Решение № 166 от 29.12.2025 г. на Районен съд - Луковит по дело № 107/2023 г.

Производството е по реда на чл. 344 ГПК – по допускане на делба. Образувано е по искова молба от С. Т. М. против Й. Г. В., Ц. Н. В., И. В. Г. и Н. В. Г., с която е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Л., ведно с построената в имота Сграда с идентификатор ••• със застроена площ 52 кв.м., предназначение - селскостопанска, подробно описани в исковата молба.

В исковата молба се твърди, че съсобствеността е възникнала на основание наследство от Г.К.Б. /за ответниците/ и на основание завещание и наследство от Ц.Д.К. /за ищцата/.

В хода на размяната на книжа е констатирано, че след предявяване на исковата молба на 09.03.2023 г. е починал ответникът Й. Г. В.. На основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник са конституирани неговите наследници Ц. Н. В., К. Й. В. и Р. Й. В.. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците Ц. Н. В., К. Й. В. и Р. Й. В. чрез пълном. адв. Б. Л.. В отговора се изразява становище за допустимост и основателност на иска за делба.

Ответниците Ц. Н. В., И. В. Г. и Н. В. Г. не са депозирали отговор на исковата молба. С писмена молба, депозирана преди първото съдебно заседание, вх. № 1641 от 29.04.2024 г., ответниците К. Й. В. – Ф., Ц. Н. В. и Р. Й. В. чрез пълном. адв. Д. Г. са направили искане по чл. 341, ал. 2 от ГПК в делбата да се включат още три недвижими имота, за които се твърди, че са придобити от наследниците на общия наследодател Г.К.Б. по реда на ЗСПЗЗ. В първото съдебно заседание ищцата и останалите ответници не се противопоставят на искането за включване на посочените недвижими имоти в делбата.

С Определение № 152/04.06.2024 г. съдът е включил в делбената маса посочените в молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК от ответниците К. Й. В. – Ф., Ц. Н. В. и Р. Й. В. чрез пълном. адв. Д. Г. три други недвижими имоти, а именно:

• ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ••• /•••, по КККР на гр. Л., община Л., област Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-89/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на ЛГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Л., местност •••, целият с площ по актуална скица от 2155 кв.м. /две хиляди сто петдесет и пет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, категория на земята: 4, няма стар идентификатор, с номер по предходен план: 22102-4 /двеста двадесет и една хиляди двадесет и четири/, при съседи на същия по актуална скица: имоти с идентификатори №№ •••, ••• [ •••, •••.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •••, по КККР па гр. Л., община Л., област Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-89/29.09.2008 г. па изпълнителния директор на ЛГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Л., местност •••, целият с площ по актуална скица о 8354 кв.м. /осем хиляди триста петдесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нИ., категория на земята: 3, няма стар идентификатор, с номер по предходен план: 066007, при съседи на същия по актуална скица: имоти с идентификатори №№ •••, •••, •••, •••, •••, •••. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •••, по КККР на гр. Л., община Л., област Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-89/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на ЛГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. Л., местност •••, целият с площ по актуална скица от 2178 кв.м. /две хиляди сто седемдесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нИ., категория 5, няма стар идентификатор, с номер по предходен план: 147019, при съседи на същия по актуална скица: имоти с идентификатори №№ •••, •••, •••, •••, •••.

Със същото определение са конституирани като съделители и ответници по делото:

С. И. Т., Д. Д. Н., Т. Д. Т. и А. Д. Т.. На същите е изпратен препис от първоначалната искова молба на ищцата с приложенията към нея; препис от молба Вх.№ 1641/29.04.2024 г. на ответниците К. Й. В. – Ф., Ц. Н. В. и Р. Й. В. чрез пълном. адв. Д. Г. с приложенията и препис от уточнителна молба Вх. № 1940/23.05.2024 г. с приложения.

В срока по чл. 131 ГПК новоконституираните ответници не са депозирали писмен отговор.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 07.09.1927 г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот, Том І, № 253, дело 428/1927 г. на Л.ски мирови съдия, Г.К.Ш. е закупил дворно място в гр. Л. от 280 кв.м. при съседи: улица, М., наследници на П.П., П.Х.К., което е част от дворно място цялото 1000 кв.м. при съседи, описани в акта.

На 03.09.1965 г. с Нотариален акт за учредяване правото на строеж върху чужда земя /суперфиция/ № 79, том І, дело № 160/1965 г. на Л.ски народен съдия, Г.К.Б. /съгласно приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена е същото лице с имена Г.К.Ш./ е отстъпил на сина си В.Г.К. правото да построи върху собственото му дворно място в гр. Л. от около 330 кв.м., съставляващо парцел ІХ-2286 в кв. 95 по плана на гр. Л., една жилищна сграда съгласно утвърдения архитектурен план на града върху площ около 100 кв.м. Видно от представеното удостоверение за наследници Изх. № Е-205-1/17.05.2024 г. изд. от Община Л. /л.120-л.121/, Г.К.Б. е починал на 11.03.1977 г. и оставил за свои наследници: преживяла съпруга Ц.В.Б. /починала на 24.07.1981 г. и оставила същите наследници/, В. Г. В. и Й. Г. В. /низходящи на починалата преди наследодателя негова дъщеря И.Г.Г. по право на заместване чл. 10, ал. 1 ЗН/ и син В.Г.К.. Със заявление до Общински народен съвет Л. за отстъпване право на строеж – суперфиция по чл. 56, ал. 2, т. 2 или ал. 3 от ЗТСУ вписано Вх. Рег. № 8 на 21.01.1982 г., том І № 4 В. Г. В. и Й. Г. В. са отстъпили на съсобственика В.Г.К. правото на строеж върху описаното дворно място с пл. номер 2286 в кв. 78 по плана на града, по силата на което да построи една сграда върху площ от 40 кв.м. съгласно одобрения архитектурен план – стопанска сграда.

Съгласно удостоверение за идентичност на имот Изх. № КНО 01-307/28.06.2021 г. на Община Л. поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Л. е идентичен с описания в горепосочените актове имот, а съгласно актуална скица № 15-200678/21.02.2023 г. изд. от СГКК – гр. Ловеч Поземлен имот с идентификатор •••, /четиридесет и четири хиляди триста двадесет и седем точка петстотин и две точка две хиляди шестстотин и двадесет/, по КККР на гр. Л., одобрени със Заповед № РД-18-89/29.09.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 21.02.2023 г., адрес на имота: гр. Л., [заличен адрес по GDPR], площ: 363 /триста шестдесет и три/ кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 2620, при съседи: ПИ с идентификатори •••, •••, •••, •••. Сгради, които попадат в имота: Сграда •••.1 със застроена площ 70 кв.м., брой етажи 2 /два/, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; Сграда •••.2 със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: Селскостопанска сграда; Сграда ••• със застроена площ 52 кв.м., брой етажи 2 /два/, предназначение: Селскостопанска сграда.

С Решение № 18 от 01.06.1997 г. на поземлена комисия гр. Л. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Георги К. Шопа върху три броя земеделски земи, находящи се в землището на гр. Л., а именно: 1. НИ. от 8.353 дка, трета категория, местност •••, имот № 066007 по плана за земеразделяне; 2. НИ. от 2.179 дка, пета категория, местност •••, имот № 147019 по плана за земеразделяне; 3. Овощна градина от 2.156 дка, четвърта категория, местност ТАЛАСИН, имот № 221024 по плана за земеразделяне.

Актуалният статут на имотите по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.

Л., одобрени със Заповед РД-18-89/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК се установява от приложените скици № 15-350561, № 15-350570; № 15-350552, издадени на 05.04.2024 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Ловеч, както следва: 1. НИ. от 8.353 дка, трета категория, местност •••, имот № 066007 по плана за земеразделяне е идентичен с поземлен имот с идентификатор 44327.66.7; 2. НИ. от 2.179 дка, пета категория, местност •••, имот № 147019 по плана за земеразделяне е идентичен с поземлен имот с идентификатор •••; 3. Овощна градина от 2.156 дка, четвърта категория, местност ТАЛАСИН, имот № 221024 по плана за земеразделяне е идентичен с поземлен имот с идентификатор •••.

По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че Г.К.Б., роден на 19.03.1895 г. и Г.К.Б., Г.К.Б., Г.К.Б., Г.К.Ш. и Г.К.Ш. са едно и също лице.

Не е спорно между страните, че посочените по-горе решения по ЗСПЗЗ на Поземлена комисия гр. Л. се отнасят до общия наследодател Г.К.Б., макар и в тях същият да фигурира с фамилно име „Шопа“, а това е видно и от приложената по делото преписка № 04293/29-01- 1992 г. на Поземлена комисия гр. Л., образувана по заявление от В.Г.К.. В.Г.К. е починал на 06.06.2004 г. и е оставил наследници по закон: преживяла съпруга Ц.Д.К. и по право на заместване низходящите на починалата преди него сестра И.Г.Г. - племенниците В. Г. В. и Й. Г. В.. Със саморъчно завещание от 09.06.1998 г., обявено с Протокол от 23.07.2004 г. от нотариус П.Х.Т., рег. № 377 на Нот. камара с район на действие РС - Л. и вписано в Служба по вписванията при РС – Л. Вх.рег.№ 805 от 26.07.2004 г., № 143, том ІІ, на партидната книга 3736, 3837, В.Г.К. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си Ц.Д.К.. Завещанието не е оспорено от страните. В случая е спазена формата на саморъчното завещание относно наличието на задължителните реквизити по чл. 25, ал. 1 от ЗН. Завещателното разпореждане е общо /универсално/, защото се отнася до цялото имущество на завещателя и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено /чл. 16, ал. 1 от ЗН/.

В. Г. В. е починал на 11.09.2010 г. и оставил за наследници Ц. Н. В. – съпруга и деца И. В. Г. и Н. В. Г. /ответници по делото/.

Ц.Д.К. е починала на 24.04.2018 г. и оставила наследници по закон: низходящите на починалия преди наследодателя неин брат Т.Д.Т. /починал 23.02.2011 г./ по право на заместване /чл. 10, ал. 2 ЗН/ - племенниците Данчо Т. Т. и С. Т. М. /ищцата по делото/.

На 20.09.2021 г. ищцата С. Т. М. се е снабдила с Констативен нотариален акт за собственост върху недвжими имоти и идеални части от тях на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК № 144, том І, рег. № 3478, дело № 117 от 2021 г. на нотариус В.И.., рег. № 707, с район на действие РС – Л., вписан в Служба по вписванията Вх. рег. № 1136 от 20.09.2021 г., Акт № 23 том ІV дело № 636/2021, дв.вх.р. 1127, с който е призната за индивидуален собственик на основание завещание и наследство на недвижими имоти: ½ ид. част от Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Л. с площ 363 кв.м., ведно с целите построени в имота: сграда с идентификатор •••.1 с площ 70 кв.м., жилищна – еднофамилна, сграда с идентификатор •••.2 с площ 35 кв.м., селскостопанска и ½ ид.част от сграда с идентификатор ••• с площ 52 кв.м., селскостопанска.

Със саморъчно завещание от 28.08.2020 г., обявено с Протокол от 25.06.2021 г. от нотариус В.И.., рег. № 707 на Нот камара с район на действие РС – Л. и вписано в Служба по вписванията при РС – Л. Вх.рег.№ 813 от 13.07.2021 г., № 278, том І, Данчо Т. Т. е завещал на сестра си С. Т. М. собствените си идеални части, притежвани по наследство от Ц.Д.К. от поземлен имот с идентификатор ••• с адрес гр. Л., ••• с площ 363 кв.м., ведно с построените в него Сграда •••.1 с площ 70 кв.м., на два етажа - Жилищна сграда – еднофамилна; Сграда •••.2 с площ 35 кв.м., на един етаж - Селскостопанска сграда и Сграда ••• с площ 52 кв.м., на два етажа - Селскостопанска сграда.

Завещанието не е оспорено от страните. В случая е спазена формата на саморъчното завещание относно наличието на задължителните реквизити по чл. 25, ал. 1 от ЗН. Завещателното разпореждане е с характер на завет /частно завещателно разпореждане/, защото се отнася до конкретно имущество на завещателя и придава качеството на заветник на лицето, в полза на което е направено /чл. 16, ал. 2 от ЗН/.

Данчо Т. Т. е починал на 05.10.2020 г. и оставил наследници по закон: С. И. Т. – преживяла съпруга, и децата си Д. Д. Н., Т. Д. Т. и А. Д. Т. /ответници по делото/.

Й. Г. В. е починал на 09.03.2023 г. и оставил за наследници Ц. Н. В. – съпруга и деца К. Й. В. и Р. Й. В. /ответници по делото/ По делото от страна на ответниците К. Й. В. – Ф., Ц. Н. В. и Р. Й. В. е представено саморъчно завещание на Ц.Д.К. от 05.10.2009 г., обявено с Протокол от 19.02.2024 г. от нотариус Б.М., рег. № 591 на Нот.камара с район на действие РС – Л. и вписано в Служба по вписванията при РС – Л. Вх.рег.№ 540/30.04.2024 г., Акт № 141, том І, № от дв.вх.рег 534/2024 г., в полза на В. Г. В. и Й. Г. В.. Завещанието е оспорено от ищцата с възражения за нищожност: по чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН – оспорва истинността /автентичността/ на документа и по чл. 42 б. „в“ от ЗН – твърди, че завещателното разпореждане и изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона.

Във връзка с оспорването истинността /автентичността/ на саморъчно завещание от Ц.Д.К., съдът е открил производство по чл. 193 ГПК, в хода на което е допусната съдебно- графическа експертиза.

Видно от приетото заключение, неоспорено и от страните, както подписа положен в процесното саморъчно завещание, така и ръкописният текст, положен в същото, са изписани от лицето Ц.Д.К.. Заключението е мотивирано и компетентно изготвено при използване на оригинален сравнителен материал, неоспорен от страните – свободно изписани образци от подписи на завещателката в нотариално заверен Договор за аренда № 81 том 2, рег. № 1136/07.07.2014 г., жалба до Районна прокуратура Л. от 01.09.2008 г. и молба до председателя на земеделска кооперация с. Реселец от 12.10.2008 г. Следователно завещанието е написано саморъчно от завещателката Ц.Д.К. и е подписано от нея. Така завещанието е съставено при спазване изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН за форма-написано е ръкописно от самия завещател, съдържа означение на датата на съставянето му, като подписът на завещател е поставен след завещателните разпореждания и посочената дата. В този смисъл завещанието не е нищожно на основание чл. 42 б. "б" от ЗН.

По възражението по чл. 42 б. „в“ от ЗН. Във връзка с възражението на ищцовата страна по чл. 42 б. „в“ от ЗН относно мотИ., поради който е направено завещателното разпореждане, са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Нели Пламенова П. - непосредствен съсед на починалата Ц.Д.К.. От показанията на св. П. се установяват добрите отношения, които завещателката Ц.Д.К. е имала с племенниците на съпруга си - В. Г. В. и Й. Г. В.. Св. П. сочи, че В., който бил в чужбина, го е виждала много отдавна да идва при завещателката, но Й., който живеел и работел в града, постоянно е идвал и помагал на завещателката, когато се налагало – полИ.не на градината, рязане на асмите в двора, да я закара, където й е нужно, за отстраняване проблеми с ВиК и пр. Сочи, че на погребението на Цвета К.а са дошли Й. и съпругата на В., други нейни роднини не е имало.

Свидетелката излага лични впечатления от отношенията между завещателя и лицата, в полза на които е направено завещанието. Показанията й са логични, последователни, безпротиворечиви и съдът ги кредитира.

Съгласно съдебната практика /напр. решение № 855 от 11.12.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 1497/2009 г., I г. о., ГК/, завещанието, като едностранна сделка и съгласно чл. 44 от ЗЗД, е подчинено на общите правила за договорите, включително на правилата досежно тяхното тълкуване. От гледна точка на завещанието това означава да се търси действителната воля на завещателя, при съобразяване на критериите по чл. 20 от ЗЗД. При нейното установяване следва да се изхожда не само от текста на самото завещание, но и от другите доказателства по делото, включително и показанията на разпитаните свидетели. Пак с оглед на чл. 20 от ЗЗД е необходимо отделните уговорки, включени в завещанието, да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността.

В разглеждания случай спорният текст в процесното завещание, подлежащ на тълкуване е: „… заявявам, че след моята смърт да отпадне направеното завещание от моя съпруг починал на 06.06.2004 г. В.Г.К. ЕГН •••••••••• и неговите наследници – децата на сестра му да получат полагащата им се част от цялото движимо и недвижимо имущество, което съгласно закона към днешна дата е 1/6 част за двамата братя и по 0.5/6 на всеки по отделно“. По-нататък в текста на завещанието бенефициерите – В. Г. В. и Й. Г. В. са посочени и с три имена и ЕГН. Относно мотИ. е посочено: „Направих го от чисто човешка съвест и от благодарност, че и двамата братя и техните семейства се държат с мен много добре и се отзовават на всяка моя молба за помощ.“.

Несъмнено в случая се касае до завещателно разпореждане на едно лице с негово лично имущество за след неговата смърт. Според съда ясна е волята на завещателя Ц.Д.К. да се разпореди за след своята смърт в полза на посочените лица с идеална част от конкретно свое имущество, а именно това имущество /движимо и недвижимо/, което тя е придобила по завещание от своя съпруг В.Г.К.. Волята на Ц.Д.К. е децата на сестрата на покойния й съпруг /И.Г.Г./ да получат след нейната съмрт имуществото, което биха получили чрез наследяване по закон, ако нейният съпруг В.Г.К. не й беше завещал цялото си имущество. Това е видно, както от вида на завещаното имущество, така и от начина на определяне на дробната част, която всеки от бенефициерите да получи след смъртта на завещателя. Използваният израз „да отпадне“ завещанието на покойния й съпруг не следва да се тълкува в смисъл на отмяна на същото, което е недопустимо, а единствено сочи на целените от завещателя правни последици – преуреждане на последиците от завещанието, извършено от В.Г.К., което в случая е извършено по допустим от закона начин – със завещателен акт, касаещ разпореждане със свое имущество /това имущество, което завещателката е получила по завещание от покойния си съпруг/. Препращането към завещанието на В.Г.К. е направено и с оглед индивидуализация на завещаното с процесното оспорено завещание имущество.

Волята на завещателя Ц.Д.К. е ясна – да се разпореди за след смъртта си в полза на племенниците на своя съпруг - братята В. Г. В. и Й. Г. В. с 1/6 ид. ч. общо или по 1/12 ид.ч. от движимото и недвижимото имущество, което е получила по завещание от покойния си съпруг В.Г.К.. Разпоредбата на чл. 42, б. "в" от ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред.

В случая в завещанието на Ц.Д.К. ясно е посочен само благодарствения мотив – за добрите отношения, поддържани с бенефициерите по акта и техните семейства. Добрите отношения със завещателката безспорно се установиха и от гласните доказателства.

По тези съображения съдът намира и това възражение за нищожност на завещанието по чл. 42, б. „в“ от НК за неоснователно. Завещателното разпореждане е действително и съдът следва да зачете правните му последици.

Това завещателно разпореждане е частно /завет/ по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, тъй като се отнася до дробна част от определено имущество, което не изчерпва имуществото на завещателя.

Това завещателно разпореждане не произвежда действие по отношение заветника В. Г. В. по аргумент от чл. 20 ЗН, тъй като същият е починал преди завещателя Ц.Д.К.. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предмет на делбата са: имот в урбанизирана територия - ПИ с идентификатор ••• и построената в него сграда с идентификатор ••• /другите построени в имота две сгради не са предмет на делбата/, както и три броя земеделски имоти – ПИ с идентификатор •••, ПИ с идентификатор 44327.66.7 и ПИ с идентификатор •••.

Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. За основателността на иска за съдебна делба следва да бъде установено, че между страните по делото е налице съсобственост върху вещта, чиято делба се иска, както и съответният дял на всеки един от съделителите.

Относно делбата на недвижимите имоти в урбанизирана територия - ПИ с идентификатор ••• и построената в него сграда с идентификатор •••.

В случая съдът намира, че между съделителите С. Т. М. /ищец по делото/ и Ц. Н. В., И. В. Г., Н. В. Г., Ц. Н. В., К. Й. В. – Ф. и Р. Й. В. /ответници по делото/ е налице съсобственост върху процесните недвижими имоти в урбанизирана територия на основание наследство от общия наследодател Г.К.Б. и на основание завещателни разпореждания.

Първоначално имотите са придобити от общия наследодател Г.К.Б., а след неговата смърт /11.03.1977 г./ и след смъртта на преживялата съпруга Ц.В.Б. /24.07.1981 г./ са наследени от сина им В.Г.К. и внуците - В. Г. К. и Й. Г. В. по право на заместване от починалата преди наследодателя негова дъщеря И.Г.Г. при квоти ½ ид.ч за В.Г.К. и по ¼ ид.ч. за В. Г. К. и Й. Г. В. /чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗН/.

На 06.06.2004 г. е починал В.Г.К. и неговата ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти е наследена от преживялата съпруга Ц.Д.К. по силата на коментираното по-горе универсално завещание, оставено от съпруга й.

След смъртта на В. Г. К. /11.09.2010 г./ неговата ¼ ид.ч. от процесните делбени имоти се разпределя по равно между наследниците по закон: съпруга Ц. Н. В. и децата И. В. Г. и Н. В. Г. или всеки от тях е получил по 1/12 ид.ч.

Й. Г. В. е получил и 1/24 ид.ч. /1/12 от 1/2/ от процесните делбени имоти по силата на завета от Ц.Д.К. след нейната смърт на 24.04.2018 г. Така към своите ¼ ид.ч. получени по наследство от общия наследодател Г.К.Б. е прибавил и 1/24 ид.ч. получени по силата на завета от Ц.Д.К. и е станал собственик на 7/24 ид.ч. от делбените имоти, които след неговата смърт /09.03.2023 г./ се разпределят по равно между наследниците му по закон: съпруга Ц. Н. В. и деца - К. Й. В. – Ф. и Р. Й. В. или всеки от тях получава по 7/72 ид.ч.

След смъртта на Ц.Д.К. притежаваните от нея 11/24 ид. ч. от процесните делбени имоти /1/2 минус 1/24/ са преминали в равни части към наследниците й по закон – племенниците Д.Т.Т. и ищцата С. Т. М. по право на заместване от починалия преди наследодателката неин брат Т.Д.Т. /чл. 10, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от ЗН/ или всеки от тях е получил по 11/48 ид.ч.

Д.Т.Т. е починал на 05.10.2020 г. като приживе с частно завещателно разпореждане е завещал на сестра си С. Т. М. притежаваните от него по наследство от Ц.Д.К. ид. части от процесните делбени имоти в урбанизирана територия. Така ищцата С. Т. М. е получила по наследство от Ц.Д.К. и по завет от брат си 11/24 ид.части.

Поставени под общ знаменател следва делбата на процесните недвижими имоти в урбанизирана територия - ПИ с идентификатор ••• и построената в него сграда с идентификатор ••• да се допусне между следните съделители и квоти: за Ц. Н. В. – 6/72 ид.ч.; за И. В. Г. – 6/72 ид.ч.; за Н. В. Г. – 6/72 ид.ч.; за Ц. Н. В. – 7/72 ид.ч.; за К. Й. В. – Ф. – 7/72 ид.ч.; за Р. Й. В. – 7/72 ид.ч. и за С. Т. М. – 33/72 ид.ч.

Относно делбата на земеделски имоти – ПИ с идентификатор •••, ПИ с идентификатор 44327.66.7 и ПИ с идентификатор •••.

Заветът на Д.Т.Т. в полза на сестра му С. Т. М. касае само недвижимите имоти в урбанизирана територия, които е получил по наследство от Ц.Д.К., но не касае земеделските земи. Д.Т.Т. е получил по наследство от Ц.Д.К. 11/48 ид.ч. от процесните земеделски имоти, които след неговата смърт са наследени в равни квоти от наследниците му по закон: съпруга С. И. Т. и деца – Д. Д. Н., Т. Д. Т. и А. Д. Т. или всеки от тях е получил по 11/192 ид.части.

Съобразно правилата на чл.5-10 ЗН и изложеното по-горе относно завещателните разпореждания квотите на съделителите в процесните земеделски имоти са, както следва: Ц. Н. В. – 1/12 ид.ч., И. В. Г. – 1/12 ид.ч., Н. В. Г. – 1/12 ид.ч., Ц. Н. В. – 7/72 ид.ч., К. Й. В. – Ф. – 7/72 ид.ч., Р. Й. В. – 7/72 ид.ч. С. И. Т. – 11/192 ид.ч, Д. Д. Н. – 11/192 ид.ч., Т. Д. Т. – 11/192 ид.ч., А. Д. Т. – 11/192 ид.ч. и С. Т. М. – 11/48 ид.ч.

Поставени под общ знаменател следва делбата на процесните земеделски имоти - ПИ с идентификатор •••, ПИ с идентификатор 44327.66.7 и ПИ с идентификатор ••• да се допусне между следните съделители и квоти: за Ц. Н. В. – 48/576 ид.ч.; за И. В. Г. – 48/576 ид.ч.; за Н. В. Г. – 48/576 ид.ч.; за Ц. Н. В. – 56/576 ид.ч.; за К. Й. В. – Ф. – 56/576 ид.ч.; за Р. Й. В. – 56/576 ид.ч.; за С. И. Т. – 33/576 ид.ч.; за Д. Д. Н. – 33/576 ид.ч.; за Т. Д. Т. – 33/576 ид.ч.; за А. Д. Т. – 33/576 ид.ч. и за С. Т. М. – 132/576 ид.ч.

С оглед на така установените констатации относно правата на ищцата С. Т. М. по отношение делбените недвижими имоти в урбанизирана територия - ПИ с идентификатор ••• и построената в него сграда с идентификатор ••• следва да бъде изменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативния нотариален акт № 144, том І, рег. № 3478, дело № 117 от 2021 г. на нотариус В.И.., рег. № 707, с район на действие РС – Л., вписан в Служба по вписванията Вх. рег. № 1136 от 20.09.2021 г., Акт № 23 том ІV дело № 636/2021, дв.вх.р. 1127, като в него се впишат правата на ищцата, съобразно горните изводи.

Мотивиран от горното, съдът: