Решение № 5367 от 13.6.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 624/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Прокуратурата на Република България срещу Решение № 55/26.02.2025г., издадено от директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 267, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх.№ Ж-16-35/17.02.2025 г., подадена от Прокуратурата на Република България срещу Разпореждане, издадено на основание чл. 266 от ДОПК, с изх. № 49-16-1#1/06.02.2025 г. на публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Иска се отмяна на решението и отказа на публичния изпълнител, ведно с връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона за образуване на производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП - Пловдив чрез процесуален представител, оспорва жалба, с аргументи за нейната неоснователност и предлага съда да я отхвърли, като представя и писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е допустима, като подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок. Решението е съобщено на 04.03.2025г., а жалбата е подадена по пощата на 11.03.2025г.(л.12). С оспореното Решение № 55/26.02.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане, издадено на основание чл. 226 от ДОПК с изх. № 49-16-1#1/06.02.2025 г. на публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Прокуратурата на Република България е представила пред ТД на НАП - Пловдив изпълнителен лист по НОХД, с който посоченото лице в листа лице е осъдено да заплати направени разноски по досъдебно производство в полза на Държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Пловдив. Иска се събиране на вземането. По направеното искане е постановено разпореждане с изх. № 49-16-1#1/06.02.2025 г. на публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК, като е посочено, че нормата на чл. 162 от ДОПК изчерпателно изброява видовете публични държавни и общински вземания, които се събират по реда на ДОПК, и очевидно вземането по представения изпълнителен лист не се обхваща от горното лимитативно императивно изброяване. Посочено е, че разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности, като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и др., са с частноправен характер. Спорът по делото е правен, като релевантно за решаването му е дали са публични вземанията, представляващи направени в досъдебно производство разноски от прокуратурата. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. В процесния случай, видно от изпълнителен лист № 260001/17.01.2025г., с влязла в сила присъда по НОХД № 1791/2020г. на Окръжен съд Пловдив, са присъдени разноски в полза на Окръжна прокуратура Пловдив. Регламентацията в чл. 162, ал. 2 от ДОПК установява, че публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т. 1 – 8. В чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. В чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК е използван изразът "... други вноски, установени по основание и размер със закон", а в чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон. Т. е., за да се определи изчерпателно кои вземания са публични, нормата следва да бъде тълкувана. В контекста на гореизложената нормативна уредба, в рамките на чл. 162, ал. 2 от ДОПК са заложени няколко критерия, на чиято основа едно вземане следва да се определи като публично такова. Първият критерий е субектът на вземането. В казуса Прокуратурата на Република България е държавен орган, поради което и попада в кръга на възможните публични взискатели. Вторият критерий е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Видно от изброените в чл. 162, ал. 2, т. 1 до т. 8 от ДОПК възможни хипотези е, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия. Правоотношението, по повод на което е възникнало вземането, видно от процесния изпълнителен лист, е процесуално, доколкото става въпрос за разноски, направени в рамките на производство по реда на НПК. Процесуалните правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните, които са подчинени на тази власт. Неправилно е становището на ответника, че процесуалните действия в рамките на производства по реда на НПК за експертизи, преводачи и др. от съответното държавно учреждение, се извършват в качеството му на равнопоставен субект в рамките на частноправни отношения. Производствата, регулирани от нормите на НПК, са част от упражняването на държавна власт, по аргумент на което е и изводът, че процесното вземане отговаря и този критерий. Допълнителен критерий за преценка дали вземането е публично или не, следва да е фискалният интерес на държавата. Държавните учреждения са бюджетно финансирани, предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по правила, предвидени в специални нормативни актове. В пълен смисъл горното се отнася до Прокуратурата на Република България. И след като става въпрос за средства, включени отнапред в бюджета на съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се правят от и в рамките на бюджета за съответната година, когато тези средства са изразходвани за осъществяване на конституционно регламентирани правомощия и задължения в рамките на публичноправни отношения, като основанието за извършването им е установено със закон (така чл. 187, ал. 1 от НПК), няма как да се приеме за законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и поставянето им за събиране по друг ред, без законово обосновано основание за това. Изложеното води до извод, че вземанията на държавата за разноски по наказателни дела на основание влезли в сила присъди и приравнените на тях споразумения, подлежат на събиране по реда на ДОПК. Предвид изложеното, решението на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, като на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката се върне по компетентност на публичния изпълнител за ново произнасяне и предприемане на съответните действия съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, в полза на Прокуратурата на Република България следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, както и разноските за държавна такса от 10 лева. Воден от горното, Административен съд – Пловдив