Решение № 1519 от 22.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 3296/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на И. К., гражданин на Украйна, роден на •••••••••• г., чрез адв. Б., ВАК, против НП № 6100а. - 162 от 23.07.2025 г., на Началник ГПУ I степен – Варна към РДГП - Бургас, с което на И. К. са наложени "глоби" както следва: на осн. чл. 49а, ал. 1 от ЗЧРБ " глоба" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв., на основание чл. 49а, ал. 2 от ЗЧРБ "глоба" в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лв. и на основание чл. 49а, ал. 2 от ЗЧРБ "глоба" в размер на 6 000.00. /шест хиляди/ лв. В жалбата си въззивника обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, оспорва фактическата обстановка възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно постановление, като моли да се отмени атакуваното НП, като неправилно е незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.Моли за присъждане на направените разноски по делото. Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник ГПУ I степен - Варна към РДГП - Бургас. След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 22.07.2025 г. на въззивникът И. К., гражданин на Украйна е съставен АУАН, бл. № 400693, за това, че на 22.07.2025 г., около 15.00.часа на Фериботен комплекс – Варна, като капитан на м/к VILNIUS, фл.РА /Панама/ е превозил до територията на страната и не е обявил пред органите на Гранична полиция присъствието на две лица – "пътници без билет", представящи се за Y. M., род. •••••••••• г. и T. M., род. •••••••••• г. и е допуснал слизането на територията на страната, без да притежават изискуемите документи по чл. 8 от ЗЧРБ, с което виновно е нарушил чл. 4 от ЗЧРБ. Така описаната фактическа обстановка е квалифицирана като нарушение на чл.4, чл. 8, ал.1, вр. чл. 49а. ал.1 от ЗЧРБ. Акта е надлежно връчен на въззивника, който го е подписал с отбелязване - възражения /на английски език, без да е преведено на български от АНО/ впоследствие представена цялата АНП пред Районен съд - Варна. Срещу АУАН не е подадено конкретно възражение в законния за това срок. Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.4, чл. 8, ал.1 вр. чл. 49а ал.1 от ЗЧРБ, и е санкционирал въззивника налагайки му "глоби" както следва: на осн. чл. 49а, ал. 1 от ЗЧРБ" глоба" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв., на основание чл. 49а, ал. 2 от ЗЧРБ "глоба" в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лв. и на основание чл. 49а, ал. 2 от ЗЧРБ "глоба" в размер на 6 000.00. /шест хиляди/ лв. Съдът счита, че Наказателното постановление обаче е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната му като незаконосъобразно. Съставеният АУАН не съдържа в себе си задължителни реквизити, установени в чл. 42, т. 4 от ЗАНН, която разпоредба задължава актосъставителя да посочи пълно и ясно описание на нарушението, независимо дали това е сторено в документ, предхождащ издаването на АУАН, тъй като административно наказателното производство се образува именно със съставянето на АУАН. В него не са посочени съществени елементи от фактическия състав на нарушението, като направеното описание на твърдяното нарушение е схематично и не позволява на привлеченото към административно наказателна отговорност лице да разбере точните фактически рамки на нарушението. Липсва ясно и точно посочване на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, който е задължителен реквизит от акта. Не са посочени конкретните действия или съответно бездействия на нарушителя, в което се изразява административното нарушение. Наказващият орган има задължението да докаже обективната и субективната съставомерност на констатираното нарушение, за което се пристъпва към ангажиране на отговорността на посоченото от него лице. А такова доказване в случая въобще не е проведено, като наред с това не е посочено защо, респ. въз основа на какви доказателства, приема за установено, че на И. К. следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност, т. е., че той е автор на нарушение. Административно наказващият орган не е изпълнил задължението си в хода на административно наказателното производство да извърши пълно, обективно и всестранно изследване на релевантните за случая факти. Цитирането на законов текст не може да се приеме за описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с него по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, защото по този начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си. Поради това съдът приема, че при издаването на НП са допуснати особено съществени нарушения на процесуалната норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя в административно наказателното производство, а това нарушение е неотстранимо в стадия на съдебното производство. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължава наказващия орган сам да събере доказателства за изясняване на фактическата обстановка в хода на административно наказателното производство, и в частност релевантните факти, имащи съществено значение за обстоятелството дали е извършено нарушение и дали то е извършено от лицето, посочено в АУАН като негов извършител, с какви действия и при какви обстоятелства, защото доказателствената тежест за установяване на нарушението в административно наказателното производство и доказването на извършването му в производството при осъществяване на съдебен контрол, е вменена единствено на административно наказващия орган, като нарушителят не е длъжен да му съдейства при установяване на фактите. Налице е неяснота относно съществените елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя, за който е неясно какво нарушение и при какви обстоятелства е установено. Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда от съществени пороци, касаещи основанията за издаването му, задължителното му съдържание, които представляват допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на санкционираното лице. Неизпълнението на задълженията на административно наказващия орган за пълно и всестранно изясняване на фактите е довело до непосочването на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, и действията на жалбоподателя, с които го е извършил, което от своя страна обосновава по несъмнен начин липсата на съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно наказващият орган неправилно е приел, че е извършено административно нарушение, и незаконосъобразно е санкционирал жалбоподателя съобразно санкционната норма на чл. 4 от ЗЧРБ, поради което наказателното постановление и следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Според чл. 4 от ЗЧРБ чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ. В НП е посочено, че жалбоподателят е нанесъл удар на съпругата си С. в к/с "Оазис", който бил "Обществено място", с което е извършил непристойни действия, нарушаващи морални норми в Република България. Съдът намира, че така описаната от наказващия орган фактическа обстановка, заедно с направения въз основа на нея правен извод (че с поведението си жалбоподателят е нарушил морални норми в Република България), не попада в нито една от хипотезите по чл. 4 ЗЧРБ. Действията по чл. 4 ЗЧРБ са специфични по своя характер и задължително трябва да са извършени от чужденец, който с поведението си уронва престижа и достойнството на българския народ. В случая самият наказващ орган не е установил извършването на такива действия, насочени срещу българския народ. Съдът намира, че описаното в НП нарушение не е такова на чл. 4 ЗЧРБ, поради което НП е и материално незаконосъобразно Съдът споделя възраженията на въззивника и процесуалния му представител, че не следва да носи отговорност, тъй като Киртока е изпълнил своите задължения и няма данни за виновно от негова страна в процесния случай. Съдът изцяло кредитира тези показания и намира, че действително са били взети всички възможни мерки от страна на капитана на кораба за предотвратяване напускането на ферибота. Нито в АУАН, нито в НП е описано какви точно действия е следвало да извърши капитана К., и какво конкретно не е извършил, за да предотврати превозването на двамата украински граждани на българска територия. АНО се е ограничил с бланкетното отбелязване, че капитана не е обявил присъствието на две лица – пътници без билет, без да конкретизира какво точно е имал предвид. Наказателното постановление е незаконосъобразно и предвид липсата на изложени мотиви от страна на АНО, за размера на наложената санкция и наличието или липсата на условията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което и го отмени изцяло Поради гореизложеното съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено. Жалбоподателят претендира разноски 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение. В тази връзка при преценка на заявеното от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства – по Договор за правна помощ във връзка с депозираната жалба срещу НП е било заплатено възнаграждение в размер на 2 500.00 лева. Съдът съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, според което настоящият национален съд не следва да прилага посочената Наредба № 1 от 09.07.2014 г., респективно предвидените в нея размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки горното съдът приема, че възражението за прекомерност по казуса не е основателно и претендираният размер за адвокатско възнаграждение от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лв. следва да бъде уважен, като намира претендираната сума за относима. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 пр. 3 от ЗАНН, съдът