Решение № 93 от 30.6.2025 г. на Районен съд - Провадия по дело № 98/2025 г.

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба от Кмета на Община •••••• – Д. Вл.Д., срещу Наказателно постановление №000113-130/18.02.2025 г. издадено от Директора на РИОСВ ••••••, с което на осн чл.156, ал.1, вр.чл.120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева. В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на посоченото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв.А., поддържа депозираната жалба и изложените в същата съображения. Претендират се и разноски. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител намира за неоснователна така подадената жалба, като моли оспорвания пред съда акт да бъда потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на исканите такива от насрещната страна. Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-•••••• не изпраща представител в съдебно заседание. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 16.09.2024 г. в РИОСВ-•••••• бил получен сигнал касаещ заровени отпадъци на територията на бившето •••••• в гр.••••••. Възоснова на същия била извършена съотв.проверка от служители на РИОСВ-••••••, резултатите от които обективирани в КП №020257/27.09.2024 г. Видно от същия било установено нерегламентирано замърсяване с две различни локации на проверяваната територия, сред които и това, предмет на обжалваното пред настоящия съд НП, а именно – на около три метра пред стопанските постройки в южната част на „Опитното поле“ на площ не по-малко от 100 кв.м, натрупани на купчина с височина от 4 метра и ширина от 6 метра/т.3 от КП/. На осн.чл.120 от ЗУО за установените замърсявания били издадени предписания за отстраняването им от Кмета на Общината, с посочен срок, като същият по отношение описаното в т.3 замърсяване бил до 24.10.2024 г. За изпълнение на дадените с КП предписания, от страна на кмета на Община •••••• били предприети мерки, като на 05.10.2024 г. започнало почистването на локалното замърсяване в южната промишлена зона на гр.•••••• и транспортиране на отпадъците до Регионалното депо за неопасни отпадъци в землището на с.•••••• на основание договор ОП-86/24.09.2024 г., а така и предприета информационна кампания и осигурени дежурящи през делничните дни на участъка. Н а 07.11.2024 г. била извършена нова проверка на замърсявания та с отпадъци бившето •••••• в гр.••••••, във връзка с която и съставен КП №020564, констатирал, че обектът на проверката, който бил общинска частна собственост е ограден и с ограничен достъп, като въпреки прдприетите мерки описаното нерегламентирано замърсяване в т.3 от КП №020257/27.09.2024 г. не е почистено. След преценка от административнонаказващия орган касателно установеното по отношение нерегламентираното замърсяване в бившето •••••• в гр.••••••, в южната част на „Опитното поле“, бил съставен и АУАН №000113/27.11.2024 г. за осъществено от Кмета на община •••••• Д. Д. нарушение на чл.156, ал.1, във вр.чл.120 от Закона за управление на отпадъците, за това, че на 25.10.2024 г. в качеството си на отговорно лице не е изпълнил предписание дадено в т.3 от от КП №020257/27.09.2024 г., а именно – да се почисти установеното нерегламентирано замърсяване с битови, строителни и растителни отпадъци в южната част на бившето •••••• на площ не по-малко от 100 кв.м, натрупани на купчина с височина от 4 метра и ширина от 6 метра. Възоснова на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение била наложена Глоба в размер на 2 000, 00 лв. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели Я. и тези на с в. Р. са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка и с писмените доказателствени средства. При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, както и в законоустановените в ЗАНН срокове. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и същите съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от ЗУО. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, същото е описано ясно както словесно, така и с посочване на съответната според наказващия орган правна квалификация в цифров вид, което не оставя никакво съмнение относно обстоятелствата, при които е извършено, и в какво се изразява неправомерното поведение на нарушителя. Безспорно е установено извършено административно нарушение от страна на Кмета на Община ••••••, който не е изпълнил задължително предписание на контролните органи на РИОСВ ••••••, дадено по реда на чл.120 от ЗУО. В случая, по делото се доказа установеност на изложените в НП и АУАН обективни факти относими към конкретното констатирано нерегламентирано замърсяване, а именно – за описаното в тях налично такова в южната част на бившето •••••• към дататата на извършената първа проверка - 27.09.2024 г. и тази на 07.11.2024 г. констатирала неизпълнение на предприети от страна на Кмета действия в изпълнение на конкретното дадено предписание със срок до 24.10.2024 г. Видно от НП самото описано нарушение съобразно се извършва чрез бездействие и е установено при проверка на дата 07.11.2024 г., доколкото и предписаното поведение с конкретен краен срок не е изпълнено. Съгласно чл.120 от ЗУО при извършване на проверките контролните органи по чл.119, ал.1 съставят констативни протоколи, като при констатирани нарушения дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения. Предписаните на кмета на община •••••• мерки са били конкретни, с ясно зададени параметри и естество на необходимите за предприемане действия, а за изпълнението им е бил даден и краен срок. От изложената в наказателното постановление фактическа обстановка по категоричен начин става ясно, че на Д. Д., в качеството му на кмет на община ••••••, е било предявено административно обвинение за неизпълнение в срок на предписание по чл.120 от ЗУО. В този смисъл и не могат да бъдат кредитирани така направените възражения от страна на проц.представител на въззивника за неправилна квалификация на нарушението, явяващо се според него такова по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, доколкото в случая отговорността на Кмета е ангажирана именно и във връзка с неизпълнение на конкретно предписание, което е свързано със задълженията му по чл.19 от ЗУО. Безспорно установено е, че към 25.10.2024 г. - датата следваща крайния срок за изпълнение вписана в НП, не е изпълнено даденото предписание, като в случая е допусната некоректност при формулиране на последващата част от изречението след посочване на тази дата в НП, при описване на извършената проверка констатирала посоченото, доколкото и не е изрично вписана, че същата е извършена на 07.11.2024 г, но това недвусмислено става ясно от последващата описателна част на НП, с оглед и на което допуснатата неточност не води до порочност на същото и нарушаване правото на въззивника да разбере предявеното му обвинение и да организира защитата си, противно на изложените от страна на пълномощника му доводи. Неизпълнението на предписанието е бездействие, обявено за наказуемо с правната норма на чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 120 от ЗУО, което се завършва с изтичане на срока за престиране на предписаното поведение и според която за неизпълнение на предписание по чл. 120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лева до 10 000 лева, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5 000 до 20 000 лева. Видно обаче от систематичното тълкуване на административнонаказателните разпоредби на чл. 155 и чл. 156 от ЗУО, настоящият състав намира, че кметът на Община – •••••• е следвало да бъде санкциониран по чл. 155, ал. 1 от ЗУО, защото законодателят изрично прави разлика между физическите лица и кметовете, и в този смисъл неизпълнението на разпоредбата на чл. 120 от ЗУО от физически лица се наказва по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, а същото нарушение на чл. 120 от ЗУО, извършено също от физическо лице, но в качеството му на кмет на община следва да се наказва по чл. 155, ал. 1 от ЗУО, която норма предвижда, че „за други нарушения на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, кметовете на общини или длъжностните лица се наказват с глоба от 500 до 3000 лв“. Съдът, предвид посоченото, при липса на изменение на съставомерните описани факти в наказателното постановление, съобразявайки и Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г., намира, че в случая следва с оглед правомощието на съда предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, обжалваното НП да бъде изменено касателно неговата санкционна разпоредба, като бъде приложен по-леко наказуемия състав на административно нарушение и бъдат надлежно коригирани както правното основание за налагане на административното наказание, а именно такова по чл.155, ал.1 от ЗУО, така и размерът му, като наказанието следва да бъде редуцирано в размер на на 500 /петстотин/ лева. Тази санкция съответства на конкретно установените факти по делото, съобразно и направените констатации с предприемане на действия за изпълнение на предписанието от страна на въззивника, което се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, предпоставящо и определяне на минимален размер на санцията. В случая не са налице предпоставките за приложимост разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с екологосъобразното управление на отпадъците, мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид, въпреки предприетите действия за изпълнение на предписанието, което като смекчаващо обстоятелство е от значение за индивидуализацията на наказанието, отчетено при определяне на наложената санкция в минимален размер, поради което не е осъществен фактическият състав на чл. 28 от ЗАНН. Пречка за приложимост в случая на тази разпоредба е и фактът, че по отношение на въззивника вече е било прекратявано административнонаказателно производство по съображения за маловажност за идентично нарушение по ЗУО от Административен съд –•••••• – Решение 4150/14.04.2025 г. по кнд № 241/25 г, осъществено преди това предмет на настоящото дело, като същият е санкциониран и за същото нарушение релевантно към неизпълнение на предписание по чл.120 от ЗУО, осъществено на 02.10.2024 г. с НП /обжалвано пред ПРС, предмет на ванд№99/2025 г./. По делото са претендирани разноски и от двете страни, като исканията са направени своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно - сумата от 20, 00 лева. Предвид изхода на делото се явява основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес. От представените в тази насока доказателства е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. като са представени доказателства за реалното му заплащане. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатска защита, направени от жалбоподателя, което следва да бъде разгледано от съда. Съгласно чл7, ал.2, т.2 от Нааредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, изчисленото минималното възнаграждение в конкретния случай е в размер на 500 лева. Съобразявайки посочената разпоредба, сложността и процесуалното развитие на делото, както и обема на предоставената защита, съдът намира, че следва уговореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минималния такъв като се прецени като основателно и в този смисъл направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна.Съразмерно на изменението на НП следва да бъде присъдена сумата от 375, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът