Решение № 80 от 22.3.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 142/2024 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№75/12.01.2024г. от „Добруджа Билдинг“ЕООД с ЕИК 124693172, със седалище и адрес на управление гр.Д., с управител М.Ж.П., чрез адв.М. Я., срещу действията по изп.д.№20238110400125 по описа ЧСИ Н.Ж. с рег.№811 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд-Добрич, по конституирането му като длъжник в изпълнителното производство наред с длъжника по изпълнителния лист и насочване на принудителното изпълнение върху собствените му имоти чрез налагане на възбрана върху тях. Излага се дружеството-жалбоподател да е уведомено за обжалваните действия с връчването на покана за доброволно изпълнение на датата 29.12.2023г. Счита прехвърлянето на търговското предприятие на длъжника по изпълнителния лист „ДБ Фин“ЕООД на дружеството –жалбоподател с договор от 11.04.2022г. да не води до приемство в изпълнителния лист, респ. да не е налице хипотеза на чл.429 от ГПК, дружеството –жалбоподател да е трето на изпълнението лице, незаконосъобразно ЧСИ да е приел, че е налице хипотезата на чл.429, ал.1 от ГПК, която урежда приемство на страната на взискателя. Ответникът по жалбата- взискателят Ц. С. П., изразява становище за неоснователност на жалбата, аргументирано с доводи за наличие на хипотезата на чл.429, ал.2 от ГПК във вр.чл.262, ал.1 от ТЗ, тъй като при вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества преминавало към едно съществуващо дружество, което станало техен правоприемник. В случаите на универсално правоприемство било допустимо насочване на изпълнение срещу правоприемника, какъвто бил разглеждания казус. Прехвърлянето на предприятието на длъжника станало в хода на съдебното производство, приключило с издаването на изпълнителен титул, прехвърлянето не било съобщено на кредиторите, които били гарантирани с постановяването на задължителна солидарност. Кредиторът нямал интерес да води нов или друг процес за реализиране на вземането си, за което притежавал изпълнителен титул, независимо срещу кое лице. Можел да насочи директно титула си за изпълнение срещу правоприемника. Ответникът по жалбата-длъжникът „ДБ Фин“ЕООД не изразява становище. В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за недопустимост на жалбата тъй като жалбоподателят бил универсален правоприемник на длъжника по силата на договора по чл.15 от ТЗ, обхванат от субективните предели на изпълнителния лист, а не трето лице, респ.нямал право на жалба срещу конкретните действия, както и становище за неоснователност на жалбата, тъй като нормата на чл.429, ал.2 от ГПК обхващала не само физически лица, но и юридически такива по аргумент на чл.262, ал.1 от ТЗ и чл.263и, ал.2, изр.1 от ТЗ -прехвърлянето на търговското предприятие станало по време на исковия процес, субективните предели на изпълнителния лист обхващали и приобретателя. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По молба вх.№2785/21.11.2023г. на Ц. С. П. с ЕГН •••••••••• от гр.Добрич и въз основа на изпълнителен лист №151/14.11.2023г., издаден по в.т.д.№267/2023г. на АпС-Варна, е образувано изп.д.№20238110400125 по описа ЧСИ Н.Ж. с рег.№811 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд- Добрич, за събиране на паричното и вземане от 25 050лева, ведно със законната лихва, начиная от 15.10.2021г., срещу длъжника „ДБ Фин“ЕООД гр.Добрич. С молбата за образуване на изпълнително производство е поискано събиране на лихвоносното вземане чрез запор върху вземане по банкови сметки на длъжника-търговец. Предприети са действия по изискване на информация от регистъра на банковите сметки и сейфове, извършена е справка чрез отдалечен достъп в Агенция по вписванията. Констатирано е вписване в имотния регистър на договор за прехвърляне на търговското предприятие на длъжника „ДБ Фин“ЕООД“ на трето лице - „Добруджа Билдинг“ЕООД, вписан с акт №180, т.ІV на 28.04.2022г. Съдържанието на договора с нотариално удостоверяване на подписи рег.№2055 и на съдържание рег.№2056 на нотариус с рег.№330 но НК, разкрива, че на 11.04.2022г. дружеството длъжник „ДБ Фин“ЕООД гр.Добрич е продало на „Добруджа Билдинг“ЕООД гр.Добрич търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. На 20.12.2023г. взискателят е подал молба с вх.№2391 по вх.регистър на ЧСИ с искане за конституиране на приобретателя „Добруджа Билдинг“ЕООД като длъжник на основание договора за прехвърляне на търговското предприятие и предприемане на действия по събиране на вземането по изпълнителния лист срещу прехвърлените имоти. С разпореждане от 20.12.2023г., позовавайки се на чл.429, ал.1 от ГПК във връзка с договора по чл.15, ал.1 от ТЗ, ЧСИ е конституирал „Добруджа Билдинг“ЕООД като длъжник по изпълнителното дело в качеството му на правоприемник на длъжника по изпълнителния лист „ДБ Фин“ЕООД“, а с постановление изх.№3830/21.12.2023г. е наложил възбрана върху два имота- самостоятелни обекти в сграда-гаражи №35 и №38 с административен адрес гр.Добрич, ул.“Дойран №4, ет.-1, с идентификатори 72624.625.600.3.35 и 72624.625.600.3.38 по КККР на гр.Добрич, собственост на „Добруджа Билдинг“ЕООД по силата на договора от 11.04.2022г.. На 29.12.2023г. е връчена на новоконституирания длъжник „Добруджа Билдинг“ЕООД покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен за претенцията на взискателя срещу него по издадения срещу длъжника „ДБ Фин“ЕООД изпълнителен лист и за насочването на изпълнението срещу собствените му два гаража чрез налагане на възбрана върху тях. По делото няма спор, че възбранените два гаража са във владение на жабоподателя и, че е техен собственик по силата на договор за продажба на търговско предприятие от 11.04.2022г., сключен между „ДБ Фин“ЕООД като продавач и „Добруджа Билдинг“ЕООД като купувач. Няма спор и, че договорът за прехвърляне на търговското предприятие е сключен при висящност на исковия процес, образуван по искова молба вх. №2850/15.10.2021г.по регистър на ДОС на Ц. С. П. срещу „ДБ Фин“ЕООД, по която е образувано т.д.№167/2021г.на ДОС, решението по което е обжалвано и е образувано в.т.д.№267/2023г.на АпС-Варна, т.е. след завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Формално жалбоподателя е конституиран като длъжник и спорът е именно дали има правното положение на такъв, т.е. дали изпълнителен лист срещу длъжника ДБ Фин“ЕООД разпростира своите субективни предели срещу приобретателя на търговското му предприятие „Добруджа Билдинг“ЕООД, дали изпълнитетелния процес срещу него е законосъобразно образуван, или има качеството на трето лице по смисъла на чл.435, ал.4от ГПК, при което е налице хипотеза, разкриваща интерес от обжалването. Страните в изпълнителното производство се определят от изпълнителния лист и неговите субективни предели, определени в чл. 429 ГПК. Изпълнението е незаконосъобразно, ако е осъществено по искане на лице, за което изпълнителния лист няма сила, или срещу лице, за което изпълнителния лист няма сила. Законовите изключения от правилото, че легитимацията на страните следва от изпълнителния лист, който удостоверява изпълняемото право и определя предметните и лични предели на принудителното изпълнение, са изрично и изчерпателно уредени в чл.429 от ГПК, т.е. допустимо е да се излезе извън посочените в изпълнителния лист субективни предели, но само при определени от закона условия. Правилото на чл.429, ал.1 от ГПК, на което ЧСИ се е позовал, обхваща случаите, при които като взискател/не като длъжник/ може да бъде конституирано лице, което не е посочено като кредитор в изпълнителния лист, а правилата на чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК случаите, при които като длъжник може да бъде конституирано лице, което не е посочено като такъв в изпълнителния лист. Случаите на разпростиране на субективните предели на изпълнителния лист спрямо длъжника по изпълнението, изчерпателно посочени в чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК, са две групи – при универсално правоприемство/ал.2/ и при учредено обезпечение с вещ на чужд дълг/ал.3/. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК. При прехвърляне на предприятието на търговско дружество е налице частно правоприемство и приобретателят на търговското предприятие е частен правоприемник – правоприемник само по отношение на съвкупността от права, задължения и фактически отношения. Прехвърлителят продължава да съществува, договорът не води до заличаването му като правен субект, няма характеристиките и последиците на договор за преобразуване на търговски дружества/вливане, сливане, разделяне, отделяне/, при което едно или повече търговски дружества се прекратяват без ликвидация, като търговските им предприятия преминават върху едно или повече приемащи или новоучредени дружества. Продажбата на търговското предприятие представлява прехвърляне на бизнеса на юридическото лице в полза на трето лице. Уредбата му не кореспондира по никакъв начин с идеята за прекратяване на търговското дружество-продавач. Разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК урежда правоприемство на страната на длъжника, но тя се отнася до длъжника- физическо лице, който след като е починал е оставил наследници. Нормата има изключителен характер и подлежи на стриктно тълкуване, неприложима е в случая. На следващо място договорът за прехвърляне на търговското предприятие има материално-правен ефект и е основание за възникване на солидарна отговорност- нормата на чл.15, ал.3 от ТЗ изрично регламентира, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря солидарно с правоприемника за възникналите до момента задължения. Разпоредбата касае само пасивната солидарност и има обезпечителен характер-кредиторът може да иска осъждането и на приобретателя на търговското предприятие за същото задължение, но солидарната отговорност не създава възможност кредиторът да насочи изпълнението върху имуществото на приобретателя на търговското предприятие без да е налице изпълнително основание срещу него. Иначе казано наличието на солидарен длъжник в резултат на договора по чл.15, ал.1 от ТЗ улеснява изпълнението на длъжниковото задължение, но за да е налице изпълнително основание срещу приобретателя на търговското предприятие е необходимо спрямо него да е проведено исково производство. Само в исковият процес може да се извърши преценка относно материално-правните правоотношения, породени от договора за продажба на търговското предприятие-дали задължението на дружеството прехвърлите е възникнало преди прехвърлянето, дали е включено в обема на прехвърлените задължения и пр.въпроси от материално-правно естество. Нито съдебният изпълнител, нито съдът в производство по чл.435 от ГПК може да извършва преценка относно материално-правните отношения, произтичащи от договора по чл.15, ал.1 от ТЗ. В този смисъл в случая прехвърлянето на търговското предприятие на „ДБ Фин“ЕООД, извършено в хода на исковия процес, по което е издаден изпълнителния титул, не води до приемство в изпълнителния лист на позицията на длъжника и не поражда възможност взискателя Ц. С. П. да насочи изпълнението и срещу имуществото на приобретателя на търговското предприятие на длъжника „ДБ Фин“ЕООД - „Добруджа Билдинг“ЕООД. Последният не е сред лицата по чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК, по отношение на които може да се разпростре изпълнителната сила на изпълнителния лист срещу длъжника „ДБ Фин“ЕООД. Не намира приложение както разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК, така и разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК, която се отнася до действието на изпълнителния лист срещу трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, каквато хипотеза в случая не е налице. С оглед изложеното съдът намира, че неправилно жалбоподателят е конституиран като длъжник в изпълнителното производство. В този смисъл действията на ЧСИ по конституирането на жалбоподателя „Добруджа Билдинг“ЕООД като длъжник в изпълнителното производство по изп.д. №20238110400125 наред с длъжника по изпълнителния лист „ДБ Фин“ЕООД и насочване на принудителното изпълнение върху собствените му имоти чрез налагане на възбрана върху тях са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Жалбата на „Добруджа Билдинг“ЕООД, подадена на 12.01.2024г. в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, с начало 29.12.2023г., е процесуално допустима, а по същество основателна. Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на жалбоподателя. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство. Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД