Решение № 2360 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 32/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по жалба от надлежно упълномощен процесуален представител на детска градина „Веселушко“ [населено място] срещу Решение № 925 от 18.11.2024г. по а.н.д. № 4181/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № РД-05-10 от 27.08.2024г., издадено от директора на РЗИ Бургас. С посоченото НП на детска градина „Веселушко“ [населено място] за нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето вр. чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, на основание чл. 210, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]., а за извършено нарушение на чл. 31, ал. 2 от ЗЗ вр. чл. 26, ал. 1, т. 1 – т. 6 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г., на основание чл. 210, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановени при нарушение на материалните и процесуалните норми, както и немотивирано. Твърди наличието на редица процесуални нарушения, а именно: не става ясно коя е действително приложената санкционна норма, липса на мотиви по чл. 28 от ЗАНН, неправилно приложена санкционна разпоредба. Излага се, че е налице посещаемост от около 31, 86 %, броят на реално посещаващите деца е по-малък от броя на записаните, директорът няма правомощия да отписва деца, не става въпрос за самостоятелна детска ясла, а за яслена група в детска градина. Навежда се, че е допустимо броят на приетите деца да бъде увеличен до 20 – по мотивирано предложение на общинския съвет. Акцентира се върху обстоятелството, че има записани деца с украински произход; а детската градина работи по проект за приобщаване на деца от различни етноси. Сочи се, че по време на проверката е имало 20 деца, което отговаряло на чл. 53, чл. 57 и чл. 58 от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Твърди се, че е допустимо стаята за игри, кътът за хранене и спалнята да се обособят като едно помещение при спазване на чл. 59, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Обръща се внимание, че с Наредба № 24 от 10.09.2020 г. за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие се дава възможност физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа, която не отговаря на изискванията, да бъде въведена поетапно в срок до 10 години от влизането й в сила. Твърди се, че имуществената санкция е наложена под външен натиск. От съда се иска да отмени оспореното решение. Претендират се разноски. Ответната страна в производството – директора на РЗИ Бургас, не заема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за произнасяне в този смисъл. Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение № 925 от 18.11.2024г. по а.н.д. № 4181/2024г. по описа на Районен съд Бургас е потвърдено наказателно постановление № РД-05-10 от 27.08.2024г., издадено от директора на РЗИ Бургас, с което на детска градина „Веселушко“ [населено място] за нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето вр. чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, на основание чл. 210, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]., а за извършено нарушение на чл. 31, ал. 2 от ЗЗ вр. чл. 26, ал. 1, т. 1 – т. 6 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г., на основание чл. 210, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел за безспорно доказано, че на 20.05.2024г. в детска градина „Веселушко“, яслена група „Мечета“ има записани 29 деца, от които 20 се намирали по време на проверката в яслата, а в яслена група „Гъбки“ децата се отглеждали в едно помещение. При тези факти съставът на Районен съд Бургас е приел, че са допуснати нарушения на чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 26 от 18.11.2008г. и чл. 26, ал. 1 от същата Наредба, изложил е съображения, че същите са подведени под относимите санкционни норми и на жалбоподателя правилно са наложени имуществени санкции в съответните размери. Прието е, че липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна пред Районен съд Бургас е установено, че на 20.05.2024г. служители на РЗИ Бургас извършили проверка в обект с обществено предназначение детска градина „Веселушко“, намиращ се в [населено място], [жк], до бл. 20. При проверката се констатирало, че в яслена група „Мечета“ имало записани 29 деца, от които 20 били на място по време на проверката. Констатирано било, че в яслена група „Гъбки“ децата се отглеждали в едно помещение, представляващо образователния кабинет на детската градина. При тези данни от св. Ж. П. – старши инспектор в РЗИ Бургас, бил съставен АУАН № 287 от 17.06.2024г. за нарушения на чл. 6, ал. 2, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 26. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, предмет на проверка в производството. Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, срещу установените факти не са наведени възражения (възраженията в касационната жалба са правни) и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция. Настоящият състав споделя изложените мотиви в насока, че нарушенията са доказани, поради което на жалбоподателя са наложени имуществени санкции при спазване на чл. 210, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето за констатираните нарушения на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето вр. чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. и чл. 31, ал. 2 от ЗЗ вр. чл. 26, ал. 1, т. 1 – т. 6 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. Съставът на Районен съд Бургас е изложил точни и обосновани мотиви, които не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях. При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи. На първо място липсват сочените в жалбата процесуални нарушения. Действително приложената санкционна норма е отразена по пълен и ясен начин в диспозитива на наказателното постановление, а именно: чл. 210, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗ. Същата е приложима към настоящия случай. Принципно верни са съображенията е жалбата, че текстът на чл. 210, ал. 1 от ЗЗ е общ и намира приложение само когато не е налице специална норма. Разпоредбата на чл. 210, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗ предвижда наказание за всяко нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му. В същото време за нарушенията, свързани с максималния брой на децата в дадена яслена група и с помещенията, които следва да са осигурени за децата, не са налице специални санкционни норми в рамките на чл. 209 – чл. 235а от Закона за здравето. Поради тази причина не е налице специална норма, която да дерогрира общата санкционна норма по чл. 210, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗ и последната е била приложима към настоящия случай. По смисъла на пар. 2 от ПЗР на Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях същата е приета на основание чл. 118, ал. 4 и чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 9, буква "о" от Закона за здравето. Т.е. с тази Наредба се въвеждат изискванията към устройството и дейността на детските ясли (арг. от чл. 118, ал. 4 от ЗЗ), както и здравните изисквания за обектите с обществено предназначение (арг. от чл. 34, ал. 2 от ЗЗ), сред които обекти попадат детски ясли и градини (арг. от § 1, т. 9, буква "о" от Закона за здравето). Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата с нея се определят устройството и дейността на детските ясли и здравните изисквания към тях. При така очертаното й приложно поле, наредбата представлява нормативен акт по прилагане на здравните изисквания по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗЗ. В случай, че са нарушени въведени с тази Наредба правила, касаещи здравните изисквания, същите следва да бъдат наказани по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗЗ, а за юридическите лица – по реда на чл. 210, ал. 3 от ЗЗ, поради което се налага извод, че санкционната норма е посочена ясно и е определена правилно от наказващия орган. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на мотиви във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН. От една страна липсва такова задължение за мотивиране на НП в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, а от друга страна с разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН на съда е дадена възможност за самостоятелна преценка на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН, като няма пречка разпоредбата да бъде приложена изцяло от съдебния състав по негово усмотрение. При това положение липсата на мотиви в текста на НП, касаещи приложението на чл. 28 от ЗАНН, не нарушава правото на защита на жалбоподателя, който има възможност да изложи доводите си в съдебното производство, вкл. да поиска от съда произнасяне по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. Не се приемат за основателни възраженията, свързани с броя на децата в детската ясла. От фактическа страна безспорно се установява, че записаните в яслена група „Мечета“ при детска градина „Веселушко“ деца към 20.05.2024г. са били 29, а на място в групата към момента на проверката са се отглеждали 20 деца. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредба № 26 от 18.11.2008г. въвежда императивното изискване броят на децата в в смесена дневна група в яслена група да е от 8 до 16. Според чл. 6, ал. 3 от същата Наредба в населени места, в които в продължение на три години се наблюдава трайна тенденция за недостиг на места в детските ясли, по мотивирано предложение на общинския съвет и съгласувано с директора на регионалната здравна инспекция броят на приетите деца в смесена дневна група може да бъде увеличен до 20 деца. Т.е. допустимо е броят на децата в групата да бъде увеличен до 20, но при реализиране на сложен фактически състав, включващ мотивирано предложение на общинския съвет и съгласувателна процедура с директора на РЗИ, а така също и извършване на необходимите проверка по реда на чл. 59, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. В случая няма никакви доказателства тези разпоредби да са спазени и сложният фактически състав да е завършил с постановяване на съответния акт, с който да бъде разрешено броят на децата в яслена група „Мечета“ при детска градина „Веселушко“ да бъде увеличен на 20. Поради тази причина не се приемат доводите в жалбата, че наличието на 20 деца по време на проверката отговаря на нормативните изисквания. Точно обратното – наличието на 20 деца по време на проверката надвишава максимално допустимите за конкретната яслена група, а именно: 16 деца (при положение, че не е дадено разрешение за увеличаване броя на децата в тази група). Тук следва да се отбележи, че всички доводи в жалбата, свързани с реалната посещаемост на групата, записани деца с украински произход, участие в проект за приобщаване на деца от различни етноси, нямат отношение към нарушението по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а биха могли да бъдат взети предвид именно в рамките на процедура по чл. 6, ал. 3 от Наредбата, каквото в случая не е проведена. По същите съображения не могат да се извлекат доводи за липса на нарушение и от цитираната в жалбата разпоредба на чл. 57 от Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, тъй като същата предвижда, че броят на децата в групите може да се завиши с 2 деца в група, но няма данни в настоящия случай това да е сторено. Освен това посочената Наредба е неприложима към настоящия случай, тъй като се касае за нарушение на здравните изисквания, а не за държавния образователен стандарт за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Не намират опора в нормативните актове и възраженията, касаещи второто констатирано нарушение. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008г. посочва изчерпателно броя и вида на помещенията, които следва да се обособят за всяка яслена група, а именно: стая за игри; спалня; кът за хранене; кухненски бокс; гардероб; санитарен възел с преддверие; изолационно помещение със санитарен възел; перални помещения с отделен вход, които отговарят на изискванията на Наредба № 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални; кухненски блок. Вярно е, че разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Наредбата дава възможност стаята за игри, кътът за хранене и спалнята могат да се обособят като едно общо помещение, но настоящия случай не е такъв, тъй като няма доказателства такова обособяване да е извършено, а освен това децата от яслена група „Гъбки“ са се намирали в образователен кабинет на детската градина, а не в помещение, обособено по реда на чл. 26, ал. 3 от Наредбата. Няма как да намери приложение и Наредба № 24 от 10.09.2020 г. за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, тъй като с тази наредба се определя държавният образователен стандарт по чл. 22, ал. 2, т. 12 от Закона за предучилищното и училищното образование – арг. от чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Този стандарт включва физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. В случая се касае до изисквания, свързани със здравните стандарти, поради което предвижданията в Наредба № 24 не са относими към настоящия случай (показателно е, че чл. 26 от Наредба № 26 от 18.11.2008г. е част от раздел IV от Наредбата – „Здравни изисквания към детските ясли“). Няма как да бъдат взети предвид и изложените в допълнителна молба съображения от процесуалния представител на жалбоподателя, че към датата на издаване на НП яслена група „Гъбки“ е била закрита, тъй като на преценка в производството подлежи обстоятелството дали към 20.05.2024г. е допуснато констатираното нарушение, а няма спор, че към тази дата посочената яслена група е съществувала. Няма как да бъдат коментирани доводите, че имуществената санкция била наложена под външен натиск, тъй като от значение за съдебната проверка е допуснато ли е нарушение на здравните стандарти и наложена ли е санкция, която да съответства на това нарушение. В случая това се установява, което е достатъчно, за да се приеме, че санкциите са наложени правилно от наказващия орган. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със здравните стандарти, които следва да се осигурят за отглеждане на децата в яслените групи (още повече с оглед тяхната ниска възраст), то самите нарушения не могат да се характеризират като такива с ниска обществена опасност. Конкретният случай не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобни нарушения и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав