Решение № 572 от 18.9.2018 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3469/2017 г.

РЕШЕНИЕ №

град Стара Загора

17.09.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в открито заседание на Седемнадесети Септември през Две хиляди и Осемнадесета година в състав:

Председател: Р. Чиликов Съд. Заседатели: при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. 3469 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 27-107-1/ 23.10.2017 г. на Изпълнителния директор на ИАМО град София.

Жалбоподателят недоволен от наложеното наказание, моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено административно нарушение.

В с.з. чрез адвокат Н. М. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не взема становище по същество.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на наказателното постановление и АУАН, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят С.П. в качеството си на дежурен лекар в УМБАЛ „ Проф. д-р Ст. Киркович” на 12.02.2017 г. от е приел в спешното отделение на болницата и осъществил преглед на пациента Н Петров.

В лист за преглед е описано състоянието на пациента с конкретни показатели.Липсват данни обаче за проследяване на динамиката на редица показатели: субективни оплаквания, обективно състояние на пациента, наличие или не на ЕКГ промени, клинико-лабораторни показатели.

Не са предприети в достатъчен обем действия за установяване на основните оплаквания „ болежки в гръдната област” и не са направени консултации с невролог и кардиолог.Не са направени допълнителни образни изследвания и не е обсъдена възможността за хоспитализация.

Жалбоподателят д-р П. не е изградил диферинциално-диагностичен план с оглед уточняване на „ гръдните болежки”, не е хоспитализирал или поставил под активно наблюдение пациента Петров.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. М. Митова / актосъставител/, лист за преглед на пациент, копие от амбулаторна книга, график за дежурствата, справка от тетрадка на спешен шкаф.

Въз основа на фактическата обстановка административно-наказващият орган е направил изводи, че д-р П. не е събрал необходимите анамнестични данни за пациента, не е отразен в пълен обем обективния статус на пациента, не е оставен достатъчно време пациента за наблюдение, не са проследени направените изследвания, не е изискана консултация с невролог и кардиолог.

Тези изводи са дали основание да се приеме, че е нарушен чл. 81, ал. 2 т. 1 от ЗЗ в частта достатъчност на медицинската помощ.

При изложената фактическа обстановка съдът възприема направените изводи за неизвършените дължими действия от страна на жалбоподателя д-р П., което дава основание да се приеме, че оказаната медицинска помощ не е в степен на достатъчност.

Видно от показанията на св. Т. С. / медицинска сестра / и експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза жалбоподателят П. е спазил общоприетия алгоритъм за обслужване на болен в спешното отделение, но поради липса на аутопсия на починалия пациент не могат да се направят изводи между действия и бездействия и настъпилия резултат – смърт.

Този извод направен от вещите лица най-малкото разколебава съдът да възприеме за доказани по несъмнен и безспорен начин направените изводи от административно-наказващият орган, които са единствено на база медицинска документация.

Не може обаче да се възприеме безрезервно посочената правна квалификация на административното нарушение – чл. 81, ал. 2 т. 1 ЗЗ.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗ по същество е декларативна правна норма / съдържа правно регламентирани основни принципи/ и като такава е абстрактна и бланкетна – няма самостоятелно приложение.

Регламентираното право на достъпна медицинска помощ в чл. 81, ал. 1 от ЗЗ е развито с основните принципи в чл. 81, ал. 2 ЗЗ.Същевременно обаче с чл. 81, ал. 3 от ЗЗ се препраща за конкретизация и регламентиране на правото на достъпна медицинска помощ между които и принципа посочен в чл. 81, ал. 2 т. 1 от ЗЗ към подзаконов акт / Наредба / на МС.

И това е така най-малкото защото посочените принципи в чл. 81, ал. 2 т. 1 от ЗЗ като качествени характеристики на медицинската помощ – своевременост, достатъчност и качество – следва да имат конкретно, ясно и точно съдържание.

Следователно претендираната от административно-наказващият орган правна квалификация на деянието / чл. 81, ал. 2 т. 1 ЗЗ / няма самостоятелно приложение.

Посочените дължими действия, които жалбоподателят д-р П. не е извършил за да удовлетвори принципа на достатъчност при оказването на медицинската помощ следва да намерят своята правна квалификация в подзаконовия нормативен акт / чл. 81, ал. 3 ЗЗ /.

Това обаче не е сторено, с което е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН и съдът е поставен в невъзможност да осъществи контрол вменените неизвършени действие свързани с оказването на медицинсакат помощ до колко съответстват на правната квалификация и покриват ли принципа на достатъчност при оказване на медицинската помощ.

С тези пропуски не са изпълнени изискванията на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН, което опорочава и формата на наказателното постановление като акт на административно-наказателния процес и съществено е ограничено правото на защита на нарушителя.

По изложените съображения съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на наказателното постановление.

Водим от горните мотиви съдът