Решение № 11805 от 13.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2323/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от кмета на район „Владислав Варненчик“ при Община Варна срещу Решение № 1066 от 21.08.2024 г., постановено по АНД № 20243110202078 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е отменено НП № 1 – ЗУЕС – 001/ 29.03.2024 г., издадено от кмета на район „Владислав Варненчик“ при Община Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 46б ЗУЕС, на основание чл. 56, ал. 5 ЗУЕС, на „Акорд Алфа“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че неправилно е възприето от въззивния съд сочената от АНО дата на извършване на нарушението, като изрично е пояснено, че 07.12.2023 г. е датата на узнаване за същото. Наказателното постановление съдържа изискуемите реквизити, издадено е при спазване на всички нормативни изисквания. Релевират се съображения за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на административно – наказателната отговорност на ответника. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Ответникът по касационната жалба – „Акорд Алфа“ ООД, депозира писмен отговор, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество. При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие обжалваното решение с материалния закон и за допуснати процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от „Акорд Алфа“ ООД срещу НП № 1 – ЗУЕС – 001/ 29.03.2024 г., издадено от кмета на район „Владислав Варненчик“ при Община Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 46б ЗУЕС, на основание чл. 56, ал. 5 ЗУЕС, на „Акорд Алфа“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. Приета е от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка: „Акорд Алфа“ ООД е дружество извършващо дейност като професионален домоуправител. На 11.09.2023 г. е проведено общо събрание на ЕС/етажната собственост на [адрес], [жк], [населено място] на което са приети решения за възлагане правомощията на управител на ЕС на „Акорд Алфа“ ООД, за одобряване на договор за възлагане на правомощията на управител на дружеството и за избор на лице, упълномощено от общото събрание да подпише договора, както и е сключен Договор по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. На 07.12.2023 г. дружеството подава до кмета на района писмено уведомление по чл. 46 „б“ от ЗУЕС, с peг. №РЕС23000736ВЛ. Към заявлението са приложени протокол от Общо събрание на ЕС, проведено на 11.09.2023 г. и договор. Заявлението е подадено след изтичане нормативно определения едномесечен срок от избора, който до 11.10.2023 г. С подаване на уведомлението за вписване на дружеството на управител на ЕС, след изтичане на предвидения в чл. 46 б. „б“ срок, от АНО е прието, че е осъществен състава на чл. 56, ал. 5 ЗУЕС, в частта относно юридическите лица. В тази връзка, от кмета на района е изпратена покана за явяване представител на „Акорд Алфа" ООД, с цел изясняване на фактическата обстановка по случая и съставяне на АУАН. С оглед отправената покана, на 01.02.2024 г., в сградата на районната администрация се явяват представители на дружеството, на които е предоставена възможност за запознаване с фактите и обстоятелствата по случая, На 07.02.2024 г. пълномощник на управителя на дружеството заявява необходимостта от на фактическата обстановка по случая с управителя на „Акорд Алфа" ООД, като е поет ангажимент за явяване на представител на дружеството, в рамките на работния ден, за съставяне на АУАН. Последното не е изпълнено, поради което от длъжностни лица от администрацията е съставен Констативен протокол №РЕС23000736ВЛ-002ВЛ/ 08.02.2024 г. Съставен е АУАН № ЗУЕС-001/ 08.02.2024 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. На 09.02.2024г. (около 13: 40 часа) представител на „Акорд Алфа“ ООД е уведомен по телефона, за съставения АУАН, както и за необходимостта от явяване на представител на дружеството предявяване на акта. За уведомлението е съставен Констативен протокол №РЕС23000736ВЛ- ООЗВЛ/09.02.2024г. На 22.02.2024 г. съставеният АУАН №ЗУЕС-001/08.02.2024г. е предявен на „Акорд Алфа" ООД и подписан, чрез пълномощника А.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение с peг. № РЕС23000736ВЛ-004ВЛ/ 26.02.2024г. от „Акорд Алфа" ООД срещу АУАН, обективиращо и искане за споразумение. Възражението и искането за споразумение не са уважени. АНО приема фактическата обстановка, описана в акта, за доказана и издава атакуваното пред районния съд НП. За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, изразяващо се в непосочване на датата на извършване на нарушението. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимия материален закон и процесуалните правила. Този извод се налага по следните съображения: В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушение на материалноправна норма, наказанието за което е индивидуализирано. Административнонаказателното производство е проведено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, осигурена е възможност на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по предвидения в закона ред. В настоящата хипотеза, установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, а така също и от показанията на актосъставителя. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се налага извода, че наказаното лице е осъществило вмененото нарушение - в нормативно предвидения едномесечен срок, считано от датата провеждане на общото събрание, т. е. до 11.10.2024 г., включително, дружеството избрано за управител, не подава уведомление за това по 46 „б“ ЗУЕС. За да е субект на отговорността по чл. 56, ал. 5от ЗУЕС е достатъчно лицето, отговорно по чл. 46 „б“ ЗУЕС да не изпълни вмененото му задължение, в нормативно определения срок, както е в настоящия случай. Касае е се за срочно задължение, като срокът се брои по месеци и следователно същия изтича на съответното число на последния месец., а в случай, че последният месец няма съответно, срокът изтича в последния му ден. С оглед последното, напълно достатъчно е от АНО да се посочи последната дата, след изтичане на която лицето би било в нарушение на нормативното изискване. Правилно отговорността е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 56, ал. 5 от ЗУЕС, която съдържа нарушението в диспозицията си. Определената санкция е в предвидения минимален, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. По изложените съображения, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се потвърди. С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН. Воден от горното, касационният състав