Решение № 5066 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1116/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Директора на РДГ – Стара Загора против Решение №269/02.09.2025 год., постановено по АНД №590/2025 год. по описа на Районен съд К., с което е отменено наказателно постановление №135/26.02.2025 год. издадено от Директора на РДГ [населено място] с наложената на В. Й. И. от [населено място], общ. М. „глоба“ в размер на 500.00 лв.. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди че, закона за лечебните растения ползването на лечебните растения става посредством тяхното събиране, докато в закона за горите – чрез добиването им. Двата закона от друга страна уреждат различни хипотези, като взаимно се допълват за постигане на общата цел – запазване на лечебните растения и недървесни горски продукти от незаконни посегателства и унищожаване. В конкретния случая наказаното лице, за да има право да транспортира процесните лечебни растения е била длъжна да има позволително за ползване, издадено по реда на чл.22 от ЗЛР. От друга страна Закона за горите препраща към закона за лечебните растения, единствено и само относно реда и начина на ползване на лечебните растения, като отделно регламентира редът и начина на транспортиране на недървесни горски продукти – кой, кога и какви документи издава за транспортирането. Разпоредбата на чл.211, ал.1 от ЗГ, изисква недървесните горски продукти, без изключение, в това число и лечебните растения, да се транспортират с превозен билет. Счита, че съдът не е разграничил позволителното за ползване на лечебните растения от превозния билет за недървесни горски продукти. Докато позволителното позволява събирането на лечебните растения от естествените им находища, то превозния билет на недървесните горски продукти разрешава транспортирането им от мястото на добива до мястото им на първично обработка или преработка. Необходимостта от двата документа едновременно при транспортирането на недървесните горски продукти, представляващи лечебни растения по смисъла на Закона за лечебните растения, произтича от вещно правния им характер след тяхното добиване, тъй като са движими, потреби, родово определени вещи. Приема, че в случая лицето е извършило две нарушения, но е наказано само за едно от тях. Счита, че е безспорно установено транспортирането на недървесни горски продукти, без превозен билет, съгласно изискването на чл.213, ал..1, т.4 от Закона за горите, което се санкционира по реда на чл.266, ал.1 от Закона за горите, но не е посочено кое от съдържащите се в разпоредбата предложения е точното основание за налагането на глобата. Ответника В. Й. И. от [населено място], не се явява и не се представлява, както и не изразява становище относно подадената касационна жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: С наказателно постановление №135/26.02.2025 год. Директора на Регионална дирекция по горите [населено място] е ангажирал административно наказателната отговорност на В. Й. И. на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите за това, че транспортира с лек автомобил [Марка] модел „Астра“ с рег.№[рег. номер] недървесни горски продукти – 50 кг. бръшлян, непридружен с превозен билет за недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност. Транспортирането количество надвишава допустимото количество за лични нужди по §1, т.18, буква „в“ от ДР на Закона за лечебните растения. Нарушението е извършено на 06.02.2025 год. на главен път [населено място] – [населено място], общ. М.. Деянието не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и съставлява нарушение по чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите във връзка с §1, т.18, буква „в“ от ДР на ЗЛР. Отчетено е, че деянието е първо по своя характер, поради което е определил размера на глоба в минимално предвидения размер на чл.266, ал.1 от Закона за горите. За да отмени наказателното постановление Районен съд К. е приел за безспорно установено, че транспортирането е извършено от наказаното лице. Приел е, също така, че превозвания бръшлян представлява лечебно растение и по отношение на него ще е приложим специалния ред предвиден в Закона за лечебните растения, а не общия ред предвиден в Закона за горите. Приел е, също така че не е изяснен произхода на растенията, както изискват разпоредбите на чл.73а и чл.77-78а във връзка с чл.42 от ЗЛР. Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В конкретния случай, е безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място, ответника по касация е наела друго лице за транспортиране на 50 кг. бръшлян. Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите, предвижда забрана за транспортиране на недървесни горски видове, които не са придружени с превозен билет. Основният спорен момент в случая кой е приложимия закон – дали Закона за горите или Закона за лечебните растения. Правилно е възприетото от страна на районният съд, че Закона за лечебните растения се явява специален по отношение на Закона за горите. Закона за лечебните растения урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки, а Закона за горите урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Към тези екосистеми попадат и лечебните растения от естествен произход, намиращи се на горските територии. В случая е безспорно, че превозваното растение представлява лечебно такова и попада под действието на Закона за лечебните растения, доколкото е посочено в приложението към самия закон. В същото време, съгласно чл.117, ал.1 от Закона за горите, ползването на недървесни горски продукти включва и добив на лечебни и ароматни растения или части от тях. Разпоредбата на чл.118 от Закона за горите, препраща към Закона за лечебните растения относно ползването на лечебните растения, т.е. относно добива им. Съгласно §1, т.1. от ДР на ЗЛР, „лечебни растения" са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки, а съгласно т.2 „билки" са отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели. В случая наказващият орган е определил превозвания продукт като такъв за стопанска дейност и надвишаващ количеството за лични нужди по смисъла на §1, т.18, буква „в“ от Закона за лечебните растения - листа до 1 кг. Ето защо, в случая следва да се приеме, че е налице транспортирането на билки по смисъла на §1, т.2 във връзка с т.18, буква “в“ от ДР на ЗЛР. Това е така, тъй като листата от бръшляна са отделни морфологични растителни части от лечебното растение бръшлян. Неприложим е в случая е и чл.28а, предвиждащ забрана за продажба, изкупуване и превоз на билки и генетичен материал, за които няма издадено позволително за ползване по чл.22 или удостоверение за отглеждане в култура по чл.46, т.3, доколкото проверката е извършена на горска територия. В случая не е установено, че превозваното количество билки не са добити от горската територия – в тежест на лицето превозващо билките е да установи, че същите са добити по законовия ред, чрез издаването на съответното позволително, което в конкретния случай не е сторено. След като не е доказано наличие на позволително за събирането на бръшляна и нарушението е установено на горска територия, то се предполага, че същият е събиран от горска територия и компетентни да осъществяват контрол за органите на Регионална дирекция по горите Стара Загора. В случая са приложими разпоредбите на Закона за горите, доколкото съгласно даденото в закона легално понятие на ползване на недървесни горски продукти, за които се изисква и превозен билет, включва само добива на лечебни и ароматни растения или части от тях. Съгласно чл.64 от Закона за лечебните растения, Регионалната дирекция по горите организира контрола върху ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии в обхвата на нейното действие. В случая, проверката е осъществена на горски път, в обхвата на горската територия и констатирането на набрани билки, предполага добиването от горската територия. От страна на наказаното лице не е представено надлежно позволително за производството или добиването на бръшляна, за да се опровергае, че същото е добито от горската територия. В случая установяването на превозването на билка /недървесен горски продукт/ на горска територия изисква и превозен билет по реда на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите. Ето защо, като е постановил решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление, съдът е приложил неправилно материалния закон, което налага отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо събирането на нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото. При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на защита, но същото е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъдена В. Й. И. да заплати на касатора разноски за двете инстанции, възлизащи на 160.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд