Решение № 58 от 3.2.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 464/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 260054 / 06.12.2021 г. по гр. д. № 838 / 2015 г. Костинбродският районен съд е допуснал делба на 21 бр. земеделски земи (ниви и ливади) между К. Т. К. при дял 32/48 ид. ч., В. М.а В.а при дял 4/48 ид. ч., А. М. Л. при дял 4/48 ид. ч., М. Х. И. при дял 2/48 ид. ч., Д. Ц. Т. при дял 4/48 ид. ч., С. Д. В. при дял 1/48 ид. ч. и С. Д. И. при дял 1/48 ид. ч. След постановяване на първоинстанционното решение съделителите В. В.а и Д. Т. са починали, като на тяхно място са били конституирани законните им наследници – съответно Г. В. В. и Т. В. П. като наследници на В. и Е. А. Т. и Е. А. Т. като наследници на Д.. Решението се обжалва от ответника съделител А. Л. със съображения за нищожност и неправилност. Поддържа довода си по отговора на исковата молба за нищожност на завещанието поради неспособността на завещателката С. С. да изразява правновалидна воля. С въззивната жалба твърди също така, че нотариалното завещание е нищожно поради опорочаване на неговата форма (чл. 24, ал. 2 ЗН), тъй като отразените в завещанието изявления са несъвместими с устното изявяване на волята на завещателката с разговорни изразни средства. Ищцата К. К. и останалите съделители не са подали отговори по чл. 263, ал. 1 ГПК. Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд. Решението не е нищожно. То е мотивирано. Районният съд е разгледал релевантните факти и е направил своите правни изводи. Първият спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали нотариалното завещание от 06.04.2000 г., от което ищцата К. К. черпи права, е нищожно поради неспазване на предписаната от закона форма – чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. 2 ЗН. Това възражение е наведено за първи път с въззивната жалба. Жалбоподателят твърди, че завещателката С. С. не е могла да възпроизведе цялата информация, свързана с притежаваното от нея имущество, по начина, по който тази информация е била записана в завещанието. Твърди се, че е житейски нелогично човек да може да възпроизвежда информация, представляваща пълно и подробно описание на 21 бр. недвижими имоти, на трите имена на ползващото се лице и на неговите ЕГН, данни по документ за самоличност и точен адрес. Оттук прави извод, че завещателката не е изразила устно своята воля пред нотариуса, а ако това е било сторено, то волята й не е била записана дословно. Във връзка начина на изразяване на волята от страна на С. и действията на нотариуса при изготвяне на завещанието въззивната инстанция е разпитала Т. Т., която е била един от свидетелите при изготвянето на нотариалното завещание. Другият свидетел не е бил допуснат от съда предвид забраната на чл. 166, ал. 3 ГПК. Свидетелката Т. като цяло не си спомня подробности, тъй като завещанието е било извършено преди повече от 23 години. Спомня си, че С. е отговаряла на въпросите на нотариуса. Не е имало спор и не е имало нещо, на което тя да не е могла да отговори. Няма спомен дали С. сама е чела нещо от документи и да е диктувала прочетеното на нотариуса. Свидетелката обаче помни, че завещателката е изброявала нивите, както и границите на имотите. Помни също така, че „нотариусът четеше, тя се съгласяваше и казваше „да“. Нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание – изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане. Тези въпроси са разяснени в Решение № 88 от 9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2017 г., II г. о. Касационната инстанция посочва още, че законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които нотариусът ще запише устно изразената воля на завещателя, нито изисква прочитането да е непосредствено след записването. След записване волята на завещателя нотариусът може да препише чисто и четливо текста или да го напечата, която възможност е изрично предвидена в чл. 578, ал. 2 ГПК и към която препраща изречение четвърто на чл. 24, ал. 2 ЗН. Без значение е дали преписването или напечатването на записаната воля на завещателя се извършва пред него и свидетелите или на друго място, тъй като обстоятелството, че нотариусът точно е записал волята на завещателя, се удостоверява чрез прочитането на завещанието пред завещателя и свидетелите и полагането на подписи от тяхна страна. Устното изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и кому. Нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написване на завещанието може да прави стилистични поправки, но употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания. Завещанието е волева, цЕ.сочена мисловна дейност, която се изявява устно (при нотариалното завещание) или писмено (при саморъчното завещание). Изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН завещателят да изяви устно своята воля и нотариусът да я запише така, както е изявена, не означава, че нотариусът следва да запише буквално това, което му диктува завещателят. Изискването е завещателят устно да изрази волята си, а нотариусът да запише именно тази воля. Регламентирайки формата на нотариалното завещание, законодателят е приел, че изявяването на волята на завещателя не е еднократен акт. То е процес, който включва подготвителни и действия, пряко насочени към съставянето на документа, материализиращ последната воля на съответното лице относно разпореждане с притежаваното от него имущество. С показанията на свидетелката Т. се установява, че завещателката С. С. е изразила устно, смислено и пълно свята воля пред нотариуса и пред свидетелите. Тя е казала, че иска да завещае нивите си на К. К., изброила е тези ниви и дори е посочила техните граници и съседи. По делото са представени и материалите по нотариалната преписка. От писмената молба по чл. 467 ГПК (отм.), с която е било сложено началото на нотариалното производство, е видно, че завещателката е представила пред нотариуса документите за собственост на имотите, които тя притежава. Следователно на нотариуса е била предоставена възможност прецизно да индивидуализира имотите в завещателни акт по тяхното местоположение, граници, съседи и номер по устройствен план. Същественото е, че завещателката устно е изброявала нивите, предмет на завещанието, и е отговоряла на уточняващите въпроси, които той й е задавал за изясняване на волята й. Процесът на изготвяне на нотариално завещание приключва с прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Последните действия съставляват гаранция и удостоверяват, че нотариусът точно е записал устно изявената пред него и свидетелите воля на завещателя (Решение № 135 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2017 г., II г. о.) Установява се с показанията на свидетелката Т., че нотариусът е прочел завещанието след неговото записване, а завещателката по време на четенето се е съгласявала и е казвала „да“. Дори и да не се ценят свидетелските показания, самото нотариално завещание съставлява доказателство за всички обстоятелства, които нотариусът при условията на чл. 179, ал. 1 ГПК е удостоверил: че съдържащите се изявления са направени устно от посоченото в акта лице пред нотариуса и то по начина, по който са обективирани; че е записана устно изразената воля на завещателя; че завещанието е прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите; че при съставянето на акта са участвали посочените свидетели; че завещанието е подписано от завещателя, нотариуса и свидетелите; че завещанието е съставено на посочената в него дата. Жалбоподателят не проведе пълно и главно доказване, че удостовереното от нотариуса не отговаря на действително осъществилите се факти, включително че завещателката С. С. не е изявила устно своята воля пред нотариуса. Следователно възражението за нищожност на нотариалното завещание, от което се ползва ищцата К. К., е неоснователно. Следващият спорен въпрос е за унищожаемостта на завещанието на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят твърди още в отговора си на исковата молба, че при изготвяне на нотариалното завещание завещателката не е могла да разбира и да ръководи действията си и да изразява правновалидна воля. Твърди се, че тя не е била способна да завещава. Във връзка с възражението за унищожаемост на завещанието районният съд е назначил и приел две послесмъртни съдебнопсихиатрични експертизи, изготвени от вещите лица д-р Ц. П. и д- р Е. И.. Според заключението на вещото лице д-р П., не се установява завещателката С. да е страдала от деменция към м. април 2000 г., когато е било извършено завещателното разпореждане. Завещателката е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи, съответно могла е да се грижи за себе си и да защитава своите интереси. Сърдечносъдовите заболявания и анемията не са били в тежка степен и не са могли да се отразят на базисните когнитивни способности на личността. В обствоятелствената част на експертизата вещото лице разяснява, че от значение за завещателната годност е дали човек е имал придобито или вродено слабоумие или психична болест, изключваща тази годност. В конкретния случай освидетелстваната не е имала тежки соматични заболявания, които да са попречили на правилното развитие, както и не е имала вродено слабоумие. Деменцията представлява придобито слабоумие, но вещото лице изключва тази форма на заболяване по отношение на завещателката С. С.. Според заключението на вещото лице д-р Е. И., наличието на заболявания на сърдечносъдовата система, каквито заболявания се установяват при завещателката от 2001 г. насетне съгласно представените медицински документи, може да бъде предпоставка за развитието на мозъчносъдова болест. Липсата на медицински документи за предходен период не изключва това заболяване като възможна хипотеза. При разглеждане на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице И. разяснява хипотетично, че наличието на сърдечно заболяване може да окаже влияние на състоянието и функцията на нервната система, както и да се развие съдова деменция като мозъчносъдова болест. Вещото лице подчертава пред районния съд, че даденото разяснение представлява предположение, а не категоричен извод за наличие на мозъчносъдова болест при завещателката. По делото е била приета и послесмъртна съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р Д. Б. – специалист по вътрешни болести и кардиология. При изготвяне на експертизата вещото лице е ползвало четири амбулаторни листа от 2004 г., които са били представени по делото и в които се съдържат данни, че през 2001 г. на завещателката С. С. е бил поставен пейсмейкър. Според заключението, по делото има данни, че С. С. е страдала от исхемична болест на сърцето, артериална хипертония и сърдечна недостатъчност, които потенциално могат да нарушат менталните пособности. Наличинието на исхемична болест повишава вероятността от мозъчна атеросклероза със засягане на когнитивните функции. Вещото лице Б. дава и заключение, че завещателката е имала възможност да разбира свойството и значението на постъпките си, доколкото не са установени психични заболявания и тежки органични мозъчни увреждания. Това обаче не изключва дискретен когнитивен дефицит, който се наблюдава почти повсеместно при пациенти, преживяващи осма и девета декада на живота. Последния извод вещото лице прави на база свои лични констатации и клиничен опит. Обратно на писмето заключение, в съдебно заседание д-р Б. изразява становище, че последиците от завещателното разпореждане не са били ясни за ищцата. Вещото лице игнорира показанията на вече разпитаните от съда свидетели, защото свидетелите нямат медицински познания. Разяснява, че прави изводите си за състоянието на С. не по лаически показания, а от наблюденията, които има. Свидетелката В. К., която е племеница на С. С. (дъщеря на нейна сестра), твърди, че до смъртта си завещателката е била адекватна, не е имала отклонения, помнела е, разсъждавала е и не е имала временна загуба на разсъдъка. Свидетелката твърди, че С. само недочувала, но след като К. купила апарат, слухът й се подобрил. Преди да направи завещанието в полза на К., С. посетила семейството на сестра си, като ги уведомила за своето решение и попитала дали те имат нещо против. Близките на завещателката заявили, че нямат никакви претенции във връзка с желанието на С. да завещае имотите си на К.. Свидетелката Р. Л.а, която е била съседка на завещателката и я познава от детството си, твърди, че С. винаги е била добре с разсъдъка си и не е имала психични отклонения. Заболяванията били кръвно и сърце. Имала проблеми и със слуха, но К. купил слухов апарат. След завещанието С. посетила майката на свидетелката и казала пред нея, че е направила завещание на К.. Казала също, че преди това питала близките си, но те отказали да я гледат и тя им заявила, че ще даде имотите на К.. Свидетелката Т. Т., разпитана от въззивната инстанция, заявява, че С. е имала проблеми със сърцето, била е възрастен човек и е имала нужда от помощ, но с ума си била добре. При разговорите си с нея свидетелката не е забелязала отклонения. С. била доведена при нотариуса в гр. Костинброд от К. К., защото била с разклатено здраве и не могла да пътува сама по рейсовете от с. Опицвет. Завещателката е изброявала нивите и е отговаряла на всички въпроси на нотариуса. Въз основа на двете съдебнопсихиатрични експертизи, заключението на съдебномедицинската ексрпертиза и показанията на свидетелите въззивния съд приема, че завещателката С. С. не е страдала от психично заболяване към датата на завещателното разпореждане и е могла да изразява правновалидна воля. Съвсем съзнателно и разумно С. първоначално се е допитала до своите роднини, които са се явявали нейни потенциални наследници по закон, дали биха имали против да направи завещание в полза на К. К.. Едва след като е получила тяхното съгласие, С. е пристъпила към изготвяне на завещателното разпореждане. Всичко това говори за предварително обмислени, целенасочени и съгласувани действия, които изключват невменяемостта. По делото липсват каквито и да било доказателства за влошено здравословно състояние преди месец април 2000 г. Доказателствата са за сърдечносъдови заболявания от 2001 г. насетне. Но дори и да е имала заболявания предвид възрастта й, няма никакви данни към м. април 2000 г. заболяванията да са се отразили на способността й да разбира и да ръководи действията си. Последният пункт от писменото заключение на д-р Б. не изключва вменяемостта, тъй като вещото лице прави своите изводи за общия случай на база клиничен опит. Тези изводи не могат да бъдат директно отнесени към психичното състояние на С. само на база здравословните проблеми, документирани след 2001 г., т. е. значително след изготвяне на завещателното разпореждане. Изявленията на д-р Б. в съдебно заседание относно показанията на свидетелите също не поставят под съмнение годността на С. да завещава. Свидетелските показания са годно доказателствено средство и те не противоречат на писмените заключения на трите експертизи, приети от районния съд. Следователно възражението на жалбоподателя за унищожаемост на нотариалното завещание от 06.04.2000 г., остана недоказано. По делото се установява, че страните са съсобственици на процесните земеделски земи. Делбата следва да бъде допусната при посочените от районния съд квоти. С отговора на исковата молба ответникът А. Л. е направил възражение, че наследници на чичо му Ф. са само неговите кръвни роднини – колената на сестрите Д. К. М. и Н. К. С., поради което имотите следва да се делят само между тях на два равни дяла. Това възражение е неоснователно, а и то не се поддържа с въззивната жалба. Наследник на Ф. К. С., на чието име са били възстановени процесните земеделски земи, е и неговата преживяла съпруга С. С. С. с дял 2/3 ид. части. След нейната смърт на 20.10.2004 г. имуществото й е преминало към нейните наследници по закон (кръвни роднини), а не се е върнало към останалите наследници на Ф.. Законните наследници на С. обаче не участват в делбата, тъй като делбените имоти са били завещани от нея на ищцата К. К.. Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло. Въззиваемите не са заявили претенции за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд