Решение № 4642 от 24.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2557/2023 г.
Софийски градски съд24.08.2023 г.докладчик Нели Савчева Маринова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10241/20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 51391/21 г. по описа на СРС, 57 състав, поправено с решение № 15105/15.12.2022 г. ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „Петър •••••••, да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. •••••••, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 10241/20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 51391/21 г. по описа на СРС, 57 състав, поправено с решение № 15105/15.12.2022 г., са отхвърлени предявените от Е. Г. С. срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № В – 26 – 1963/26.08.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, както и за възстановяване на длъжността, която е заемала преди прекратяване на трудовото й правоотношение – началник отдел „Човешки ресурси“ в дирекция „Административно – стопански блок“. Подадена е въззивна жалба от Е. Г. С. срещу решение № 10241/20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 51391/21 г. по описа на СРС, 57 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че необосновано съдът е приел, че е налице сключен нов договор за управление на ответното дружество. Твърди, че договорът за управление е сключен с друг състав на Съвета на директорите на ответното дружество, по който новият изпълнителен директор не е бил страна, и обстоятелството, че И.П. е заместил А.Б. в Съвета на директорите не сочи на нов договор за управление, сключен с лицето, което ще управлява и представлява дружеството и ще упражнява работодателската власт. В тази връзка поддържа, че не е налице едно от условията, посочени в чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – сключване на нов договор за управление, който да дава право на новия изпълнителен директор да подбере ръководния си екип. Посочва, че новият изпълнителен директор И.П. е избран до провеждането на конкурс, т. е. мандатът му е временен и ограничен във времето, поради което счита, че на него не му е възлагана бизнес задача, както и че в нарушение на процесуалния закон съдът не е обсъдил направеното с исковата молба оплакване в тази връзка. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за това, че новият изпълнителен директор е приел за изпълнение бизнес задача, свързана с мандата му до провеждане на конкурс. Счита, че липсата на приета бизнес програма, свързана с мандата на изпълнителния директор И.П., преди прекратяване на трудовия договор на ищцата, сочи на незаконност на уволнението. Твърди, че необосновано съдът е приел, че заеманата от ищцата длъжност началник на отдел „Човешки ресурси“ е ръководна по смисъл на закона. Поддържа, че от длъжностностната характеристика е видно, че на ищцата не са били възложени ръководни, а спомагателни функции, както и че възложената й работа е свързана с организацията на изготвяне на документи, свързани с трудовите правоотношения на служителите. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Въззиваемата страна – УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът е приел, че между ответното дружество и И.П. е налице договор за възлагане на управлението, считано от 14.07.2021 г., като механизмът, чрез който се е стигнало до сключване на договор за управление, е ирелевантен. Твърди, че за наличието на уволнително основание чл. 328, ал. 2 КТ е без значение обстоятелството дали договорът за управление е сключен за по – кратък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие /напр. до провеждане на конкурс за нов управител/. Оспорва като необосновано твърдението на въззивницата, че по делото липсват доказателства за това, че изпълнителният директор е приел за изпълнение бизнес задача. Счита, че правилно съдът е приел, че изпълнителят по договора за управление от 14.07.2021 г. е част от екипа и приема да управлява лечебното заведение като член на Съвета на директорите и съобразно бизнес и инвестиционната програма, приети на 02.03.2021 г., поради което има право да подбере екип, който според оперативната му преценка най – добре ще работи за поставените цели. Оспорва и твърдението на въззивницата, че заеманата от нея длъжност – началник на отдел „Човешки ресурси“ не е ръководна по смисъла на закона. Поддържа, че от легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР на КТ, на понятието „ръководство на предприятието“ е видно, че в него са включени освен ръководителят на предприятието и заместниците му, и лицата, които съобразно трудовите си задължения, ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират, т. е. всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица. Твърди, че от съдържанието на задълженията, посочени в длъжностната характеристика за длъжността началник на отдел „Човешки ресурси“, може да се направи извод, че същият има пряко отношение към подбора на кадри, която е в пряка връзка с успеха при управлението и постигането на резултати. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Софийски градки съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Ищцата Е. Г. С. твърди, че е заемала длъжността началник на отдел „Човешки ресурси“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, считано от 08.03.2017 г. Посочва, че със заповед № В – 26 – 1936/26.08.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 27.08.2021 г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на договор за управление на предприятието, съгласно допълнително споразумение № РД – 16 – 469/14.07.2021 г. към Протокол № РД – 16 – 495/14.07.2021 г. на министъра на здравеопазването. Поддържа, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконно на следните основания: заеманата от ищцата длъжност началник на отдел „Човешки ресурси“ не е ръководна по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде приложено единствено по отношение на лица, които са от кръга на ръководството на предприятието; към момента на прекратяване на трудовия й договор не е сключен нов договор за управление, който да дава право на новия изпълнителен директор да избере ръководния си екип; на новия изпълнителен директор не е възлагана бизнес задача, тъй като периодът на управлението му е ограничен до провеждането на конкурс и избирането на редовни управленски органи на ответното дружество; липсва поставена бизнес задача в договора и в допълнителното споразумение към него, както и бизнес програма с поставени конкретни икономически резултати, които да са одобрени от принципала. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищцата и да отмени заповед № В – 26 – 936/26.08.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, както и да я възстанови на заеманата до уволнението й длъжност началник на отдел „Човешки ресурси“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Претендира разноски. Ответникът - УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е бил осъществен фактическият състав по чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – заеманата от ищцата длъжност началник на отдел „Човешки ресурси“ е била ръководна по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като на същата е било възложено да ръководи трудовия процес на служителите в отдела, както и че е бил налице сключен договор за управление на лечебното заведение с изпълнителния директор И.П., обективиран в допълнително споразумение № РД – 16 – 496/14.07.2021 г. към договор № РД – 16 – 294/19.04.2021 г. за възлагане на управлението на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Не се спори между страните по делото, а и от представения трудов договор № РД – 29 – 6 – 37/08.03.2017 г. се установява, че между УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и Е. Г. С. е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е била назначена на длъжността началник на отдел „Човешки ресурси“, считано от 08.03.2017 г. Със заповед № В – 26 – 936/26.08.2021 г., издадена от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД проф. д – р И.П., е прекратено трудовото правоотношение с Е. Г. С., считано от 27.08.2021 г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието съгласно допълнително споразумение № РД – 16 – 496/14.07.2021 г. към Протокол № РД – 16 – 495/14.07.2021 г. на министъра на здравеопазването. От представените по делото писмени доказателства и от вписванията в ТРРЮЛНД се установява, че на 19.04.2021 г. е сключен договор за възлагане на управлението между УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и А.Г.Б., Ж.С.С. и В.Д.Д., като А.Г.Б. е избран за изпълнителен член на Съвета на директорите; с решение от 14.07.2021 г. на едноличния собственик на капитала /държавата, упражняване на правата на която са възложени на министъра на здравеопазването – чл. 13 и 15 ЗПП/ на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗПП е освободен един от членовете на Съвета на директорите на болницата – А.Г.Б. и със същото решение на основание § 1 от Вътрешните правила за провеждане на конкурси за членове на органи на управление на публичните предприятия към МЗ по ЗПП /одобрени на основание чл. 37, ал. 1 ППЗПП със заповед от 04.01.2021 г. на министъра на здравеопазването/ на мястото на А.Г.Б. е определен за член на Съвета на директорите И.Г.П. – до провеждане на конкурс; на 14.07.2021 г. е сключено допълнително споразумение № РД – 16 – 496/14.07.2021 г. към договор № РД – 16 – 294/19.04.2021 г. за възлагане на управлението на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, и И.Г.П., като член на Съвета на директорите на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, по силата на което принципалът е възложил, а И.Г.П. е приел да управлява лечебното заведение в съответствие с действащото законодателство, устава на дружеството и с грижата на добър стопанин, като осъществява всички права и задължения, произтичащи от договор № РД – 16 – 294/19.04.2021 г. за възлагане на управлението на лечебното заведение – ЕАД; с решение от 14.07.2021 г. на Съвета на директорите на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД И.Г.П. е избран за изпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество. По делото е представена като доказателство и Бизнес програма за дейността на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за 2021 г., приета с решение на Съвета на директорите на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с протокол от заседание № СД – I – 5/02.03.2021 г. Според длъжностната характеристика за длъжността началник на отдел „Човешки ресурси“, утвърдена от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, връчена на ищцата на 01.06.2018 г., основните задължения на длъжността са: да подпомага директора на дирекция „Административни дейности“ по всички проблеми, касаещи управлението на човешките ресурси, да проучва и анализира необходимостта от човешки ресурси; да организира процеса на набиране на персонала, да изготвя становища, справки, анализи за числеността и движението на човешките ресурси, да участва в разработването на правила, указания, инструкции и заповеди по управление на човешките ресурси, да поддържа, актуализира и съхранява длъжностното и щатното разписание на организацията, да участва в разработването и да организира актуализацията и съхранението на длъжностните характеристики по работни места в дружеството; да организира и участва в изготвянето и съхранението на трудовите договори, допълнителните споразумения към тях, заповедите за прекратяване на трудовите договори и заповедите за отпуск, да организира консултиране и съгласуване на документи за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения и други служебни документи с отдел „Правен“ и „ФСО“, да участва и следи за създаване, актуализиране и съхранение на личните трудови досиета на служителите и за воденето на трудовите книжки и да следи за спазване на Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, да следи за своевременно осведомяване на НАП за назначените и преназначените служители, както и при прекратяване на трудовите договори, да оказва методическа и практическа помощ на другите структурни звена по уреждане на трудоправни и пенсионни въпроси и да дава необходимите консултации по въпроси от компетентността на отдела, да контролира спазването на изискванията за защита на личните данни и служебната информация в областта на човешките ресурси, да спазва закона за защита на личните данни и да следи за спазването му от служителите в отдела и да спазва Правилника за вътрешния трудов реди и Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Според Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на отдел „Човешки ресурси“ от м. май 2021 г., утвърден от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, общата численост на служителите в отдел „Човешки ресурси“ е шест, от които началник отдел „Човешки ресурси“ – 1 бр. и специалист, управление на човешките ресурси – 5 бр. Съгласно чл. 4 от Правилника работата в отдела се организира, възлага, контролира и отчита от началник отдел. За установяване на обстоятелството, че при изпълнение на трудовите си задължения ищцата действително е упражнявала управленски функции, както и за провеждане на насрещно доказване за същите обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В.М.Д.а и на св. К.М.Ц.. От показанията на св. Д., която работи като специалист „Човешки ресурси“ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД от м. март 1989 г., и чиито показания съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че познава ищцата от 08.03.2017 г., когато последната е била назначена на длъжността началник на отдел „Човешки ресурси“. Свидетелят посочва, че на всички срещи с ръководството на болницата и с изпълнителния директор е присъствала ищцата, след което тя е „свеждала“ задачите до служителите в отдела и ги е разпределяла. Освен това е съгласувала всички заповеди и е участвала при подбора на служители и при провеждане на конкурси за началник клиники и страши сестри на 3 години. Заявява, че за изпълняваната длъжност като началник отдел „Човешки ресурси“ ищцата е получавала и допълнително възнаграждение – „управленски“. По делото е разпитана като свидетел и К.М.Ц., бивш служител на отдел „Човешки ресурси“ в Пирогов, и бивш колега на ищцата. От показанията й се установява, че ищцата като началник на отдела най – често е комуникирала с изпълнителния директор, както и че единствено от отдела ищцата е участвала като член на комисиите за конкурси, парафирала е и е одобрявала документи преди директора на дирекцията. Заявява, че ищцата е получавала като началник отдел и т. нар. управленски – между 100 и 300 лв. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното: Законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: сключен договор за управление на предприятие по см. на ТЗ; ищецът да е служител от ръководството на предприятието и прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението. Доказването на посочените предпоставки за законосъобразност на процесното уволнение е в тежест на ответника. Следователно първата предпоставка за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е заеманата от ищеца длъжност да е имала ръководен характер. Легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“ е дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ. В обхвата на понятието „ръководство на предприятието“ са включени ръководителят и заместниците му, както и „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, т. е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса, и по спазването на трудовата дисциплина. Според константната практика на ВКС /Решение № 68/07.04.2015 г. по гр. д. № 2712/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 178/07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г. на ВКС, III г. о., Решение № 4/7.04.2022 г. по гр. д. № 2285/2021 г. на ВКС, IV г. о./ основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово подчинение посредством други служители в управленската структура. Преценката за това дали длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и § 1, т. 3 ДР на КТ, когато се касае и до „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, изисква да се анализират в съвкупност задълженията на лицето, което е уволнено – по длъжностна характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му. Организацията на работата във всяко предприятие е различна, а йерархичната подчиненост няма определящо значение, поради което преценката е винаги конкретна. По делото се установява, че със заповед № В – 26 – 1963 от 26.08.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 27.08.2021 г. Към момента на уволнението ищцата е заемала длъжността началник отдел „Човешки ресурси“. Следователно преценката дали ищцата ръководи трудов процес по см. на § 1, т. 3 ДР на КТ следва да се извърши въз основа на възложените й трудови функции според длъжностната характеристика. Видно от представената като доказателство по делото длъжностна характеристика за длъжността началник отдел „Човешки ресурси“, лицето, заемащо длъжността, организира и координира дейността по управлението и развитието на човешките ресурси в лечебното заведение, организира консултиране и съгласуване на документите, касаещи възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, с отдел „Правен“ и „ФСО“, организира дейността по подбора на служители и провеждане на конкурси, контролира спазването на изискванията на защитата на личните данни и служебната информация в областта на човешките ресурси и други. При тези възложени задължения, свързани с упражняване на контрол върху дейността на други работници и служители в предприятието и организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на трудовия процес и спазването на трудовата дисциплина, следва да се приеме, че длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Обстоятелството, че ищцата е осъществявала възложените й трудови функции под непосредственото ръководство на управителя на лечебното заведение, не променя извода за характера на заеманата длъжност, доколкото поначало всяка длъжност в предприятието се явява подчинена на управителя на дружеството, което произтича от характера на трудовото правоотношение, и наличието на йерархична, структурна и дисциплинарна подчиненост на служителите спрямо работодателя. Също без значение е и обстоятелството, дали ръководителят на отдела има намиращи се на негово подчинение служители. След като с длъжностната характеристика са възложени ръководни функции за длъжността, то тя притежава качеството „ръководна”, тъй като естеството й предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички работници и служители в предприятието във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности, без да е необходимо за целта да съществува в предприятието нарочно обособено структурно звено, подчинено на съответния ръководен служител. В конкретния случай това обаче е без значение, тъй като съгласно т. 4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на отдел „Човешки ресурси“ началникът на отдела организира, възлага, контролира и отчита работата в отдела, което сочи и на наличието на обособено звено, по отношение на което ищцата се явява пряк ръководител. В подкрепа на извода, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна см. н а § 1, т. 3 ДР на КТ е и обстоятелството, че ищцата е получавала допълнително трудово възнаграждение за ръководна длъжност /в този смисъл са и показанията на св. Ц. и св. Д./. Спорно обстоятелство по делото е дали е бил сключен договор за управление на лечебното заведение с проф. д – р И.П. и кога. От представените по делото писмени доказателства и от вписванията в ТРРЮЛНД се установява, че на 19.04.2021 г. е сключен договор за възлагане на управлението между УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и А.Г.Б., Ж.С.С. и В.Д.Д., като А.Г.Б. е избран за изпълнителен член на Съвета на директорите; с решение от 14.07.2021 г. на едноличния собственик на капитала /държавата, упражняване на правата на която са възложени на министъра на здравеопазването – чл. 13 и 15 ЗПП/ на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗПП е освободен един от членовете на Съвета на директорите на болницата – А.Г.Б. и със същото решение на основание § 1 от Вътрешните правила за провеждане на конкурси за членове на органи на управление на публичните предприятия към МЗ по ЗПП /одобрени на основание чл. 37, ал. 1 ППЗПП със заповед от 04.01.2021 г. на министъра на здравеопазването/ на мястото на А.Г.Б. е определен за член на Съвета на директорите И.Г.П. – до провеждане на конкурс; на 14.07.2021 г. е сключено допълнително споразумение № РД – 16 – 496/14.07.2021 г. към договор № РД – 16 – 294/19.04.2021 г. за възлагане на управлението на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД между министъра на здравеопазването, упражняващ правата на държавата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, и И.Г.П., като член на Съвета на директорите на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, по силата на което принципалът е възложил, а И.Г.П. е приел да управлява лечебното заведение в съответствие с действащото законодателство, устава на дружеството и с грижата на добър стопанин, като осъществява всички права и задължения, произтичащи от договор № РД – 16 – 294/19.04.2021 г. за възлагане на управлението на лечебното заведение – ЕАД; с решение от 14.07.2021 г. на Съвета на директорите на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД И.Г.П. е избран за изпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество. Съгласно чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ уволнението на това основание следва да се извърши след започване на изпълнението по договора за управление, но не по - късно от 9 месеца. По делото се установява, че новоизбраният изпълнителен директор проф. ф – р И.П. незабавно е поел управлението на лечебното заведение след сключването на допълнителното споразумение № РД – 16 – 496/14.07.2021 г. към договор № РД – 16 – 294/19.04.2021 г. за възлагане на управлението на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и избирането му за изпълнителен член на СД на болницата с решение от 14.07.2021 г., а трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 27.08.2021 г., т. е. в 9 – месечния срок от започване на изпълнението на договора. Неоснователни са доводите на въззивницата, че между УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и проф. д – р И.П. не е бил налице сключен договор за възлагане на управлението на лечебното заведение. Договорът за управление е вид договор за поръчка. Разпоредбите, уреждащи съдържанието на договорите за поръчка, в това число и договорите за управление, не са с императивен характер. Конкретното съдържание на отделния договор за управление на предприятието зависи от интереса на принципала. Принципалът е този, който предоставя на управителя, директора или органен представител управлението на търговското предприятие като съвкупност от субективни права, правни задължения и фактически отношения, като поставя пред него изисквания и цели, в зависимост от самото управлявано предприятие и неговия предмет на дейност, поради което страните по тези договори могат свободно да уговарят правата и задължения, при изпълнението на които да се осигури постигането на целите на предприятието чрез упражняване на неговата дейност. В случая в допълнителното споразумение № РД – 16 – 496 от 14.07.2021 г. към договор № РД – 16 – 294/19.04.2021 г. за възлагане на управлението на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е обективирана волята на принципала /държавата, представлявана от министъра на здравеопазването/ да възложи на И.П. да управлява лечебното заведение и съгласието на последния да приеме възложената му работа. В останалата част /относно правата и задълженията/ допълнителното споразумение препраща към договор № РД – 16 – 294/19.04.2021 г. за възлагане на управлението на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, който е неразделна част от допълнителното споразумение. Следователно съгласието на страните относно съществените елементи на договора за управление е обективирано в два документа – в допълнителното споразумение, което съдържа съгласието на страните за възлагане на управлението на лечебното заведение на И.П., и в договора за възлагане на управлението /относно правата и задълженията на страните по договора/. Анализът на уговорения в договора за възлагане на управлението начин на формиране на основното месечно възнаграждение на изпълнителния член на дружеството, както и на тантиемите, които могат да му се изплащат, води до извода, че по отношение на управлението на ответното дружество са поставени конкретни финансови изисквания към изпълнителния член на дружеството, и че възнаграждението му е в зависимост от постигането на конкретни икономически показатели. Неоснователни са доводите на въззивницата, че доколкото новият изпълнителен директор И.П. е избран до провеждането на конкурс, т. е. мандатът му е временен и ограничен във времето, то на него не му е възлагана бизнес задача. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗЛЗ членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия. Съгласно § 1 от Вътрешните правила за провеждане на конкурси за членове на органи на управление на публични предприятия към МЗ по ЗПП при предсрочно прекратяване на договор за управление на публично предприятие, в което министърът упражнява правата на държавата, може да се сключи договор за възлагане на управлението с лице, което отговаря на нормативните изисквания, за срок до провеждане на конкурс. В случая, И.П. е назначен за член на Съвета на директори по този ред – до провеждане на конкурс. Това обстоятелство не го лишава от правото да прекратява трудови правоотношения със служители от „ръководството на предприятието“ на основание чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като законът не въвежда органичения, касаещи работодателската му власт. В Решение № 259 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2017 г., IV г. о., ГК, е разяснено, че „нито общата трудовоправна норма, нито приложимите в случая специални норми /чл. 63, ал. 3 ЗЛЗ, чл. 24 и сл. ПРУПДТДДУК и Наредба № 9/26.06.2000 г. за реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебните заведения по ЗЛЗ/ не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по-малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие /напр. до провеждане на конкурс за нов управител/“. Посочено е, че договорът за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. трайната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ се приема също така, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. По делото се установява, че бизнес и инвестиционна програма за 2021 г. е приета на заседание на СД на 02.03.2021 г., т. е. от предходния състав на Съвета на директорите на болницата – преди сключването на договора за възлагане на управлението от 19.04.2021 г., както и че същата е била одобрена от принципала. По делото не се твърди и не установява решението на СД от 02.03.2021 г. за приемане на бизнес и инвестционна програма за 2021 г. да е отменено, поради което заложените в нея цели обвързват ръководството на лечебното заведение, без оглед на персоналния му състав. Съгласно чл. 9 от договора изпълнителният директор е натоварен да управлява лечебното заведение и да организира и контролира изпълнението на бизнес програмата и той има правото да подбере управленския екип, с който да постигне резултатите, за които се е задължил с договора. Предвид изложеното по – горе, възззивният съд намира, че уволението на ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ е законно, а исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ – неоснователни. Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 10241/20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 51391/21 г. по описа на СРС, 57 състав, поправено с решение № 15105/15.12.2022 г., следва да се потвърди като правилно. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 23, т. 1 НЗПП въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Воден от горното, съдът
Цитирани разпоредби
18- чл. 1
- чл. 172 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 263, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 63, ал. 3 ЗЛЗ
- чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗПП
- чл. 328, ал. 2 КТ
- чл. 23, т. 1 НЗПП
- чл. 37, ал. 1 ППЗПП
- чл. 24 ПРУПДТДДУК
- чл. 13
- чл. 258
- чл. 328, ал. 2
- чл. 344, ал. 1, т. 1
- чл. 4
- чл. 9