Решение № 4701 от 31.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2780/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 20191678/29.09.2021 г., постановено по гр.д. № 61282/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 29 състав, са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 159 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: •••• срещу Ц. Д. Б., ЕГН •••• и Д. И. Б., ЕГН ••••••••••, с които е признато за установено, че ответниците дължат в условията на солидарност следните суми: 1) сумата от 2 363, 70 лева, представляваща стойността на доставената и неизплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г., до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ••••; 2) сумата от 43, 08 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г., до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. до изплащане на вземането; 3) както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 264, 81 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 24.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13343/2020 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав. Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Техем Сървисис“ ЕООД. Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25166901/18.11.2021 г., подадена от ответниците, с която обжалват решението в частта, с която са уважените предявените срещу тях искови претенции. Считат решението за недопустимо. Въззивниците навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира сторените разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е изразило становище по жалбата. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт: Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Неоснователно е възражението на ответника, че процесното производство е недопустимо, тъй като не е спазен преклузивния едномесечен срок за подаване на исковата молба. Ищецът е бил уведомен за постъпилото възражения, съответно са му даде указания да предяви иска, на 09.11.2020г., като исковата молба е постъпила в съда на 09.12.2020г. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По основателността на иска. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 722, 90 лева, представляваща стойността на доставената и неизплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г., до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ••••; сумата от 43, 08 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г., до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. до изплащане на вземането; както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 354, 81 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 24.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13343/2020 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав. От събраните доказателства е установено, че между главните страни е възникнало облигационно отношение, тъй като ответниците са собственици на процесния апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, а ищецът през процесния период е осигурявал за посочения апартамент топлоенергия за битови нужди. По делото е приобщено копие от договор за учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот от 2016 г., като ответниците са се легитимирали като собственици в нотариалното производство с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 22.12.1990 г. на ОБНС-Община „Слатина“. От събрания доказателствен материал се установява собствеността върху процесния недвижим имот. В първоинстанционното съдебно решение съдът правилно е приел за установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл твърденията във въззивната жалба, че не е доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия, са неоснователни. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011 г. ОСГТК на ВКС вземанията за цена на доставена топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Първоинстанционният съд е обсъдил направеното от ответника в преклузивния срок възражение за давност, като правилно е отхвърлил иска за главница над сумата 2 363, 70 лева до предявения размер от 2722, 90 лева, представляваща главница на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия, съответно по реда на чл. 162 ГПК и съгласно приетото заключение на СТЕ е определен размера на мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По делото са представени копие от Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с решение от 27.06.2016 г., публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялото разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не е спорно, че въпросната топлинна енергия е начислена единствено за сградна инсталация и подгряване на вода, но не и за отопление, тъй като ответниците нямат отоплителни тела в процесния имот. Съгласно приетите заключения на назначените в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. Общата стойност на задължението за заплащане на топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г., до 30.04.2019 г. е в размер на 2 363, 70 лева. Съдът приема за установено, че за процесния период за ответника, като носител на вещното право на собственост на процесния топлоснабден имот, е възникнало задължението за заплащане на използваното количество топлинна енергия. Неоснователни са възраженията, направени във въззивната жалба относно размера на делът на топлинна енергия за сградна инсталация, който е в размер на 31.28%, а не както е уговорено в договора от 10.07.2002 г. След подписването на въпросния договор в обективното право са настъпили изменения, съгласно които по предварително фиксирана формула се изчисля обема на топлинна енергия за сградна инсталация, което дерогира действието на договора в тази част. Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза. По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД първоинстанционният съд е съобразил началния момент, от който длъжникът е изпаднал в забава, като е приел, че 45- дневния срок започва да тече от издаване на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода по чл. 32 от Общите условия от 2016 г. По отговорността за разноски: При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 50 лева. Така мотивиран, Софийски градски съд: