Решение № 2386 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 549/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба от Р. И. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Н. К. П. – АК Сливен, против Заповед № 459/08.10.2024 г., издадена от н. на затвора С. - с. К. Й. Д., с която на м.и. Р. И. Д., н.••• степен в затвора С., е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложения на материалния закон. Твърди се, че в отделните точки на заповедта са изброени няколко извършени нарушения, за които е наложено едно общо наказание, което не дава възможност на жалбоподателя да разбере за кое точно от тях е наказан, което накърнява правото му на защита. Твърди се, също така, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и тези за адвокатско възнаграждение.

В отговор на жалбата е постъпил писмен отговор от пълномощника на началника на затвора С., с. ю. П. С., в който излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са нарушени административнопроизводствените правила за налагане на дисициплинарно наказание и същата съответства на материалните разпоредби и целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. И. Д. се явява лично и с адв. Н. П. от АК – Сливен, който поддържа изцяло депозираната жалба, като излага съображения за това, че оспорената заповед е неоснователна и незаконосъобразна, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е нарушило правото му на защита на жалбоподателя. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и че в заповедта липсва индивидуализация на нарушителя, тъй като не е посочен ЕГН на жалбоподателя. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗМВР, тъй като за няколко описани в нея нарушения е наложено едно наказание. Излага съображения за това, че извършените нарушения неправилно са квалифицирани като такива по чл. 200, ал. 1, т. 11, вместо по т. 15. Твърди, че не са представени доказателства за това, че жалбоподателят е бил запознат с инструкцията за съответния пост, която се сочи като нарушена от него. Заявява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по т. VІ от заповедта, тъй като от затворническата администрация не му е било предоставена трикотажна тениска с отличителния знак на МП ГДИН за календарната 2024 г., а предоставената му преди това му е станала тясна понеже н. от фитнеса. Моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски, като прилага списък на същите.

Ответникът - Началникът на затвора - С., редовно призован, не се явява. За него се явява с. ю. П. С., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че обжалваната заповед е издадена при спазване на материалния закон и не са нарушени административнопроизводствените правила за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че дисциплинарните нарушения са действително извършени и установени по безспорен начин, видно от доказателствата, поради което моли съда да отхвърли жалбата. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят м.и. Р. И. Д. заема длъжността н.••• степен в затвора С.. На 16.05.2024 г., началникът на затвора С. издал заповед № 239/16.05.2024 г. (л. 10), с която на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 15 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, разпоредил да бъде извършена проверка за изясняване на постъпили данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина за времето от 20: 00 часа на 30.04.2024 г. до 08: 30 часа на 01.05.2024 г. от служители на н. – о. състав (НОС), назначени на пост № 21 и № 22 в ареста към затвора [населено място], както и на дежурния главен н.(ДГП) и установяване на извършителите им, отразени в докладна записка с peг. № 2287 / 02.05.2024г. по описа на затвора от зам. началника по режимна и н. - о. дейност /ЗНРНОД/ в затвор [населено място]. Проверката била възложена на комисия в състав: председател: г. и. А. Д. - З. Р.; зам. председател: г. и. В. Д. -Н. Н. и членове: и. С. Н. - и. ВС, и. П. С. - с. ю. и М. Г. - с. е. ЧР. Било разпоредено за резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 14.06.2024г. м.и. Р. Д. бил запознал лично срещу подпис със заповедта на 30.05.2024 г. (л. 10 - гръб) С последващи заповеди №№ 292/14.06.2024 г. и № 314/01.07.2024 г. срокът на извършване на проверката бил удължен до 19.08.2024 г. (л. 11 – 12).

На 07.08.2024г. в кабинета на юрисконсулта на затвор С., комисията назначена със заповед № 239/16.05.2024г. изгледала предоставените записи от системата за видеонаблюдение в затвор [населено място], на камерите обезпечаващи наблюдението в ареста към затвор С. по-точно пост № 21 и пост № 22 в периода от 20.00 часа на 30.04.2024г. до 08.30 часа на 01.05.2024г., с оглед изясняване на данните за допуснати нарушения на служебната дисциплина и установяване на извършителите на дисциплинарните нарушения. За установеното от комисията бил съставен протокол за установените от нея факти в табличен вид, представени в три броя приложения към протокола (л. 48 – 58). В приложение № 2 се съдържали установените факти по отношение на жалбоподателя м. и. Р. Д.. В резултат на извършената проверка назначена със заповед № 239/16.05.2024г. комисия изготвила писмена справка вх.№ 4141/12.08.2024 г. до началника на затвора С. (л. 59 – 63), с която по отношение на м. и. Р. Д. било установено следното: Съгласно утвърдената ежедневна нарядна ведомост за носене на службата от НОС, м. и. Р. И. Д. е изпълнявал служебните си задължения в проверявания период 30.04.2024 г. - 01.05.2024 г. за нощна смяна от 20.00 ч. до 08.30 ч. като н. на пост № 22. Посочено е същият е положил подпис в ежедневната ведомост, че е встъпил в наряд след инструктаж, годен и в готовност да изпълнява служебните си задължения съгласно регламентираните изисквания. Инструктажът е извършен от и. В. А. - ДГН. Не са регистрирани сигнали от ДГН или ДКО, че някой от служителите встъпващи в наряд не е в състояние да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 306 от ППЗИНЗС или не съответства на изискванията на чл. 305, ал. 2 от ППЗИНЗС.

В справката е посочено, че съгласно утвърдения списък с постове в затвора С., Пост № 22 е постоянен, трисменен, подвижен, при 12-часов режим на работа. Поста се поддържа от двама постови н., като територията на поста обхваща и двете нива (етажа) в ареста - съгласно утвърдената инструкция на поста. Постовите изпълняват служебните си задължения на ротационен принцип - през 2 часа за всяка от зоните (нивата). Постовият, изпълняващ служебни задължения на второ ниво - зона с повишена сигурност - ЗПС, извършва интензивно наблюдение и периодичен обход на жилищните помещения. Всеки обход следва да се извършва на интервал, който не може да е по-голям от 15 (петнадесет) минути. На територията на ЗПС е задължително физическото присъствие на минимум един постови н. Постовият, изпълняващ служебни задължения на първо ниво, подпомага служителят от ЗПС при осъществяване задълженията на постовия в съответствие на чл. 315, ал. 3 ППЗИНЗС, осъществява наблюдение на жилищните помещение, които са ситуирани на първи етаж в случаи на настанени задържани лица, като през тъмната част на денонощието извършва обходи на вътрешната и външната обособени територии на ареста и следва да регистрира обхода и придвижването си чрез натискане на бутона от системата за контрол на обходите (бутон № 107). От постовата книга, регистрираща служителите, които осъществяват интензивното наблюдение на второ ниво в зоната ареста (ЗПС) се установило, че: м.и. Р. Д. е следвало да изпълнява служебни задължения в периода за носене на наряда от 20.00 - 08.30 часа на 30.04.2024 г. - 01.05.2024 г. в ЗПС - съгласно т. 8 и т. 9 от утвърдената инструкция на Пост № 22, както следва: - от 22.30 ч. до 00.30 ч. - от 02.30 ч. до 04.30ч. - от 06.30 ч. до 08.30ч. и че същият се е регистрирал в книгата на ЗПС (с подписа си), че е спазил горепосочените периоди.

Комисията е посочила в справката, че проверяваните служители, в т.ч. и м.и. Д. били запознати със заповедта за назначената проверка № 239/16.05.2024 г. и правото им да дадат сведения (л. 24 – 27), като единствено г. н.В. А. е дал писмени такива с вх. № 3671/15.07.2024 г., с които същият заявява, че на 30.04.2024 г. посетил ареста около 22.30 часа и след влизането в дежурната стая установил, че двамата п. на пост № 22 са при ДА - дежурния по арест (№ 21) и водят диалог. След кратък разговор разбрал, че м.и. Р. Д. е а. от проблем (предполага с.). Същият бил без горната част от униформата (пагони) (л. 28).

