Решение № 1814 от 18.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 73 ал.4 вр.ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Образувано е въз основа на жалба, подадена от Община – Враца, представлявана от • К.К., чрез адв. Т.К., против Решение № N-17/06.02.2024 за приключване на сигнал №770 и определяне на финансова корекция в размер на 25% върху стойността на разходите приети за допустими за финансиране на ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ по засегнатия договор № С-260/19.12.2013г. с изпълнител „МС-Т.-Х.“ ДЗЗД, във връзка с установени нарушения при възлагане на обществена поръчка с предмет „Рехабилитация на стоманен и реконструкция на съществуващия захранващ азбестоциментов водопровод от • „С. б.“ до •••“, издадено от Г. С., в качеството й на Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ при МОСВ В жалбата са изложени доводи за нищожност на оспорения акт на основание чл.177, ал.2, вр. с ал.1 от АПК, тъй като между същите страни има влязло в сила отменително Решение № 5374/22.05.2023г. по адм. дело №10349/2022 г. по описа на Върховен административен съд, с което е било окончателно отменено Решение на РУО по ОПОС „2-14-2020“ от 22.02.2022 г., за определяне и налагане на финансови корекции за абсолютно същите фактически установявания и правни основания, като тези в оспореното в настоящото производство, при това водено по същия сигнал за наредност, със същия регистрационен индекст № 770. Според жалбоподателя е налице „възобновяване на административно производство“ по този сигнал, без наличие на процесуални и материални основания за това. В случая РУО по ОПОС, вместо да съобрази влезлия в сила съдебен акт и да „закрие“ производството по сигнала, съобразно отхвърлителния диспозитив на съдебното решение на ВАС, което е задължително не само за страните, но за всички субекти, той - в нарушение на закона, е възобновил висящността на същото административно производство и е издал нов административен акт за същите нередности, т.е. с напълно идентично материалноправно съдържание. Излагат се твърдения, че ответникът е нарушил също и чл. 71, ал.4 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ, където императивно е установена забрана за една и съща нередност да се прилага отново финансова корекция. С влязлото в сила съдебно решение, с което всички са длъжни да се съобразят, отмяната на акта относно тези фактически и правни установявания /включени в предмета на спора/ се е стабилизирало и в резултат настъпват последиците на непререшаемост този спор, т.е. на установените правни и фактически изводи. В условията на алтернативност са изложени и подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради изначална липса на основание за издаването му съгл. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Прави се искане за прогласяване на нищожността или отмяна на оспореното решение, като е направено и искане за присъждане на разноските по делото. Идентични съображения се развиват и в съдебно заседание от адв. К.. Ответникът Ръководител на УО на ОПОС в МОСВ, редовно призован не се представлява в с.з. От процесуалния представител юрисконсулт В. Д. е депозирана молба по хода на делото и по същество на спора, като намира изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт за неоснователни и не кореспондиращи със събраните в административното производство доказателства. Прави искане за отхвърлянето ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 520 лв. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение, което счита за прекомерно. Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за основателност на жалбата и пледира за решение, с което да бъде уважена. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка, адм. дело № 161/2022г. по описа на Административен съд Враца, ведно с адм.дело № 10349/2022г. по описа на ВАС. Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Между Министерство на околната среда и водите и Община Враца е сключен договор №58111-С065-256/21.12.2009г. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕС за проект „Интегриран проект за воден цикъл на •••“. Между същите страни е сключен административен договор № Д-34-37/01.11.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕС за проект „Интегриран проект за воден цикъл на ••• втора фаза“ по процедура за директно предоставяне BG 16М1ОР002-1.005 „Втора фаза на проекти за изграждане на ВиК инфраструктура, чието изпълнение е стартирало по ОПОС 2007-2013г.“ Общата стойност на проекта по този договор е 114 506 125.63лв., от които максималният размер на безвъзмездната финансова помощ е 80 362 797.17лв., 8 359 823.19лв. е максималният размер на средствата, които следва да осигури бенефициентът и 25 783 505.27лв. са недопустимите разходи. Подписани са две допълнителни споразумения, с които се променят сроковете за изпълнение на договора, които се удължават до 31.12.2021г. и се променя размера на стойностите за безвъзмездно финансиране и собствено участие съответно на 78 246 103.33лв. и 8 137 896.23лв. В предмета на договора са вписани дейностите, които следва да се извършат във втория програмен период 2014-2020г., една от които е „Рехабилитация на стоманен и реконструкция на съществуващ захранващ азбестоциментов водопровод от •С. б.“ до •••“. Подписани са две допълнителни споразумения, с които са променени сроковете за изпълнение на договора, които са удължени до 31.12.2021г. и е променен размерът на стойностите за безвъзмездно финансиране и собствено участие съответно на 78 246 103, 33 лв. и 8 137 896, 23 лв. Във връзка с изпълнението на проекта, при действието на първия подписан договор, на 10.07.2013 г., с Решение №1058, • на община Враца, е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Рехабилитация на стоманен и реконструкция на съществуващия захранващ азбестоциментов водопровод от • „С. б.” до •••“. В раздел III.2.2) от обявлението е посочено, че участниците следва да представят информация по чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.) за общия оборот и оборота от строителство на обекти, сходни с предмета на поръчката за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в зависимост от датата, на която участникът е учреден или е започнал дейността си. Посочено е също, че участникът трябва да има общ оборот за последните три години (2009, 2010 и 2011 г.) в размер на не по-малко от 90 000 000 лева (деветдесет милиона лева) и оборот от обекти, подобни/ сходни на обекта на поръчката (строителство и/или рехабилитация на В и К мрежи) за последните три години не по-малко от 45 000 000 лева (четиридесет и милиона лева). По отношение на това изискване, в документацията за участие, част от която е и утвърденият от възложителя образец Приложение №13 е записано, че информацията по чл.50, ал.1, т.3 от ЗОП (отм.) следва да се представи за общия оборот от строителство за последните 3 години и оборота от строителство с предмет, подобен на обекта на поръчката. Съгласно раздел III.2.3) от обявлението и раздел IV, т.34 и т.35 от документацията за участие, участниците трябва да бъдат вписани в ЦПРС и да имат издадено удостоверение от Камарата на строителите за 4 група строежи от 1 категория, съгласно Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС. Когато участникът е обединение/консорциум, изискването важи за членовете на обединението/ консорциума, които са пряко ангажирани с изпълнение на строителните дейности. Съгласно раздел II1.2.3) от обявлението участникът трябва да разполага за изпълнение на поръчката с инженерно-технически персонал назначен на трудов или граждански договор, които трябва да отговарят на следните изисквания: -двама групови технически ръководители: за земни работи и съоръжения: да има диплома от завършено •••, •• квалификация •• със • ВиК, ХТС, ХМС или • специалност или диплома за ••• със •• с 4 курс на обучение и да има опит в изпълнението на минимум 2 инв. инфраструктурни обекта в областта на сектор „Води”; -експерт - контрол на качеството, който има диплома от завършено ••с квалификация ••• и има най-малко 3 г. стаж на длъжност, свързана контрол на качеството и да притежава удостоверение/ сертификат за вътрешен одитор по качество. В раздел III.1.2) от обявлението е посочен процент за задържане и лимит на задържаните пари: процент за задържане до 20%, лимит на задържаните пари до 20% от приетата от възложителя цена на договора. В Приложение № 1 към договорното споразумение - клауза 14.3(c) е записано, че процентът за задържане и лимитът на задържаните пари е до 10% от приетата от възложителя цена на договора. В т. 1.5 от Специфичните условия на договора, разясненията на възложителя и отговорите на въпросите, поставени от участниците, са въведени като приоритетни документи под буква, , f“. Постъпило е искане за разяснение от „Г.“ АД във връзка с разнопосочната информация относно процента на задържаните пари, посочена в обявлението за обществената поръчка и Приложение № 1 към договорното споразумение - клауза 14.3(c), като е поискано да се уточни какъв е размерът на задържаните пари. С разяснение от 01.08.2013 г. възложителят е посочил, че на всички места, включително в Приложение №1 към договорното споразумение, следва да се чете „процент на задържане до 20% и лимит на задържаните пари до 20% от приетата от възложителя цена на договора“. На 19.12.2013г. Община Враца е сключила с Консорциум „МС-Т.- Х.“ ДЗЗД Договор № С-260 за обществена поръчка с предмет „„Рехабилитация на стоманен и реконструкция на съществуващия захранващ азбестоциментов водопровод от• „С. б.” до •••“, на стойност 55 605 924, 19 лв., от които 9 267 654, 03 лв. ДДС. С уведомително писмо от 12.01.2022г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020г., е уведомил Община Враца за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция, като е предоставил възможност за възражение по констатираните нередности. Община Враца е представила такова възражение, което е прието за неоснователно и с Решение от 22.02.2022 г., на основание чл.73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020г. е определил на Община Враца финансова корекция в размер на 25% върху стойността на разходите, приети за допустими за финансиране по ОПОС и представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по смисъла на чл.1, ал.2 ЗУСЕФСУ, по Договор №С-260 от 19.12.2013 г. с изпълнител „МС-Т.- Х.“ ДЗЗД, за нередности за нарушения на чл. 25, ал. 5 и ал. 6, изр. 1-во ЗОП (отм.); на чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) във вр. с чл. 3, ал. 3 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС); на чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 25, ал. 5 и ал. 6, изр. 1-во ЗОП (отм.); на чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 25, ал. 5 и ал. 6, изр. 1-во ЗОП (отм.) и на чл. 41, ал. 2 ЗОП (отм.), квалифицирани като нередности по т. 9 (първите четири нарушения) и по т. 17 (петото нарушение) от Приложение № 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Решението е обжалвано пред АдмС – Враца, който с Решение № 282 от 05.02.2022 г., постановено по адм. дело № 161/2022 г. е отхвърлил жалбата на Община Враца в частта, в която с решението е прието установяване на нередност по т.2.1 и т. 2.4, отменил е решението в частта, в която е прието установяване на нередност по т. 2.2, т. 2.3 и т. 2.5 и е определена финансова корекция в размер на 25% по т. 3.1, т. 3.2 и т. 4 и е изпратил делото, като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените в мотиви в решението. Съдебният акт е оспорен и от двете страни в производството, пред Върховен административен съд, който с Решение № 5374/22.05.2023г., постановено по адм. дело № 10349/2022г. е обезсилил първоинстанционното Решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Враца против решение от 22.02.2022г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020г., в частта за установяването на нередности по т. 2.1 и т. 2.4 от решението, както и в частта, с която е отменено решение от 22.02.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г., в частта за установяването на нередности по т. 2.2, т. 2.3 и т. 2.5 от решението. Отменил е решението на АдмС – Враца в частта, с която делото е изпратено като преписка на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г., за ново произнасяне, в частта за определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението, както и в частта досежно присъдените с него разноски и е оставил в сила решението в останалата част, а именно отмяна на Решението на ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020г. в частта за налагане на финансова корекция по т.3.1, т.3.2 и т.4 от него. Оспореното в настоящото производство Решение № N-17/06.02.2024 на Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ при МОСВ е второ по ред, между същите страни, на същото основание и по отношение на същите нередности, посочени в същия сигнал, а именно № 770. За да постанови новото решение РУО на ОПОС е приел, че Върховният административен съд не се е произнесъл по същество дали са налице установените в предишния акт нарушения, поради което е налице правна възможност за ново произнасяне по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ. Преди да постанови оспореното решение административния орган е провел процедурата по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ, като на 01.12.2023г. с писмо изх. № 1-005-0005-4-404 е изпратено на Община Враца, чрез системата ИСУН констатациите по регистриран в УО на ОПОС 2014-2020г. сигнал за нередност № 770, и е дадена възможност на бенефициента в 14 дневен срок от получаването им да представи писмено възражение по отношение на основателността и размера на предложената нова финансова корекция, както и да приложи доказателства в подкрепа на твърденията си. С оспореното решение са установени извършени нарушения, допуснати от бенефициента — община Враца, а именно: 1.1. наличие на незаконосъобразно и ограничително изискване, изразяващо се в неяснота относно поставения от възложителя критерий за подбор, свързан с икономическите и финансови възможности на участниците - нарушен на чл. 25, ал. 5 във вр. е чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП (отм.), което се явява нередност по т.9 от Приложение 1а към чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на нередности; 1.2. наличие на незаконосъобразно и ограничително изискване, изразяващо се в конкретно изискване за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по отношение на изискуемите в екипа за изпълнение двама групови технически ръководители - нарушение на чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП (отм.), което се явява нередност по т.9 от Приложение 1а към чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на нередности; 1.3. наличие на незаконосъобразно и ограничително изискване, изразяващо се в изискване за придобита професионална квалификация „••“ - нарушение на чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП (отм.) което се явява нередност по т.9 от Приложение 1а към чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на нередности; 1.4. наличие на критерий за подбор, който не съответства на предмета на поръчката, изразяващ се в изискване за наличие на удостоверение/ сертификат за вътрешен одитор по качеството от изискуемия в екипа за изпълнение експерт за контрол на качеството - нарушение на чл. 25, ал. 6, изр. 1-во във вр. във връзка с чл. 2, ал. 1, т.2 и З от ЗОП (отм.) което се явява нередност по т.9 от Приложение 1а към чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на нередности; 1.5. незаконосъобразно изменение в условията на обществената поръчка след решението за класиране и определяне на изпълнител - нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗОП (отм.), което се явява нередност по т.21 от Приложение 1а към чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на нередности. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно нормата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ - ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно нормата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаване на решението, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства ( чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ ). На основание чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. От данните по делото е видно, че така регламентираната процедура е спазена. Община Враца е уведомена своевременно от УО за стартирането на процедура по администриране на сигнал за нередност, регистриран под № 770, в Регистъра на сигналите за нередности в Главна дирекция Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ, като е посочена информацията по сигнала и приложимата процедура, и е извършен правен анализ на установените факти. На бенефициента е определен срок за представяне на бележки и възражения по констатациите и размера на предвидената финансова корекция за тях, както и за представяне на писмени доказателства. Обжалваното решение е издадено след изтичане на срока, предоставен на последния за възражение, а депозираното такова е разгледано и съответно обсъдено в оспорения акт. УО е приел за неоснователно възражението на оспорващия, че за същото нарушение вече е бил санкциониран с Решение от 22.02.2022 г., което е окончателно отменено с влязъл в сила съдебен акт на Върховен административен съд. Решението е в писмената форма и със съдържанието по чл. 59 АПК вр. чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, като съдържа фактически и правни основания за налагането на финансова корекция, съобразно изискването на общия закон – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Независимо от изложеното при издаването на Решение № N-17/06.02.2024г. е допуснато особено съществено нарушение на административно-производствените правила, като съдът намира, че в нарушение на чл.177, ал.1 от АПК, административният орган не е съобразил обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на Решение № 5374/22.05.2023г. постановено по адм. дело № 10349/2022г. по описа на Върховен административен съд, което като окончателно е влязло в законна сила в деня на постановяването му – 22.05.2023 г. Силата на присъдено нещо, като проява на държавна правосъдна власт, следва да бъде служебно зачетена от настоящия съдебен състав, съобразно нормата на чл. 297 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно чл.177, ал.1, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Повторно издаден акт при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт, не поражда правни последици. В случая неоснователно, като некореспондиращо с фактите по делото, е становището на административния орган, че Върховният административен съд не се е произнесъл по същество, дали е налице твърдяното от органа нарушение, обосноваващо налагането на финансова корекция, поради което били налице предпоставките за ново произнасяне по реда на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл.71, ал.1 от същия закон. Точно обратното, ВАС е изложил подробни и задълбочени мотиви защо намира изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт по отношение нарушението на чл. 25, ал. 5 и ал. 6, изр. 1-во ЗОП ( отм. ), касаещо изискването за оборот, за неправилни. Върховната инстанция е посочила, че в решението на ръководителя на УО не е обосновано по какъв начин посочената неяснота би дала предимство или необосновано би ограничила участието на лица в обществената поръчка, нито пък се твърди, че изискванията не са съобразени и не съответстват на стойността, сложността и обема на обществената поръчка. Не се твърди също, че изискването не е съобразено и не съответства на стойността, сложността и обема на обществената поръчка. ВАС изрично се е произнесъл и по отношение визираното от органа нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) във вр. чл. 3, ал. 3 ЗКС, касаещо изискването за регистрация на членовете на обединения, както и тези за нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 25, ал. 5 и ал. 6, изр. 1-во ЗОП ( отм. ), касаещи изискванията към техническите ръководители и изискванията към експерта – контрол на качеството, като е приел за правилен изводът на първоинстанционния съд за липса на констатираните нарушения, съответно за незаконосъобразност на административния акт в посочената част. Така според мотивите на ВАС липсата на доказани нередности, осъществени от Община Враца чрез сочените от органа нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 25, ал. 5 и ал. 6, изр. 1-во ЗОП (отм.) прави ненужна проверката за правилното квалифициране на нередностите по акта по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ. А липсата на нередност означава и липса на основание за определяне на финансова корекция. Налице е изрично произнасяне и по отношение на нарушението по чл. 41, ал. 2 от ЗОП ( отм. ), касаещо сключването на договор, несъответстващ на приложения в документацията проект, при което след анализ на фактите по делото, съотнесени към релевантните законови разпоредби, ВАС е приел, че е налице нарушение, за което не може да се изключи, че има финансов ефект, но тази нередност неправилно е квалифицирана по т. 17 от Приложение № 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Посочено е още в решението на Върховната инстанция, че без наличието на изрична правна норма, която да позволява подвеждането на непосочено в Приложението към чл. 2, ал. 2 от Наредбата нарушение, към регламентирано такова, фактически не е налице нарушение на приложимото право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове с оглед на чл. 70, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, а и с оглед на изричната разпоредба на чл. 1, т. 1 от Наредбата. Предвид тези установявания, решението на АдмС - Враца, в частта, с която е отменено решение от 22.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта за определянето на финансова корекция по т. 3.1, т. 3.2 и т. 4 е прието за правилно и оставено в сила. Така Върховният административен съд е решил въпроса за налагане на финансовата корекция по същество, не е останал висящ за разрешаване въпрос, като съдът е изложил мотиви по всички визирани в акта нарушения. Само когато отмяната на административния акт е на основание съществени нарушения на административно-производствените правила, не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, тъй като съдът не разрешава спора по същество, а отменя акта или действието само на процесуално основание. В конкретния случай се установява безспорно, че с Решение № 5374/22.05.2023 г. постановено по адм. дело № 10349/2022 г., Върховният административен съд се е произнесъл по съществото на спора, като е потвърдил Решение № 282/05.02.2022 г., постановено по адм. дело № 161/2022 г. на АдмС – Враца, с което е отменена наложената от РУО на ОПОС с решение от 22.02.2022 г. финансова корекция в размер на 25% върху стойността на разходите приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ по засегнатия договор № С-260/19.12.2013г. с изпълнител „МС-Т.-Х.“ ДЗЗД. Единствено нови фактически установявания биха могли да послужат, като основания за налагане на финансова корекция, какъвто не е настоящият случай. Въпреки приетото от съда с влязъл в сила съдебен акт, повторно издадения и оспорен в настоящото производство АА е на същите фактически и правни основания, с изключение на преквалифицираното нарушение по чл.41, ал. 2 от ЗОП ( отм. ), от такова по т. 17, в такова по т. 21 от Приложение № 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. Тази преквалификация не е във връзка с нови факти - такива, които да са настъпили след първоначално издадения административен акт. Касае се за едни и същи фактически установявания, по отношение на които вече се е произнесъл съдът, налице е влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо да се обосновава издаването на последващ акт, още повече при липса на възобновено административно производство, за което отсъстват правни основания. В заключение, от изложеното по-горе може да се направи извод, че адм. орган в нарушение на чл.177, ал.2 от АПК, е издал административен акт в противоречие с влязло в сила съдебно решение, опитвайки се да преодолее мотивите на съдебното решение, които са задължителни за страните по него, което прави този акт нищожен: "Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви". Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. По тези съображения и на основание чл. 168, ал.2 от АПК, съдът следва да обяви за нищожно оспореното Решение № N-17/06.02.2024 за приключване на сигнал и определяне на финансова корекция в размер на 25% върху стойността на разходите приети за допустими за финансиране на ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ по засегнатия договор № С-260/19.12.2013 г. с изпълнител „МС-Т.-Х.“ ДЗЗД, издадено от Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ при МОСВ. С оглед на изхода от спора, направеното от Община Враца искане и на основание чл.143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, да заплати на Община Враца своевременно претендираните и доказани по делото разноски. Видно от доказателствата по делото за настоящото производство същите възлизат на 1 700, 00 лв. - държавна такса и 60 000 лв. - адвокатско възнаграждение, което съобразено с нормата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е под установения минимален размер от 150 656, 14 лева, което в случая не може да се приеме прекомерност на същото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът