Решение № 3354 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1462/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. П. П. от [населено място], подадена чрез процесуален представител, против Заповед № 3286з-4488 от 03.12.2024г. на Директора на ГД “Национална полиция“, с която се отказва снемането на извършената спрямо жалбоподателя полицейска регистрация рег. № 5707/14.02.2011 г. по описа на РУ Свиленград- ОДМВР Хасково. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и с правото на ЕС. Сочи се също така, че административният орган не е направил изискуемата съгласно ПЕС проверка на необходимостта от поддържане на данните на жалбоподателя в информационните масиви на МВР. В писмени бележки на процесуалния представител на жалбоподателя се доразвиват аргументите в подкрепа незаконосъобразността на оспорения акт. Сочи се, че оспореният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл.4, пар.1, б.“д“ от Директива 2016/680, поради което и с оглед задължителния характер на даденото с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. тълкуване по приложение на закона, се иска отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Директорът на ГД“Национална полиция“, чрез процесуален представител, в Писмени бележки вх.№2996/05.03.2025 г. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира наличието на мотивираност на оспорения административен акт и липса на противоречие на същия с чл.8 от ЕКЗПЧОС. Сочи се, че процесният отказ е постановен при съобразяване с даденото в параграф 67 и 68 от Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. тълкуване по приложение на закона. Излагат се доводи за наличие на данни определящи личността на жалбоподателя като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Продължаване обработването на данните по извършената на жалбоподателя полицейска регистрация се определя като необходимо с оглед изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал.1, т.1-3, 6 и 9 от ЗМВР. При тези съображения се иска оставяне в сила на оспорения акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от другата страна. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: С молба с вх.№812105-24/30.07.2024г., подадена до Директора на Главна дирекция, , Национална полиция“ /л.19/, А. П. е поискал да бъде заличена наличната спрямо него полицейска регистрация и на основание чл.21, т.6, вр. с чл.22 от Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021 г. на МВР за реда на обработване на лични данни в МВР, да бъде издадена заповед, с която да бъде разпоредено личните му данни да бъдат изтрити от информационните фондове на МВР. При разглеждането на искането по реда, предвиден в раздел III, наименуван, , Снемане на полицейска регистрация“ от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г. , изменена с ПМС № 191/22.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г. , административният орган – Директора на ГД “НП“ е извършил проверка, при която е установил, че А. П. П. имал извършена единствена полицейска регистрация под рег.№ 5707/14.02.2011г. на РУ-Свиленград – ОДМВР-Хасково за деяние по чл.216, ал.1 от НК по ДП №1190/2010г. на РУ-Свиленград –ОДМВР-Хасково. С протоколно определение № 305 от 18.07.2011г., постановено по НОХД №554/2011г., Районен съд – Свиленград, съдът е одобрил постигнатото споразумение, по силата на което А. П. П. се е признал за виновен за това, че на 26.12.2010 г., в землището на [населено място], в съучастие с други три лица от [населено място] като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по лек автомобил марка, , Форд Орион“ с рег.№ [рег. номер] унищожил противозаконно чужда движима вещ – преден ляв фар, челно стъкло, стъкло на предна лява врата, 2 броя стъкла на задна лява врата, задно отопляемо стъкло, стъкло на задна дясна врата без триъгълно стъкло, спойлер на люк, дръжка на задна лява врата и дръжка на предна врата, всичко на стойност 531, 97 лева, и повредил противозаконно чужда движима вещ – предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и таван, на стойност 249, 60 лева или всички на обща стойност 781, 57 лева, собственост на пострадало лице от [населено място], престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б., , , б‘‘, вр. чл. 42а, ал.2, т. 1 и т.2, вр. чл. 42а, ал.3, т.1 и чл. 42б от НК, съдът е наложил на А. П. П. наказание, , пробация“ със следните пробационни мерки: , , задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 (шест) месеца с периодичност два пъти седмично и, , задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца. Наказанието, , пробация“ е било изтърпяно на 02.02.2012г. При така изяснените обстоятелства е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-4488 от 03.12.2024г. на Директора на ГД “Национална полиция“ /л.80/, с която е отказано снемането на осъществената спрямо А. П. П. полицейска регистрация рег.№ 5707/14.02.2011 г., извършена в РУ Свиленград- ОДМВР Хасково. Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя чрез процесуалния му представител на 20.12.2024 г., а жалбата срещу същата е депозирана директно пред Административен съд Хасково на 20.12.2024 г. За да постанови този резултат, административният орган е изложил аргументи за липса на което и да било от лимитивно изброените по чл. 68, ал.6 от ЗМВР основания за заличаване на полицейската регистрация, извършена на А. П. П. във връзка с осъществено от същия престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на 26.12.2010г. Предвид, че образуваното за това деяние наказателно производство е прекратено след сключване на споразумение, доколкото последното не е сред посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания, органът е приел липсата на предпоставки за заличаване на извършената на лицето полицейска регистрация. Административният орган е обсъдил, че с протоколно определение № 305/18.07.2011 г. по НОХД № 554/2011 г. по описа на РС- С. А. П. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години, като съдът бил приел, че деянието не представлява маловажен случай и не може да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. От субективна страна деянието било осъществено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Деецът съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици. Настъпилата спрямо А. П. П. реабилитация по право, на основание чл. 86, ал.1, т.2 и т. 3 от НК, била съобразена от страна на административния орган, като обстоятелство което само по себе си не водило задължително до снемане на полицейската регистрация и което не било сред лимитивно изброените основания за това в разпоредбата на чл.68, ал. 6 от ЗМВР. В тази насока било съображение 61 от Решение от 30.01.2024г. по дело № С-118/22 г. на Съда на Европейския съюз (ЕС). Органът е посочил, че за извършената по чл. 68, ал.1 от ЗМВР полицейска регистрация, липсвали законоустановени срокове за съхранение на данните, като е приел, че заличаване на същата може да бъде извършено единствено и само на основанията предвидени в чл. 68, ал.6 от ЗМВР. Предвид целите, за които се осъществявала тази регистрация, а именно защита на националната сигурност и обществения ред, безсрочното съхранение на информацията по извършената полицейска регистрация на лицата извършили умишлени престъпления, не било прекомерно и се явявало пропорционално и не противоречащо на правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Тези цели били възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславяло правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация. Поради това реабилитацията не била сред предвидените в чл.68, ал.6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация. С оглед съображение 67 от Решение на Съда на ЕС, оправомощеният орган за произнасяне по искането на заявителя следвало да извърши анализ и преценка относно, , абсолютната необходимост“ за продължаване съхранението на личните данни на А. П. П. за извършената му полицейска регистрация. Степента на риск на лицето следвало да се отчете като елемент наред с естеството и тежестта на престъплението, конкретния контекст, в който е извършено, извършени разнородни престъпления, наличието на други производства (минали и настоящи), миналото или профила на лицето. Aдминистративният орган е посочил, че жалбоподателят се е признал за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер, извършено на 26.12.2010г., съзнавайки обществено опасния характер на деянието и се е съгласил с последиците на осъждането, а от приобщената по административната преписка справка на ГДНП, А. П. П. имал и профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата. С оглед твърдението за наличие на издадени на П. 10 бр. - АУАН, 10 бр.- НП, 17 бр.- ЕФ и 2 бр. -ЗППАМ се правило извод за наличие на трайно незачитане на правовия ред от страна на А. П. П.. Така посочените данни определяли личността на П. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Продължаването на обработването на личните данни по извършената на лицето полицейска регистрация следвало да способства на полицейските органи за изпълнението на основните дейности по чл. 6, ал.1, т.1-3, 6 и 9 от ЗМВР. Административният орган се е позовал на съображение 68 от Решение на съда на ЕС, съгласно което срокът на съхранение на данните от полицейската регистрация трябвало да е подходящ. В резултат от направения анализ административният орган е приел, че в конкретния случай данните от полицейската регистрация на А. П. П. се съхранявали в подходящ и разумен срок, с оглед целите за които се обработват- противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, а извън този контекст, за да достигнат полицейските органи до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. По делото като доказателства са приобщени писмените документи, съдържащи се в административната преписка и тези представени от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание на 11.03.2025 г. От последните се установява, че жалбоподателят е завършил висше образование специалност, , противодействие на престъпността и опазване на обществения ред‘‘, взимал е участие в редица курсове, свързани с тази специалност, трудово ангажиран е, и е станал родител. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Й. Г.. Съдът намира, че на същите следва да се даде вяра, доколкото са логични, последователни и непротиворечиви, и кореспондират напълно с останалия доказателствен материал. От разпита на свидетеля Т. Г. се установява, че жалбоподателят имал мечта да работи в структурите на МВР, за сбъдването на която той многократно се явявал на изпити. Въпреки добрите резултати, той не можел да се реализира в мечтаното професионално направление, тъй като полицейската регистрация го възпрепятствала. Свидетелят описва П. като добър човек, уравновесен и мислещ, здраво стъпил на земята. Отскоро бил и баща, както и доста отговорен и любящ съпруг. Не бил конфликтна личност, дори напротив, бил много добър по душа и имал изключително стабилна психика. П. бил спокоен шофьор, разумно шофиращ, като не сядал зад волана след употреба на алкохол. Според свидетеля липсвало риск жалбоподателят отново да извърши противообществено деяние и не представлявал заплаха за националната сигурност на страната. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет. Съответно в чл.21, ал.1 от приложимата към момента на издаване на оспорения акт Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е предвидено, че полицейската регистрация се снема или снемането ѝ се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която същият е делегирал на Директора и Заместник - директорите на Главна дирекция “Национална полиция“ правомощието да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация. Обжалваната заповед е издадена от Директор на Главна Дирекция „Национална полиция“, който разполага с необходимата материална компетентност, предвид което не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК, обосноваващо нищожност на административния акт. Съдът намира, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и е подписана от издателя си, но същата е немотивирана като не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което са налице основанията по чл.146, т.2, т.3. т. 4 и т.5 от АПК за отмяна на акта, като незаконосъобразен. Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977 ПВР на Съвета, не е транспонирана в българското законодателство и по-конкретно в ЗМВР и ЗЗЛД. Административният орган обаче дължи излагането на мотиви, свързани с целите, за които му е необходимо да продължи да съхранява и обработва данните на субекта и това задължение произтича както от нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, така и от Директивата. В оспореният акт не е извършен необходимият съгласно постановеното по преюдициалното запитване отправено от състав на Върховен административен съд Решение от 30.01.2024г. по дело С-118 на СЕС анализ по отношение личността на жалбоподателя, обществената му опасност, осъщественото от него престъпление, за което е бил осъден и впоследствие реабилитиран, целите за които следва да продължи съхраняването на неговите данни - за защита на националната сигурност, за противодействие на престъпността или други. Липсва анализ и оценка дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които са били обработвани. Немотивираността на акта се дължи на причина, че административният орган не е спазил изискването за решаване на въпроса по същество едва след пълното и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства, с което е нарушено основното принципно начало в административния процес, а именно принципът на истинността. В случая при постановяване на оспорения акт административният орган е нарушил правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което води до допуснато процесуално нарушение на административнопроизводствените правила. Основен аргумент за формирането на отказа за заличаване на личните данни е преценката на административния орган за това, че А. П. е личност с профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и определящ се така като рисков за обществото. Освен осъждането си, по което е настъпила реабилитация, А. П. има и образувани административнонаказателни производства и издадени санкционни актове за нарушение на ЗДвП, но тяхната преценка е извършена повърхностно, без съпоставка с типични случаи или криминогенна обстановка, както и без да бъдат отчитани конкретики по отношение на лицето, като например – възрастта на лицето и извършване и понастоящем. От съдържанието на акта остава неясно чрез коя форма от изрично посочените в чл. 6 от Наредбата, т. 1 до т. 5 е извършена полицейската регистрация и конкретно дали има фотографиране, дактилоскопиране, изземване на образи, а оттук и съответно как тези данни могат да бъдат обработвани за целите на противодействие на престъпността и опазването на обществения ред при осъществяване на основните дейности на МВР- оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, информационна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. Остава неизяснен и въпросът дали е оправдано съхраняването на данните да продължи до смъртта на лицето, съответно не може да бъде направен еднозначен извод за това дали субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на горепосочените цели и дали това може да доведе до скъсяване на необходимия период за съхранението им. В тази връзка съдът установи, че липсват мотиви относно необходимостта обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана извън недоказаното твърдение на административния орган, че А. П. е с профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и личността му се определя като рискова за обществото. В оспорения административен акт няма конкретика при мотивиране на срока за съхраняване като, , подходящ и разумен“. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 20 от НРИСПР проверките на органа не са периодични, а инцидентни – при постъпване на съответните документи или при иницииране на производството от самото лице. Макар в административното производство административният орган да е длъжен служебно да събира доказателства, в настоящият случай същият се е ограничил до наличната в системите на МВР информация за извършени нарушения на ЗДвП и до намиращата се в съда и прокуратурата такава за осъжданията на лицето. За създаването на правилен анализ относно личността на жалбоподателя и изследване на въпроса за абсолютната необходимост от продължаване поддържането на данните му в информационните системи на МВР, не е достатъчно събирането на доказателствата да се ограничава единствено до наличните в информационните фондове на министерството, прокуратурата и съда, а е необходимо да бъдат събрани и други такива, който биха могли да имат отношение. Така например от жалбоподателя са представени редица писмени доказателства, установяващи неговата професионална квалификация и елементи от личния му живот, които несъмнено могат да допринесат за правилния анализ по отношение неговата личност. В оспорения акт е извършен формално необходимият анализ по отношение личността на жалбоподателя, поради което съдът счита, че при събиране и оценка на доказателствата от преписката административният орган е нарушил правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и не са били изяснени всички обстоятелства и факти от значение за случая. Настоящият състав на Административен съд Хасково намира оспорения административен акт за издаден и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Следва да се посочи, че в настоящото производство липсва спор по фактите. От приложените по делото доказателства, се установява, че по повод осъществено на 26.12.2010г. в землището на [населено място] от оспорващия престъпление по чл. 216, ал.2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, спрямо същия е била осъществена полицейска регистрация с № 5707 от 14.02.2011г. в РУ на МВР-Свиленград. Безспорно се установява също, че за това осъществено деяние жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем, във връзка, с което е и предаден на съд, като съдебното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, с което на оспорващия е наложено наказание “Пробация“ изразяващо се в две пробационни мерки всяка от които за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично. Наказанието, , пробация‘‘ е изтърпяно на 02.02.2012г. Тези обстоятелства не са спорни между страните. Между страните липсва спор и относно обстоятелството, че ЗМВР допуска снемане на осъществена полицейска регистрация на посочени в чл.68, ал.6, т.1-т.5 от същия закон основания, а именно когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание или 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Не се спори, че не е налице никое от изброените основания. По делото не е спорно, че жалбоподателят е реабилитиран по право за горецитираното осъждане, считано от 03.02.2015 г., както и че настъпването на реабилитация не е основание само по себе си за снемане на полицейска регистрация по реда на ЗМВР. В действителност разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР не предвижда основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда, какъвто характер има подписаното от жалбоподателя споразумение и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, според действащото ни национално законодателство. Последното обстоятелство е станало повод за отправяне на преюдициално запитване от Върховен административен съд до СЕС, по което с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. се дава задължително за националните ни органи тълкуване по приложение на закона, във връзка с относимите европейски норми, касаещи дължимата от институциите проверка относно необходимостта от съхраненение на данните и дължимите действия по тяхното заличаване след отпадане на тази необходимост. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) от Директива 2016/680, държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност.