Решение № 1272 от 31.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1735/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 808425-F800331/17.01.2025г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Алпи - 2010“ ООД, ЕИК 201232990 е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за административно нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ - изр. 3-то, пр.1-во, във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4, т.5 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.5 вр. ал.4 от ЗДДС. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Х., който поддържа искането за отмяна. Излагат подробни доводи за това. Претендират присъждане на разноски. Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Ц., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Процесното наказателно постановление е издадено за това, че при извършена на 26.11.2024г. в 10: 35ч. проверка на търговски обект - бензиностанция „ALPI", находящ се в гр. Пловдив, ул. “Дилянка” № 27, стопанисван от „АЛПИ-2010" ООД с ЕИК 201232990, контролни органи към НАП констатирали, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е извършило нарушение на същата, като не е спазило изискванията на чл. 59а, ал. 1 от горецитираната наредба, да подаде в НАП данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД, извършено чрез баркод четец при постъпването им. В търговския обект била въведена в експлоатация и се използвала от задълженото лице електронна система с фискална памет (ЕСФП) с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП, модел “Ред лори ойл систем 1.0” с ЦРУ PC и ФПр “EPSON TM-T810F KL” с ИН на ФУ RL000119 и ИН на ФП 73000135, одобрена от БИМ със свидетелство № 188FS/08.10.2019г., регистрирано в НАП с потвърждение №4520223 от 21.11.2022г. На 23.10.2024г. НИС /нивомерната измервателна система/ отчела доставка на 540 л. Бензин, но нямало получена доставка по документ в информационните масиви на НАП. От представените в хода на проверката документи проверяващите установили, че за доставените 540 л. бензин на обекта, бил приложен към КДФО за дата 23.10.2024г. единствено служебен бон №0445227/23.10.2024 г. за доставка на гориво по нивомер. Въз основа на тези констатации контролните органи приели, че „АЛПИ- 2010" ООД с ЕИК 201232990, не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни за доставеното количество гориво - 540 л. Бензин, по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД, извършено чрез баркод четец при постъпването му на 23.10.2024г., съгласно изискванията на чл. 59а, ал. 1, изречение трето от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № F800331/03.12.2024 г. с квалификация по чл.59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006 на МФ изр.3-то, пр.1-во, във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4, от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и му бил връчен срещу подпис, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакувано в настоящото съдебно производство Наказателно постановление. Съдът дава вяра на показанията на свид. П. Б. И.. От тях се установяват видът на проверения обект – бензиностанция, връзката му с дружеството жалбоподателя, като последното е извършвало търговската дейност в обекта, както и констатираните обстоятелства за случилото се на интересуващата делото дата 26.11.2024 г. В тази връзка изяснява се от показанията на свид. И., че при преглед на книгата за дневни финансови отчети проверяващите установили, че за дата 23.10.24г. нивомерна система в процесната бензиностанция е отчела доставка на гориво бензин, за която доставка е липсавло подадена документна доставка през електронната система с фискална памет. Установява се, че контролните органи са извръшили и проверка в електронните масиви на НАП, при която действително уставили, че на 23.10.2024г. били получени данни единствено от нивомерната система, но не е и от документната. Показанията на актосъставителя се възприемат изцяло, тъй като изложената от свидетеля информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от св. И.. Доверие се даде и на показанията на свидетеля Г.С.К., от които става ясно, че на 22.10.2024г. тя като служител на бензиностанцията „АLPI” е приела гориво в размер на 2008 литра бензин и е въвела цялото количество като прието за деня, както си е по фактура, но всъщност част от него – 540 литра, останало в цистерната на дружеството, тъй като не могли да го съберат в резеровара и го доляли на следващяи ден. Свидетелят сочи, че тъй като цистерната била на дружеството, преценила, че вместо да рискуват да прелее, решили да го оставят в цистерната и да го сипят на следващия ден. Свидетелят заявява, че е била наясно, че не е приела цялото количество гориво в конкретния ден. „Аз знам, че не съм приела цялото количество“… „Бях наясно, че в цистерната е това количество гориво..“ Съдът цени с доверие показанията на свид. К., която макар да е заинтересована от изхода на делото, пресъздава непротиворечиво фактическите обстоятелства, които се потвърждават и от останалите писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност, в частност: Нареждане за експедиция и АДД 1639 с уникален контролен № 0000000009016039; Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4520223 за период от 01.10.2024 до 12.11.2024, Протокол за извършена проверка обр. Кд. 184, cep. АА №0192749/26.11.2024г., служебен бон №0445227/23.10.2024г.; Наказателно постановление № 728895-F729309/03.10.2023 г., поради което ги намира за достоверни и обективни; От събраните и проверени по делото доказателства съдът намира за установено по категоричен начин, че жалбоподателят „Алпи-2010“ ООД е осъществил административното нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. На първо място доказва се от протокола за проверка с бл. № 0192749 от 26.11.2024 г. и от показанията на свид. И., че към процесната дата дружеството-жалбоподател е стопанисвало и извършвало продажби в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, представляващ бензиностанция, находяща се на адрес гр. Пловдив, ул. „Дилянка“ № 27. Отново от протокола за проверка, който е писмено доказателство, се установява, че в обекта е имало въведена в експлоатация и функционираща електронна система с фискална памет, която е била с изградена дистанционна връзка с НАП. Доказва се и че в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. наличната ЕСФП в обекта е била свързана с нивомерна измервателна система, която представлява средство за измерване за обема на течни горива. Относно случилото се на датата на твърдяното нарушение, то доказва се по делото, че на 23.10.2024 г. в резервоар в обекта, за който беше изяснено, че служи за съхранение на бензин е било осъществено вливане на гориво с маса 540 кг. Доказателство за това обстоятелство представлява на първо място справката на лист 14 от делото за регистрирани съобщения за доставка на гориво. Същото обстоятелство се установява и от приложения по преписката служебен бон с № 0445227 от 23.10.2024 г., издаден от ЕСФП с ИН на ФУ RL000119 и ИН на ФП 73000135. Фактът на постъпването на горивото в резервоара е установен въз основа на показанията на нивомерната измервателна система, която отчита обема на течните горива и регистрира настъпилите промени в тях. В справката на лист 14 от делото това вливане е отразено в таблицата, която съдържа данни за периода от 10 октомври до 24 октомври 2024 г. При така установените факти съдът приема за доказани фактическите предпоставки, при които за жалбоподателя възниква задължението по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. (чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредбата към датата на деянието), тъй като той е данъчно задължено лице, което е получател по доставка на течни горива, т.е. лице по чл. 189, ал. 10 от ЗДДС, стопанисва обект с въведена в експлоатация ЕСФП и на датата на деянието има регистрирано вливане на гориво в резервоар в обекта, за движението на която акцизна стока е издаден електронен акцизен данъчен документ. Начинът на изпълнение на това задължение съгласно нормативния текст се изпълнява чрез въвеждане на УКН на еАДД чрез баркод четеца на ЕСФП, което не е било сторено от жалбоподателя. В тази връзка независимо от показанията на св. К., която всъщност потвърждваа, че конкретните 540 литра бензин са били допълнително вляти на 23.10.2024г. то това действие не може да се свърже с никое еАДД, а оттам съществува несигурност в произхода му и именно в това се изразява обществената опасност на деянието. За неговото извършване не е необходимо да се установява, че е налице неправомерно транспортирана или държана акцизна стока, тъй като установяването на подобни обстоятелства предполага сигурност в произхода на горивото. В настоящия случай произходът на процесното гориво, влято на 23.10.2024 г., остава недоказан по категоричен и несъмнен начин, въпреки че жалбоподателят е имал задължението да документира това обстоятелство чрез маркирането на УКН на съответното еАДД. Като не е сторил това в срок, жалбоподателят „Алпи - 2010“ ООД е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. За неоснователно съдът приема възражението по жалбата за невъзможност за повторно въвеждане на УКН на еАДД посредством баркод четеца в случаите на две или повече отделни вливания на течно гориво в един и същи съд за съхранение, когато това се прави в няколко различни дни. Твърди се, че повторното маркиране би означавало подаване на невярна информация към НАП. Тези доводи са несподелими, тъй като дейността по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. по въвеждането (т.нар. маркиране или сканиране) на уникалния контролен номер на еАДД няма за цел и предназначение да регистрира количеството на постъпилото гориво в съда за съхранение. Количеството се отчита от нивомерната измервателна система, която представлява средство за измерване съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Нивомерът от своя страна е оборудван с информационен изход, с който е свързан към централното регистриращо устройство на ЕСФП, а последното е с изградена и функционираща дистанционна връзка с НАП. В този смисъл промените в обема на течните горива в резервоара се регистрират и отчитат от нивомерната система и тъй като обектът е оборудван с ЕСФП, то жалбоподателят няма задължение да подава допълнително информация за количеството на полученото гориво. Същевременно, когато получателят на доставката изпълни задължението си по чл. 59а, ал. 1б от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., т.е. въведе УКН на еАДД чрез баркод четеца, той не декларира пред НАП, че в резервоара постъпва цялото количество гориво, за транспортиране на което е издаден съответният електронен акцизен данъчен документ. Въвеждането (сканирането) на УКН на еАДД изпълнява различна функция и цели да удостовери различно обстоятелство от това, което се документира от нивомерната измервателна система. Както е нагледно видно от разпечатката на лист 14 от делото, при фактическото действие по постъпване на течно гориво в някой от резервоарите в обекта по изградената дистанционна връзка към НАП се предава информация за датата, часа на вливането и за количеството на постъпилата акцизна стока. Нивомерът обаче е средство за измерване и той не създава информация за произхода на влятото в резервоара гориво. Затова нормативната уредба предвижда фактическото действие по вливане на течното гориво, което се регистрира от НИС, да бъде последвано от действието по въвеждане чрез баркод четеца на УКН на еАДД, издаден за правомерното движение на стоката. Именно в акцизния данъчен документ се съдържа информация за изпращача, получателя, вида и количеството на транспортирания енергиен продукт. Чрез сканирането на УКН на еАДД се създава следа кое е горивото, което постъпва в резервоара, получено при коя доставка, т.е. това действие удостоверява произхода на горивото за разлика от нивомера, който отчита количеството и датата на движението на стоката. Затова в своята взаимовръзка двете действия обезпечават нормативно дължимата проследимост и отчетност при търговията и движението на горивата като акцизни стоки. Неотносимо е и възражението по жалбата за това НАП да е уведомена за цялото доставено количество на 22.10.2024 г., когато за пръв път е бил маркиран чрез баркод четеца еАДД с УКН: 0000000009016039. Възражението няма отношение към предмета на доказване по делото, тъй като задължението по чл. 59а, ал. 1б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и санкцията за неизпълнението му не се налагат поради неуведомяване на НАП за получена доставка на течни горива и за тяхното количество. Възражението би било относимо, ако жалбоподателят беше санкциониран за неподаване на електронен документ за получаване (ЕДП). С него получателят по доставката уведомява НАП за полученото гориво, но жалбоподателят е освободен от задължението за подаването на такъв документ на основание чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като горивото се доставя в обект с ЕСФП, т.е. информацията за полученото количество се събира, регистрира и предава чрез нивомерната измервателна система. Както беше изяснено, изпълнението на задължението по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. има различна функция - да обвърже всяко отделно вливане на течно гориво, което се прави в резервоара, с конкретната доставка, при която е получено това гориво, т.е. да се установи произходът му. Съдебният състав приема, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в акта и в НП деятелност не следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл.. 59 а ал.1 от Наредба Н-18. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2007г на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието „респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от съответния вид. Същото е формално такова и в този смисъл липсата на вредоносен резултат не е от значение при произнасянето. За така установеното нарушение дружеството жалбоподател е санкционирано на основание чл.185, ал.5 вр. ал.4 от ЗДДС, като административно наказващият орган е приел, че процесното нарушение е повторно такова, вземайки предвид Наказателно постановление № 728895- F729309/03.10.2023 г., което е прието, че е влязло в сила на 25.10.2023 г. Видно обаче от Заявление с вх.№ 7000-10032/11.10.2023г. това НП е било връчено на жалбоподателя на 10.10.2023г., а санкцията по него е била заплатена на 11.10.2023г., което се доказва от приложения по делото бюджетен превод към ТД на НАП. Съгласно чл.79б, ал.2 от ЗАНН в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Следователно настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не се касае за повторност на деянието по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП, доколкото разглежданото деяние е извършено на 23.10.2024 г. и не попада в едногодишния срок от влизане в сила на взетото в предвид от наказващия орган Наказателно постановление, посочено по-горе. Доколкото към датата на извършване на деянието 23.10.2024 г. жалбоподателят не е бил наказван с влязло в сила НП, квалифициращият белег повторност следва да отпадне. Това налага преквалифициране на процесното нарушение по основния състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, като отпадне санкцията за нарушение, извършено в условията на повторност. Отпадането на квалифициращия белег повторност, налага и намаляване размера на санкцията от 2000 на 1000 лева, доколкото не е налично основанието за фиксирането й в двоен размер. Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде ИЗМЕНЕНО като деянието следва да бъде ПРЕКВАЛИФИЦИРАНО от нарушение, извършено в условията на повторност по чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ - изр. 3-то, пр.1-во, във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4, т.5 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.5 вр. ал.4 от ЗДДС, в нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 на МФ - изр. 3-то, пр.1-во, във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4, т.5 от ЗДДС, за което следва да бъде наложено административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Отпадането на квалифициращия белег повторност, налага и редукция на санкцията от 2000 на 1000 лева, доколкото не е налично основанието на чл. 184, ал.4 от ЗДДС за фиксирането й в двоен размер. В останалата му част същото Наказателно постановление, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО. С оглед изхода на делото и при направено искане от двете страни следва да им бъдат присъдени сторените по делото разноски по съразмерност. Във връзка с горното частично основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025 г. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Действително в нормативната уредба липсва разпоредба, уреждаща присъждането на разноски при изменение на НП, респективно при намаляване размера на наложената санкция. По този въпрос чл. 144 от АПК препраща към общите правила на чл. 78 от ГПК, където също е въведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно уважената, респективно отхвърлената част от искането, като в същия смисъл е и чл. 136, ал. 4 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата. Жалбоподателят е доказал заплащане на 600 лева за адвокатски хонорар, които са били платени по банков път. Размерът следва да е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и в случая е над минимума по чл.7, ал.2, т.4 от същата. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди минималният размер, който към датата на договора и съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата редакция за процесуално представителство се равнява на сумата от 500 лева. По съразмерност и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва на жалбоподателят да се присъдят 250 лева, предвид факта, че имуществената санкция е била намалена. Въззиваемата страна също е предявила претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Целият материален интерес по делото е в размер от 2000 лева. Наказателното постановление е изменено като целият намален материален интерес е в размер от 1000 лева. Съдът намира, че принципно следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, предвид фактическата и правна сложност по делото. Ето защо и предвид изменението на НП в полза на въззиваемата страна, следва да се присъди сумата в размер от 40 лева, представляваща извършени разноски по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение по делото. Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,