Решение № 777 от 9.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5008/2022 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Т. Д. П. срещу Решение 20029111 от 12.04.2022г., постановено по гр. д. № 45557/2020г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу С. К. С. (началник 08-РУ на СДВР) иск по чл. 216, ал. 3 от ЗМВР вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди от умишлени действия и бездействия, по повод подаден от жалбоподателя сигнал срещу служител на 008 РУ на СДВР, по който сигнал била образувана преписка Ж-10/2016г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на представено в ОСЗ доказателство и формално подхождане от съда към казуса-не била прочетена неговата последна молба по делото пред СРС. Счита нарушенията описани в исковата молба при проверката на сигнала му за безспорни. Оспорва извод, че за него нямало вреди от поведението на ответника. Не са направени оплаквания досежно доклада на съда по чл. 146 ГПК и не са релевирани процесуални нарушения, които да са довели до неизясняване на спора от фактическа страна. Представено е и прието от въззивния съд ново писмено доказателство-Решение на МВР по ЗОДОИ от 15.04.2022. Иска се отмяна решението и уважаване на исковете. Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Дадената правна квалификация от СРС на предявения иск е неточна, доколкото искът е за умишлено причинени от ответника вреди свързани с изпълнението на служебните му задължения-това следва от обстоятелствената част на исковата молба, в която изрично се твърди, че релевираните деяния (непризоваването на ищеца за разпит във връзка със сигнала му; призоваване на трето за делото лице- негова позната; отказ да издаде мотивирано решение по сигнала му) са извършени от ответника със специална цел – да бъде прикрит сигналът му, защото разполагал с информация за огромни злоупотреби и ако бъдел призован щял да добави нови факти към сигнала и нови доказателства. Призоваването на трето за делото лице пък било извършено с цел да бъде сплашен. Твърденията за умишлено осъществяване на деянията сочат на квалификация на иска по чл. 216, ал. 3, предложение 1 от ЗМВР вр. с чл. 45 ЗЗД. СРС обаче се е произнесъл по релевантните факти, поради което решението не е недопустимо. Относно неговата правилност СГС е обвързан от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми. След преценката на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна. Оплакването, че не било обсъдено представено от него в ОСЗ писмено доказателства не е основателно. В заседанието на СРС ищецът е представил писмо от МВР до него, чието съдържание няма връзка с делото и предмета на доказване. С въпросното писмо на л. 66-67 от делото на ищеца е била предоставена информация по повод приложението на Закона за достъп до обществена информация и относно негово искане по този закон да му се предоставят произволни решения по ЗДОИ. Това няма никаква връзка с предмета на настоящото дело. За да възникне деликтна отговорност за ответника (каквато е тази по чл. 216, ал. 3 от ЗМВР) е необходимо да се установят наличие на противоправни действия или бездействия на ответника, извършени при изпълнение на негови служебни задължения и спрямо ищеца, както и настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите. В хипотеза на твърдения за умисъл, ищецът трябва да установи и умисълът. В случая ищецът е релевирал като неправомерни деяния непризоваването му за разпит във връзка с подадения от него сигнал, липсата на мотивирано решение по сигналът му (които съставляват бездействия) и призоваване на трето за делото лице за разпит по сигналът му). Съгласно АПК чл. 107, ал. 1 вр. с ал. 2 и доколкото се касае за сигнал подаден през 2016г. към който момент в ЗМВР и правилника за устройството и дейността му липсва изрична уредба на приемането и процедирането по сигнали на граждани (чл. 109 ПУД на МВР е в сила от 2017г.), то приложим е бил общият ред по АПК- глава осма. В раздел първи и трети от нея е уредено производство по подадени сигнали. Съгласно чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК за установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона. Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства. Законовите норми в случая изключват да е приложим реда по НПК на който се позовава ищецът в исковата молба и в подаваните до СРС допълнителни молби ни е неотносимо и приетото във въззивното дело решение по ЗДОИ. В случая не се касае за досъдебно производство. Видно от приложеното по делото постановление на прокурор (л. 13-с което е отказано да се образува наказателно производство срещу настоящият ответник за същите твърдени деяния) самият сигнал е бил срещу друг служител на МВР затова, че не бил взел отношение по друг сигнал на ищеца). Следователно по сигнала не е имало основания за проецсуални действия по реда на НПК-приложим за разследване на престъпления. От тълкуването на чл. 114, ал. 4 от АПК се налага категоричен извод, че при изясняване на обстоятелства по сигнала органът който извършва проверката – в случая ответника, действа в условия на оперативна самостоятелност и сам определя методите и средствата, с които да събере данни за фактите и обстоятелствата по случая. В АПК не се урежда задължение за разпит на лицето подало сигнала, това е само възможност, която зависи от преценката на извършващият проверката. При това положение няма как да е противоправно деяние бездействие на ответника да извика на разпит ищеца. Отделно ищецът не е оспорил твърденията в отговора на исковата молба, че е бил призоваван на два пъти, но не е могло да бъде установен на посочения адрес, тъй като живеел в чужбина, което се установява и от посоченото по-горе постановление на прокурор, за което няма данни да е било обжалвано от ищеца. При това положение не е налице и непризоваване като форма на поведение на ответника не може да се вмени във вина непризоваването му. Освен това самото непризоваване на ищеца изначално не е пречка да представи доказателства и информация. Съгласно АПК чл. 124 при нови данни може да подаде нов сигнал по същият въпрос. Тоест няма как от непризоваването му да е произтекла невъзможност да представи нови доказателства и сочи информация за злоупотребите, за които се твърди да има доказателства в негово държане. Налага се извод и за липса на причинна връзка. Друг е въпросът, че щом твърди да е имал доказателства е следвало да ги даде още с подаване на сигнала. Както се посочи по – горе при извършване на проверката органът може да използва всички незабранени от закона средства, а съгласно чл. 114, ал. 6 АПК гражданите са длъжни да дават исканите им сведения. При това положение призоваването във връзка със сигнала на ищеца на третото за делото лице П. не е противоправно действие и не може да бъде деликт. Отделно няма никакви твърдения и доказателства какви са били отношенията между П. и това трето лице и как те са били повлияни от нейното призоваване, съответно не може да се направи извод за наличие на вреди за ищеца. Няма доказателства и твърденията, че не му бил предоставен входящият номер на сигналът му и затова не могъл да направи искане за отвод. Тук следва да се посочи, че ако е имал съмнения, че служителите от 08 РУ на СДВР са пристрастни, то е имал пълна възможност да подаде сигналът си в инспектората към МВР. Не е налице отказ да се издаде решение по сигналът му. Същият е уведомен с нарочно писмо, че по сигналът му е приета липса на извършени от служителя срещу който е насочен закононарушения. Тоест има отказ да се уважи сигналът му. В писмото е посочена и възможност да се запознае с цялата преписка. При това положение също не е налице противоправно деяние от страна на ответника. По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на делото право на разноски има само въззиваемия ответник С.. Същият претендира 800, 00 лева адвокатски хонорар, но не е представил доказателства за реално направени разноски-платен адвокатски хонорар и такива не могат да му бъдат присъдени съгласно т. 1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в