Решение № 3140 от 4.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 162/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл.79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРОЗД), Регламент (ЕС) 2016/679)). М. П. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.“А“, ет.4, ап.15, представляван от адв. Б. Л. от Адвокатско дружество “Милованови“, БУЛСТАТ 177253355, пълномощник, обжалва отказ на “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “ПЪЛМЕД““ ООД (“УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД), със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК 112596309, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, обективиран в писмо с Изх.№06-04-18 от 02.01.2024г. на управителя на “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД, да бъде предоставено на жалбоподателя безплатно копие от цялата му медицинска документация. Претендира се отмяна на отказа поради незаконосъобразност, осъждане на ответника да предостави на жалбоподателя безплатно копие от медицинската документация, както и присъждане на направените по делото разноски. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). На 05.03.2024г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№4088 (листи 89-91) от адвокат Л., подкрепяща заявеното в жалбата, представя разпечатка (листи 92-93) от сайта на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по запитване на потребител; позовава се на разпоредби от Национален рамков договор №РД-НС-01-2 от 01.09.2023г. за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025г. (НРД-2023г.). На 07.03.2024г. по делото постъпват допълнителни бележки с Вх.№4197 (листи 94-96) от адвокат Л., в които се позовава на разпоредби от Наредба №Н-6 от 21.12.2022г. за функционирането на Националната здравноинформационна система (Наредба №Н-6/21.12.2022г.), представя разпечатка от електронното здравно досие на жалбоподателя (листи 97-101). Ответникът- “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД, чрез юрисконсулт Е. Б.- пълномощник (лист 69, 109), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. На 06.03.2024г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№4148 (листи 102-108) от юрисконсулт Б., в които изразява становище за недопустимост, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, съгласно чл.143, ал.3 от АПк, във връзка с чл.21, ал.1, т.2, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата. По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното: Писмо с Изх.№06-04-18 от 02.01.2024г. (листи 20-22, 73-75) на Й. П.- управител на “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД е получено от жалбоподателя на 09.01.2024г., чрез куриерско дружество “СПИДИ“ ООД, според приетите по делото доказателства- данни за пратка с №62455285935, с изпращач “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД, лице за контакт: Д. Т. и получател М. П. Т. (листи 76-79, лист 85). В писмото не е указано пред кой орган и в какъв срок следва да се подаде жалба, с оглед на което и съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. От своя страна, жалбата (листи 3-7) постъпва по електронен път в съда на 23.01.2024г. или в рамките на законоустановения срок. Противно на твърдението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, настоящият състав на съда намира, че е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.28б, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи. Съответно, правото на пациент да поучи пълна информация за здравословното си състояние и проведеното му лечение е уредено императивно с разпоредбите на ЗЗ и НРД-2023г. Съгласно разпоредбата на чл.322, ал.1 от НРД-2023г., при дехоспитализация изпълнителят на БМП (болнична медицинска помощ) предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра, подписва се от пациента, от членовете на семейството му или от придружаващите го лица, като: 1. първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му или на придружаващите го лица; 2. вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или чрез членовете на семейството му или чрез придружаващите го лица на ОПЛ (общопрактикуващ лекар); 3. третият екземпляр от епикризата се прилага към “История на заболяването“ (ИЗ) и се съхранява на електронен или хартиен носител в лечебното заведение. Съгласно разпоредбата на чл.322, ал.4 от НРД-2023г., копия от изследванията, резултатът от които се получава след изписването на пациента, при поискване му се предоставят в писмен вид лично или на членове на семейството или на упълномощени от пациента лица. Правният интерес на жалбоподателя Т. се обосновава и от обстоятелството, че първоначалното му искане с Вх.№27-2086 от 27.11.2023г. (лист 15, 84) е депозирано в “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД. Освен това, на 14.12.2023г. в “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД постъпва Заявление с Вх.№06-04-2202 (листи 18-19, 80-81) от Т. да му бъде предоставена безплатно ИЗ. Това означава, че за периода от 27.11.2023г. до настоящия момент искането за предоставяне на копие от медицинската документация не е удовлетворено. Хипотетично е възможно, наред с това, жалбоподателят да е претърпял някакви вреди през този период, за които вреди, при евентуално уважаване на жалбата му, той би могъл да търси съответните компенсации. Ето защо, не може да бъде споделено възражението на ответната страна, че процесното писмо Изх.№06-04-18 от 02.01.2024г. (всъщност обективираното в писмото волеизявление) няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и има само информативен характер. Несъмнено е налице засягане на права и законни интереси на жалбоподателя, регламентирани в посочените по-горе разпоредби на чл.28б, ал.1 от ЗЗ и чл.322, ал.1 и ал.4 от НРД-2023г. Следователно, като подадена в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване акт и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното: На 27.11.2023г. Т. подава в “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД искане с Вх.№27-2086 (лист 15, 84), адресирано до управителя на ответното дружество, да му бъде предоставена цялата история на заболяванията му по електронен път на посочен и-мейл адрес или по куриер. С писмо Изх.№06-04-2092 от 28.11.2023г. (лист 16, 82) управителят на “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД уведомява Т., че за предоставянето на копия на цялата медицинска документация по време на престоя му в лечебното заведение следва да заплати сума в размер на 150, 00 лв. по утвърден ценоразпис (вероятно лист 86); Т. пролежава в отделението по “Ортопедия и травматология“ и има документация от общо едно пролежаване на стойност 150, 00 лв. Към писмото е приложена банкова сметка на лечебното заведение, по която да бъде преведена сумата в размер на 150, 00 лв. (лист 17). Посоченото писмо е получено от Т. на 30.11.2023г., съгласно приетото по делото заверено копие на обратна разписка (лист 83). На 14.12.2023г. Т. подава заявление с Вх.№06-04-2202 (листи 18-19, 80-81), в което посочва, че съгласно разпоредбата на чл.12, т.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, информацията по чл.13 и чл.14 и всяка комуникация и действия по чл.15 – 22 и чл.34 се предоставят безплатно. Поради тази причина, е посочено, че определянето на такса от администратора на лични данни противоречи на чл.15, т.3 от регламента. На 02.01.2024г. е издадено процесното писмо с Изх.№06-04-18, с което Т. се уведомява, че посочените във второто му искане от 14.12.2023г. разпоредби на чл.12, 13, 14 и 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 се отнасят до предоставяне на информация относно обработването на личните данни /целите на обработването, съответните категории лични данни, получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни/, но не обхващат предоставяне на копие от медицинска документация. По-нататък се посочва, че ЗЗЛД допуска възможност администраторът да наложи разумна такса, въз основа на административните разходи, от която възможност лечебното заведение се е възползвало. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното възражението в тази насока от жалбоподателя. Оспореният отказ, обективиран в писмо с Изх.№06-04-18 от 02.01.2024г. на управителя на “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД, е издаден от компетентен орган – администратор на лични данни по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД, какъвто несъмнено се явява “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД. Същият е издаден и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същия на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Възраженията на жалбоподателя се концентрират около обстоятелството, че администраторът на лични данни извършва неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.12, §5, изр.1 и чл.15, §1 и §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и не се съобразява с решението на СЕС по дело С-307/22 (листи 25-35), както и решението на СЕС по дело С-487/21 (листи 36-46), че за него е налице задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието за искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В тази връзка, следва да бъде посочено следното: ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Основна цел на закона е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните. Съгласно легалната дефиниция на чл.4, ал.2 от Регламент (ЕС) 2016/679, “обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Според заложеното в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите“); да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“); да са точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“); да са съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на съхранението“); да са обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност“). По отношение твърдението на жалбоподателя за несъобразяване на администратора на лични данни с решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22, следва да бъде посочено следното: съгласно диспозитива на посоченото решение, по-конкретно 1) член 12, параграф 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че: администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент; …3) член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на отношенията между лекар и пациент правото да се получи копие от личните данни, които са предмет на обработване, предполага предоставянето на субекта на данните на точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага същият да получи пълно копие на документите, съдържащи се в медицинското му досие, които съдържат по-специално посочените данни, ако предоставянето на такова копие е необходимо, за да може субектът на данните да провери точността и пълнотата им, както и за да се гарантира разбираемостта им… Националната правна уредба е изцяло съобразена с изискванията на чл.12, §5 и чл.15, §1 и §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като правото на субекта на данни да получи безплатно първо копие от личните му данни, предмет на обработване, е регламентирано в разпоредбата на чл.322 от НРД-2023г. В тази връзка, неподкрепени с доказателства са твърденията, че на жалбоподателя Т. не са предоставени нито епикризата, нито копия от изследванията, направени при престоя му в отделението по Ортопедия и травматология на “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД. На следващо място, това право е гарантирано и с приемането на подзаконов нормативен акт, каквато се явява Наредба №Н-6 от 21.12.2022г. за функционирането на Националната здравноинформационна система (Наредба №Н-6/21.12.2022г., в сила от 01.01.2023г.). Според чл.1, ал.1, т.3 от Наредба №Н-6/21.12.2022г., с наредбата се уреждат условията и редът за предоставяне на достъп до информацията в електронния здравен запис. Видно от представеното с допълнителните писмени бележки копие от лично медицинско досие (листи 97-101), Т. осъществява достъп до електронното си здравно досие, в което са налице данни от 29.10.2021г. до 16.01.2024г. Дали се касае за непълнота в информацията в електронното здравно досие на Т., която да обоснове отправяне на искане до “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД за предоставяне на медицинската документация за престоя му в лечебното заведение, е ирелевантно за настоящия правен спор, доколкото не се ангажират доказателства за времето на пролежаване на лицето в лечебното заведение, за да се приеме за доказано твърдението в допълнителните бележки, че “медицинската дейност е извършена преди повече от 9 години, а старите данни още не са трансферирани“. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че в решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22 е извършено и тълкуване на разпоредбата на член 23, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2016/679, отнасяща се до възможността за ограничаване на обхвата на задълженията и правата, предвидени в членове 12 - 22 от този регламент чрез разпоредби на вътрешното законодателство. В т.т.58 – 61 от мотивната част на решението е посочено изрично, че „член 15, параграф 3, второ изречение от ОРЗД обаче позволява на администратора да изисква разумна такса въз основа на административните разходи за всяко допълнително копие. Освен това член 12, параграф 5 от ОРЗД във връзка с член 15, параграфи 1 и 3 от този регламент позволява на администратора да се предпази от злоупотреба с правото на достъп, като изиска плащането на разумна такса в случай на явно неоснователно или прекомерно искане. Съгласно съображение 4 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679, правото на защита на личните данни не е абсолютно право и трябва да бъде в равновесие с другите основни права в съответствие с принципа на пропорционалност. Така ОРЗД зачита всички основни права и спазва признатите в Хартата свободи и принципи, прогласени в Договорите (решение от 24 февруари 2022г., Valsts ieņēmumu dienests (Обработка на лични данни за данъчни цели), C‑175/20, EU: C: 2022: 124, т.53). Всъщност, член 15, параграф 4 от ОРЗД предвижда, че „правото на получаване на копие … не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица“. Също така, в член 23, параграф 1, буква и) от ОРЗД се припомня, че ограничаване на обхвата на задълженията и правата, предвидени по-специално в член 15 от ОРЗД, е възможно, „когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира … защитата на … правата и свободите на други лица“. Следователно, от точки 59 - 61 от настоящото решение следва, че признатото на субекта на данните право да получи безплатно първо копие на неговите лични данни, които се обработват, не е абсолютно“. При така даденото разрешение на спорния въпрос в решението на СЕС, българското вътрешно законодателство допуска възможността за заплащане на такси за административни услуги, извършвани от лечебно заведение, каквото искане за предоставяне на административна услуга несъмнено представлява искането на жалбоподателя да му бъде предоставено на копие на медицинската документация. Според разпоредбата на чл.98, ал.3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането им, като информацията се публикува и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестява по друг обичаен начин, както и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването (МЗ). При справка в публикуваните на страницата на МЗ ценоразписи е видно, че почти всички имат графа “административни услуги“ или просто са посочени такси за издаване на различни медицински документи. Аналогична разпоредба се съдържа и в НРД-2023г., тъй като нормата на чл.322, ал.2 от договора установява, че при необходимост се издава ново копие на епикризата по цени, утвърдени от лечебното заведение. В изпълнение на предоставената му законова възможност, лечебното заведение “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД утвърждава ценоразпис на всички предоставяни медицински и други услуги, като копие от този ценоразпис, актуален към момента на отправяне на искането от жалбоподателя, е представен като доказателство по делото (лист 86). Доколко определената от лечебното заведение такса за издаване на копие от медицинската документация е разумна по смисъла на решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22 е ирелевантен въпрос към спорния въпрос по делото. По отношение на предоставянето на административна услуга, включително под формата на копие на медицинската документация на пациент на лечебно заведение, са приложими и разпоредбите от Наредбата за административното обслужване (НАО), в нормата на чл.1, ал.3 от която е посочено, че същата се прилага и за организациите, предоставящи административни услуги, какъвто несъмнено е ответникът по делото. В заключение, процесният отказ се явява издаден в съответствие с целта на закона и при съобразяване с разпоредбата на чл.23, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително с направеното тълкуване на посочената разпоредба в решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22. Предвид гореизложеното, като издаден от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство административен акт е валиден и законосъобразен, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Л., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, са също неоснователни и не следва да бъдат уважени. В полза на “УМБАЛ “ПЪЛМЕД““ ООД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, съгласно чл.143, ал.3 от АПК. Така мотивиран, съдът