИСУН: BG16RFOP001-2.003-00 39-С01), №РД-02-37-14/23.09.2022г., видно от който е, че бенефициерът е получил 100% безвъзмездно финансиране; 2. Форма за изчисление на ФК № 2217/08.05.2024г. (л.362), свидетелстваща за начина на определянето ѝ. Следователно, по отношение на размера на оспорената ФК и неговата мотивираност, са спазени законовите изисквания от чл.73 ал.1 ЗУСЕФСУ. С обжалвания акт е установено нарушение на чл.2 ал.2, във вр. с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП, тъй като в Указанията за участие в ОП било включено обременително изискване, представляващо административна тежест за потенциалните участници, свързано с представяне на „ Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката “, с определен обхват и съдържание - ненужно (непропорционално на вида, предмета, стойността, сложността и обема на поръчката) обемисти, съдържащи 12 раздела, някои от които с под- и под-под-раздели. Само описанието на горното минимално изискуемо съдържание, заемало 11 страници от документацията, а в рамките на повечето от задължителните раздели, участниците следвало да посочат и мерки, в някои случаи с определен минимален брой такива, което в съвкупност сочело, че предложените мерки били от порядъка на минимум 70-80 броя.Всичко това е преценено от РУО като необоснована административна тежест за участниците, а видно от представените 7 оферти по трите обособени позиции в процедурата по чл.18 ал.1 т.12 „публично състезание“ по ЗОП, приложените „Стратегии“ били в обем от по 200-250 страници. Квалифицирал е горните факти като нередност по т.11 б.“б“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показате- ли за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Обн.ДВ, бр.27/17г., посл.изм.ДВ, бр.59/12.07.2024г.)-занапред само Наредбата. Същата е изменена и допълнена, в хода на съдебния процес, с Постановление №248/05.07.2024г. на Министерския съвет на РБ. С §13 от ПР на ПМС №248 е предвидено, че до приключване на програмите за програмен период 2014-2020г., съфинансирани от ЕСИФ, отменените и изменени разпоредби на Наредбата, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на §8 и §11, които се прилагат за производствата по определяне на ФК по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление, каквото настоящото не е. Следователно, по отношение на повдигнатия спор са приложими разпоредбите на Наредбата отпреди влизането в сила на ПМС №248/05.07.2024г., доколкото същият се отнася до законосъобразността на административен акт, издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020г., проверката по който е започнала преди влизането в сила на §11. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му. В чл.9 ал.5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира УО. В алинея 4 на същия член е указано, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или ЗМСМА. Съгласно чл.28 ал.1 т.2 от Устройствения правилник на МРРБ (Обн.ДВ, бр.68/17г., посл.изм.ДВ, бр.9/23г.), Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ изпълнява функциите на УО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г., а според чл.5 ал.1 т.10 УПМРРБ, министърът организира и контролира дейността на УО на ОПРР 2014-2020г. Видно от приложената на л.25-л.26 от делото Заповед №РД-02-14-525/23.04.24г., същият е определил издателя на процесния по делото акт, който е и заместник министър на МРРБ, за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г. Следователно, в контекста на чл. 69 ал.1 и чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ, оспореното Решение е постановено от компетентен административен орган. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на админи-стративнопроизводствените правила, включително в сегмента на спазване на нормативното изискване за форма на актове от процесния вид, съгласно чл.73 ал.1 ЗУСЕФСУ.Оспореното решение, макар и да не е структурирано прецизно, съдържа фактически и прави основания за разпоредения с него резултат, както и задължителните реквизити от чл.59 ал.2 АПК. Спазени са специалните процесуални правила от чл.73 ал.2-ал.3 ЗУСЕФСУ, видно от Писмо №99-00-6-189/19.04.24г. (л.88-л.90), с което жалбоподателят е уведомен за стартирането на производство по администриране на Сигнал за нередност №2457, засягащ допустимите разходи по посочения договор. В предоставения му срок не е депозирал писмено възражение и, съобразно регламентацията от чл.73 ал.3 ЗУСЕФСУ, ответният РУО е издал процесния акт. Представен е и самият сигнал, инкорпориран в Контролен лист от извършена последваща проверка по процесната ОП от експерти В. В. и Д. Н. (л.40-л.86) регистриран под посочения номер и явяващ се допустим способ за сезиране на ответния орган и законосъобразно провеждане на производство по неговото администриране (чл.69-чл.77 ЗУСЕФСУ). Независимо от така установената липса на отменителни основания по чл.146 т.1-т.3 АПК, настоящият състав намира оспорения административен акт за незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон и неговата цел. Това е така, защото: В изпълнение на сключения АДБФП, оспорващата община, с Решение от 25.11.22г. на кмета, е обявила състезателна процедура с предмет: “Инженеринг - проектиране, СМР и авторски надзор на много-фамилни жилищни сгради в [населено място]“ по три обособени позиции (л.170-л. 171), като същото е обявено съгласно нормативния регламент (л.172-л.175). Документите са публикувани в РОП №00350-2022-0023. За участие в процедурата по ОП №3 са постъпили три оферти, които са отговаряли на критериите за подбор и са били допуснати до по-нататъшно участие. Комисията по чл.103 ЗОП е била конституирана правилно, видно от Заповед №РД-04-1303/16.12.2022г., допълнена със Заповед №РД-04-1•••••4/ 19.12.22г. (л.222-л.223) на кмета на [община], като членовете ѝ са подписали декларациите по чл.103 ал. 2 ЗОП. В резултат на осъществената оценка на офертите, обективирана в Протокол №3 (л.193-л.215), комисията е предоставила за утвърждаване на кмета на общината Протокол по чл.181 ал. 4 ЗОП (л.190-л.191) за извършения подбор, разглеждането, оценката и класирането на офертите по ОП №3. Със същия е предложила отстраняване на ДЗЗД“Сейфти-Дизарх“ и на „Полистрой 2001“ЕООД - на основание чл.107 т.2 б.“а“ ЗОП, подробно мотивирано в Протокол №3. В резултат на така проведената състезателна процедура кметът на общината, в условията на заметване, е издал Решение за определяне на изпълнител на обществена поръчка по обособена позиция №3 (л.189), след което е сключен процесният договор за възлагане на ОП на 03.04.2023г. с „Еврострой РН“ЕООД [населено място] на стойност ••••• лева с включен ДДС (л.100-л.105). Приключвайки сигнал №2457, ответният орган в мотивите на процесното решение е възпроизвеждал (с наклонен шрифт) текстове от Указания за участие в обществена поръчка, на базата на които е формирал решаващия си извод - „ налице е необоснована административна тежест за участниците, която не е съразмерна на спецификата, сложността и предмета на ОП “ и „ в настоящата поръчка са налице изисквания, които необосновано ограничават участието на лица, които биха могли качествено и в срок да изпълнят дейностите по предмета ѝ.“ Б. У. за участие в обществена поръчка не са представени с административната преписка, вкл. в електронен вид в СД на л.17, поради което с Разпореждане № №917/29.07.24г. по делото, са дадени изрични указания на ответния РУО да представи: Указания за участие в обществената поръчка, като част от одобрената Документация и Изисквания към „Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката“(л.340).В негово изпълнение с молба вх.№1246/05.08.24г. на АС-Силистра, са представени Указания за участие в ОП (Част I.) и Указания за подготовка на образците на документи на л.364-л.372 от делото.Последните включват изискване към предложението за изпълнение на обществената поръчка участникът да приложи Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, неподлежаща на оценка, която да включва минимум следните точки: 1.Концепция и подход; 2.Технологична и функционална последователност на дейностите по проектиране. К. Т. предложение следва да се приложат: Времеви график за изпълнение на предвидените в поръчката дейности и Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката (л.369).Последната е подробно разписана като изисквания за съдържание, а възложителят е дефинирал потенциалните рискове за процесната обществена поръчка - инженеринг, СМР и строителен надзор, по хипотеза включваща три обособени дейности. Изискванията за управление на риска са идентични за всяка отделна дейност, като например: 1) Времеви рискове; 1.2 и 1.3 дефинира риск от изоставане от графика при изпълнението на дейностите по проектиране и на СМР; или: 3.5 и 3.6 - риск от неспазване на нормативни изисквания, утвърдени стандарти и правила при изпълнението на проектирането и при изпълнението на строи-телството, което противоречи на заключението на ответния орган за поставени необосновано много (те са едни и същи, но отделно посочени за всяка дейност от предмета на ОП) изисквания за мерки. Предвид горното установяване настоящият състав намира извода на РУО за наличие на необосновано завишени изисквания за посочване на мерки при управлението на дефинираните от възложителя рискове, за неправилно с оглед на спецификата на ОП, по правило включваща три самостоятелни дейности, всяка от които е подвластна на определените рискове. Освен това не е поставено изискване за обем на изискуемата Стратегия, което ирелевира съображенията на административния орган за свързване на изготвянето ѝ с неоправдано голям времеви и човешки ресурс, тъй като начина на представяне на мерките е оставен на преценката на всеки участник и същият няма пречка да е стегнат и ясен, без излишни обяснения. Видно от установяванията на самия орган е, че и седемте постъпили оферти по ОП, от които три за процесната ОП №3, съдържат Стратегия в обем от по над 200 страници, каквото изискване (за такъв обем) няма заложено от възложителя. От Протокол №3 на комисията по чл.103 ЗОП относно допуснатите оферти за ОП №3 се установява, че участникът ДЗЗД “•••••“, в частта „Организация при изпълнение на проектирането с оглед наличните човешки и технически ресурси“, е допуснал несъответствие с изискванията на Техническата спецификация, а не с условията за изготвяне на процесната Стратегия (л.207 от делото; стр.57 от Протокол №3); както и: предложените от него Мерки за осигуряване нивото на изпълнение, заложено в Техническата спецификация, не отговаря на минималните изисквания на възложителя. В обобщение на горните констатации, комисията е предложила отстраняването му на основание чл.107 т.2 б.“а“ ЗОП (л.209). По отношение на „Полистрой-2001“ЕООД комисията е констатирала несъответствие с нормативните изисквания по отношение на предвидения координатор по безопасност и здраве към предложения ръководен екип (а не с изискванията към Стратегията); както и е допуснал несъответствие с Техническата спецификация относно отводняването на покрива на сградата (л.213). Поради тези две причини е предложено отстраняването му от по-нататъшно участие на основание чл.107 т.2 б.“а“ ЗОП (л.215), а не защото е пропуснал някоя от многобройните мерки, изисквани от жалбоподателя с процесната Стратегия или по каквато и да е друга причина свързана с нея. Видно от Техническа спецификация (Част II) намираща се на л.178-л.186 от делото е, че блок „Русалка“ е построен през 1974 година (преди 50 години) и основен ремонт на покрива не е извършван оттогава; фасадната мазилка и цокъла са в много лошо състояние, а обектът (многофамилна жилищна сграда) се намира в град, разположен на брега на р.Дунав, с чести мъгли и висока влажност на въздуха. Във връзка с горната специфика, на стр.24 от Техническата спецификация (л.183-гръб) възложителят е посочил, че обектът трябва да бъде изпълнен по такъв начин, че да не представлява заплаха за хигиената или здравето на обитателите или съседите и за опазването на околната среда, което следва от силно компрометираната външна мазилка на сградата. Освен това, изпълнителят следва да създаде съответни подходящи организация и начин на изпълнение на строителните дейности, с цел да се намали дискомфорта на обитателите на жилищната сграда (стр.••••• от Техническата спецификация). Последно посочените обстоятелства очертават периметъра на приетата от възложителя специфичност на процедираната обществена поръчка по ОП №3, обратно на поддържаното от ответния РУО, че се касае за тривиални, стандартни дейности - обичаен инженеринг и СМР по изпълнение на енергоспестяващи мерки на типова жилищна сграда. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че не е налице фактическото основание за издаване на процесния по делото индивидуален административен акт. Указанията за подготовка на образците на документи, съдържащи изискване за представяне на Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката, не излизат извън допустимите нормативни такива, във връзка с които жалбоподателят е проявил по-висока предпазливост, посочвайки ги подробно и изчерпателно. Съгласно чл.47 ал.1 от ЗОП, възложителите могат да включат в изискванията за изпълнение на поръчката специални условия, свързани с икономически или социални аспекти на изпълнението както и с опазването на околната среда, съществена част от които присъстват в процесната Стратегия и, са свързани с предмета на поръчката като са посочени ясно и изчерпателно в документацията за същата, съгласно ал.2 на чл.47 ЗОП. Основателно оспорващата община се позовава на разпоредбата на чл.39 ал. 3 б.“б“ ППЗОП, задължаваща възложителя изрично да посочи изискванията си в съответствие с Техническата спецификация, а съгласно ал.4 на същия чл.39 ППЗОП- когато предметът на ОП налага изпълнението ѝ на етапи, както е в настоящия случай, в офертата следва да бъдат посочени конкретните етапи и сроковете за изпълнение на всеки етап, вкл. техническо предложение за това, съпроводено от конкретен подход и мерки за изпълнение. Процесните изисквания за съдържание на офертата имат отношение към начина на подготвяне на предложението на участника в частта - „техническо предложение“, но не са част от условията на самата обществена поръчка, съдържащи се в Техническата спецификация по смисъла на §2 т.54 б.“а“ ДР ЗОП. Конфликтните изисквания към въпросната Стратегия (изрично посочено, че не подлежи на оценка - л.369 от делото; стр.6 от Указанията) нямат отношение нито към поставените от възложителя критерии за подбор, нито към техническите спецификации на поръчката, т.е. към условията за изпълнение на ОП, съобразно посочения ѝ предмет. Легална дефиниция на „условия за изпълнение на поръчката“ е дадено в §2 т.58 ДР ЗОП, като това са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението ѝ, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. Процесните по делото изисквания имат отношение към начина на подготовка на офертата, т.е. представляват друго, поставено от възложителя, условие към участниците и, следователно - не са изпълнени предпоставките от хипотезата на нормата, очертаваща състав на нередност по т.11 б.“б“ от Приложение №1 към чл.2 ал. 1 Наредбата.(Вж.Решение №4401/10.04.24г., адм.д.№12358/23г., VIIО на ВАС). Отделно от гореизложеното настоящият състав приема и, че условията в процедурата са били известни от самото начало на всички потенциални участници, което изключва твърдяното от РУО обстоятелство - „ дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти “, по разума на релевираната разпоредба на чл.2 ал.2 ЗОП Напротив, условията не са променяни и от самото начало са напълно еднакви за всички заинтересовани стопански субекти. В оспореното решение на РУО само е констатирано обстоятелство от горния вид, но не е мотивирано по какъв начин „необосновано обемното съдържание на Стратегията“ би дало предимство или необосновано би ограничило участието на лица в ОП. Напротив, установява се, че подадените 7 оферти са съдържали изискуемата Стратегия, в обем, в какъвто съответният участник е преценил и никой от тях не е отстранен по реда на чл.107 т.2 б.“а“ ЗОП, защото е „пропуснал някоя от ненужно многобройните мерки“ според ответника, а поради несъответствие на предложението му с Техническата спецификация, главно в частта на предвижданото отводняване на покрива на жилищната сграда. Предвид изложеното не се установява нарушение на чл.2 ал.2 ЗОП. Последно посочената разпоредба е от вида на норми-принципи, които по правило лимитират дискреционната власт на възложителите, доколкото и когато е предвидена със ЗОП. Ето защо общата забрана по чл.2 ал.2 ЗОП ще намери приложение единствено в случаи, при които е налице нарушение на конкуренцията, без причината за това да е неспазване на конкретно изискване /условие, разписано в законова разпоредба, каквато хипотеза в случая не е налице. Както стана въпрос по-горе, ответният орган е следвало да прецени налице ли е незаконосъобразно упражняване на дискреционна власт от оспорващия възложител в контекста на чл.47 ал.2 във връзка с ал.1 ЗОП, което като не е направил, а е квалифицирал процесните факти направо по чл. 2 ал.2 ЗОП, е нарушил закона. Законът допуска възложителят в границите на оперативната си самостоятелност, да въвежда изисквания с цел гарантиране на качественото и своевременно изпълнение на поръчката и, следователно, противно на изводите на ответния РУО, в случая не е налице нарушение на забраната от чл.2 ал.2 ЗОП (Вж.Решение №12786/26.11.24г., адм.д.№10117/ 24г., IVО на ВАС). Отделно от това, настоящият състав счита, че съдържащите се две хипотези в приложената норма-принцип от ЗОП, са зададени в условията на кумулативност, видно от използвания съюз „и“. Забраната за ограничаване на конкуренцията е дефинирана чрез: „включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки“ И „които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, качеството или обема на обществената поръчка“.Дори и да се приеме, че е изпълнено второто условие - за несъобразеност/непропорционалност на релевираните изисквания със сложността и обема на ОП, настоящият състав констатира, че така зададени - отначало, действащи по отношение на всички и въпреки които (изисквания), са постъпили седем оферти, три от които само по процесната ОП №3, не са дали никому предимство, нито са били в състояние необосновано да ограничат участието на който и да е икономически оператор. А щом не са изпълнени и двете условия на чл.2 ал.2 ЗОП (съвсем отделен е въпросът с нейната приложимост, с оглед на конкретните факти по делото), то не е налице твърдяното нарушение, а още по-малко същото би могло да се подведе под разпоредбата на т.11 б.“б“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 Наредбата.Липсата на нарушение означава липса на елемент от фактическия състав на нередността, а това значи липса на основание за определяне на финансова корекция. Последното сочи на материална незаконосъобразност на оспореното решение на ответния орган.В такъв смисъл са Решение №4605 /12.04.24г., адм.д.№378/24г; Решение №4852/17.04.24г., адм.д.№1010/24г.; Решение №12750/25.11.24г., адм.д.№6681/24г.; Решение №6564/29.05.24г., адм.д.№2402/24г. и други на Седмо отделение на ВАС. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл.59 ал.2 т.4 АПК. Противоречието между изложените от органа факти и правните норми, под чиито хипотези същият счита, че фактите се субсумират, води до материална незаконосъобразност на акта. Директната квалификация на нарушението, посочена от РУО, а именно тази по чл.2 ал.2, във връзка с ал.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП, е изведена като такава, въз основа на фактическия му извод за наличие на административна тежест, изразила се в поставяне на необосновани изисквания към съдържанието и обема на изискуем документ към техническото предложение за изпълнение на ОП от участниците. Понятието „административна тежест“ не е дефинирано, но се среща в действащото право, например в чл.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който (закон) макар и стоящ извън регламентацията на изразходването на публични средства, се свързва с облекчаване на административните процедури, посредством неизискване на документи, удостоверяващи достъпна в публични регистри информация или изискване на предварителни регистрации, лицензиране, застраховане и прочие от икономическите оператори при несигурност за получаване на съответната стопанска дейност и др. В специалния в случая Закон за обществените поръчки, такова понятие не е използвано, поради което не следва да бъде обсъждано в контекста на оспореното решение в тази му част. При тези установявания, настоящият състав намира от правна страна следното: Относно компетентността на органа; спазване на установената в закона форма и на административнопроизводствените правила (чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК), не се установяват несъответствия със закона и установените по делото факти. Въпреки това оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.2 ал.2 във връзка с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОП и т.11 б.“б“ от Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, поради което следва да бъде отменен. Разноски своевременно са поискани от двете страни, но с оглед изхода на процеса, такива се дължат на жалбоподателя, в удостоверения размер от ••••• лв. (л.332), представляващи платена държавна такса, което ирелевира възражението по чл.78 ал.5 ГПК на ответния орган. Съгласно правилото от чл.143 АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, което се разпорежда с бюджет и може да отговаря по имуществени претенции, каквото в случая е МРРБ и в чиято структура е органът, издал отменения административен акт. С оглед на изложеното, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, обжалваният административен акт, следва да бъде отменен, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 от АПК, Административният съд Силистра