Решение № 139 от 18.11.2021 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 126/2021 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2- ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „ Симекс “ ЕООД •••, ЕИК •••, чрез пълномощник, срещу Решение № 48/16.07.2021 г., постановено по анд № 528/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и противоречащо на събраните доказателства. Касаторът твърди, че не е осъществил състава на нарушението по чл.118, вр. с чл.95, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Счита, че случаят е маловажен, по смисъла на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, а за тези случаи е предвидено налагането на глоба с фиш, по реда и в размерите по чл.39, ал.2 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба, като претендира и деловодни разноски. Ответникът по касация – началник на отдел „МРР Тракийска“, гр.Пловдив при Агенция „Митници“, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище, представено от пълномощник, излага подробни съображения за законосъобразност на потвърденото наказателно постановление и правилност на оспореното съдебно решение. Счита, че не са налице предпоставките на чл.28, б.“а“ от ЗАНН и случаят не е маловажен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира касационната жалба за основателна. Счита, че в случая е безспорно установено наличието на нарушение по чл.95, ал.1 от ЗАДС, но то не е извършено от санкционираното дружество, а от физическото лице, осъществило фактическите действия по зареждане на конкретната бутилка. В тази връзка сочи, че неправилно наказващият орган не е приложил и разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС. По изложените съображения счита, че оспореното решение е незаконосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на касационната проверка е Решение № 48/16.07.2021 г., постановено по анд № 528/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 210 от 25.03.2021 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване „Тракийска“, с което, на касатора „ Симекс “ ЕООД, •••, ЕИК •••, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв., на основание чл.118, ал.1 ЗАДС; отнемане в полза на държавата, на основание чл.124, ал.2 от ЗАДС, на средствата, послужили за извършване на нарушението - 1 бр. накрайник за свързване към пистолет, за зареждане на МПС от колонка за зареждане на автомобили с втечнен нефтен газ, собственост на „ Симекс “ ЕООД; отнемане на стоката, предмет на нарушение в полза на държавата, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, но поради нейната липса - присъждане на равностойността й, в размер на 20 лв., за това, че на 17.11.2020 г., в стопанисваната от дружеството бензиностанция „ Симекс “, чрез служителя си С. М. К., който напълнил една бутилка за битови нужди, с вместимост 14, 6 кг, с 21, 5 литра втечнен нефтен газ / LPG / на стойност 20 лв., с помощта на 1 бр. месингов накрайник, от колонката за зареждане на автомобили с газ пропан-бутан /втечнен нефтен газ LPG /, и нарушил забраната по чл.95, ал.1 от ЗАДС. С последното решение, касаторът е осъден да заплати на Агенция „Митници“ и сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд приел, че дружеството „ Симекс ” ЕООД, ••• действително е осъществило вмененото му нарушение, тъй като на 17.11.2020 г., в бензино-газстанцията, стопанисвана от него, е била заредена с втечнен нефтен газ (LPG) бутилка за битови нужди, т.е. бутилка, различна от бутилките за газови уредби за автомобили. Зареждането било извършено от колонка, предназначена за зареждане на моторни превозни средства с втечнен нефтен газ (LPG), поради което законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, на основание чл.118, ал.1 от ЗАДС. Правилно, на основание чл.124, ал.2 от ЗАДС, били отнети в полза на държавата и средствата, послужили за извършване на нарушението - 1 брой накрайник за свързване към пистолет за зареждане на моторни превозни средства от колонка, за зареждане на автомобили с втечнен нефтен газ (LPG), собственост на жалбоподателя, както и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС - равностойността на стоката предмет на нарушение, в размер на 20 лева, представляваща 21.5 литра втечнен нефтен газ пропан-бутан (LPG). При извършената служебна проверка, съдът не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление били съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелствата, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление, по еднозначен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна квалификация. Намерил за неоснователен довода на жалбоподателя за неправилно определяне на субекта на нарушението, като приел, че дружеството е било длъжно, при осъществяване на дейността си като юридическо лице, да вземе всички необходими мерки и да изпълни задълженията, които му вменява законът, и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция. Във връзка с искането за прилагане на чл.126б от ЗАДС, уреждащ маловажните случаи на нарушения посочил, че жалбоподателят системно е нарушавал разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАДС, като такива нарушения са били установени и на 11. 11.2020 г. и 11.12.2020 г., като за първото от тях вече била приложена разпоредбата за маловажен случай. Намерил за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че дейността му попадала в приложното поле на чл.95, ал.2 от ЗАДС, тъй като условията на тази норма не били изпълнени. Въз основа на горното стигнал до извода, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така постановеното решение е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка и след като обсъдил възраженията на жалбоподателя, съдът е формирал законосъобразен извод относно наличието на нарушение на чл.95, ал.1 от ЗАДС. Неправилно обаче е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.126б от ЗАДС. С разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАДС е въведена забрана за пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства. За нарушение на горната забрана, в чл.118 от ЗАДС е предвидено наказание глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно чл.126б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, з а маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 120, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, като маловажни случаи са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Безспорно е в случая, че на 17.11.2020 г., в стопанисвана от касатора бензиностанция, лицето С. М. К. – служител на дружеството, заредило една бутилка за битови нужди, с вместимост 14, 6 кг, с 21, 5 литра втечнен нефтен газ / LPG /, на стойност 20 лв. За извършената продажба бил издаден фискален бон за 21, 5 литра пропан – бутан, на стойност 20 лв. При тези факти, предвид общата стойност на стоката, предмет на нарушението, очевидно е, че двойният размер на акциза за зареденото количество втечнен нефтен газ, не е възможно да надвиши 100 лв. Същевременно нарушението попада в обхвата на чл.118 ЗАДС, изрично посочен в чл.126б, ал.1 от с.з., поради което случаят се явява маловажен, по смисъла на специалния закон. В тези случаи, разпоредбата на чл.126б, ал.1 ЗАДС предвижда налагането на глоба с фиш, или субект на отговорността при маловажен случай на нарушение по чл. 118, 120, 122, 123, 126 и 126а ЗАДС, е физическото лице, извършило съответното деяние. В конкретната хипотеза това е служителят на дружеството - С. М. К., който е напълнил бутилката за битови нужди, в станция за зареждане на моторни превозни средства. Още повече, че по делото е приложена и заповед №16/01.10.2020 г., издадена от управителя на „ Симекс “ ЕООД, с която е забранено пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станциите за зареждане на МПС, собственост на дружеството, като служителите, в т.ч. и С. К. са били запознати с горната заповед. Следва да се отбележи също, че наличието на специална разпоредба за маловажност на този вид нарушение, предвидено в относимия закон, дерогира общото правило за маловажните случаи, регламентирано в чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която са потвърдени т.1 и т.2 от Наказателно постановление № 210 от 25.03.2021 г., за налагане на „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв., както и в частта, касаеща постановеното отнемане в полза на държавата, на 1 бр. накрайник, собственост на „ Симекс “ ЕООД, тъй като процесният накрайник, макар да е средство, послужило за извършване на конкретното нарушение, не е собствен на физическото лице, извършило деянието, респ. не са налице и предпоставките на чл.124, ал.2 от ЗАДС. В останалата част по т.3 от НП, касаеща отнемане на стоката, предмет на нарушение в полза на държавата, но поради нейната липса - присъждане на равностойността й, в размер на 20 лв., решението е съответно на чл.124, ал.1 от ЗАДС и следва да се остави в сила. При този изход на делото и предвид заявеното искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора се следват и направените по делото разноски в размер на 200 лв. за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо, на основание чл. 221, ал.2 от АПК, АС-Кърджали