Решение № 1521 от 21.8.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 800/2023 г.

Производството е образувано по жалба на А. И. А. ЕГН 772170004, от с. Конарско, община Якоруда, против Решение № 89/04.08.2023 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - гр. Якоруда, с което на основание чл. 42, ал. 1, т. 5 и ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 87, ал. 1, т. 34 от Избирателния кодекс (ИК) са прекратени пълномощията на Кмета на с. Конарско, община Якоруда и е анулирано издаденото удостоверение и е по реда на чл. 42, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 459 от Изборния кодекс (ИК). В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение. Твърди се, че действително въз основа на пълномощни № 3541/23.12.2014 г., № 374/17.02.2012 г. № 1134/11.05.2012 г. и № 3540/23.12.2014 г., заверени нотариално от нотариус М. К., нотариус с район на действие Районен съд – Разлог А. И. А. е бил пълномощник на търговски дружества „Д.Р.“ ЕООД и ЕТ „Ахмед Ахмед–Рубин–Х. Мехмед“, като същият е извършвал действия, свързани с обикновената дейност на търговците. В жалбата оспорващият сочи, че посочените по-горе пълномощни са прекратени с изрични декларации на принципала на търговските дружества, които са нотариално заверени на 22.11.2018 г. от Кмета на с. Черна Места, община Якоруда, като на тази дата същият е върнал същите пълномощни и от процесната дата не е извършвал никакви действия, свързани с обикновената дейност на търговците, което е и разгласено и узнато от всички партньори на търговците. Излага съображения за неправилност на изводите на ОИК – Якоруда за невалидност на представените декларации, както и че същите не пораждат правни последици, доколкото в декларациите се съдържа подпис на упълномощителя, но не е посочено съдържанието на пълномощните, както и че липсва уведомление, с което е връчено оттегляне на пълномощните, тъй като оттеглянето е валидно от датата на връчването. В жалбата се излагат съображения за нарушение на процедурата на чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА, тъй като след получаване на сигнала и преди постановяване на оспореното решение общинската избирателна комисия не е уведомила оспорващия А. И. А. относно уличаващите го в нарушение на закона факти. Иска се от съда да отмени изцяло обжалваното решение № 89 от 04.08.2023 г. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и доразвива изложените в същата съображения. Твърди, че не е нарушен чл. 41 от ЗМСМА, тъй като търговското представителство следва да бъде доказано, както и че съгласно представените декларации пълномощните са оттеглени, съгласно представения приемо-предавателен протокол същите са предадени на принципала на търговците, в този смисъл съдържащите се в оспореното решение твърдения са недоказани и не са подкрепени със съответните доказателства. Претендира присъждане на разноски съгласно списък, който представя. Ответникът, Общинска избирателна комисия (ОИК) – Якоруда, редовно призована, в съдебно заседание, се представлява от П. П. К., която оспорва жалбата и поддържа оспореното решение, излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че при получаване на сигнала лицето А. И. А. е извикано в ОИК – Якоруда, като същият единствено с писмо вх. № 5/04.05.2023 г. е уведомил комисията, че не е извършил нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, не е запознат със сигнала, не знае в какво е обвинен и не може да дава повече възражения и обяснения. Твърди, че оттеглянето на пълномощното следва да бъде извършено в същата форма и не отговаря на представените декларации, в този смисъл формулира извод, че представените от А. И. А. нямат юридическа стойност. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди оспореното решение на ОИК – Якоруда като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на разноски. По делото са събрани писмени доказателства. Съдът, като обсъди събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори по делото, че А. И. А. е обявен за избран за кмет на с. Конарско с решение № 79 от 28.10.2019 г. на проведените на 27.10.2019 г. местни избори за кметове и общински съветници (л. 50 от делото). В ОИК – Якоруда е постъпил сигнал с вх. № 1/12.04.2023 г. от А. С. С. от гр. Пловдив, район „Източен“, [улица], в който е посочено, че кметът на с. Конарско е търговски пълномощник по смисъла на Търговския закон (ТЗ) на „Д.-Р.“ ЕООД съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 3541 от 23.12.2014 г., като от 2014 г. това пълномощно е прилагано във всяка търговска сделка или търг като изискуем документ, което е нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА (л. 6 – л. 7 от делото). Към административната преписка са представени удостоверения от Агенция по вписвания, служба по регистрация гр. Пловдив, съгласно които в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидите „Д.Р.“ ЕООД и ЕТ „Ахмед Ахмед– Рубин–Х. Мехмед“ няма пълномощни, издадени на името на А. И. А. (л. 8 и л. 9 от делото). По делото не е приложен документ за уведомяване на оспорващия по аргумента на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА за сигнала, както и не е приложен документ, удостоверяващ по опис кои документи от административната преписка са предоставени на жалбоподателя в изпълнение на задължението по цитирания текст. На 29.05.2023 г. в ОИК – Якоруда от оспорващия е депозирано писмо, с което е уведомил комисията, че не е извършил нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА, не е запознат със сигнала, не знае в какво е обвинен и не може да дава повече възражения и обяснения, представил е два броя декларации от Х. И. М., с които, същата, в качеството й на представляващ ЕТ „Ахмед Ахмед–Рубин–Х. Мехмед“ и представляващ „Д.Р.“ ЕООД е оттеглила всички права на А. И. А., дадени с пълномощни № 3541/23.12.2014 г., № 374/17.02.2012 г. № 1134/11.05.2012 г. и № 3540/23.12.2014 г. Декларациите са заверени нотариално от Кмета на с. Черна Места на 22.11.2018 г. (л. 10 – л. 12 от делото). По делото е представено писмо изх. № ОБс-93/28.04.2023 г. на Общински съвет Якоруда (вх. № 5/04.05.2023 г. на ОИК - Якоруда), съгласно което председателят на Общинска съвет Якоруда уведомява ОИК – Якоруда, че не е постъпвало уведомление от А. И. А. – кмет на с. Конарско, община Якоруда в срока по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА относно това дали е предприел действия за прекратяване дейността си като търговски пълномощник на ЕТ „Ахмед Ахмед-Рубин-Х. Мехмед“ и „Д.Р.“ ЕООД (л. 13 от делото). Представени са извлечения от Общ регистър относно вписване на нотариално заверени пълномощни на А. И. А. с рег. № 374/17.02.2012 г. и с рег. № 1134/11.05.2012 г. (л. 14 – л. 18 от делото). По делото е приет приемо-предавателен протокол от 28.11.2018 г., съгласно който А. И. А. е предал на Х. И. М. пълномощни № 3541/23.12.2014 г., № 374/17.02.2012 г. № 1134/11.05.2012 г. и № 3540/23.12.2014 г. (л. 45 от делото). С оспореното Решение № 89/04.08.2023 г. комисията, позовавайки се на събраните документи, и след проведена дискусия с изложени аргументи, в резултат на проведено гласуване, съответно гласували 8 (осем) членове (поименно изброени) „ЗА“ предсрочно прекратяване на пълномощията на жалбоподателя, обявен за избран за кмет на с. Конарско и 1 (един) от членовете „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ на основание чл. 42, ал. 1, т. 5 и ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 1 и ал. 3 от ЗМСМА и чл. 87, ал. 1, т. 34 от ИК са прекратени предсрочно пълномощията на А. И. А., обявен за избран за кмет на с. Конарско, община Якоруда. На заседанието са присъствали 9 от всички 13 членове на ОИК – Якоруда – П. К., Д. П. Б., Г. И. С., З. К., А. А. Г., М. Б. П., С. Г. Р., С. Й. Т., С. А. Н.. ОИК – Якоруда е формулирала изводи в оспореното решение, че към настоящия момент А. И. А. е търговски пълномощник на ЕТ „Ахмед Ахмед-Рубин-Х. Мехмед“ и „Д.Р.“ ЕООД, с което е извършил нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА и не е спазил разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА. Комисията е приела, че представените декларации за оттегляне на пълномощните не са валидни и не пораждат правни последици, тъй като не са в същата форма, в която са пълномощните, не е представено уведомлението, с което е връчено оттегляне на пълномощните, както и липсва документ за платена нотариалната такса за заверените нотариално декларации от Кмета на с. Черна Места. Решението е обявено на същата дата 04.08.2023 г. в 19.33 часа, обстоятелство, удостоверено с подписа на председателя и секретаря на комисията. Същото не се оспорва от насрещната страна. Жалбата срещу процесното решение е депозирана в ОИК – Якоруда на 10.08.2023 год., входирано с вх. № 14 от същата дата. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 1 от ИК във връзка с чл. 42, ал. 5 от ЗМСМА. В конкретния случай, оспорващото лице е кмет, чийто пълномощия са предсрочно прекратени, като това несъмнено предполага, че са настъпили неблагоприятни последици за него от акта на ОИК - Якоруда, които са засегнали правата и законните му интереси, поради което той има право на съдебно оспорване. Активно легитимирани лица да оспорват решенията по чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА по реда на чл. 459 от ИК са само тези лица, чиято правна сфера е засегната от решението. А. И. А. е адресат на оспорения административен акт за прекратяване на пълномощията му като кмет, същевременно решението засяга правната му сфера, което обосновава наличието на правен интерес да обжалва решението на ОИК - Якоруда. Жалбата е подадена при липса на процесуални пречки по чл. 159 от АПК и срещу годен за оспорване административен акт. Въведената от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) обща клауза за обжалваемост на административните актове, освен изрично посочените със закон, предпоставя задължителното условие оспореният акт да засяга пряко и непосредствено оспорващия, т.е. същият да има правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. По изложените съображения съдът намира жалбата за допустима. Така заявеното оспорване на постановеното Решение на ОИК - Якоруда е в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При извършване на служебната проверка по чл. 146 от АПК съдът констатира, че обжалваното решение не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Същото е постановено от материално и териториално компетентен орган по чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА. Съгласно представения по делото протокол № 38 от заседание на ОИК - Якоруда решението е взето на заседание, проведено при спазване на изискванията за кворум по чл. 85, ал. 3 от ИК, прието е с мнозинство от 2/3 от присъстващите членове („ЗА“ са гласували 8 от присъстващите 9 членове и 1 е гласувал „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“). С явното гласуване, което се отразява в протокола от заседанието, и с подписването на протокола от председателя и секретаря на комисията са спазени и изискванията на чл. 85, ал. 6 и ал. 7 от ИК. На следващо място следва да се посочи, че самото решение е издадено в писмена форма и е подписано от длъжностните лица, на които законът е вменил удостоверителни функции относно идентичността на решението с протокола и гласуването. Следователно, спазено е и изискването за писмена форма за валидност, при издаването на оспорения административен акт. По делото, обаче, не са представени доказателства за изпълнена процедура по свикване на заседанието на ОИК - Якоруда, въпреки че такива са изискани от съда с разпореждането за насрочване на делото. Не се представят доказателства, че всички членове на ОИК – Якоруда са уведомени и че това е станало в един разумен срок, позволяващ явяването на всички членове на комисията, предвид времето на провеждане на заседанието. Не са представени доказателства за обявление за заседанието, публикувано в интернет - страницата на ОИК - Якоруда, което е задължително според методическите указания на ЦИК. Предвид изложеното, въпреки че нито в ИК, нито в ЗМСМА е предвидена процедура за свикване на заседанията на ОИК и че не съществува изискване до всеки член на комисията да се изпраща индивидуално уведомление, получаването на което да се удостоверява по надлежен начин, не може да се приеме, че заседанието е било свикано по законоустановения ред. Това представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е ясно дали при присъствие на всички членове на ОИК би се стигнало до вземане на процесното решение с изискуемото от закона мнозинство. Съгласно чл. 85, ал. 4 от ИК общинската избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат с мнозинство от две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Обжалваното решение е прието и при неправилно приложение на материалния закон. В случая, по отношение прекратяването на пълномощията на кметовете са приложими разпоредбите на ЗМСМА. В този контекст следва да се посочи, че хипотезите по чл. 42, ал. 1 от ЗМСМА, при които пълномощията на избраните кметове се прекратяват предсрочно, могат да се обособят в две основни групи – основания, при които кметът по обективни или субективни причини не изпълнява задълженията си и основания, при наличие на които безусловно се прекратяват пълномощията му поради несъвместимост. В случая административният орган е приел, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 41, ал. 1 и ал. 3, тъй като жалбоподателят е бил и е търговски пълномощник на ЕТ „Ахмед Ахмед-Рубин-Х. Мехмед“ и „Д.Р.“ ЕООД съгласно вписани в общия регистър нотариално заверени пълномощни, посочени в оспореното решение на ОИК – Якоруда. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА забранява на кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини да извършват търговска дейност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им. Целта на разпоредбата е да предотврати всякакви възможности за възникване конфликт на интереси и злоупотреба с власт от страна на визираните в разпоредбата лица. Същата изключва съвместяване на функциите на кмет на община с извършване на търговска дейност и с представителни и управленчески права в търговски дружества. Изискването е строго формално, валидно е за целия период на мандата и е продиктувано от волята на законодателя да изключи всяка потенциална възможност за конфликт на интереси и злоупотреба със служебни права. Нормата на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА разписва, че в едномесечен срок от обявяването на изборните резултати, лице, което осъществява дейност или заема длъжност, посочена в ал. 1, предприема необходимите действия за прекратяване на дейността или за освобождаване на заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Или за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА е необходимо: 1) лицето да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността/ освобождаване на длъжността, визирани в ал. 1; 2) да уведоми писмено за предприетите действия председателя на общинския съвет и 3) да уведоми писмено за предприетите действия общинската избирателна комисия. Законовите предпоставки по тази разпоредба са кумулативни. Неизпълнението на изискванията на чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА води до предсрочно прекратяване пълномощията на кмета според изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 3 от ЗМСМА (при изпълнение на процедурата по чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА). Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА в тридневен срок от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2, 5 и 10, общинската избирателна комисия уведомява кмета, който може да направи писмено възражение пред комисията в тридневен срок от уведомяването му. В тридневен срок от изтичането на срока за възражение общинската избирателна комисия приема решение. Когато установи, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията са налице, общинската избирателна комисия прекратява пълномощията на кмета. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, по делото не е приложен документ, удостоверяващ уведомяване на оспорващия по аргумента на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА за сигнала, както и не е приложен документ, удостоверяващ по опис кои документи от административната преписка са предоставени на жалбоподателя в изпълнение на задължението по цитирания текст. Едновременно с това, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административния акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Правните и фактическите основания играят ролята на мотиви на административния акт и са пряко свързани с гарантиране правото на защита на жалбоподателя и възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност на акта по същество. Липсата на мотиви е основание за отмяна на акта – арг. от чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите и правни основания са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В случая, обжалваното решение, според съда, не съдържа фактически основания, предвидени в хипотезата на конкретна правна норма, за издаването му. В конкретния случай няма спор между страните, че съгласно нотариално заверени пълномощни № 3541/23.12.2014 г., № 374/17.02.2012 г. № 1134/11.05.2012 г. и № 3540/23.12.2014 г. А. И. А. е бил упълномощен от представляващия ЕТ А. А.-Р.-Хава Мехмед“ и „Д.Р.“ ЕООД да я представлява в това й качество пред всички физически и юридически лица, държавни органи, пред всякакви администрации и институции във връзка с осъществяване на търговската дейност на ЕТ А. А.-Р.-Хава Мехмед“ и „Д.Р.“ ЕООД и навсякъде, където е необходимо, както и да представлява търговците, като извършва всякакви правни и фактически действия. По делото се съдържат данни относно пълномощни с рег. № 374/17.02.2012 г. и 1134/11.05.2012 г. Търговското представителство е родово понятие, което обхваща прокурата, обикновеното търговско пълномощие, търговската помощ и търговското представителство в тесен смисъл, което от своя страна може да бъде пряко представителство, косвено представителство или търговско посредничество. Под родовото понятие търговско представителство е подведен и търговският посредник, който не разполага с представителна власт, а свързва търговци при осъществяваната от тях дейност. Във всички случаи на търговско представителство се извършват фактически или правни действия в полза на търговец, които са свързани с неговата търговска дейност. Правните форми, чрез които може да се извършват действия за принципала са ограничен брой. Изчерпателният характер на уредбата на правните форми, чрез които се извършва търговското представителство, налага извод, че при осъществяване на своята дейност по занятие търговецът се представлява от тези категории лица, чиято дейност и правомощия са уредени в глава Шеста от ТЗ. Няма пречка търговецът да упълномощава конкретно, ad hoc и други лица, които не осъществяват търговско представителство, да сключват сделки в гражданския оборот от негово име. От лицата, чиято дейност попада в родовото понятие „Търговско представителство“ и се урежда от разпоредбите на ТЗ, пряко представителство осъществяват прокуристът и търговският пълномощник, а търговският представител може да осъществява пряко представителство, ако бъде упълномощен да извършва правни действия и да сключва сделки от името на търговеца. Обемът на представителната власт на прокуриста се определя от закона, като овластяването му се вписва в търговския регистър. Когато извършва действия, за които е овластен, нуждаещи се писмена форма, прокуристът добавя към търговската фирма на предприятието, името с добавка, която сочи прокурата (чл. 21, ал. 1 от ТЗ). Търговският представител е търговец, който самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговска му дейност, като обемът на правомощията му се определя от договора с принципала. Търговският представител е длъжен да отбелязва в документите, които издава, и в търговската си кореспонденция данните по чл. 13 от ТЗ (чл. 46, ал. 3 от ТЗ). Следователно когато прокуристът и търговският представител извършват правни действия от името и за сметка на търговеца, те не се обозначават само като физически лица, а задължително посочват и особеното качество, в което представляват търговеца. От това се налага извод, че когато физическо лице, действа като пряк представител на търговеца, овластено е да извършва действия и сделки, свързани с обикновената дейност на търговеца и не посочва собствено качество на прокурист или на самостоятелен търговец, то действа като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ и за него се отнасят ограниченията на представителната власт по чл. 26, ал. 2 от ТЗ. Това лице осъществява дейността си в изпълнение на договор с търговеца, който урежда правата и задълженията им и поражда задължение за пълномощника да извършва действията, за които е упълномощен. За да възникне представителната власт на търговския пълномощник, обаче, следва да е налице упълномощителна сделка на търговеца, за която се изисква писмена форма с нотариално заверен подпис и която съществува паралелно и самостоятелно от договорното правоотношение между двамата. Поради това преценката на представителната власт на пълномощника се осъществява въз основа на съдържанието и формата на неговото пълномощно. За правните последици от сключените от пълномощника сделки са без значение вътрешните отношения между търговеца и пълномощника, а само валидността на упълномощителната сделка и обема на учредената от търговеца представителна власт. Физическо лице, представляващо търговеца при осъществяването на обичайната му дейност, което не се е обозначило като прокурист или като самостоятелен търговец, доколкото представлява търговеца при извършването на действия и сделки, които покриват съдържанието на понятията „търговско занятие“ или „предмет на дейност на търговеца“, следва да се приеме, че действа като търговски пълномощник. За валидността на представителна му власт не е необходимо да се доказва сключването и съдържанието на договорното правоотношение между търговеца и пълномощника, по повод на което пълномощното е издадено. В конкретния случай е налице изискуемата форма, а именно писмено пълномощно с нотариално заверен подпис за извършване на действия, които покриват съдържанието на понятията „търговско занятие“ или „предмет на дейност на търговеца, с оглед на така предоставения обем от правомощия с основание може да се счита, че практически пълномощникът разполага с такъв обем на представителна власт, почти доближаваща се до тази на управителя на дружеството и представляващия едноличния търговец, по този начин му е възложено управлението на обикновената търговската дейност на търговците. В този смисъл той попада в хипотезата на фигурата на търговския пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ, вкл. изрично са му възложени и правомощията по ал. 2 на правната норма. В този смисъл може да се приеме, че А. И. А. по силата на горецитираните пълномощни е изпълнявал функции и е имал качеството търговски пълномощник на ЕТ А. А.-Р.-Хава Мехмед“ и „Д.Р.“ ЕООД. В действителност, жалбоподателят не отрича, че въз основа на цитираните пълномощни е извършвал действия, свързани с обикновената дейност на търговците. Но твърди, че упълномощителят е извършил изрично изявление за оттегляне, което е оформено писмено с нотариална заверка на подписа на 22.11.2018 г., за което е представил доказателства пред ОИК – Якоруда, като издадените пълномощни при оттеглянето им са върнати на представляващия ЕТ А. А.-Р.-Хава Мехмед“ и „Д.Р.“ ЕООД, за което представя приемо-предавателен протокол от 28.11.2018 г. Според чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД упълномощителят има право винаги да се оттегли от пълномощието. Оттеглянето на упълномощаването представлява едностранна правна сделка, по силата на която упълномощителят прекратява учредената представителна власт, с което пълномощникът губи занапред правомощията да извършва от името и за сметка на упълномощителя правомерни правни действия. Законът не указва специална форма за оттегляне на пълномощното. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Търговския закон упълномощаването на търговския пълномощник се прекратява съгласно разпоредбите на гражданското законодателство. Следователно в случая е приложима разпоредбата на чл. 41 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда, че пълномощието се прекратява с оттеглянето му. Оттеглянето на пълномощните в конкретния случай е било извършено в същата форма както самото упълномощаване – с нотариална заверка на подписа. В оспореното решение на ОИК – Якоруда не се съдържат конкретни мотиви, които опровергават този факт, не са събрани и доказателства в този смисъл. В решението на ОИК – Якоруда е посочено единствено, че комисията не зачита представените от оспорващия декларации. Твърдяното от оспорващия оттегляне на процесните пълномощни се установява от всички събрани в производството доказателства в тяхната съвкупност. Освен, че са представени доказателства за оттегляне на процесните пълномощми и връщането йм на принципала на търговците в конкретния случай, по делото липсват каквито и да било данни пълномощникът А. И. А. да е упражнявал дадените му пълномощия след датата на оттеглянето им. В оспореното решение (както и в протокола от заседанието на ОИК) не се съдържат конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи формулираните в оспореното решение изводи. В сигнала до ОИК – Якоруда също не се съдържат конкретни данни относно посочените твърдения, като към него не са приложени доказателства в тази насока, нито пък такива са били събрани от ОИК - Якоруда извън наличието на процесните пълномощни, които не се оспорват от жалбоподателя. Не е изяснено дали жалбоподателят е извършвал действия от името и за сметка на горепосочените търговци, не са събрани каквито и да било доказателства в този смисъл.