Решение № 14291 от 19.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1660/2025 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 65, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. Образувано е по жалба от М. И. П. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/4525/ФП/16.06.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0019/08.07.2025 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Варна, в частта относно началната дата на отпускане на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания. Жалбоподателката твърди, че е подала документи за преосвидетелстване през лятото на 2024 г. и преписката била разпределена за разглеждане в Плевен. Не получила експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстването си, научила случайно в РЗИ. Поради това подала със закъснение заявление-декларация за подпомагане. Счита, че неспазването на двумесечния срок по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ не е по нейна вина. Моли решението да бъде отменено и да й бъде изплатена полагащата се подкрепа без прекъсване след изтичане на предходния период на подпомагане. Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна счита жалбата за неоснователна. Посочва, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните нарушения и правилно прилагане на материалния закон. Относно началния момент на отпускане на финансовата подкрепа изтъква, че за да се отпусне подкрепата от началото на месеца, през който е прекратена, е необходимо заявлението-декларация да е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение, като в чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ не са предвидени изключения. Посочва, че в случая заявлението е подадено извън този срок, поради което месечната финансова подкрепа е отпусната при условията на чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване в производството е Заповед № ЗХУ-ЕО/Д-В/4525/ФП/16.06.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0019/08.07.2025 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, в частта относно началната дата на отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, а именно 01.06.2025 г. Не се оспорва отпуснатата финансова подкрепа по основание и размер. Производството, в което е издадена обжалваната заповед, е образувано по заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-В/4525/30.05.2025 г., подадено от М. И. П., с представено експертно решение на ТЕЛК № 90580 от 10.03.2025 г., с което й е определена ТНР 70 % за срок до 01.03.2026 г. Разгледаното заявление по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ е в хипотеза на преосвидетелстване на П. след изтичане на срока на предходно експертно решение на ТЕЛК. Към заявлението е приложен формуляр за самооценка, извършена е индивидуална оценка на потребностите от 12.06.2025 г. и е издадена обжалваната заповед, с която на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ на П. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 44, 66 лева, считано от 01.06.2025 г. до 31.03.2026 г. П. е уведомена за заповедта на 23.06.2025 г. На 24.06.2025 г. е подала „заявление-жалба“ срещу заповедта. Тази жалба е разгледана и отхвърлена от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна с Решение № 03-РД06-0019/08.07.2025 г., според мотивите на което не е спазен двумесечният срок по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ за подаване на заявление-декларация от датата на издаване на новото експертно решение, поради което правилно е бил приложен чл. 67, ал. 2 от същия правилник и началният момент на отпускане на месечната финансова подкрепа е определен правилно от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите. С жалбата е представено копие от ЕР № 90580 от 45-то заседание от 10.03.2025 г. на ТЕЛК – втори състав при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – гр. Плевен. Служебно е изискана информация за датата на връчване на експертното решение на жалбоподателката, както и копия от доказателствата за това. Прието и приложено е писмо от председателя на ІІ състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – гр. Плевен, че решението не е получено по пощата, не е намерена обратна разписка от изпратено писмо и то е обявено по чл. 18а, ал. 10 от АПК. Представен е протоколът за сваляне на съобщението по чл. 18а, ал. 10 от АПК и извлечение от ИСКМЕ, според което експертното решение е обявено в системата на 11.03.2025 г., откогато е на разположение на Агенцията за хората с увреждания, РДСП – Варна и ТП на НОИ - Варна, а на освидетелстваното лице е връчено на 12.05.2025 г. При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, определен в чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ. Издадена е в надлежната писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването в достатъчен обем, за да позволи проверка за законосъобразност по същество. Не се твърдят и при служебната проверка не се констатират съществени нарушения на процедурата за разглеждане на заявления за подкрепа по чл. 65 и следващите от ППЗХУ. По приложението на материалния закон съдът констатира, че Правилникът за прилагане на Закона за хората с увреждания не предвижда служебно образуване на производство за индивидуална оценка на потребностите и отпускане на месечна финансова подкрепа, макар с обявяването на експертното решение в ИСКМЕ то да е станало достояние на Дирекция „Социално подпомагане“ още на 11.03.2025 г. Това производство се развива по заявление от лице с увреждания. Чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението-декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Според чл. 67, ал. 2 от ППЗХУ при неспазване на срока по ал. 1 месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена новата индивидуална оценка на потребностите. Съдът намира, че посоченият срок, от който зависи упражняването на права на жалбоподателката, и пропускането на който е свързано с неблагоприятни за нея последици, следва да се отчита като се вземе предвид датата на връчване на експертното решение. Този извод следва от основополагащия правен принцип, че за да бъде противопоставено на определено лице изтичането на даден срок, с който се свързват неблагоприятни за това лице правни последици, то трябва да е узнало настъпването на обстоятелството, даващо начало на този срок. Прилагането на чл. 67, ал. 2 от ППЗХУ е по-неблагоприятно за жалбоподателката от прилагането на чл. 67, ал. 1 от този правилник. За да започне обаче да тече срокът по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ за преосвидетелстваното лице, от спазването на който зависи по-благоприятното за това лице подпомагане от началото на месеца, в който е прекратена подкрепата по предходната индивидуална оценка, е необходимо това лице да е знаело за издаването на експертното решение, тоест експертното решение да му е било връчено или съобщено по друг начин. Връчването или съобщаването се удостоверява със съответните доказателства от страна на издателя на решението. В случая не са налице доказателства за връчване на експертното решение на П. преди 12.05.2025 г. Нещо повече, то е прието за връчено на тази дата след проведена процедура по чл. 18а, ал. 10 от АПК, без обаче от страна на ТЕЛК да са представени (макар да са изискани от съда) доказателства, че са направени опити за съобщаване на експертното решение по реда на чл. 18а, ал. 8 или 9 на адреса на освидетелстваното лице. Макар неизпълнението на задължението за връчване на експертното решение да не може да се вмени на ответника, то не може да се свързва и с неблагоприятни последици за жалбоподателката, предвид освидетелстването на трайната неработоспособност по документи, без присъствие на освидетелстваното лице, ноторните значителни забавяния при произнасяне на ТЕЛК, отдалечеността на седалището на конкретния ТЕЛК от местоживеенето на жалбоподателката и невъзможността да се получава информация за издаването на експертните решения по телефон по организационни причини и с оглед защитата на личните данни. При това положение, доколкото от събраните в производството доказателства се установява, че жалбоподателката е узнала за експертното решение най-рано на 12.05.2025 г., заявлението-декларация от 30.05.2025 г., по което е издадена обжалваната заповед, следва да се приеме за подадено в рамките на срока по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ. Това налага отмяна на заповедта в обжалваната част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по началния момент на отпускане на подпомагането по чл. 70, т. 1 от ЗХУ при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.