Решение № 341 от 25.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2571/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 429, ал. 1 ЗЗД. Ищецът М. Л. Д. твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2019 г., с нотариална заверка на подписите, получил от ЕТ "Армекс - Д. Д." вземания на търговеца-цедент по решение на административен съд по адм.д. № 66/2016 г., АС Сливен. В полза на цедента бил издаден изпълнителен лист срещу ответната агенция за главница в размер на 68 753, 57 лв., ведно със законната лихва от 25.02.2016 г., мораторна лихва в размер на 35 069, 94 лв. и разноски в размер на 8270 лв. Твърди, че Агенцията е била уведомена за цесията, но след това тя платила на цедента, а не на цесионера. Последният счита, че следва да бъде признато от съда за установено, че има вземане срещу Агенцията в посочения в изпълнителния лист размер. Ответникът Българска агенция по безопасност на храните оспорва иска като недопустим и неоснователен. Претендира разноски. От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка: Пред настоящата инстанция няма спор, че в административно производство, с влязло в сила на 22.05.2019 г. съдебно решение (л. 100), БАБХ е осъдена да заплати процесните суми на ЕТ „Армекс – Д. Д.“, като на 30.05.2019 г. в полза на едноличния търговец е издаден изпълнителен лист. Няма спор, че между ищеца М. Д. и ЕТ „Армекс“ е сключен договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2019 г., с нотариална заверка на подписите, чийто предмет са вземанията по изпълнителния лист. По делото на л. 29 е представена разписка към пратка № 09432883/02.07.2019 г. на куриер "Интерлогистика", адресирана до БАБХ изпратена от М. Д.. В разписката е посочено, че пратката съдържа уведомително писмо потвърждение на цесия, като същата е връчена на 3.07.2019 г. от куриер М.. По делото е приложено уведомително писмо от Д. Д., в качеството му на ЕТ „Армекс“, адресирано до БАБХ, в което последната се уведомява за извършената цесия на вземанията по решението на административния съд и новият кредитор, а именно - цесионера М. Л. Д., с посочен адрес на същия. В писмо от БАБХ до Д. Д. изх. № от 14.10.2019 г. (л. 55) е посочено, че в Агенцията е получено писмо вх. № 103000 от 3.07.2019 г. с искане за плащане на суми по процесния изпълнителен лист. В писмото на БАБХ е разяснено, че по силата на изпълнителния лист Агенцията е осъдена да заплати на Д. Д., а не каквото е искането на ЕТ – на адв. М. Л. Д.. В писмо на БАБХ на л. 79 (идентично с това на л. 33) изх. № Ю-128 от 20.02.2020 г., адресирано до ЕТ „Армекс“, е посочено, че във връзка с молби вх. 1945 от 29.01.2020 г. на Д. Д., в качеството му и на едноличен търговец, и вх. № 2683 от 10.02.2020 г. на М. Д., Агенцията е изискала представяне на удостоверение за банкова сметка, на лицето, посочено като такова, на което трябва да се заплати съгласно издадения изпълнителен лист от 30.05.2019 г. По делото са приложени цитираните в писмото молби. В първата молба (вх. № 1945 от 29.01.2020 г. - л. 30) Д. Д., лично и като ЕТ, е посочил банкова сметка. Във втората молба (вх. № 2683 от 10.02.2020 г. - л. 31) М. Д. е заявил пред БАБХ, че представя договор за прехвърляне на вземане от 09.05.2019 г., както и уведомление за потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като е посочена сметка в банка, за която е представена справка (л. 32) и е заявено, че по преценка на Агенцията може да се посочи и сметка на едноличния търговец. В съдебно заседание от страна на ищеца е посочено, че липсва входящ номер, но пратката е изпратена с обратна разписка, без да е ползвана услуга връщане на обратен документ. При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи: За предявяването на всеки установителен иск нормата на чл. 124 ГПК изисква наличие на правният интерес. В разглеждания случай такъв се обуславя от твърдението, че издадения изпълнителен лист в полза на ЕТ „Армекс“, разпростира своите субективни предели и спрямо ищеца М. Д., в качеството му на частен правоприемник (цесионер) по договор за цесия. Това твърдение е основано на чл. 429, ал. 1 ГПК, според смисъла на който правоприемството в правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист следва изпълнителния лист и настъпва по силата на закона. Тъй като ищецът разполага с изпълнителен титул, но БАБХ оспорва, че трябва да плати в негова полза, то М. Д. има правен интерес да предяви иск да бъде признато, че има право да получи плащане на процесните суми въз основа на вече издадения изпълнителен лист и по силата на цесията, чието действие е оспорено. Интересът се извлича от правилото на чл. 519, ал. 1 ГПК, според който не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учредения и общини и обстоятелството, че въз основа на представения изпълнителен лист вече е направено плащане (в полза на друго лице), а ищецът, претендиращ, че плащането е лошо, не може да получи сумите суми от държавното учреждение въз основа на същия изпълнителен титул. Процедурата по чл. 519, ал. 2 ГПК е била изчерпана и ищецът има интерес да установи правата си срещу Агенцията, която бездейства. По съществото на правния спор настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В разглеждания случай се установява, че едноличният търговец, в чиято полза е бил издаден изпълнителният лист е цедирал на ищеца Д. сумите, които са му били присъден от административния съд. Спорен между страните е въпросът дали са спазени правилата, установени от ал. 3 и 4 на чл. 99 ЗЗД, относно съобщаването на цесията. В разглеждания спор цедентът (едноличен търговец) е бил длъжен да уведоми длъжника – БАБХ за прехвърлянето на вземането към новия кредитор – цесионера Д.. Уведомяването на Агенцията е доказано при съвкупен анализ на приложените писмени доказателства. Безспорно се установява, че на 3.07.2019 г. в БАБХ е доставена пратка, подадена от Д., но съдържаща писменото изявление, наречено уведомително писмо от Д. Д., в което се сочи, че вземането е цедирано на М. Д.. Този факт се установява от отбелязването върху разписката на куриерската фирма, в която е вписано, че пратката съдържа уведомително писмо, потвърждение на цесия. Вярно е, че подателя не разполага с входящ номер на книжата при Агенцията (тъй като не е ползвал такава услуга, съгласно разяснение в о.з.), но същият се легитимира като изпращач на книжата с представената обратна разписка. Агенцията не твърди и не удостоверява, че с посочената разписка, под номер на същата пратка (09432883/02.07.2019 г. на куриер "Интерлогистика") тя е получила други книжа. Обратно - в свое писмо до Д. Д. изх. № от 14.10.2019 г. (л. 55) Агенцията е потвърдила, че на 3.07.2019 г. е получила писмо вх. № 103000 (което също Агенцията не представя за да обори твърденията на ищеца). В писмото си от 14.10.2019 г. БАБХ е посочила, че осъждането по изпълнителния лист е в полза на Д. Д., а не в полза на М. Д.. Това изявление сочи на еднозначния извод, че от Агенцията е поискано плащане в полза на Д., но тя е отказала, тъй като посоченото лице не фигурира в изпълнителния титул. Поради факта, че договорът за цесия е с нотариална заверка на подписите не може да се счита, че договорът е антидатиран и съставен за целите на настоящото производство, т.е. логичен и житейски обоснован е извода, че с посоченото по-горе писмо, доставено от куриер с обратна разписка, от името на Д., Агенцията е била уведомена за цесията и новия кредитор. От този момент на сетне за нея е съществувало задължението да плати въз основа на издадения в полза на Д. изпълнителен лист, но в сметка на новия кредитор по силата на чл. 429, ал. 1 ГПК. Вярно е, че между страните е протекла обилна кореспонденция, в която многократно е изисквано да се посочи на кое лице следва да се плати. Това обаче не превръща БАБХ в добросъвестен длъжник, който е изпълнил така, че е погасил задължението си. Обратно – след като е била запозната с продажбата на вземанията Агенцията е следвало да плати, а не да отлага във времето престацията си, вкл. и поради други аргументи, касаещи начина на формиране на бюджета на институцията и пр. Тази съвкупност от доказателства следва да се приема за годна да установи по пътя на главното доказване твърдението на ищеца, че цедента – едноличен търговец, е уведомил жалбоподателя-длъжник за цедирането на вземането. Както е посочено в решение № 223 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 1626/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, страната, в чиято тежест е установяването на определени факти, следва да ги докаже пред съда по един несъмнен начин, като проведе главно пълно доказване, което по правило се извършва с преки доказателства, които установяват пряко релевантния юридически факт. В определени случаи обаче, когато страните не разполагат с преки доказателства, фактът може да бъде установен и с косвени доказателства, стига при обсъждането им в тяхната взаимна връзка и при спазване на правилата на логиката да бъде изключена друга възможност, освен осъществяването на факта. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. Възможността за осъществяване на пълно доказване чрез косвени доказателства се приема както в правната теория / проф. Ж. С., Българско гражданско процесуално право, „С.“ 2000 г., стр.260/, така и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 198/10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/14 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/10 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. Ирелевантно е обстоятелството, че старият кредитор също е претендирал плащане. След уведомяването за настъпилата цесия Агенцията е следвало да плати на новия кредитор-цесионер. Не се установяват факти, които да сочат на добросъвестно плащане от БАБХ по смисъла на чл. 75 ЗЗД, тъй като няма данни плащането към ЕТ „Армекс“ да е отишло в полза на цесионера Д., нито че той е потвърдил, че същото има погасителен спрямо него ефект. При така изложените аргументи, решението на СГС следва да се потвърди. Разноски не се следват на жалбоподателя, а на представителя на ответника по реда на чл. 38 ЗА се дължи сумата от 3 892, 81 лв. Воден от горните мотиви съдът