В т. 2 от справката по отношение на м.и. Д. е посочено следното: м.и. Р. И. Д., н. ••• степен, назначен в наряд на пост № 22 от 20.00 ч. на 30.04.2024 г. до 08.30 ч. на 01.05.2024 г. (нощна смяна), при изпълнение на служебни задължения в посочения период, с действията си е нарушил:

• т. 8 от Раздел II от инструкция за особеностите и особените задължения на пост № 22, издадена на осн. чл. 304, вр. чл. 303, ал. 4 от ППЗИНЗС, като напуска второ ниво на пост № 22, оставя зоната за интензивно наблюдение и охрана в ареста (зоната с повишена сигурност - ЗПС) без физическо присъствие на служител, вследствие на което не извършва и задължителния минимален брой наблюдения в жилищните помещения при обход в периодите от време: • от 22.37 ч. - 22.50 ч. на 30.04.2024 г. • от 22.52 ч. - 23.09 ч. • от 23.14 ч. - 23.29 ч. • от 23.31 ч. - 00.02 ч. на 01.05.2024 г. • от 00.04 ч. - 00.18 ч. • от 00.20 ч. - 00.25 ч. • от 06.31 ч. - 06.45 ч. • от 07.22 ч. - 08.10 ч. Горното представлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което комисията предлага на осн. чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо (неизпъление на служебни задължения) във вр. с ал. 2 от ЗМВР, на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца;

• т. 22 от Раздел II от инструкция за особеностите и особените задължения на пост № 22 на осн. чл. 304 вр. чл. 303, ал. 4 от ППЗИНЗС, а именно: когато е изпълнявал служебните си задължения на първо ниво на пост № 22, в периодите от време от 20.30 ч. до 22.30 ч. на 30.04.2024 г., от 00.30 ч. до 02.30 ч. и от 04.30 ч. до 06.30 ч. на 01.05.2024 г., не е извършил обходи на обособената външна територия на ареста което представлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което комисията предлага на осн. чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения) да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца;

• т. 23 от Раздел II от инструкция за особеностите и особените задължения на пост № 22 на осн. чл. 304, вр. чл. 303, ал. 4 от ППЗИНЗС, а именно: когато е изпълнявал служебните си задължения на първо ниво на пост № 22, в периодите от време от 20.30 ч. до 22.30 ч. на 30.04.2024 г., от 00.30 ч. до 02.30 ч. и от 04.30 ч. до 06.30 ч. на 01.05.2024 г., не е регистрирал извършването на обход чрез натискане на бутона от системата за контрол на обходите в затвора /бутон № 107/, което представлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което комисията предлага на осн. чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо от ЗМВР ) (неизпълнение на служебни задължения) да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца;

• чл. 313, ал. 1, т. 1, предл. първо от ППЗИНЗС, а именно: служителят с. на пост № 22 - второ ниво - зоната за повишена сигурност /ЗПС/ във времето: от 02.39 часа до 04.02 часа на 01.05.2024г.; от 04.02 часа до 04.46 часа; от 04.47 часа до 05.05 часа; от 06.46 часа до 07.16 часа което представлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което комисията предлага на осн. чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо (неизпълнение на служебни задължения) вр. ал. 2 от ЗМВР, на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 8 (осем) месеца;

• чл. 313, ал. 1, т. 2 предл. първо от ППЗИНЗС, а именно: служителят напуска пост № 22 без разрешение на ДГН или командира на отделение и пребивава в помещението за отдих, извън регламентираното време за почивка от 01.30 ч. - 02.30 ч. на 01.05.2024 г. видно от ежедневната нарядна ведомост, във времето: • от 00.24 ч. до 01.30 ч. на 01.05.2024 г. •от 05.43 ч. до 06.29 ч., което представлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което комисията предлага на осн. чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо (неизпълнение на служебни задължения) във вр. с ал. 2 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 8 (осем) месеца;

• чл. 27, ал. 1 предл. първо във вр. с чл. 4, ал. 1 т. 1 от правила, определящи категорията служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел и реда за предоставянето му в ГДИН и териториалните служби утвърдени със заповед № ЛС-04-230/30.05.2022г. на МП във вр. с т. 2.2.3, буква б от (приложение № 1 към Правилата) във вр. чл. 27 ал. 4 от ЗИНЗС, а именно трикотажната тениска с която е облечен служителят в периода от 20.00 ч. на 30.04.2024 г. до 02.35 ч. на 01.05.2024 г. не притежава отличителен знак: бял надпис „Министерство на правосъдието ГДИН“ от лявата предна страна на нивото на гърдите, което представлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което комисията предлага на осн. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо (неизпълнение на служебни задължения) във вр. с ал. 2 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Накрая с писмената справка комисията, на основание чл. 197, ал. 3 т. 2 от ЗМВР, е предложила на м.и. Р. Д. да бъде наложено едно общо наказание „порицание“ за срок от 1 (една) година.

Жалбоподателят Р. Д. се запознал с изготвената писмена справка на 12.08.2024 г., като декларирал, че е запознат, че може да даде допълнителни обяснения и възражения в срок до 11.30 ч. на 13.08.2024 г. (л. 64). Видно от протокол с рег.№ 4182/13.08.2024 г. Д. не е предал в деловодството на затвора допълнителни обяснения или възражения (л. 65).

Началникът на затвора С. отправил покана за даване на писмени обяснения рег.№ 596/03.09.2024 г. до м. и. Р. И. Д., която му била връчена на 03.09.2024 г. С поканата бил определен срок за представяне на обясненията до 05.09.2024 г. включително (л. 66 – 67). Видно от протокол с рег.№ 4657/12.09.2024 г. Д. не е предал в деловодството на затвора писмени обяснения (л. 68).

В резултат извършеното дисциплинарно производство и на изготвената писмена справка от комисията, назначена със заповед № 239/16.05.2024г., писмена справка вх.№ 4141/12.08.2024 г., началникът на затвора С. издал Заповед № 459/08.10.2024 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо във вр. с ал. 2 от ЗМВР и чл. 19, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 204, т. 4 от ЗМВР и при спазване изискванията на чл. 195 и чл. 206, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, наложил на м.и. Р. И. Д., н.••• степен в затвора С. дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта (л. 7 – 9).

Заповедта била връчена на лично на Д., срещу подпис, на 16.10.2024 г., който я оспорил пред Административен съд Сливен, чрез административния орган, с жалба вх.№ 5510/29.10.2024 г. Към доказателствата по делото са приобщени: Ежедневна ведомост на служителите от н. - о. състав за 01.05.2024 г. (л. 31 – 34); докладна записка вх.№ 4118/08.08.2024 г. (л. 35 - 37); инструкция за особеностите и особените задължения на пост № 22 (л. 42 – 44); заповед № ЛС-04-230/30.05.2022 г. на министъра на правосъдието (л. 13 – 23); шест броя DVD и един брой CD.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с целта на закона.

По делото не е спорно, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят м.и. Р. И. Д. заема длъжността н.••• степен в затвора С.. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС началникът на затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда.

Оспорената заповед е издадена от началника на затвора С., който се явява компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Дисциплинарното производство е започнало на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с издаване на заповед № 239/16.05.2024 г. от началника на затвора С., за назначаване на нарочна комисия, която да извърши проверка за изясняване на постъпили данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина за времето от 20: 00 часа на 30.04.2024 г. до 08: 30 часа на 01.05.2024 г. от служители на н. – о. състав (НОС), назначени на пост № 21 и № 22 в ареста към затвора [населено място], както и на дежурния главен н.(ДГН). За извършената проверка от комисията била изготвена писмена справка вх.№ 4141/12.08.2024 г. Жалбоподателят Д. бил запознат с издадената заповед и изготвената от комисията писмена справка.

Оспорената заповед е издадена след като е дадена възможност на м.и. Р. Д. да представи своите обяснения и възражения в писмен вид, в съответствие с изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съобразно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР ДНО е изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е извършено в. при форма на вината - у., коментирал е тежестта на извършените нарушения, съобразно обстановката и мястото на извършването им, като наложеното наказание е преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време на службата му.

Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Обжалваната заповед е издадена и при съблюдаване на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР по отношение на индивидуализацията на извършителя. Същата е мотивирана, като дисциплинарно-наказващият орган е изложил приетите за установени от него обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата за това, както и правното основание за нейното налагане.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в заповедта липсва индивидуализация на нарушителя, тъй като не е посочено неговото ЕГН. В заповедта са посочени името, званието и длъжността и местоработата на извършителя, които го индивидуализират в достатъчна степен. По делото не е спорно, че след като е бил запознат със заповедта, жалбоподателят е разбрал, че е дисциплинарно наказан и я е обжалвал по предвидения в закона ред.

Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е било нарушено правото на защита на м.и. Р. Д., тъй като, в нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, не е бил поканен да бъде изслушан от ДНО, а е бил поканен да представи само писмени обяснения. Цитираната разпоредба не задължава ДНО да изслуша и да приеме обясненията на държавния служител, нормата го задължава да направи или едното или другото. След като ДНО е предоставил възможност на жалбоподателя да представи писмени обяснения, то той е спазил изискването на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради следните съображения:

От доказателствата по делото в т.ч. и от представените видеозаписи и снимки, съдържанието на които не се оспорва от жалбоподателя и неговия процесуален представител, се установява по несъмнен начин, че м.и. Р. И. Д. е извършил нарушенията, за които е наказан. ДНО правилно ги е квалифицирал по чл. 194, ал. 2, т. 2 - неизпълнение на служебните задължения, като е посочил кои конкретни разпоредби от ППЗИНЗС са нарушени.

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗМВР, тъй като в т. І от нея са описани няколко нарушения, а е наложено само едно наказание. Така описаните в посочената точка нарушения не представляват отделни нарушения, а едно и също нарушение, извършено в рамките на едно дежурство, което правилно е квалифицирано от ДНО като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като м.и. Д. не е изпълнил задължението си, по време на дежурство, да спазва т. 8 от Раздел ІІ от инструкцията за особеностите и особените задължения на пост № 22, издадена на осн. чл. 304 вр. чл. 303 ал. 4 от ППЗИНЗС.

Предвид изложените съображения, съдът намира за неоснователни и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗМВР, тъй като в т. ІІ, т. ІІІ, т. ІV и т. V от нея са описани няколко нарушения, а е наложено само едно наказание. Описаните в посочените точки нарушения не са отделни нарушения, тъй като във всяка една точка е посочено едно нарушение, поради обстоятелството, че е извършено в рамките на едно дежурство и представлява действие, което нарушава една и съща норма, съответно: в т. ІІ - т. 22 от Раздел ІІ от инструкцията за особеностите и особените задължения на пост № 22; в т. ІІІ - т. 23 от Раздел ІІ от инструкцията за особеностите и особените задължения на пост № 22; в т. ІV - чл. 313, ал. 1, т. 1, предл. първо от ППЗИНЗС и в т. V - чл. 313, ал. 1, т. 2, предл. първо от ППЗИНЗС.

Необосновано и незаконосъобразно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че извършените нарушения неправилно са квалифицирани като такива по чл. 200, ал. 1, т. 11, вместо по т. 15. Съобразно чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за неизпълнение на служебните задължения, както правилно е приел ДНО. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 15 е неотносима към извършените от м.и. Д. нарушения, защото тя визира неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, докато с деянията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на ППЗИНЗС.

Не почива на установените по делото факти и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че по делото не са представени доказателства за това, че жалбоподателят е бил запознат с инструкцията за съответния пост № 22. По делото е представена справка, че текстът на инструкцията е поставен на видно и достъпно място на съответния пост. Отделно от това от приложената по делото Ежедневна ведомост на служителите от н. - о. състав за 01.05.2024 г. е видно, че същата е подписана от м.и. Д., че е встъпил в наряд след инструктаж извършен от и. В. А. – ДГН и е бил в готовност да изпълнява служебните си задължения съгласно регламентираните изисквания.

Жалбоподателят не оспорва, че е извършил вмененото му нарушение по т. VІ от заповедта, но заявява, че го допуснал, тъй като от затворническата администрация не му е било предоставена трикотажна тениска с отличителния знак на МП ГДИН за календарната 2024 г.. Посочва, че такава му е била предоставена през 2023 г., полагаща му се за 2022 г., която обаче според процесуалния му представител му е станала тясна понеже н. от фитнеса. Съдът намира, че посочените оправдания не изключват отговорността на жалбоподателя за извършеното от него нарушение, описано в т. VІ от оспорената заповед.

Съдът счита, че изложените от процесуалния представител на жалбоподателя съображения, относно вида и размера на наложените наказания на останалите служители от н. – о. състав на затвора, са извън предмета на спора в настоящото производство, поради което не намира необходимост да ги обсъжда.

Правилно и законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР ДНО е наложил едно общо наказание за извършените нарушения, изброени в т. І – VІ от заповедта, в максимален размер, а именно „порицание“ за срок от една година.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт да е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна.

При този изход на делото, претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, е основателна, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав