Решение № 27858 от 20.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8781/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Съвета за електронни медии /СЕМ/ срещу Решение № 2855/ 17. 06. 2024 г., постановено по НАХД № 14173/ 2023 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 121-ви състав. С посочения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № РД-10-21/ 07. 09. 2023 г. на председателя на Съвета за електронни медии, с което на „УЕБГРАУНД ГРУП“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. В касационната жалба се сочи, че оспорваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, като се потвърди наказателното постановление. В съдебното заседание касаторът се представлява от юрк. П., който поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на районния съд. Ответникът - „УЕБГРАУНД ГРУП“ АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Прокурорът от Софийска градска прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Административен съд – София град, ХХ-ти касационен състав, след като се запозна с касационната жалба и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, същата е основателна. Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На дата 21.06.2023 г., при извършване на мониторинг от контролните органи на въззиваемата страна от системата за мониторинг на СЕМ на доставчика на нелинейни медийни услуги У. Г. АД, било установено следното: На интернет адрес: https: //www. actualno. com/society/advokat-osnovenizvvrshitel-na-prestypnoto-deianie-e-emili-video-news 1944034. html е публикувана статия със заглавие: "Адвокат: Основен извършител на престъпното деяние е Е. /ВИДЕО/", съдържаща аудио-визуален материал, вграден от потребителски профил в социалната мрежа T., със следното съдържание: Потребител на социалната мрежа, представен в статията като "столичен адвокат", изказва мнение относно видеоклип на друг потребител в T. със заглавие: "Когато решиш да разходиш кучето си в мола и искаш да покажеш на приятелите си на какво си го научил", който е монтирал в своя аудиовизуален материал с обща продължителност минута и двайсет и седем секунди. Единайсет секунди след началото на видеокоментара на потребителя, започва друг клип, на който се вижда група от шестима граждани, които се разхождат в търговски център. Четирима от тях са определени в статията към видеоклипа като "Е. с тротинетката“, „Ч.“, „Т. куката“ и „болно дете“. Групата се разхожда в търговския център, като Е. държи на каишка момче, което се придвижва на колене и ръце, имитирайки куче. В един момент групата спира, Е. подава ръка на момчето и след като то също й подава ръка, както е на колене, тя хвърля картонена чаша на земята. Момчето, придвижвайки се на колене и ръце, отива до чашата, взима я и отново лазейки по земята я връща на Е.. Тя я взима от момчето, след което друг член от компанията отново хвърля чашата на земята, и момчето, придвижвайки се по същия начин /на колене/, тръгва към нея. Отрязъкът, с продължителност двайсет и една секунди, спира и продължава коментарът на столичния адвокат. От клипа е видно как вързано с каишка момче изпълнява команди като куче. Момчето, което е със специални образователни потребности и като лице в неравностойно положение, е принудено /или склонено/ да извършва такива действия, които да бъдат заснети, като по този начин е унижавано публично. Контролните органи приели, че описаният видеоклип популяризира поведение, което противоречи на добрите нрави, възприемани като критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване. Независимо, че клипът е включен в новина за ареста на лицата, които са организирали изпълнението и заснемането на кадрите, това не омаловажава поведението на доставчика, който е предоставил на сайта си клипа за разпространение, достъпен до потребителите по всяко време по тяхна лична заявка. По този начин жалбоподателят - доставчик на нелинейни медийни услуги е допуснал предоставяне за разпространение на видеоклип /предаване/, което противоречи на добрите нрави – нарушение на чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. На дружеството бил съставен АУАН №НД-01-23/11. 08. 2023 г. за посоченото нарушение, като въз основа на същия било издадено Наказателно постановление № РД-10-21/ 07. 09. 2023 г. на председателя на Съвета за електронни медии, с което на „УЕБГРАУНД ГРУП“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че в конкретния случай деянието е несъставомерно, тъй като не би могло да става въпрос за нарушение по "предоставяне за разпространение". Посочил е, че при публикацията на процесния материал е използвана технология iframe с действие embedding /вмъкване/, която не позволява намеса или промяна на авторското съдържание, респективно няма как да се вмени на жалбоподателя, че предоставя за разпространение предаване. Приел е също, че в настоящия случай е приложим чл. 17, ал. 4, т. 3 от ЗРТ, съгласно който "доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са точно възпроизвеждане на публични изявления". Направил е извод, че процесният видеоклип е публикуван в платформата за споделяне T., която има неограничен достъп от потребителите и този клип има публичен характер, т. е., е публично изявление, но е точно възпроизведен, а от друга страна е и налице невъзможност да бъде променено авторското съдържание, като самият клип дори не съществува качен на сървъра на www. actualno. com, а е на сървъра на платформата T.. Оспорваното решение е неправилно. С процесното НП е прието, че е извършено нарушение по чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗРТ доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи: недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак /чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ/. Безспорно е по делото, че ответникът по касация е доставчик на медийни услуги и е субект, който следва да осъществява дейността си съобразно посочените разпоредби /чл. 17 и чл. 10 от ЗРТ/, респективно в правомощията на СЕМ е да осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на ЗРТ – чл. 32, ал. 1, т. 1 от същия закон. В ЗРТ не е дефинирано легално определение за понятието "добри нрави". Настоящият съд приема, че това е морална категория в обществото, като в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ са посочени само една част от проявните форми на противоречие с добрите нрави: порнография; оневиняване или възхвала на жестокост или насилие; подбуждане към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак. В случая следва да се вземе предвид Решение № 7 от 4. 04. 1996 г. на Конституционния съд на Република Българи по к. д. № 1/96г., с което е дадено тълкуване на понятието „добри нрави“: "Добрите нрави са критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване. Публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура. Но недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на даденото общество. В обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите. Ето защо не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване; в някои случаи неблагоприятните последици спрямо защитаваната друга ценност може да настъпят по-късно". Доставчиците на медийни услуги имат съществен принос при формиране на общественото мнение, поради което не са неприемливи аудио-визуални материали противоречащи на добрите нрави, на националните традиции и култура, какъвто безспорно е процесният материал. Всеки материал, включително и този с отрицателно съдържание за потребителите, следва да бъде поднесен по подходящ начин, без да се нарушават добрите нрави. Всички доставчици на медийни услуги следва да се съобразяват с правилата за благоприличие и да си осигуряват зрителски/потребителски интерес с приемливи за обществото формати. Затова в Закона за радиото и телевизията са определени принципи, които следва да се спазват, един от които е този по чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за радиото и телевизията. В конкретния случай, чрез пряко препращане чрез интернет линк съм видеоклипа, публикуван на електронната платформа Т., дружеството е допуснало разпространение на видеоклип /предаване/, което противоречи на добрите нрави – нарушение на чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗРТ "Разпространение на програми" е първоначалното предаване или излъчване, независимо от използваната технология, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители, пряко или чрез посредничеството на друг оператор, различен от доставчика на медийни услуги, включително чрез пряко въвеждане по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. То включва и обмена на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията, включително чрез пряко въвеждане. То не включва електронни съобщителни услуги за индивидуално ползване“. Обстоятелството, че се касае за аудио-визуален материал, вграден от социална мрежа Т., също не се отразява на съставомерността на нарушението, тъй като всяко действие, с което се нарушават уредените в ЗРТ принципи, се разглежда като нарушение, независимо от това от колко други доставчици на медийни услуги е осъществено. В чл. 126, ал. 1 от ЗРТ е предвидено, че за нарушение на чл. 17 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция от 3000 лв. до 20 000 лв. В случая санкцията е наложена в минимален размер и не може да се намалява. Липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Предвид изложеното решението на районния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като се потвърди наказателното постановление. При този изход на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за всяка от двете инстанции или общо 160 /сто и шестдесет/ лева, определено по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд - София град, XX-ти касационен състав