Решение № 571 от 12.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 4247/2023 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК Образувано е по искане на НБПП за присъждане на разноски за възнаграждение на служебен защитник по настоящото дело. Към искането е приложено писмено доказателство – Решение № СФ- SF2344-1-27964/2024 от 09.12.2024г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страната, намира от фактическа страна следното: НЧД № 4247/2023г. по описа на СРС, 17-ти състав е било образувано по молба на З. Ц. В. и искане по чл. 87, ал. 1 НК. Молителят З. Ц. В. е признат за виновен, като на 04.10.2017г. съдът е одобрил споразумение с протоколно определение в сила от същата дата, като на дата 29.04.2024г. съдът е оставил без уважение молбата му за съдебна реабилитация. Служебният защитник С. К. е назначен с определение на съда в съдебното заседание. Той е представлявал осъдения подсъдим в съдебната фаза – т.е. при производството по чл. 87, ал. 1 НК. С Решение СФ- SF2344-1-27964/2024 от 09.12.2024г. на НБПП, на адв. К. е било определено възнаграждение, в размер на 170 (сто и седемдесет лева. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по същество, искането се явява основателно. Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по делото писмено доказателство, а именно решение Решение № СФ- SF2344-1-27964/2024 от 09.12.2024г. на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник на молителя В.- адв. К., от страна на НБПП е изплатено, на основание чл. 22д от НЗПП, възнаграждение от 170 лева за предоставената по делото правна помощ. Следва да се съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС. Същото задължава съдилищата в случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник да бъдат възложени в тежест на подсъдимия и да бъдат присъдени в полза на НБПП. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е. независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия. Ето защо, осъденият подсъдим следва да бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – сумата от 5 лева, представляваща такса за издаване на изпълнителен лист. Воден от горното, СРС, НО, 17-ти състав