Решение № 9453 от 21.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4255/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билла България“ ЕООД със седалище в [населено място], чрез адв. Г., срещу заповед № 1037/23.11.2023г. на председателя на КЗП. Препис от решението, на основание чл.138 от АПК, да се изпрати на страните. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му чрез настоящия съд пред Върховен административен съд. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „Билла България“ ЕООД със седалище в [населено място], чрез адв. Г., срещу заповед № 1037/23.11.2023г. на председателя на КЗП, с която на жалбоподателя е наложена забрана да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП, като предоставя на потребителите невярна и подвеждаща информация относно цената за единица мярка (кг) и продажната цена върху етикет на опаковката на предлагани за продажба стоки (в т.ч. свински гърди без кост „Българска ферма“), предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, които се маркират на касата на по-висока цена за единица мярка и продажна цена, в нарушение на чл.68в, във връзка с чл. 68г, ал.4 и чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП. Жалбоподателят посочва, че не е налице нарушение по чл. 19, ал.2 от ЗЗП, защото върху стоката – 3бр. разфасовки на свински гърди без кост, е поставена маркировка с цена за кг, количество и цена за това количество. Дори да се приеме, че пред стоката е имало етикет с друга цена, това нарушение би следвало да се квалифицира по чл. 19, ал.5 от ЗЗП. Освен това не е приложена снимка на опаковката, от която да се потвърди верността на установеното в констативния протокол от проверката. Процесният продукт е бил обект на промоция от 15% съгласно рекламна брошура на Б. с валидност от 30.03. до 05.04.2023г., т.е. непосредствено преди проверката на 11.04.2023г. Цената върху опаковката е отбелязана от производителя при опаковането, без възлагане от Б. съгласно споразумението между производител и търговец. Производителят е отпечатал стара продажна цена върху разфасовката без да уведоми търговеца. Последният няма право да променя маркировката на производителя, но не е длъжен да продава продукта на тази цена. Поради това пред продукта е бил поставен етикет с продажната цена на Б., по която е бил маркиран на каса. Следователно търговецът не е допуснал заблуждаваща практика, тъй като информацията върху етикета е била вярна. Случаят е инцидентен и не е практика, което се потвърждава от факта, че са проверени над 20 артикула, а несъответствие е установено само при един. Предвид изложеното се иска от съда да отмени процесната заповед. Претендират се разноски за държавна такса. Ответникът - председател на Комисията за защита на потребителите, редовно уведомен, в становище от 26.04.2024г. оспорва жалбата. Счита, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалния и материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното: При извършена на 11.04.2023г. служебна проверка от служители на КЗП в обект – магазин 812 в [населено място], стопанисван от „Билла България“ ЕООД, е направена контролна покупка на 3 бр. опаковки свински гърди без кост БГ Българска ферма. Пред стоката е бил поставен етикет с цена за 1 кг 13, 99лв., арт. № 901648 – снимка на л.41. На всяка разфасовка е бил залепен етикет, както следва: 519гр., 11, 89лв/кг, цена: 6, 17лв.; 583гр., 11, 89лв/кг, цена: 6, 93лв.; 508гр., 11, 89лв/кг, цена: 6, 04лв. – снимки на л. 35-40. В издадения касов бон (л. 29) за тези стоки е посочен същият грамаж, но с цена 13, 99лв./кг и са таксувани съответно на цена 7, 26лв., 8, 16лв. и 7, 11лв. С докладна записка от 05.10.2023г. главния директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП е внесъл казуса за разглеждане в комисията, която го е разгледала на заседание, проведено на 13.10.2023г. На заседанието на КЗП е взето решение по протокол № 36, т.21, оформено в оспорената Заповед № 1037/23.11.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите. В мотивната й част е посочено, че търговецът предлага за продажба стока – свински гърди без кост „Българска ферма“ в разфасовки с различно тегло, като на етикети, поставени върху всяка от тях е посочена цена за единица мярка и продажна цена, които са различни от цената на етикета пред стоките и от маркираните на касата. Поради това цената върху разфасовките е невярна и потребителите трябва да платят по-висока продажна цена, изчислена на база посочената по-висока цена за кг върху етикета пред стоката. Тази информация е и подвеждаща, защото може да въведе или въвежда в заблуждение средния потребител, и има или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването й. Това поведение е квалифицирано като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 68г, ал.4 и чл. 68в от ЗЗП. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 30.11.2024г., видно от отбелязване върху заповедта на л.21, а жалбата срещу нея е подадена на 11.12.2023г. Жалбоподателят е представил по делото извадка от своята система, в която за стоката с арт. № 901648 в периода 30.03.-06.04.2023г. е посочена цена за кг от 11, 89лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в срок и от легитимирано за това лице с правен интерес. Съгласно чл. 68л ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговска практика. Заповедта представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като непосредствено засяга права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 68л ЗЗП. Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити – наименование на органа, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част. В заповедта точно е описано какво представлява нелоялната търговската практика, а именно в невярна и подвеждаща информация относно цената за единица мярка (кг) и продажната цена върху етикет на опаковката на предлагани за продажба разфасовки на свински гърди без кост „Българска ферма“, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, които се маркират на касата на по-висока цена за единица мярка и продажна цена. Не се установяват съществени процесуални нарушения в административното производство. Изводите си решаващият орган е направил въз основа на констативен протокол и снимков материал, съставени от длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 165, ал. 3, т. 2 и чл. 193 ЗЗП. Заповедта е издадена след съответно решение на КЗП, в съответствие с изискването на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Административният орган правилно е издирил и приложил материалния закон – чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, пр.1 ЗЗП. В съответствие с нормата на чл. 68в ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая фактите не се оспорват от жалбоподателя. Оспорва се наличието на практика, като се твърди, че става въпрос за единичен случай. Съдът не споделя тези доводи, доколкото увреждането на интересите само на един потребител е достатъчно, за да се приеме, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика (в този смисъл решение на СЕС по дело С-388/2013). Ирелевантно е, че при проверката на други артикули не са констатирани несъответствия, защото е достатъчно установеното при продажбата на 3 бр. опаковки на един от тях, за да е налице практика. Дали има реално ощетен потребител или не, е факт, който не е въведен в хипотезата на нарушената правната норма. Същият би могъл да има отношение при определяне на санкцията в евентуално административнонаказателно производство спрямо жалбоподателя, но не и в производството по налагане на принудителна административна мярка. В случая безспорно е налице такава практика, тъй като към 11.04.2023г. в търговския обект на жалбоподателя се предлагат посочените разфасовки на цена на опаковката, която е по-ниска от цената, маркирана на касата. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Налице са и двете кумулативни предпоставки по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП: 1) търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща за средния потребител. В случая в магазина на жалбоподателя се предлага за продажба стока – свински гърди без кост „Българска ферма“ в разфасовки с различно тегло, като на етикети, поставени върху всяка от разфасовките, е посочена цена за единица мярка и продажна цена, които са различни от цената на етикета пред стоките и от цената, маркирана на касата. Поради това цената върху разфасовките е невярна и потребителите трябва да платят по-висока продажна цена, изчислена на база посочената по-висока цена за кг върху етикета пред стоката. 2) търговската практика е заблуждаваща, когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. По силата на § 13, т. 31 от ДР ЗЗП „търговско решение“ е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. В случая потребителят може да вземе решение да закупи разфасовки от стоката свински гърди без кост, подведен от цената върху опаковката, при условие, че цената е по-висока. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като вярната цена е поставена на етикет пред стоката, потребителят не би могъл да се заблуди. Както правилно е отбелязал административният орган, чл.19, ал.2 от ЗЗП изисква цената да се обяви за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. В случая върху етикета пред стоката е отбелязана само цена за 1 кг, а разфасовките са по-малки от килограм. Следователно средният потребител на такива стоки, който се интересува от по-малки разфасовки и цената именно за тях, ще провери цената на по-малкото количество върху разфасовката и е възможно именно нея да приеме за меродавна. Така същият може да формира търговско решение, като бъде подведен от цената за кг върху разфасовката, която обаче не е вярна. Това търговско решение средният потребител не би взел, ако е запознат предварително с информацията, че в търговския обект тези стоки се продават на по-висока цена. Не е необходимо да е предприел реална покупка на някоя от тези стоки. Достатъчно е само да е взел решение да ги закупи на подвеждащата информация за цената, отбелязана върху разфасовката. Това, че продуктът е бил промоционален 5 дни преди проверката не освобождава търговеца от задължението своевременно да предоставя вярна и коректна информация за актуалната цена на стоките, които предлага. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че цената върху опаковките е поставена от производителя без знанието и възлагането от търговеца. За обявената цена в търговската мрежа на жалбоподателя отговорност носи единствено той, като каква да е тя върху стоките, които се опаковат и маркират от производителя, е въпрос на вътрешните отношения между тях. Ирелевантно за потребителите е кой е поръчал, кой е възложил и кой кого е уведомил каква да е цената на стоките. Същественото е, че търговецът е допуснал противоречие между отбелязаната цена върху разфасовката и тази, маркирана на каса, въз основа на което правилно е издадена процесната заповед. Забраната на заблуждаваща търговска практика, състояща се в предоставяне на невярна и подвеждаща информация на потребителя, представлява принудителна административна мярка с двуяка функция. От една страна нейното предназначение е да пресече, преустанови вече започнало и продължаващо правонарушение. От друга страна обаче тя има за цел да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Същата следва да вмени на жалбоподателя да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. При така извършената проверка на законосъобразността на акта по реда на чл. 168 АПК и по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорвания административен акт не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София – град, II отделение, 41 състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билла България“ ЕООД със седалище в [населено място], чрез адв. Г., срещу заповед № 1037/23.11.2023г. на председателя на КЗП. Препис от решението, на основание чл.138 от АПК, да се изпрати на страните. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му чрез настоящия съд пред Върховен административен съд. СЪДИЯ: Р Е Ш И: