РЕШЕНИЕ

№ 1677

гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20241100902432 по описа за 2024 година Предявени са обективно съединени искове от Сдружение „Музикаутор“ против „ФЕЙС ПЛЕЙС“ ООД с правно основание чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП, вр. чл. 95а, ал.1, т.1 ЗАПСП за осъждането му да заплати на Сдружението сумата от 9000 лв. изчислено по реда на чл.95а ЗАПСП, в минимално предвидения от закона размер за вреди настъпили в резултат от неправомерно използване на музикални произведения - песни, и свързани с тях литературни произведения (текстове) от страна на ответника в бар Бистро „Taste Place“ - гр.София, на 28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените съдебни и деловодни разноски по делото, както и разноски направени в обезпечителното производство.

Моли съда, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, да осъди ответника публично да разгласи диспозитива на решението за своя сметка в два всекидневника и една национална телевизия в определен от съда часови пояс.

С исковата молба се твърди, че ищецът е организация за колективно управление на права (ОКУП), сродни на авторското, по смисъла на чл. 94а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), която управлява и защитава правата на артистите-изпълнители (актьори), респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП в регистъра на организациите за колективно управление на права на Министерство на културата. Съгласно договорите между сдружението и носителите на права - негови членове, той има неизключителното право от тяхно име да разрешава използването срещу възнаграждение на произведенията - обекти на авторски и сродни права. Съгласно чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП, вр. с чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП ползваното се осъществява въз основа на договори, с които се уговарят условията и съответния вид използване и размера на възнаграждението, каквито ответникът нямал. С оглед на горното, налице са предпоставките за присъждане на обезщетение за неправомерно използване на обекти на авторски и сродни права, на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението и когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, размерът му се определя съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.

Сочат, че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, в минималния размер, предвиден от законодателя, а именно 500 лв. за нарушени сродни права върху всеки закрилян обект, т.е. върху всяко от произведенията.

В срок, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага доводи, че липсва активна процесуална легитимация за ищеца да предявява искове от името на авторите, оспорва да са настъпили вреди, а евентуално - че исковете са неоснователно завишени по размер.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Установи се от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, че ищецът Сдружение „Музикаутор” е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права, съгласно чл. 94а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), която управлява и защитава правата на автори на музикални и литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП.

Съгласно представеното като доказателство по делото Удостоверение № 11/19.01.1994 г., издадено от Министерство на културата на Република България, Дружеството на композиторите и авторите за колективно управление на авторските права при публично изпълнение и звукозаписване „Музикаутор“ е регистрирано под № 1 от 13.01.1994 г. в „Регистъра на сдруженията по чл. 40 от ЗАПСП /отм./“, отдел „Авторско право“ към Министерство на културата. Ищецът е регистриран по реда на чл.40б, ал.1 от ЗАПСП /отм./ в регистъра на Министерството като организация за колективно управление на авторски права съгласно удостоверение № 62-00-0152/27.10.2011 г. Представено е и Удостоверение с изх. № У-62/05.09.2014 г., с което „Музикаутор“, като организация за колективно управление на авторски права има следните начини на използване и обекти: 1. възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с музика /чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП/; 2. разпространение на записи, съдържащи такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 2 от ЗАПСП/; 3. публично изпълнение на такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП/; 4. излъчване на такива произведения по безжичен път / чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП/; 5. предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа /чл. 18, ал. 2, т. 5 от ЗАПСП/, 6. предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от мястото и по време, индивидуално избрани от всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП/; 7. преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения /чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП/; 8. разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване /чл. 26, ал. 1 изр. първо и ал. 8 от ЗАПСП/; 8. внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 от ЗАПСП/.

Разпоредбата на чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП урежда процесуална субституция за тези организации и то във формата на процесуална суброгация, при която в отклонение от изискването на чл. 26, ал. 4 ГПК носителят на съответното индивидуално материално право не следва да участва в процеса като съищец – чл. 95в, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП. Притежаването на правото на иск по чл. 95 ЗАПСП от организациите за колективно управление на права е предвидено и в нормата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП. Законодателят освобождава организациите за колективно управление на права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на конкретни произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред Министерство на културата - чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП.

Като доказателство по делото е приет фискален бон, издаден на дата 28.05.2024 г., за сума в размер на 6, 00 лв. от „Фейс Плейс“ ЕООД – ТЕЙСТ ПЛЕЙС, находящ се в гр. София, пазар Хладилника терен 20.

Приложени по делото са и изпратени девет броя електронни писма между 14: 55 ч. и 15: 18 ч. на 28.05.2024 г. от ••••• до ••••••, с линкове от приложението „Shazam“, с което са идентифицирани конкретно изброени песни в бистро „Taste Place“.

По делото е представен отчет за извършено посещение на бистро „Taste Place“, изготвен от Ч.П. – сътрудник „Лицензиране публично изпълнение“, който е посочил, че на 28.05.2024 г. около 14: 50 ч. е посетил заведението, което се намира в гр. София, пазар Хладилника, терен 20, като останал там около 40 минути. Музиката звучала от тонколони разположени вътре и вън от обекта, а той идентифицирал посочените в доклада песни.

На 05.06.2024 г. е връчен Протокол за изпращане на уведомително писмо до управителя на „Фейс Плейс“ ООД, с който е установено, че на посочената дата било изпратено писмо от страна на „Музикаутор“ с покана за сключване на договор за лицензиране на музиката в обекта. Писмото съдържало описание на ползваните в обекта произведения от репертоара на „Музикаутор“.

Като доказателство по делото е представена кореспонденция по електронна поща между •••••• и ••••••, във връзка с оферта за организиране на бал на 28.05.2024 г., както и фискален бон от 28.05.2024 г. на стойност 1537, 22 лв.

На основание чл. 192 от ГПК Министерството на културата е представило заверено копие от Заповед № РД 09-985/21.09.2021 г. на министъра на културата, актуална към 28.05.2024 г., относно използването на мобилни музикални приложения за установяване на нарушения на ЗАПСП, съгласно която длъжностните лица при извършване на проверки с предмет музикални произведения, записани изпълнения и звукозаписи, при необходимост могат да използват за разпознаването им специализираните музикални приложения Shazam, TrackID и / и л и SoundHound, както и да извършват съпоставка на резултатите от разпознаването с платформа за споделяне на музикално и видео съдържание.

Свидетелят Ч.В.П. споделя, че има сключен посреднически договор с дружеството за управление на авторски музикални права „Музикаутор“ над 15 години. Работата му се изразявала в посещение на търговски обект на територията на Република България с цел установяване на това дали в даден търговски обект звучи музика, съответно дали има лиценз да използва музиката, която звучи на неговата територия според ЗАПСП. Твърди, че е посетил бистро „Фейс Плейс“ на 28.05.2024 г., около 14, 50 ч., като клиент. Прекарал е около 40 мин. в заведението, като установил, че външната част на обекта – градината и вътрешната част се озвучавали от множество на брой големи тонколони. Уточнява, че е звучала чуждестранна музика и разбирал коя песен звучи, тъй като владеел английски език и имал опит в тази дейност. За по-голяма сигурност използвал музикалното приложение „Shazam“ от телефона си, което идентифицирало почти със 100 % дадено музикално произведение, което звучи на територията на даден обект. Твърди, че още докато е идентифицирал дадено музикално произведение го изпращал от неговата електронна поща до служебната електронна поща на ищеца, с което потвърждавал, че е бил в деня, часа и минутата, в конкретния обект и по време на престоя му звучала тази музика. Сочи, че по време на посещението си водел записки и след това правел съответните отчети и ги изпращал на „Музикаутор“. Според свидетеля е бил нормален работен ден, имало и други клиенти вътре в заведението и в градината, които влизали и излизали, сядали и ставали, сервитьорите ги обслужвали и не е забелязал нищо специално в интериора. Твърди, че след като се установило нерегламентирано използване на музикално съдържание се изготвяло информационно уведомително писмо от „Музикаутор“, което се връчвало по куриер или от свидетеля. В настоящия случай споделя, че писмото е било връчено на управителя на търговския обект на 05.06.2024 г. с цел да бъде информиран за нерегламентираното използване на музиката. Той го е приел и е казал, че ще информира собствениците на фирмата, но впоследствие нищо не се е случило. Твърди, че лицето, на което е връчил протокола било посочено от сервитьорката и бармана като управител на обекта и се представил за такъв, но не може да посочи името му.

Свидетелката В.В.Л., служител в Бистро „Taste Place“ твърди, че на 28.05.2024 г. била на работа. Спомня си, че в конкретния ден имало организиран бал. Сочи, че при организирането на подобни частни събития от заведението предлагали само храна и напитки като услуга и не поемали ангажименти за музиката. Клиентите сами организирали украсата на заведението, като отивали по-рано от уговорения час в деня на събитието. В случая балът е бил обявен за 14: 30 ч. Свидетелката не си спомня да е имало музика. Твърди, че заведението е работело само за гости за събитието, тъй като разполагало с около 30-35 места и горе-долу толкова били и гостите. Споделя, че заведението разполага с музикално оборудване по стените, но рядко пускали тиха, почти незабележима музика.

Свидетелката Б.Б.М., твърди, че на 28.05.2024 г. в заведението „Taste Place“ се е провел бала на сестрата на съпруга й. Партито е било обявено за 14: 30 ч. и гостите били около 30-35 човека. Свидетелката не си спомня да е имало други посетители, освен гостите на бала. Сочи, че родителите на абитуриентката пускали тиха музика от малка колонка, но не знае кои са били песните.

Свидетелят М.Д.Л., управител на „Taste Place“, твърди че работи в заведението от пет години и от около две години е управител. По принцип в заведението се пускало тиха музика, а озвучителните средства били само вътре. На 28.05.2024 г. бил на работа и имало организиран абитуриентски бал. Когато в заведението се провеждали събития, не допускали външни лица и пред вратата поставяли табела „частно парти“. За такъв тип събития от заведението предоставяли само зала, храна, напитки и сервиз, а украсата и музиката клиентите си набавяли сами. В конкретния случай е имало музика, но хората са си я пускали сами и не са ползвали системата за озвучаване на заведението. След предявяване на протокол за изпращане на уведомително писмо (л. 64 от делото), представен с молбата от 04.03.2025 г. от ищеца, свидетелят сочи, че на този протокол не е изписвал думата „управител“ и не го е виждал. Твърди, че до момента, в който блокирали сметките на дружеството не му се било представяно искане за подписване на договор за авторски права.

По делото е изготвена и приета без възражения от страните съдебно-оценителна експертиза. Сдружение „Музикаутор“ предоставило достъп на вещото лице до сайта на CISAC – the International Confederation of Societies of Authors and Composers, в който е извършил детайлна проверка на музикалните произведения. Експертът е установил към 28.05.2024 г. и 05.12.2024 г. авторите на музиката и текста (носителите на авторски права), както и организациите за авторски права, които ги управляват. С оглед извършената проверка, според вещото лице: 1. Музикално произведение - SECRETS е изпълнявано от REGARD&RAYE, като авторските права за музика и текст се управляват от GEMA, BMI, ASCAP, IMRO, PRS; 2. Музикално произведение – WITHOUT ME е изпълнявано от HALSEY, като авторските права за музика и текст се управляват от BMI и ASCAP; 3. Музикално произведение – I`M SO TIRED е изпълнявано от LAUV&TROYE SIVAN, като авторските права за музика и текст се управляват от STIM, BMI, APRA и ASCAP; 4. Музикално произведение – SHAPE OF YOU е изпълнявано от ED SHEERAN, като авторските права за музика и текст се управляват от PRS, IMRO и ASCAP; 5. Музикално произведение – ONE DANCE е изпълнявано от DRAKE, като авторските права за музика и текст се управляват от PRS и SOCAN; 6. Музикално произведение – WORDS е изпълнявано от ALESSO, като авторските права за музика и текст се управляват от PRS, STIM и BMI; 7. Музикално произведение – LIGHT SWITCH е изпълнявано от CHARLIE PUTH, като авторските права за музика и текст се управляват от ASCAP и BMI; 8. Музикално произведение – CHANDELIER е изпълнявано от SIA, като авторските права за музика и текст се управляват от ASCAP и APRA; 9. Музикално произведение – NO ONE DIES FROM LOVE е изпълнявано от TOVE LO, като авторските права за музика и текст се управляват от STIM.

Във връзка с изложеното в експертизата и извършената справка в „Регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права“, публикуван на интернет страницата на Министерство на културата в раздел „Авторско право“, подраздел „Колективно управление на права“, вещото лице е установило, че ищецът има регистрирани договори за представителство в публичния регистър с всички посочени 8 броя чуждестранни организации за колективно управление на права – BMI, PRS, ASCAP, GEMA, IMRO, STIM, SOCAN и APRA.

В открито съдебно заседание експертът допълва, че източникът на информация в представените девет броя приложения наречени „НИС НЕТ“ е международен публичен регистър, в който всяко едно произведение, което има организации за колективно управление на права се вписва автор, текст на музика и правата от кого се държат към всеки даден момент. Пояснява, че на първа страница винаги се посочва датата, когато за последно е направена промяна в регистъра, на втората или третата страница абревиатурата, която е дал за текст и музика показвала кое е физическото лице, което държи правата, както и коя е организацията за колективно управление на правата.

В приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, вещото лице е установило, че на 28.05.2024 г. на e-mail: •••••• са получени 15 електронни писма от e-mail: ••••• в часовия диапазон от 14: 56 ч. до 15: 28 ч. Експертът е посочил, че 10 бр. от изпратените имейли представляват автоматично генерирана информация от мобилното приложение „Shazam“, към която е приложено допълнително описание и са изпратени като електронни писма. Сочи, че два от имейлите представляват снимки в JPG формат, а други три екранни снимки от приложението „Shazam“. След извършена проверка от вещото лице в мобилното приложение „Shazam“, инсталирано на телефона на лицето установило нарушението Ч.П., в експертизата е посочено, че приложението е познало процесните песни на 28.05.2024 г. в часовия диапазон от 14: 51 ч. до 15: 17 ч. Посочено е, че теоретично може да се манипулира дата и час при ръчната им промяна от телефона, но това би засегнало само дата и час на записа в телефона, а не приемането на информация във външно устройство със собствени настройки.

В откритото съдебно заседание, експертът пояснява, че не е съобразявал общите условия на приложението, но то се използва активно и за професионална употреба в телевизия, радио и т. н.

При тези данни, съдът от правна страна приема следното: Исковите претенции имат правно основание в чл. 95 от ЗАПСП, уреждащ т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и неимуществени, видно от ал. 3 на същата норма. За да бъдат уважен предявеният иск с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право, чиято закрила търси ищецът; 3) вреди, възникнали от извършеното нарушение за авторите на произведенията, за които ищецът претендира обезщетението; 4) размера на обезщетението.

Възражението в отговора на исковата молба, че за ищеца Сдружение „Музикаутор“ липсва активна процесуална легитимация по делото е неоснователно. От приложеното като доказателство по делото Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. се установява, че Сдружение „Музикаутор“ е организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права, което е вписано в регистъра, воден от Министерство на културата съгласно чл. 40г от ЗАПСП. В § 24 от ПЗР на ЗИДЗАПСП (обн. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) е посочено, че организация за колективно управление на права, която е регистрирана в Министерството на културата до влизането в сила на този закон, запазва регистрацията за същата категория права, видове права, произведения или други обекти на закрила, за които е била регистрирана. С разпоредбата на чл. 94, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП изрично е въведено право на организациите за колективно управление на авторски права да представляват членовете си, сродните организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защита на поверените им за управление техни права, като могат да предприемат и от свое име всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94 и чл. 95 от ЗАПСП. От приетата съдебно-оценителна експертиза е установено, че ищецът има сключени договори за представителство в публичния регистър с всички посочени 8 броя чуждестранни организации за колективно управление на права, представляващи авторите на процесните произведения. С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП съдът приема, че ищецът притежава надлежна легитимация на процесуален субституент да предяви настоящите искове, поради което те са допустими.

В настоящия случай свидетелски показания следва да бъдат преценени при условията на чл. 172 от ГПК, предвид тяхната възможна заинтересованост от изхода на спора. Съдът кредитира като достоверни показанията на Ч.П., тъй като се подкрепят от приложените писмени доказателства, както и от приетите експертизи по делото. От свидетелските показания на Л. и Л., служители в Бистро „Taste Place“ се установява, че в заведението принципно има тиха музика. Въпреки, че като доказателства по делото са приети кореспонденция по електронна поща между •••••• и ••••••, във връзка с оферта за организиране на абитуриентски бал на 28.05.2024 г., както и фискален бон от 28.05.2024 г. от 23: 37 ч., на стойност 1537, 22 лв., няма данни за начален час на събитието. Съдът не кредитира като достоверни свидетелските показания на свидетелите, че в часовия диапазон на извършената проверка (от 14: 56 ч. до 15: 28 ч.) от лицето установило нарушението Ч.П., не са допускани външни лица, тъй като е имало частно събитие, тъй като те от своя страна протИ.речат на всички писмени доказателства и приети експертизи по делото. Предвид липсата на други доказателства, дори и съдът да приеме, че по това време е имало частно парти, остава недоказано, че от колоните в заведението по време на извършената проверка не е звучала музика или музиката е била пускана от телефон или колонка на клиентите на събитието.

Приложения фискален бон потвърждава показанията на свидетеля П., че на 28.05.2024 г. към 15.20 часа се е намирал в заведение „Taste Place“, което се стопанисва от дружеството ответник. Извършеното от него разпознаване на музикални произведения е потвърдено от приложените електронни писма съдържащи името на музикалното произведение, изпълнителя, датата и часа на извършване на проверката, както и местоположението, в реално време чрез използваното приложение „Shazam”.

При съвкупния анализ на ангажираните доказателства и тяхната взаимовръзка, съдът намира, че ищецът е доказал нарушение на авторски права по описания в исковата молба начин при условията на пълно и главно доказване, а ответното дружество е извършило описаните в исковата молба нарушения, като е използвало без разрешение процесните обекти на авторското право за озвучаване на своето заведение – Бистро „Taste Place“.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани по своето основание. Последиците от неправомерно използване на обекти на авторски и сродни права са уредени в разпоредбата на чл. 95 от ЗАПСП, която предвижда, че който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.

Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП – когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска обезщетение, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 от ЗАПСП. Те предвиждат, че при определяне на размера на обезщетението, съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, като обезщетението трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. В резултат на нарушение на правата на авторите – членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“, са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – възнагражденията, които те биха били получили при законосъобразно уреждане на правата върху произведенията им. В конкретния случай с факта на използване нарушението е безвъзвратно осъществено, като в резултат на действията на ответника посочените носители на права са лишени от възнагражденията за своя труд. Доколкото в случая не са налице достатъчно данни за определяне на размера на иска по друг начин, както и от невъзможността да се определи по друг начин размера на обезщетението съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, в минималния размер, предвиден от законодателя, а именно по 500 лева за музиката и 500 лева за текста /литературното произведение/ върху всеки закрилян обект, т. е. върху всяко от произведенията, което се равняват на исковата сума.

Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и неимуществени, видно от ал. 3 на същата норма. Елементите от сложния фактически състав на цитираната разпоредба, изискват кумулативно наличие на следните предпоставки: 1. установяване на обстоятелството, че е налице нарушение на авторско право; 2. протИ.правното нарушение на процесните авторски права извършено от ответника; 3. наличието на виновно поведение, като фактическият състав на чл. 95 от ЗАПСП разкрива някои различия сравнение с общия фактически състав на деликта. Видът на вината при осъществяване на протИ.правното поведение е без значение.

С оглед на изложеното, съдът намира, че исковите претенции са установени по основание и съобразно цитираната разпоредба, са доказани в предявените размери, поради което следва да се уважат.

Основателността на иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП обуславя основателност и на претенцията по чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, поради което съдът е длъжен да разгледа и да уважи тези искания. Ето защо, искането за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие е основателно.

Като последица и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за дължима и внесена държавна такса 360 лв., депозит за платена съдебно-оценителна експертиза в размер на 900 лв., депозит за платена съдебно-техническата експертиза в размер на 800 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските направени в обезпечителното производство, както следва: държавна такса в размер на 40 лв., адвокатски хонорар в размер на 900 лв. и такси към ЧСИ Стоян Якимов в размер на 76 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащането им.

Водим от горното, съдът