Решение № 516 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 984/2024 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал.5 и ал.6 от АПК във вр. с чл. 229, ал.1, т.2 от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. В. - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с която се оспорва Разпореждане № 3955/19.11.2024 г., постановено по адм. д. № 840/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен. Наведени са подробни доводи за неправилност и необоснованост на разпореждането. Направено е и оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на оспорения съдебен акт. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се отхвърли като неоснователно подаденото искане за налагане на наказание по реда на чл.306, ал.2 вр. чл.304, ал.1 от АПК. С частната жалба са представени писмени доказателства – заверени преписи от Трудов договор № ТП-99/02.08.2024г.; Заповед № РД-01-503/07.10.2024г.; Доклад с рег. № 43-05-22-8/40/25.11.2024г. и Заповед № РД-01-639/26.11.2024г. След съобразяване на оплакванията от частната жалба, оспорения съдебен акт и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Частната жалба е подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в предвидения от закона срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното разпореждане е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева по отношение на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ - София на основание чл. 304, ал.1 АПК и същият е предупреден, че при последващо неизпълнение на съдебното решение, по ново искане на дружеството „Аутотест“ ЕООД, ще му бъде наложена глоба в размер на 500 лева седмично. За да постанови така посочения съдебен акт първостепенният съд е приел, че с Решение № 383/16.09.2022 г., постановено по адм. д. № 121/2022г. на Административен съд – Плевен, влязло в сила на 22.10.2022 г., е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София да се произнесе по Заявление № 43-05-22-8/06.08.2021 г. за провеждане на процедура по оценка на техническата служба към „Аутотест“ ЕООД за установяване на съответствието към приложимите изисквания и определянето й като техническа служба от категория А, Б, Д /ABD/ за извършване на предписаните в регулаторните актове изпитвания за одобряване на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета от категориите: M, N и O съгласно Приложение III, допълнение 2, точка 4 от Регламент 2018/858. Със същото решение административната преписка е върната на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София за произнасяне по Заявление № 43-05-22-8/06.08.2021г. за провеждане на процедура по оценка на техническата служба към „Аутотест“ ЕООД в 6-месечен срок от получаването на преписката, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Посоченият съдебен акт е доведен до знанието на изпълнителния директор на ИААА на 28.10.2022 г., което се установява от приложената в адм. д. № 121/2022 г. обратна разписка /л.204/. След получаване на подлежащото на изпълнение съдебно решение административният орган е приел, че подаденото заявление, въз основа на което е образувано административното производство и във връзка с което е формиран отменения от съда мълчалив отказ е нередовно, поради което с Писмо рег.№ 43-05-22-8 /9/ от 27.04.2023 г. е уведомил заявителя за констатираните нередовности и му предоставил 90-дневен срок за отстраняването им, считано от получаване на писмото. Заявителят е уведомен, че при непредставяне на посочените в писмото документи, производството по така подаденото заявление ще бъде прекратено. По делото не са налице доказателства за датата на получаване на посоченото писмо от заявителя, но е безспорно, че същият го е получил, защото е подаден писмен отговор, обективиран в Писмо вх.№ 43-05-22-8/19/ от 24.07.2023 г. по описа на ИААА, подписано от управителя на „Аутотест“ ЕООД. Горният отговор е подаден в рамките на предоставения от АО срок, защото същият не е изтекъл дори считано от датата на изготвяне на Писмо рег.№ 43-05-22-8 /9/ от 27.04.2023 г. по описа на ИААА. След постъпване на горното писмо и до изтичане на указания с Решение № 383/16.09.2022 г. по адм. д. № 121/2022г. на Административен съд – Плевен шестмесечен срок не е постановен административен акт по административното производство, образувано въз основа на Заявление № 43-05-22-8/06.08.2021 г., подадено от „Аутотест“ ЕООД. В писмените обяснения по чл.306, ал.3 от АПК изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация“ – София е изложил съображения, че с посоченото по горе писмо заявителят не е отстранил осем от констатираните непълноти и нередовности, за които са му дадени указания, поради което се е позовал на чл.138г, ал.5, предл. второ от ЗДвП, съгласно която разпоредба 6-месечният срок за произнасяне по заявлението започва да тече от отстраняване на непълнотите и/или нередовностите, поради което не е налице неизпълнение на съдебното решение. Позовал се е на горното и в подадената частна жалба. При така установените факти, които не са спорни по делото, съдът е направил извод за основателност на молбата за налагане на административно наказание на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“. Изложил е съображения, че безспорно е налице влязъл в сила съдебен акт на Административен съд – Плевен, по силата на който изп. директор на ИААА е задължен в 6-месечен срок да се произнесе по реда на чл.138г от ЗДвП по подаденото от дружеството „Аутотест“ ЕООД Заявление № 43-05-22-8/06.08.2021 г., извършвайки преценка за редовност на заявлението, респективно ако е редовно - доклад и постановяване на решение /положително или отрицателно/ в зависимост от доклада. Първостепенният съд е посочил, че в конкретния случай адм. орган е направил констатация за наличие на нередовности в заявлението, указал е на заявителя отстраняването им и е дал срок за това, но след изтичане на срока не е извършил нова преценка за редовност във връзка с изпратеното от дружеството писмо, т.е. дали с него дадените указания са изпълнени и респективно, с оглед представените по делото писмени обяснения, от които е видно твърдението му, че не са били отстранени всички нередовности, не е предприел действия за прекратяване на административното производство, с което всъщност не е изпълнил Решение № 383/16.09.2022 г., постановено по адм.д № 121/2022 на Административен съд - Плевен. Настоящият съдебен състав напълно споделя приетото за установено от фактическа страна от първостепенния съд, но след съобразяване на представените с частната жалба писмени доказателства намира, че изводите за наличие на основания за налагане на санкция по отношение на настоящия изп. директор на ИААА Д. В. В. са неправилни. С Решение № 383/16.09.2022 г. по адм. д. № 121/2022г. на Административен съд – Плевен е отменен мълчалив отказ и са дадени указания на административния орган за произнасяне по процесното заявление в шестмесечен срок. Действително разпоредбата на чл.138г, ал.6 вр. ал.5, предл. второ от ЗДвП указва шестмесечен срок за произнасяне на административния орган, който започва да тече от отстраняване на нередовностите в подаденото заявление, но от мотивите на подлежащото на изпълнение съдебно решение не може да се направи извод, че за органа е възникнало задължение непременно да се произнесе по същество в този срок като издаде съответно удостоверение или откаже със заповед издаването му. Напротив, съдът е дал и указания за извършване преценка за редовност на заявлението. Очевидно при нередовно заявление няма как административното производство да се развие законосъобразно и да приключи с постановяване на административен акт, с който административният орган да уважи или не искането на заявителя. Ако недостатъците в заявлението биха били отстранени в предоставения на заявителя тримесечен срок, то тогава за произнасянето му действително би бил приложим срокът по чл.138г, ал.6 от ЗДвП. При неотстраняване на нередовностите в заявлението в указания срок обаче, какъвто е настоящия случай, следва да намери приложение разпоредбата на чл.30, ал.2, вр. ал.1 от АПК, което в контекста на влязлото в сила решение на Административен съд – Плевен е следвало да бъде сторено в указания от съда шестмесечен срок. В конкретния случай подлежащото на изпълнение съдебно решение е влязло в сила на 22.10.2022 г. Същото е доведено до знанието на административния орган на 28.10.2022г., от което може да се направи извод, че указания със съдебния акт шестмесечен срок за произнасяне по заявлението на дружеството е изтекъл на 28.04.2023 г. От писмените доказателства е видно, че първото действие по изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е извършено на 27.04.2023 г., т.е. един ден преди изтичане на указания от съда 6-месечен срок и то се изразява в изготвяне на писмо, с което са дадени указания за отстраняване на констатираните недостатъци по заявлението. С горното за изпълнение на дадените указания на дружеството е предоставен 3-месечен срок. Заявителят в отговор на горното е изпратил писмен отговор, обективиран в Писмо вх.№ 43-05-22-8/19/ от 24.07.2023 г. по описа на ИААА, от който момент и с оглед твърдението на адм. орган, че част от недостатъците по подаденото заявление не са били отстранени с него, е започнал да тече срок за произнасяне по реда на чл.30, ал.2 вр. ал.1 от АПК. От представения с частната жалба Трудов договор № ТП-99/02.08.2024г. обаче е видно, че Д. В. В. е заел длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София на 05.08.2024г., т.е. далеч след изтичане на срока за изпълнение на съдебното решение, както и този за произнасяне по чл.30, ал.2 вр. ал.1 от АПК, поради което обективно няма как да е отговорен за неизпълнение задължение, произтичащо от влязлото в сила решение в указания от него срок. Освен това, както е видно и от останалите писмени доказателства, представени с частната жалба, Д. В. след встъпването в длъжност е предприел действия по изпълнение на съдебното решение, макар и след фактическото изтичане на срока за горното, като е издал Заповед № РД-01-503/07.10.2024г., с която на основание чл.7, т.1 от Устройствения правилник на ИААА е определил екип за провеждане процедура по оценка на техническата служба към дружеството заявител, в резултат на което е изготвен Доклад рег. № 43-05-22-8/40/25.11.2024г. и въз основа на него, както и с оглед преценката за неотстраняване на нередовностите в заявлението със Заповед № РД-01-639/26.11.2024г. е прекратил административното производство. От анализа на разпоредбите на чл.302, чл. 303, чл.304 и чл. 305 от АПК може да се направи извод, че санкция по реда на Дял шести, Глава осемнадесета на АПК може да се наложи за неиздаване на административен акт или документ, непроизнасяне в срок, непрепращане на жалба или протест, неизпълнение на съдебен акт на административния съд и други нарушения по АПК. Отговорността е лична, глобата се налага не на органа, а на физическото лице, изпълняващо съответна длъжност и осъществяващо административна дейност, за което е възникнало задължение за извършване на конкретни действия, но не изпълнява влязъл в сила съдебен акт без наличие на обективни причини за това. В конкретния случай от представените с частната жалба писмени доказателства се установява, че Д. В. В. е заел длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София след изтичане на указания от съда срок за изпълнение на съдебното решение, а и освен това е предприел действия във връзка с изпълнението му и се е произнесъл по административната преписка, макар и след срока, за изтичането на който той не е отговорен. Предвид изложеното и на основание чл. 306, ал. 6 от АПК, съдът