Решение № 3954 от 13.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 685/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Постъпила е жалба от К. П. Б., действащ чрез адв. П. Х., против Решение № 284з-492/15.04.2024 г. на началника на РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора, с което му е отказано връщане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба огнестрелно оръжие и боеприпаси. Счита, че процесното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби, както и поради несъответствие с целта на закона. Релевира доводи, че Разрешителното му за съхранение, носене и употреба огнестрелно оръжие и боеприпаси с № 20170312821/01.08.2022 г., издадено от РУ - Казанлък е валидно до 31.07.2027 г., Същото му било отнето, тъй като бил привлечен в качеството си на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК по ДП №284 ЗМ 844/2023 г. по описа на РУ - Казанлък. С Постановление на РП Стара Загора ТО - Казанлък № 4714/2023 г., издадено на от 24.01.2024 г., наказателното производство спрямо него е било прекратено. Постановлението е влязло в сила. Според жалбоподателя началникът на РУ - Казанлък би следвало след отпадане на основанието за отнемане на валидното му разрешение да му го върне незабавно, а не отново да му се иска основание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 284з-492/15.04.2024 г. на началника на РУ - Казанлък и отказа на административния орган да върне отнетото му разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Ответникът по жалбата, началник на РУ – Казанлък не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На К. П. Б. с [ЕГН] е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20170312821/01.08.2022 г., издадено от РУ - Казанлък с валидност до 31.07.2027 г. С Решение № 284з-1104/30.08.2023 година, издадено от началника на РУ - Казанлък е отнето издаденото на жалбоподателя Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20170312821/01.08.2022 г. и е иззет пистолет „Макаров“, калибър 9х18мм № [рег. номер]. С. К. П. Б. е било образувано ДП № 284 ЗМ-844/2023 година по описа на РУ Казанлък за извършено престъпление по чл. 343б, ал., 1 от НК. С постановление № 4714/2023 от 21.01.2024 г. прокурор в РП Стара Загора е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 284 ЗМ-844/2023 година по описа на РУ Казанлък. Със заявление вх.№ 284000-6451/14.02.2024 година К. Б. е поискал да му бъде върнато личното късоцевно огнестрелно оръжие във връзка с постановлението за прекратяване на наказателното производство. С писмо УРИ-7340/20.02.2024 година на началника на РУ Казанлък са констатирани нередовности на заявлението, като е указано, че заявителят не е посочил основателни причини, налагащи притежанието на късоцевно огнестрелно оръжие за него относно необходимостта от такова и на основание чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ му е даден срок да отстрани констатираната непълнота, като представи допълнителни писмени мотиви. Указано му е, че на основание чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ ако констатираните нередовности не бъдат отстранени, производството ще се прекрати. На 26.03.2024 година Б. е допълнил мотивите си към първоначалното заявление. Същият е посочил, че притежава имот в [населено място], два броя вили във вилната зона на [населено място] в местността „Тюлбето“, където пребивавал сам. В двата имота имало голямо движение на роми. Освен това е изтъкнал като довод, че работата му е свързана с пренасяне на парични средства, техника и техническо оборудване и често му се е налагало да охранява транспортираната стока. На 15.04.2024 г. началникът на РУ – Казанлък е издал Решение с изх. № 284з-492, с което на основание чл. 155 и чл. 58, ал.1, т.10 на Б. е отказано да му бъде върнато отнетото разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие № 20170312821/01.08.2022г. издадено от РУ – Казанлък, с валидност до 31.07.2027 г. Според органа изложените мотиви от заявителя не биха могли да се приемат като абсолютно основателна причина, с която да се обоснове по несъмнен начин необходимостта от притежанието на огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като те са възможни хипотези на настъпването на дадени обстоятелства, но не са подкрепени и липсват данни и доказателства за съществуване на тази конкретна необходимост. Според началника на РУ К. Б., който иска да му бъде върнато РСНУООБ за самоотбрана, е следвало да посочи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговият или на членовете на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелното оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗОБВВПИ контролът върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия се осъществява от полицейските органи на МВР. В конкретния случай постановеният отказ да се издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие е издаден от полицейски орган, началник на РУ – Казанлък към ОДМВР [населено място], който е местно компетентният административен орган с оглед местожителството на К. Б. и разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОВВБПИ. По аргумент от чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и аргументите за това са следните Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В конкретния случай е безспорно, че на К. П. Б.. е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20170312821/01.08.2022г. издадено от РУП-Казанлък с валидност до 31.07.2027 г. В приложението към разрешението е вписан пистолет Макаров. Така издаденото на жалбоподателя разрешение е било отнето с Решение № 284з-1104/30.08.2023 г., като е бил иззет за временно съхранение пистолет Макаров, придобит за самоотбрана. Като основание за отнемането е посочена нормата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. След прекратяване на наказателното производство приключване на образуваното наказателното производство срещу него/ по подаденото заявление началникът на РУ Казанлък е отказал връщането на отнетото разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20170312821/01.08.2022г. издадено от РУП-Казанлък, с валидност до 31.07.2027 г. Така изложените факти обосновават приложението на нормите на чл. 155 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, чл. 213, ал. 4 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. При условията на обвързана компетентност административният орган отнема издадено разрешение за дейности по ЗОБВВПИ, когато са налице основанията да се откаже издаването му по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. Редът за изпълнение на решението по чл. 155 от ЗОБВВПИ, когато отнемането е постановено поради повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, е регламентиран в нормата на чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ собственикът на вещите по ал. 3 може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3. Очевидно е, че в последната хипотеза се има предвид възможността за собственика на оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия да поиска връщането на отнетото разрешение, когато срокът на същото не е изтекъл, което право лицето може да реализира в тримесечен срок от приключване на наказателното производство. Противно на твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че при депозирането на такава молба административният орган дължи произнасяне с административен акт, като при произнасянето си органът следва да упражни задълженията си, произтичащи от разрешителния режим, а не фактическо действие по връщане на документа – разрешението. С решението по чл. 155 от ЗОБВВПИ не се отнема документът, а разрешението да се извършва дейността, поради което и вещите, за които същото се отнася, се изземват, каквито са твърденията на Б.. Предвид това, в случаите на чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ следва да се извърши преценка от органа дали са налице пречки да бъде върнато разрешението и иззетите вещи. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че в ЗОБВВПИ липсва разпоредба, която указва изрично, че отнетото разрешение се връща при приключване на наказателното производство, а единствено е предоставено право на лицето да иска връщането му. Приемането на обратното, т. е., че реализирането на правото да се подаде заявление за връщане на отнето разрешение автоматично поражда задължение за органа за фактическо действие по връщането на разрешението и иззетите вещи, без преценка на наличието на основанията, за които е издадено, би се явило в противоречие с разрешителния режим на закона, както и с правата и задълженията на органите по контрола му. В този смисъл, ако се приеме, че с прекратяването на наказателното производство за органа възниква задължение безусловно да върне отнетото разрешение и иззетите вещи, то би означавало, че дори и при осъждане за престъпление от общ характер на лицето следва да му бъде върнато разрешението за дейности по закона. С други думи, според съда, в случаите на произнасяне по депозирано заявление по чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ за връщане на отнето разрешение административният орган следва да се произнесе, след като извърши преценка налице ли са основания същото да продължи да има правно действие до посочения при издаването му срок. Органът следва да установи по надлежен начин всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с връщане на иззетите разрешително и оръжия, въз основа на тях да извърши преценка дали не е налице фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по ЗОБВВПИ, а ако такъв не е налице, да постанови позитивен за заявителя административен акт. Ако прецени, че междувременно е отпаднало някое от основанията, което е послужило за издаването на отнетото разрешение, то следва да изложи мотиви в този смисъл, след което да постанови отказ. В случая такива мотиви са изложени от началника на РУ Казанлък, а именно, че лицето не сочи убедителни мотиви, за да му бъде върнато процесното разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие № 20170312821/01.08.2022г. издадено от РУ – Казанлък, с валидност до 31.07.2027 г. Физическите лица могат да придобиват, носят и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, с оглед на което в чл. 58, ал. 1, т. 1 - т. 10 от ЗОБВВПИ нормативно са установени материалноправните пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на "основателна причина", обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение, т. е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган. Обстоятелството, че жалбоподателят е бивш военнослужещ с прекратено служебно правоотношение, има значение за ползването на по-облекчен ред за разглеждане на заявлението и необходимите документи, посочени в чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна регламентация води до извода, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Съответно законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено в него, които доказателства да установяват, че действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Притежанието на имоти не означава, че върху тях се извършват посегателства. Честите пътувания и охраняване на стока също не може да се приеме за убедителен мотив за притежание на оръжие. Като не е подкрепил заявлението си с убедителни писмени доказателства, правилно началникът на РУ Казанлък е постановил оспорения в настоящото производство отказ, обективиран в решение № 284з-492/15.04.2024 година. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът